Archive for the tag 'Гоце Делчев'

Ное. 03 2011

Един ден в ново Скопие

След като избрахме един истински македонец на президент, мисля, че можем да обърнем повече внимание на древната родина на новия ни държавен глава 😉 и да разберем как се гради нова държава и как се излиза от стопанска криза?

Правилно – със строежи.

Нашите съседи, македонците, решиха да изградят столицата си по образ и подобие на… всъщност не се сещам по подобие на какво, но това нещо се нарича Проект Скопие 2014. За сегашните резултатити от строителството ще ни разкаже Цветан, който е бил там няколко дни след помпозното честване на 20-годишнината от независимостта на Република Македония. 

Приятно четене и … не е смешно! 

Един ден в ново Скопие

 

Пътуваме с комбе (маршрутка) по обиколницата (околовръсното) към  новото Скопие. Изпреварваме новия двуетажен червен автобус свързващ  аеродрома Александър Велики с най –  убавия град в Македония. Минаваме през  циганското гето, което не изглежда като обещаното от рекламата. Но нейсе, запътили сме да видим за какво македонското правителтво е потрошило милиони денари –  проекта ,,Скопие 2014”. Първо  в автогарата (автобуската станица) където купуваме билет за София – 32лева и оставяме раниците на багаж в офиса на фирмата Галеб. Хапваме по един вкусен бюрек с битолски йогурт и тръгваме. Центъра е на 15 минути пеша покрай мола и реката.

Samoilova, Skopje, Macedonia (FYROM)

 

Неделя е – магазините са затворени, празникът (на 8 септември) за 20 години  независимост е отминал. За голямо съжаление на правителството нямаше официални  чужди делегации  за откриването на новият фонтан с конникът – войн  – демек Александър велики. Обикновеният народ беше повече въодушевен от победите на националния отбор по баскетбол над Гърция и класирането на четвърт финалите отколкото от режисираната от правителството фолк –диско  патриотична програма. Нещо много познато и родно чувство.

Защо се дават пари за класически паметници в тази криза, защо искат да ни изкарат античен народ  с триумфална арка и форум се пита моя приятел –  македонец.

Абе, ако не се бяхте скарали с гърците, те можеха да ви подарят паметника на Александър, както на нас ни дадоха в Пловдив паметника на татко му Филип –  отвръщам му аз. Ако питате бат Бойко вече щяхме да имаме ж.п. връзка и да режем лентата на магистралата през Крива паланка с България.

Бавно  се изкачвам на строителната площадка откъдето се открива панорамата  на едно непознато ново Скопие. Високо над хълма е  кацнала реставрираната нова крепост с един огромен червен байрак, вятъра го развява и аз се успокоявам като виждам македонското слънце (или звездата на вергина) , а не албанския двуглав орел.

От старото Скопие откривам само познатия мост на Вардара,

Мостът на Вардара – Скопие, Македония

Старият мост на Вардар

а старият схлупен турски квартал е закрит от величествените сгради на правосъдието, на операта и балета, на външното министерство, всички опасани в строителни скелета  и кранове.

Проект Скопие 2014

Проект Скопие 2014

Отдалече блести прозрачният купол на новия национален музей на ВМРО, който е нашата следобедна  цел (от 12 до 16 часа) и зад него е музея на Холокоста.

Свети Климент и Наум Охридски – проект Скопие 2014, Македония

Свети Климент и Наум Охридски – проект Скопие 2014

 

 

От едната страна на моста са двойката свети Климент и Наум Охридски в съседство с  всеславянските просветители св. Кирил и Методий

Свети Кирил и Методи – проект Скопие 2014, Македония

Свети Кирил и Методи – проект Скопие 2014

 

А от другата страна  са двойно по-големите конни статуи на Даме Груев

Даме Груев – проект Скопие 2014, Македония

Даме Груев – проект Скопие 2014

и Гоце Делчев

Гоце Делчев – проект Скопие 2014, Македония

Гоце Делчев – проект Скопие 2014

Ако тръгнат по моста тези колосални конници не могат да се разминат. Ха – ха!

