Днес зав пътепис на Росица из Дания. Вече се разходихме из Копенхаген, бяхме в  Елсинор, Гиллелейе, Хилерьод и шведския Хелзингборг , а за последно бяхме в Роскилде и Кьоге

Днес ще завършим с Нюборг и Одензе 

Приятно четене:

5 дни в страната на Малката русалка, Лего и Туборг

част трета

Нюборг – Одензе  

cOPENhagen картата ни е валидна само още няколко часа. В 10:30 изтича. Напълно достатъчно е, за да се сбогуваме с Елсинор, да пристигнем в Копенхаген, да се помотаем малко в района на „Тиволи” и към обяд да поемем към Нюборг.

 

Нюборг

Влакът преминава по изумителния мост Great Belt (Bridge) или Storebæltsbroen на датски, съединяващ островите Зеландия и Фюн и след минутка пристигаме. Първо впечатление – доста луксозничко и тлъстичко място. Къщите изглеждат по-големи и по-разчупени от тези в Елсинор, например. Или може би се лъжа? Справка – снимките по-долу.

 

Нюборг

Нюборг

Нов остров – нов късмет. Късметът се появява под формата на очарователна млада жена от Барселона – да, тя е от couchsurfing.org и ще е наш гид и приятел в днешния и утрешния ден. Омъжена е за датчанин, който плува из далечните морета, защото такава му е работата. Младият морски вълк също е каучсърфист.

Т. е толкова чаровна и бъбрива, така предугажда въпросите ни, че се шашкаме. Спретва ни по едно бързо кафе и ни повежда на обиколка из града веднага след като сме допили последната глътка. Междувременно ни съобщава, че не сяда в никакви заведения за пиене и ядене, защото е „грехота да пилееш пари навън, при положение, че същото можеш да консумираш „без пари” вкъщи”. Отправяме се към един прекрасен парк, който се оказва… ъъъ… гробищен парк. Т. се залива от смях, виждайки нашата реакция, когато най-сетне ни пада стотинката къде сме, смее се, защото и барселонци биха реагирали така, но за датчаните това е просто парк – нищо мистично или негативно няма в една такава разходка. А как поддържат… хмм… гробовете така еднакво, питаме ние. Общината поддържа всичко, отговаря Т. Е, значи и данъците трябва да са големички, допускаме. Огромни са – отсича тя.

Гробищният парк на Нюборг

Продължаваме през „нормален” парк, нещо като по хребет на хълм. Тук някога е имало стена – стената на замъка. Но понеже била от дърво, изгорялааа. Виждаме водите в специално прокопаните в миналото канали, води, идващи от езеро, което е на 5 км оттук. В дъното е старата водна кула. Сега около каналите се кипрят китни къщички, които общината дава срещу минимален наем за ползване през високия сезон, а през студеното време ги затваря и прекъсва електричеството.

Водната кула и къщичките около канала

 

 

Водната кула

Преди да отдадем дължимото на замъка, който ще се окаже известен с това, че първият датски парламент се е съвещавал в него цели два века, виждаме свещените крави на Дания – гъските.

 

  Езерото зад замъка

Гъските и лебедите наистина са свещени за датчаните – обяснява Т. Случвало се автобуси и коли да спират насред магистралата, за да преминат птиците по пътя си необезпокоявани. „Най-смешното” и забавно нещо в Дания (това е виц) било да видиш полицай, който с двете си ръце прави флегматично и с умиление „къш-къш” на гъските, вървящи пред него.

