Archive for the tag 'Гринуич'

ян. 26 2011

Сняг в Лондон (по Коледа и Нова година 2010/2011)

Ако си спомняте по празниците тази година имаше доста затворени летища из Европа, включително и лондонското Хийтроу. На фона на снежния хаос, Таня ще ни разкаже как е изкарала празниците в снежния Лондон. А за тези, които не знаят, сняг в Лондон, означава, че в София е метър 🙂 Приятно четене:

Сняг в Лондон

по Коледа и Нова година 2010/2011

Успявам да избегна неприятности, като си казвам „Think positive!”. Не е фантазия. Доказва го и историята около моя рожден ден, който празнувах в Лондон. Бях на гости на моята приятелка Ваня от ученическите ми години от Зарата (Star Zag наричам Стара Загора, град на поетите и липите, местни бизнесмени са патентовали своето откритие, че е център на Вселената!), живях в нейния апартамент в първа зона. Не бях обикновен турист, а гостенка. Имах само четири дни през декември в града, символ на последната свобода в Европа. Времето беше много лошо, отменени и отложени полети, ала тръгнах с нагласата, че няма да губя нито един миг ценно време. Нито за секунда не съм помисляла, че ще медитирам на някое летище. И точно така стана! Пътувах с low cost на любимия ми Wizz air с билет за около 100 евро, в който влизаше само транспорта, чекирането беше също он-лайн, а бялото вино, което си поръчах, беше за 4 евро, които платих с кредитната карта.

Британският национален музей

е по-светъл от Лувъра. От покривните витражи струи светлина, сякаш си в Рая. Най-приятното място там за мен е библиотеката. В Британския музей старините, шедьоврите и фосилите не са само експонати, експерти стоят и предлагат напълно безплатно на гостите обяснения, експерименти, задават въпроси. Повечето музеи в Империята са пълно безплатни.

В Националната галерия на площад “Трафалгар”

видях втората версия на “Мадоната в скалите” на Леонардо. Моята приятелка Ваня твърдеше, че от две години картината е била на реставрация и доста се изненада, като я видя. С нея в училище в Зарата доста сме си говорили за двете картини, които рисува Леонардо. Блажена съм, че преживях точно с нея удоволствието да видя и“Слънчогледите” на Ваг Гог – почти по детски простичко творение, от което струи толкова светлина.

Бяхме на концерт след вечерята в “The Crypt”

– под краката ни имаше надгробни надписи, които снимахме. Едно от моите хобита в чужбина е да ходя по концерти (в църквите има най-добрата акустика). Съпреживях с Ваня и концерта класическа музика на Вивалди, хорови изпълнения, творби на Бах с орган в църквата “Saint Martin in the Filds » на Трафалгар. И на Острова, като във Франция в църквите се организират концерти на класическа музика. Българската православна църква изглежда много изостанала в това отношение.
На втората вечер отидохме да гледаме музикъла “Чикаго” в един от музикалните театри край Пикадили, така типични за Лондон. Усещането е невероятно – британската школа се възпитава в артистични училища, където се преподават танци, пеене. Жалко, че в България няма такива театри и толкова добри професионалисти, а нашите артисти само се оплакват. Нивото е на светлинни години, в Лондон няма лоши неща, тук никой не може да си позволи да се излага, обяснява Ваня.

В Лондон снегът е изключение.

Ако навали повече от 20 сантиметра спира транспортът. Случи се точно на втория ден на моята ваканция там. Снежен Лондон има невероятен чар. Според Тишо от Трявна, приятел на Ваня, когато вали сняг, лондончани се страхуват да излизат и са във фейс бук. Другите обаче бяха по парковете – в Hyde Park децата бяха направили огромни снежни човеци.

Гринуич край Лондон

Гринуич край Лондон (ала Бройгел)

В Гринуич, гледайки снега от хълма с Кралската обсерватория и Гринуичкия меридиан, по който се пързаляха деца, си спомних за идиличната картина на Брьогел старши. Запечатах това мигновение от хълма на Гринуич и после Ваня ме заведе на едно много специално място за медитация с борови дървета, натежали от снега, едно от които оприличих на пагода.

Гринуич, Greater London, Великобритания

Най-голямата изненада за мен бяха самите англичани.

Толкова години съм робувала на стереотипи, че са студени, а се оказаха много по-големи веселяци от нас, българите. Напомнят ми на деца с витиеватата си интонация. “I love your hat!”, възкликна по детски жена на средна възраст в автобуса на два етажа double deck, докато слизах по стълбичките. Шапката ми made in Bulgaria e ушанка от овчи кожи с малко казашки дизайн. Благодарение на нея и на дългото палто с тигрови щампи оцелях в тези студени четири дни (минус 10 градуса), в които валя сняг на парцали. В Лондон обаче нямаше кой да лови снежинките във въздуха!
Още първия ден ме спряха няколко души, за да ме попитат дали палтото ми е от истински тигър. Когато пихме наливна бира “Гинес” на борда на яхтата „Hispanola“ на Темза, от която се вижда London Eye, някакъв младеж ме нарекохаTiger woman. И на други места ми направи впечатление, че по лондонските кръчми има цели компании мъже, които пият сами, отделно от жените.

So British е и кичът, който присъства в британския начин на обличане на местните жени

– панаир на всевъзможни пера и цветя. Пауновото перо е задължителен аксесоар – на фиби, диадеми, брошки, колани, чанти. Англичанките слагат трендафила навсякъде. Кичът е по детски весел. Толкова е шарено весело и купонджийско още от пръв поглед!

На връщане към България, точно на гарата Saint Pancras

имаше огромна опашка от пътници за тунела под Ламанша. За части от секундата в съзнанието ми просветна мисълта, че може да чакам много часове и дни самолета за България, като например пътниците на летище „Хийтроу”, за които вървяха съобщения, че са блокирани от много часове, цели дни наред. Снегът и студът бяха блокирали Северна Европа, където се намирах и аз. Извърнах очи към пирамидата от шампанско в центъра на залата на Сейнт Панкрас и усетих, че моят самолет ще излети. И този път! Всичко е в мозъка и способността за внушаване.
И затова

успях да вляза на неделната служба в Уестминстърското абатство.

Неделите не са за туристи, но има свободен вход за църковната служба. Попитах дали може и ни пуснаха да присъстваме на даване на причастие – communion.

Гринуички меридиан

Гринуички меридиан

На малкото летище Лутън,

където са нискотарифните авиокомпании, вечерта на 20 декември имаше доста хора. Транспортният хаос се усещаше във въздуха. Реших да пия вино не на Лутън, а в самолета, защото не само вярвах сляпо, но и знаех, че точно моят самолет щеше да дойде.
On the road е философия, която те учи на смирение и позитивно мислене, винаги да намираш този, който ти е нужен. Защото ти е нужен! Логистиката е само детайл, а в края на всеки път винаги се намира по един гуру да те чака. Пак се измъкнах между капките и съм си в България преди коледните празници.
Моите роднини, дъщеря ми Елена и приятелите ми се чудели кога ще се прибера и смятали, че вися в снежния капан на летището. Като чета информациите от медиите и свидетелства на хора, блокирани най-вече на “Хийтроу”, съм убедена, че има хипербола. Защо да се поддаваме на негативни внушения, като можем да мислим позитивно.

Здраве, мир и любов да ни спохожда през светлите празници и през Новата 2011 година!

Автор: Таня Мангалакова

Снимки: авторът

9 коментара

Ное. 18 2010

Десет дни в Лондон и Англия

Днешният пътепис леко ще ни покаже впечатленията на Събина от Лондон и близката провинция в Англия. И понеже става дума за Англия – времето е хубаво в този разказ 🙂 Приятно четене:

Десет дни в Лондон и Англия

Изкарах прекрасни десет дни в Англия. Бях на гости на приятелка, която живее на час от Лондон в малко, приятно, селце. Домакините ми бяха повече от гостоприемни, а британското време много добро към мен – слънчево и топло.

Jubilee Bridge в Лондон

Swiss Re, Лондон

Спях в Cobham,

което е на 40 минути с влак от гара Виктория в Лондон. Малко, провинциално градче, известно с inn-ът, където Дикенс е отсядал да пише, поради което и се споменава в книгите му. Къщите по тези места струват доста и съответно са населени предимно от хора с пари, които бягат от шума на Лондон. Наблизо са Рочестър, Джилигам и Кентърбъри.

Кентърбъри

(http://en.wikipedia.org/wiki/Canterbury) е изключително приятен, както установих през няколкото часа там, които прекарах в шопинг разходка в центъра. Най-високата сграда в града е небезизвестната катедрала (http://en.wikipedia.org/wiki/Canterbury_Cathedral) и никоя друга сграда не може да е по-висока. Така Кентърбъри се e запазил кокетен и подреден.

Пристанището в Дувър

В Дувър

се разходихме приятно във и около замъка. Слязохме и под земята във военните тунели използвани за операция Дънкърк и после през Втората световна война. Именно от там Чърчил и адмирал Рамзи са водели военните действия. Всичко в тунелите е автентично, дори се опитват да докарат миризмата на болница, за което е служело едното ниво. Вероятно най-близката ми среща с Втората световна.

Крепостта в Дувър

Мостът Тауър

[ge0_mashup_map]

Сохо, Уестминстър, Лондон W1, Великобритания

Иначе се мотах основно в Лондон.

Като добър турист, първият ден вървях пеш от Виктория до Tower Bridge, като по пътя прекарах два часа в Tate Modern в изложбата на Гоген. Велик. Беше топло и слънчево и повечето време добро за снимки и не ми се прекарваше много време в музеи. Повечето музеи в Лондон са абсолютно безплатни.

Мостът Тауър (детайл)

Сохо

Бродех най-вече из

West End, Covent Garden и малко из SOHO – централните, арт части на града.

Там са повечето театри, а малките улици са живописни и пълни с неща за откриване. Пазарът на Covent Garden (http://en.wikipedia.org/wiki/Covent_Garden) е повече от очарователен със сергиите с храна, кръчмата “Punch and Judy” (http://en.wikipedia.org/wiki/Punch_and_Judy) и живите изпълнения на улични артисти на всеки 30 минути на площада. SOHO е упадъчно красив дори през деня, когато спи.

Сохо

По-“далечна” дестинация бяха

Greenwich и Canary Wharf.

Грийнуич е спокоен и видимо скъп, зелено-бял с поляните и големите бели сгради на университета и музеите. Там е и Кралската обсерватория, дом на Гринуичкия меридиан, която предлага изложба свързана с астрономия и измерване на времето, както и хубави панорама. Темза е много красива при Грийнуич, прекосих я под земя през пешеходния тунел (http://en.wikipedia.org/wiki/Greenwich_foot_tunnel).

Слънчевият часовник в Гринуич

Canary Wharf с бизнес сградите, модерното строителство и каналите също не трябва да се пропуска.

Canary Wharf

Различните докове из Лондон, някога важни центрове на търговия, днес основно марини обградени с приятни жилищни сгради около тях, също очарователни за снимки. Limehouse Basin, който е между Tower of London и Canary Wharf, ми стана фаворит, изглеждаше като хубав квартал за живеене.

Canary Wharf

Призът за най-скучно място печели Hyde Park

– километри пеш през празни поляни, езерото и патиците не го спасяват. Но пък ако излезете от северната му страна, можете директно да се спуснете по търговската Оксфорд стрийт и да си напазарувате. Ако излезете от югозапад, сте точно пред Роял Албърт Хол и близо до дворецът Кенсигтън. Българското посолство е на 500 метра, не че имате работа там, а на 700 – Природонаучният музея и Музеят на науката (http://en.wikipedia.org/wiki/Science_Museum_%28London%29).

Програмата ми с музеите в Лондон

включваше мумии, хинду статуи и експозиция за Африка, плюс фалшивия кристален череп, “Вълната” и библиотеката на British Museum. Гоген в Tate Modern, “Слънчогледите” на Ван Гог и Венерата на Веласкес, която отдавна исках да видя, в Националната Галерия. Динозаври и възстановка на земетресение в Natural History Museum.

Swiss Re

Като цяло,

Лондон наистина беше повече от колкото очаквах.

Винаги съм си мислела, че е мръсно, претъпкано място, пълно със сърдити хора. Описание, което реално погледнато повече приляга на София. Хората в Англия въобще в голямата си част бяха много отзивчиви и изключително добре изглеждащи, независимо дали бяха в скъпи костюми или джинси, риза и шал.

Улица

Истината е, че Лондон беше прекрасен, може би защото никога не съм имала свръх очаквания и не съм се пренавивала от желание да го видя. В момента вероятно е най-космополитния град в Европа. Това разбира се го прави пълен с различни хора, с неща и места, които да правиш, видиш и изпиташ. Красотата на големите градове, в крайна сметка. Обаче, стига да не се пренавиети вие.

Автор: Събина Панайотова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Великобритания– на картата:

Кликайте на разказа за подробности от картата

Великобритания

Още снимки от Англия:

One response so far

май 12 2010

Look left, look right или за това как прекарах седем незабравими дни в Лондон (2 Част )

В днешния следобед отново ще поемем за Англия, за да напуснем Лондон и да пообиколим из „провинцията“. А иначе започнахме със самия Лондон.

Наш водач ще бъде Мария. Приятно четене:

Look left, look right или за това как прекарах седем незабравими дни в Лондон

част втора

Ден 4

Познатите стъпки-ранно ставане, закуска, качване на метро. Бързаме доста, за да можем да заемем хубави места за смяната на караула пред

Бъкингамския дворец

Обясняват ни как цялото движение ще бъде отцепено и всичко ще е пълно. Интересен факт беше също, че ако кралицата те покани в двореца си, ще започне да те проучва от два месеца по-рано и ще приготви всичко необходимо, за да се чувстваш като у дома си (Брейййй, много съм мислела за хората :D)

Лондон, Англия

Отиваме близо час по-рано, а пред двореца вече има значителна тълпа от хора. Няколко снимки и се качихме до един паметник, откъдето смятахме, че ще можем да виждаме по-добре.

Лондон, Англия

Чакаме прави близо час, а след това се разнася силна музика и парадното шествие започва. Правя видеоклипове, но когато караулът влиза вътре вече не мога да видя нищо. Няколко момчета от групата се качват едно върху друго, за да снимат с камера, а другите се натрупваме около тях и гледаме как продължава смяната на караула, само че в екрана на камерата. 😀

Четете по–нататък>>>

8 коментара

февр. 26 2010

Лондон с Пепеляшка (2)

Продължаваме с фоторазходката на Пепеляшка из Лондон. Започнахме със Сити, а сега продължаваме по Темза. Приятно четене и гледане:

Лондон с Пепеляшка

част втора:

Разходка с корабче по Темза

– реката, която придава особен чар на Лондон.

Лондонското око и Парламентът – разходка с корабче по Темза – Лондон, Англия

През 50-те години тя е била биологически мъртва от многото замърсявания. През 80-те години започва възраждането на реката,на мястото на пристанища и докове се издигат съвременни постройки, така се ражда новият, модерен квартал Докландс с кулата на Кей Канари.

Лондонското сити – разходка с корабче по Темза – Лондон, Англия

Днес повече от 100 вида риби живеят в чистата вече река, дори и чувствителната към екологията сьомга. И предоставя на Лондончани прекрасни възможности за развлечения. А пътуването с корабче по Темза предлага смайващи гледки.

Тауър бридж :

Тауър бридж, Лондон

Тауър бридж – Лондон, Англия

Тауър бридж – Лондон, Англия
Общо 34 Лондонски моста пресичат Темза.
Четете по–нататък>>>

No responses yet

Switch to mobile version