Седнал на трона си е Юстиниан Велики, щастлив че е роден край Скопие и

Император Юстиниян Велики – проект Скопие 2014, Македония

Император Юстиниян Велики – проект Скопие 2014

спокоен е, че гигантският конник Даме го е прескочил.

В центъра на площада е

шардаванът на Александър Велики,

кацнал на една платформа върху колона с цвето –  музика и фонтани.

Александър Велики в шадраван –  проект Скопие 2014, Македония

Александър Велики в шадраван

 

 

Разбира се, първо си правим снимка пред бело мраморния паметник на цар Самуил и отиваме да изпием едно мохито зад гърба му на сянка в ресторанта Пелистер.

Цар Самуил – проект Скопие 2014, Македония

Цар Самуил – проект Скопие 2014

 

Гледаме играта на фонтаните  и в мъглата от водни пръски откриваме, защо Самуил гледа строго и намръщено към паметника на Сашо – ами македонските воини са напуснали строгия плътен ред на фалангата и размахват копия на всички страни, което се е видяло по-живописно на италианския скулптор, но за пълководец като Самуил това  е фатална грешка! Разпръснати и не в строй те стават по-уязвими за неприятелките стрели и копия.

Македонска фаланга – проект Скопие 2014, Македония

Македонска фаланга – проект Скопие 2014

 

 

Оглежда ме се и забелязване в далечината

Триумфалната арка

в строеж. Любопитни сме какви ли са триумфалните победи на македонската армия, да не би случайно от войната с албанците със старите български танкове?…

Триумфална арка – проект Скопие 2014, Македония

Триумфална арка – проект Скопие 2014

 

Но спокойно вижте снимките – на юнаци като Крали Марко…

Крали Марко (орнамент) –Триумфална арка – проект Скопие 2014, Македония

Крали Марко (орнамент)

 

 

Все пак дочухме, че македонските цигани вече са готови да претопят гиганските бронзови статуи след като бъдят съборени от братята шиптари така че не губете време да ги видите.

Минаваме покрай един малък симпатичен класически паметник – ротонда с една влюбена двойка.

Ротонда с влюбена двойка – Проект Скопие 2014, Македония

Ротонда

Става ясен замисъла на архитектите, всички паметници и сгради да са в класически стил, а  не в модерен стил за да може идното поколение македонци да си помисли след години че те древни, а не от 21 век!!!

Стана време да побързаме за

музея на ВМРО,

който вчера го откриха официално и се нареждаме на опашка, защото пускат само на групи по 15 човека  с ескурзовод на половин час, махаме на македонската телевизия която снима репортаж за навалицата, след 2 часа плащаме по 100 денара и влизаме.

Музей на ВМРО – Проект Скопие 2014, Македония

Музей на ВМРО

В фоайето пред машинописните листи на Декларацията  за независимоста ни посреща директорът, който се извинява за лошата организация и ни показва големите живописни платна от руски, украйнски, македонски и български художници от историята на ВМРО –  конгреси, битки. Убийства и дори атаката на Българската армия при Каймакчалан през Първата световна война.

Тръгваме по залите, изпълнени с восъчни статуи на нашите герои в естествен ръст, направени по снимки от нашите музеи. Светлината е приглушена, като живи са. Но снимките като в музея на Мадам Тюсо са забранени. Всеки един българин ще остане горд, като излезе след един час обиколка из музея.

Историята на ВМРО е представена подробно в картини и със сцени с фигури. Малко са оригиналните артефакти,  повечето от които са в София. Театро, ще каже някой, пропаганда, но майсторски направена – ей сега ще запуцат комитите и ще замирише на барут и кръв!

Музей на ВМРО –  проект Скопие 2014, Македония

Музей на ВМРО

 

Показани са зверствата на турците и гърците, но няма нищо против майка България. Дори Вапцаров е македонски поет, които е писал поезия на официалния  държавен език – български.

