Archive for the tag 'виза'

юли 30 2014

Беларус (Белорусия) и замъкът Мир (1): От визите към замъка

Днес с помощта на Тони ще открием нова за нашия сайт страна – Белорусия или Беларус, както е по-известна днес (за мене пък името Беларус е думата за трактор, но това е тема на друг разговор ;). Пътуването през Беларус е часто от едно пътуване до Русия, което… дразня ви… може да се появи скоро […]

8 коментара

юни 13 2013

През Иран с Опел (1): Историческо въведение

Съвсем в скоро време в Иран ще има избори – по този повод ще прекъснем поредицата за Грузия с Опела на Валентин (не бойте се, ще продължим после ;), за да започнем днешната обиколка на Иран

Приятно четене:

През Иран с Опел

част първа

 Историческо въведение

Ислямска република Иран:

добре уредена държава със силна икономика, богато историческо минало, сърдечни и гостоприемни хора със запазена ценностна система

 

След като бях обиколил и разгледал Северна Турция, Грузия, Армения и Нагорни Карабах (и техният ред ще дойде 😉 – бел.Ст.), дойде редът и на ИРАН. За тази страна можах да отделя само 17 дни като изминах над 7 хиляди километра по пътищата между Каспийско и Арабско море.

 

За самостоятелна туристическа обиколка на Иран е необходима заверена покана от частно лице или от иранска туристическа агенция, на база на която се издава иранска виза.

Иранската виза в паспорта ми

Иранската виза в паспорта ми

Открих само две наши туристически агенции, които предлагат посреднически визови услуги за тази страна. Доверих се на Пингвин Тревъл и след плащане на съответните такси безпроблемно получих паспорта с визата 

 

За автомобила се изисква Карнет дьо пасаж, който се издава от Съюза на българските автомобилисти. Струва 100 лв. плюс депозит от 1000 лв., който се връща след прибиране в България и представяне на заверения карнет.

 

Иран е най-голямата държава в Близкия изток. 

 С площ 1 648 хил. км² тя е 15 пъти по-голяма от България и 4,5 (!!!) пъти колкото Германия. Релефът е преобладаващо планински с плата, високи равнини и ниска юго-западна част. На север, между Каспийско море и столицата Техеран, е планината Елбурс с най-високия ирански връх Дамаванд (5671м.). Средната част е заета от обширни пустинни области и планината Кух-е Руд. В посока юго-запад следва равнинно-хълмиста част и най-голямата планина в страната Загрос. Соленото езеро Урмия е разположено в северо-западната част, която също е с преобладаващо планински релеф. В средната част на Иран има няколко солени езера, повечето от които са пресъхнали

Солени пресъхнали езера в ИранСолени пресъхнали езера в Иран

     

 

 

 

 

 

 

Иран граничи:

на изток с Пакистан и Афганистан; на юг с Оманския и Персийския заливи на Арабско море; на север с Туркменистан, Каспийско море, Азербайджан и само 50 км. с Армения; на запад с Ирак и Турция.

Населението на Иран

от почти 80 милиона души е 11 пъти повече от населението на България.

По мои впечатления, иранците са горди хора със самочувствие на велика нация, наследници на древната Персийска империя. Преобладаващата част от тях са сърдечни и гостоприемни, винаги готови да помогнат. Проявяваха видим, но не натрапчив интерес към мен като чужденец, обикалящ страната им. Щом разбираха, че съм добронамерен отваряха сърцата си и бързо се сприятелявахме

Иранци (перси)Иранци (перси)

 Иранци (перси)

 Иранци (перси)

Иранците са мюсюлмани в преобладаващата си част

Мюсюлманската религия се основава на 5 стълба (задължителни правила), третият от които е благотворителност (даване на бедните и извършване на добри дела)Това означава този, който има повече материални блага да дава на този, който няма достатъчно такива. Тук се включва и даването на храна и подслон на пътуващите странници, с което си обяснявам факта, че на някои места ми даваха храна и ме подслоняваха за да не спя в колата.

Някои погрешно смятат, че иранците са араби. Те не са арабиИранците са перси. Говорят персийски език, наречен фарси. Използват модифициран вариант на арабската азбука. Цифрите им не са арабски, а съвсем неразбираеми за нас.

Иран

 

 

Иран е република

Под влияние на медийни публикации някои считат Иран за диктаторска държава. Иран е демократична държава с демократично избиран парламент(Меджлис). Немюсюлманските религиозни малцинства включват бахаитизороастрийци и християни, които са официално признати религии и имат запазени места в парламента. Начело на изпълнителната власт е президентът, който се избира по демократичен път. На най-високо равнище в държавата е религиозния водач (което всъщност е основанието Иран да не бъде приеман за нормална демокрация – бел.Ст.).

Часовата разлика спрямо България е + 1 час и 30 минути. Когато у нас е 9:00 часа, в Иран е 10:30 часа.

Почивният ден в Иран е петък. Това беше любимия ми ден, защото само тогава в градовете се шофираше относително спокойно.

 

История. Иран е център на една от най-древните цивилизации в света. Първата държава на територията на днешен Иран – царство Елам, възниква в югозападната му част през третото хилядолетие преди новата ера и е връстник на Вавилон и Асирия.

Чока Занбил – свещен град в Елам, Иран

Чока Занбил – свещен град в Елам

Останки от древна Суса – столица на Елам, Иран

Останки от древна Суса – столица на Елам

Следва Мидийската империя в началото на 1-вото хилядолетие преди н.е.

Персийската държава възниква през 6-ти век преди новата ера

и бързо се разраства до империя, владееща земите от Средна Азия до Египет и Босфора. Персите навлизат на Балканския полуостров и водят няколко войни с антична Гърция през V-ти век преди н.е.  През 4-ти век преди н.е. Александър Македонски завладява Персия за кратък период от време, след което страната връща своето величие. По случай 2500-годишнината на Персийската империя през 1973г. е построена кулата Азади, един от символите на столицата Техеран.

Пасаргада, Иран

Пасаргада

Персеполис, Иран

Персеполис

Кулата Азади, Иран

Кулата Азади

През 7-ми век арабите завладяват страната и налагат исляма

Съществувалата до тогава религия Зороастризъм остава да се практикува в някои изолирани райони. В последствие страната е завладявана от селджукските турци и монголците на Тамерлан.

През 16-ти век Персия възвръща значимостта си на първостепенна регионална сила. Процъфтяващите иранска литература, философия, медицина, астрономия, математика и изкуство се превръщат в основен елемент на ислямската цивилизация.

Крепостта в Бам, Иран

Крепостта в Бам

Дворец в Кашан, Иран

Дворец в Кашан

Фрагмент от порцеланов плот на маса, Иран

Фрагмент от порцеланов плот на маса

Двореца Голестан в Техеран, Иран

Двореца Голестан в Техеран

 

По-късно се водят войни с Руската империя, която отнема северните територии на Персия. През 18-ти и 19-ти век страната се модернизира, а в началото на 20-ти век се извършва така наречената Персийска Революция (1905г.÷1911г.).

Паметник на Кучук Хан в град Рещ, Северен Иран

Паметник на Кучук Хан в град Рещ

Кучук Хан е борец за равенство и справедливост, като някои го наричат иранския Робин Худ. Той започва партизанска борба, която завършва през 1920 година с образуването на Персийска съветска социалистическа република в Северен Иран със столица град Рещ. Следващата година републиката е разгромена от армията на шаха, Рещ е опожарен, Кучук хан е екзекутиран и главата му е изложена в Техеран за назидание.

През март 1921 година Иран подписва договор със Съветска Русия, една от клаузите на който дава възможност съветски войски да навлязат в страната, ако иранското правителство започне да провежда антисъветска политика. От своя страна Москва тайно обещава да прекрати военната подкрепа за Персийската съветска социалистическа република, извършвайки предателство спрямо принципите на така наречения „пролетарски интернационализъм“. В началото на Втората световна война правителството на Иран е на страната на хитлеристка Германия, което дава основание на СССР да приложи горепосочената клауза на договора. Съветската армия завзема Северен Иран през август 1941 година. Английската армия окупира южен Иран. По-късно в страната влиза и малък американски военен контингент. През 1942 година в Иран е прехвърлена многохилядна полска армия, формирана на територията на СССР, но отказала да се сражава срещу Германия. През 1943 година в Техеран се провежда първата среща между ръководителите на антихитлеристката коалиция.

Чърчил (Великобритания), Рузвелт (САЩ) и Сталин (СССР) на конференцията в Техеран

Чърчил (Великобритания), Рузвелт (САЩ)
и Сталин (СССР) на конференцията в Техеран

 

 

През 1935 година името на държавата се променя от Персия на Иран.

През първата половина на 20-ти век една от най-влиятелните политически фигури е неколкократния премиер Мосадък, но когато в средата на века той започва „леви“ реформи и се опитва да национализира петролната индустрия, ЦРУ и английското разузнаване организират преврат. Властта преминава в ръцете на монарха шах Мохамед Реза Пахлави, който модернизира страната, но потъпква гражданските свободи.  Шахът е свален по време на Иранската революция през 1979 г., след което се основава Ислямска република Иран, начело с Аятолах Хомейни. През 1980 г. съседен Ирак напада Иран и започва разрушителна 8-годишна война, която завършва без победител. През последните десетилетия в страната се извършват реформи, тя се модернизира и развива икономически.

