Archive for the tag 'Гауди'

ян. 31 2017

С Голф до Португалия (4): Барселона и Валенсия

Продължаваме с пътуването на Иван до Португалия, което започнахме с Блед и Венеция, продължихме между градчетата на Cinque terre и Монако, а после – в Марсилия, Каркасон и Андора. Днес вече сме в Барселона и Валенсия. Приятно четене: С Голф до Португалия част четвърта Барселона и Валенсия Пристигнахме в покрайнините на Барселона късно вечерта. Престоеше […]

2 коментара

Дек. 02 2011

От Балканите до Пиренеите с автобус – дневникът на една пътешественичка (3)

Пътеписът ни днес ще бъде продължението на личния пътешественически дневник на Мария. Вече бяхме в България, Италия и Монако, Франция, Виена и ХърватияА днес ще бъдем продължим към Испания, Гърция, Албания и Македония

Приятно четене:

 

От Балканите до Пиренеите с автобус

 продължение

/Записки/

 

 

4 април 2006г.

Барселона (Испания)

е  голям пристанищен град  на Средиземно море. В близост до пристанището се извисява паметник на Колумб. Първото нещо, което видяхме при влизане в града,  бяха 8 извисяващи се в небесата,  остри и тесни конусовидни кули. Оказа се, че това е емблемата на Барселона –

катедралата „Св. Семейство” (“La Sagrada Familia”)

– грандиозно творение на испанския архитект Антони Гауди.

Саграда Фамилия, Барселона

 

Впечатляваща постройка, която все още не е завършена. Този своеобразен архитект е проектирал и много  сгради, дори  цял “град”, който понастоящем е известен като Парка “Гюел”. Посетихме го. Къщи с чудновати покриви, балкони и фасади, разположени сред много зеленина –  като в приказките. Идеята на Гауди да построи екологично чист град,  не е била разбрана от съгражданите му.  Никой не е  купил построените от него къщи и  той фалирал. Умрял на преклонна възраст като бедняк.

Къщите на Гауди и паркът Гюел, Барселона

 

Иначе Барселона е красив град с много хора по улиците, особено когато има мач между „Барселона” и „Реал” Мадрид. Градът не е  много чист. Пазарите са покрити и добре подредени. Купих си ягоди (за 1 евро) –  изглеждаха съблазнително – червени,  големи и ужасно безвкусни.

 

7 април  2006г.

Сарагоса.

Катедралата  “Сеньора дел Пилар” (Seniora del Pilar)

е построена на място, където се е явила Девата. Величествена катедрала в готически стил! Казват, че била втора по големина след „Св. Петър и Павел” в Рим. В катедралата видяхме  окачени по стените знамената на почти всички испаноезични  държави. На  Куба също.

 

7 април 2006г.

Мадрид

Градът е основан от арабите през X век. През XVI век става официална резиденция на испанските крале. Красив и спокоен град с елегантно облечени възрастни хора, които сутрин се разхождат хванати под ръка. Снимахме се пред Кралския дворец, който е само музей. Испанският крал Хуан Карлос си има резиденция в покрайнините на града.

 

Посетихме

Музея „Прадо”,

където преди да ни пуснат да влезем, обстойно ни изследваха за носене на оръжие, ножове и др. Мене три пъти ме връщаха, докато не свалих всички украшения: пръстени, обици, медальон, часовник, колан т. н. За един мъж от групата извикаха полиция,  за да даде обяснение защо носи нож (независимо, че доброволно  го е показал и предал). Явно хората много са се наплашили след атентата на гарата през 2004 година. След тези перипетии ни пуснаха в музея, където видяхме картини на Ел. Греко (с мрачна религиозна тематика), прекрасни портрети на Фр. Гоя (“Автопортрет”, “Голата и Облечената маха”), портрети на Д. Веласкес на “Придворни дами” на Филип IV,  неговото семейство и много  др.

 

8 април 2006г.

Толедо – старата столица на Испания

Град с добре  запазени или по – скоро възстановени крепостни стени, тесни улици, много готически катедрали, синагоги, магазинчета за сувенири, занаятчийски работилници,  кафенета и пр. Всички в един и същи стил! Вървейки по тесните улици имах чувството, че от ъгъла ще се появи някой рицар на кон в пълно бойно снаряжение. В магазините за сувенири преобладават оръжията – мечове, шпаги, рапири, рицарски брони, шлемове и др.  Тук се изработват всички оръжия  за исторически филми по поръчка  на Холивуд. От едно магазинче – работилница си купих  за спомен ръчно изработени обици с вградена златна нишка.

Cathedral of Toledo, C/ CARDENAL CISNEROS, S/N, 45002 Toledo, Spain

 

След много обиколки из града, решихме да посетим  най-голямата Катедрала в  Толедо и най-красивата в цяла Испания! И не сгрешихме! Най-разкошен е Главният олтар с многоцветна скулпторна украса с форма на вълнообразни пламъци. Пет реда скулптори възпроизвеждат живота на Христос. Бялата Мадона изваяна от мрамор  е истински  шедьовър! Най-накрая видях картина на религиозна тематика – Разсъбличането на Христос на Ел Греко, която да не ме ужасява! Прекрасна е! Само заради нея си заслужаваше да платя  входа от 6 евро! Е, не само!

 

7 юни 2008г.  

Верия (Северна Гърция)

 Старото име на града  е Бер.  Видях едно от местата в, където е проповядвал Св. Апостол Павел.

 

7 юни 2008г. 

Кастория (Костур)

 Това е неголям град – разположен на брега на живописно езеро. В града има   множество църкви – според екскурзовода  около 70. Църквите са от  X – XIV век. Повечето са малки с добре запазен автентичен  вид. Срещат се буквално през 50 метра, като че ли всяко семейство си е имало църква. От дясно на входа на една от тях  видях изографисани българският цар Михаил и майка му Ирина. Такива автентични църкви от времето на княз Борис  има  малко  запазени  в България. Заслужава си да бъдат видяни!

 

8 юни 2008г.

Остров Св.Ахил

 Намира се  в Малкото Преспанско езерона границата между Гърция и Албания. До острова се стига пеша  по добре укрепен понтонен мост. Единствената обитаема постройка е един малък дву-етажен хотел. Собствениците са семейство и говорят разбираем български език. Бяхме единствените посетители! Някои от нас закусиха с бюрек. Други като мене пихме кафе в големи порцеланови чаши.

В близост  до хотела се намират останките от голяма църква – базиликата „Св. Ахил” –  вероятно строена от цар Самуил, когато този остров е бил негова столица, преди да се премести в Охрид. Църквата е била патриаршеска. Заемала е площ от около 968 кв. метра. В нея Самуил е пренесъл мощите на Св. Ахил, след  като е превзел Лариса през 986 г.  Църквата вероятно е разрушена  след падане на България под византийска власт. Понастоящем са запазени  само части от олтарната и двете странични стени. Останките са добре консервирани и ще издържат поне още 1000 години. Стенописите са свалени и се пазят в музея в гр. Лариса. От дясно на олтарната стена в църквата  е намерен гроб (саркофаг от камък) с кости и останки от червена златоткана плащеница. Според гръцкия археолог проф. Николаос Мицопулос (който е правил археологическите разкопки) това са костите на българския цар Самуил. Повод за това твърдение е накриво зарасналата лакътна кост на лявата ръка (известно е, че Самуил е бил ранен  при битката при Сперхей). До саркофага на Самуил се виждат  още два.  Биологичната екзпертиза на останките в тях е показала, че  са  на  сина му  Гаврил Радомир и на племенника му Иван Владислав. При археологическите разкопки около църквата са намерени  и останките на 300   войни – счита се,  че са Самуилови.

От резиденцията на  цар Самуил следи няма, но са открити останки от крепост в месността  “Калето”. В подножието на “Калето” се намира  църква наречена “Св. Богородица Порфирна”,  строена през 16 век – вероятно върху основите на стара църква  строена от цар Самуил. За да закриля владетелската резиденция,  Богородица е изобразена с пурпорно  червено наметало (символ на владетелска власт), поради което е наречена “Порфирна”.

Църквите на острова са били 11 на брой и  са били   повече от къщите.  За  това  островът  се счита  от местните хора за свято място. Свято е  според мене най – вече за нас  българите,  тъй като е пазило  стотици години гроба  на цар Самуил и спомена за трагичната за България 1014 г. Поклон!

 

9 юни 2008г. 

Едеса (Воден)

 Градът е наречен Воден, поради многото водопади около, които е възникнал. В църковния двор са запазени гробове на български архиереи. Хората по тези места разбират добре български, но го говорят само при необходимост.

 

9 юни 2008г. 

Лерин (Лариса)

 Градът е бил опожарен по време на  войните (1912 – 1918 г.), а  населението – избито. Построен е отново и е заселен с гърци от Мала Азия. В околните села обаче населението е изцяло „славяно – езично” както го наричат  гърците. Сами се убедихме в това.

 

12 юни 2009г. Хотел „Оаз”( Албания) – курортен  комплекс в околността  на

гр. Дуръс –   Адриатическото крайбрежие на Албания.

Настанихме се привечер. Хотелът изглежда добре. Има баня с непрекъснато течаща  топла вода.   Има и климатик. Вечер има  комари, но ако се затвори вратата и се пусне климатика, комарите изчезват. Пред хотела има басейн, заобиколен с шезлонги –   след него е плажа.  На плажа има легла със сенници и чадъри с масичка за кафе и пепелник,  покрит с капаче. Направо супер! На нашите плажове такива чадъри не съм виждала. Ползването на леглата и чадърите е  безплатно. Плажът е сравнително чист. Има широка плажна ивица, покрита с много финозърнест  пясък.  Никой обаче не лежи на хавлия на пясъка. Къпахме се няколко пъти. Водата беше хладна докато се потопиш, след това става приятна и не ти се излиза. Откровено казано не ми се тръгваше от Дурaс!

 

13 юни 2009г.

Дуръс. Старото му име е Драч

Според екскурзовода (албанец – завършил право в Москва) останки от стария град  няма, тъй като  лежи под новия, а археологически разкопки не са правени. Има разкрит  само един амфитеатър от римско време – изключително добре запазен.  В средата на амфитеатъра се намира стара обитаема къща, която пречи на археолозите да продължат разкопките. В града има много циганки, които водят по няколко циганета,  просят и са ужасно нахални. В центъра на града видяхме една сравнително голяма  новопостроена джамия.  Видяхме  и една сграда с кръст на покрива. Оказа се, че това е резиденцията на бившия им крал, който е бил християнин.

 

14 юни 2009г.

Тирана

 Според екскурзовода,  градът е наречен  на някакъв паша, който го е  управлявал и е бил голям тиранин. 60% от населението на Албания са мюсюлмани, 30% са православни,  10% са католици, но   хората  не се делят на   мюсюлмани и християни.

До 1945 г. 80% от населението на Албания е било неграмотно. Университетът в Тирана е построен през 50те години на миналия век. В него учат главно албанци, чужденците са малко. Албанският език е индоевропейски, но не прилича на никой от европейските –  има  общо само с латинския.

В центъра на града видяхме  стара джамия от 15 – 16 век. В близост до нея се издига паметника  на Скендербег ( Георги Кастриоти ) – (1405 – 1468 г.) – национален герой на Албания – обединил феодалните владения и оглавил борбата на албанския народ срещу турските поробители. Цели 24 години е отбивал успешно турските нашествия!