Но все пак не се сдържах и направих една снимка на  тайнствената фигура с букет и пистолет в едната ръка –  македонският терорист Владо Черноземски от Велинград, който застрелва югославския крал в Марсилия.

Владо Черноземски  – Музей на ВМРО –  проект Скопие 2014, Македония

Владо Черноземски

 

Има специален раздел където е показано преследването, съденето и разстрела на македонските българи от югославските комунисти или заточаването им в концлагерите в голи оток.

Все пак липсва раздел посветен на прилепският писател Димитър Талев –  преследван от българските комунисти, автор на македонските епопеи  за Илинден и Самуил.  Директорът ни обеща да попълни пропуска и каза,  че се надява на още гости от България.

Изгладнели се отправихме да хапнем по една нашенска шопска  салата с  жолта  тиквешка ракия (открита от жената на Александър – Роксолана?!) , мини кебапченца и едно местно Скопско пиво, което предпочетохме пред вносната Каменица. Пихме турско кайве  с кеф в сянката на чинарите до паметника на Скендербег, стискащ албанското знаме. Въобще паметници да искаш, като само майка Тереза има  два.

Майка Тереза –  проект Скопие 2014, Македония

Майка Тереза

 

Изчакваме,, македонското слънце” да залезе, според официалния лозунг на тържествата, като че ли слънцето може да бъде национализирано  за да направим още снимки на красивият площад на геройте.

Централен площад на Скопие – Проект Скопие 2014, Македония

Централният площад на Скопие

Спокойно трябва да признаем факта, че Скопие, не е някакъв провинциален град, за който събирахме помощи след земетресението 1962 година,

А столицата на нова Македония!

Проект Скопие 2014, Македония

Проект Скопие 2014

 

 

Както има Нов Йорк и Нова Каледония смятаме, че гърците трябва да кандисат за името  нова Македония, зер това не е  антична Македония. А бе идва ново-луние, и изгрява нова македонска луна!

9/11 2011, skopie, new macedonia

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани със Скопие – на картата:

19 коментара

Дек. 13 2010

Сандански – Попови ливади (Папаз чаир) – Гоце Делчев – Пловдив

Нямам навика да слагам два последователни дена разкази от една и съща страна (в случая България), но т.к. имах късмета да бъда един от последните, минали през Кресненското дефиле преди да го затворят и един от първите, минали по пътя Сандански – Попови ливади (Папаз чаир) – Гоце Делчев, то ми се стори че приключенията ми от миналата седмица могат да бъдат полезни на всички, пътуващи към Сандански и Мелник от вътрешността на страната.

Имам и снимки, които ще кача в размките на деня, а сега – приятно четене:

Сандански – Попови ливади (Папаз чаир) – Гоце Делчев – Пловдив

и обратно 🙂

Пътни наблюдения с елементи на разсъждение 😉

Наближаваше Никулден и дойде време да изпълня едно обещание към роднини  – трябваше да заведа един племенник от Сандански до Пловдив. То теоретично и с такси може, ама друго си е да те вози чичо ти 🙂

Съботата беше съпроводена с домашни ангажименти (пак свързани с носене – ама не ме жалете, не съм за оплакване 🙂 ) и по тоя повод от София тръгнах малко преди залез и много след като проливния дъжд(о-сняг) беше започнал и чистак-бърсак новата южна дъга на Околовръстното да бъде затворена заради пороя (да си спомняте старото околоврсътно кога е заливано? Аз – не се сещам. Права е Юлия Латинина, когато казва, че няма природни – всички катастрофи са техногенни! Най-скъпият пътен участък в Европейския съюз очевидно е с порочен проект, който не предвижда факта, че на нашите географски ширини вали дъжд) Как и да е – по радиото предупредиха за затвореното Околовръстно и започнах да споменават Перник и Струма.

