Продължаваме с мотоциклетната обиколка на Бойко из Иран. Започнахме с пътя през Турция, а днес ще стигнем до древния Персеполис. 

Приятно четене:

Иран 2011 – една „малка“ разходка

част втора

От Киршехир, през Изфахан към Персополис и Шираз

28.04.2011г. – Днес решихме да наваксаме малко закъснението, като се опитаме да стигнем до гр.Kermanshah.

Закусихме и поехме на път. Още в началото ми направи впечатление, че в

Иран

има много табели, с които всъщност GPS почти не трябва. Не знаехме как стои въпроса с бензина, но бързо установихме, че всъщност бензиностанции има на входа и изхода на всяко малко градче и са доста големи, тъй като тук главно автомобилите се карат с бензин.

Официалния език в Иран е фарси,

и при нашето пътуване курсът на долара беше 1$=11 000 риала. Цената на бензина е 1 литър 95 = 0,70$, но това е само за чужденци, защото за местните е 0,40$. За иранците се издават специални карти, с които на всяка колонка за гориво след като се маркира, цената се променя. Общо взето започнаха интересните неща. Природата наподобяваше тази в Турция, близо до границата.

Надморската височина се менеше често, но като цяло се усещаше, че се движим на високо. За този ден трябваше само да караме и не спирахме често.

Минахме покрай езерото Урмия,

но без да се отбиваме. Около нас всичко се ставаше все по-зелено и беше интересно за каране. Пътищата тук са много добри, включително и малките означени на картите ни с една бяла линия. Точно тези бяха и най-малко натоварени, защото тук трафика е убийствен. Камиони, коли, мотопеди и всички карат с газ до дупка във всевъзможни посоки.

Естествено, и ние предизвиквахме страшната атракция по пътищата.

Нямаше кола, която да не ни свирне, засичаха ни за да ни снимат, изравняваха се с нас отново за снимка и не ги интересуваше колко опасно карат. Спирането ни на бензиностанция или за почивка означаваше, че поне 10 души се събират около моторите. Странното тук е, че миналата година при пътуването в Африка, всички се събираха така около моторите, но никой нищо не пипаше и не се качваше по тях без ние да ги поканим. Сега тук нямаше такова нещо. Всеки пипаше копчета, качваха се да си правят снимки, въртяха ключове, което нас доста ни изнервяше, защото в крайна сметка дори и слизайки от моторите пак трябваше едното око да е в тях.

Трябваше да привикнем с всичко това. От друга страна пък всичко това с моторите беше напълно разбираемо, защото го

сравнявам с положението при нас преди 1989г.,

когато едно от най-ценните неща за момчетата беше картинка с кола от дъвка „би-бип”. След като се отбихме от главните пътища започнахме леко да се изкачваме и за пореден път се озовахме сред зелени планини с малки езера и като цяло красива картинка. 

Въпреки вчерашната случка на границата

Иран започна да ми харесва.

Хората всъщност са доста чисти и добре облечени. В абсолютно всяко населено място има парк с поне един фонтан и тоалетни. Тревните площи са с много добра поддръжка и това са местата, където местните хора които са на почивка ги използват за да разпънат палатки за нощувка. От всички мюсюлмански държави, в които съм бил Иран е тази в която съвсем спокойно може да се нощува на палатка, тъй като тук за това са създадени прекрасни условия във всеки парк в центъра на всеки град. Чистотата е на ниво, за което в България още можем да мечтаем. Хората са много гостоприемни и сигурността е на високо ниво. По обяд спряхме за да опитаме от местната кухня, която много прилича на турската с малки изключения, като примерно айрян вътре с листа от розов цвят. Последва отново само каране и малки спирки за зареждане с бензин.

Вечерта по тъмно стигнахме в

Kermanshah

С помощта на местни хора намерихме хотел и се отдадохме на почивка.

29.04.2011г. – Вече трети ден в Иран. От днес започваше и нашата „културна” обиколка. Първата забележителност беше

Taq-e Bostan

Исторически комплекс на около 5 километра от центъра на Kermanshah в огромен парк за почивка. През този град е минавал и древния път на коприната. Прекрасно място с много зеленина и естествено голяма чистота.

Так-е Бостан е сред най-важните останки от управлението на династията на Сасанидите.

В този исторически комплекс може да се види надпис от Ардашир II, две каменни тераси с гравюри от коронясването на Шапур и лов на елени и глигани. Дворецът е строен около 400 г. пр. Хр. Тук изкарахме около час и имах възможност да разгледаме спокойно мястото. Имаше доста туристи, както и много иранци, тръгнали също на „историческа” обиколка.

