Етикети: Вулкан

Сицилия и Стромболи (2): Катания и Стромболи 0

Сицилия и Стромболи (2): Катания и Стромболи

Продължаваме с пътуването на Домоседа из Сицилия – предишния път бяхме в Сиракуза и при вълкана Етна, днес ще продължаим с Катания и ще изкачим Стромболи. Приятно четене: Сицилия и Стромболи част втора Катания...

Санторини (2): Скали, вулкани и таверни 2

Санторини (2): Скали, вулкани и таверни

Продължаваме с втората част на пътуването из Санторини с Влади. Предишния път гонихме най-красивия залез в света, а днес сме на обиколка из селата и островите наоколо. Приятно четене: Санторини част втора Скали, вулкани...

Езера Кели Муту – о.Флорес, Индонезия 0

Остров Флорес и езерата Кели Муту (Индонезия)

Днес заминаваме за едно забележително място – остров Флорес. Жени ще ни води до тамошните вулканични езера Кели Муту. Приятно четене:  Остров Флорес и езерата Кели Муту (Индонезия) Енде, остров Флорес , Индонезия Красивата...

0

Вулканът Сейнт Хелънс

Люси днес ще ни води до едно от страшилищата на Северна Америка – вулкана Сейнт Хелънс. Приятно четене:

Вулканът Сейнт Хелънс

Планината Сейнт Хелънс* има лоша репутация! Най-малкото! Вулканът в сърцето й е един от най-активните в света и последното му изригване през 1980-та година взе 57 жертви, разруши домове, пътища и промени планинската природа до точка, близка до необратимост. Вулканът се намира в северозападната част на Съединените щати, между градовете Сиатъл и Портланд.

Света Елена, Gifford Pinchot National Forest, Вашингтон 98616, Съединени щати

Интересното е, че в региона има около 160 вулкана, но Сейнт Хелънс определено води класацията по печална слава. Традиционният американски позитивен начин на мислене вижда нещата по друг начин – въпреки трагедията, природата успява да се възстанови до голяма степен! Харесва ми този начин на мислене!

 

Първият ни опит да видим вулкана

отблизо завършва на погрешната страна на планината – след земетресение с магнитуд 5,1 през май 1980 година северната страна на конусовидния връх на планината се свлича и образува кратер – това е страната, която искахме да видим. Другата страна планината изглежда невероятно и понеже пътят към нея криволичи, гледката изскача пред нас изведнъж и прави изживяването още по-вълнуващо!

Вулкан Света Елена, Вашингтон

от „погрешната“ страна

 Вулкан Света Елена, Вашингтон

Скоро GPS-ът триумфално обявява, че сме стигнали целта си – по средата на един черен път, и всички избухваме в смях. Също и най-накрая се сещаме, че сме от обратната страна на планината и кратер няма да видим. Затова пък изпращаме „делегат“ да ни донесе камъчета лава за спомен. Децата – нашето и детето на наши приятели, са във възторг – разглеждат камъчетата и нямат търпение да ги покажат на приятелите си. Аз пък се чудя дали да им убия ентусиазма и да им кажа, че всъщност и двамата отдавна имат „камъчета“ от лава вкъщи, само дето и не подозират, че са такива. Жокер: обикновено се намират в банята.

Вулкан Света Елена, Вашингтон

„погрешната“ страна

 

Уморени от дългия път, и разочаровани, че така и не видяхме кратера, решаваме да помислим по темата за

втори опит

Но след два дни вече сме решени – грехота е да пропуснем този шанс! Този път се подготвяме по-внимателно и не се доверяваме на GPS-a.

 Вулкан Света Елена, Вашингтон

Вулкан Света Елена, Вашингтон

Вулкан Света Елена, Вашингтон

Веднага виждаме разликата от тази страна на планината – няма я онази петниста, почти  „далматинска” красота – от северната страна планината е тъмносива, и в някакъв смисъл съвсем непривлекателна и студена. Все още ясно се вижда пътя на разрухата отпреди 30 години. Близко езеро е сменило формата, размера и надморската си височина след изригването на вулкана.

Вулкан Света Елена, щат Вашингтон

Езерото

Вулкан Света Елена, щат Вашингтон

 

Само определени маршрути са позволени за планинари, а някои дори имат определен позволен брой хора, особено след инцидент от 2010 година, в който човек умира, след като пада в кратера при преход по ръба.

 Вулкан Света Елена, Вашингтон

Сейнт Хелънс

Вулкан Сейнт Хелънс, Вашингтон

Погледнат от посетителския център,

вулканът изглежда съвсем близо,

но всъщност е на няколко мили от нас. В подножието му с помощта на далекогледи (не съм убедена, че така се казват!)** могат да се видят елени, но дори с помощта на уредите, пак изглеждат като точки. Питам колко далече са, служителят на центъра за посетители казва, че са на около миля. Растителността е сравнително бедна – но тук-там се виждат лилави петна – едно цвете, което съм виждала в градината на баба ми преди много, много години. Оказва се, че то играе много важна роля в процеса на обновяване на природата в района.

Вулкан Света Елена, щат Вашингтон

Лилавата китка

 Вулкан Сейнт Хелънс, Вашингтон

Вулкан Сейнт Хелънс, Вашингтон

От голямото изригване от 1980 година насам, вулканът продължава да е неспокоен – пара и пепел изригват на няколко пъти, последно през 2008 година.

Преживяването е изключително – стоя пред вулкана и не мога за миг да избягам от мисълта, че рано или късно, пак ще изригне – и никой не може да каже кога или с каква сила.

 

П.П. На този линк можете да видите изглед от вулкана, който се обновява на всеки 5 минути – пише, че понякога нощем може да се види огнената лава. Аз го пробвах днес, но има мъгла и нищо не се вижда.

http://www.mountsthelens.com/volcanocam.html

Поздрави,

Люси Рикспуун

*За да няма спорове по името – вулканът е кръстен на английския лорд Сейнт Хелънс от Джон Ванкувър и няма нищо общо със Света Елена (подобно на това, че църквата Света София и градът София нямат нищо общо със светицата София и дъщерите ѝ, а с Божията Премъдрост) – бел.Ст.

