Archive for the tag 'гробници'

окт. 04 2011

Делхи – храмове, гробници и опери насред Индия

Продължаваме индо-хималайската поредица на Домоседа. Вече бяхме в Гоа, както и в щата Джаму и Кашмир. Днес продължаваме към Делхи и връзката ѝ с операта в Сидни 😉 Какво няма да разберем? От какво се правят бургерите на МакДоналда там 😉

Приятно четене:

Делхи – храмове, гробници и опери насред Индия

Делхи, Индия

 

Предишен епизод

Доволен съм, че съм си променил програмата и оставил един ден за столицата на Индийската република. И на Британския радж преди това. И на Великомоголската империя преди това. И на Делхийския султант …

Делхи, Индия

 

 

След тишината на Кашмир Делхи ме посреща с конска доза шокова терапия от натоварен уличен трафик: камиони, рейсове, коли, рикши, велосипеди, велосипеди, движещи се в насрещното, рикши, движещи се в насрещното, коли(!), движещи се в насрещното, и вездесъщите провиращи се през трафика момчета, опитващи се да продадат на движещите се независимо от посоката им батерийки Buracell, портмонета от естествена (?) кожа и романи на Пауло Куельо.

Делхи, Индия

 

Ню Делхи. Мечтата на британците

и те да имат някъде в империята си столица съперничеща си по представителност и парадност с Париж и Вашингтон. Дворецът на вицекраля, прилежащите му правителствени сгради, триумфални арки и широки, прави, безкрайни булеварди са много по-внушителни от съответствията им в столицата на титулярния крал-император. И по-трогателни с пърпорещите по тях представителни държавни лимузини – всичките бели тумбести амбасадори, модел от първите петилетки на индийската независимост.

Делхи, Индия

 

В България имаше поговорка (пак по Добри Джурово време), че луд и военен на шарено се радват. В Индия военните се радват на дантелесто. Колкото по-старши е един офицер/генерал, толкова по-фини и сладурски са дантелите на перденцата на джипа му. Подозирам, че когато са замисляли внушителния архитектурен ансамбъл за администрацията на Британския Радж (Reich, нем.) в Ново Делхи, британците вече са усещали, че няма да се задържат дълго. И са рекли и те като великомоголите и предшествалите ги владетели да оставят нещо сериозно от камък след себе си именно в Перлата в короната. Индия. Защото през 20-те години на XX век по-голямата част на империята – Австралия, Канада, Нова Зеландия – е имала вече само символичен колониален статус, а друга – Африка – е била възприемана като твръде дива за велики дела. Сърцето на индуистка Индия е било мястото! А походът за завлядяване на перлата е започнал едва ли не на шега век и половина по-рано като чисто търговско начинание от база в Бенгалия, не много по-обширна от португалската Гоа. Просто бизнес-моделът им на търговски империализъм се е оказал изключително успешен за времето си за разлика от архаичния португалски империализъм на малките търговски бази.

Делхи, Индия

 

 

Великомоголите са издигнали най-знаменития си паметник в Агра, но се оказва, че и за Делхи е останал материал за едно Таджмахалче. Е, малко преувеличавам, но

гробницата от червен камък на владетеля Хумаюн

(да не се бърка с Хатихумаюна от 1856-та) е достатъчно голяма, интересна и век по-стара, а липсата на туристи компенсира за малко по-малкия размер от прочутата и бяломраморна сестра в Агра.

Делхи, Индия

 

Паркът е проектиран според идеала за мюсюлмански рай в решетка от безупречно прави алеи, канали, квадратни шадранчета и поддържани свежо зелени площи. Недостъпният Червен форт на делхйските владетели се оказа още по-недостъпен за туристи в понеделник, а огромната Масджид-джамия в стария град, без да е затворена, не даваше вид да е с открито сърце гостоприемна за такива като мене (въоръжени с фотоапарати чужденци).

Делхи, Индия

 

В Делхи има и огромен бахайски храм

– празно помещение във формата на гигантски бял цвят на лотус, в който всеки е добре дошъл да се кланя на каквито си иска богове, стига да го прави на ум или най-много с мърморене шепнешком. И да не е понеделник!

– Има само два такива храма в света … – ми обяснява шофьорът на таксито, сочейки ми го през оградата. За всички други забележителности, около които ме беше развел, беше мълчал и даже не бях разбрал доколко назнайва английски – … този и един в Сидни.

Ококорвам очи (и уши!), не вярвайки, че ще каже това, което ще каже.

Каза го:

– Нарича се Апра хаус (Операта, инд.англ.).

