Етикети: война

Бягство към живота: Пътуване до Бугойно, Босна и Херцеговина 5

Бягство към живота: Пътуване до Бугойно, Босна и Херцеговина

Отдавна не бяхме имали разказ за рубриката Ретро. Трябва да добавя и че наистина се радвам, че този разказ е именно в тази рубрика.  Разказът е написан по спомени на Мирослав Григоров от гражданската война в Босна и Херцеговина, но разказани в трето лице. Участниците са реално съществуващи.

Приятно четене и пожелавам на всичките си съседи това да бъде само спомен.

 

Бягство към живота: Пътуване до Бугойно, Босна и Херцеговина

 

Той беше войник. Разбира се, не беше като оня тъжно весел герой на Ярослав Хашек- Швейк, но беше войник. Добър войник. Без право на избор, без право на лични решения или мисли, но с право на мисия.

Bugojno, Босна и Херцеговина

 

А в Босна, в едно забравено от Бога градче с име

Бугойно,

избито и заличено от лицето на света, съдбата го срещна с една камбана, останала без глас от страх в една война; камбана, която с глух стон викаше живи и мъртви.

Война, Босна и Херцеговина

Войната, в която християни и мюсюлмани враждуваха помежду си, заставайки зад инертните си оправдания на религията. Онази религия, в която Бог с всичките си имена уж повелил: “Не убивай”, но се убиваха, защото мислеха, че са различни. Онази религия на хаоса, в която важно беше да отмъщаваш или да бъдеш отмъстен, сякаш животът винаги имаше право на втори шанс и всеки имаше право да умре повече от веднъж.

 

Война, Босна и Херцеговина

 

Миришеше Бугойно на барут, на кръв и на смърт в онази зимна нощ, когато сърбите оплакаха и мъртвите си, и къщите си, останали разсъблечени без покриви под едрите звезди, с нахапани от снаряди неми стени.

 

Война, Босна и Херцеговина

 

Миришеше и на стъпките, с които пет хиляди сърби, до вчера жители, а днес бегълци- утъпкаха мръсния сняг и като призраци по първи петли напуснаха ослепелият си град. И поеха с някакво тихо, смълчано смирение след оттеглящата се сръбска армия, всеки със своя си Бог, побиращ се в медалион на шията.

 

Война, Босна и Херцеговина

 

Имаше и оставащи, болни, ранени или просто старци, чиято памет не помнеше броят на зимите и летата, подписали личната съдба на живота им, но помнеха войната. И в редките случаи, когато се заговаряха един друг или само изпсуваха по орисията си, думите им миришеха на война и имаха оня оловно тръпчив вкус на куршумите, които разпиляни из ледената пустош на града бяха повече от камъните.

 

Война, Босна и Херцеговина

Той и другите войници- холандци и българи от контингента на SFOR-NATO, ги наричаха: живите мъртви. И понеже отдавна нямаха нито минало, нито бъдеще, нито име, нито памет, дом или мечта, те- живите мъртви, живееха в руините на малката църквица “Рождество Богородично” само с вярата си и с упованието си в оня, белязан от кръстният знак на съдбата си хилядолетия преди тях и побрал се в медалиона на шията им; оня, невъзмутимият, който ги гледаше с избодените си очи от стенописите в храма и мълчаливо оставаше част от нещото, което все още наричаха живот.

 

Война, Босна и Херцеговина

И когато нощите се изпразваха от тъмнина, те живите мъртви, двадесеттина на брой, коленичеха пред обруганата икона на Богородица, която намерили сред руините на храма с нож, забит в окото и просеха милост за живите.

 

Война, Босна и Херцеговина

 

Ням и глух беше порутеният храм, викал с трикамбанния си глас всяка неделя от 1882 година насам миряните и озвучавал някогашния цветен околен свят. И понеже викал, първо него убили, първо неговите три гласа заглушили и стъпкали там някъде сред пустошта, между битието и небитието. А сините войници на мира, години след това пристигнали, за да спасяват неспасяемото, да стъпват в мините на мъртвия град, сякаш разказан от Хичкок и да намерят случайно единият глас, който беше полегнал в кофата на багера така, сякаш си търсеше ковчег. Прибраха камбаната в базата, почистиха я до блясък и светна

името й написано на български език: “Рождество Богородично”

1884 година.