**Далекогледи са си 🙂 – бел.Ст.

Още снимки от вулкана Сейнт Хелънс

Вулкан Сейнт Хелънс, Вашингтон

 Вулкан Света Елена, щат Вашингтон

Автор: Люси Рикспун

 Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с щата Вашингтон – на картата:

 За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе 🙂

Турция на мотор, 2013 (4): През Кападокия 0

Турция на мотор, 2013 (4): През Кападокия

Продължавме обиколка на Турция с мотора на Златомир. В първата част от София през Гелиболу стигнахме до Инеболу, продължихме към Ондокузмаис, Самсун, Тиреболу, Мачка с манастира Сумела, за да стигнем до Ерзинджан, а за последно минахме през известния сред мотористите Каменен път и стигнахме Кайсери.

Днес ще обиколим Кападокия

Приятно четене:

Турция на мотор

част четвърта

През Кападокия

 

 

На следващата сутрин с неудоволствие установихме, че Поли отново едвам се крепи на краката си, затова и разните планове за “кръшкане” до водопадите в Yahiali (е, те това да ме убиеш не знам как се чете), препоръчани ни от дюнерджията в Дивриги (оня с па, па, па, калашниците и пара йок), направо ги загърбихме и решихме да цепим направо към къмпинга в Кападокия. Дотам имахме към 100 км път, така че се надявах за нула време да сме там… Днес се очертаваше мързелив  ден за мен и ден за лечение за Поли
Подминахме Юргюп. Подминахме и

двата емблематични за Кападокия камъка

Кападокия – Турция на мотор

 

и след леко объркване и лутане (традиционно), традиционно се намърдахме в

къмпинг Кая до Ортахисар

Горещо препоръчвам въпросното местенце за къмпингуващите по тези земи! Това е най-читавия къмпинг, в който аз лично някога съм бил! Цената за мотор, двама души и палатка беше точно 25 лв на вечер. Разплатихме се с мустакатия чичка дето си е все същия от поне 5 години и разпънахме палатката на едно закътано местенце

къмпинг Кая до Ортахисар, Кападокия – Турция на мотор

 

Кападокия…

Кападокия е цяла отделна вселена… Не знам как точно ще ви я представя в няколко снимки, но ще опитам.
Тъй като си имахме болен в “групата”, логично си набелязахме някакви съвсем близки цели за изследване… Сетих се, че от другата страна на къмпинга имаше някаква скална църква дето преди години Гошо беше пробвал да я открие та се беше набил в някакъв склад за лимони…

Кападокия – Турция на мотор

 

Като всяка туристическа забележителност в Турция и

скалната църква беше с платен вход

На входа ни посрещна най-ухиления чичка на света, на който с удоволствие платихме по 4 лири вход, а той ни снабди с по едно фенерче, обясни ни надве- натри* за какво иде реч и ни проводи навътре

Скална църква – Кападокия – Турция на мотор

 

Попромушихме се оттук-оттам

Скална църква – Кападокия – Турция на мотор

 

Разгледахме системите за затваряне

Скална църква – Кападокия – Турция на мотор

 

После любезният домакин ни почерпи чай ей тук

Скална църква – Кападокия – Турция на мотор

Я, ето го и него

Скална църква – Кападокия – Турция на мотор

Човекът ни обясни чистосърдечно, че е толкова надъхан по отношение на работата си, защото “знаеш ли колко е зле да лежиш две години вкъщи без работа”…

След посещението на скалната църква, решихме да се помотаме из района на къмпинга. Пеш при това! След 5 дни на колела някак пó ни влечеше да махаме крачоли насам-натам пък и да оставим Брус Лий да си поотдъхне от нас тъкмо!
В далечината е

кулата Учхисар

(ако не ме лъже паметта – най-високата “постройка” на Кападокия)

кулата Учхисар – Кападокия – Турция на мотор

 

“Лунната” повърхност в околовръст

Кападокия – Турция на мотор

 

Спуснахме се по пътчето под къмпинга към долината на розите…
Тук спокойно можеха да се снимат филми за извънземните

Нямахме никаква идея кое какво би могло да е било, но зяпахме, снимахме и правехме догадки! Температурата разбира се гонеше 40 градуса и в околовръст нямаше жива душа освен нас

 Кападокия – Турция на мотор

 

Вулканът Ерджиес (висок почти 4000 метра)

в далечината – най-високата точка в района на Кападокия, използван за целогодишен ски-курорт** доколкото съм запознат… Величествен е…

Вулканът Ерджиес – Кападокия – Турция на мотор

 

Прибрахме се в къмпинга поради голямата жега най-вече и там се оказа, че в съседство има едно момче с мотор – местен от Анкара-мотаеше се сам насам натам из Кападокия както се оказа. Много готин тип (за съжаление името му отдавна е изфирясало от изкуфялата ми глава) с с Хюсунг Акуила (в Турция рядко се срещат каращи големи мотори, та правят впечатление). Естествено веднага захванахме да се зверим в картата, щото ние нали си бяхме неориентирани, та човекът реши да ни “светне” де що си заслужава гледането в околовръст

Естествено, какво е Кападокия без балони…

Мен, честно казано, ме домързя да ставам толкова рано сутринта да ги гледам, но явно Поли не е била на моето мнение, защото е щракнала някоя снимка

Балони – Кападокия – Турция на мотор

 

Времето беше перфектно (разбирай отново се очертаваше четиридесетградусова жега), а за днес бяхме спретнали богата волна програма. Днес щяхме да сме с мотора и да обикаляме околовръст! Естествено започнахме с

град Юргюп

и пиене на кафе (ебаси скъпото кафе, ама това е друга тема- просто, където е туристическо цените са в космоса…естествено)