Опитвам се да не го гледам толкова недоверчиво-подигравателно, колкото си мисля, че го гледам, но той не се притеснява от погледа ми:

– Да, да, Апра хаус е единственият бахайски храм извън Делхи в света

Бахайски храм – Делхи, Индия

 

 

Кимам утвърдително, но цялата ми дипломатичност пропада на последвалото предложение да ме заведе в Макдоналдс за обяд. „О! Не!“ извиквам в невъздържан потрес и посочвам няколкото мамещи с ароматите на източни подправки ресторантчета сред зелените паркове зад триумфалната арка и

така се лишавам от възможността да разбера от какво месо се месят кюфтетата в старната на свещените крави.

Безсмислено е да го каня да сподели трапезата ми. Кастовите догми не разрешават. Полакомявам се за гъбено кебапче, кратофени кнедли с недосъсирено сирене в къри, леща, джира ориз (ориз приготвен с гхи – претопявано масло от извара, което при друг случай съм пробвал и с кожата си, подложена на аювердичски масаж) – всичките, безкомпромисно съревноващи се за титлата „Световно блюдо на годината“. Опитвам и еспресо – новоделхийска слабокофеинова напитка, съставена от разпенено с пара от машина с размер на промишлен хладилник мляко, поръсено с нес кафе и какао на прах.

Кратката пауза е към края си. Обратно към Хималаите!

Д.07

Следва

Илюстрации:

India 2007: Delhi

Разказът и снимките са със запазени права

Автор: Димитър Тодоров (Домосед)

Снимки: авторът


Други разкази, свързани с Индия – на картата:

3 коментара

апр. 28 2009

Хайдерабад, Индия

Днешният пътепис ще ни отведе мъъъничко на Изток към страната, в която има10-милионни градове и за които в България не се е чувало никога нищо. Хайдерабад (за където се отнася днешния пътепис) все пак е известен като име, а днес ще го разгледаме по-подробно.

„Индия не е за новаци“ казва авторът на този пътепис. Че ние „новаци“ ли сме?:-)

Затова, приятно четене:

Хайдерабад, Индия


Индия не е за новаци.

При първото ти посещение, независисмо колко дълго, си новак, заек. Плаши те трафика, не смееш да се возиш на рикша, не знаеш къде се продава бира, хигиената ти е странна (макар, че всичко си е ОК).

Предполагам, че така се случва с всички европейци при първото им посещение в Африка, Южна Америка… Сигурно вторият път е по-спокойно и познато.

Полетът

Повече от 8 часа си е натоварващо, но минава сравнително добре. (Марина не мисли така, защото е седяла до непрекъснато повръщаща възрастна индиийка). За пръв път летя с толкова голям Еърбъс… разликата е, че просто побира повече хора, а бизнес класата е по-луксозна. Луфтханза има 22 радиостанции (!) — 2 за класическа музика, 2 за световна музика, 2 само за японска, за рок, за техно, за какво ли не… Пускат ни 2 филма, първият от които — My Bollywood Bride e не само доста забавен, но подготвя за изненадките на Индия. Вторият е някаква мелодрама на хинди, на която почти целия самолет реши да подремне.

Летището е доста занемарено. Всъщност късното пристигане (след полунощ местно време) ни спестява малко от културния шок. Някои от куфарите, вкл. моя, се маркират с тебешир преди да се пуснат на пътечката за багажа — оказва се, че така отбелязват тези, в които има неща, потенциално интересни за митницата. В моя случай това е камера.

Посрещат ни двама души — един от хотела и един от такси компанията на Айвикомптек. Пътуваме с първия, а втория се опитва да изкрънка някакви пари за паркинга. Сори, нямаме рупии. Както Юнуз отбелязва, употребата на клаксона е не по-малко важна част от управлението на автомобил в Индия от натискането на педалите или въртенето на волана.

Клишетата:

Индия е шумна, мръсна, шарена, пренаселена.

Трафикът в Хайдерабад е кошмарен

— автомобили, моторикши, мотопеди, мотори, пешеходци в невъобразим хаос; и никой от тях не спазва правилата, убеден съм. Ако някой се интересува дали има крави по шосетата — да, има.

В Хайдерабад има много мюсюлмани, освен индуистите разбира се. Говори се местния език телугу, същo хинди и урду, при това всеки от тях на уникален местен диалект. Той е втория по големина IT център на Индия след Бангалор, тук и съперникът на Боливуд — Толивуд.

Населението на Хайдерабад и Секундерабад

(на практика слети градове, хотелът ни например е в Секундерабад) е някъде м/у 6 и 7 милиона. Има хора с точки и без точки, традиционно облечени или костюмирани, от бледи до почти черни. Повечето са учтиви. За сметка на това английският им звучи като… ми като индийски;-)

Четете по-нататък>>>

6 коментара

Switch to mobile version