Archive for the tag 'Власинско езеро'

юли 17 2009

Пролетен мотоциклетен круиз из Западните Балкани (1): Албания

Отдавна не бяхме се качвали моторетките:-) Днес Георги ще ни вземе с него да се повозим из Албания, Черна гора и Хърватска. Приятно четене и ce дръжте здраво:

Из Западните Балкани на мотор

Телефонът ме събуди в 5 часа, няколко секунди по късно чух и от съседната стая алармата на Фори.

Датата беше 3 май 2009 г, намирахме се в дома му, село близо до столицата (може би и част от нея, не знам), и се канехме да тръгнем на (не особено) планирано пътешествие по Западните Балкани. За тази цел имахме задгранични паспорти, мотори, зелена карта, малко време, малко джобни пари и огромно желание. По принцип нашия вид пътуване си го определих в собствена категория — speed tourism — което ще рече, че се набляга на каране на големи дистанции, с малко спирания, и за разглеждане на всичко което си заслужава по пътя.

Облякох се и слязох долу, направих си закуска и кафе, и понеже нямаше признаци на движение, звъннах — не беше чул алармата. По принцип трябваше да пътуваме 4 ма, в крайна сметка останахме двама.

Толкова рано нямаше трафик и в 6 часа вече излизахме с моторите, екипирани и готови за път,от гаража, в центъра на София.

Пътят за граничния пункт при Стрезимировци минаваше през Божурище, после се отклоняваше през селата, посока Трън. Бегло мярнах табелка с ждрелто на река Ерма, помня го от учебниците, но не видях нищо, може би защото бях умрял от студ. Едно табло преди Трън сочеше че температурата че е 3 градуса, на там стана и по студено. Тъкмо предишния ден се чудех що за екстра са отопляемите ръкохватки на мотора на Фори, и за какво ли биха могли да служат реално — е, сега разбрах, пръстите ми буквално бяха посинели от студ, едва успях да заредя, когато спряхме.

На граничния пункт беше почти пусто, и от двете страни, предизвикахме вял интерес с появата си и добронамерени усмивки. Пътят оттатък границата е много живописен, и пуст, неусетно стигнахме до високопланинското езеро Власина, и спряхме малко да се пораздвижим и снимаме. Тук стартера ми залепна и се наложи да свалям клемата на минуса, хвърляйки ме в размисли за състоянието на мотора — бях го регистрирал 2 дена преди това, и единственото ми возене беше фактически това до Сф.

Тръгване рано от София — към 6 часа, адски студ, около Трън беше 2—3 градуса, граничния пункт пуст, спряхме на високопланинското езеро Власина:

Потеглихме отново, малко след това пътя почти изчезна, и се превърна в макадам, до включването му в пътя за Македония след Сурдулица. От тук вече се придвижвахме по бързо, доста усилено се строи магистрала, за свързване с македонската ѝ главният път за Атина, май участъка към Калотина не го броят за атрактивен, и може би са прави, то ще си е магистрала към нищото, като знам околовръстното от кога го разширяват, камо ли магистрала да направим.Четете по-нататък>>>

6 коментара

Дек. 22 2008

Лесковац – с дъх на скара

Във връзка с настъпващото ядене и пиене реших да ви подготвя с един разказ за пътуване до Босилград и Лесковац, където всяка година се провежда фестивалът Рощилиада (Роштиљијада). Приятно четене и не преяждайте:

Лесковац — облачно с дъх на скара

Вчера сутринта. Гледам през прозореца, а то едно мрачно, едно мокро, та чак и студено. А съм гладен, гладеееен.
Семейството още спи. Обикалям около хладилника, а телефона звъни. Приятел с оферта.
— Искаш ли да ходим да Лесковац? Има ежегоден фестивал Рощилиада, който се закрива днес. Купон, програма, скара и все такива хубавини.
Бях го чувал това за фестивала, но никога не бях ходил, та не му мислих много-много.
-ОК, но за всеки случай, чакай да питам и жените.
Те, нали живеят с мен, та вече и те не мислят много — всички сме ЗА.
Следваше организация — телефони, кога да тръгваме, с коя кола, кой да кара — нищо сложно като време и усилия. Е, не беше точно по план, ама нейсе.
Стана 11 часа и айдеее, тръгнахме. От Кюстендил до границата са около 20—30 км. Пункта Олтоманци, откакто няма ембарго е меко казано спокоен. Мен ако питате си е чисто мъртвило, митничарите умряха от глад:D (виж сн. 1)

Сърбите също скучаят. Точно на техния пункт четири-пет лястовички така се бяха сгушили една до друга от студ, та си викам, сега взех награда за снимка. Да ама не, първо не съм добър фотограф, а второ не дадоха да снимам, като че ли кой знае какво.
Има — няма петнадесетина километра и —

Босилеград

Градче около 5 — 6 хиляди човека, планина, почти никакъв поминък, а бе с една дума на мен ми се стори мизерия. Градчето винаги е било в периферията и на Сърбия и на България. Иначе там са си Българи. Дори на центъра има паметник на Левски, който е много по-хубав и стойностен от този в Кюстендил. Отделно вървят всякакви пари — левове имам пред вид. Местните (е, не всички де) се борят за българско гражданство, наш’те ги мотаят, те се редят по два дни на опашки за визи, а наш’те им дават виза за по едно влизане на месец, те пък си карат колите с кюстендилска регистрация, техните полицаи ги… Такъв е сега живота, казват.

5 коментара

Switch to mobile version