 

Рождество Богородично, Бугойно, Босна и Херцеговина

В тринадесетия ден на януари, когато шепата оцелели празнуваха

Нова година по сръбския обичай,

войниците почукаха на вратата на храма. Отвори им отец Славиша, същият този, който беше пренесъл сам камъни и дървета, за да укрепи Божият дом и да сглоби крива камбанария, от която като обвинително насочен към небето показалец стърчеше кръст.

 

Нова година, Бугойно, Босна и Херцеговина

Кимна им да влязат и пак така мълчаливо приседна до масата, около която седяха смълчани и другите, и на която бяха подредени шепа традиционни ястия, жито и ракия. Подадоха мълчаливо по залък хляб на гостите, по чаша с ракия и шепа жито. И пак така мълчаливо, напрегнато и осъдително ги наблюдаваха с потъмнелите си очи.

 

Война, Босна и Херцеговина – Бугойно

Той, войникът, не изпита нито срам, нито страх, нито отчаяние или съжаление, защото беше добър войник. Без право на избор, без право на лични решения или мисли, но пък с право на мисия. Сведе поглед надолу, там където на гърдите му в ляво от светлината на свещта бяскаше месинговият надпис “Българска армия”, изля от ракията на земята, изрече сухо: “За Бог да прости” и се прекръсти.

 

Война, Босна и Херцеговина – Бугойно

Оживяха стопаните на храма, избухнаха в противоречиви емоции и заприличаха на хора. “Ебем ти маму бугарска, наш си!”, казаха и се ослушаха да чуят за пръв път избелелите си и изтънели като снега навън гласове. После сипаха ракия на земята, прекръстиха се, вдигнаха очи към Бога си и отпиха шумно, и жадно, като живите.

 

Война, Босна и Херцеговина – Бугойно

 

После войниците им подариха икона на Свети Георги да ги пази и закриля. После отец Славиша каза, че тази икона винаги ще стои до тяхната, онази обруганата, заради доброто, което е направено и в което са ги накарали да вярват. После някой запя песен. А още по после друг един войник разказа за камбаната. После заплакаха всички.

 

Война, Босна и Херцеговина – Бугойно

 

И във всички сфери на малката им вселена събитията случайни или целенасочени, времето и човешките съдби, подвластни на хаоса и алогичността, в първия ден на новата година възвърнаха предопределения си космичен ход.

 

 

Война, Босна и Херцеговина – Бугойно

 

Звездите, милионите очи на небето, светнаха с обичайния си цвят, планетите стъпиха в обичайните си орбити и на една от тях един човек на име Мирослав Григоров спокойно въздъхна в равносметката си, защото вече имаше право на лични решения и мисли. И имаше право на избор. А мисията му беше не само възможна, тя беше необходима и нужна.

 

Война, Босна и Херцеговина – Бугойно

* * *

Босна 1998- 2003 година

Фотографии: Мирослав Григоров
Фотообработка: Николай Колев

Война, Босна и Херцеговина – Бугойно

 

Автор: Янита Николова

Други разкази свързани с Ретро – на картата:

12

Бейрут (Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан 6 – 1)

Продължаваме с първата половина на шеста част на разказа на Роси за пътешествието ѝ из Близкия Изток. Досега бяхме в Диарбекир, Хасанкейф, Мардин и Шанлъурфа в Турция, в началото на трета част ни отведе...

4

Бейрут в Ливан (7 част на До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан)

Продължаваме с близко-източното пътуване на Жени. Бяхме вече Халап и Хомс, както и в Маалюла и Палмира в Сирия, влязохме Йордания и градчето Мадаба, минахме през Мъртво море и река Йордан, на път за...

16

Босна: богомили и дервиши (1): Дрвенград, Вишеград и Сараево

Днес Роси започва един разказ за любимата на редакцията (т.е. мен 🙂 Босна и Херцеговина. Както винаги – с много подробности и дълбочина. Приятно четене: Босна: богомили и дервиши част първа: Дрвенград, Вишеград и...