А сега няколко снимки от замъка, който няма да ви впечатли с мащабите си, но пък дава много ясна представа за провинциалния дворцов живот през ранното средновековие. Попадаме във време, което предхожда славата на Елсинор и Хилерьод. Както вече споменах, тук се е съвещавал датският парламент в продължение на цееели два века – от късния дванадесети до ранния петнадесети век. Забавно е да се видят мащабите на парламентарната зала. Поради съсредоточаването на законодателната власт в Нюборг, градът е възприеман като столица на Дания в този период. Кралят Кристиян II е роден тук. Една легенда разказва, че детето Кристиян било спасено от опасно падане от маймуна. Нерде Дания, нерде маймуни! Кой знае из кои морета и земи е скитала датската флотилия, за да доведе маймуна в Нюборгския замък?! Велика работа е била тази Дания, честно ви казвам – нищо, че сега е най-малката скандинавска държава.

И още нещо – тук ще ви разкажат за съюза на Дания с Наполеон и Испания срещу шведите. Водачката ни твърди, че датчаните хранели топли чувства към испанците (но не към надутите французи) от онова време. С този епизод от историята щяхме да се срещнем и в Одензе чрез биографията на Андерсен, в чието семейство също са протекли епизоди, повлияни от присъствието на чуждите войници в града.

 

Замъкът на Нюборг

 

Замъкът на Нюборг

 

 Парламентът на Дания между 12 и 15 век

 

Кралско ложе и кралска тоалетна

 

 Вилички около езерото срещу замъка

Разходката продължава из централната градска зона и квартала с новото строителство, после лентяйстваме на брега на морето в близост до някакъв парк.

Към центъра на Нюборг

В центъра на града

Новите жилищни сгради

Новите жилищни сгради

 

А сега към морето! Мале, к’ви къщи ли, вили ли!

 

 

 

Плажът и паркът в далечината

 

Мостът, свързващ двата острова в далечината

След разходката се връщаме в дома на Т., за да изпием по един Туборг, да си поговорим за датските нрави и да сготвим продуктите, които Т. купува от супермаркета, отказвайки почти грубо да приеме нашите крони. Подредени около малката масичка, подхващаме дълги етнопсихологически беседи. Споменавам ѝ за първите си впечатления от финландците, които виждах навремето да стоят и да събират слънчеви лъчи, без да помръднат, без да се погледнат, без да си продумат дума на една и съща маса в кафенето. Датчаните са по-различни, казва Т. Те са андалусийците на европейския север, първоначално изглеждат леко дръпнати и индиферентни, но като цапнат едно-две стават супер дружелюбни и готини. Отбелязвам, че ни е направило впечатление, че си пийват. Всички – обобщава Т. А от кога започват, питам аз. На 11 години момченцата вече проявяват „любопитство”, на 16 вече пият с бащите си… Добреее. А не им ли пречи на работата? – настоявам по темата. Изглежда, че не им пречи. Не пият когато работят и са дисциплинирани работници. Говорим си за студентския живот, за пътешествия, за начините, по които датчаните се справят с живота. На следващия ден ще ходим в Одензе, за да видим къщата на Ханс К. Андерсен. Впрочем той обичал да отсяда в едно провинциално имение близо до Нюборг. Но дотам се стига само с кола, така че… остава само Одензе.

 

Снимки от Нюборг:

http://royak.snimka.bg/travel/denmark-nyborg-may-2011.593138

 

Одензе

Докато усетим, че пътуваме, вече сме в Одензе. Движението в града е блокирано заради някакъв много масов дамски маратон. Целта ни тук е една единствена – да видим родната къща на Ханс К. Андерсен. Ако забелязвате, не казвам музея в родния град на Андерсен, а къщата на Андерсен. Въобще не съм склонна да влизам по официален начин в този музей, лъскаво изтупан и прилепен към малката къщичка. Не! Интересувам се само и единствено от това да зърна къщата и да надзърна в стаичката за всичко – работилница, спалня и всекидневна; да почувствам махалата, в която писателят е израснал и напуснал на 14-годишна възраст, за да се превърне в скиталец (не знам защо точно тази дума ми хрумна).