След като се освежихме с по кафе в Юргюп (или по-скоро с цената му), потеглихме към следващата цел, която си бяхме заплюли – Зелве. Излязохме от града и отново поехме през марсианската околност! Апропо, хубавото на Кападокия е, че всичко интересно се намира на една ръка разстояние…Снимахме

Долината на камилите

Долината на камилите, Кападокия – Турция на мотор
и още някакви интересни образувания
Снимахме се като част от пейзажа и в някакъв рекламен клип и акостирахме на паркинга пред

Зелве

Зелве, Кападокия – Турция на мотор
Тук комай случихме на единствените навъсени и сърдити и нелюбезни турци през цялото пътуване! Първо ни изгониха от паркинга без право на обяснение, пък да не говорим за обжалване и след това категорично и сърдито отказаха да ни вземат каските та си ги мъкнахме с нас в нечовешката вече жега.
За Зелве няма смисъл да пиша – инфо из нета колкото щете. Мен мястото ми харесва… Неприятно впечатление ми направи, че доста от най-интересните неща бяха затворени за посещение (за разлика от предното ми идване), но пък за сметка на това бяха вдигнали цената на входа… Но…

мястото си струва!

Зелве, Кападокия – Турция на мотор
Зелве, Кападокия – Турция на мотор
Как точно са се катерили по тези “стъпала” нямам обяснение (най-вероятно не са били сто кила като мен)
Зелве, Кападокия – Турция на мотор
И тук имаше

запазени скални църкви!

Дори и стенописи тук таме
Скална църква – Зелве, Кападокия – Турция на мотор

След Зелве хванахме пътя за Аванос, като идеята ни беше да минем през това градче да позяпаме и да цепим към подземния град в Деринкою. Пътьом спряхме край някакви други

странни скални образувания

Скални образувания, Кападокия – Турция на мотор

 

 

В околността всичко изглеждаше много странно и някак абстрактно.Край пътя, по който карахме продължаваха да изникват странни “скулптури”
По съвет на един местен, пък и заради напредващото време, пропуснахме разходката в Аванос и през Невшехир хванахме пътя за подземния град. И преди бях минавал през

Невшехир,

но не бях обръщал такова внимание, че той всъщност е един съвсем модерен и добре изглеждащ град, насред всичките лунни пейзажи в околовръст

Невшехир, Кападокия – Турция на мотор

 

Е, имаше си и автентичен “ретро” квартал, разбира се

Невшехир, Кападокия – Турция на мотор

Деринкьой

изглеждаше… хммм… твърде арабски, бих казал, и по нищо никъде не личеше къде точно е прословутият подземен град. Добре, че един полицай с моторетка (Без каска, естествено! По тези земи имам чувството, че карането без каска е превърнато в национален спорт!) ни спря специално, за да ни упъти и благодарение на него акостирахме на правилното място

Подземните градове

(36 в района на Кападокия) за мен са уникални съоръжения! Преди бях влизал в Мазъкьой, а сега ми се удаваше случай да вляза в може би най-спряганият в туристическите справочници подземен град – именно този в Деринкьой.

Деринкую, 50700 Derinkuyu/Невшехир, Турция
Безсмислено е да пиша нещо за място, за което в интернет има безкрайно много иннформация, затова ще се огранича само със слагането на няколко наши снимки! И само да вметна – ако ходите натам – възползвайте се от любезно предлаганите услуги за гид от момчетата от охраната! Уникално шоу е с тях да се вреш по етажите под земята!

Подземен град в Деринкьой, Кападокия – Турция на моторПодземен град в Деринкьой, Кападокия – Турция на мотор

Подземен град в Деринкьой, Кападокия – Турция на мотор

 

 

 

 

След разглеждането на подземния град и последвалите социални контакти с неколцината местни, които бяха на мегдана, лека полека се заприбирахме. Спряхме на ето тази странна бензиностанция

 Бензиностанция, Кападокия – Турция на мотор

където момчето явно не ни разбра закъде пътуваме, щото посоката, в която ни отпрати се оказа един доста екзотичен и леко обиколен междуселски път, който ни прекара през ето едни такива селца

Село в Кападокия – Турция на мотор

 

след това през някакви безлюдни почти пустинни райони

Кападокия – Турция на мотор

в крайна сметка пак ни отведе до Юргюп.

Прибрахме се благополучно в базовия лагер.

На свечеряване се помотахме отново пешеходно в района на къмпинга. Пошляхме се, поснимахме, позяпахме, погонихме се с една лисица, поотбивахме опитите на разни шофери да ни вземат на стоп. Въобще – разпускането беше активно

Кападокия – Турция на мотор

Време беше да се прибираме…
Утре, щем не щем,

трябваше да хванем курс към България.

Не бях наясно точно кой ден от седмицата е и подозирах, че имаме още някой друг ден отпуска, но…. абе, беше си време вече!
Нямахме ясна концепция нито за маршрута, нито за темпото на прибиране. Бяхме на 1360 км от вкъщи – нито много, нито малко.

Дилемата беше дали да минаваме покрай Соленото езеро, или да го пропуснем. Държахме ли на него, щеше да се наложи да караме по царския път през Аксарай, Анкара и оттам по магистралата през Истанбул. Ама нещо не ми се караше по царския път, пък и не ми се вреше в Истанбул, па макар и транзит.

Ако изберяхме алтернативен маршрут, той със сигурност щеше да е и по-дълъг и по-бавен, т.е. трябваше да направим още една нощувка някъде в Турция, но пък какво от това. Време имахме, пари  – също… Ясно… Нищо не беше ясно! Явно щяхме да го мъдрим в последния момент, в движение! Утре щяхме да станем рано, за да не проспим балоните (както аз в днешната сутрин), да стегнем багажа и да отпрашваме по широкия път към цивилизацията.

Очаквайте продължението

 

* Правилното изписване на думата е благодарение на сайта Как се пише – бел.Ст.

** Освен, когато не изригва 😉 – бел.Ст.

Автор: Златомир Попов

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Кападокия – на картата:

За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО ГОРЕ 🙂

Исландия (6 ден): Тъмната страна 6

Исландия (6 ден): Тъмната страна

Продължаваме с пътуване из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в прикзваната Исландия, който завършихме миналия път. Днес ще продължим с тъмната страна на Исландия Приятно четене:

Исландия

ден 6 

Тъмната страна

 

Сутрешното небе е ниско и намръщено, а вятърът вдига няколко-метрови вълни във фиорда.

Husavik

е посветил цялата си енергия в туристически разходки с корабчета за наблюдаване на китове, но въпреки това днес никой няма да излезе в морето. Изобщо 🙁 Явно ще чакаме времето да се оправи Кръгче на градчето, сдобиване с дъждобрани от местния магазин и продължаваме

Хусавик, Исландия

  Поемаме

обратно към Myvatn

и всичко по пътя ни прилича на вулканични кратери и кратерчета

Вулкан, ИсландияЕзеро, Исландия

Всъшност целта ни е една странна месност, започваща от брега на езерото с култовото име

Dimmuborgir или черни/тъмни замъци

Ето я и нея

Dimmuborgir (Черни/тъмни замъци) – ИсландияDimmuborgir (Черни/тъмни замъци) – ИсландияDimmuborgir (Черни/тъмни замъци) – Исландия

Територията на това място е учудващо голяма – ако не бяха обозначените пътеки из нея, вероятността да се изгубиш е стопроцентова – аз самата на третия завой губя ориентация.

Dimmuborgir (Черни/тъмни замъци) – Исландия

  Причудливите форми определено предизвикват въображението

Dimmuborgir (Черни/тъмни замъци) – Исландия

Най-прекрасен образец на назгул 🙂

Dimmuborgir (Черни/тъмни замъци) – Исландия

   

Dimmuborgir, Исландия Легендата твърди, че това е домът на … не можете да повярвате кой!

Тринадесетте коледни джуджета  🙂

Всъшност те никак не са джуджета, тъй като са децата на Грила и Лепалуди, два свирепи трола. Разбира се, според скандинавската митология – децата никак не е необходимо да имат генетичните или темпераментни особености на родителите си, така че нашите младежи – Yule Lads, представени така

Коледни джуджета – Исландия

Всъшност са група забавни симпатяги, които обичат да се закачат, да правят пакости и имат подхождащи на нрава им имена: Spoon-Licker, Skyr-Gobbler, Pot-Licker, Window-Peeper, Candle-Stealer, Door-Slammer и т.н.

Dimmuborgir (Черни/тъмни замъци) – Исландия

Прекарваме близо два часа из тези причудливи форми. За да не се връщаме по същия път, свърваме през съседна долина

Долина, Исландия

и в края й достигаме

Goðafoss

 Водопад Goðafoss, Исландия

Водопад Goðafoss, Исландия

Водопад Goðafoss, Исландия

Водопад Goðafoss, Исландия

  Историята за това място датира от 999 г или 1000г, когато исландският парламент Althing възлага на един от първенците да прецени дали християнството да бъде прието като официална религия. Решавайки в името на разпнатия бог, въпросният първенец изхвърля във водопада своите статуи на старонорвежките богове – във водите политат Один, Фрея, Тор и вероятно още много други. Оттогава мястото носи гръмкото име “Водопадът на боговете”. Слизаме към следващия фиорд

Фиорд, Исландия

И слънцето се опитва са пробие тук-там, макар и за кратко

Фиорд, Исландия

Къщи, Исландия

На входа на

Dalvik,

където ще нощуваме, има тясна ивица земя между пътя и водата, превърната в резерват за птици; количеството пернати е огромно, гнезденето – на земята, в торфа.

Чайки, Исландия

Чайки, Исландия

 

 

На полянката пред бунгалцето ни едно пиле е решило, че това е правилното място за намиране на партньорка и очевидно има план – кръгче в полет с крякане, приземяване и важно разхождане в кръг, после пак полет с крякане…

Птица, Исландия

Бунгалцето ни е собственост на симпатична майка с две деца, която видимо се чувства неудобно, че времето е лошо и не е правилното за нас, туристите. Близо половин час след като се настаняваме жената притича развълнувано да ни каже, че времето утре се оправя. На връпроса знае ли къде можем да гледаме китове – просто вдига телефона и след 5 разменени реплики имаме уговорка за утре сутрин, 9, на пристанището.

Карта на Исландия – маршрут шести ден

 

 

 

  Очаквайте продължението

Автор: Гергана Милушева

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Исландия – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

Исландия (5 ден – продължение): Приказната 6

Исландия (5 ден – продължение): Приказната

Продължаваме с пътуване из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, посетихме известния вулкан Еяфялайокул и близките глетчери, тръгнахме по непреодолимите части на страната, които в крайна сметка преминахме. Миналия път започнхам петия ден от приключението в прикзваната Исландия, който днес ще завършим

Приятно четене:

Исландия

ден 5 (продължение)

Приказната

Това е денят с най-лошо време от престоя ни в приказна Исландия

Долината на Jökulsá á Fjöllum,

обвита в мъгла и брулена от кос студен дъжд, ме тегли и ласкае в спомените ми като хладен бриз под лъчите на парещо лятно слънце. Неземна и приказна, в нея оживяха всички герои на моето детство – всички въобръжаеми убежища и образи се въплътиха, размахвайки ядосано пръст, че съм се съмнявала…

Нагоре по течението, на половин час път от Asbyrgi, стигаме

Hljóðaklettar 

Пътечката към него минава през зелените криви гори

Hljóðaklettar – Исландия

 

 Hljóðaklettar – Исландия

 

В края на пътеката зеленото се отдръпва, за да направи място на каменни колоси

Hljóðaklettar – Исландия

 Hljóðaklettar – Исландия

 

 

 

Hljóðaklettar означава шепнещите скали,

the whispering cliffs, заради специфичното ехо, което се отразява в стотиците петоъгълници и шестоъгълници на базалта

Пеещите скали Hljóðaklettar – Исландия

 

но в наша чест всичко е замлъкнало и само дъждовния ромон нашепва стари приказки.