До Дубровник през Босна и Херцеговина (3): Мостар и Сараево 7

До Дубровник през Босна и Херцеговина (3): Мостар и Сараево

Днес ще завърша пътуването си до Дубровник, като ще ви разкажа как се върнахме през Мостари и Сараево в Босна и Херцеговина. Е, в началото ще сложа малко снимки от отсров Локрум и Тръстено (Трстено), за които в предишната част за Дубровник просто не остана място, но после продължаваме със снимките от Босна. Благодаря на всички за добрите думи за първите две части (от София до Дубровник и самия Дубровник) – искрено се надявам, че настоящата последна част за Босна и Херцеговина ще ви хареса, защото признавам си – бях очарован от тази страна.

Приятно четене:

До Дубровник през Босна и Херцеговина

част трета:

Мостар и Сараево

Остров Локрум край Дубровник

Сараево (а и Босна и Херцеговина) отдавна ми беше мерак. Спомням си, още навремето, когато Босна и Херцеговина още беше визова държава (а визите за там отпаднаха след влизането ни в ЕС) минавах по магистралата между Белград и Загреб и гледах табелите за Сараево, признавам си, че ми се дощяваше да ида. Не знам какво съм очаквал, но може би гражданската война там искаше да бъде видяна. Звучи жестоко, но е така. Фактът, че Сараево е бил олимпийски град през 1984г не ме блазнеше изобщо, но чудовищната война като че ли направи не само Сараево, но и самата Босна и Херцеговина едно от местата, които искам да видя.

Та затова и решихме, че няма смисъл след Дубровник да се прибираме веднага към София, а да направим едно кръгче през Мостар и Сараево и да спим в последния, преди да поемем обратния път към София.

Остров Локрум, Хърватия

И така, на другия ден, след наспиване и закусване като за последно на терасата с гледката, си казахме довиждане с хазаите и хванахме пътя в посока Неум и Мостар. Пътят по хърватското крайбрежие е доста живописен и минава през множество курортни селца. За щастие, каменният бряг не предразполага към истински масов туризъм, а и изглежда строителните разрешения все още се издават доста по-трудно от българските им аналози и брегът като цяло е застроен с къщи, а не с хотели. Бях чувал, че по брега може да се строи точно върху основите на преди това разрушените къщи, но не и по-широко. Т.е. трябва да се вместиш в същата площ, върху която се е смествала старата къща. Е, как да опнеш един двайсететажен билдинг при това положение? (е, а как ще го запълниш после при тия каменни плажове е тема на друг разговор 😉 Обаче хърватската ми колега разказваше, че в момента Хърватия се опитва да развива именно масов, плажен туризъм, но за щастие все още не успяват в това си начинание (идиоти на тоя свят – с лопата да ги ринеш).

Трстено, Хърватия

Хубавото на Хърватия са пътищата – почти перфектни са.

Кофтито е, че при бензиностанциите изглежда има практически монопол на местната верига INA, чиято най-добре изглеждаща бензиностанция беше на територията на … Босна и Херцеговина, в късичкия участък на Неумския коридор :). И как няма да е там най-хубавата, след като в Босна има и OMV, докато в Хърватия… абе, не че няма OMV (в Загреб има една), но INA практически е монополист и по този повод техните обекти в Хърватия изглеждат не много по-привлекателно от онези местни бензиностанции на територията на Република Сръбска, за които вече ви споменах. Но пък бензинът на тази босненска INA беше 2,06 лв/литъра (в същия момент в Хърватия, както и в София бензинът беше 2,20 лв/литъра – акциз, братче). Заредих до горе 🙂

Трстено, Хърватия

Иначе влизането в

Неумския коридор

се забелязва само по рязкото влошаване (е, без дупки де) на асфалта по шосето. Забавно ми се видя, че граничният пункт е доста навътре в босненска територия след като реално си минал границата (а тя само е отбелязана на картата) – но наистина от почти идеалният асфалт с нови мантинели изведнъж асфалтът остаря, а мантинелите – ръждясаха (по-късно забелязах, че не е ръжда, ами са боядисани в охра). След два-три километра минахме вече и през граничния пункт за влизане в Босна и Херцеговина. Двайсет километра по-нататък, вече минали през градчето Неум (нещо като по-голям Обзор), излизахме от Босна и Херцеговина, за да влезем отново в Хърватия. И на двата гранични пункта се минава за секунди – като че ли само хърватите проверяват паспортите, а босненските полицаи само ни оглеждат.

Отново в Хърватия ни чака още една природна изненада – чували ли сте за делтата на река Неретва?

