Етикети: градове

Джамията Sheikh Zayed Grand Mosque, Абу Даби 1

Абу Даби

Покрай пътуването си до Дубай, Зорница ще отскочи и до Абу Даби. Не съм съвсем сигурен, но мисля, че с нашия сайт за пръв път влизаме там . Приятно четене: Един ден в Абу...

Истанбул: разпилени парченца 3

Истанбул: разпилени парченца

Днешните разпилени парченца ще ни съберат в Истанбул, а ваятелят на мозайката е Мария. Приятно четене:

Истанбул: разпилени парченца

Истанбул, Турция

Вечният град. Така го наричат.

Градът на цветовете и музиката, на различията и пренасищането.

Градът, в който има от всичко по много.

Градът, в който не можеш да чуеш мислите си, броиш на пръсти езиците, на които говорят хората около теб, докато разбереш, че са повече от 10, градът, в който разминаването по улицата е в редичка и ти се налага да се буташ и провираш от тук, от там, като че ли си герой в компютърна игра… И неусетно все бързаш за някъде, дори когато няма за къде….

Градът на движението.

Но не и в 6 сутринта.

Този път, четвърти поред, успях да видя и другото, заспало и тихо лице на Истанбул. Лице, за което дори не подозирах…

Когато почти няма жив човек по улицата. Когато е тихо, толкова тихо, че чак ти се иска някой от някъде да се провикне нещо, каквото и да е.

Когато чуваш, виждаш, усещаш.

Истанбул, Турция

Истанбул

Истанбул, Турция

Истанбул, Турция

Истанбул, Турция

Босфорът

***

Два дни сама в Истанбул. По пътя към Бургас се шегувах, че съм герой- без да се загубя и без да ме излъжат.

А всъщност, Истанбул не е толкова страшен колкото всички си го представят.

Преди да замина се надпреварваха да ме предупреждават за какво ли не, дотам, че отклоних покана за pub crawl от страх, който дори не разбирам и не беше мой, а на приятели и родители тук, и сега съжалявам, но вече е късно.

Мислих си, че обичам Турция както се обича нещо, което едновременно харесваш и от което се страхуваш.

През 2001г. , когато за първи път посетих Истанбул и за първи път излязох извън България, се влюбих в този град.

В корабите, в малките улички, в алъш-вериша, в гостоприемството, в моловете…

Този път не видях нищо…

Улиците на Истанбул

Улиците на Истанбул

Улиците на Истанбул

Истанбул

Истанбул

Разхождах се безцелно из разни (главни) улици и си повтарях, че трябва да забранят самостоятелните командировки… Което, разбира се, не е истина.

Хубаво е човек да попътува сам. Но точно този път и в този град сякаш щеше да е хубаво да сме поне 1 + 1. За всеки случай.

В съботния следобед се срещнах с познат, с който участваме в EYMD`09, а в неделната вечер, абсолютно случайно се засякох на гарата със Све.

И си мислех как светът се смалява с всеки изминал ден и се питах дали и ние не се смаляваме с него.

P.S. Не бих живяла в Истанбул, но бих се връщала пак и пак…

Автор: Мария Василева

Снимки: авторът

Още снимки от Истанбул:

4

Мека пролет в Рим

Днес отново ще се разходим до Града 🙂 Този път наш водач в Рим ще бъде Катюша. Приятно четене: Мека пролет в Рим Започнах да пиша с голямо желание и с толкова голямо съмнение...

Рим – пътуване из древността (1) 8

Рим – пътуване из древността (1)

Днес ще започнем една разходка из Рим и неговите забележителности, ще споменем и моловете му, но само с добро 😉 Водач ще ни бъде Юрий. Приятно четене:

Рим – пътуване из древността

част първа

В пика на завърналата се в средата на март люта зима ние с Петя и наше приятелско семейство потеглихме към място с повече слънце и топлина. Не, не беше Раротонга, но пък беше дестинация, която ако имате възможност, не трябва да пропуснете през краткия си 70-80-90 годишен живот. Защото, какво са тези годинки на фона на хилядолетната история на един град, поставил началото на цялата Западна цивилизация.

Рим –цивилизаторът на Европа.

Империята, на която дължим благодарности и признателност, че нашият европейски свят не е потънал днес в тинята на деспотизма и тиранията. Дори и ние българите къде волно, къде неволно, сме били докоснати до даровете на цивилизацията благодарение на Източната част от тази империя, наречена от съвременниците ни Византия. Но това е друга, по-спорна история…

Пристигнахме на летище Фиумичино към десет местно време и веднага се отправихме към апартамента, който бяхме резервирали. Т.е. не веднага, а след половинчасово чакане на опашка, за да минем паспортния контрол и десетина минути преди това за ориентация. Тези четирийсетина минути ми дадоха възможност предварително да се потопя в един интернационален туристически дух, в който щях да плувам през цялото ми пребиваване във Вечния град. За първи път през живота си почувствах злостно превъзходство пред американците, когато една група до мен забързано си премяташе един на друг сините паспорти, а аз небрежно си въртях личната карта, с която мога да обикалям от Черно море до Атлантика и от Средиземно до Северно море. Не, че те не могат, ама някак си моят документ беше по-малък, по-домашен. По същия начин се почувствах и на връщане. На гишетата за граждани на ЕС нямаше никого и ние скоростно предредихме разните му там японци, американци и канадци, които си чакаха чинно реда. Ех, туй възгордяване българско… Малко му трябва за да се разпали.

Кварталът,

макар и не точно в централната част, беше доста приветлив, с ниски блокчета и много субтропична зеленина, палми и натежали от плодове портокалови дръвчета при все, че някои растения още не бяха се раззеленили. Тук там се виждаха разцъфнали клони, които създаваха у нас онова еуфорично настроение, което само пролетта може да донесе в изстрадали от петнайсет поредни снеговалежа софиянци. Апартаментът бе някак аристократичен, с високи тавани и просторен коридор, старинен хол и големи стаи. Оборудването на кухнята бе недостатъчно, но пък и не бяхме отишли там да готвим. Явно подържането на хигиена не е сред любимите занимания на италианците, защото в чест на нашето пристигане бяха обрали само прахта по мебелите. Чиниите, чашите и посудата бяха покрити с лек слой мазнина, а в тоалетната чиния се мъдреха остатъците от последното ѝ ползване. Но типично по български да не почвам от критиките, защото всеизвестно е, че това си е наш национален спорт взимащ понякога тревожни размери…

Рим, Италия

Навалица пред фонтана


Забравих критикуването обаче, щом зърнах

фонтана ди Треви

Най-близката метростанция до него е Барберини и се намира на десетина минути път с нормален ход от нея, но това не можах да го разбера в реално време, поради един прост факт.

Четете по–нататък>>>

Като в приказките: Гент в Белгия 7

Като в приказките: Гент в Белгия

Днес отново ще продължим с поредицата за градовете на Европа. На ред е белгийският Гент, където наш водач ще бъде Мария. Приятно четене:

Като в приказките: Гент в Белгия

Гент, Белгия

Реших да посетя Гент в самолета. След статия в списанието на Bulgaria Air- Манхатанът на Средновековието. Или нещо подобно.

За момент, пристигайки в Брюксел, се разколебах… От една страна се питах дали си струва да го посетя само за 2-3 часа и няма ли бързото обикаляне и невъзможността да се порадвам на спокойна разходка из улиците на града да ограбят от очарованието му.

От друга страна, толкова много красота трябва да се споделя. А аз щях (бях? )да съм сама.

Оставих багажа в хотела и тръгнах към гарата, без да знам дали ще се кача на влака.

Когато запитах на колко време има влакове от и до Гент (на всеки половин час), колко струва билетът (16 евро, двупосочен) и трябваше да отговоря да/не, набързо подадох парите и после с билета в ръка вече нямаше връщане назад.

Не знаех нищо повече за Гент от написаното в статията. Но пък снимките бяха достатъчни.

Канали и велосипеди – Гент, Белгия

Четете по–нататък>>>

Едно изпрано Палермо 1

Едно изпрано Палермо

Днес, мили мои, Димитър ще ни разведе из Палермо. И то ще ни покаже както винаги (извинете за клишето) именно човешкия поглед върху главния град на Сицилия. Приятно четене:

Едно изпрано Палермо

Голям, занемарен и оживен — това е съвременен Палермо.

Като всеки друг огромен град, улиците му често са блокирани от шумни задръствания, никой не щади клаксоните, а хилядите мотопеди, провиращи се между колите по най-рискован начин, могат да изправят на нокти всеки несвикнал с подобен трафик. Не съм бил в друг град, където по толкова пленителен начин да се съчетават западналост и някогашно бароково величие.
С цялата си атмосфера Палермо е изключително жизнен град. Дори бедността, която намирам за доста по-осезаема от всички места в Южна Европа, на които съм бил, не е тягостна или отблъскваща, а е някак приветлива. Може да звучи странно, но е точно така — характерното за Палермо е, че не трябва да я търсиш, отивайки в крайни квартали или гета. Достатъчно е човек да свие в някоя от тесните странични улици и ще попадне сред разпадащи се сгради с олющени фасади.

Без изключение по всички блакони са нависнати почти безкрайни простори с пране, което показва, че колкото и занемарени да изглеждат околните сгради, всички те са населени.

Най-впечатляващи обаче ми се сториха приземните пространства на тези къщи, които също са обитавани от многолюдни сицилиански семейства. Болшинството от входовете за техните домове гледат директно към улицата, досущ като гаражите по морето, преустроените от предприемчиви хазяи в квартири.

Четете по-нататък>>>

Мароко през зимата (3): Легзира и Сауера 2

Мароко през зимата (3): Легзира и Сауера

Днес ще прочетем трета и последна част от пътуването на Жаклин до Мароко. Започнахме с Казабланка и Маракеш, а за последно я оставихме в Пустинята и океана. Сега ще продължим с Легзира и Сауера. Приятно четене:

Мароко през зимата — Легзира и Сауера

част трета

Неземната Легзира

Както споменах в предишната част, крайната цел на цялото пътуване на юг по крайбрежието на Атлантическия океан, беше местността Легзира. Мястото се състоеше от три скални арки, оформени от най-големия творец — природата, а между тях сгушени малки райски кътчета. На най-широкото място имаше 3—4 хотелчета, но понеже беше зима (26—28 градуса!), само 2 от тях работеха.

Първоначалната ни идея беше да наемем стая в едно от тях, но първо, че имаше голяма група тинейджъри на сърф училище, второ през деня нямаше ток, а вечер пускаха някакви генератори, та да виждаш къде стъпваш и къде и с кого си лягаш! Ние, разбира се, прекарвахме колкото се може повече време на плажа, обядвахме на терасата на едното хотелче, пиехме чай на терасата на другото, а през останалото време се любовахме на арките, мързеливо излегнати на плажа…. Ми, тежка работа, ама се справихме! Пламен изкара почти 1 „работен“ ден в катерене по скалите, така че да имаме снимки на този природен феномен от всички страни, а аз — сам юнак на плажа! Легзира не е за разказване, тя е за гледане, съзерцаване — пълна наслада за сетивата! Този път с по-малко текст и повече снимки, които дано да успеят да ви заредят с екзотичната красота на това далечно и гостоприемно място! Както се казва: „Enjoy!“

Пътят стръмно завива надолу и все още нямаш ясна представа какво да очакваш от мястото!

Две от хотелчетата на плажа с големи тераси и невероятна гледка към океана

На терасата! Това е един от стопаните на хотела, който май се явява и местния спасител!

Разходка по плажа

И изведнъж виждаш арките!!!

И минаваш под тях и не можеш да повярваш, че дори и за малко си част от това райско място!

Четете по-нататък (има доста снимки)>>>