Стигаме Окото

"Окото" при Пеещите скали Hljóðaklettar – Исландия

"Окото" при Пеещите скали Hljóðaklettar – Исланд

 

 

До него се намират останките от

Valhall (Валхала)

Дъното на някогашната величествена зала тегли като магнит

Валхала при Пеещите скали Hljóðaklettar – Исландия

Пеещите скали Hljóðaklettar – Исландия

Очите на седящия на тронното място са обърнати към долината

Пеещите скали Hljóðaklettar – Исландия

Пеещите скали Hljóðaklettar – Исландия

От валкириите няма и помен, само този мъник наднича от пукнатините

Пеещите скали Hljóðaklettar – Исландия

Стола на джуджето – Исландия

Подминаваме джуджешки стол – нищо чудно, че е празен – джуджетата, знаем, ходят на групи по 12-13…

Стола на джуджето – Исландия

Столът на джуджето

Пеещите скали Hljóðaklettar – Исландия

На тръгване в далечината се възправя великански орган

Каменен орган – Исландия

А от сипеяка на единия бряг се подават два великолепни дракона; заринати в склона, чакат от векове величествения и смел герой да ги освободи от магията. Сякаш случайно и за малко вятърът е отбрулил горния слой – сякаш през дъждовната пелена виждам неща, които не са предназначени за моите очи..

Каменни дракони – ИсландияКаменни дракони – Исландия

На половин час нагоре по реката стигаме

Dettifoss – най-мощния водопад на Европа

(по количество вода на час); водата във въздуха е толкова много, че дори не се опитвам да извадя фотоапарата

Малко по-нагоре е Selfoss, а малко по-надолу – Hafragilsfoss

облаците отново опират в главите ни

 

Dettifoss, Исландия

 

Цепка в скалата, на която стоим

Водопад – Исландия

 

Поемаме към Kafla и Vitti,

макар да не ни се тръгва

По пътя решаваме да разгадаем една местна мистерия, която от известно време не ни дава мира –

насипите на пътя

Tук пътищата са почти винаги с огромни насипи, на места с височина над 3 метра, предполагаме заради водите напролет. Sтранното, обаче, е, че скатовете на насипа са предпочитано място за растеж на местната флора, макар самия насип да е типично пътен – камък, камък и пак камък 😛

 Път – Исландия

Често при разклон или на местата на отбивки за ферми виждахме стоварени чували, пълни с нещо и докато спорим какво има в тях – ето едни. Спираме да проверим

Път – Исландия

Тор. Изкуствена. Без коментар…

Krafla – Исландия

Наближаваме владенията на Krafla. Пейзажът и цветовете му се променят.

Krafla е една от най-активните вулканични зони в Исландия

Последните избухвания са от 1984 и вулканичните полета могат лесно да се разпознаят дори на гугъл

Krafla – ИсландияKrafla – Исландия

Стигаме до кратера Vitti,

един от по-утихналите, но за съжаление пътят нататък – към пресните вулканични полета, е затворен. Територията им е използвана дори за обучение на американски астронавти.

На паркинга е спряло правилното возило за тези места:

Транспорт за туристи– Исландия

Самият кратер просто сюрреалистично синьо езеро, макар името му да означава Ад.

Връщаме се към главния път

Krafla – Исландия

Възвишенията на вулкана са дом на електростанция и място на пилотното сондиране на уникален исландски проект – Iceland Deep Drilling Project. Магмата е достигната само на 2000 м. надолу…

Krafla – Исландия

Буквално на разклона за Krafla има неуловени топли “извори”

Горещи извори – Krafla – Исландия

Тези неща пушат, бълбукат, свистят, гъргорят и изобилстват от най-невероятни цветове

Горещи извори – Krafla – ИсландияГорещи извори – Krafla – ИсландияГорещи извори – Krafla – ИсландияГорещи извори – Krafla – Исландия

Горещи извори – Krafla – Исландия

името на тези възвишения е

Namafjall – минни планини. Железните Планини…

Горещи извори – Krafla – Исландия

Времето напредва. Макар че не ни заплашва вечерен сумрак, умората си казва думата и забързваме към Husavi.

Профучаваме покрай

Myvatn

Ниското слънце блесва на хоризонта и лъчите му облизват езерото

Езерото Myvatn – Исландия

B Husavik ще спим,

за да може утре да гледаме китове 🙂

малко преди пристанището покрай нас прелитат ето тези странни оранжерии

Оранжерии – ИсландияОранжерии – Исландия

В Исландия няма зеленчуци. Изключение традиционно правят морковите и някакъв вид зеле, но зеленчукови градини не видяхме никъде. Това тук са единствените (за цяла Исландия) оранжерии за домати – оранжевата светлина отгоре са лампи, а отдолу им пускат топла вода от топлите извори.

Както се сещате – доматите нямаха запомнящ се вкус.

Карта на Исландия – дневен маршрут

 

Очаквайте продължението

 

 

 

Автор: Гергана Милушева

 

 

 

Снимки: авторът

 

 

 

Други разкази свързани с Исландия – на картата:

 

 

 

КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ]

 

 

 

Исландия (ден 3): Страната на глетчерите 12

Исландия (ден 3): Страната на глетчерите

Продължаваме с пътуване из Исландия заедно с Гергана. В „нулевия“ ден пристигнахме в Рейкявик, е през първи ден заминахме към Синята лагуна, после поехме към гейзерите и водопадите на Исландия, а днес ще посетим известния вулкан Еяфялайпкул и близките глетчери

 

Приятно четене:

Исландия

ден 3

Страната на глетчерите

снощи се наложи да попочистим колата, тъй като от карането по черно в kjolur вътре имаше полепнали видими количества прах. поемаме от Hella на изток. времето окончателно се разваля и само от време на време облаците се разкъсват тук-там. скоро пред нас се белва не кой да е, а