Сега градът е голям според тукашните мащаби и прекрасен, ето няколко попътни снимки:

 

Одензе

Одензе

 Одензе

Одензе

Одензе

Най-сетне сме в стария беден квартал, където на 2 април 1805 г. се е появил на бял свят великият приказник. Никога няма да забравя тази дата, защото това е и… моят рожден ден, но годината не съвпада, нали се сещате?!

Дали съдбата подреди нещата така, че да се докоснем до нещо андерсеново в самия край на пътуването? Доближили сме се поне мъничко до  някои от символите и нагласите в тази страна – светостта на предхристиянските имена; опашатите морски божества – очевидно обичани езически персонажи, свързани с насъщното море, от които някак си органично е произлязъл нов, вълнуващ и драматичен персонаж – Малката русалка; свещеността на гъските и лебедите, чиято миграция те кара да изпитваш тъга; социалното чувство на тези хора и отношението им към природата, към цветята. А онова внимание към малките и крехки неща, детайлите и естетиката? А онези самотни занимания в самотните дълги вечери, когато само светлината на свещичката те отделя от мрака, когато само съзнанието е свободно да напусне всичко това и да препусне из въображаеми светове? Защото колкото и неприет да е Андерсен в своята родина в най-хубавите години от живота си, колкото и да е специфичен, индивидуален, тъгуващ и „бездомен”, той може да бъде по-адекватно разбран именно в родния му контекст. И не само по отношение на автобиографичните мотиви в творбите му, но и във връзка с ценностната система и естетиката на най-близките хора, живеещи в бедната част на града или свързани с театъра – суеверията и страшните истории, „прихванати” от жените в семейството и от стариците в дома за бедни, бръщолевенето и песните на лудите от градската болница и на обезумелия след разоряването му дядо, странната замечтаност и затвореност на баща му – обущарят, който дяла играчки и разхожда сина си в гората…

            Невероятно е да се докоснеш до света на любим писател от детството, да наблюдаваш как хора отвсякъде идват и се покланят пред скромния му дом. И аз се покланям! Несъмнено това е най-великото ми преживяване в Дания.

 

Кварталът на Андерсен

 

Къщата на Ханс К. Андерсен

 Околните къщи

кварталът

 

 

 

В пълно мълчание изпиваме по един топъл шоколад на площада. После си тръгваме обратно към Нюборг, прибираме набързо багажа, междувременно заплющява силен дъжд, но ние вече пътуваме към летище Каструп.  

 

Снимки от Одензе:

http://royak.snimka.bg/travel/denmark-odense-may-2011.593594

 

Опитах се да разкажа уж накратко, пък стана надълго, впечатленията си от Дания – страната на Андерсен, гъските и лебедите; страната, в която виждаш как всичко в ежедневието на хората е подчинено на любовта към слънцето и светлината; страната, в която трудно можеш да ядосаш някого, а отзивчивост ще получиш от мнозина…

 Край

Автор: Росица Йосифова

 

Снимки: авторът 

 

Други разкази свързани с Дания – на картата:

Продължваме северният пътепис на Росица из Дания. Вече се разходихме из Копенхаген, бяхме в  Елсинор, Гиллелейе, Хилерьод и шведския Хелзингборг м, а днес продължаваме с Роскилде и Кьоге

Приятно четене:

5 дни в страната на Малката русалка, Лего и Туборг

част трета

Розкилде – Кьоге

Нов ден, ново утро в Елсинор. След сутрешното кафе разглеждаме набързо битпазара, който се подготвя върху цялата площ на градския площад. После се замъкваме на гарата, за да осъществим поредното си приключение – посещение на Розкилде – градът с най-внушителната катедрала в страната; с музея на викингите и с невероятните гледки към едноименния фиорд. За пореден път сме впечатлени дълбоко от какво? От гара. От гарата на града – една от най-старите на острова Зеландия.

 

Розкилде

 

Гарата на Розкилде

Не по-малко ни харесва градчето и пазарното оживление по централната улица. После изведнъж

катедралата на Розкилде

се появява – гигант, който те притеснява с това, че обективът ти не може да го обхване. Впрочем за повечето обекти, които посещаваме е валидно това, че снимките биха предали цялостната красота и мащаби само, ако си ги направиш от хеликоптер или от балон.

