Archive for the tag 'градски транспорт Лондон'

Ное. 23 2009

Да споделим за Лондон

Бързите впечатления на Вили от Лондон ще прочетем днес. Приятно четене:

Да споделим за Лондон

Идеята за споделяне на бързи и общи впечатления от/за някъде, ми се струва добра:)

И, веднага се включвам с няколко щрихи, примерно от Лондон.

Всички знаем, че англичаните вървят „наопаки“.

Т. е. по пътищата европейците сме дясно ориентирани, а те — ляво. И те го знаят, но понеже са инати, не сменят посоката. Но пък понеже са и джентълмени, са си направили труда непрекъснато да подсещат „не техните“ да внимават. С други думи, на 99% от и най-невзрачните пресечки, на асфалта има надпис „Погледни надясно“, а отсреща „Погледни наляво“. Въпреки светофарите.
Но стъпиш ли на зебрата, може и чак толкова да не се заглеждаш, защото возилата просто спират и те чакат да благоволиш да пресечеш. Извън центъра пък дори да не си на зебра, често само докато погледнеш към наближаваща кола, тя намаля ход с намерение да удари спирачки, ако тръгнеш да минаваш.

Ама в ситито забрави да влезеш с кола, освен ако си съгласен да платиш таксата за това удоволствие. Там ходиш или с краката си, или с градски транспорт. Всъщност, може да се вмъкнеш и без да платиш, но хората са си накичили камери за наблюдение навсякъде, съответно ти правят една фотосесия от всички страни и номерата на колата, моментално те изнамират кой си, що си, откъде си, и можеш да си сигурен, че до 24 ч. ще получиш месидж къде и кога да отидеш да си платиш таксата и глобата. И, ако се направиш на „ударен“, след това ще получиш втора „честитка“, че трябва незабавно да се явиш еди-къде си, да платиш една вече главозамайваща сума, а ако си чужденец — е, лесно може да се сетиш:) Пу-пу, не ми се е случвало, но тази информация е официална, а и са ми го казвали изпатили.

Четете по-нататък>>>

15 коментара

окт. 06 2008

Седем дни в Лондон (2)

Продължаваме с разходката на Анета из Лондон. Вече прочетохме за градския транспорт, храната и музеите в Лондон. Днес продължаваме с магазините, архитектурата и парковете на Лондон. Приятно четене:

Седем дни в Лондон

част втора

Парковете– където и да ходим парковете са винаги главна точка в планът за разглеждане. В Лондон видяхме Хайд парк, Грийн парк, St.James парк, Гринуч и Реджънтс парк. В последния нямахме време да се разхождаме много. Спечели Гринуич- не е толкова скучен като останалите Лондонски паркове, има си естествен релеф, гледка към града от високо, местоположението му създава усещане, че си сред природата, далече от градския шум.

Известният Хайд парк ме впечатли само с размерите на поляните и броят хора по тях. Иначе през средата на парка минава път, по който има достатъчно голямо движение да създаде неприятен шум. Изненада ме мемориалният фонтан на Даяна. Изненада ме с това че нямаше нищо общо с представите ми за “фонтан”, но идеята му е прекрасна. Представлява един каменен улей, с течаща вода, описващ огромен кръг с променлива ширина, дълбочина и наклон. Мястото беше пълно с хора, насядали по ръба на улея пиещи бира, хора с потопени крака във водата, родители с деца играещи си във “фонатана”. Помислих си, че точно това са целели създателите му- място с притегателна сила, близо до народа, също както и обичаната от хората Даяна.

Четете по-нататък>>>

7 коментара

сеп. 29 2008

Седем дни в Лондон (1)

Не за пръв път публикуваме пътепис от Лондон, но мисля, че днешният е първият, който може да се използва и за навигация (какво-къде-как) в столицата на Великобритания. Разбира се е пълен и с лични впечатления, така че ви пожелавам приятно четене:

Седем дни в Лондон

Лондон ме изненада приятно. Може би защото отидох без очаквания.
Изненада ме с това, че е едно доста шарено място- като хора и култури. Може би е нормално за толкова голям град, но все пак е английски град. На пръв поглед изглежда, че всичко е подредено, предвидено, описано, зададени са правила… НО наличието на толкова много и различни хора внася хаос.

Градски транспорт в Лондон

Има метро, пред което софийското изглежда като влакче в лунапарк. Признавам си ние бяхме запленени от това метро, което май ни беше първото голямо. Имаше дни, в които виждахме повече метро станции, отколкото забележителности. Най-много ме впечатли станцията на Уестминстърското абатство- огромни пространства с видима конструкция, груб бетон, космическо осветление, метал. Ето, достатъчно показателно е, че започвам разказа за Лондон от метрото :).

Разочарованието дойде, когато трябваше да се предвижим в работен ден, час пик. Усещането е неприятно особено ако си имаш в скрина някои фобии – залива те река от хора, течаща в тесни подземни тунели, в която трябва да се научиш да плуваш по лондонски, за да оцелееш. Въпреки, че влакчетата са през минута – две, всички бързат да влезнат в пристигналото/тръгващото. Присетих се за 94 и 280, в които винаги може да влезе още някой. Обаче “шофьорите” на метро влакчетата не тръгват с полуотворени врати, странни хора. Когато вратите не могат да се затворят, заради стърчащите през тях хора, влакчето не тръгва, идва другото отзад, щото нали са през минутка, на перона се изливат нови вълни от хора, съобщава се за закъснение и настава суматоха.

One response so far

Switch to mobile version