Archive for the tag 'Гранд Каньон'

авг. 14 2012

Гранд Каньон – много високо, много широко и много дълбоко

Днешният пътепис на Люси ще ни води до едно от природните чудеса на Земята – Големия каньон на река Колорадо.

Приятно четене:

Големия каньон

много високо, много широко и много дълбоко

Големият Каньон е едно от „чудесата“ в света, за които съм чела като дете, и нямаше как да пропусна възможността да го посетя, въпреки няколкото часа допълнително пътуване, докато бяхме на ваканция във Вегас. Или поне аз наивно си представях, че става дума за няколко часа. Хм… не бяха няколко. Направо тънех в заблуда за размерите на това природно чудовище.

Големият каньон (Grand Canyon), Колорадо

 Големият каньон (Grand Canyon), Колорадо

 Големият каньон (Grand Canyon), Колорадо

Големият Каньон е по-голям, отколкото очаквате

Има две страни – северната и южната. Разстоянието технически от едната до другата е около 35 км напряко, но в действителност това разстояние е само теоретично, освен ако няма да го летите. Ако се опитате да стигнете от северната до южната страна на Каньона с кола (т.е. заобикаляйки „пропастта“) става дума за 350 км. Северната страна е по-трудно достъпна, но по-запазена от човешка намеса. Ако очаквате да намерите магазинчета за сувенири, ресторанти и други подобни типични за американски забележителности неща,  няма да ги намерите от северната страна.

Гранд каньон, Grand Canyon National Park, Village Loop Rd, Grand Canyon,, Аризона 86023, Съединени американски щати

 

Южната страна е по-пригодена за туристи – но дори и тя е сравнително необезопасена  – ръбът на пропастта е достъпен и моето родителско съзнание изтръпва при мисълта на една погрешна крачка назад, докато се прави поредната сензационна снимка „на ръба“. Има тесни спираловидни пътеки, широки около метър – метър и половина,  които водят надолу из Каньона. Ако решите да поемете на експедиция, можете да си наемете муле.

Големият каньон (Grand Canyon), Колорадо

Големият каньон (Grand Canyon), Колорадо

Големият каньон (Grand Canyon), Колорадо

 

Всъщност, Гранд Каньон е резултат от ерозия – по течението на река Колорадо. Дълбочината на каньона достига до километър и половина. Гледана от новопостроения Skywalk, реката изглежда съвсем незначителна, кафеникава на цвят.

Пластовете в скалите само допълват и без това впечатляващата картина на огромната пропаст. В разстояние на милиони години ерозията е изваяла образувания с различни форми, на някои местните дори са дали имена.

Чувството на ръба на каньона е неповторимо – сякаш светът се е свършил, какъвто го познавате, а това е прагът на някакво ново измерение, в което вие и пропастта единствено имате значение. Пред очите ви е едновременно исторически безкрай, с отпечатъци на някакви си много милиона години, и удивителната безжизненост и неподвижност на настоящето.

Големият каньон (Grand Canyon), Колорадо

Големият каньон (Grand Canyon), Колорадо

Големият каньон (Grand Canyon), Колорадо

Гледката от Skywalk

е също толкова невероятна. Skywalk беше завършен през 2007 година, като проект, който да подпомогне индианското племе, което още живее наоколо. Мостът представлява дъга със стъклен под, укрепена със стомана, извита над река Колорадо на южната страна на Големия каньон. Пътят до Skywalk е незабравим – като кошмар, който ви преследва и изскача отвсякъде. По време на нашето пътуване пътят до Skywalk не беше завършен, предупредиха ни преди да тръгнем, че има 20тина мили черен път. Някакъв си черен път няма да ни спре, помислихме си ние, след като предния ден бяхме карали 7 часа до северната страна, която е малко разочароваща, ако сте се нарамили с големите очаквания като нас. 20тината мили се оказаха меко казано „черен път“, по-скоро – път в скали и облаци прах – така изглежда пустинята в Аризона.

Единствените живи души в безкрайните 20 мили бяха някакви животни тук-там, роднини на овцете, но по-големи, и дървета Джошуа (нещо като дърво-кактус), с които флората в района почти се изчерпва. През цялото време напрегнато се взирах в огледалото за обратно виждане да намеря надежда, че рано или късно зад нас ще се появи друга кола, а като я видех, с ужас следях да не я изгубя от поглед. Излишно е да казвам, че обхват на мобилни телефони няма, и по-добре нищо да не ви се случва там. Моят страх беше, че ръбестите скали, по  които карахме, ще спукат гума – оттогава обаче си промених мнението за Нисан, който има недобра репутация в последните години.  От сърце се смях, когато стигнахме на върха и една жена ме спря на паркинга и ми каза, че те са били в колата зад нас и непрекъснато натяквала на съпруга си да кара със същата скорост като нас, за да не ни изпусне от поглед, т.е. ако нещо стане, поне ние да можем да ги видим.

Големият каньон (Grand Canyon), Колорадо

Големият каньон (Grand Canyon), Колорадо

Skywalk

Големият каньон (Grand Canyon), Колорадо

 

Skywalk е разположена на височина и гледката на каньона е още по-величествена! За да стъпите на моста, се чака на опашка – въпреки здравината на стъклото, по което вървите, има ограничение за броя на хората в даден момент. За мен, особено впечатляващо беше, че гледан отстрани, всъщност мостът се клати. Привидната му нестабилност ме накара да се замисля преди да стъпя на него. Но не ме спря. Приключението си заслужава!

При Skywalk можете да похапнете индианска храна, да видите истински индианци, да чуете песните им.

Големият каньон (Grand Canyon), КолорадоГолемият каньон (Grand Canyon), Колорадо

Големият каньон (Grand Canyon), Колорадо

 

Гранд Каньон трябва да се види!

Бях си забранила да използвам клишета като „необятност“, но стоейки пред гигантската пропаст, без да мога да видя края й, ми напомня за бедността на езика и ме подбутва убедително към клишето. Наистина е необятност!

Поздрави,

Люси Рикспуун

Още снимки:

 Големият каньон (Grand Canyon), Колорадо

Големият каньон (Grand Canyon), Колорадо

Големият каньон (Grand Canyon), Колорадо

Автор: Люси Рикспун

 Снимки: авторът

 

Други разкази свързани със САЩ – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

2 коментара

апр. 14 2011

Из Щатите надлъж и нашир (2): Каньони и Лас Вегас

Продължаваме с идеологически съмнителния пътепис на Румяна за обиколката ѝ из Съединените щати. Започнахме с част от каньоните в щата Юта, а днес след като ги довършим ще замръкнем в Лас Вегас. Нали ви предупредих, че пътеписът е идеологически неиздържан? 😉

Приятно четене:

Из Щатите надлъж и нашир

част втора:

Каньони и Лас Вегас

9 септември. На сутринта времето е вече слънчево, кончета пасат зад пердето на прозореца. Движим се по друг ‘живописен път’ – #12. Пътят ни минава през

парка Escalante

Отначало пътуваме през красива брезова гора, после постепенно излизаме на ръба на високо плато. От двете страни на пътя, чак до хоризонта, се редят бели хълмове, като вкаменени дюни, изпъстрени с червени ивици. Движим се на над 3000 м. надморска височина.

Парк Ескаланте, Юта

Скалите все повече се изчервяват, наближаваме

националния парк Bryce Canyon

Първо го виждаме изотдолу, от селото Тропик. Остри като игли червено-бели скали стърчат в небето. Постепенно се изкачваме и влизаме в парка. Сега острите скали се виждат отвисоко. Гледката отново не подлежи на описание с думи…

Национален парк Bryce Canyon, Юта

Напускайки каньона Брайс, минаваме и през

Червения каньон – тук скалите са вече чисто червени и все така причудливи

Наблизо е националният парк Zion – решаваме да минем и през него, въпреки че времето почва да ни притиска… Отбиваме се по път #9, пътят е в ремонт и често ни спират. На входа момичето, което къса билетчета:

– Здравейте, откъде сте?

– От България.

– Какъв език говорите там?

– Ами български.

– А как е „Hello“ на български?

– Здрасти!

– Зджасти?

– Амиии, не точно. Здрасти!

– Зджжасти!