Стърчащите неща са кулите на катедралата

 

Розкилдската катедрала е в списъка на UNESCO

 

Освен с възрастта си (строена през 12-13 век) катедралата е известна като първо готическо произведение, построено от тухли. Така било стимулирано разпространението на стила „тухлена готика” (Brick Gothic) в цяла северна Европа, която не разполага с достатъчно камък – факт, за което споменах в копенхагенското писание. Явлението се отнася с особена сила до Балтийските страни като Дания, Финландия, Германия, Полша, Литва, Латвия, Естония, а също и Беларус, Русия и Швеция.

Катедралата на Розкилде е хранителница на тленните останки на 20 датски крале и 17 кралици, както и на множество служители от високите йерархични кръгове. Целият интериор е доволно изящен, „пипнат”, както се казва, до последното детайлче. (входът за катедралата не се заплаща от носителите на cOPENhagen карта.)

 

 

 

4000 Роскилде, Дания

 

След величието на този храм се отдаваме на величието на природата и живота. Толкова свежест и зеленина – приятно е да отмерваш крачки по пътечките на безобразно красивите и спокойни паркове на тази страна!

По пътечката, по пътечката – ето ни при музея на викингите, в началото на фиорда. Тук се случва малка засечка: картата ни не важи за викингския музей, а за градския музей! Пък входът е един от най-скъпите – някъде към 14-15 евро. Оглеждаме се и забелязваме около брега да кипи строеж на викингски лодки – за големи и за малки! Девойки спретват една такава лодка за разходка „по викингски” из фиорда. Тъкмо да се кандидатираме за такова пътешествие, когато се оказва, че те се връщат от последния за деня круиз, а не потеглят, пък и скоро щяло да вали.

 

Викингска лодка

 

Лодка-майка и лодка-бебе

 

Викингски лодки за разходка из фиорда

Чудим се какво да правим, чудим се, чудим се и докато умуваме си купуваме страшен сладолед. От сладоледа ни обхваща едно спокойствие, ядем си и си зяпаме водата модерните возила.

 

Небето наистина си променя цвета застрашително, не ни остава нищо друго освен да рискуваме и да тръгнем по брега, да вървим докъдето можем, пък ако завали – завали. Това се оказва една от най-приятните ни разходки в Дания – страната в която само за два дни успяхме да преживеем наслада и да отпочинем сред грижливо пазената природа, но и заради спокойствието на местните хора.

 

Две жени в миролюбив разговор си отмарят

Някъде към края на този фиорд има тюлени – моите любими морски създания. Е, как да не планираш да дойдеш пак?

За довиждане…

Връщаме се бавно-бавно към красивата гара и сядаме да обмислим последната стъпка за деня.

Още снимки от Розкилде:

 http://royak.snimka.bg/travel/denmark-roskilde-may-2011.593127

 

 

Кьоге

Точките са спечелени от предложението за Кьоге – град, известен с един от най-големите си площади; с красивите къщи, някои от които  в северно(германски) стил, каквито ще видите и в Страсбург; с шантавия си Арт музей, в който виждаме последен шанс да зърнем паметника на „Малката русалка”. Да, същият, дето стои на един камък на копенхагенския бряг. Да, Арт музеят на Кьоге претендира, че притежава оригинала на статуята на „Малката русалка”! (входът не се заплаща от носителите наcOPENhagen карта.)

С много бързи стъпки се насочваме към този музей, има само половин час до затварянето му. Мноооого са любезни с нас, показват ни какво ли не, включително и изкуството в тоалетните. Ние се усмихваме социално, но изгаряме от нетърпение да ни покажат нещо по-класическо от онова, с което там се гордеят. А къде е „Малката русалка”, питам аз, защото вече нямам нерви. Мотаят се. Аз повтарям въпроса след 5 минути. Изчакайте малко, такааа, амиии, тяяя… всъщност не е в музея в момента… Показват я на някаква изложба…. Сбогуваме се на часа с милите хора, нямаме повече работа тук. „Малката русалка” наистина се пази на „защитено” и неизвестно място. Опитът ни не успя. Следите от „изкуство за всички” или „изкуство на улицата” се простират надлъж и нашир из централната улица. Насочваме се към големия площад, увенчан с паметник на Фредерик някой-си.

Из улиците на Кьоге

 

Кьоге

Укротяваме топката, т.е. възвръщаме си самообладанието и сядаме на една пейка, за да се почувстваме съпричастни към това място. Както вече написах някъде, тукашният площад е сред най-мащабните на острова Зеландия, площад-тържище, свидетелство за невероятния алъш-вериш (буквално значение „обмен”), който се е въртял тук в миналото. Отворена страна, отворени хора, морски нрави, търговията им отива.

 

Известният площад-тържище на Кьоге

 

Шарени къщички

 

И още къщи

 

Тези са от най-старите в града

Още снимки от Кьоге:

http://royak.snimka.bg/travel/denmark-koge-may-2011.593134

 

От Кьоге няма директен влак до Елсинор и затова пътуваме първо до Копенхаген и оттам взимаме влака за Елсинор. Последна вечер в този град. Обсъждаме всичките си впечатления с нашия домакин, благодарим му за всичко, с което допринесе престоят ни в този град да е прекрасен.

Снимки от Елсинор:

http://royak.snimka.bg/travel/denmark-helsingor-may-2011.593104

Очаквайте продължението

 

Автор: Росица Йосифова

 

Снимки: авторът 

 

Други разкази свързани с Дания – на картата:

Продължваме северният пътепис на Росица из Дания. Вече се разходихме из Копенхаген, а днес  ще се разходим из  Елсинор, Гиллелейе, Хилерьод и шведския Хелзингборг .  

Приятно четене:

5 дни в страната на Малката русалка, Лего и Туборг

част втора

Елсинор – Гиллелейе – Хилерьод – Хелзингборг 

Удоволствие е да се пътува по източното крайбрежие на Зеландия. Нямаме грижи за билети, защото с вълшебната карта пътуваме свободно, необходимо е само да си открием перона и влака и да се качим в него. Във влаковете трябва да се внимава къде се сяда, защото има вагони (обозначени са), в които е забранен всякакъв шув, в т.ч. от мобилни апарати.

 

Елсинор

Пътуването от Копенхаген до Елсинор е кратичко – около 30-40 минути. Слизаме на очарователна гара.

 

Гарата на Елсинор

Първата „забележителност”, с което се сблъскваме, е театрално облечен пияница, който размахва бутилка бира и рецитира или просто си говори сам. Идва нашият млад домакин от каучсърфинга и тръгваме с раниците на гръб към жилището му. Две улици на кръст оформят центъра на града, къщите са ниски, залепени една за друга, пъстри.

 

Елсинор

 

Елсинор

 

В по-новия квартал, в който навлизаме, къщите си имат имена. За секунда си помислям, че ми приличат на татуировки – всяка със свой цвят и характер.

 

 

Момчето ни обяснява, че поставянето на предхристиянски лични имена или имена на древни божества върху фасадите на къщите е древна традиция. Функцията им е недвусмислена – те служат за предпазване на дома и са своеобразни „патрони” на домакинствата. Именно в този момент научаваме, че датчаните са склонни да се определят по-скоро като (суеверни) езичници отколкото като християни. Вероятно поради факта, че страната е приела християнството късно, то си стои в живота им някак официално, някак повече свързано с монархията, монарсите и дипломацията, отколкото с живота на простосмъртните.

