Етикети: връх Ботев

14

Към връх Ботев за един ден (4): На върха и надолу

Днес завършваме катеренето на връх Ботев заедно с Тони. В началото навлязаохме в парка Централен Балкан, стигнахме хижа Рай, а за последно тръгнахме по Тарзановата пътека. Днес вече ще покорим върха и ще се...

2

Към връх Ботев за един ден (3): Тарзановата пътека

Продължаваме с катеренето на връх Ботев заедно с Тони. В началото навлязаохме в парка Централен Балкан, после стигнахме хижа Рай, а днес ще тръгнем по Тарзановата пътека. Приятно четене: Към връх Ботев за един...

2

Към връх Ботев за един ден (2): Зор голям

Продължаваме с катеренето на връх Ботев заедно с Тони. В началото навлязаохме в парка Централен Балкан, днес ще стигнем хижа Рай. Приятно четене: Към връх Ботев за един ден част втора Зор голям Продължавайки...

5

Към връх Ботев за един ден (1): Който го е страх от мечки, не ходи в гората

Днес Тони няма да ни вози на мотор, а ще ни юрне да катерим връх Ботев. Я да ви видя!

Приятно четене:

 

Към връх Ботев за един ден

част първа

Който го е страх от мечки, не ходи в гората

ГОРДА СТАРА ПЛАНИНА,

ДО НЕЙ ДУНАВА СИНЕЙ,

СЛЪНЦЕ ТРАКИЯ ОГРЯВА,

НАД ПИРИНА ПЛАМЕНЕЙ.

МИЛА РОДИНО,

ТИ СИ ЗЕМЕН РАЙ,

ТВОЙТА ХУБОСТ,

ТВОЙТА ПРЕЛЕСТ

АХ, ТЕ НЯМАТ КРАЙ !

Искам да ви разкажа на кратко за едно невероятно усещане из родните планини. Снимковия материал който ще ви представя е доста богат но не може да се сравни със истинското усещане на място, с уханието на билки, вятъра в ушите и невероятната картина която се разкрива пред вас със всеки изминат метър.

От известно време с жена ми събираме печати в книжките със 100-те туристически обекта и понеже са ни останали 4 – 5 печата само до края като от по екстремните последно ни остана връх Ботев, решихме да се организираме и да се поразходим из планината. Прочетохме тук там как точно стоят нещата, поинтересувахме се от приятели които вече са ходили и почнахме да спретваме организация. Избрахме изкачване от към южната страна тоест Калофер. Тъй като през лятото уйкендите са ни доста натоварени единствения възможен вариант беше 27-28.08.2013 г. Стандартното изкачване на върха включва в повечето случай преспиване преди или след на хижа Рай. http://www.bulgarian-mountains.com/Huts/Stara/Rai

Звъннах една седмица по рано да се опитам да запазя две места в хижата но уви ми се скараха и казаха много късно се обаждате, викам си брей сигурно 2 месеца трябваше по рано да се обадя :), явно този вариант отпадаше.

В курорт Паниците на около 4 км след Калофер се оказа, че има прилично хотелче в което не е нужно два месеца по рано да резервираш места. http://www.raiskikat.com В него резервирахме 2 нощувки едната петък вечер без закуска срещу 48 лв и другата събота вечер със закуска 58 лв. След тази резервация се оказа, че има само един вариант да се качим и да слезем за един ден.

Тръгнахме петък след работа от София по подбалканския път към Клофер, като спряхме да вечеряме на пъстървата.

Пъстърва край Калофер

Пъстърва край Калофер

 

От там пуснах GPS-а като предварително бях задал координатите на хотела и се оказа , че е на 10 км от пъстървата. Пристигнахме в хотелчето и прибрахме колата в двора му на сигурно, тъй като бяхме проучили и се оказа, че не е добре колата да седи без надзор, тъй като ѝ източват бензина. След като се настанихме излезнахме да се поразходим и да проучим на бързо района и пътеката за в. Ботев.

Към връх Ботев

Към връх Ботев

 

Беше се по смрачило вече но тръгнахме леко по един сипей който се оказа, че е въпросното начало на пътеката.

Към връх Ботев

 

Върнахме се на зад, като минахме през една голяма поляна където имаше някакъв събор този уикенд.

Към връх Ботев

Към връх Ботев

 

Прибрахме се в хотела поразгледахме картата която бяхме предварително купили срещу 4 лв и решихме, че ще караме по синия маршрут посока х. Рай като след това ще се отделим по зеления маршрут към в. Ботев, легнахме рано за да може да сме свежарки за другия ден, път ни чакаше.