Еяфялайокул

Еяфялайокул, Исландия

Еяфялайокул

 

 

Думата

jökull означава глетчер,

снежна шапка и савсем скоро сме в най-западното подножие на въпросния jokull, за да видим едно от ония неща, които всеки йокул може най-добре – да тече…

Водопад, Исландия

Seljalandsfoss

 

 

Водопадчето се нарича Seljalandsfoss

Водопад, Исландия

 

Виждате ли пътечката от лявата страна – ей там отиваме

Водопад, Исландия

Водопад, Исландия

Seljalandsfoss

 Водопад, Исландия

 

 

 

 

 

 

Очаквах всеки момент скалата зад гърба ни да се отвори и да се покажат няколко ядосани елфа. почакахме малко, но елфите така и не се появиха и продължихме обиколката на злощастния йокул от южната му страна

Път, ИсландияПът, Исландия

Вулкан Еяфялайокул, Исландия

Вулканът Еяфялайокул

 

 

 

 

 

 

На това място има отбивка и снимка от април 2010

Вулкан Еяфялайокул, Исландия

Вулкан Еяфялайокул, 14 април 2010 – Исландия

Вулкан Еяфялайокул, Исландия водопадът Skogarfoss, Исландия

  Skogarfoss, отново от лоното на Eyjafjallajokull

Mount Eyjafjallajokull, Исландия

Мерваме език на глетчер в далечината и бързаме да се качим при него

Глетчер, Исландия

Глетчер, Исландия

 

 

 

Само няколко километра след това пред нас се отваря този, това вече е горда собственост на

Myrdalsjokull

Глетчер Myrdalsjokull, Исландия

Глетчер Myrdalsjokull, Исландия

 

 

 

Неусетно сме стигнали подножето на

Vatna, най-големия ледник в Европа

Името й означава езерния ледник. Територията на националния парк Vatna заема 13% от Исландия. Под дебелата й ледена шапка, средно 400м, но на места близо километър, са се разположили седем вулкана, всичките действащи.

На юг Vatna така се оплезила, че езиците й се виждат дори на сателитните снимки в google

Ледник Ватна, ИсландияЛедник Ватна, ИсландияЛедник Ватна, Исландия

 

 

 

Стигаме Skaftafell –

възвижения между два близко разположени езика. изкачваме се нагоре в преследване на друг водопад, който се оказва на твърде голямо разстояние, но все пак – ето какво има в подножието на ледниците,

Ледник Ватна, Исландия

 

 

 

където мощния северен вятър срещне тези каменни реки, където снеготопенето е отнесло всичко по пътя си, може да се види дори пясъчно-каменно мини-торнадо (смерч – бел.Ст.)

Смерч (торнадо), Исландия

Смерч (торнадо)

 

 

А възвишенията са оголени сипеи от вулканично черно

Ледник, Исландия

Ледник Ватна, Исландия

 

 

Решение сме да стигнем в подножето поне на един от езиците

Ледник Ватна, ИсландияЛедник Ватна, ИсландияЛедник Ватна, Исландия

Ледник Ватна, Исландия

 

 

 

 

 

 

Движим се покрай езиците. точно се скрие единия и се покаже друг, разделят ги само малко по-твърдите скали в напречните ридове, устояли на раздробяващите сили на водната стихия

Ледник Ватна, Исландия

 

 

 

Следващия език се излива в голямо

езеро Jokulsarlon

езеро Jokulsarlon, Исландия

 

При езерото ни посрещат тези хубавци

Тюлен – езеро Jokulsarlon, Исландия

 

Мотор, Исландия

 

Eдва по-късно разбрахме, че има турове с амфибия 🙁

За онези от вас, които са впечатлени от гонката между астън-мартина и ягуара в Die another day – това е мястото.

Ледник, ИсландияЛедник, ИсландияЛедник, Исландия

 

 

 

 

Денят ни завършва в градчето Hofn

Овце, ИсландияКарта на Исландия - трети ден

 

 

 

 

Очаквайте продължението

Автор: Гергана Милушева

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Исландия – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

Остров Реюнион 6

Остров Реюнион

Днес ще ходим до … Франция, Екваториална Франция в Индийския океан – или с други думи, до Отвъдморския френски департамент на остров Реюнион 🙂 За тези, които не знаят – там можете да влезете с лична карта, т.к. Европейският съюз ви очаква и там 🙂

Приятно четене:

 

Остров Реюнион

И така, както обещах в предния пътепис за Лион, днес ще ви отведа в

задморския френски департамент и регион –

Остров Реюнион

След 11 часа и 30 минутен полет, директно от Лион, най-после осъществих мечтата ми от години, да посетя Реюнион. Полета беше ужасно дълъг, но изключително конфортен с реюнионската (френска) компания Air Austral. Пътувахме през нощта и нямах възможност да видя кой знае какво, особено над Африка, където почти не се виждат светлини на земята. Няколко филма, музика, хубава храна и супер обслужване, за скромната цена от 550 евро еднопосочен билет. Все пак разстоянието между Реюнион и метрополията е 9500 км!

Сен Дени и Индийския океан – Реюнион, Индийски океан

Сен Дени и Индийския океан

 

 

Реюнион е малък остров в Индийския океан, на 700 км източно от Мадагаскар и 170 км западно от Мавриций.

От природогеорграфска гледна точка е част от Африка, но политически е равнопоставена част от Френската република, и като такава има статут на департамент, регион, c представителство във френския парламент и Сенат. Реюнион е част от Европейския съюз и валутата е евро.

Франция има и други задморски департаменти – Мартиника и Гваделупа на Карибите, Гвияна в Южна Америка и о.Майот в Мозамбикския канал, за които важи същото. И тук е мястото да уточня, че това не са колонии, (били са в началото на миналия век, след което Шарл де Гол им дава статут на департаменти със същите права като департаментите,  към които принадлежат Лион, Париж и Гренобъл), гражданите им имат френска националност и същите закони и институции като в континентална Франция.

Кметството на Сен Дени – остров Реюнион, Индийски океан

Кметството на Сен Дени (съжалявам за пръста…)

 

 

И така кацам на летище Ролан Гарос в Сен Дени, административния център на Реюнион. Тук ще прекарам 9 месеца за Магистратурата ми по Международно право.

Университетът на Реюнион – Реюнион, Индийски океан

Университетът на Реюнион

 

 

Хостът ми от Коучсърф, Дебора ме чака на летището и тръгваме заедно към къщата и, която в последствие се превърна и в мой дом, за периода ми тук. Освободи се стая, тъй като Дебора замина за 6 месеца в Индия за някакво обучение с дъщеричката си Али.

Chemin de la Source, Sainte Clotilde, Реюнион

 

Недоспал и схванат от дългия полет, веднага бях посрещнат от другите съквартиранти, които дори ми организираха поход: Каскад дю Шодрон, така се нарича местността, която посетихме, недалеч от Сен Дени, в подножието на планината. Отвесен проход между две огромни била, по който тече малка река, започваща от Езеро, в което пък се излива водопад. Трудно е да го обясня, но прилагам малко снимки от това удивително място. Дотам вървяхме по тясна пътечка, изсечена в планината. От едната страна, отвесно беше самата планина, а от другата, също отвесно имаше огромна пропаст. Понякога липсваше парапет към пропастта и единственото съоръжение за безопасност беше въже, прикрепено към скалата, за което се държахме. Когато стигнахме каскадата беше неописуемо. Къпахме се в студената вода от езерото постояхме малко, но стана хладно и тръгнахме да се връщаме.

Водопад – Реюнион, Индийски океан

 

Реюнион е планински вулканичен остров.

Тук е лято от края на октомври с горещ и влажен климат, като температурата стига 35 градуса, и “зимата” е от април-май до октомври, с топъл и сух климат и температури от 26-27 градуса: рай! На западния и южен бряг са разположени прекрасните плажове и туристически курорти, барове и дискотеки, хотели. На източния бряг са предимно полета от захарна тръстика, няма плажове, но пък планината е прекрасна. За мое огромно разочарование в Сен Дени също няма плаж. Градският транспорт е що годе уреден, но доста рядък и свършва рано, около 19-20 ч, което прави колата почти задължителна.

Реюнион, Индийски океан

Бул. Сюд (Южен) … Тук спирките са в много по-добро състояние от България Обърнете внимание и на асфалта…

 

 

И така започна моят престой тук.

Сен Дени е малък град,

разположен на северния бряг на острова, на самия Индийски океан. Тъй като е в подножието на планината, има бая катерене по високото от южната му част. Тук няма кой знае какво за правене, няколко дискотеки и ресторантчета, много административни и бизнес сгради, (префектура, регионален съвет, унивеситет) архитектурата е в креолски стил, а по-старите сгради- в колониален. Почти няма високи сгради (еднофамилни къщи или блокове на 2-3, максимум 4 етажа), ако не броим няколко бизнес центъра, които се извисяват над града.  Има Карфур, Спиди, повечето френски банки (Креди Агрикол, БНП Париба, БРЕД и т.н.) и всичко, което има и във Франция. Поради огромното разстояние обаче, цените всичко, което не се произвежда тук, а се внася от Европа, са двойни, тройни, четворни. Ето пример с нес кафето…

Нес кафе – Реюнион, Индийски океан

Без коментар (за сравнение – цените в България имат също ЧИСЛЕНО изражение, но … в лева)

Това, обаче е съвсем достижимо за хората, които работят тук, тъй като минималната работна заплата е същата като във Франция, 1425,67 €, и към нея често има бонуси, особено на държавните постове (60 процента от работните места на острова). Проблем е, обаче за безработните, които са 30 процента от населението и 60 процента от 16-25 годишните. Затова тук, както и на останалите френски острови често има манифестации против скъпия живот, а някои (Мартиника, Гвияна) все повече се замислят за автономност. Но това е друга тема и касае френската вътрешна политика, която не мисля за нужно да коментирам тук.

 

Преди колонизацията островът е бил необитаем,

и първите заселници са били френските колонизатори и роби от Африка, работещи в плантациите от кафе и захарна тръстика, в средата на 17 век. Робството е премахнато през 1848г. Островът се е наричал Маскарен, (на името на откривателя Педро Маскареня) след това Бурбон, като сегашното си име носи именно от края на робството. Населението днес е 833 000 души, с изключително разнообразен етнически състав.

Заселиници от Франция, Мадагаскар, Източна Африка, Южна Индия и Китай

по време на колонизацията, днес всички тези групи са се смесили, като резултат от това реюнионци са толкова омешени, че могат да си образуват отделен етнос. Всички етнически и религиозни групи живеят в мир и хармония, като според мен много страни на Север би трябвало да се поучат от това. Всички говорят френски, официален език, който се използва задължително в образованието, медиите, администрацията, и отделно помежду си реюнионци говорят креолски, примес от езиците на различните групи, произлизащ от френския. Днес този език, също както бретонския, окситанския и баския са институционализирани като регионални езици и са част от френското културно наследство. 85% от населението са християни, 7% индуси, останалите са мюсюлмани и юдеи.

Католически храм – Реюнион, Индийски океан

Индуски храм – Реюнион, Индийски океан

Католическа църква и Индуски храм

 

Поради натоварената ми програма в университета нямам много време за обиколки, но през уикендите често ходя на

западния бряг, където както казах, е концентрирана туристическата и увеселителна дейност

на острова. Прекрасните плажове на Сен Жил, Ермитаж, Бризан, Букан Кано,  Салин, Филаос предлагат разнообразни пейзажи и са посещавани целогодишно. Някои са в залив, спокойни и топли, други са обградени от риф, а трети директно в океана, като последните са особено посещавани от сърфисти.

Често обаче сърфистите са нападани и изяждани от акули!

Тук веднъж годишно идват китове и делфини в размножителния си период, като за съжаление ги пропуснах тази година. Подводното гмуркане е атракция и възможност да се види богатото разнообразие от риби и морски животни (корали, миди), изключително природно богатство на острова.

Плаж Ермитаж – Реюнион, Индийски океан

Плаж Ермитаж

Залез на плаж Букан Кано – Реюнион, Индийски океан

Плаж Букан Кано. Слънцето тук залязва между 18:30 и 19:00 целогодишно и часовника не се мести за зимно или лятно часово време.

 

 

Освен плажовете островът предлага многобройни планински дейности (походи, спускане с парапланер, изкачване на вулкана, планински водопади и каскади), и прекрасни картини.

Върхът Питон де неж (3070,50м0, Снежен връх)

както и трите стари вулканични кратера Силаос, Салази и Мафат, действащия вулкан Питон де ла Фурнез са част от невероятния планински пейзаж на Реюнион.

Вулканът (2632 м) е един от най-активните и наблюдавани на планетата,като изригва почти всяка година. Понякога е възможно да се наблюдава отблизо изхвърлянето на лавата.

Вулкан Реюнион, Индийски океан
Вулкан Реюнион, Индийски океан

 

Засега, главно поради липса на време, не съм имал много възможност да обикалям в планината. Освен гореспоменатия поход до Каскад дю Шодрон, ходих до Мафат и до вулкана. Невероятна природа, екзотична растителност и много величествени гледки и от трите места.

Мафат е един от трите изгаснали вулканични кратера

Качихме се с колата до един паркинг на около 2000 метра височина, откъдето започнахме да се спускаме пеша. Пътечката криволичеше надолу към “кратера”, който образува нещо като равнина в планината, доста обширна, и осеяна с растителност, на може би 1500-1700 м над морското равнище. Гледките и природата, които се откриваха пред нас бяха поразителни а долу в долината имаше малко селце, с няколко къщи, хижа, училище и църква, както и караванка с местни сандвичи и бира: рай след дългия преход.

Реюнионската бира Бурбон,

чийто символ е птицата додо и може да се види на рекламни пана на целия остров е доста приятна на вкус, а самата птица додо е обитавала острова, както и Мавриций, преди да бъде унищожена от човека. Селцето, в което бяхме няма никакъв път, освен пътечката, по която вървяхме около 2 часа и всичко жизненонеобходимо, храна, поща изобщо всички стоки се доставят с хеликоптер!

Вулкан Реюнион, Индийски океан

 

Седмица по-късно посетихме и

вулкана Питон де ла Фурнез

Отново с колата стигнахме до паркинг високо в планината, като по пътя минахме през китни креолски селца, с красиви къщи и невероятни градини. Пътят е пълен с остри завои, но пък открива гледки, спиращи дъха. От паркинга тръгнахме пеша по стълби, прокарани отвесно на планината, като в подножието се откри удивителна гледка: десетки квадратни километри поле от засъхнала лава, без растителност, без живот, като изключим още няколко десетки туристи.

Отиване и връщане от тук до вулкана и обратно отнема 5 часа и около 12 км,

а горещото слънце, скрито зад облаците до преди малко печеше зверски над нас в пустинята от лава. На края на полето има възвишение, високо няколко стотин метра, отново от лава, на върха на което е кратера на действащия вулкан. Изкачвахме се следвайки бели ориентири. В тази огромна пустош без обхват, сянка и достатъчно провизии не е хубаво да се изгуби човек, а и магмените скали са крехки и лесно човек може да падне, да си счупи нешо или да се нарани.

Приближавайки към върха виждахме облаците отдолу и ги усещахме върху нас, мъглата се сгъсти и една студенина обгърна целия вулкан. С намалена видимост продължихме изкачването и след около 2 часа и половина вървене кратерът се откри пред нас:  десетки метри пропаст, на дъното на която имаше засъхнала лава, която пуши все още. Предупредителни табели указват внезапни срутвания и че ” преходът не е препоръчителен при вулканична активност.” Починахме си, хапнахме, пихме по едно “додо” и тръгнахме наобратно в пустинята от лава, като в момента в който пиша врата и лицето ми са така изгоряли, сякъш съм бил на ски.

На връщане в колата, обаче мъглата стана толкова гъста, че спряхме да виждаме пътя, а от качването знаехме, че завоите са изключително остри и винаги от едната страна има няколко стотин метра пропаст. Чувствах се в самолет, който минава през гъсти облаци преди да кацне, гледката и видимостта бяха същите. Карането с 10 км/ч в непрогледната мъгла ме приспа и не разбрах как и кога сме слезли на равното. Честно казано съм доволен.

 

По пътя за вулкана...– Реюнион, Индийски океан

По пътя за вулкана…

 

 

Кратера на Питон де ла Фурнез – Реюнион, Индийски океан

Кратера на Питон де ла Фурнез

 

 

Засега това от Реюнион. Очаквайте още тъй като наближава ваканцията след месец, а има още толкова много неща за правене и виждане. Очаквайте и Мадагаскар и Мавриций, които смятам да посетя докато съм тук. Но има време за всичко.  🙂

Ето и още малко снимки…

Сен Дени – Реюнион, Индийски океан

Сен Дени – Реюнион, Индийски океан

Общи изгледи от Сен Дени

 

 

Банани – Реюнион, Индийски океан

Бананите си ги откъснахме от нашата градина. Чакаме да узреят папаите, мангото, и ананасите. Лично аз не знаех, че ананасите растат на земята, винаги съм си мислил, че растат на палма..

Пазар в Сен Пол – Реюнион, Индийски океан

На пазар в Сен Пол

 

 

Парапланер – Реюнион, Индийски океан

Спускане с парапланер от планината, каца се чак долу на плажа на Сен Лю.

 

 

 Автор: Калоян Колев

Снимки: авторът и Уикипедия

Други разкази свързани с Индийския океан – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