Пристигаме на местоназначението. Момчето се събува в коридора пред вратата на апартамента. И ние правим като него. На пръв поглед изглежда като да си на гости в Турция или в друга мюсюлманска страна, но събуването тук се дължи на един простичък природен факт – често вали и по обувките има доста кал. Докато полагаме багажите в отредената ни стаичка, забелязваме няколко неща: на прозорците няма пердета; в цялата къща има много свещи и свещници; мебелите са от много хубаво дърво, лакирани с „корабен” лак; всичко е подредено с много вкус и с много премереност в детайлите и пространственото им разположение. По време на вечерната разходка, която ни спретва Р., научаваме, че пердета в къщите са рядко явление, защото всеки слънчев лъч е ценен, т.е., за да не се пречи с нищо на светлината. Свещите пък присъстват на всяко хранене. Първоначално вероятно са ползвани сутрин, за да компенсират липсата на… слънчева светлина, после обаче се оказват неизменен атрибут на всяка трапеза. Слънцето и светлината! Всичко заради тях! Ние се престрашаваме да попитаме дали липсата на пердета не води до повече клюки от страна на съседите. В отговор получаваме изненадан и въпросителен поглед. Защо съседите трябва да гледат какво става у съседите??? Дааа, странна работа. Е, понеже това с пердетата си е интересно за нас, та ние все пак проучихме още подробности. Стаята, която гледа към улицата, обикновено е кухнята или дневната, а не спалнята. Логично! После открихме и друга хитрина – вази, чинии, свещници и прочие вещи се поставят на прозорците гъсто-гъсто, та хем декорират, хем нещо предпазват от чужди погледи. Тук-там има и по едни мини перденца, но наистина мини и то в най-посещаваните от туристи места, щото туристът е склонен да наднича… На връщане забелязвам къща с името „Ида”, име, което Андерсен е увековечил чрез приказките си. „Това е старо предхристиянско име, почти свещено и много разпространено в Дания”, обяснява момчето.

Елсинор е пуст в този час. Впрочем той опустява още към 17 часа. Хората работят, прибират се от работа, вечерят рано и остават по домовете си. Р. отговаря с дисциплината на войник на всички наши въпроси, дава ценни наставления за бъдещите ни пътувания. Съветът му е, ако искаме да видим истински замък, да посетим този в Хилерьод – Фредериксборг, защото по принцип той си е замислен и построен като замък. Замъкът Кронборг в Елсинор пък бил построен с предимно военнозащитна цел и не бил чак толкова атрактивен. Да вземем частното влакче, което пътува до най-северната точка на острова, да слезем за разходка в Гиллелейе, а после да отпътуваме за Хилерьод. А после – както дойде.

Ставаме рано и заварваме сутрешно оживление на елсинорския площад. Той е голям и просторен, защото някога е служел за тържище. Такъв е впрочем случаят с повечето морски градчета на датския остров Зеландия, а връх на простора и мащабите на площада-тържище ще откриете в Кьоге. Народът вече пие бира, времето е хубаво и всички са по джапанки и летни дрехи. Велосипеди, инвалидни колички, пешеходци. Ако искате да хванете градското оживление извън столицата, направете го в сутрешните и обедните часове. После всичко много бързо ще утихне и ще опустее. Дори не подозираме колко богат и пъстър ден ни очаква – ден, изпълнен с удоволствия за очите, ден, в който е непростимо да ти падне батерията на фотоапарата. Пием кафе в центъра на Елсинор и отиваме на гарата, за да вземем частното влакче до Гиллелейе (Gilleleije) – най-северната точка на острова. Картата ни важи и за частните влакове, така че нямаме грижи и просто се настаняваме удобно в очакване на отпътуването. Двата вагона се люшват, пътуваме много приятно сред гори, гори и гори. Морето проблясва и се скрива като дете, за което най-голямото удоволствие е да си играе на „ку-ку”.

