Етикети: Виетнам

Кораби – Залив Халонг, Виетнам 0

Индокитай (2): Виетнам: Заливът Халонг и Хо Ши Мин (Сайгон)

Продължаваме пътуването из Индокитай заедно с Мая. Започнахме с Ханой – столицата на Виетнам, а днес сме из Халонг, Сайгон и делтата на Меконг. Приятно четене: Виетнам: Заливът Халонг и Хо Ши Мин (Сайгон)...

Виетнамски младежи – Ханой, Виетнам 2

Индокитай (1): Виетнам: Ханой

Започваме едно пътуване из Индокитай заедно с Мая. Като за начало започваме с Ханой – столицата на Виетнам. Приятно четене: Виетнам: Ханой част първа на Индокитай – Виетнам, Камбоджа и Тайланд Такааа … всичко...

Залив Ха Лонг (Халонг) – Виетнам 1

Виетнам и Камбоджа (1): Виетнам

Заедно с Боряна започваме едно пътуване из Индокитай – започваме с Виетнам. Приятно четене: Виетнам и Камбоджа през декември 2015 част първа Виетнам През септември с две приятелки решихме да посетим Виетнам. Речено –сторено....

Азиатските дракони (2): Виетнам 0

Азиатските дракони (2): Виетнам

Днес ви представям втората част от поредицата Азиатските дракони на Иван. Първата беше Хонконг, а сега – приятно четене: Виетнам част втора от поредицата Азиатските дракони   Още в България имахме интересна случка във...

Виетнам: През Сайгон до Хой Ан, Хое и Китайският плаж 3

Виетнам: През Сайгон до Хой Ан, Хое и Китайският плаж

С Жени и Стефан днес отиваме във Виетнам, като част от обиколката им в югоизточна Азия.

Приятно четене:

Виетнам: През Сайгон до Хой Ан, Хое и Китайският плаж

9 февруари, лето 2012то, летище NoiBaiХаной.

Ден 19 от разходката из ЮИ Азия

Часът е едва 6:30 , но отново сме подранили. Този път от нетърпение да се изнесем от тая страна след едва 9 дни. Времето е студено, гарнирано с едва 6 градуса над нулата, поднесено с дъжд. Полета отново закъснява и типично за соцстрана, никой няма идея защо и с колко. За да е пълна картинката, семейство Русеви са единствените по къси гащи и сандали…

А разходката из тази част на света започна от … „Я да видим какво толкова има в тоя Виетнам – новия Азиатски тигър !?!”

9 дни по-рано, САЙГОН

След 14-15 часово пътуване от СиемРеп, Камбоджа, автобуса ни стоварва по тъмно в сърцето на District 1,  района, в който местните са малцинство- толкова много чуждоземци има по улиците. Хотелчето е доста прилично за цена около 20$ за двойна стая със самостоятелна баня. А и е на най-бекпекърската улица – BuiVien, изпълнена с всякакви образи, насядали по пластмасовите детски столчета на „заведенията” с бутилка бира в ръка, зяпащи  себеподобните.Опознаването започва на другия ден, докато търсим някаква пагода, забутана в някакъв квартал, след като сме увековечили пред основните забележителности.  Не я намираме, въпреки лутането из касъците. А и няма кой да ни упъти, защото в тази част на града освен че никой не знае друг език освен майчиния , а ми белите ни гледат като извънземни.  Голям, модерен град, лъхащ на френски колониализъм (все пак франсетата са им организирали държава и измислили писмеността).Големи сгради, в чиито сенки са се приютили типичните азиатски улични кухни, тротоарни фризьори и педикюристи дори. Добре поддържани градинки със символа на съветите – сърп и чук.

 Сайгон, Виетнам

 Бръснар – Сайгон, Виетнам

 Бръснар – Сайгон, Виетнам

 Парк – Сайгон, Виетнам

 

Широки улици, изпълнени с безброй моторчета, дебнещи  да стъпиш на тяхна територия, за да те прегазят. Всъщност , пресичането на булевардите сред цялото това множество не е никакъв проблем и въобще не е толкова опасно, колкото ти се струва от тротоара – просто не трябва  да спираш щом тръгнеш. (Е, няколко пъти се изкушавам да го направя, за да видя колко голяма ще е купчината, но човешкото у мен надделява.)  Този град определено ни харесва.

7дни по-рано, Делтата на Меконг  – разходка с лодка…

Омесени със група австралийци (по паспорт, но не и по произход) тръгваме да я видим тая прословута делта.

 

В делтата на Меконг, Виетнам

 

След  кануто, фото сесиите по  ръкавите на великата Меконг, акостираме  на остров с кокосова ферма. Отегчителна лекция за кокоса – що е то и какво му е приложението. Типично по азиатски – нищо не се хвърля и има хиляди приложения. Пчелин със мед от кокос!?!  Обясняват ни за пчеличките и  как се прави мед. Решават да ни впечатлят  и подканят някой да хване с голи ръце пита, покрита с пчели…

 

 

Аууу , колко страшно!!! За пореден път доказваме на света че българите сме смел и безстрашен народ .За ужас и учудване на другите бели и на самия екскурзовод, Стефан хваща пчелната пита с голи ръце и  показва коя е пчелата-майка. Пак сме център на внимание. Доразглеждане на кокосовата ферма, оризови питки,  райски красива градина, огромна колкото телефон стоножка, отново  разходка с кануто.