Подминавах Перник,

когато по радиото казаха за блокираните спелеолози в пернишката пещера Духлата. Вече започна да вали гнусен мокър сняг, но аз бях доволен, защото сравнитекно бързо подминах Драгичево и Перник. Така и не разбрах дали между Перник и Долна Диканя пътят е отворен в посока Кулата – знаците за Кулата водеха към Радомир и тръгнах натам. На Радомир изпуснах отклонението за Долна Диканя – светофарът не работеше, беше тъмно и изобщо не го видях, но се усетих навреме – обърнах на 3-400 метра по-надолу, и се върнах в правия път 😉

198, Gotse Delchev, Bulgaria

Дъждът се превръщаше в сняг, радиото вече споменаваше залетия край Дупница път, но че Е79 все още не е затворен , въпреки,  че Струма стига до ръба на бреговете си. Дупница минах успешно, въпреки реките течащи по шосето – на няколко места, там където са автокъщите преди града, имаше участъци, заливани от съседните склонове – но с внимателно каране можеше да се мине (интересно какви ли са били щетите на автоджамбазите – нали знаете, че колите в авто-къщите не са застраховани обикновено).

Някъде около Симитли – преди Кресненското дефиле –  има един дълъг прав участък, където всички изпреварват, а Струма тече плътно вдясно от пътя. Е, там моя милост има навика да спира да погледа реката (мога да изпреварвам не само на този участък, а реката си заслужава да се погледа) И този път не изневерох на традицията и спрях да я видя. Е, ВИДЯХ Я! Не сте виждали подоно нещо – мощен, ама МОЩЕН речен поток отнасяше пернишкия дъжд към Бяло море – водата стигаше буквално на метър от бетонния ръб на пътя. Тогава разбрах и значението на думата БУЧЕНЕ – вярвайте ми, вие не знаете, освен ако не сте били вероятно на Ниагара. Точно това БУЧЕНЕ няколко часа по-късно завлече цял самосвал с шофьора му и 3 дена камионът не можа да бъде намерен, а към момента, в който пиша това, шофьорът все още е в неизвестност.

Всъщност

минах през  Кресненското дефиле около 6 часа преди реката да разруши пътя  за Гърция и да завлече камиона…

(Господи, благодаря Ти! Можеше да съм аз… )Всъщност към оня момент и не предполагах (то, кой ли?), че през нощта пътят ще пропадне. Все пак трябва да отбележа, че още по това време  (вечерта), по пътя и покрай реката имаше коли и хора на Гражданска защита и очевидно наблюдаваха ситуацията (полиция нямаше, но Гражданската защита беше там). Предполагам, че точно заради това и са успели да затворят на време пътя през дефилето – видели са свличането достатъчно рано, за да спрат движението и да пратят камиони да запушват дупката – не че това помогна на завлечения шофьор и камиона му, но поне нямаше „цивилни“ жертви. Но шофьорът на камиона заслужава, ако не друго, поне  една улица да бъде наречена на негово име.

И така –

стигнах до Сандански жив и здрав,

пийнах си, че и отдавна не го бях правил, та спах като къпан.

На другия ден, сравнително късно, тръгнахме натоварени към Пловдив, а познати бяха звънели по телефона да слушам радиото, че пътят бил затворен.

Малко отклонение:

Между Сандански и Пловдив има няколко варианта за минаване, като ако сте с такси ще ви прекарат през Дупница, Самоков и Костенец (или даже и Ихтиман, ако не внимавате!), но за мен разумният маршрут е през Симитли, Предела, Якоруда, Юндола, Белово, Пазарджик или евентуално след Юндола към Велинград и после Пазарджик. Вече бях минавал преди месец, но в обратната посока през Белово, Юндола, Предела и не бях разочарован – участъкът между Юндола и Якоруда беше в ремонт, но кърпежен и може да се минава спокойно, ако не ти се налага да минаваш всеки ден оттам.