 

Гиллелейе

Слизаме на гарата в Гиллелейе и тръгваме към морето. В пълна леност и блаженство изкарваме на брега почти час. Много е хубаво, много е отпускащо. Ако съм си представяла някога, че ще отмарям в тази северна точка на планетата, че майското слънце ще ме гали като че ли съм в Созопол през септември… Хапваме си сандвичите, правим си по едно студено нес кафе, което – познахте, си носим от България (и слава богу!). Благославяме Р., че ни светна за това място и ни е трудно да продължим. Е, продължаваме все пак. По тези брегове е мъдрувал философът Киркегор. Оттук минава един от най-оживените пътища за миграция на птиците на север и само си преедставям на какво прилича небето в такъв момент! Това е най-голямото рибарско пристанище в Зеландия и от улов на риба държавата печели 50 милиона крони годишно. Откриваме пристанището и морските кръчми със страхотната прясно уловена храна. Не сме гладни, но решаваме да опитаме поне апетитните рибени кюфтета.

Юруш на кюфтетата!

А после най-внезапно откриваме къщите с покриви от сплъстена слама – така изкусно покрити и подстригани, не можеш да видиш сламчица да стърчи. Много е гот, не е за пропускане.

 

Гиллелейе

Гиллелейе

 

Гиллелейе

 Красота!

 

Още снимки от Гиллелейе:

http://royak.snimka.bg/travel/denmark-gilleleje-may-2011.593110

 

Хилерьод

Продължаваме със същото влакче към Хилерьод.

[geo_mahup_location_info]

 

Радва ни всичко, до което се доближаваме – просторният площад, езерото с гъските и лебедите, забележителният парк, Фредериксборг – замъкът като замък от приказките, прилежащите му градини. Всичко е фантастично! (За посещението в замъка не заплащат входен билет носителите на cOPENhagen карта.)

 

 

 

Замъкът Фредериксборг

Свещените обитатели на Дания – „Гъскиии, лебеди!”

Поглед назад към Хилерьод

Фредериксборг – най-красивият ренесансов замък в Дания от 17 век

Не ще и дума, този замък ще ви се понрави твърде много! Освен, че е най-красивият ренесансов замък в Дания, той е и най-мащабният в Скандинавия въобще, наричат го „датски Версай”. Изграден е между 1560 г. до 1630 г. върху три островчета на Slotssø – езерото на замъка.

Ренесансът си пада по гръцката и римската античност, но изображенията на морските божества, на които се натъквам, не ми изглеждат единствено в стил Посейдон-Нептун-Тритон, струва ми се, че има и локални митологични представители, кой знае? Оригиналът на Нептун, който увенчава фонтана пред входа на замъка, бил задигнат от шведите при някаква война и оттогава красял Осло. Не че се задълбочавам толкова върху божествата с риби опашки, но се опитвам да разбера как и защо „Малката русалка” става възможен персонаж в Дания.

Изненадите в замъка следват една след друга, пазителите на реда са много внимателни и насърчават да продължите към кулминацията – тронната зала. Преди да прекрачите прага ѝ ви правят път като на високопоставена персона и ви въвеждат тържествено… Замъкът е своеобразен музей на изобразителното изкуство. Тук могат да се видят стотици портрети на кралските особи, рисувани в продължение на няколко века. Освен дворцовия храм, който и до днес се ползва за кралски сватби (тук се е състояла брачната церемония на датския принц Йоаким и Александра Кристина Манли, която след развода им през 2002 г. се омъжва за фотографа на кралското семейство. За нея остава резиденцията Амалиенборг – обектът може да се посети и е включен от cOPENhagen картата), освен дворцовата бална зала и прочие красоти, за посетителите е достъпно да разгледат множество „битови” отделения и помещения за практикуване на хобита – стаи за отдих, за шиене на гоблени, за музика, за пиене на чай, за занимания с астрономия… Кралските ложета от съвременна гледна точка изглеждат по-скоро тесни, неудобни и лишени от интимност в разположението си, отколкото „по царски” комфортни, меки, широки и изолирани. Аз ставам фен на множеството скринове, ракли, шкафове и чекмедженца за „пазене на дрехите” – някогашните гардероби, сандъците на баба (гардероб означава буквално „(място) за пазене на дрехи и бельо”).

 

 

Фредериксборг

Опашати барелефи от входа на замъка и от музея

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Дворцовият храм

 

Скромна трапеза

 

Тронната зала – хапване, пийване и танци до зори

Кралско ложе и прекрасен дървен шкаф за багажче

 

Частичка от дворцовата градина

Една важна подробност за онези, които ще посетят Хилерьод след 15 май, обзаведени с cOPENhagen карта – след тази дата може да се направи круиз в езерото, включен в цената на картата. За съжаление ние не успяхме да ползваме тази екстра, защото бяхме подранили във времето.

 

Още снимки от Хилерьод:

http://royak.snimka.bg/travel/denmark-hillerod-may-2011.593113

 

Хелзингборг в Швеция

След Хилерьод сме почти изчерпани от ходене и впечатления, но слизайки на гарата в Елсинор сме обзети от идеята да прескочим с ферибота до Хелзингборг в Швеция –– ей го къде е. Морската гара е на гърба на ЖП гарата, така че с един скок сме на гишето за билети. Билетът струва евтино – нещо към 3 евро с 20-те процента намаление заради картата cOPENhagen. Трафикът е невероятен, шведите идват да работят в Дания, за да плащат по-малки данъци или пък регистрират фирмите си в датско, нещо такова. Както и да е, движението между двете точки е оживено, фериботи тръгват и пристигат на всеки двайсетина минути.

В далечината е замъкът на Хамлет – Кронборг, който така и не посетихме

В Швеция пристигаме по светло, към 18 часа. Простор, величие, могъщество – на това ти лъхва веднага след като положиш крак на сушата. А цветята! Ах, цветята! Разхождаме се из центъра с Ратушата/Общината, кулата – символ на града, уличките с многото заведения, чиято публика обаче е доста рехава.

 

Пристанището и красивата сграда на общината

Общината на Хелзингборг

кулата

Гледка към града откъм кулата

 

Гледка към града откъм кулата

Привлечени сме от зелените високи покриви на нещо, което се оказва май „старо училище” или университет с голяма библиотека. Наоколо – фантастична градина с магнолии и гледка към морето, която си я бива.

 

Университет

 

магнолии

 

 

магнолии

Градът, гледан от парка на университета

отново паркът

Слизаме през кулата и се връщаме на пристанището, откъдето след минути потегляме към Елсинор.

На път за ферибота, сбогуване с шведския град Хелзингборг

Още снимки:

http://royak.snimka.bg/travel/sweden-helsingborg-may-2011.593603

 

Още е светло, правим малка обиколка на безлюдния елсинорски център. Вървим бавно, говорим си за видяното през днешния ден. Замъкът на Хамлет, в който предполагаемият му прототип Амлед – син на краля на Ютландия, всъщност никога не е живял, стои малко призрачно в близката далечина, поемащ последните капки дневна светлина. След историческия залез на Елсинор заради зла чума, залязва и славата на този замък, чиято първоначална цел в далечното средновековие е била защита на позициите на датчаните в контрола върху тесния пролив Орезунд (4 км), който току-що бяхме кръстосали. Тогава изгряла звездата на хилерьодския замък Фредериксборг. Прав беше нашият домакин – ако искате да посетите бляскав замък, посетете този в Хилерьод. А на въпроса „Да бъдеш или да не бъдеш!”, заради който в Елсинор ежедневно пристигат хиляди туристи, сме много склонни да отговорим положително – животът изглежда подчертано елегантен и приятен след всичко, което ни предложи в този ден.

Очаквайте продължението

Автор: Росица Йосифова

Снимки: авторът 

Други разкази свързани с Дания – на картата: