Няма да се даваме на жегите, смело ще ги посрещнем! За повечеко тренинг днес ще идем до най-горещата част на Испания – Андалусия. Подозирам, че има и гледка към Африка от нейния бряг 😉

Приятно четене:

Hola Испания, hola Андалусия

Испания е олицетворение на слънце, маслинови дървета, борби с бикове, футбол и много позитивизъм.  Това беше първото ми пътуване в страната на фламенкото като истинската причина за него беше сватба в Малага, което се превърна във ваканция-екскурзия за  опознаване на страната. За щастие времето и предоставените възможности ми осигуриха задълбочен поглед върху испанския начин на живот,  обичаите и културата.

Пътуването започна от Мадрид, но

целта беше легендарната Андалусия

Пътят до първата спирка- Гранда беше вълнуващ и спокоен, a хората, с които се срещнахме усмихнати и добронастоени. Смяната на климата и на растителността с масиви от маслинови дървета бяха доказателство, че навлизаме в „друга“ Испания.  Не съм вярвала, че докъдето ми стига погледът ще виждам само маслинови дървета в продължение на стотици километри. Това ме накара да проумея, колко е важен за Испания този символ на здраве и жизненост.  Не случайно тя е световен лидер в производството на зехтин, като в последните години отбелязва рекордни реколти. Пустинните условия като висока температура, постоянна слънчева светлина и сухата почва са най-благоприятни за маслиновите дървета, които се отглеждат с невероятна почит и грижа дори и по наклонените баири, които на пръв поглед изглеждат недостъпни.  Поради това свръх производство на зехтин, цената му в Испания е учудващо ниска.  Затова испанците не признават друго олио, освен зехтина.

Пристигнахме в

Гранада,

която е разположена в подножието на Сиера Невада при температура 36 градуса. Месните ни успокоиха, че това е само началото на топлия сезон. В разгара на лятото температурите достигат до 40-45 градуса и разказаха, че горещината през деня е непоносима. Това беше първият испански град, в който се убедихме, че сиестата не е само мит. Хората си я спазват, но да си призная те нямат избор. Дневните температури са толкова високи, че около 13 часа освен туристи и тук- там някой испанец могат да се срещнат по улиците.  Тогава повечето от магазините затваря и отварят отново след 17 часа като работното им време може да е до 22 часа. Има и изключения, които са предимно магазини целящи туристите. В началото беше странно да видя спуснатите решетки и затворените врати посред бял ден, но после свикнах с тези неписани правила. Но независимо от топлото време, испанците са общителен и дружелюбен народ, които обичат да се събират в малки заведенийца, да пийват бира и да хапват тапас (мезета с различна форма и вкус, като понякога се предлагат безплатно към питието) в повечето случаи прави. Още в 10 сутринта масите са пълни и така е цял ден и цяла нощ до затваряне на заведенията в ранни зори. Хората разговарят, смеят се и са спокойни. Никой не бърза за никъде. Дори и кучетата са спокойни- излезли на вечерна разходка със стопанина си, който е поспрял за малко в любимото заведение на чаша  serveza (бира) и на приказки с познати.

Андалусия, Испания

Гранада е впечатляваща, динамична и пълна с интересни неща за опознаване. Като най-незабравима забележителност за мен остана

Алхамбра (Alhambra)*

крепост и паметник на ислямската култура, която дълго време е била владение на маврите. Опитах се да си представя как са живели хората в нея  между фонтани, колони и тавани от дърворезба, музаечни стени и орнаменти, перфектни градини, алеи и площи- всичко планирано и реализирано с невероятна точност и чувство за изящност и финес. Със сигурност хората, които са го обитавали са се наслаждавали всеки ден на тези красоти и привилегии. Това забележително място се посещава годишно от милиони туристи и е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Поради това е необходимо  входните билети да се закупят предварително (дори месец, два преди посещението) на официалната уеб страница на Алхамбра.