Та и днешният план беше да минем  Сандански-Кресна-Симитли–Предела–Якоруда–Юндола–Белово–Пазарджик–Пловдив, но дядо Боже беше решил друго. Както казах, познати звъннаха да слушаме радиото, но докато излезем от Сандански по радиото нямаше никакви новини и, ако познавате района – на т.н.Мамин Кольо (буквално на половин километър от изхода на града) – стоп, полиция, едни рейсове правят обратни завои, какво става – дефилето е затворено, каза полицаят, трябва да минете по пътя за Гоце Делчев! Ееееееееееегахси… Обръщаме обратно и тогава и радиото каза, че пътят през Кресненското дефиле е затворен заради придошлата река (мисля, че още не споменаваха за изчезналия шофщор на камион, но може и да бъркам – беше ми достатъчно притеснено и без друго, та може и да се бъркам).

Малко отклонение и малък урок по география🙂

Всички завършили немската гимназия при Грегъри знаят интересният факт, че границата между България и Гърция НЕ МИНАВА по планината Пирин, а по планината Славянка. Други пък знаят, че планината Славянка е известна и с името Али ботуш и е гранична за България и Гърция, а Пирин изцяло се намира на българска територия. Пътят от Гоце Делчев към долината на Струма преминава между двете планини, „успоредно“ и в непосредствена близост до гръцката граница. Освен това там някъде трябва да бъде и мястото, където е убит Яне Сандански.

Още малко отклонение, специално за нео-носталигиците: т.к. пътят минава на няколко километра от границата, преди 1989г влизаше в граничната зона и практически беше недостъпен без специално разрешение (интересно, защо Викилийкс не казва нищо по въпроса?). Мои колеги от казармата бяха ходили на едно занятие в района на този път между Места и Струма и се върнаха от там с лафа „Свързочници? Неуспели танкисти“ по адрес на свързочниците от други поделения участвали в същото занятие  (това беше военна тайна, но т.к.са минали повече от десет години от случката, вече не нося наказателна отговорност 😉 Всъщност точно техните разкази бяха събудили желанието ми да мина някой ден и от там, а все нямаш повод, пък и за този път никога нищо не се казва по радиото или телевизията – истинска Terra incognita, за която знаеш, че съществува, но не познаваш  човек, който е бил там

Вече имаше повод  да мина оттам, така че всички останали факти можех да установя експериментално 😉

За да тръгнете към прохода Попови ливади

(или Папаз чаир, както се опитаха да го лансират по телевизията в следващите дни)  от долината на Струма има две отклонения – едното е при Марикостиново , а другото е малко по-близо до Сандански, на около километър по-на юг от отклонението за Петрич и Мелник. На това отклонение има табела за Гоце Делчев, въпросът е да го забележите 😉 Но нали се движа с GPS  – никакви незабелязани табели не могат да ме уплашат. Ако идвате откъм Кулата – по-добре свийте при Марикостиново. Ние идвахме от север (от Сандански)  и, както казах, на километър след табелите за Петрич и Мелник, на главния Е79 има табела за Гоце Делчев.

Пътят минава през някои известни за енолозите и любителите на виното села – Хърсово, Катунци, има една и Враня. Точно в тази Враня се събират и двата пътя идващи от Е79 (нашия и този от Марикостиново). Самото кръстовище си е най-обикновено селско кръстовище и при първото ми минаване от там, ако не беше ГПС-а щях да се забия в неправилния завой (два дена по-късно отново минах на два пъти оттам – вече имаше табела СОФИЯ, сочеща към Гоце Делчев, а и имаше патрулиращи гранични полицаи, които насочваха при нужда към правилната посока).

Катунци, а и всичките останали села изглеждат сравнително пусто – изглежда цялата им слава, крепяща се на виното, не се крепи върху налично население. Въпреки, че самото Катунци не е малко селище, но и то и всички в района изглеждат леко запустели. Но за сметка на това, на всяко кьоше се продава наливно вино 😀

Пътят се вие наляво-надяно и нагоре-надолу – пейзажът е красив, но нямах време да спирам, за да снимам, подминаваме ВЕЦ-а на Горно Спанчевци и започна същинското изкачване. Е, оттам си е истинско катерене – пътят е нормално широк и в първите километри даже е с нов асфалт. Вече по високото севижда, че пътят се реновира сериозно, но основният му участък е в ремонтно състояние, без да е проблем за карането – достатъчно стръмен е, за да могат тировете да карат много бавно, но има и достатъчно честно прави участъци, така че да могат да бъдат изпреварвани. Проблем беше само ако се съберат 3-4 тира и два автобуса, но и тогава могат да бъдат изпреварени. Иначе пътят не е като за главен, още повече че в този първи ден на затварянето на Кресна, целия трафик от Кулата за София му се наложи да мине по този път и имаше наистина доста коли.

