На Шипка за Трети март
С Бистра ще се качим на тазгодишните тържества на Шипка за Трети март. Приято четене и помнете – ако оставите един празник на ченгетата, те или ще го забранят, или ще го превземат, за...
Етикети: България
Високи сини планини…
Шматки в Копривщица
Днес Бистра ще ни води с влак до Копривщица. Приятно четене: Шматки в Копривщица Хората казват, че като човек е млад, трябва да извърши разни щуротии, че да може на старини хем да има...
До Мордор* и назад (До София през Сърбия)
Представям ви кратките впечатления на Аделина от едно нейно пътуване с кола до София. Авторката живее в Загреб и има интересен поглед върху китната ни родина. Преди да ви пожелая приятно четене, искам да...
Девет олимпийски дни в Лондон, 2012 (6): От Лондон до “Олд Трафорд”
Продължаваме с шестия и седми ден на Атанас от Олимпиадата в Лондон 2012. Първия ден ходихме на тенис и бокс, втория – на тенис и баскетбол , третия – на плажен волейбол и вдигане на щанги, през четвъртия...
Моята България
Лудогорец паднаха, полицаи мрат, застреляни от луд с пушка, руснаците всеки момент ще превземат Крим… – не, ситуацията нито е за хейтене, нито за оригиналничене – затова днес пътеписът днес няма да е пътепис,...
Варна: Регата “Тол шипс, Исторически морета- 2010”
Да кажа нещо тъпо? Че „ехеее, и замириса на море!“ ? Ами така е – замириса 🙂 Днес ще ходим на регата – не че знам какво е (с това моето балкански възпитание ми...
Турците за българите и България (2 част на Турция – България, която загубихме)
Днешната празнична поредица за взаимното познаване между българи и турци ще продължим със списъка и коментарите с нещата, които турците пък знаят или си мислят, че знаят за България и българите (ето и българите...
Българите за турците и Турция (Турция – България, която загубихме – 1 част)
На Трети март обикновено си говорим за Русия, понякога за Румъния, рядко за България и практически никога за Турция. Точно тази липса искам да запълня днес и да поздравя всички – и българи, и...
Кажи здрасти на България :)
Днешният пътепис ще ни покаже милата ни родина през истински оценяващ я поглед. Анастасия ще ни покаже това, което, хващам се на бас, никой от вас, никога не е изпитвал към нашата скромна, странна,...
Курбан Байрам в Рибново – Картини от едно пътуване
Днешният пътепис ще ни води не много далеч. Ще отбележим Курбан Байрам заедно с хората от Рибново. Откъде сте чували името ли? От новините, мили мои, от новините 🙂
Приятно четене и … весел празник! 🙂
На Курбан Байрам в Рибново
Картини от едно пътуване
Не помня, къде първо видях снимки от сватбите в Рибново. Помня, само как името се загнезди в ума ми и при всяко пътуване изскачаше с въпроса: “Ще можем ли да минем от там.” После попаднах на пост при Мария, който още повече изостри желанието ми да ида в селото.
Ясно е, всяко нещо става в подходящото време и с причина. Сватба в Рибново не видяхме, но го посетихме във втория ден на празника
Курбан Байрам
Цялото село беше навън, на “главната” улица. От едната страна жените в пъстрите си носии стояха на групички, разговаряха и закачаха децата. Мъжете, строги, въздържани и някак скучни е тъмните си дрехи наблюдаваха преминаващите от другата страна на пътя. Възрастни мъже седяха на дълга пейка, разговаряха и прехвърляха в ръка зърната на броениците. Децата се редяха за захарен памук. Младите момичета с пламнали от притеснение лица вървяха срамежливо, рамо до рамо с младежи, упорито гледайки пред себе си и не поглеждайки се един друг.
Курбан байрам в Рибново
Курбан байрам в Рибново
Ribnovo, Garmen, Bulgaria
Не зная кой беше по-притеснен. Девойчетата, като ми позираха или аз, като ги помолих да го направят.
Курбан байрам в Рибново
Курбан байрам в Рибново
Притесненията ни, че рибновските жени може да не искат да ги снимаме се оказаха напразни.
Детски колички в селото няма.
Курбан байрам в Рибново
В мрачния есенен ден шарените престилки, ярките шалвари, бродираните елеци и искрящо белите забрадки на жените изпъкваха още повече. Не можех да откъсна поглед от порцелановите кожи, светлите коси и сините очи на момичетата. Всички ми се сториха стройни и слаби, може би заради неочакваните обувки с високи токчета, които всички носеха. Не ни се тръгваше от Рибново. Този изпъстрен с електриково синьо и ярко оранжево празник беше, като подрък за любопитните ни очи.
Край
Автор: Ренета Костадинова
Снимки: авторът
Други разкази свързани с Празници – на картата:
Последни коментари