В центъра на града видяхме също сградите на  министерствата, разположени почти в кръг. Построени са по проекти на италиански архитекти. Сградите обаче не ме впечатлиха особено. Е, много по – добре изглеждат от сградата на Операта, която е по съветски образец.

В близост до центъра се намира  Пирамидата на Енвер Ходжа. Бетонна мегаломанска постройка, която понастоящем е празна и само загрозява околността.

Тирана общо взето е чист град, с градини и шадравани.  Видях елегантно облечени млади жени по улиците. Повечето носят бамбукови чадърчета, за да се пазят от слънцето. На нас ни ги предложиха за по  8 евро. Как пък не! Младите момичета (15 – 16 годишни) ходят с дънки и къси потници. Заговарят ни на английски. Усмихват се. Никъде не видяхме жени с шалвари или дори със забрадки. Явно това е работа  на Енвер Ходжа – погрижил се е да заличи всички религиозни различия. Изобщо в Албания видях много по – малко църкви и джамии, отколкото ние имаме в България. Строежите са  много. Сградите са боядисани в светли тонове. Строителството е дву – три етажно. Има и много стари сиви панелни сгради, които на места се „крепят на честна дума”. Такива сгради  видяхме повече пътувайки из страната. Видяхме и запустели фабрики с комини, без прозорци, полуразрушени.

Пътищата макар и тесни са много добре асфалтирани, без дупки и кръпки (поне там, където минахме). Повечето автомобили са  с марка „Мерцедес”. Много силно впечатление ми направиха  бетонните бункери, които се срещат почти повсеместно. Питах се –  останки от Втората световна война ли са  и  защо ги има   навсякъде? Ние имаме такива бункери, но само по южната ни граница.  Забравих да попитам екскурзовода. Чак тука в Института, научих, че са строени по времето на Енвер Ходжа,  за  да ги пазят от „врага”.

15 юни  2009г. Напускайки Албания  –  спряхме в

гр. Струга (Македония)

 Струга е много хубав град с преобладаващо албанско население. Тук –  там  се срещат по – възрастни жени с шлифери и забрадки, облечени по „мюсюлмански обичай”. Младите момичета обаче са облечени с дънки и потници. Не можеш да познаеш кои са албанки и кои македонки? За втори път идвам в Струга и двата пъти къщата – музей на “Братя Миладинови” е затворена. Дали изобщо   някога  е  била отворена? Няма и кого да попитам. А река „Черна Дрина”  е все така пълноводна и  чиста! Момчета по бански скачат от мосовете във водите й. Голяма атракция е!

 

15 юни 2009г.

гр. Охрид

 За кой ли път вече посещавам този прекрасен град! Лебедите все така плуват в езерото –  зиме и лете все са там! Какво ли ново ще видя този път? Новото бяха изворите на р. „Черна Дрина” над  манастира „Св. Наум”. Отидохме до там с лодка с гребла. Мястото е тихо и  закътано. Сякаш човешки крак не е стъпвал  наоколо. Реката е дълбока, но бистра и прозрачна. На дъното се виждат пясъчни „шапчици”, които  ту се надигат ту –  спадат. По – нататък  покрай брега видяхме и „гейзери” е  не съвсем,  защото не надвишават много повърхността, но  видимо това са изворите на реката. Заслужаваше си да ги видя!

 

Очаквайте продължението

Автор: Мария Лазарова

Снимка: авторът

 

Други разкази свързани с Европа – на картата:

2 коментара

апр. 06 2010

Разходка из Барселона: Паркът Гюел и Аквариумът

Отдавна не бяхме ходили до Барселона. Днес из парка Гюел и Аквариума в Барселона наш водач ще бъде Иван.
Преди да продължите, не забравяйте, че наближава юбилейният ни хиляден пътепис и ето начина да участвате в писането му 🙂
А сега – приятно четене:

Разходка из Барселона: Парк Гюел и Аквариумът

Много често, когато съм в почивка, излизам от къщи и посещавам някое от многото красиви кътчета на Барселона. Така, през изминалата неделя, посетих за пореден път парка „Guell“ и реших да направя няколко нови снимки на това фантастично място. В „Picasа“ имам публикуван кратък фотоалбум на този парк, но до сега не съм писал нищо за него. По- долу помествам няколко фотографии с коментар към тях.
Парк Гюел от Гауди  – Барселона, Испания
Докато разглеждах този изкуствено създаден парк, си мислех колко е по-красива България с естествените си природни паркове, които ние така и не оценяваме, и не пазим.
Парк Гюел от Гауди  – Барселона, Испания


Това е алеята на художниците. Тук много автори са изложили произведенията си с надеждата някой да оцени и купи от картините.
Парк Гюел от Гауди  – Барселона, Испания

Тези красиви, изкуствено създадени сводове събират много посетители, които се наслаждават на човешкото хрумване. Отгоре над тях минават пешеходните алеи.

6 коментара

авг. 10 2009

Каталуния и Лангедок (1): Барселона

Отдавна не бяхме ходили до Испания и западното Средиземноморие. Днес започваме пътеписа на Росица за Барселона, Реус, Каталония, Лангедок и Южна Франция. Приятно четене:

Каталауния и Лангедок  — юли 2009

част първа

Барселона

Нямаше да тръгнем към Испания, ако не беше неумолимото желание на шестнайсетгодишния ми племенник Асен да посети стадиона Камп Ноу в Барселона. Понеже сме пътуваща група от доста години, решихме, че е дошло времето да тръгнем заедно извън пределите на 100-те национални обекта. За него стадион, а за нас — какво? Разтърсихме се, планът набъбна, кола под наем със сигурност, древният Емпурион и новата Венеция — Емпуриабрава, Кадакес и Саладор Дали, „прескачане“ до Франция, земята на катарите, Канал дю Миди… всички сме съгласни!

Безпроблемен полет

от София до Барселона с Wizzair.

Влакче до спирката Sants в града, после друго — до селото Калафей (Calafell) — пета барселонска зона, където сме си наели стая на първа линия с прекрасен изглед към неустоимия плаж. На няма и 200 метра под гарата на Калафей откриваме нашето жилище. Хазаите — възрастни хора, ни очакват на балкона. Шумно е, защото сме на крайбрежната, почиващите вече са излезли за вечерната си разходка, за сладолед, казино и хапване. Апартаментът е сладурски, най-очаровани сме от собствения балкон с масичка и плетени столове, както и от гледката към морето, „нарязана“ от клоните на гъсто подредените палми.

Вечеря, сервеса, сладолед — правим всичко като останалите.

Следващото утро е безоблачно. Към 08:30 откриваме единственото кафене, отворено по това време. Пред заведението стои огромна, написана с гордост табела, според която тук отварят в 08:00. Правим кратък плаж, разузнаваме, почиваме и в ранния следобед поемаме с влакче към

родния град на архитекта Гауди, живял там до седемнадесетата си година — Реус.

Дълго задминаваме индустриалната зона на Тарагона. Най-сетне — Реус! Колко много паметници в този град! Преминаваме тържествено по Рамблата (= еспланада, промнад и пр. улици, по които се движат предимно пешеходци), красиво обградена от платани. Изумителни сгради, площад, още един… Взимаме материали от информационния офис, разположен в модерния център „Гауди“. За съжаление родната къща на архитекта е затворена по някакви причини в този момент. В чест на 150 години от раждането му пред дома е построен паметник „Детето Гауди“ — от признателния град Реус! В новия център има музей, предлагат се различни интерактивни занимания, чиято цел е да усетиш тайните на архитекта, има видеофилми и други атракции. Предпочитаме да извървим „Пътя на Модернизма“ и се задоволяваме с посещение на катедралата, където е бил кръстен геният.

Четете по-нататък>>>

3 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version