– Е, така е по-добре 🙂

Хълмовете са големи и разплути – наподобяват телесните форми на Джаба от Звездните войни 😀 Минаваме през дълъг тунел високо-високо горе в скалите – в стените на тунела тук-там има прозорчета и се вижда огромната пропаст отстрани. После започва едно слизане, от което ми се свива стомахът, и накрая се озоваваме на дъното на каньона. Планините наоколо са заплашително високи. Пътешествието през каньона става с автобусчета, които се движат на всеки 5-10 минути и имат доста спирки – така можеш да слезеш и поразгледаш наоколо, после да се качиш на следващото бусче. По едни от отвестните скали пълзят алпинисти – виждат се като мравки 🙂

Национален парк Zion, Юта

За съжаление, нямаме много време – вече е късен следобед. Разглеждаме каньона – малко набързичко – и продължаваме обратно – този път нагоре-нагоре, до високия тунел. Движим се по друг ‘живописен път’ – #89 – който върви близо до границата между Юта и Аризона. Вече по тъмно пресичаме щатската граница и южния край на езерото Пауъл (много е дъъъълго туй езеро!) и стигаме до градчето Пейдж, където нощуваме (Rodeway Inn в центъра на градчето).

10 септември. Денят започва с посещение до

каньона Антелъпи (Antelope canyon) – обект на безброй снимки из мрежата

Той е от типа слот-каньон, т.е. тесен процеп между два реда скали. Намираме се в територията на индиански резерват на племената Навахо и посещението на каньона става само в организирани групи с водач-индианец.

Antelope Canyon, Tuba City, Аризона 86040, Съединени американски щати

Извозват ни с джипове – малко като на сафари. То и не може да се мине с обикновена кола, щото мястото е всред червени пясъчни дюни и път няма. Поради естеството на каньона, вътре не могат да влязат много хора едновременно – цепнатината е доста тясна, на места колкото едва да се промъкне един човек. Братята индианци обаче са решили да го ударят на бизнес и печалба, и вкарват вътре по няколко групи едновременно, които едва се разминават – става малко нещо меле. Нашата навахо-водачка се оказва учителка, с типичния за тая гилдия манталитет, непрекъснато ни се кара и заплашва да ни отстрани от групата (марш до стената наказан!), ако не се движим ‘в пакет’. Жалко, защото мястото е невероятно красиво – през ‘тавана’ на каньона прониква оскъдна светлина и скалите се обагрят в чудни червено-лилаво-розово-златни цветове. Чак не ти се вярва на очите…

Каньон Антилопа (Antelope canyon), САЩ, Северна Америка

Каньон Антилопа (Antelope canyon), САЩ, Северна Америка

Каньон Антилопа (Antelope canyon), САЩ, Северна Америка

Гущерче в Каньон Антилопа (Antelope canyon), САЩ, Северна Америка

След каньона се връщаме в Пейдж и потегляме на юг.

Наблизо е т.н. Horseshoe bend,

където река Колорадо прави огрооомен завой, доста над 180° – почти успява да си захапе опашката :). Реката е ниско долу, под отвесни скали, и за да я снимаш, трябва да застанеш на самия ръб на скалите. Особено страшно изглежда, като гледаш някой друг да го прави…

Подковата (Horseshoe bend) на река Колорадо – Гранд Каньон, САЩ, Северна Америка

Подковата (Horseshoe bend) на река Колорадо

Продължаваме на юг, после на запад и – ето го

Големият каньон

(откъм северния му ръб)! Ехаааа, отново – нямам думи, трябва да се види! На самия ръб на каньона има хижа, а около нея – малки дървени къщички. Ще спим в една от тях. Вече е късно следобед и тръгваме да търсим най-подходящото място за наблюдаване на залеза. Намираме го 😉 Слънцето бавно се спуска зад скалите и ги боядисва в златно.

Изгрев над Големия каньон (Grand Canyon) – Северна Америка, САЩИзгрев над Големия каньон (Grand Canyon) – Северна Америка, САЩ

11 септември. Време е за

изгрев над Големия каньон!

Отиваме до една тераска дълбоооко навътре в каньона, направо си виси над него 🙂 Още е тъмно, но на изток вече розовее. Полека-лека се събират и други ранобудници. Пристига едно момче с виолончело, набързо монтира някаква камерка и микрофон и се приготвя да свири – казва, че отдавна си мечтаел да свири по изгрев на Големия каньон. Ето ти и сбъдната мечта! Слънцето изгрява и отново всичко е златно. След още няколко часа разходки наоколо се сбогуваме с дървената си къщичка и продължаваме на запад.

Изгрев над Големия каньон (Grand Canyon) – Северна Америка, САЩ

Изгрев

Къща в гората край Големия каньон (Grand Canyon) – Северна Америка, САЩ

Преминаваме през поредната порция червени скали и – обратно в цивилизацията.