Алхамбра (Alhambra)

Вечерта потеглихме за

Малага

и пристигнахме при здрач. Булевардите бяха огряни от уличните светлини и множеството палми по тях ни „посрещнаха“ люлеейки се от нощния ветрец. Усещането беше морско, а настроението ни приповдигнато като поменът от налегналата ни умора се изпари.  Хотелът беше точно на брега на морето и големината на стаята и терасата както и откриващата се гледка от нея бяха поразителни. Следващия ден решихме да прекараме в Малага и да обиколим централната и част. Навсякъде в Испания се сблъскахме с един и същ проблем- невъзможността да се паркира по улиците. Движението е невероятно, а броят на колите-огромен.  Лимитираните възможности да се паркира личи и по колите. Почти няма кола, микробус, фургон, който да не е с одраскани калници, броня или да не е леко притисната. Дори множеството платени сгради-паркинги-  идеалният вариант да се паркира, след като възможността да се стори това на улицата е нулева- са прекалено тесни и се искат доста големи шофьорски умения да се паркира така, че да не се остърже някоя кола.  Разбрах, че това е и причината испанците да карат по-малки по размери коли.

Малага

Забележителностите в Малага са много.

Това е не само едно от най-големите пристанища на Коста дел Сол, но и родното мястото на Пикасо. Къщата, в която е израснал и музеят Пикасо-построен по негово желание,  привличат туристи от цял свят. В модерната сграда на музея Пикасо са експонирани 233 творби, дарени от неговата съпруга Кристин Пикасо и сина му Бернард.  Атмосферата е доста инспирираща, а картините и статуетките – истински шедьоври на изкуството. Магазинчето на музея предлага всякакви идеи за тези, които са решили да се сдобият с частица от Пикасо- книги, постери, картички, магнити, пъзели и други.

Пребиваването в Малага не би било пълноценно, ако не се опитат пържените калмари, вариациите от пържени рибки pescado fresco и paella с морски дарове, а за десерт пък – хрускавите чуррос churros, които се консумират като се топят в чаша течен шоколад.

Чурос **

Следващите дни бяха превърнати в мини екскурзии. В списъка на първо място присъстваше

Ронда,

която е разположена на 950 метра надморска височина и е място, което се смята от месните жители за най-романтичното  в Испания и трябва да се види от всеки посещаващ Андалусиа. Старата Ронда е израснала на скала, която на места се извисява 165 м. Дълбокото дефиле Ел Тахо и гледката от моста Пуенте Нуево са смайващи.  Ронда се гордее също с бикоборството – оттук датират корените му.

Ронда

В централната и част се намира първата изцяло покрита за зрителите арена за борба с бикове построена през 18 век. В нея е сформиран музей където може да се проследи историята на тази испанка традиция, а също и да се запознаем от близо с множество реликви свързани с бикоборството.

Михас

Михас (Mijas)

беше следващата ни дестинация. Това е едно от известните андалуски „бели селца“, което се намира на хълмовете извисяващи се над Кост дел Сол. Дневната температура е толкова висока, че единственият начин да се „отблъскват“ слънчевите лъчи от къщите е те да се боядисват в бяло. Затова из уличките  цари чувство на спокойствие и чистота. Друга интересна атракция в Михас са магаренцата-таксита.

Магаренцата всъщност винаги са присъствали в живота на хората живеещи в Михас. В миналото те са единственото превозно средство по тези хълмисти райони. Но с пристигането на туристите местните са били спирани все по-често за снимка с магаренцата. Така жителите откриват търговската ценност и изгода от тях. През последните няколко десетилетия те не се използват за превоз на товари, а само за разходка на туристите из тесните калдаръмени улички. За тях са построени специални паркинги с навеси, под които накичените магаренца спокойно чакат да бъдат наети. Хубаво е да се изкачим до възможно най-високата точка в Михас, защото оттам се открива замайваща гледка към целият Слънчев бряг.

След Михас се спуснахме към

Марбея (Marbella)

– един от най-луксозните курорти на Коста дел Сол. Но в миналото не е било така, защото до средата на 20 век е имала жители от около 900 души, които едва ли са предполагали, че 6 десетилетия по-късно Марбея ще се превърне в любимо място за почивка на милионери и целебрити. За това заслугите са на германския принц Алфонсо Хохенлок, който закъсал с Ролс-Ройса си през 1947 г. Веднъж опознал това място той се влюбил в него и решил да си построи вила. Това поставя началото на растежа и славата на Марбея, която се превръща в сензация в заможните среди. Днес на Пуерто Банус Puerto Banus  могат да се видят яхти и коли за милиони евро, а магазините наоколо предлагат развлечения и възможности за пазаруване на 5 мил. туристи годишно.