Естествено предизвикахме интерес сред местните хора, които така и не разбрах защо държаха да имаме общи снимки

През цялото ни пътуване това беше нещо постоянно. Всеки правеше снимки на нас, с нас, с моторите, като понякога се учудвах от хората, които идват как винаги носят фотоапарат. Беше един спокоен почивен ден. Местните хора се разхождаха в парка с лебеди в езерото, с доста уреди за забавление на децата и места за почивка. Определено се усещаше, че по-голямата част от иранците разполагат с пари. Другото, което ни направи впечатление, че въпреки че са много религиозни до сега не бяхме чули нито веднъж говорители на джамия – нещо, което в Турция нямаше как да избегнем. След разходката ни в парка поехме отново по маршрута ни. Днес трябваше да стигнем до най-красивия град в Иран – Isfahan.
Но имахме още една спирка. Това беше

Bisotun

Малък град на около 30 километра от Kermanshah. Пътувайки да търсим това място подминахме табелите, на които трябваше да се отбием и излязохме от града. Направихме обратен завой и малко след това ни спря полиция за проверка. Не бяха пътна полиция, а една от многото в Иран. Поискаха ни паспортите и се оказа, че на Пламен, Митака и Даката са останали в хотела. Това беше голям късмет, защото можеше да разберем чак когато стигнем в Исфахан, а това си бяха около 500км. Пламен и Митака тръгнаха обратно за паспортите, а ние с Даката отидохме да разгледаме Bisotun.

Бисутун е комплекс,

който включва както исторически, така и природни забележителности. Гравюри от епохата на Ахеменидите, надпис от Дарий, релеф от Мехрдад II, светилище на древните мидийски племена, както и планината Фархадтараш са забележителностите на местността, разположена по продължение на Пътя на коприната.

Основният монумент от този археологически обект е

Бехистунският надпис

Бехистунският надпис

Това е клинообразно писмо на три езика – еламски, вавилонски и староперсийски и описва събитията от годините 523-521 пр.н.е. Надписът изобразява триумфът на Дарий над магът Гаумата и метежните «царе» в края на 6 век пр.н.е.

За наше съжаление достъпът до надписа сега беше спрян, защото в момента беше ограден със скеле и явно ще се прави нещо като почистване. Обиколихме комплекса, който отново беше пълен с доста местни, дошли на пикник.

Успяхме да разгледаме останките от различните по епоха и архитектура дворци, както и много добре запазения

релеф на Херкулес

И тук изкарахме около час, след което се срещнахме с Пламен и Митака и поехме по маршрута към Исфахан.

Пътят отново минаваше през вече познатите ни зелени планини и около 18.00 часа пристигнахме в може би най-цветния град в Иран. Тук отново две местни момчета, „случайно” ни засякоха с автомобил и предложиха да ни помогнат да намерим хотел. Помогнаха ни и ни заведоха до хубав и евтин хотел, който се намираше много близо до центъра на града. Разбрахме се на следващия ден да се видим след обяд за да ни разведат из

Исфахан

и да ни покажат интересни неща. Намерихме едно хубаво заведение за вечеря и се отдадохме на пълна почивка. Така и завърши и този ден.

30.04.2011г. – Днес сме заделили деня само за разходка и малко да починем от моторите. Станахме без да бързаме и поехме на обиколка. Исфахан е третият по големина град в Иран. Сградите тук са покрити със интересни сини керемиди. Има и много красиви градини и паркове. На пръв поглед всяко едно ъгълче в града е украсено с цветя. Чистотата по улиците е на много високо ниво. Тук се чувстваш като в Европа – всичко е подредено и чисто, бляскащи реклами, светещи витрини, модерно облечени мъже, говорещи по мобилните си телефони, които са последен модел.

Единственото, което ни връща към действителността, че си в Иран, са дрехите на жените.

Те са облечени по много различен начин. От жени покрити изцяло с чадор – черни дрехи, които покриват цялото тяло и се виждат само очите, до такива които са сложили само по една скромна забрадка. При вторите може да се види всъщност, че са доста хубави. Въпреки, че жените се държат много свободно трябва да се знае, че по никакъв начин не трябва да се докосва жена, която е с мъжа си. Може да говориш с нея, но не можеш да и стиснеш ръката примерно. Има си правила, както във всяка държава, които трябва да се спазват. Алкохол също няма и е престъпление да се пие. Има прости правила, които ако се спазват от туристите, ще бъде приятно в Иран, но ако се нарушат веднага ще се намеси някоя служба от многото видове полиции и могат да направят живота на човек много труден. Всъщност хората тук са много щастливи, спазвайки наложените ограничения и правила, но осъзнават, че има и друг вид живот извън Иран и точно с това ние туристите сме им безкрайно интересни.
Най-посещаваното място тук е

Naghsh-e-Jahan или още известно като имамски площад.