Карта на Стара планина

Карта на Стара планина

 

 

На другата сутрин станахме 5:30 ч. като предварително бяхме си направили сандвичи от София в хладилната чанта, бяхме се запасили с вода, бисквити и праскови и подредихме раниците.

В 6:06 ч. стартирахме от хотела.

Към връх Ботев

 

Още беше мрачно на вън, слънцето не се беше показало и потеглихме по първата част от пътя ни, а именно сипея:

Към връх Ботев

Към връх Ботев

 

След не дълго но кофти изкачване стигнахме входа на Национален Парк Централен Балкан.

Към връх Ботев

Към връх Ботев

Към връх Ботев

Национален парк „Централен Балкан", България

От там тръгнахме по една пътека доста широка между дърветата.

Към връх Ботев

 

Слънцето започна да се прокрадва между дърветата.

Към връх Ботев

 

След гората следваше открит път.

Към връх Ботев

 

Облаците които се извиваха над планината бяха много красиви.

Към връх Ботев

Там нейде горе в облаците е в. Ботев.

Към връх Ботев

Към връх Ботев

 

Ето на това казвам да посрещнеш изгрева.

Към връх БотевКъм връх Ботев

 

Стигнахме до един разклон на който пишеш в. Ботев на ляво и като погледнеш на ляво един баир ама край няма и стръмен хаха викам не сме от тука, х. Рай направо и си продължихме направо. Оказа се, че този разклон е зимния маршрут отбелязан със жълто картата.

Пътеката стана ето такава.

Към връх Ботев

 

Не след дълго по въпросната пътека стигнахме до входа на гората което се оказа и входа на резерват Джендема, където има указателна табела какво да правите ако срещнете мечка в гората :). Хубаво е да се информирате за да избегнете инциденти. Тука важи правилото,

който го е страх от мечки да не ходи в гората

Към връх Ботев

 

Очаквайте продължението

Автор: Антон Конакчиев

Други разкази свързани със Стара планина – на картата:

 

За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО ГОРЕ

4

Поход до Райското пръскало: 48 часа в Рая

Жега. Мор по студенолюбивите като мене, изобщо – средата на юли, без изгледи за дъжд. Освен да избягаме на Балкан, друго не се сещам. Жасмина ще ни качи до Райското пръскало в Стара планина днес. 

Приятно четене:

Поход до Райското пръскало

48 часа в Рая

 

Повечето хора са чували за водопада със звучното име „Райското пръскало”. В България има и други интересни водопади, но този сякаш подмамва туристите с мечтата за „райско място”. Разбира се до „рая” има различни пътища. Уви обаче, само част от него може да се пропътува с кола, а за преминаването на останалия се налага да се положат физически усилия.
И така една съботна сутрин (около 6 часа сутринта) група ентусиазирани туристи от София се

натоварихме на колите по посока Калофер

Пътува се по магистралата до Пловдив, където пътя се отклонява към градът на Ботев. Магистрала Тракия е известна с наличието на доста вълообразни участъци, които налагат на водачът да приложи умения по off-road шофиране, но българите сме свикнали. За изненада пътя към Калофер беше в много добро състояние, наскоро ремонтиран с пари от ЕС.

Местност Паниците край Калофер

Изходен пункт

Към 9 часа пристигнахме в града и директно се отправихме към

изходния пункт (местността Паниците)

заедно с други търсачи на планинската прохлада. След кратка оперативка, на която обсъдихме маршрута, темпото, почивките се заехме да катерим първия хълм. По описание на по-опитни туристи маршрутът се състоеше от стръмно катерене (малко), след което голяма част по-равно, след което малко спускане и после пак малко катерене. Това ни се стори доста приемливо като маршрут, стига да не бяхме наясно, че градът е на 600 м надморска височина, а трябва да се качим на 1700 м. Тази констатация правеше нещата да изглеждат малко по-различно, но все още свежи атакувахме първото възвишение. След около 30 – 40 мин наистина стигнахме до чудесни равни поляни, огрени от слънцето, по които пасяха стада от овце и коне. Мащерката тъкмо беше разцъфтяла и всичко ухаеше невероятно.

Стара планина

Стара планина

 

Тази приятна разходка продължи близо 2 часа, като ние не бързахме да стигнем до новите хълмове. В края на пътеката преди спускането се открива невероятна гледка към в. Ботев и околните възвишения. Там освен, че обядвахме, прекарахме и много време в снимки, като се постарахме да не изпуснем нито един прекрасен кадър.
С нови сили се спуснахме

към коритото на Бяла река,

по чието течение има 2 малки водопада на които не пропуснахме да се охладим. Някъде там срещнахме скала на която бяха написани „2 часа” до заветната точка. Лошото беше, че пътя през тези 2 часа беше катерене, което в жегата не ни се отрази добре. По официални данни (на други туристи) времето, за което трябваше да се премине целия маршрут, беше 4 часа.