Сватбата, заради която се осъществи това пътуване беше в Малага.

Церемонията в църквата беше добре организирана и лишена от излишни думи и ритуали.  Докато младоженците се снимаха из различни точки на града, решихме да седнем и да се подкрепим с тапас и сервеса (бира). От 21 ч започнахме да се събираме в Candado Beach-ресторантът на брега на морето. Това беше най-прекрасният избор за една такава бележита вечер! Гледах залеза на слънцето и се чувствах щастлива, че съм част от всичко това. Хапнахме много предястия-все испански специалитети. Но като че ли специалистът по рязане на хамон беше най-голямата атракция в началото, а самата шунка- просто се топеше в устата и вкусът и- несравним с този от пакетираната и версия.

Когато младоженците пристигнаха следваха танци, испански песни и продължителна вечеря до към 23 часа.  Партито продължи до 6 сутринта, като тези които останаха дотогава дори не искаха да напускат ресторанта. Всеки беше приятно изморен и удовлетворен от изминалите часове и множеството положителни емоции, които изживя.

Последният ни ден в Малага прекарахме в обикаляне на забележителности, хапване на морски деликатеси и покупки на дребни сувенири.  Вечерта пък отидохме в ресторант El Calenyo, който ми беше препоръчан от младоженката. Отново съзирахме залеза, хапвахме каламари и разговаряхме с вълнение за изминалите дни. Но без тъга, защото ни очакваше последната дестинация от списъка ни в Андалусия- Севиля Sevilla.

Сутринта направихме последен плаж в Малага и към обяд потеглихме за

Севиля

Беше топло, но когато пристигнахме температурата вече се покачи до 37 градуса. Настанихме се в хотела със стаи в севилски стил. Нямахме много време за губене, защото искахме да хванем фламенко шоуто на живо. Вярва се, че Севиля е сърцето на Андалусия и на фламенкото и че тук фламенко танцьорите влагат най-много чувства в него. За тях то не е само танц, а начин на живот. Нямах търпение да отидем в Тablo los gallos на площад Санта Круз и да изпитам всичко това.

Севиля

В 22:30 ч пристигнахме и докато чакахме в прохладната зала представлението да започне, ми направи впечатление сцената- оказа се с протъркана боя на определени места, което беше доказателство, че тук действително танцуват и то не как да е, а сякаш това е на живот и смърт. И наистина, видях жени да танцуват в различни стилове, мъж изпълняващ фламенко, но поддържащ по-голям контакт с публиката и невероятни китаристи и певци, които дадоха всичко от себе си докато бяха на сцената. Не можех да откъсна поглед от тях; очарованието и благодарността, че присъствах на една такава вечер бяха максимални.

Севиля е пълна с млади хора, които се събират да пийнат и хапнат по нещо в някое от заведенията по малките калдаръмени улички, където цари веселие и глъч. Хубаво е да забравим за картата, да се „загубим“ из тях и просто да станем част от тълпата.

На следващия ден

разгледахме Катедралата и Алкасар – кралския дворец в Севиля,

който е бил построен от маврите около 1364 г. Подобен е по-красота на Аламбра в Гранада, но е по миниатюрен. С това завърши екскурзията ни в Андалусия. В душата ми останаха топлото слънце, усмихнатите хора, с които се срещнахме през изминалите дни, хубавата храна и позитивността. След всичко положително се опитах да открия нещо, което не ми хареса да изтъкна като негативизъм, но не успях. За мен това пътуване беше истинско испанско приключение, което бих желала да повторя отново, защото има толкова места и неща, които не успях да видя. Viva Espana, viva Andalusia и до скоро. Hasta luego!

* На испански се произнася ‘алямбра’ – бел.Ст.

**Бе жива толумбичка си е 😉 – бел.Ст.

 Автор: Антоанета Стайкова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Коста дел Сол – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