Гледките на места са зашеметяващи!

Проблемът беше, както казах, че пътниците ми изпитваха див ужас от предложението да спрем и да снимаме, пък и гонехме час, дет се вика. Всъщност при този трафик наистина не беше разумно да се спира – то и нямаше кой знае колко уширения на пътя, за да стане това безопасно, но си обещавам, когато отворят Е79 отново, да си направя специални екскурзия по пътя между Сандански и Гоце Делчев – заслужават си гледките 🙂

Най-високата част на прохода се казва Попови ливади и има някакви хижи или нещо като почивни станции и лагери. Височината е малко над 1400 м.н.в. Точно преди „върха“ има табелка сочеща, към лобното място на Яне Сандански, и не съм сигурен, дали мястото не е на отсрещния склон – а отсреща означава, острещната планина , която се намира на 150-200 метра, а вие продължавате да се движите по почти вертикалния склон на Пирин. Та „отсреща“ значи, че вие се движите по склона на Пирин, под вас има една цепнатина, на която не ѝ се вижда дъното, а на 100-200 метра остреща е вертикалнат почти стена на планината Славянка (Али Ботуш). Е, те такова е 🙂

Горе на Попови ливади

има и паметник на Гоце Делчев, като е изобразен както си трябва с пушка в ръка и мустаци, а не както е по новите постановки в Скопие – на кон (вие как си ги представяте войводите на планински чети на кон???)

Оттам започва също толкова стръмното слизане – деца, не натискайте спирачките, а карайте на първа, ако на втора ви е бързо! Сериозно говоря – стръмно е и взимайте пример от тираджиите: те не натискат спирачки по такива спускания, а пъплят бавно на включена скорост. Което все пак дава шанс да бъдат изпреварвани. Както казах вече – пътят е толкова стръмен, че тировете не са проблем за изпреварване – но имайте пред вид, че и вашите спирачки са подложени на топлинен тормоз – така че – умната! Пътят като че ли прилича на южния склон на Шипка, като може би е по-тесен все пак. Въпреки всичко – тук изпреварвам по-лесно тировете, отколкото на Шипка. (сигурно е по-стръмно или тировете карат по-внимателно заради непознатия път – не знам?)

Страната откъм Гоце Делчев се минава доста по-бързо отколкото склона от към Сандански, и даже се чудех дали не се заблуждавам, но при повторните ми премниванаия оттам през следващите два-три дена разбрах защо ми се струва така: Гоце Делчев е на 560 м.н.в, Попови ливади („върха“ на прохода) е на 1400 (или малко повече), а Горно Спанчевци (от санданската страна) е на около 350 м.н.в.

Първите километри и от двата склона са добре асфалтирани, като нагоре си личи, че е в процес на оправяне.

Стигнахме Гоце Делчев

и спряхме за почивка, чакаше ни пътят за Пловдив. Тук вече се подвоумих: и GPS-ът и табелата на кръговото сочеха посока Пловдив през Доспат, здравият разум говореше в полза на Разлог и Юндола – реших все пак да послушам табелата и GPS-а, още повече, че в тази посока не съм пътувал никога (между Гоце Делчев и Доспат), а алтернативата към Разлог и Юндола съм я минавал и друг път– кой не  се е връщал от Гърция или Банско по долината на Места? Затова – смело напред към Сатовча и Доспат.