 Стоножка –  делтата на Меконг, Виетнам

Красиво си е …

 В делтата на Меконг, Виетнам

6 дни по-рано, Хой Ан

 Кокетно малко градче, със стари къщички в японски или китайски стил, което си заслужава 2-3 дни.

Хой Ан, Виетнам

Още по-известно със шивачите си. Навсякъде е пълно с шивашки ателиета които ти спретват риза за има-няма 3 часа. За Стефан – две. И без това у дома е голям зор да се намери неговия размер.

Hội An, Куанг Нам, Виетнам

 

Хм, всъщност в България повечето размери  мъжка мода са по-скоро за виетнамци, а тук- за европейци. Малки хотелчета, някои от които приличат на нашите си възрожденски къщи, и навсякъде пред всеки хотел, заведение или магазин,саксии с жълти хризантеми. Сигурно е свързано с религията.  Покрай реката има симпатични малки ресторантчета където можеш да пиеш тайгър  или бира лару за 1$ и да си хапнеш вкусна риба или други морски глезотии. Вечер целия град е осветен с китайски фенери в различни цветове.

 Хой Ан, Виетнам

 

И тук е готино.

4 дни по-рано, Хое

 

 Изгубено време, но го отбелязваме на картата.  Разстоянието между двете градчета решаваме да преодолеем със слийпинг бус на прословутите Shinhcafe. 150те км ги преодоляваме за 4 часа , спирайки за половинчасови почивки на Мраморната планина

 

Мраморен Буда, Виетнам

(страхотни скулптури от мрамор, но камъка от Анкор Ват във раницата  ни напомня да си вземем по-малки будички) ,

 Мраморен Буда, Виетнам

Китайският плаж, Виетнам

 

 

и  на Китайския плаж (всъщност са го открили американците, докато се плацикали  преди поредната бомбардировка над северен Виетнам). Прословутия императорски дворец , несполучлив опит за копие на китайския забранен град, е почти изцяло една зелена поляна с тук- там плесенясали камъни, пред които стърчат табели които ти казват какво точно трябва да си представиш че е имало преди няколко века. Много малка част е реставрирана, но в интерес на истината се продължава с реставрацията. Е ,със скоростта на костенурка, ама  тук все още си е соц. За наше учудване на територията на двореца има тенис-корт  с  виетнамски баровци.

3 дни по-рано, Ханой

 Бррр!!!! След всичкото слънце дотогава, все едно попадаме на северния полюс, нещо ни  накъртва тоя Виетнам. Иначе голямо обикаляне за да се увековечим пред мавзолея на Хо-Чи-Мин. Комунистическа му работа. Заградено отвсякъде с милиция. Сакън някой да не навреди на останките на Великия Вожд  чичоХо. Мавзолея стои самотен в очакване на  виетнамския Бакърджиев. Обикаляме половината град не само заради това, а и да търсим широко рекламираната Пагода-На-Една-Колона /най старата/. Нищо особено, по-скоро прилича на къщичката на баба Яга от някой детски парк, обаче след голямото вървене около мавзолея поне си почиваме докато я зяпаме. Вървейки безцелно без да искаме  попадаме на паметник на кого ???  На Ленииин…. Отдавна не бях виждала, все пак от 23 години сме в демокрация.  Край нас се разстилат спомените за манифестации… червени знамена… скандирания „ Ка-Пе-еСеС –  Бе-Ка-Пе”…… Лелееее, добре че се отървахме. Иначе щяхме да видим Виетнам през крив макарон. За храната си харесваме едно ресторантче (Tamarind café, P Ma May 21)  и не го сменяме през три дни престой. Вкусно, мноооого вкусно. Дори чакаш да се освободят места, за да хапнеш, отблъсквайки атаките на изнервящо агресивните тук-тукаджии, просяци, улични продавачи и всякакви подобни.

2 дни по-рано, Залив Халонг

 Красиво, уникално място, обаче защо господ го е създал точно  във Виетнам? На нас по ще ни приляга. Големи и красиви плажове, с огромни туристически комплекси . Организацията е тип „Балкантурист”. Всичко е комерсиализирано, на конвейр. На корабчето  разговоряме с поредните  австралийците , докато минаваме край скали с най-причудливи форми

– ”Ами омръзнаха ни и Бали, и Пукет, и  започнахме да идваме тук, във Виетнам. Но при поне 30% -ното ежегодно поскъпване на цените за чужденци, и при все по-грубото и арогантно отношение към нас, сякаш сме ходещи банкомати, а не тия дето всъщност ги храним, мнооого скоро ще се преместим на друго място”- обобщава общоавстралийското мнение за Виетнам Боб –  позастарял симпатяга от някъде си край Пърт, собственик на туристически и увеселителни корабчета т.е. с опит в туристическия бранш. Като се замисля, и тук, във Виетнам, скоро ще се спука балона, ако не се е почнало дори, гледайки лихвите по депозити на банките, мога да си представя колко са по кредитите.Само че като им гледам „трудолюбието”, голям …, зор ги чака.   И Боб , и симпатичната му съпруга остават разочарование от огромното разстояние до България. Разделяме се с взаимни обещания за гостуване. ( Да,бе,да- хоп на самолета и утре сме у Австралията, ама нещо се е развалила печатащата машина и ще се позабавим).  Пещерата  –и в БГ си имаме пещери и то многократно по-големи и по-красиви, но кой знае за тях, а тук дори и да не е нещо особено се прави да изглежда такова и  белите ахкат и цъкат / не само бели, освен японци и китайци,имаше и доста корейци, южно разбира се, онези на север само сънуват/. Но има много големи чужди компании, които присъстват и с производство.В Ханой, а и не само там, качествена стока е на добри цени, дори и за нас българите.

9 февруари, 11:30 местно време, летище NoiBaiХаной

 Най-после отварят гейта и всички за Luang Prabang, Лаос, бързаме да се изнесем от това място. За този полет сме само бели, френско говорящи. Автобусчето към самолета преминава край целия терминал, сградата на летището се скрива от погледите ни и всички започваме да се споглеждаме озадачени – какво, по дяволите, става сега? Когато слизаме най после , застиваме. Пред нас е мааалко самолетче, двувитлово, от ония- с падащите стъпалца!!!

Отдалеко изглежда като изплезено пале. „ Мон шери, но това нещо сигурно е от войната!”- чувам възклицанието на изумената застаряваща дама до мен. Чудим се как въобще ще се поберем всички.  А полета е най-скъпия, тройно и четворно по-скъп от другите.   И то в този край на света, където са измислили лоукост компаниите. Но сме преглътнали солената цена пред алтернативата от 26-30 часовото среднощно пътуване през Виетнамско-лаоската джунгла и поне 4-5 часово чакане да отворят Лаоската митница. Паркираме се в малките седалчици, до малкото прозорченце, вдигнали кръвното на „мах” от нетърпение да излетим!

Самолетчето снижава за кацане между два планински върха, които са буквално на една ръка разстояние. Ако пилота не внимава може и да закачи крилата в някой от тях. Чак сега всички разбираме защо пътуваме в тази детска играчка – пистата е толкова стара, малка и къса, че едва ли по-голям самолет би се побрал на нея. Затова пък след учудващото меко кацане, самолетчето спира на 10 метра  от Luang Prabang International Airport.

САБАЙДИ, ЛАО !!!

Автори: Жени Русева и Стефан Русев

Снимки: авторът


Други разкази свързани с Виетнам – на картата:
КЛИКАЙТЕ ЗА ПОДРОБНОСТИ

Една виетнамска сватба (2): Женитбата 2

Една виетнамска сватба (2): Женитбата

Продължаваме с виетнамската сватба, която Ан ни описва. Вече ги запознахме и сгодихме младите, сега остава и да ги оженим 😉

 

Приятно четене:

 

Една виетнамска сватба

част втора:

Женитбата

 

 

 

Та така… Запознахме двете страни на момчето и момичето, съгласихме се те да си дружат официално, сгодихме ги… Сега остава да ги оженим.

Излишно е да споменавам, че отново се търси подходящия според звездите ден и час, нали?

Стряскащо, но факт –

този етап от виетнамската сватба се състои от 7 (седем!) подетапа

Няма да ви ги разказвам всичките, ще ги посъкратя и слея до 2, защото едва ли вече се спазват от-до, но 7 си е внушителна и съвсем не случайна цифра, която заслужава да бъде спомената. Предвид дотук изминалите процедури.

Преди важната дата двете страни правят бесни или поне освежителни ремонти на къщите си и ги украсяват в червено – символа на щастието.

Ханой, Виетнам

 

 

Най-първо от страната на момчето изпращат вестоносец

с малки дарове да съобщи за пристигането на голямата делегация. Забавна част от тази церемония е как гостите се посрещат най-първо от няколко малчуганчета, които опъват голямо въже пред къщата на момичето и не пускат никого, докато не получат достатъчно бонбони. 🙂

Участниците и даровете с малки изключения се повтарят с предишната сватбена церемония. Да си припомним – цялата рода на момчето плюс цялата рода на момичето плюс момчетата-носачи и момичетата-посрещачи на дарове… и тук, освен всичко, се добавят и гости на двете страни.

 

Делегацията на момчето се предвожда от най-възрастния във фамилията, който държи сноп ароматни пръчици, след него са носачите на дарове. Домакините най-първо канят него да влезе и да запали пръчиците на олтара, приемат даровете, след което заедно посрещат цялата рода на момчето.

Следва младоженците да се поклонят на предците

пред олтара и заедно да раздадат даровете на всички гости. Родителите на момичето поднасят подарък на дъщеря си, после всички близки и роднини на двете страни заедно слагат трапезата. Приканват се гостите им да се присъединят към тържествения обяд.

След гощавката

всички – отново да припомним: младоженците, техните семейства, гостите, носачите и посрещачите, вземат булката и се замъкват към къщата на момчето. Единствена остава майката на момичето. Още преди края на обяда майката се скрива някъде из къщата, докато цялата делегация напусне къщата. Обичаят гласи, че тя не трябва да изпраща дъщеря си, защото на младата булка може да й стане мъчно за дома и да вземе да размисли.

Същият обичай гласи, че майката на момчето, демек злата свекърва, не трябва да посреща булката – вероятно поради същите причини. 🙂 Чак когато булката престъпи прага, свекървата се появява. „Късно, чадо, излъга се…!“ 🙂

Тук на гостите се поднасят чай и сладки, вероятно за да им слегне храната от обяда. 🙂

След като се разотидат всички,

освен най-близките и преките роднини по първа линия на двете страни, младоженците отново палят пръчици, този път почитайки предците на мъжката страна. После свекървата или друга почитана възрастна жена с много деца и внуци (демек, доказала се) се заема с постилането и украсяването на бъдещото семейно ложе.

Само да вмъкна, че няма такъв филм двамата да се изнесат отделно – традицията повелява булката да се пренесе в къщата на родителите на мъжа си и да се грижи за тях като предана снаха. Обикновено всяко виетнамско семейство живее в еднофамилна къща, в която винаги се предвижда за всеки син отделен етаж, на който той да доведе бъдещата си булка.

Горе споменах, че правят ремонт на къщата и най-вече на етажа на младоженците, като сменят изцяло мебелите в спалнята.

Та така,

след като спалнята е вече приготвена и украсена,

един по един всеки гост (добре, че голямата част си е отишла, че какъв калабалък иначе, не е истина) минава да ѝ хвърли по едно око и добра дума – например цъкайки на какво хубаво място си дават момичето или пускайки по някое пожелание за вечно щастие, мир и разбирателство.

Пред леглото на бъдещото семейство се поставя шишенце оризова ракия и специален сладкиш и възрастният господин-предводител на мъжката страна сипва на двамата млади по една чаша за наздравица. И с това се приключва тази част от церемонията.

 

Последната част на виетнамската сватба. Тюх, най-после!

Дотук всичко изброено изтощава дори само докато го изчетеш, камо ли да го изживееш. То излезе бетер циганска сватба, дето три дена яли, пили и се веселили. Сигурна съм, че дори кралските особи не се морят толкова с церемонии.

Ще кажете, че най-сетне стигнахме до купона, но както споменах преди,

тази част е всъщност най-скучната.

Защото цялата дандания се развива за около 2-3 часа и най за жалене са младоженците – уж трябва да е техният най-важен празник, а през цялото това време се занимават с посрещане на гостите, ръкуване със стотици ръце, обикаляне по масите и усмивки през зъби, и не могат ни да хапнат нещо, ни да седнат. И не, не ми казвайте, че тук е същото. Сега ще видите за какво ви говоря.

Споменах също, че средната виетнамска сватба има 300-400 гости. Ако семействата са по-заможни или с по-високо социално положение, цифрата може да достигне и 700-800.

Как става това? Ами всъщност обичаят е родителите на двете страни да уреждат (и плащат) сватбата и съответно те канят своите гости. Подчертавам – своите гости. Младоженците общо взето са само участници в този филм и техните лични гости са не повече от 20-30 от цялата бройка.

Колкото по-високи позиции заемат родителите, толкова повече гости канят. Роднини, колеги, бизнес партньори, състуденти, приятели и съседи, ако щете.

Ама като казвам роднини, имам предвид ВСИЧКИ. И вторите, и третите братовчеди, и стринката от село, и цялото им гордо поколение. Няма значение, че последно сте се виждали преди 10 години. Ако не ги поканиш, ще те прокълнат до девето коляно.

А и другите гости не е задължително да са близки. Сватбата на детето ти е възможността ти в живота да събереш всичките си познати. За тях пък е възможност да ти върнат услугата, или по-точно сумата, която си дал, когато си отишъл на сватбата на тяхното дете…

Така, обяснявам:

Във Виетнам по сватбите е прието да се дават пликове с пари, а не подаръци.

Тези пликове задължително се надписват от кого са. Още при посрещането на гостите от двете страни на входа има два големи сандъка с тънки процепи и катинарче – за страната на момичето и страната за момчето. Всеки гост любезно е запитан от чия страна е и подканен да пусне пликчето си в точния сандък.

Понеже и двете семейства участват в разходите по равно, равна е и бройката гостите, които канят. Събраните пари всяка страна сама решава какво да ги прави и в повечето случаи ги дава на младоженците като помощ за изграждането на новия им съвместен семеен живот.

След цялата церемония се сяда и описва старателно в списък кой колко е дал. Този списък задължително се пази, за да може когато някой от гостите те покани на сватбата на тяхната щерка, ти да знаеш колко да дадеш – да не е по-малко от тяхната сума. Или пък повече – да не си помислят, че нещо се перчиш или ги критикуваш, че са дали малко.

Въобще виетнамците плащат сериозен данък обществено мнение и това най-добре се наблюдава по сватбите.

 

Гостите се посрещат от младоженците и родителите им на входа. Докато успеят да посрещнат, да се ръкуват и да разменят любезности с последния гост, първият вече е на основното.

Досещате се, че сватба с толкова много гости не минава без помощници. Обикновено това са сестрите, братята, братовчедите и братовчедките на младоженците. Едните посрещат гостите и ги упътват кое е правилното сандъче, други ги настаняват, трети раздават подаръци. Най-отговорна е задачата на пазителите на сандъците.

На съвременното сватбено тържество вече се допускат малко волности

извън типичните виетнамски традиции като разни баналности от световната практика – младоженците с техните родители влизат тържествено под мелодията на Менделсон, предводени от малки сладки шаферчета, хвърлящи розови листенца. Булката е в бяла рокля. Има диджей, развлекателна програма, певци и танцови ансамбли, разрязване на торти и разливане на шампанско в пирамида от чаши.

Дотук с модерните отклонения.

Младоженците заедно с техните родители се качват на една сцена, украсена с цветя, червени тежки завеси и бели надписи от стиропор с имената на младите, датата на събитието и двойка целуващи се гълъби. Родителите хващат микрофона и благодарят на гостите за присъствието. Свекървата подарява златна огърлица на снахата в знак на майчина любов и загриженост. Огърлицата не е собственост на новото семейство, а личен капитал на младата жена, с който тя може да разполага, както реши за добре.

После всички слизат от сцената и тръгват по масите, за да поздравят гостите един по един. Пак така – докато стигнат до последните гости, първите вече са си тръгнали.

Толкова. От два до три часа. В 10 младоженците вече са се прибрали в къщата на момчето и едва тогава те и техните родители смогват да сложат залък в устата.

Няма ядене на корем, няма пиене и повръщане до 6 сутринта. Няма танци. Това е делова вечеря, ако обичате!

Край

Автор: Ан Фам

Снимки: авторът

Задачка за наблюдателни: авторката пише за 7 подетапа, аз успях да открия и маркирам 6 – кой е липсващият етап, който не мога да открия? (бел.Ст.)
Сватби при други народи – на картата:

Една виетнамска сватба (1): Подготовка и годеж 28

Една виетнамска сватба (1): Подготовка и годеж

Наскоро разказахме за китайските втори съпруги, а днес Ан Фам ще ни разкаже как преминава една виетнамска сватба.

 

Приятно четене:

 

Една виетнамска сватба

част първа:

Подготовка и годеж

Така и не успях да проследя една автентична виетнамска сватба от самото й начало до истинския й край, поради натовареността в работата ми точно в най-благоприятния откъм климат (и съответно най-желания за сватби) период във Виетнам.

Успях да хвана последния етап от сватбата на брат ми –

сватбеното тържество, а то, да ви кажа честната, е най-безинтересният от всички ритуали.

Не искам да се покажа неблагодарна, защото специално го отложиха заради мен, но предхождащите го процедури са в пъти по-забавни.

Все пак надеждата ми да видя цялостна виетнамска сватба е у малкия братчед, който възнамерява да се жени тъкмо тази година. Ще почакаме и ще видим.

Но пък мога да ви разкажа цялата процедура по „бракуване по виетнамски“, без да съм присъствала лично, само от разказите за предишните сватби на по-големите братовчеди. Фамилията ни е била ту от страната на младоженеца, ту – на булката, и то няколко пъти, така че едва ли ще пропусна нещо значимо. Освен емоцията.

Преди да започна, трябва дебело да подчертая, че

културните разлики са огромни

Основно не толкова в ритуалите, защото стига да прочетете малко разкази на Ивайло Петров и ще намерите съвпадения. По-скоро разликата е в това, че тези ритуали все още се спазват строго във Виетнам.

Ханой, Виетнам

 

 

Освен това

Семейството все още е висша инстанция.

По-скоро имам предвид Фамилията и така лелеяното одобрение на по-старшите – бабите, дядовците, родителите, лелите и чичовците, вуйчовците и вуйните. „Уредените“ бракове отдавна са в миналото, в поколението на нашите дядовци и баби, но мнението на по-възрастните все още накланя везните на избора не само по отношение на това с кого да прекараш живота си, но и какво да учиш, какво да работиш или пък, не дай боже, дали да се разведеш.

Няма как да не направя

аналогия с италианските мафиотски семейства,

където Кръстникът диктува кога да дишаш и кога да спреш. Но това е защото съм израстнала от 5-годишна в България, в друга културна среда, оформила съм различно, по-самостоятелно мислене и се бунтувам срещу всякакви подобни вмешателства в личната свобода.

И все пак. Случи се една семейна трагедия, която ме замисли над силата на това обединение, на тази задружност. Всеки от семейството се опита да помогне с каквото може, без да се замисли и да поставя условия. Без да чувства досада и задължение. Естествено, като условен рефлекс. И това няма как да не те кара да се чувстваш сигурен, стабилен, и някак те утешава, че има много хора около теб, които да се погрижат да не се разпаднеш и не си сам-самичък на тази земя в своята мъка…

Но… За това – по-късно.

Следват четирите основни ритуала на виетнамската сватба…

Lễ Chạm ngõ (Първа среща на родителите)

Ще удължа малко предисловието с уточнението, че описвам типичната северно-виетнамска сватба, защото все пак родата ми произлиза от тази част на страната. По другите краища традициите се различават, но е съвсем разбираемо – една такава мъничка България има такова голямо разнообразие от народни обичаи, какво да кажем за страна, 4 пъти по-голяма и 11 пъти по-населена?

Отварям още една скоба, че хората във Виетнам са много суеверни и за всички важни събития в живота си (включително и за смъртта си, ако могат да избират) се съобразяват с доброто разположение на звездите спрямо тях конкретно. Така че не се учудвайте, че повтарям как внимателно избират деня и часа на провеждане на всеки етап от своята сватба.

Та… да започнем с първия сватбен ритуал:

Lễ Chạm ngõ 

Буквално се превежда „церемония по допиране на улиците“. Официалната първа среща на родителите на двете страни. Има за цел взаимно проучване на произхода, имотното състояние, образователното и професионалното ниво на двете роди, както и дали двамата млади си подхождат според звездите и личните им качества. Един вид „опипване на почвата“. И ако резултатът от срещата е задоволително положителен, родителите на момчето искат разрешение от страната на момичето „младите официално да си общуват и да се опознаят“. Нищо, че вече ходят от 6 години. 🙂

Тук е мястото да вмъкна, че

младите във Виетнам все още се женят девствени

Поне тези от „добрите семейства“. Дълго време си мислех, че е алабала и че все пак живеем в XXI век, пък и тях ги друсат същите хормони като младите хора навсякъде по света. Но не – всички мои братовчедки стоически се пазят до първата брачна нощ, а братовчедите вярват, че трябва да са първият мъж на своята жена, иначе ако тя така лесно се дава преди сватбата, то каква ли ще е след нея.  Та дори „лесно“ да значи след 6 години връзка. 🙂

И не, не се женят на 13-15 години. Дори изчакват поне да завършат висшето си образование, да започнат работа и тогава да създадат семейство.

Обичайно двете семейства избират заедно датата и часа, в който бъдещият жених с родителите си или с баща си и един висшестоящ член на рода отиват на гости на семейството на момичето. Носят дарове:

  • един странен плод trầu cau, който бабите използват вместо дъвка и който оцветява зъбите и устните им в алено червено; броят на плодовете трябва да е четен
  • две бутилки оризова ракия
  • два или четно количество пакети зелен чай на листа

плод trầu cau, който бабите използват вместо дъвка – Виетнамска сватба

снимка: thuongminh.net

Посреща ги ЦЯЛАТА рода на момичето плюс най-близките й приятелки. Момчето е в официални дрехи или в днешно време – в костюм сако, панталон, риза и вратовръзка. Момичето е в традиционна виетнамска рокля. Гостите се посрещат без официалности, скромно, със зелен чай, плодове, динени семки и сушени захаросани кокосови лентички. С това се показва, че са добре дошли, но не и непременно, че им се приема целта на посещението.

Когато страната на момичето приеме даровете от гостите, ги поднасят на олтара на прадедите и с това дават съгласието си младите да общуват „сериозно“. Тогава извикват момичето, което сервира чай на гостите и цялото си семейство, като приканва родителите си да отпият от чая, с което изразява пък своето съгласие по темата, но няма право да приканва гостите. Това право имат само родителите й. Това е и моментът, в който родителите на момчето преценяват бъдещата си снаха. Момчето присъства, но няма право да седи заедно с родителите си. Абе един вид

преговорите се водят между родителите на двамата, а самите те висят като прани гащи отстрани 🙂

 

След цялата тази процедура от страната на момичето вече могат да поканят гостите да останат на тържествен(-а) обяд (вечеря), за да покажат по-близките си отношения. Приема се, че две семейства щом се сродят, те наистина стават роднини, а не чужди хора, и откази от всякакво естество не се приемат. Нещо като членовете на Масонските ложи по света. 🙂

След тази среща кандидат-булката се възприема като момиче с потекло, произлизащо от добро семейство, а не без корен и семейство.