Не сте, нали? Няма и да чуете, докато не я видите на живо – река Неретва се влива в Адриатическо море, цепейки планинската верига, успоредна на брега и се е образувало още едно чудо – огромна наносна делта сред планините. Изглежда невероятно – десетки километри си карал по планински път (е, от едната страна ти е морето, но карането си е почти като при Троян-Беклемето като завои) и изведнъж попадаш в една тучна, плоска равнина, разделена на квадратчетата на дворовете и фермите на местните жители. Гъсто населена с градини и красиви къщи. Изглежда дядо Боже, като е раздавал камъняците на хърватите е решил да ги компенсира и с място, където расте всичко 🙂

Река Неретва, Босна и Херцеговина

Е, някъде в средата на долината, близо до самата река, казваме довиждане на Адриатическото море, защото ние завиваме надясно срещу течението на Неретва, за да поемем към вътрешността, за да може няколко километра по-нататък за пореден път да влезем на територията на Босна и Херцеговина. Ей, тия граници – все едно с нож са ги рязали. От доста заможните хърватски селища изведнъж попадате в обичайните за Балканите села („обичайни“ от гледна точка на това, което показват по телевизията и филмите ;-).

И не ми говорете за расови разлики в случая, защото от двете страни на тази граница живеят хървати. Е, едните са босненски хървати, а другите – хърватски хървати, но и едните и другите очевидно яростно мразят кирилицата. В Босна и Херцеговина надписите на населените места се изписват както латиница, така и на кирилица, като можете да познаете по надписа дали се намирате на територията на Мюсюлманско-хърватската федерация или в Република Сръбска точно по този надпис – латиницата е отгоре във Федерацията, а в Републиката кирилицата е отгоре (ей, маниашка работа това да си югославянин). Е, та по–близо до хърватската граница кирилските надписи до един за замазани с някаква черна боя, като едва ли точно мюсюлманите го правят, защото по-навътре в страната, където мюсюлманите са очевидно мнозинство, всички надписи са налице. В Република Сръбска, честно казано, също не видях изтрити надписи (на латиница примерно), но в „хърватските“ територии, очевидно това е част футболно–запалянковската „култура“ довела до идиотщините през гражданската война. Пак да уточним: смятам, че хърватите са 100% прави да водят война за независимост. Както и бошняците. Но също така мисля, че да се трият надписи е обикновено футболно хулиганство, което често води до ексцесии.

Мостар, Босна и Херцеговина

Малко уточнение в терминологията: не знам дали е правилно, но използвам думите:

босненци – за всеки жител на Босна и Херецеговина, независимо от етническа или верска принадлежност

босненски хървати или хървати – за хърватите (католиците) от Босна и Херцеговина

босненски сърби или сърби – за сърбите (православните) от Босна и Хрецеговина

бошняци – за славяно-говорещите мохамедани от Босна и Херцеговина, които са относително най-голямата част от населението на страната, без да надвишават половината от общото население.

Мостар, Босна и Херцеговина

И така до Мостар пътуваме през хърватско-бошняшнки села, като от едната страна на пътя се вижда новопостроена (с гол бетон) католическа камбанария, а от другата – високи, бели минарета цепят небето. Щях много да съм доволен, ако хората наистина са вярващи – който вярва в Бога, има шанс да не е лош човек, но това ново състезателно небостъргачно строителство има повече характер на „да си ги премерим минаретата/камбанариите“, отколкото някакъв стремеж към доброта. Но това пък изобщо не значи, че са лоши хора – напротив, всички босненци, които познавам са по-добросърдечни и по-човечни от съответните си „сънародници“ от другите пост-югославски държави (сега, да не вземе пък някой да се засегне). Във всеки случай типичната за Югославия високомерност у хората, тотално липсва у босненците – склонни са да се надсмиват над себе си, смятат, услужливи са и са добронамерени към околните. Как да не ги харесва човек? (Иначе сред югославските народи имат имиджа на глупавите (има серия от вицове по въпроса), докато сърбите имат имиджа на подлите. И понеже това ми го е казвала хърватската ми колега – тя не можа да ми каже какъв пък е имиджа на самите хървати, но съм абсолютно сигурен, че някой от вас ще напише коментар и ще каже какъв е и техния имидж)

С чиста съвест обаче мога да кажа, че босненците са забележително добросърдечни и доброжелателни към околните.

Мостар, Босна и Херцеговина

Стигнахме

Мостар

след като се движехме срещу течението на Неретва. Малко след границата долината постепенно се стесни и вече самият Мостар се намираше в обичайния за мен вече пейзаж на Босна и Херцеговина – тесни долини на големи реки с високи планини наоколо. Такъв беше пейзажът край Вишеград и Дрина, такъв се оказа и край Мостар, а по-късно и от Мостар до Сараево. Потресаващо е.

Пътищата никак не са лоши, въпреки, че са по-зле от хърватските, то ако ги сравняваме с българските – ама никак не са зле. Мисля, че споменах, но по пътищата на бивша Югославия наистина не бива да се вдига повече от 80 км/ч – завоите не го позволяват, а и за разлика от Сърбия, в Хърватия и особено в Босна и Херцеговина беше пълно с пътни полицаи. Хубавото беше, че стоеха все на места, за които, човек шофирал в милата и родина веднага би се усетил, че зад завоя има ченгета. Така че българският опит в надушването на постове много помага 🙂

Мостар, Босна и Хрецеговина

Мостар е неголям град на река Неретва, известен предимно с моста си.

За него не знам да е писана книга, както е за моста във Вишеград, но той пък разделя (събира?) двете махали на града. А двете махали са хърватска и бошняшка. По какво се познава? Ами по вече споменатите камбанарии и минарета – подозирам, че камбанарията на католическата черква е била разрушена по време на гражданската война, защото в момента изглежда като с току-що излети бетонни стени, докато в същото време на другия бряг минаретата също са порасли високо. Лошо няма – ако хората ходят на черква в неделя и в джамията (в петък? или в деня, в който се ходи на джамия) когато трябва – това може да помогне за увеличаването на доброто сред човеците. Може и беля да направи, но това ще стане по-скоро, ако вместо ходене по съответните храмове, основаната ни цел стане да им мерим минаретата/камбанариите.

Пак се отплеснах

Мостар, Босна и Херцеговина

Оставихме колата на охраняем паркинг (не съм сигурен, че каското ми важи за Босна и Херцеговина ;-)) срещу нормалните 2лв/ден и отидохме да разгледаме моста и съответно туристическите капани около него. Единственото, което знам за моста е, че е османски, че е пешеходен само и по гърбицата му са сложени напречни камъни, така че да може човек да се изкачи по-лесно, а и после по-лесно да слезе.

Гражданската война в Югославия е стигнала до там, че мостът е разрушен по време на бойните действия. Този път обаче сърбите не са виновни. Мостът е разрушен от хърватските сили, като езикът не ми се обръща да нарека това армия. Защото ако сърбите наричат паравоенните си образувания четници, а хърватите – усташи (а и бошняците имат подобни сили, като не мога да се сетя как е наименованието им) – то на български този вид сили се наричат с изключително точния термин „башибозук“. Защото само башибозук може да разрушава красив, но пешеходен мост между две махали, само башибозук може да стреля по частните къщи на хората – а в Босна и Херцеговина на много места, ако човек се вглежда в селата, може да види дупките по къщите. И нека направим едно сравнение с Белград, който беше бомбардиран по време на войната в Косово – в Белград цели на бомбардировкит бяха военни или правителствени обекти – Генералният щаб, щабът на полицията, телевизията на жената на Милошевич, китайското посолство (само не ми спорете, че посолството не е правителствен обект 😉 , то в Босна и Херцеговина сръбските, хърватски и бошняшки башибозуци са стреляли по къщите, частните къщи на хората! Пак ще цитирам моята хърватска колега, чиято майка след войната не се връща в родната си къща поради причината, че къщата им е била изтърбушена, като покъщината е разпарчетосана и осрана по такъв начин, че (цитирам): „Това са били хора, които ни познават и които са били в къщи на гости преди това“ Да, колегата ми е хърватка от босненско-черногорски произход и както отново тя каза, когато я питах как се определя тя самата: просто в един момент избираш за кой футболен отбор да навиваш (викаш). Майка ѝ, още не може да прости на тогавашните си съседи – черногорци и сърби – и не може да говори спокойно с представители на тези народи. В същото време съпругът ѝ, който е бил в хърватската армия по време на войната – днес спокойно общува с представители на бившите си врагове. Подозирам, че прекият досег с войната води до разбирането, че това което правиш е грешно и че този, който е срещу теб също го разбира – т.е.„влизаш в положението“ и на вражеските войници, докато останалите „отстрани“ са по-склонни да възприемат футболно-запалянковското „Хайде, наш′те!“

(Спомнете си, че „Той не ни е вече враг“, че е писано от боен (фронтови!) офицер от най-голямата касапска война на миналия век, а не от някой цивилен, нали? Спомнете си „На Западния фронт нищо ново“? А? А сега се сетете кой точно прави октомврийския преврат в Русия през 1917г? Точно изродът, който през цялата война се скатава в неутрална Швейцария!)

Пак се отплеснах

Мостар, Босна и Херцеговина

А ние хапвахме в ресторанта с белите чадъри

Районът около моста в Мостар е една прекрасна чаршия с всичко, което се сетите, че можете да видите на една чаршия. Естествено е пълно с туристи, но цените са мноого по-човешки отколкото в Дубровник, а и продавачите са много по-кротки и учтиви.

Т.к. за разлика от Дубровник не можахме да открием обществена тоалетна, просто помолихме в една сладкарница – нито ни искаха пари, нито – нищо. А сладкарницата беше извън туристическата част. Тогава започнах да разбирам добронамереността и приветливостта на босненците. Това се потвърди и по-късно в общуването с другите представители на новата нация. И ми се струва, че имат всички шансове да я направят тази нова нация, въпреки, че всеки от тях казва „Не можем да направим една нация“

Нещо много забавно забелязах на чаршията – беше пълна с „ориенталски“ стоки от типа на джезвета (джезвич ;), медни съдове от всякакъв вид и размер, ковашки изделия (ножове), килими и черги – мисля, че можете да си го представите, защото сте го виждали и в България. Освен друго имаше и чехли, много напомнящи чехлите на Малкия Мук и разни шалове, воали и шамии – шарено до пръсване. Пък ако знаете всичките тези символи на „патриархалността и потиснатостта“ на жените“ какъв неподправен интерес и желание предизвикаха у моите жени 🙂 Едвам се отървах със синьо мънисто и джезве, защото иначе щях фереджета да купувам 🙂 Не ме разбирайте погрешно, но фактът, че Османската империя е успяла в продължение на 500 години да се държи стабилно – дали е основано само на жестокост или все пак е предлагала сравнително човечни отношения? Не забравяйте, че по същото време по подозрение в магьосничество в Западна Европа са горени живи хора.

Иначе след войната мостът е възстановен и сега си стои нов и красив. Наистина е красив, а реката отдолу… Не мога да разбера как може да се постигне този невъзможен синьо-зелен цвят на водата? Река Неретва, както и Дрина, а вероятно и другите реки в Босна и Херцеговина е чудо на цвета. Ако беше в София, бих рекъл, че някоя фабрика се е изпуснала във водата, но реките в Босна имат естествено такъв цвят. Наистина е красиво.

Мостар, Босна и Херцеговина

Хапнахаме в едно ресторантче на мюсюлманския бряг на реката – пак с обичайната за бивша Югославия „сръбска кухня“ (вешалици, плескавици и т.н.), но месото беше телешко 🙂 Сметката беше нещо около 25 лева за тримата (със супа, бира и салата, освен пържолите) и дадохме газ към Сараево.

След още стотина километра (не помня точно) каране сред планини по хубав път, сред реки, долини и височини – навлязохме в кантон Сараево. Там районът изглежда доста по-заможен, сравнен с Република Сръбска, която бяхме минавали на отиване към Дубровник, а и сравнен с хърватските села преди Мостар. Там (района на Сараево) и пейзажът може да обясни, защо административните единици на Босна и Херцеговина се наричат кантони и защо един от политическите лозунги в страната е „Босна и Херцеговина – Швейцария на Балканите“. Ами пейзажът лесно може да бъде приписан на Швейцария – високи планини, със зелени поляни и красиви, боядисани в бяло и червено села. Е, пълно е с джамии, но каквито хората – такава и вярата. Тук вече не се виждат замазани кирилски надписи. Общо взето този навик изчезва след Мостар. Сега му е времето и да ви кажа, че край пътя наистина се виждат разрушени от войната села – като че ли най-много бяха преди Мостар, но като цяло количеството такива къщи в никой случай не надвишава количеството изоставени къщи, когато пътувате из България. Изглеждат по абсолютно същия начин, както и изоставените селца из милата ни родина, с тази разлика, че ако се вгледаш там, ще видиш дупките по стените. Пък в България през последните 100 години май не са водени бойни действия. Другото, което се вижда в тази част на Босна и Херцеговина е, че се строят доста пътища. Даже и в по-сиромашки изглеждащата Република Сръбска пътищата са в много добро състояние, като може би единствената забележка би била, че многобройните тунели не навсякъде са осветени. Е, автопаркът е сравнително стар, но се срещат и нови коли. Камионите като цяло са доста по-стари, отколкото в България.

Из Босна и Херцеговина

Влязохме в Сараево.

Този глагол „влязохме“ си е жива манипулация, защото влизахме в продължение на половин час поне – градът е голям и мина доста време докато стигнем до хотел Централ, намиращ се както се досетихте в същинския център на града. Спрях за секунда пред него на аварийки, колкото да питам на рецепцията къде да паркирам, девойката ме упъти до най-близкия подземен паркинг, оставихме колата и се настанихме.

Хотел Централ беше една много приятна изненада (http://www.hotelcentral.ba/rooms.php)

(Резеревацията ми беше през: http://www.booking.com/hotel/ba/central.bg.html?label=yho748jc;sid=837b42787a80bc2e42a30bfcd62fdf9c;checkin=2011-05-13;checkout=2011-05-14)

Мястото му е перфектно, ако сте решили да разглеждате Сараево – намира се на една от пресечките на главната улица, съвсем близо до онази прословута „граница“ на плочника между католическата и мохамеданската част на стария град. До хотела можете да стигнете с кола, но няма как да паркирате – хотелът няма собствен паркинг, затова се наложи да паркираме в охраняемия паркинг на съседния хотел Европа. Иначе Централ е великолепен 4(мисля) звезден градски хотел с перфектно обслужване и абсолютно поносими за качеството си цени – нощувката за трима беше малко над 90 евро в огромна стая с легло с площта на всички легла и дивани у дома, всети заедно, луксозна баня и огромен телевизор. Но наистина най-доброто беше обслужването – не съм бил до сега в турски луксозен хотел, но подозирам, че падишаха точно така го обслужват.

Единственият недостатък беше вече споменатата липса на собствен паркинг. Когато момичето на рецепцията ми обясняваше за възможните охраняеми гаражи, ми каза, че най-добре е при конкурентния съседен хотел, а не на обикновен охраняем паркинг (имаше и такъв наблизо). Реших да я послушам, още повече, че не съм сигурен, че каското ми важи за Босна и Херцеговина (или поне частта за риска от отнемане на МПС).

Сараево, Босна и Херцеговина

Оправихме си перата и тръгнахме да се разходим из центъра на Сараево. А той представлява една дълга пешеходна улица, която от цивилна изведнъж преминава става на чаршия, която така и се казва Баш-чаршия. Дюкяни, сладкарници, занаятчии, кръчмета – живот! Човек може да си помисли, че е само за туристи, но не е – хората по улицата бяха местни и може би чак сега видях за пръв път момичета с шамии. Не бяха мнозинство, но се забелязват лесно заради много ярките дрехи. И знаете ли как изглеждат 18-19 годишни момичета с шарени шамии, които се закачат с момчетата? Точно както и ако не бяха с шамии. Изобщо хората се държеха напълно цивилно – хванати са ръка се разхождаха и целуваха по улиците.

Чаршията в Сараево, Босна и Херцеговина

Минахме и покрай голямата джамия, но там имаше и някаква група, та не влязохме, за това само намерихме едно кръчме на чаршията, за да хапнем, после направихме един пълен тегел до по-цивилната част на главната улица и се прибрахме да спим с твърдото намерение да намерим начин да пием кафе в Сараево. Живот и здраве да има!

Трябва да ви кажа, че Босна и Херцеговина, а и Сараево ме очароваха – не знам на какво се дължи, но може би отношението на хората и природата ме грабнаха

На другия ден тръгнахме към София по вече познатия път – от Сараево пътят минава през Източно Сараево (изглежда се води столица на Република Сръбска, иначе е квартал на голямото Сараево), Пале и отново Вишеград. Минахме още веднъж покрай моста на Дрина и вече по по-рано описания път се прибрахме в София.

Чаршията в Сараево, Босна и Херцеговина

Та общо взето – това беше. След като се върнах, приятели ме питаха две неща:

Безопасно ли е да се пътува през Сърбия? Отговорът е еднозначно – ДА, но си признавам, че се учудих на този въпрос. Но щом във всеки град има бензиностанции от веригите OMV, Еко и Лукойл, за мен това е достатъчен признак за цивилизованост и безопасност на пътуването.

Другият въпрос беше: Има ли бъдеще за Босна и Херцеговина? – отговорът ми също е ДА, въпреки, че самите босненци едва ли ще ви отговорят така. А моят довод е следният: босненците имат подобно на нашето отношение към съседите и държавата си. Те са единствените от бивша Югославия, с които спокойно можете да обсъждате войната. И имат по същото като нас критично-презрително отношение към собствената си държава. По така описания път, само босненските радиостанции имаха нормални новини (вкл.и тези от Република Сръбска): ставаше дума за тристранката, за повишаване на минималната заплата, за влиянието на гръцката криза върху бюджета на страната и т.н. и т.н. – все познати неща. В същото време основната новина в Сърбия беше изказването на техния външен министър на някаква конференция по телекомуникации, че Косово не трябвало да бъде приемано в международния съюз по телекомуникации, защото центърът на Прищина не бил достатъчно добре оборудван с кабелни телефонни линии (и това е новина номер едно по всички сръбски радиостанции! Други проблеми си нямат, та се занимават с глупости). Хърватското пък радио цял ден бичеше предавания за това колко велика е Хърватия и как се разраства влиянието ѝ и влиянието на министър-председателя по света. А босненските радиостанции пускаха музика и казваха новините на тристранния съвет, валутната стабилност, минималните заплати и финансовата криза и нейното отражение.

Такива ми ти работи.

Хайде, край вече наистина:)

Още снимки от Босна и Херцеговина:

Израел – един предвоенен пътепис – част първа 22

Израел – един предвоенен пътепис – част първа

Днес ще открием още една нова за нашия сайт страна — Израел. За мое голямо съжаление авторът няма да ви разкаже за Божи гроб, Йерусалим, Гетсиманската градина и река Йордан — той ще ни разкаже за градчето Сдерот, около което се върти текущата в Газа патаклама. Приятно четене и знайте, че руският природен газ не е най-страшното нещо, което може да се случи на човек:

Израел — където автобусните спирки имат бомбоубежища

Сдерот, на север от Газа

Здравейте,

Както бях обещал, стартирам една нова тема Израел и Близкия изток със снимки и пътеписни бележки.

За нагледност предлагам една карта на ивицата Газа и прилежащите към Израел територии. Бях в този район през 2008 г. в гр. Сдерот.

Сдерот е градче с около 20 000 жители, които са предимно потомци на кюрдски, ирански и абисински евреи. От годините на руското изселване в Сдерот са се заселили грузински и бухарски евреи. Градчето е бедно, но спретнато. Бях там по време на примирието между Хамас и Израел. Фундаменталистите от Хамас го наричат тахадия. Сдерот е известен с това, че е градът, който е най-близко до ивицата Газа и по него се изстрелват ракетите Касам. Населението е психологически смачкано. Ок. 15 % са се изселили, много са инвалиди за цял живот (вкл. деца), а тези, които не са се изселили, или са стиснали зъби, или просто нямат накъде.

Хамас, както е известно, отказва да признае правото на Израел на съществуване. Следователно Хамас не може да подпише официално примирие — то е винаги или тахадия /едностранен акт/, или е резултат на принуда.

В Израел мненията за Хамас са разделени. Огромното мнозинство отхвърля всякакъв контакт с Хамас до признаване на еврейската държава, а една малка група (внимание — изненада), главно привърженици на Ликуд, смята(ха), че всъщност Хамас е надеждният партньор и заместител на разядената от корупция Фатах на Махмуд Абас. Всички обаче с единни в едно — трябва да бъде намерен начин да се спре унищожаването на Сдерот и израелското население трябва да живее с чувство на сигурност и без страх.
Четете по-нататък>>>