Долината на Места – гледка от Родопите (Гоце Делчев - Сатовча)

Долината на Места – гледка от Родопите (Гоце Делчев - Сатовча)

Пътят започна обещаващо – широк, нов асфалт и вече доста по-лекото изкачване на Родопите. Не ме разбирайте погрешно, но помашките райони на България изглеждат … много добре. Селата, през които минавахме, кипяха от живот, по улиците имаше хора, джамиите бяха нови, а даже и по най-старите къщи имаше проснато пране. Сравнението с няколко часа по-рано минатиоте села на Пиринска Македония определено не беше в полза на последните.

Родопите – между Гоце Делчев и Сатовча

Родопите – между Гоце Делчев и Сатовча

Сатовча

пък си изглежда като доста добре поддържан областен център – улиците и тротоарите са в перфектно за български град състояние, пълно е с реклами на заведения или авто-сервизи, аптеки, по улиците е пълно с хора. Е, жените са със забрадки, но в балкана, на тази надморска височина си е разбираемо. Между другото – няма ни един надпис на турски и изобщо не мога да разбера доводите на нашите пишман-патриоти, когато се надпреварват да  се обаждат където не им е работа.

Край пътя често се срещат каменоломни и „ магазини“ за продажба на облицовъчен камък. А чешми с места за почивка се срещат буквално през километър. Точно преди Доспат спряхме на едно подобно място – спомоществователят (спонсорът) беше оставил табела с името си, а около чешмата беше чисто.

Чешма по пътя – Доспат

Чешма по пътя

Доспат е разположен точно под стената на едноименния язовир,

улиците са му дооооста стръмни. Градът изглежда също добре поддържан, а точно на изхода към Пловдив се открива прекрасна панорама към язовира.

Язовир Доспат

Язовир Доспат

Язовир Доспат

Язовир Доспат

Оттук нататък пътят обаче стана кофти – много завои, и пътят чак до язовир Батак беше в лошо състояние (отдавна не бях карал по такъв – даже и по ниските критерии на България, пътят беше лош). Имаше толкова много завои, и се минаваше покрай толкова много язовири (Доспат, Широка поляна, Голям (бивш Васил Коларов) и Малък Беглик, Батак), че моите пътници мислеха, че през цялото време се въртим около един и същ безкраен язовир. Както казах – пътят е з много завои и с кофти асфалт, чааак до язовир Батак. Там вече започва новия асфалт. Интересно, че хубав път е направен между Гоце Делчев и Доспат, но не и между Пловдив (Пазарджик) и Доспат 😉

Посоката към Пазарджик и Пловдив ни прекара покрай почти целия язовир Батак, като градчето остава встрани (не се минава през него). Минава се и през един курорт – Свети Константин, което предизвика коментар „а ако беше и Елена, щеше да има море“ 😉

След това пътят стръмно слиза към Пазарджик, като в града се влиза през Главиница – там имах клиент, така че пътят ми беше повече от познат, бързо стигнахме до кръговото при река Марица и от там по стария път

благополучно стигнахме Пловдив.

Харесвам Пловдив, но си личи че е провинция (барабар с Варна и Бургас): как може да направиш непробиваемо задръстване с  ПЕТ автомобила??? Никой на никого не пуска гювеч и изобщо … карат като софиянци в началото на 90те години на XX век! Колеги, не мой така! Градското каране трябва да се основава на „етиката на претъпкания автобус“ – не сте сами! (Петър Събев добре е описал как трябва да се кара в София и който начин на каране препоръчвам на по-големите, ако не на всички, областни градове в страната – стига с тая селяния по пътищата)

А вечерта в София ходих на концерта на Крис Норман 🙂

Няколко дена по-късно правих същото пътуване, но в обратната посока: от Пловдив към Сандански.

Кресненското дефиле още не беше отворено и пак сеналагаше д амина през прохода Попви ливади. Този път реших да мина по „по-царския път“ – през Пазарджик, Белово, Юндола, Якоруда и към Гоце Делчев и Сандански. Между Белово и Юндола е едиснтавения дейтвително планински участък и той по-малко от 30 км (май точно 26км са между Белово и Юндола), а от там в посока Разлог пътят е доста оправен в сравнение с от преди месец – напълно прилично състояние.