Гората, Стара планина

Дървета

 

След дълго пухтене с раниците, почивки и подпиране по дърветата към 15 часа

стигнахме до хижа Рай

Равносметката беше малко над 5 часа път. Мястото наистина ни се стори райско, особено като разбрахме, че имат студена бира. Пристигайки на мястото бързо се стегнахме, когато видяхме доста малки деца да тичат по поляната пред хижата. Явно те се бяха справили доста по-добре от нас с катеренето и имаха още много сили.

Хижа Рай, Стара планина

След като всички се събрахме ни регистрираха (не се изисква л.к). Цената е 11 лв на легло, а ние предвидливо си бяхме резервирали стаи, защото в този период от годината местата бързо свършват.

Хижа Рай – двуетажна масивна постройка,

изградена по соц. време, предлагаше настаняване в общи стаи тип хостел, на двуетажни легла. Самите легла съвсем нови от светло борово дърво; удобни матраци, чисто спално бельо и по 2 одеала на човек. Екстрите в настаняването включваха баня с топла вода (която се намира на около 10 м от самата хижа) – уви недостатъчна за всички желаещи. Тоалетната също е външна и, за съжаление, не много чиста. Кухнята предлагаше следните гурме специалитети – таратор, зелева салата, боб чорба, леща и кебапчета. От нашите наблюдения най-уважавани бяха бобената чорба и бирата. След като установихме, че наистина няма път до хижата и всичко това се носи с коне нагоре, изпитахме огромно уважение към хората, които бяха донесли дори и тези оскъдни провизии за нас. На входа на хижата имаше 3 големи контейнера за разделно събиране на отпадъците, където хората действително си бяха разделили боклука, а не както е в града – браво!

Стара планина

Райското пръскало

 

 

Водопад Райско пръскало

Водопад Райско пръскало

След хапването на студен таратор и сваляне на част от багажа се ориентирахме към покоряването на поредния връх, а именно самото

Райско пръскало

То се намира в непосредствена близост до хижата, единствения му недостатък беше, че не му работеше асансьора и отново се наложи да пълзим по стръмното пеша. Вече явно бяхме набрали инерция и не ни се стори толкова тежко, още повече горе ни чакаше разхлаждащ душ. Тъй като пътят върви върху скали, единственото, за което трябваше да внимаваме са камъни, които можеше да съборим или някой друг да събори над нас.

Райско пръскало, Карлово, България

 

 

След около 30 – 40 мин вече бяхме в подножието на известното „Райско пръскало” – най-високия водопад на Балканите – цели 125 м. Всички усилия до тук си заслужаваха. Гледката е невероятна, а усещането няма как да се предаде с думи.

Водопад Райско пръскало

След като се охладихме под свежите пръски и направихме поне 1000 снимки се спуснахме

надолу към бобената чорба, домашната ракийка и дългоочакваната почивка

Към Райското пръскало

 

 

Разбира се повечето туристи вече бяха окупирали масите под звездите. От палатковия лагер зад хижата вече се носеше аромат на печено. Някои от нас имаха късмета да опитат току що сготвени пресни манатарки събрани от любители гъбари. От всяка маса се носеше смях, а по-късно и песни, че даже и танци. Хората не се познаваха, но сякаш всички си бяхме съвсем близки заради общото преживяване което наскоро бяхме споделили.
Изморените един по един се насочихме към спалното помещение. За тези които не са имали късмета да спят в хостел възможността да спиш в стая с още 14 човека, също бе приключение. Други по-опитни бяха готови с тапите за уши и нямаха проблем със съня.
Сутринта настъпи бързо (особено като се има предвид часа на лягане) с миризмата на пържении филийки и свеж чай от мащерка. В 7 часа повечето от обитателите на хижата вече бяха будни, а част от тях вече бяха хванали пътеката към в. Ботев.
След извесни консултации решихме и ние да пробваме

да покорим най-високият връх на Стара планина

Според инструкциите би трябвало да стигнем до горе за 2.5 часа, но пътят е тежък и стръмен. Отново с раниците на гърба атакувахме. На тази височина вече няма къде са се скриеш от парещото слънце затова може да се разчита само на шапките и слънце-защитните кремове. Хората които пренебрегнаха тези предпазни средства доста зле си изпатиха. Пътеката е тревисто-камениста и все нагоре. На местата, които са по-опасни има наравени парапети от въжета, но е необходимо внимание при преминаването на тези участъци.

