Днес Румяна ще ни води на обиколка из някои от националаните паркове на Съединените щати. Започваме със Скалистите планини, Grand Teton и Йелоустоун.

Приятно четене:

Из националните паркове на Щатите

Grand Teton и Йелоустоун

В началото на септември 2011 направихме обиколка из няколко от планинските национални паркове в Щатите:  Grand Teton, Yellowstone, Glacier и Канадското му продължение Waterton, Rocky Mountain, Dinosaur – за която искам да ви разкажа.

3 септември.  Стартираме от Солт Лейк Сити, щата Юта, където сме пристигнали със самолет предишната вечер и сме взели кола под наем.  Солт Лейк Сити е всред

Скалистите планини,

отвсякъде е обграден с внушителни високи баири.  Цялото ни пътешествие през следващите 9 дни ще е все из Скалистите планини, впрочем.  (Едно време, като ходех на училище – а това беше доста отдавна – тези планини ги учехме като Кордилерите;  не знам откъде е дошло това – може би от някой Кубински учебник по линия на соц-обмена?!;  във всеки случай тук, в Щатите, никой не е чувал за Кордилерите – казват си се Rocky Mountains * 🙂 (всъщност Скалистите планини са част от Кордилерите. Още малко по темата – бел.Ст.)

Първо караме на север по магистрала I-15, после се отклоняваме на североизток по шосе #89, пресичаме югоизточното ъгълче на щата Айдахо – колкото да снимаме табелата “Welcome to Idaho” – покрай красивото синьо езеро Bear Lake, и навлизаме в Уайоминг – “Welcome to Wyoming – Forever West”.

Пейзажът е планински, със заоблени гористи баири, зад които постепенно почват да надничат остри скалисти върхове със снежни шапки.  Навлизаме в

парка Grand Teton

Гледката е впечатляваща!  Цял ред от висо-о-оки снежни върхове, сред които стърчи най-високият – Grand Teton, почти 4200 метра.  Около него са Mount Owen, Middle Teton, South Teton – все високи, скалисти и остри – като забучени в небето.

Между тях и пътя тече Snake River.  При Moran Junction обръщаме, пресичаме реката и пред нас е

 Jackson Lake – синьо-синичко!

Още по на юг е Jenny Lake, с обрасли с борове брегове. Продължаваме към Jackson Hole, където имаме резервация за нощувка.

Jackson Hole е доста лъскав планински курорт,

с луксозни хотели, но има и един – The Hostel – който си е… еми хостел 🙂 екстра си е! 🙂   Няколко различни по калибър лифтове водят нагоре по баирите.  Единият качва направо цели “автобусчета” нагоре по въжетата.  Зад баирите забелязваме да се вият кълбета пушек – изглежда съвсем като пожар!  Оказва се, че наистина е пожар – контролиран горски пожар – и такива имало.  След кратка разходка и порция пица се приютяваме в хостела.

4 септември.  Слънцето изгрява иззад боровете.  Време е да хващаме пътя.  Има и по-ранобудни от нас – два големи шарени балона с кошове бавно се издигат в небето.  Тръгваме по обратния път на север, покрай острите скалисти върхове с блестящи на сутрешното слънце глетчери.  Още по-красиви изглеждат на сутрешна светлина!  Спираме отново покрай Jackson Lake, спускам се с фотоапарата по стръмния бряг, за да хвана в преден план една туфа жълти цветя и… за малко не се претрепвам.  Е, не точно, но се сурвам надолу и в стремежа си да опазя апарата от потрошаване, си поизкълчвам крака – не е лек животът на фотографа… Оттук нататък малко нещо куцукам, ама – това не плаши душите наши :).

Продължаваме на север покрай Snake River, по Rockefeller Memorial Parkway, и – йей! – влизаме в

парка Yellowstone!

Yellowstone, Съединени щати

Първият национален парк (създаден 1872 г.), на площ почти 1/10 от територията на България (приблизително квадрат 100 х 100 км), разположен върху активен супервулкан, с около 300 гейзера и още толкова водопада, множество горещи извори, калдери, вкаменени дървета, реки, езера, каньони, бизони и всякакви чудесии.

Не, Йелоустоун не е еднозначно красив – на места е подтискащ и мрачно-пустинен, направо зловещ със сухите дървета и миризма на сяра, разнасяща се от бълбукащата кал.  На други места е прекрасен, с гейзери, езера в невероятни цветове, буйни реки с каньони и водопади.  Общо казано, Йелоустоун е невероятен, неповторим и вълнуващ – нещо, което няма къде другаде да видиш.

Движим се на север покрай Lewis River, покрай Lewis Lake, в далечината се вижда Shoshone Lake.  После покрай West Thumb – западния залив на езерото Йелоустоун – завиваме на запад, към една от най-големите атракции на парка Йелоустоун –

гейзера Old Faithfull (Стария Верен)

В Йелоустоун има към 300 гейзера, някои от тях са по-големи и изригват доста по-високо от Old Faithfull, но техните изригвания са доста по-непредсказуеми и въпрос на лично настроение 🙂 , докато Старият Верен си изнася представлението най-редовно и прилежно на всеки 90 минути, без капризи и глезотии.  Оказва се, че сме пристигнали тъкмо навреме – следващото изригване се очаква след около 10-15 мин.  Точно по обед е.  Настаняваме се на пейките около гейзера, заедно с няколко стотин други зяпачи, приготвяме фотоапаратите и затаяваме дъх.  Бълбукането отначало е слабо, после все повече пръски се разхвърчават наоколо, докато накрая гейзерът се развихря в пълната си прелест и мощ. Вода и дим хвърчат на около 50 м височина!  Спектакълът продължава 7 минути (отчетено по тайминга на първата и последната ми снимка), след което само белият дим над дупката показва къде се е скрил Верният.  По-късно надвечер се опитахме отново да го видим, но не можахме да го улучим така добре, като първия път – оказа се, че шоуто току-що е приключило и не ни се чакаше час и половина до следващото…

Апропо, повече от половината гейзери в света се намират в парка Йелоустоун!  Има малко в Русия (Камчатка), малко в Чили, в Нова Зеландия и Исландия, но тук са най-много.  Така че, ако на някого му се гледат гейзери – Йелоустоун е мястото :).

Продължаваме на север покрай още няколко гейзерски сборища – Upper Geyser Basin, Midway Geyser Basin, Lower Geyser Basin – повечето в момента са само бълбукащи езерца, някои се поуригват малко на сяра.  Завиваме на изток към другото най-известно място на парка – Големият Каньон на Йелоустоун (The Grand Canyon of the Yellowstone).  На това място реката Йелоустоун е прокопала доста дълбок каньон – дълбок 300-400 м и широк към километър, с

два водопада – горен и долен (Upper Falls, Lower Falls)

и мяско за вдъхновение (Inspiration Point) 🙂  Много е красиво!  Между боровите гори по платото се врязват червеникави стръмни скали, долу тече реката – буйна и зелена, скачаща с главата надолу отвреме навреме за разнообразие.

Продължаваме на юг.  Пътят през парка описва една голяма осмица – днес обикаляме долния кръг на осмицата, горният сме го оставили за утре.  Минаваме покрай серния калдрон (Sulphur Caldron) и калния вулкан (Mud Volcano) и стигаме до голямото

Йелоустоунско езеро (Yellowstone Lake).

Намиращо се на около 2400 м надморска височина (по-високо от Черни връх!),  през зимата езерото се покрива с 1 м дебел слой лед.  Изобщо, целият парк Йелоустоун се простира почти изцяло на над 2400 м височина и през зимата е покрит със сняг и недостъпен – пътищата там се затварят в края на есента и се отварят късно на пролет.

Преди  мръкване обикаляме още малко гейзери и горещи извори – в Black Sand Basin, Biscuit Basin – навсякъде има направени удобни дървени пътеки до бълбукащите езерца, с предупреждения да не се доближаваш, освен ако не искаш да бъдеш сварЕн.  А те, езерцата, бълбукат и хвърлят вода, напомняйки, че отдолу къркори жив вулкан – не какъв да е, а супервулкан, на който по график май му било време пак да изригва – в следващите плюс-минус десетина хиляди години 🙂   Твърди се, че тъй като той – вулканът, по-точно горещата му точка – си стои на място там долу, а североамериканският континент се движи бавничко на запад-югозапад, така се е образувала долината на Snake River.

Но стига толкоз за днес.  Подминавайки няколко кротко пасящи бизона, се отправяме към градчето West Yellowstone, на западния вход на парка, където ще нощуваме.  Градчето е типично туристическо, с много хотелчета и ресторантчета.  Привечер по улиците е пълно с туристи.  Нощуваме в Evergreen Motel.

5 септември.  Рано сутринта отново сме в Йелоустоун.  Близо до входа пасе стадо лосове (от по-дребните, дето тук има казват elk, а не онези големите добичета – moose-овете), спираме да ги видим.  Когато край пътя има нещо интересно, това лесно се разбира по спрелите коли.  Не дай си боже да спреш, за да облекчиш някаква нужда – веднага поне още няколко коли ще спрат, ще подадат глави от прозорците и ще питат “What’s down there?” – това от личен опит (е, не бяхме спрели да се облекчаваме, а само да се поогледаме, но две каки веднага спряха зад нас и проточиха глави като костенурки J).  Днес ще обикаляме горния кръг на осмицата, така че се отправяме на север.  През Artist Paintpots (бълбукащи езерца във всякакви причудливи цветове) и Roaring Mountain (пушеци и мирис на сяра), стигаме до

Mammoth Hot Spring

Много причудливо място, невероятно красиво и странно.

Множество тераси са като замръзнали, обагрени във всички отенъци на жълто, оранжево, червеникаво, керемидено.  Невероятна работа, много красиво, а и малко зловещо със стрърчащите изсъхнали дървета…

Продължаваме на изток и юг, отбиваме се да видим вкаменените дървета, отново спираме до големия Йелоустоунски каньон, водопадите на Йелоустоунската река, вдъхновяваме се на мястото за вдъхновение :).  Гейзерите в Norris Basin са едни от най-впечатляващите – прекрасни, във всички цветове, и страховити, с пушеци и кал.  Отново спираме и се дивим на терасите при Mammoth Hot Spring.  Нима наистина не са конструирани от архитект с развинтено въображение?!  Късно следобед тръгваме на север, към северния изход на парка.  Табела край пътя обозначава пресичането на

45-тия паралел – средата на пътя между екватора и северния полюс

Покрай Yellowstone River, излизаме от парка през Roosevelt Arch.  Нощуваме в градчето Gardiner.  В пристъп на хипогликемия, спирам в магазинче да си купя бонбони.  Продавачката – младо момиче – се заглежда в името ми на кредитната ми карта и ме пита дали съм рускиня.  Не съм рускиня, българка съм.  Момичето ококорва очи като палачинки – оказва се, че също е българка, а такива не минавали тук всеки ден – окончателно ми повярва едва като заговорих на български.  Нощуваме в един от любимите ни Super 8 мотели.  На сутринта същото българско момиче, плюс още няколко такива, оправят стаите в мотела.  По линия на студентските бригади били.

6 септември.  Отправяме се на север по път #89.  Пътуваме през щата Монтана.  Следващата ни цел е паркът Glacier.  Днешният ден е главно за пътуване – почти 700 км са пред нас.   От път #89 завиваме на запад по магистрала I-90, после на север по път #83.  Пътуваме основно през хълмисти плата.  В последната част на пътя минаваме през иглолистни гори, край няколко красиви езера – Salmon Lake, Seeley Lake, Lake Inez, накрая чудесното Swan Lake.  Наблизо има и

друго голямо езеро – Flathead Lake.

Правим опит да го видим и него, но след няколко неуспешни опита да намерим подход и място за паркиране, се отказваме – отвсякъде попадаме в частни имения.  Продължаваме към градчето Columbia Falls, където ще нощуваме.  На картата се вижда друго езеро наблизо – Hungry Horse Reservoir.  Решаваме да използуваме времето до мръкване, за да го видим.  Тръгваме по някакво странично пътче, което се вие по баирите нагоре, между гори от високи борове. Минаваме покрай малко, но

много красиво езеро – Lion Lake

Боровете се отразяват във водното огледало и е чудно хубаво в залезната светлина.  Докато стигнем до Hungry Horse е почти мръкнало, но все пак успяваме да видим впечатляващо високата му язовирна стена.  Наоколо няма жива душа, високо в планината сме, обградени от високи борове и тишина.

Очаквайте продължението

Автор: Румяна Койнова

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Съединените щати – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!