Времето отново беше топло (което си беше страхотен късмет и полза от глобалното затопляне – хич не ми се мисли какво щях да правя, ако към затворената Кресна се добавят и преспи по Юндола, Родопите или на Попови ливади…

Юндола

Юндола

Юндола

Юндола – гледката към долината на Места

Спряхме на Юндола,

купихме си мед и сладко от жените – този път се прибирахме и пътниците бяха по-спокойни, така че спряхме и на Аврамови колиби (с най-високата ж.п.гара Аврамово на Балканите), срещнахме теснолинейката някъд е по пътя.

гара Аврамово – Аврамови колиби, Благоевградска област

гара Аврамово

Забавното беше, че пътят към Гоце Делчев изобщо не минава през Разлог, Банско или Добринище. Някъде след  Якоруда има отклонение към Гоце Делчев и този път се включва в главния път към Драма някъде около село Места, като заобикаля горе-изброените Банско, Разлог и Добринище

Отново спряхме на кръговото на Гоце Делчев, пихме по кафе и сок и леви-десни тругнахме да катерим вече описания проход  Попови ливади. Трафикът вече беше по-организиран, имаше доста регулиращи полицаи по пътя, даже на един закъсал камион му помагаха по стръмното, изобщо мога да похваля държавните институции в цялата тази ситуация – сигурно може и по-добре, но аз съм човек с опит и в тази ситуация реакцията им беше доста по-добра от тази, която обилновено очакваме от тях.

Малко статистика:

София – Пловдив – Юндола/или Доспат/ – Гоце Делчев – Сандански – Гоце Делчев – Симитли – София е около 670 км, като няма принципна разлика като време или като разстояние дали ще минете през Доспат или през Юндола. Разликата е че през Юндола пътят е по-добър отколкото между Доспат и язовир Батак. т.е. през Доспат има смисъл да минете само ако искат да преживеете и видите и друг вид красоти. Взима се за около 5 часа.

Иначе Пловдив – Юндола – Предела – Симитли – Кресна – Сандански е около 3 часа и половина или това е най-лесния път между Пловдив и Сандански, но както казахме, този път Кресна бече затворена.

София – Кресна – Сандански е около 160 км, докато ако минете през  Гоце Делчев е с около 110 км в повече. От там пътят е към 5 часа, докато през Кресна е на половина.

Отделно трябва да похваля ченгетата и Гражданска защита – ако не бяха по местата си по време на пороя, можеше да има повече жертви. Също така – при вече отклонен маршрут имаше пазещи (а не просещи)полицаи по пътя. Иначе шефът на фирмата, която прати шофьора си в дефилето в тази ситуация тярбва да бъде публично обезкосмен, а държавата (защото клиентът на фирмата е именно държавата) трябва да плати кръвнина на роднините на шофьора, а родния му град (или село) или пък самата Кресна трябва да кръстят улица на негово име.

Извод за мен: ще мина специално през Попови ливади, за да мога да поснимам на спокойствие 🙂

20 коментара

май 16 2008

Пътуване до Триград на мотор

Днешният пътепис е за един мотоциклетен уикенд по пътищата на Западна България и Родопите с крайна цел Триград и Ягодина. Приятно четене: Пътуване до Триград на мотор Пиша с известно закъснение, но понеже обещах, и воден от принципа „по добре късно, от колкото никога“, реших да нахвърлям няколко щрихи от моето пътуване, без да изпадам […]

One response so far

февр. 12 2007

Мото-обиколка „Родопи, морето и обратно”

Джордж Клуни ще ни води днес из китната ни родина – тръгва на обиколка през Родопите към морете, но за начало трябва да мине покрай Рила и Пирин. Приятно четене: Мото-обиколка „Родопи, морето и обратно“ Какво трябваше да се случи: • София — Бистрица — Железница — Сапарева баня — Дупница — Благоевград (3h) • Предела — Банско (обяд) (2h) • Гоце Делчев (2h) […]

2 коментара

Switch to mobile version