Вегас, бейби! Пристигаме в Лас Вегас,

един бърз тук с колата по Стрип-а (главната улица, на която са събрани всичките хотели, казина и забавления), настаняваме се в хотел Екскалибур – чудесен с разноцветните си кули и замъци!

С падането на вечерта Вегас изгрява с пълния си блясък 🙂

Безброй светлини мигат, бляскат. До нас е хотелът Ню Йорк, Ню Йорк, после Монте Карло, после новите Кристали и Ариа, и ето го Беладжио с пеещите фонтани! Франк Синатра, ‘Fly Me To The Moon’, после Андреа Бочели и Сара Брайтман с ‘Time to Say Goodbye’, и още… Залепваме за чудната гледка и дълго не можем да се отлепим. После ‘Венецианецът’ с Канале Гранде и гондолите… и навсякъде – казина с безброй игрални автомати, маси, навсякъде пълно-пълно с хора! По улиците се разхождат хора с високи чаши за коктейли… Лайф!

Лас Вегас, Невада – САЩ, Северна Америка

Беладжио – Лас Вегас, Невада – САЩ, Северна Америка

Беладжио

Статуята на Свободата и MGM – Лас Вегас, Невада – САЩ, Северна Америка

Париж в Лас Вегас, Невада – САЩ, Северна Америка

Париж в Лас Вегас

12 септември. Все още Вегас! Продължаваме обиколките из другите хотели – май най-много ни хареса Париж-Париж, с калдаръмените улички, отразяващи светлините като след дъжд! ‘Палатът на Цезар’ също е впечатляващ, ‘Луксор’ също! Ееех!

Париж в Лас Вегас, Невада – САЩ, Северна Америка

Париж в Лас Вегас

Очаквайте продължението

Автор: Румяна Койнова

Снимки: авторът

5 коментара

апр. 20 2010

Калифорния

Докато небето над Европа все още е затворено е крайно време да идем до Америка. Краси ще ни разведе из Калифорния. Приятно четене:

Калифорния

Мост Golden Gate

През лятото на 2008 година бях на гости на брат ми, който живее, учи и вече работи 10 години почти в Сан Франциско. Направихме и една обиколка с кола на Калифорния, посетихме Лас Вегас и Гран Каньон. Имахме си и малка авария в пустинята Невада със колата за по-интересно. Снимките ги бях качил отдавна, но сега намерих време та качих и клипчетата. Кофтито качество и резолюция са резултат от конвертирането им в по-малък размер.

Накратко моите впечатления:

Винаги съм се впечатлявал и вдъхновявал от историята и културното наследство на цивилизациите и народите на Европа и Средиземноморието.
Нямах някакви особени очаквания и мераци да ходя в САЩ, затова и постоянно отлагах това пътуване за по-късно, когато ми се намери време и мерак, а и излишни пари естествено. Най-сетне се наканих. Пък й брат ми, който не се беше прибирал 4-5 години станА много настоятелен, та нямаше начин. Обичам да пътувам. Затова въпреки и неголемите ми очаквания бях развълнуван и зареден с енергия, поради голямото пътешествие, което ми предстоеше. И в двете посоки прекачих полетите във Франкфурт. След това литнахме за Калифорния на север, по най-краткия въздушен маршрут над Гренландия и Северна Канада. Успях да направя няколко снимки от самолета на смразяващите гренландски ледени пустини и уникалната природа на най-северните части на Канада.

Гренландия

Канада

И така след 11 часов полет кацнахме в Сан Франциско.

Сан Франциско и мостът Голдън гейт

Брат ми ме посрещна, директно и типично по български се тъпосахме с багажа на едно бистро на главната улица на градчето /квартал Маунтин Вю – в сърцето на Силиконовата долина, която не е точно долина. Не бях пушил почти 24 часа. Купих си веднага любимите английски цигари „555“, които в България по неразбираеми причини още от времето на корекомите изчезнаха, та до ден днешен. /ако някой има идея как да се снабдим в Бг? :(( / Седнахме на кафето и залюшкахме бирите по обяд на сладки приказки, след час-два потеглихме към неговата къща…

Четете по-нататък>>>

7 коментара

ян. 23 2010

Пътешествие из американския Запад

Да сте чували за Дивия Запад? Е, днес ще тръгнем натам, като пътешествието доста ще напомня пътуване из Дивия Запад – четете по-надолу и ще видите защо 🙂 Приятно четене:

Пътешествие из американския Запад

Краят на лятото малко по малко наближи,а с него и краят на моя престой в Америка. Беше лято пълно с много емоции и екскурзии. Бях изкачил най-високия връх на щата Ню Йорк,бях посетил столицата на щата — Олбани, бях разгледал Бостън и Провидънс, Ню Йорк и Филаделфия, най-високия връх във Върмонт, бях литнал до Virgin Islands, разгледах Портланд Мейн и разбира се Бърлингтън Върмонт (там, където живеех).

Но ето, че беше време за финалното пътуване преди завръщането ми в България. 13 дни скитане, спане където намеря, ядене каквото намеря и много очаквания.

И така:

Ден 1

Полет от Бърлингтън, Вермонт през Ню Йорк до Денвър, Колорадо.

Слизайки на летището установих, че се разболявам и имам температура. Уфф, да му се не види и то точно в началото,но какво да се прави не може всичко да е наред. Натъпках се с всевъзможни лекарства, взех кола под наем и тръгнах към града. Разгледах музея на науката в Денвър и продължих към планината.

Моята първа цел беше връх Албърт — първенец на Скалистите планини,

на щата и втори в САЩ след Уитни в Сиера Невада (без да се включва Аляска). По магистралата, която беше много стръмна имаше интересни знаци гласящи „Ако не ви раборят спирачките не се безпокойте и останете на магистралата“. Да, наистина наклонът беше умопомрачителен, а и моите спирачки влизаха в категорията на неработещи.

Не след дълго навлязох в планината и отбих по доста лош черен път, в края на който трябваше да нощувам и на сутринта да атакувам върха, но уви, не се случи точно така. След няколко километра пътят стана изключително стръмен и каменист. Колата не беше за такъв път и в един момент спря и отказа да продължи. Стана ясно, че ще трябва да е връщам и то карайки на заден, защото да обърна беше невъзможно – от едната страна пропаст, а от другата висок баир. Както се казва: да ми е честито.

Часът беше към 11, тъмницата – непрогледна, а един погрешен ход и оставах тук или по-лошо, отивах на дълга разходка надолу в дерето. Започнах да осъзнавам неприятната ситуация,в която се намирах и почти си представих как звъня на компанията, от която взех колата и им казвам да дойдат да си приберат возилото, а ако може и мен. За мой късмет не стана така – след дълго каране назад, слизайки на по-сериозните завои, за да погледна как да подходя, се озовах в началото на пътя, където нощувах на задната седалка с идеята на сутринта да тръгна пеша от тази точка.

Ден 2

На сутринта обаче табелите, които видях наоколо набързо избистриха съзнанието ми и осъзнах, че това не е правилното място и, че ако тръгна от тук ще видя върха през крив макарон. Наоколо пишеше „Частна собственост! Преминаването строго забранено! Нарушителите ще бъдат наказвани съгласно закона“. Доста красноречиво.

След 10 секунди вече се изнасях ни лук ял, ни лук мирисал от тук. Замислих се къде ли съм сбъркал и се сетих, че след като смених батериите на GPS-а не му дадох да рекалкулира маршрута.

Както и да е, след около 20 минути вече бях на правилното място и бързо крачех нагоре с раница на гръб. Не ми беше много добре, ама си викам, ако ще и на 4 крака, ще се кача на върха. Малко по-малко набирах височина и около 3700м усетих болка в гърдите, която след малко отшумя, за да отстъпи място на изтощението от височината, която вече беше малко над 4000 м. Върхът вече се виждаше и си казах, че е не повече от 20 мин, ама точно в този момент една група слизащи ме върнаха в действителността като обявиха, че това не е върха и, че остава поне още 1:30 часа. Вече правех по 10 крачки и спирах за почивка, но се замислих, че е нормално като за пръв път на тази височина, а и болен.

Спрях да хапна, почерпих един щурец с хляб и продължих да се клатушкам нагоре, като стар дядо на митинг на БСП, подпирайки се на трипода при липса на щеки. Благополучно се дотътрих до горе и оглеждайки се мигновенно се съвзех. Гледката беше поразителна, но студът и вятърът – свирепи. Поседях около 20 мин, поснимах и поех надолу.
Четете по–нататък>>>

5 коментара

Switch to mobile version