Този ритуал, макар и скромен по отношение на дарове и гощавка, все пак е много важна част от една сватба. С него се дава официалният старт на едни роднински отношения, които, макар и некръвни, остават за цял живот. Но тази среща не е обещание, а само първа стъпка към това двете семейства да станат роднини. Мостът към годежа и сватбата.

Пристъпва се към избирането на деня и часа за следващия ритуал – искането на ръката на булката (годеж).

 

Lễ ăn hỏi (Годеж)

Церемонията по искане на ръката на булката. Сиреч годеж. Много важна част от виетнамската сватба, богата на ритуали, дарове, трапеза и брой участници. От двете страни присъства ЦЯЛАТА РОДА – от дядото и бабата до най-малките наследници.

Освен това делегацията на момчето трябва да бъде предводена от няколко млади, симпатични и енергични ергени, близки приятели или роднини на момчето или пък… взети под наем. С изненада открих сайт, който отдава под наем „възпитани, учтиви, високи над 1,70 м (!!!) студенти, с опит в обслужването на такива събития, облечени в бели ризи, червени вратовръзки, черни панталони и черни обувки, с цена 80 000 донги (8 лв) на момче“. Могат да бъдат облечени и в национални мъжки носии. Не се учудвайте, че и те са рокли. Навремето нашите баби и дядовци цяла революция са сътворили, когато започнали да носят само панталони без рокли отгоре…

Та тези момчета поднасят в големи табли даровете за родата на момичето. Те пък трябва да бъдат посрещнати от моми, които да приемат даровете. Обикновено това са най-близките неомъжени приятелки или братовчедки на булката. Девойките са облечени в червени традиционни рокли.

Годеж във Виетнам

снимки от годежа на брат ми

Годеж във Виетнам

 

 

Броят на момците и момите трябва да е равен и нечетен – по 3, 5, а при по-заможните семейства – по 7, 9 или 11.

Даровете в общи линии се повтарят като при предишния ритуал Lễ Chạm ngõ (Първата среща на родителите – виж горе), но към тях се добавя и печено млечно прасенце (потекоха ми лигите!) и плик с пари за искането на булката.

Количеството и съдържанието на даровете варират според финансовото състояние на семействата. Разправят, че в Южен Виетнам освен споменатите по-горе дарове, родата на момчето поднася годежен пръстен, огърлица или обеци.

При все това разнообразие на традиции по различните краища на страната, навсякъде се спазва правилото броят на даровете да е четен, като символ на равенството между двамата бъдещи съпрузи. В същото време даровете трябва да се разпределят на нечетния брой момци, които ги поднасят. Това пък символизирало развитието. И аз нещо не успях да го схвана.

Даровете са израз на уважение и благодарност към семейството на момичето, за това, че са го създали, отгледали и възпитали. Защото родата на момчето ще се увеличи с още един човек, а обратно – от страната на момичето ще се лишат с един. Споменавала съм ви и преди – приема се, че само синовете остават твои, дъщерите отиват при чужди. И наистина сякаш е по-обичайно при нужда снахите да се втурнат да помагат наравно със синовете и дъщерите, но не и зетьовете. Не че седят отстрани безучастно, но не се очаква от тях да бъдат солидарни. Защото те пък носят голямата отговорност и дълг към собственото си семейство. Как да е, отплеснах се…

Та даровете, най-вече парите, освен споменатото по-горе, символизират и доброто желание от страната на момчето да подпомогнат за разходите на бъдещата сватба, да облекчат усилията и т.н. Твърди се, че напоследък тази символика все повече избледнява, за да не излиза, че семейството на момичето си дават детето за пари.

Всички дарове трябва да бъдат поднесени в златни кутии или медни табли, лъснати до блясък. Червеният цвят е символът на радостта, затова всички дарове се опаковат в червени кутии или пакети, покрити с червени покривала.

 

 

Цялата рода на на момчето с момците-носачи, независимо от начина на придвижване – с коли, таксита, рикши или пеша, трябва да спрат на стотина метра от къщата на момичето, за да се приготвят и приведат в приличен вид и тогава да заповядат в къщата на момичето.

За разлика от предишния ритуал на „опознаване“, когато от страната на момичето трябва да се правят на дружелюбни, но леко недостъпни, при този ритуал те трябва да се подготвят много старателно, защото на гости идват не само родителите на момчето, а и цялата му рода. По майчина и бащина линия!

Въпреки това целта на това шумно и многолюдно гостуване е

да се уговорят всичките етапи по подготовката на сватбата,

по стари традиции от страната на момичето не приготвят „солена“ гощавка, а само „чаена“. В наши дни обаче всички семейства на булките посрещат гостите с пищна трапеза, за да изразят своето гостоприемство, а и вероятно да покажат, че и те не отстъпват по нищо.

