Archive for the tag 'Виенска държавна опера'

Ное. 18 2011

До столиците на Дунава … след слънчогледа (2): Виена

Продължаваме с екскурзията на Детелина из дунавските столици. Бяхме вече в Будапеща, а днес на ред е Виена;
Приятно четене:

До столиците на Дунава … след слънчогледа

Част втора

Виена

 

Слънчевите лъчи плахо се показваха иззад пухкави облаци, за да се свържат с „лъчите” на многото вятърни генератори, осеяли пътя между двете столици на Дунав. Равнинният релеф постепенно се изместваше от хълмист. И след 270 км от Будапеща до Виена, привечер влязохме във Виена. Незнам дали, защото Виена е столица на бивша империя, а сега е културен център на Европа, но я видях строга, височайша и … пленителна. Същевременно я усетих позната непозната – разбрах защо наричат Русе „малката Виена”.
Директно се отправихме към хотела, разположен в покрайнините на града, в подножието на Алпите, в непосредствена близост до Виенската гора, със странното име „Ochsenkopf” (Волската глава). Оказа се, че това е семейна къща за гости – домашен уют присъстваше навсякъде – от гостоприемното посрещане на домакините до специално приготвената вечеря с неописуем аромат (Виенски котлет). Това, заедно с тишината и спокойствието на гората, ни помогна да се отпуснем и да се отдадем на пълен релакс – нещо, от което всички имахме нужда преди очакващите ни приключения през следващия/те ден/дни.
Отпочинали посрещнахме утрото. Прекрасното виенско кафе и прословутите виенски кифлички ни потопиха в атмосферата на Виена преди да сме тръгнали за града. А в града на Дунава първата от многото изненади, които ни очакваха, беше

Площад Мария-Терезия.

Там имахме среща с местния екскурзовод – изключително добър – с много широки познания за историята и културата на Виена. Пътувахме към площада по Рингщрасе. Булевардът се счита за един от най-красивите в света и това не е случайно. Цялото му протежение от 6 км обхваща центъра на града, който е защитен от ЮНЕСКО. Строителството на булеварда започва по време на управлението на император Франц Йозеф I през декември 1857 г. Планиран е много мащабно, оставяйки достатъчно място за сенчесто авеню и много монументални сгради, които предстоеше да видим.
Измежду клоните на дърветата, на върха на един от първите монументи, които съзрях, се беше разположила едрата фигура на Мария–Терезия. Бяхме стигнали Площада. Паметникът, посветен на императрица Мария-Терезия е издигнат по заповед на император Франц Йозеф І. Тя е представена в обкръжението на своите най-близки съветници, военачалници и емблематични за своето време личности.
Мария-Терезия (1717 – 1780) управлява австрийската империя 40 г., до смъртта си. Тя наследява баща си – император Карл VІ, който няма мъжки наследници, а възкачването й на престола води до избухването на Войната за австрийския престол с Прусия. Отдавайки на своя съпруг Фердинанд Лотарингски титлата австрийски император, тя слага край на войната и поставя началото на мирно и реформаторско управление. Посредством успешни династични бракове тя успява да утвърди Хабсбургската империя като водеща европейска сила през 19 в.

Около паметника, като че ли в стремеж с екстериора си да достигнат висотата на Мария–Терезия, се разполагаха „горди” сградите-близнаци на Природонаучния музей и Музея за история на изкуството и Музейните квартири. Експозициите им със сигурност са много забележителни, но времето, с което разполагахме не ни позволи да ги разгледаме.
Срещу т.нар. музеен квартал се намира

Дворецът Хофбург

Дворецът “Хофбург“ е официална резиденция на австрийските императори – от Фердинанд Първи до Франц Йозеф. Дворецът представлява комплекс от сгради, включващ 18 тракта и 19 двора върху площ от 240 000 кв.м и е строен в продължение на 6 века. В императорския дворец са разположени Националната библиотека, Музеят на музикалните инструменти, оръжейната колекция на императора и Испанското училище по конна езда. Огромен интерес предизвикват Императорската съкровищница и апартаментите на Хабсбургите, както и покоите на известната и красива императрица Елизабет /Сиси/ и не на последно място терасата, от която Хитлер е произнасял своите речи. Днес, дворецът се използва като кабинет на президента на австрийската република. Към комплекса на “Хофбург” се отнася и Площада на героите – един от австрийските символи за национална идентичност. Тук се издигат статуите на принц Ойген Савойски, разгромил турската войска през 18 в. и ерцхерцог Карл, победил Наполеон в битката при Асперн (1809 г).

Hofburg, 1010 Vienna, Austria
Именно по поръчка на Ойген Савойски е бил построен (през 1721г) небезизвестният Белведере (на италиански означава „хубава гледка”) – разкошен бароков дворцов комплекс, състоящ се от две сгради с прекрасни градини помежду им. По-малката се нарича „Долно Белведере“. Залите ѝ са позлатени и в тях може да се видят скулптори от Средновековието. По-голямата сграда се нарича „Горно Белведере“ и представлява картинна галерия. В нея се разполага най-богатата колекция от платна на известния австрийски художник Густав Климт (вкл. „Целувката“). Посетихме само градините, които бяха очарователни.
По Ринга, освен сградата на Хофбургите, бяха разположени Парламента на Австрия, Виенската опера, Музея на изящните изкуства, Първата обществена обсерватория, Виенския университет и др. Независимо, че по-голяма част от сградите са планирани и построени в един и същи период, архитектурата е много различна. Тази смесица от архитектурни стилове често е наричана “рингщрасенстил”.
Извън всякакви стилове обаче и изразяваща свой уникален, беше една чудата къща –

къщата на прочутия австрийски архитект Хундертвасер

В тиха сенчеста уличка се издигаше разноцветната фасада със зелени тераси, не винаги еднакви по височина етажи, прозорци с различна форма и боядисани в различни цветове. При построяването й Хундертвасер се ръководел от идеята всичко в нея да бъде в хармония с природата. Негови са думите по отношение на творчеството си: „Правата линия е лишена от божественост”. В момента къщата е частна собственост и може да бъде разглеждана само отвън.
През цялото време на панорамната ни обиколка във Виена, погледът ми ту улавяше, ту изпускаше … един канал. Огромно беше учудването ми, когато разбрах, че този канал всъщност е река Дунав. Така виенчани са усмирили реката, която често е наводнявала града им в миналото. Дунавският канал започва там, където реката влиза в града, и минава много близо до центъра. Каналът всъщност е като допирателна на Ринга. На левия бряг течението също е променено изкуствено и се е получил един ръкав, който се нарича Стари Дунав. Между Стари и “нормален” Дунав се намират комплексът на ООН и Дунавската кула (градската телевизионна кула), т.нар. Уно сити. Много се зарадвах, когато видях Дунав в познатата й широчина тук.
Наближаваше обяд. Панорамната ни обиколка премина в пешеходна в сърцето на Виена – озовахме се отново на площад Мария – Терезия, оттам потеглихме пеша към централната търговска улица Грабен, минахме покрай много кафенета, бирарии, луксозни магазини. На малък площад стояха наредени странни черни фигури на хора в различна позиция на тялото. А зад тях се издигаше паметник в бароков стил – прочутата

Чумна колона.

Построена е по повод чумната епидемия през 17 век, отнела живота на хиляди хора и представлява множество скупчени облаци и светци, отправящи молитви за отмиране на епидемията.
Края на улицата наближаваше, наближаваше и времето за свободна разходка във Виена. Улицата завършваше на кръстопът пред една от най-значимите забележителности на града, готическата

Катедрала Свети Стефан (Щефансдом)

Строена е в течение на няколко века, като началото е било поставено от Рудолф IV върху руините на стари църкви, през 1359г. Катедралата е построена от варовик и е дълга 107 м., широка 40 м. Най-високата й точка е върха на една от готическите кули – 136м. Покоряването на 343-те стъпала на кулата си заслужава предвид гледката, която се разкрива от върха. Първоначално цветът на храма е бил бял, но с течение на времето замърсяванията на въздуха и опожаряването на града в края на Втората Световна война, са оцветили камъка в черно. Катедралата има 23 камбани, като една от тях е втората по големина в Европа. Тежи 22 тона и е излята от оръдията, пленени от турците. Има и друг интересен факт – според историята Бетовен разбрал, че е напълно глух, когато видял птици да излитат подплашени от покрива на Св. Стефан, но не могъл да чуе звъна на камбаните.
Вътрешността също е изключително красива с многобройните каменни скулптури и украсени колони. Смазват те величествеността, гигантските органи и размерите на катедралата, която отвън не изглежда чак толкова огромна. Вътрешността на Свети Стефан е и същинска съкровищница, тъй като съхранява уникални предмети и творби на изкуството, повечето от които могат да се видят само тук. Друго, което ми направи впечатление е, че в криптата, в медни съдове се пазят вътрешностите на Хабсбургите. А в друга църква, намираща се наблизо, са погребани самите тела. Храмът беше в ремонт по реставрационен проект, един от многото такива проекти. Независимо от многото архитектурни промени и течения, многобройните барокови добавки и пораженията от войната, атмосферата изглеждаше автентично средновековна.
Докато се разхождах по тесните улички около Катедралата, източно от нея, случайно попаднах на

къщата – музей на Моцарт

Там той прекарва най-хубавите години от живота си и написва “Сватбата на Фигаро”. Входът е 9 евро. Търсейки сувенир за спомен от Виена, минах покрай часовник с движещи се фигури, свързващ две сгради Adere. На кръгъл час, фигурите започват да се движат в традиционен танц.
Като в танц се движех и аз, залисана по внушителните сгради и особено по уникалните детайли на почти всяка една от тях. И започвах да се настройвам романтично за едно от най-желаните от всички ни места за посещение – Двореца Шонбрун. За Двореца прочетох много преди пътуването, но това, което видях още преди да спре автобуса, ако мога да опиша с една дума, беше … пищност – апотеоз на имперско величие и разточителство.

Дворецът Шонбрун

е построен през 1559 от Максимилиан ІІ на мястото на мелница със стопански постройки и лозе, за да служи за ловна резиденция. Името си дължи на открития по-късно красив извор (“Schöner Brunnen“, което в превод е красив фонтан). До турското нашествие активно е използван като място за ловни празненства и други дворцови прояви. Шонбрун е любимата резиденция на Мария- Терезия. По време на своето управление тя съумява да го превърне в дворец, демонстриращ елегантност и величие чрез средствата на бароковия стил. Палатът е свидетел на доста бурни събития през 18 и 19 век: Тук Мария-Терезия ражда и отглежда 16-те си деца; в Залата с огледалата свири шестгодишният Моцарт; тук започва и завършва живота си император Франц Йосиф І; в двореца е разположена щабквартирата на Наполеон, родено е единственото му дете; тук император Карл І подписва своята абдикация.

Паркът на Двореца,

заедно с двореца оформя една архитектурна цялост. Градината е създадена по френски образец от ученик на създателя на Версайската градина (Жан Трехе, ученик на Андре Льолотр). Централната ос на двореца оформя гръбнака на градината, чиято симетрия се определя от успоредни и пресичащи ги по диагонал широки алеи. По време на управлението на Мария Терезия паркът се разраства, като стремежът е бил градината  да се превърне в символ на имперската власт и да бъде естествено продължение на великолепните интериори на двореца. Голямата цветна леха с нейните строго симетрични геометрични форми, аранжирани в сложни мотиви, заимствани главно от фолклорни шевици (известни в градинарството като parterre de broiderie) оформя фона, на който изпъква величествената архитектура на двореца.  От двете страни на цветната леха са засадени дървета и храсти, оформящи орнаментни гористи местности, пресечени от малки пътеки и просеки, сред които се открояват отворени и закътани пространства със специфичен облик и колорит, украсени с фонтани и скулптурни фигури.

