Един мой сурат-тефтер приятел (фейсбук 😉 преди време беше линкнал един мой въпрос по география, свързан с последните събития между Израел, Хамас и конвоите на свободата. Коментарът му беше многозначителен: „Стойчо налива масло в огъня“ (или нещо подобно). Така е – харесвам да наливам масло в словесния огън, затова днес ще прочетем един пътепис за Западния бряг (там, където на власт е Фатах, а не Хамас), като авторът едва ли може да бъде обвинен в безпристрастност. Но както знаете на нашия сайт приветстваме именно пристрастността! Безпристрастни хора има само в Орландовци, Малашевци и Бакърена фабрика (ей, комшии, знаете какво имам пред вид, нали? 😉

Затова се радвам да ви представя пътеписа за едно коледно пътуване с магаре из Палестинската автономия. Пътеписът се публикува с любезното съдействие на Руслан Трад. Приятно четене:

От Назарет до Витлеем по Западния бряг

Четвъртък вечер, 18 декември, бежански лагер „ал-Фара”

Днес изминах една част от трасето, което чаках с нетърпение, и не съм разочарован. Градчето Аз-Забабда започва да се разбужда, срещам двама души, които ще придружат мен и моето магаре през хълмовете и долината през следващите няколко часа. Недал ще бъде мой водач през следващите два дни. Джордж Ришмауи обича много да се разхожда из областта и е извършил задълбочени изследвания относно библейските места: двама палестински приятели, свързани от очевидната им любов към земята. „Вървим по същите пътища, по които са минавали керваните хиляди години,” казва Джордж. „Да се върви из тези места и да се разговаря с хората е единствения начин да се разбере това място.” Ние правим това: възрастен овчар, облегнат на своята гега, седнал на скалистия връх на хълма; шестте момчета от бежанския лагер, които са вървели мили наред, за да съберат картофите, останали на полето след събирането на реколтата; възрастната жена в традиционна палестинска носия, която простира прането си, заинтригувана от новите лица, минаващи през селото й. Между всичко това са огромните полета от спокойна, сякаш недокосната, провинция. През деня има период, когато не виждаме нито шосе, нито кола, за повече от три часа, нещо, което мислех за невъзможно в Западния бряг. На един хребет, в близост до борова гора, убеден съм в това, магарето се спира няколко пъти и вдига глава високо, за да се възхити на гледката. Разбира се, разговаряме за политическата ситуация и конфликта, но и Недал, и Джордж с удоволствие сменят темата, за да обсъдят подробно някое необичайно дърво, покрай което сме минали, показват ми останки от ханаански селища, или обясняват защо дадена ферма е разположена точно по този начин. В късния следобед стигаме до дома на Недал в „ал-Фара” (където ще прекарам нощта), и се разделям с Джордж. Лагерът „ал-Фара” е основан преди около 60 години, като е приютявал в палатки някои палестинци, или избягали от домовете си, или принудени да напуснат, в годината на създаването на Израел. Но с течение на времето тази временното е заменено с усещане за нещо постоянно, както и другите бежански лагери на Западния бряг, които сега изглеждат случайни бетонни градове. Домът на Недал е уютен, оживен от шестте му деца. Ако пиша в дневника си твърде късно, то това е защото имах приятен (бил той и неразбираем) разговор с 13-месечно дете, докато цялата ми апаратура за запис е системно разхвърляна из всекидневната от 7 и 10 годишни деца, които настояват да им бъде обяснен всеки компонент. По-рано, когато пристигаме, най-големият син на Недал, който е на 15, замислено ми подарява mp3 файл на рапър от Дженин, Абу Хатта, наречена „Къде ми е магарето?”

Четете по–нататък>>>