Момата за женене пък, облечена в бяла или червена традиционна виетнамска рокля, трябва да се скрие в стаята си, докато момъкът не дойде да я вземе или родителите ѝ не я извикат. Откривате ли прилики с българската сватба? 🙂 След което двамата палят по една пръчица на олтара, за да почетат предците, и тогава булката излиза пред родата на момчето, за да им поднесе зелен чай.

Семейството на момичето приема даровете, част от които поставя на олтара. След като изтлеят пръчиците, те връщат една част на родата на момчето, а останалата разделят от всичко по малко, но в четен брой от 4 нагоре, на пакетчета и раздават на своите роднини, приятели и съседи. В наши дни тези малки дарове се придружават от картички, с които се съобщава, че щерката вече е дадена и няма връщане назад. 🙂 Съобщителната картичка има и извинителна функция, ако нямаш възможност да поканиш някого (примерно съседа) на самата сватба, но все пак трябва да го уважиш и отчетеш. Ако пък искаш да го поканиш и сватбеното тържество е на по-близка дата, към картичката има и покана, в която се указват точната дата, час и място на сватбата.

По времето на дядо ми и баба ми периодът между годежа и сватбата можел да трае и 2-3 години, примерно защото момичето е било твърде младо и и родителите й са я жалели да ходи още малка у чужда къща. През това време на младите не им се е разрешавало да си общуват отблизо, нищо че са сгодени.

В настоящи дни двете събития ги делят само няколко дни, а заедно с годежа и последвалото го „вземане/посрещане на булката“, момчето може да си я прибере веднага, дори преди официалното сватбено тържество.

За което обещавам да ви разкажа скоро. 🙂

Очаквайте продължението

Автор: Ан Фам

Снимки: авторът


Сватби при други народи – на картата:

Спомените на една пътешественичка (2): От Сайгон във Виетнам до Анкор Ват в Камбоджа 2

Спомените на една пътешественичка (2): От Сайгон във Виетнам до Анкор Ват в Камбоджа

 Днес завършваме пътуването на Емилия до Виетнам. Предишния път стигнахме Ханой и залива Халонг, а днес от Хо Ши Мин (Сайгон) ще отиден към делтата на Меконг и ще отскочим до съседна Камбоджа. Приятно четене:

Спомените на една пътешественичка

част първа

От Сайгон във Виетнам до Анкор Ват в Камбоджа

Сайгон

Стигнахме зоната на бекпекерите, където са всички хотелчета от този тип и е пълно с мочилероси и е много раздвижена зона. Нашата къща беше в централната част. Пристигнахме и почукахме. Всъщност вратите там се държат отворени. Показа се собственичката, усмихната, лъчезарна, мила (пенсионирана учителка по английски език) и ни настани.

Накратко за дома и обичаите на тези хора

Както знае всеки, в цяла Азия всички се събуват преди да влязат-било в храм, било в дом. Къщата беше от типа ханойска (тези за които ви разказах -тесните, но дълги, на първият етаж имаше нещо като салонче(15-на м2) и кухничка.Там хората прекарваха по голяма част от живота си. Имаше една пейка(тип диванче, което те нощем разпъваха и спяха на него. От външната врата се влиза директно в салона. Минавайки по улицата, можеш да видиш какво става вътре, защото всички врати са отворени, за да става течение, заради горещината.

Хо Ши Мин (Сайгон), Виетнам

 

Къщата блестеше от чистота

в буквалния смисъл. Аз съм леко маниак на тема под. Това е първото място, където сам спала (също имайте предвид и 5 звездни хотели), където когато минах боса и нищо не ми залепна по краката. В нито един от дните. Изумително. Та даже в собствения ми дом не мога да получа този ефект. Един бял под, който светеше,фугите блестят. Изключително нещо. Имаш чувство, че си в стерилизирана болница, ухае леко на цветя. Абсолютен комфорт, поне в смисъла, в който го разбирам аз. На горните етажи са разположени стаите. Нагоре вървят едни вити много тесни стълби, по които ние едва качихме куфарите, защото във виетнамските домове всичко е правено по техен размер. Стаичката, в която ни настаниха-чиста, обикновена, необходимите неща, искрящо бели хавлии(спирам се на детайли, защото ми направиха лично на мен огромно впечатление), чаршафи колосани…Нямате идея какво усещане за топъл, приятен дом!

 

Жената ни донесе плодове, чай…като изобщо това не влиза в цената. Побъбрихме(силно казано де, защото моят английски е на ниво туризъм и разбирам само зле говорящи, като мен, а тя говореше перфектно). Всъщност тя говореше с Габи. Разказа ни на бързо, упъти ни как лесно да стигнем, където искаме. Препоръча ни неща за гледане … И такааа. Почувствах я като баба, при която се завръщаш след дълго отсъствие… Толкова мили хора, внимателни, съобразителни… Божествената Азия! Мисля си понякога, че в предишен живот съм живяла в Азия!

Не се смейте! Откъде тази страст и любов към тези хора не знам, към всичко тяхно, към миризмите и боклука даже…

Азия има едно очарование, което много хора не могат да усетят.

Продължете>>>