Връх Ботев, Стара планина

Връх Ботев

 

След около 3 часа

достигнахме целта – в. Ботев 2376 м

Гледката от върха е невероятна. В краката ти е цялата долина, а в някои дни можело да се види дори и Дунав.

 

 

 

Нямахме много време за почивка, защото ни чакаше път надолу, който се оказа на моменти по-труден от изкачването. Въпреки стръмния терен и жаркото време всички бяхме преизпълнени с емоции от постигнатото. В такъв момент умората не се усеща, а само радост и задоволство.

Джендема, Старан планина

Джендема

 

 

Като пристигнахме в изходната точка и емоциите се поуталожиха, се сетихме, че всъщност от сутринта не сме яли. След кратко проучване ни беше препоръчано заведение по пътя към Карлово с незнайно име, в което сервират прясна пъстърва. Скоро открихме, че става въпрос за Рибно стопанство „Бяла река” – развъдник за прясна риба с чудесен открит ресторант. Изненада ни разнообразието от рецепти – препоръчваме пъстърва с босилекова паста. Десертите също са чудесни.
И така след обилния обяд в 18 часа потеглихме обратно към София. В колите вече усетихме умората, а и монотонността на магистралата сякаш натискаше очите ни надолу. Късметлиите можаха да подремнат, за което трябва да благодарим на хората които шофираха. Така приключи този уикенд – само 48 часа, а колко емоции и преживявания, които да ни държат свежи поне седмица.

 

Автор: Жасмина Николова

Снимки: авторът


 

Други разкази свързани със Стара планина – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

0

Връх Ботев в Стара планина

Днес е хубав ден за катерене. По пък едно катерене, до връх Ботев, ще кажат други 😉 Но пък за моята автомобилна душа едно качване на най-високия връх на Стара планина продължава да бъде неизпълнена мисия. Оги ще ни води до горе 🙂

Приятно четене:

Връх Ботев в Стара планина

Голям късмет извадих с планирането на пътуването ни до отправната ни точка, а именно гр. Априлци. Тъй като пътуването ни започваше на 6 май – Гергьовден и очаквах да има засилено придвижване на хората по пътища и гари, реших още на 3 май да се обадя до автобусния превозвач, за да резервирам билети. Речено и сторено – за голям късмет взех последните 4 билета на последния ред в автобуса до

гр. Априлци.

Отпътувахме по график и в 13:00 ч. бяхме на центъра на града, поразходихме се, напазарувахме си по нещо за идните дни и тръгнахме по асфалтовото шосе през кв. Зора и кв. Видима до паркинга под хижа Плевен.
Успяхме да стигнем преди залез слънце на хижата, където бяхме посрещнати от няколко красиви свободни коне. А

връх Ботев

се виждаше “на една ръка разстояние”.
Под връх Ботев, Стара планина
връх Ботев - 2376м., Априлци, България
Центърът на ПСС към БЧК се бе разположил на зелената полянка.
Планинска спасителна служба – под връх Ботев, Стара планина
Трибагреника се бе разположил върху името на хижата, а зад него планината се бе настанила в пространството.
Хижа Плевен – под връх Ботев, Стара планина
Моят приятел от Холандия практикуваше както той каза “Slack-lining Bulgarian style”.
Връх Ботев, Стара планина
В похода ни към върха и остатъците от прясно падналия майски сняг.
Връх Ботев, Стара планина
Вече сме стъпили на билото на Стара планина, част от международния маршрут Е-3 в българската му част Ком-Емине.
Връх Ботев, билото на Стара планина
Красивите гледки са навсякъде – комбинациите от облаци, ледени форми, образувани от ветровете и студа.
Връх Ботев, билото на Стара планина
Стъпили здраво на върха с поглед към метеорологичната станция, антените и военните съоръжения.
Връх Ботев, Стара планина
Военният камион останал от времето на социализма.
Баба Яга (ГАЗ 51) под връх Ботев, Стара планина
Баба Яга (ГАЗ 51)

Аз и моят холандски приятел Аренд на връх Ботев.
На връх Ботев, Стара планина
Още красиви форми, изваяни от вятъра и студа.
Под връх Ботев, Стара планина
Погледът е вече ориентиран на юг – долу се вижда

хижа Рай,

леко озарена от следобедното слънце. Отново, както и година по-рано – склона от южната страна е изцяло с разтопен сняг и няма следа от него.
Хижа Рай, Стара планина

Райското пръскало

този път бе наистина пълноводно и величествено.

Водопад Райското пръскало, Стара планина

Автор: Огнян Ковачев

Снимки: авторът

Други разкази свързани със Стара планина– на картата: