Archive for the tag 'Доломити'

авг. 05 2018

Алпи 2017: Из Доломитите, Италия (1): Езерото Саурис и Кортина д’Ампецо

Стига толкова Близък Изток, Мала Азия и изобщо – все места, с които снегът е катастрофа, да тръгнем по място, където снегът е обичайна част от пейзажа през зимата. С Веселин тръгваме към Алпите. Приятно четене: Алпи 2017: Из Доломитите, Италия 4 приятели, безброй проходи и над 7 000 километра емоции… част първа първи и […]

One response so far

мар. 19 2010

Вал Гардена

Май вече идва пролетта 🙂 Но това още не значи, че няма да четем за ски и за сняг – поне да знаем какво да правим другата зима. На ред е Стоян с краткото си описание на Вал Гардена. Приятно четене и не забравяйте да се включите в писането на юбилейния хиляден пътепис:

Вал Гардена

Доломитите

София – Любляна – Венеция – Вал Гардена

Тази година скиорската дестинация беше градчето Ортисей (Ortisei) на италиански или Санкт Улрих (St. Ulrich) на немски. То се намира в долината Вал Гардена в Доломитите в Северна Италия, почти на границата с Австрия. И така направихме резервация по Интернет за една нощувка в Любляна, запазихме си малък апаратамент в Ортисей и потеглихме в края на февруари. Ортисей е на 1 500 км. от София като пътя е само магистрали (разбира се с изключение на отсечката София-Ниш).

Тръгнахме рано сутринта от София и в ранния следобяд бяхме в Любляна. Хотелът беше в покрайнините на града, но абсолютно нов и с много любезен персонал. Времето беше много противно – проливен дъжд и ниски температури. Все пак направихме малка разходка из центъра – много кокетен с малки почти бутикови магазини и заведения. Словенците гледаха зимната олимпиада на огромен екран в центъра на града и под проливния дъжд стискаха палци за местните скиори. Като ги чуеш как говорят за техните спортисти, ще си помислиш, че са взели всички златни медали. Хапнахме в традиционен ресторант – ястията бяха близки до нашите, а за ракията да не говорим…

Вал Гардена – Долимитски Алпи, Италия

Вал Гардена

После продължихме към Италия и навлязохме по магисталите им с „мазен” асфалт и пет ленти, но с ограничение от 110 км/ч, което никой не спазва. Отбихме се и във Венеция. Беше пълно с туристи въпреки ужасното време – дъжд и вятър. За час половина обиколихме каналите и стигнахме до площада Сан Марко. Малко си мирише на канал, сградите са олющени, но се забелязва скъпия интериор.

Четете по–нататък>>>

4 коментара