 

 

Следващите части продължават с описание и снимки на основните посетени градове и забележителности в Иран.

 

Очаквайте продължението

 

 

Август ÷ Септември  2012 година

Автор: Валентин Дрехарски (град Перник, България)

E-mailvalentin.dreharski@besttechnica.bg

 Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Иран – на картата:

Иран

18 коментара

окт. 17 2012

На мотор из Африка (7): Малави: Виза преди да напуснеш

Продължаваме с мотоциклетната обиколка на Бойко из Африка. В първата част стигнахме до Йорданияминахме през Египет, минахме през Судан, прекосихме Етиопия, преминахме през Кения  и Танзания, а днес ще прекосим Малави

 

Приятно четене:

 

На мотор из Африка

шеста част

Малави: Виза преди да напуснеш

Малави, карта на маршрута – На мотор през Африка

 

Сухата част:

  • Валута – Малавийска квача /Kwacha/.
  • 1$ = 170 квачи.
  • 1 литър бензин = 256 квачи
  • Виза – в първия голям град след границата и струва 70$ или 50$ ако е транзитна за три дни. На границата се издава писмо, което удостоверява, че може да се влезе в държавата и до 72 часа трябва да се извади виза. По-нататък ще прочетете как точно се получи при нас.

И така, все още на 20.07.2010г. около обяд ние сме на границата. След като бързо преминахме от танзанийска страна,

в Малави влязохме също за 15 минути

Тук не се продават визи, а само ни издават писмо, с което ни разрешават да влезем в държавата и до 72 часа трябва да си извадим, за да можем да напуснем след това.

На границата Мони се свърза с дилъра на БМВ в Замбия, за да ми уговори гуми, но там нямали налични, а можело да се поръчат едва след като отида на място. За пореден път се „зарадвах“ как дилърите помагат, когато човек е на път и има проблем. Сигурно ще е огромна загуба за дилъра да ми поръча гуми и като отида на място да си ги взема. Но може да се притесняват, че просто някой им звъни от границата на Малави, за да иска гуми и това е само за да си прави майтап с тях и те след това няма какво да ги правят. Както и да е.

Тук на границата ни настигнаха Алан и Фиона. Алан също опита всичко възможно да ми уреди гуми, но без резултат. Хубавото беше, че предната вътрешна гума се държеше прекрасно. Влязохме в

Малави

За тази страна не знаех почти нищо предварително, освен че има прекрасно езеро, води се за една от най-слабо развитите държави в света и главно се препитават с отглеждане и износ на тютюн, чай и памук. Сега имахме възможност да проверим лично. Разгледахме картата и видяхме, че

най-близкият голям град е Мзузу

и тръгнахме натам, за да си извадим визи от офиса на регионалната имиграционна служба. Отначало пътят беше скучен асфалт, но след около 60 километра при град Корунга, където спряхме да изтеглим пари, започна да се изкачва в планината. Тогава видях за първи път

езерото Малави

Огромно е и имах чувство, че гледам морето. Естествено спряхме и веднага и нас ни видяха местните.

Езеро Малави – Малави, На мотор през Африка

Езеро Малави

Малавийци – Малави, На мотор през Африка

Малавийци

 

 

 

 

На пръв поглед Малави прави впечатление на по-бедна държава от Танзания, хората също са доста бедни, но всички са положили усилия да

изглеждат добре и пред домовете им да е подредено

Пътят се изкачваше доста нагоре в планината и карахме по прекрасни асфалтови завои. Времето се оправи и се радвахме на слънцето.

Малави, На мотор през Африка

Малави – На мотор през Африка

 

 

 

 

А навсякъде, където спрем, излизаха да ни посрещнат 😀

Малавийско дете – Малави, На мотор през Африка

 

 

Продължихме още с изкачването на планината и вече на високото видях прекрасна гледка към езерото. Спрях, но лошото беше, че тогава нямах връзка с Мони, който караше пред мен и той продължи. Наложи се да се върне. Да си призная честно така доста пъти го принуждавах да се връща и по неговия километраж пътят в километри е по-дълъг от това, което е при мен. Ама пък кога пак ще спра на това място.

Езеро Малави – Малави, На мотор през Африка

Малави – На мотор през АфрикаМалави – На мотор през Африка

 

 

 

 

В следващото пътуване обещавам да съм по-сериозен и ще се запася със сигнални ракети, за да предупреждавам когато разговорните не работят 😀

Започнахме да се спускаме от планината към гр. Мзузу

И пак спряхме. Дойдоха посрещачите и Мони веднага завърза разговор за икономическата обстановка в страната и защо децата нямат учебници 😀  А те му отговориха, че нямат, защото туристите, които срещат, не носят, за да им дават. Прави бяха.

Малави – На мотор през Африка

 

 

 

 

Тук Алан и Фиона отново ни настигнаха и това беше последната ни среща с тях.

Малави – На мотор през Африка

Алан и Фиона

 

 

 

 

Около 14.30 часа стигнахме

гр.Мзузу

и се отправихме директно към имиграционната служба. Мони взе паспортите и се качи за визи, а аз останах да обяснявам на местните какви сме ние, откъде идваме, къде отиваме, колко струват моторите, колко вдигат, и други подобни неща. Тук се сетих за интересния мейл, който Мони получи от едно от канадските момчета – Майк, с които карахме в Судан. Пишеше как през цялото време карат зад нас, дори в един хотел са им дали същата стая, а на всяка бензиностанция са ги питали дали и те са от България, защото двама минали преди два дни. На всяка бензиностанция винаги ни разпитват обичайните неща и приемат отговорите съвсем простичко. Минават двама швейцарци и нас ни питат вие швейцарци ли сте, ние – от България и значи за тях и следващите са от България, а като минат канадците значи и след тях са от Канада и т.н. Всяко зареждане на гориво беше свързано с кратък разказ около 15 минути на тема от коя държава сме, къде отиваме и т.н. Обикновено се разказва поне пред 10 души и дори репликите ни се повтаряха едни и същи.

Mzuzu, Малави
Та докато разказвах на поредните нашата история пред имиграционната служба, Мони слезе ядосан. Вътре след като попълнил всички формуляри му казали, че всъщност нямат стикерите за визи. Трябвало да отидем в столицата Лилонгве, за да е сигурно, че ще има. Това доста промени плана ни за престой в Малави, но нямахме друг избор. Визата е важна, защото с нея дават и разрешението за напускане на страната. Продължихме по пътя вече с една цел – да търсим място за нощувка. Обиколихме доста лоджи и точно когато се стъмни намерихме

лоджата  „Chintheche Inn“

Останахме да нощуваме там. Нямаше други туристи, а мястото беше доста хубаво на брега на езерото. Беше спокойно извън активния туристически сезон. Така приключи този наш ден от пътуването.

21.07.2010г. – 49-ти ден.

Беше една от малкото вечери, в които успях да се наспя. Събудихме се точно при изгрева на слънцето. Натоварихме багажа, за да сме готови за път.

Малави – На мотор през Африка

 

 

 

След това веднага отидохме на брега на езерото.

Езеро Малави – Малави, На мотор през Африка

Езеро Малави – Малави, На мотор през Африка

Езеро Малави – Малави, На мотор през АфрикаЕзеро Малави – Малави, На мотор през Африка

 

 

 

 

 

 

Все още ни беше странно, че сме на брега на езеро. Цяла нощ се чуваше как се разбиват вълните и имахме усещане, че сме на брега на море. Беше пусто, защото сега не е сезона за туристи в Малави. Езерото наистина е много красиво и огромно.
В 08.30 часа отново тръгнахме на път. Бяхме решили да си вземем визи, да напуснем Малави и още тази вечер да влезем в Замбия. По план трябваше да отидем в по-развитата част от брега на езерото, където са курортите, но това беше точно в обратна посока на столицата. Времето отново беше хубаво с много слънце и ясно небе. Спирахме за почивки, за да погледаме още малко към езерото и естествено пак ни посрещаха.

Езеро Малави – Малави, На мотор през АфрикаМалавийски деца – Малави, На мотор през Африка

 

 

 

В Лилонгве

стигнахме в 13.00 часа. Лесно намерихме имиграционната служба. Поискахме транзитни визи и процедурата по издаването отне един час.

Лилонгве ни направи впечатление на много чист и подреден град,

а освен това и много развит с модерни сгради. Нещо много различно от това, което до сега бяхме видели в Малави. Населението му е около 700 000, но е първата столица до тук, в която няма задръстване от коли и камиони.

В 15.00 часа бяхме готови с визите и поехме към границата. Беше доста смешно, защото общо взето ситуацията стана – дайте ни визи, за да напуснем страната.

На 10 километра преди границата ни спря полиция. Провериха ни шофьорските книжки и поискаха застраховките ни. Ние нямахме, защото на границата при влизането след като попитахме, ни казаха, че не ни трябват. Сега полицаят обясни, че това не е вярно и трябва да имаме задължително. Написаха ни по един фиш, Мони отиде да ги плаща, а аз останах с полицаите, докато се върне и покаже разписките, че е платил. Платихме по 30$ и продължихме към границата.

Отново от страна на Малави излязохме за около 15 минути и вече пред нас беше Замбия. Завърши още един ден от пътуването ни. Бързо минахме Малави, но и тук отново ще дойдем да поразгледаме за повечко време.

 

Очаквайте продължението

 Автор: Бойко Терзиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Източна Африка – на картата:

 

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

 

One response so far

« Newer Entries - Older Entries »