В южната част на площада е разположена Шахската джамия, в западната – дворецът Али Капу, в източната – Джамията на шейх Лотфолах и в северната – Големият базар. Градът е бил столица на Персийската империя по времето на династията на Савафидите между 16-ти и 18-ти век и сегашния облик на площада се е оформил по това време. В момента на площада е изграден много красив фонтан. Мястото наистина е много красиво и за това тук изкарахме около два часа, като не пропуснахме да обиколим всички щандове на базара за сувенири.

Върнахме се в хотела за да чакаме нашите „екскурзоводи”. Беше странно как две момчета вечерта спират с кола и ни предлагат да ни помогнат с каквото можем, след което ни карат до два хотела за да изберем. Макар, че в Керманшах също един възрастен се качи на мотора при Митака и ни закара до другия край на града, където са хотелите, след което слезе и тръгна да се прибира сам. В 14.00 както беше уговорката се видяхме с тях и тръгнахме на разходка. Първото място на което спряхме беше

моста Khaju

– най-елегантният от мостовете, построен през 1650 от Шах Абас ІІ.

Мостът е на две нива и доста хора се отбиват на долното ниво, на което самата конструкция създава някаква естествена вентилация и е доста по-прохладно. Интересно място.

Следващата ни спирка беше

цветните градини в Есфахан

– парк, подобен на ботаническа градина, с много добра поддръжка и отново невероятната чистота.

Тук в единия край е запазена и автентична иранска къща, на която нямаше как да не си запечатаме и нашите лица.

Следващата спирка беше

градината с птиците

– нещо като зоопарк, но само за птици.

Tук вървейки към входа видях, че едното момче от любезните „екскурзоводи”, което носеше през цялото време един вестник, всъщност криеше в него радиостанция. Това веднага ни намести картинката и даде отговор на чуденето ни защо ни разпитват за професии, за политика, за отношението ни към Израел и още куп въпроси, които принципно обикновен човек не би задал. Просто си бяха от единия вид полиция, която има в Иран и която отговаря за чужденците. Е, ние се правехме, че не разбираме, а и в крайна сметка ни беше все едно какви са. Все пак без тях трудно бихме намерили всички интересни места за един ден.

Влязохме в парка с птиците и към нас се приближи учител с цял клас момичета, които започнаха страшно викане за да си направим общи снимки.

Техния учител искаше да си говорим за да ни пита как е при нас, какво е отношението ни към учителите и тъкмо започна разговора когато се приближи учтивото момче с радиостанцията, каза му нещо на фарси и той веднага се извини, че бързат и трябва да си тръгват от парка. Явно тези разговори не бяха позволени. Веднага направихме аналогия с времето, когато при нас за един виц арестуваха. Обаче в ерата на интернет, няма как да се ограничи информацията. Тук всяка страница от интернет минава през създаден филтър, който проверява съдържанието и съответно не разрешава достъпа, но местните са намерили начин как да го заобикалят и си ползват всичко, макар доста да рискуват.

След разходката и в този парк вече стана късно за други забележителности и се върнахме в хотела. Разделихме се с нашите „екскурзоводи” и отново се отдадохме на почивка в ресторанта, който бяхме намерили предишната вечер. Така и приключи този ден. На сутринта трябваше да продължим по маршрута и за съжаление без Пламен. Той вече от около 1500км караше мотора си, на който задния амортисьор беше с изтекло масло и се държеше само на пружината. За да не закъса някъде из Иран, Пламен реши да тръгне към България. И така и направи, при което измина общо около 4000км само за два дни, което не знам как може да се направи, но явно има начин.

01.05.2011г. – Честит празник на всички трудещи се.  Още един празник, който ще изкараме далеч от дома. Станахме рано, бързо натоварихме багажите, изпратихме Пламен и тръгнахме по маршрута.

Днешната крайна точка беше гр. Shiraz, но по пътя до там ни очакваха много интересни места. В началото единствено карахме за да изминем повече километри, преди да е станало горещо. Въпреки факта, че Иран е с голяма надморска височина тук в този район температурата се качваше около 30 градуса. В ранния след обяд стигнахме и първата си спирка за деня –

древната столица Pasargadae

Pasargadaeе една от първите столици на ахеменидската империя, основана през шести век пр.Хр. от Кир II Велики във Фарс, родината на персийците. Тук като забележителности са гробницата на Кир, цитаделата Toll-e Takht и останките на два двореца и градини.

Най-важната забележителност е

гробницата на Кир ІІ Велики

Пасаргада остава персийска столица докато синът на Кир – Камбиз ІІ не мести главния град в Суза. На мястото са останали много малко неща, но като цяло може да се добие представа колко голям град е бил. Обиколихме всички забележителности и продължихме към маршрута. Следващата спирка бяха

гробниците при Naqsh-e Rustam

Високо в скалите над пустинята са издялани 4 релефа на пръв поглед във формата на кръст, познати на местните като “Персийските кръстове”. Всъщност това са гробниците на 4  от владетелите от династията Ахемениди. В центъра на кръста има врата, която води към вътрешна зала в самата скала, където се намира каменната гробница.

С изключително майсторство и прецизност са изсечени в скалите орнаментите на гробниците.

Може би най – старата постройка на това място е една кубична сграда пред гробниците, която много прилича на кула, а е била използвана като олтар на зороастризмът на това място.

Кубът на Зороастър

е построен около 5 Век преди Христа.

Една от гробниците принадлежи на Дарий Велики, което е установено по добре съхранените надписи (522—486 до н. е.). Предполага се, че другите три са на следващите владетели цар Ксеркс I (486—465 до н. е.), Артаксеркс I (465—424 до н. е.), и Дарий II (423—404 до н. е.). Гробниците са така разположени, че имитират фасада на дворец.

Релефите, изсечени под гробниците представят различни моменти от историята на царската власт, свидетелстват за победите на царете над техните врагове. Седем изрязани в скалата релефни изображения показват как владетелите от династиите получават кралските знаци от Ахура Мазда – вестителят на доброто в зороастризма.

Уникално място. Въпреки жегата не пропуснахме да обиколим всичко възможно. Даката накрая остана доволен, защото намери

бира с вкус на бира,

естествено безалкохолна, но по-добра от тази с вкус на боровинки и т.н.

Бяхме вече на около 80 километра от Шираз, а часът беше около 16.30 часа. Имахме достатъчно време да разгледаме и

Persepolis

и се отправихме натам.

Персеполис, Иран

Бързо стигнахме и поради добре сложените указателни табели бързо намерихме и мястото. Паркирахме, въоръжихме се с фотоапарати и след като се подкрепихме с по един ирански сладолед, който всъщност си е като нашия, тръгнахме на обиколка.

Персеполис е столицата на Персия,

основан от Дарий І Велики и всъщност е гръцкото име на древния персийски град Парса. Персеполис е наричан още ”Тронът на Жамшид”. Сроителството на този дворцов комплекс започва през 512г. Пр.Хр. и завършва след 150 години. Градът е опожарен от Александър Македонски през 330г. пр.н.е. Едно от първите неща, които се виждат е прочутата порта на Ксеркс, покрита с древни надписи и красива дърворезба. Портата води към невероятният дворцов комлекс Ападана. Тук кралете посрещали важните си гости и посетители.

Най-голямата зала в Персеполис е

Дворецът на 100-те колони,

може би най-голямата зала строена по времето на династията на Акеамените, някога използвана от известният персииски цар Дарии І за тронна зала.

Над Персеполис в скалата се намират и

двете гробници във формата на кръст на Артаксеркс ІІ (404-358г. пр.н.е.) и Артаксерск VІІ (358-338г. пр.н.е.).

Изкарахме тук до около 19.00 часа. Персеполис е много интересно място, макар не много реставрирано, но достатъчно да се добие представа за мащабите, в които е бил градът.

Починахме малко от голямата жега и разходка и продължихме към

Шираз,

където стигнахме около 19.30 часа. Шираз е петият по големина град в Иран и също така украсен навсякъде с цветя и зеленина, много добре поддържани. Естествено и строителството е с големи темпове.

Тук има много градини и паркове и като цяло е спокоен град. Хората отново бяха много дружелюбни и ни упътиха към частта на града с хотелите. Вече се стъмни, но успяхме да намерим хотел с вътрешен двор за моторите. Настанихме се, вечеряхме в някаква местна закусвалня и така завърши и този ден.

Решихме да не оставаме тук два дни, а да продължим по маршрута си, който поради малкото време, с което разполагахме се наложи да съкратим, без да подозирахме какво още ни очаква.

Следва…

Автор: Бойко Терзиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Иран – на картата:

Иран