Лабиринтът

е един от привнесените чуждестранни декоративни ефекти в гористата местност на парка. Състои се от четири различни части с централен павилион, от който лабиринтът може да бъде видян като цяло.  В търсенето на верния път, всеки може да прекара прекрасни мигове сред природата.
По подобие на изградените в други имперски дворци оранжерии за отглеждане на редки цветя, възниква идеята за изграждане на помещение за отглеждане на палмови дървета, наречено Палмовата къща. Тя се състои от централен павилион, висок 28 метра и два прилежащи павилиона, които са с три метра по-ниски и обхваща площ от 2500 кв. метра. В павилионите се поддържа атмосфера с различни климатични зони: студен павилион, разположен на север, умерен климат в центъра и тропически климат в южния павилион. Това означава, че в тях могат да бъдат отглеждани редки растения от целия свят – палмови дървета, орхидеи, екзотични растения и  гигантската водна лилия Victoria regia. Близо до Палмовата къща е разположена т. нар. къща на пеперудите, в чиято  малка сграда могат да бъдат видени много живи екзотични пеперуди от различни краища на земното кълбо.  Отглежданите в Палмовата къща цветя през лятото придават особен екзотичен вид на отворените пространства между добре оформените храсти.
През различните години всеки един владетел слага своя отпечатък върху облика на парка, като изгражда различни павилиони, оформя различни по тип, модерни за времето си градини.  Такъв павилион е раннокласическата колонада Глориет, построена по план на Хохенберг на върха на хълма. Ансамбълът се състои от централна част под формата на триумфална арка, увенчана с могъщ имперски орел, кацнал върху глобус и заобиколен от плячка и величествени полукръгли арки от двете й страни. Постройката е украсена с множество ренесансови и барокови скулптурни фигури. Превърната в място за отмора, днес там може да се изпие чаша горещо виенско кафе, наслаждавайки се на прекрасния изглед към двореца, парка и околностите.
Най-впечатляващият елемент на парка Шонбрун е

фонтанът на Нептун.

Той изобразява богът на моретата и океаните с тризъбец в ръце. До него е скулптурата на богиня Тетида, коленичеща и молеща за безопасното пътуване на сина си Ахил до Троя.
В подножието на гориста местност на хълма на Шонбрун, са разположени римски останки, наречени развалините на Картаген. Напълно се интегрират в околността като живописна градинска черта. Ансамбълът се състои от правоъгълен басейн, ограден от масивна полукръгла арка със странични стени, създавайки впечатлението на древна постройка. Центърът на композицията е арка с фрагментен фриз, украсен с релефи на фигури, основани на римски модели.  Прилежащите стени са украсени в същия стил. Римските развалини са замислени като алюзия за победата на Рим над Картаген. В продължение на векове Хабсбургите въплъщават властта на римско-германския император, считат се за легитимните наследници на древната римска империя и по този начин постройката е израз на династичните им претенции.
В парка на Двореца Шонбрун се намира и

най-старият зоопарк в света,

през 2002г. чества 250 годишен юбилей. Инициатор на създаването на зоопарка е император Франц I. Първоначално зоопарка представлявал голям павилион за имперски закуски с 13 кръгово разположени около него клетки с животни и е бил с безплатен вход. Йозеф II организира няколко експедиции в Африка и Америка за попълване на колекцията му. Докаран е първият жираф, което се превръща в грандиозно събитие за цяла Виена. По-късно се ражда първият в света слон в неволя. Двете световни войни обаче нанасят сериозни щети на зоопарка и броят на животните намалява значително. През 1945g. те са едва 400, а днес – 4600 животни от 480 вида, на площ от 17 хектара. Виенският зоопарк е един от двата в Европа (освен Берлинския), които разполагат с Големи панди. През 2007г. тук се ражда първата в Европа Голяма панда. Сред най-интересните атракции е павилионът “Борнео“, в който се поддържа влажността и температурата на дъждовна гора и могат да се видят на живо уникални представители на тази екосистема.

Виена поднасяше своите предизвикателства към нас като букет от ярки слънчогледи и ние приемахме с охота всеки един от тях. Шонбрун беше един от най-ярките, оставяйки ни зашеметени от изобилието си.
На следващият ден, след добрият сън в тихото местенце под Виенската гора, наситените ни сетива като че ли искаха потвърждение за всичките ни впечатления досега. Арена на новите ни приключения нямаше да е Виена, а нейните околности – загадка за всички нас. Предстоеше ни да разкрием тайните на нашата „домакиня” Виенската гора.

Виенската гора

се оказа идеалното място за възстановяване на силите – чудесно хрумване от страна на организаторите Atlas-S в края на пътешествието ни. Виенският лес покрива впечатляващите 9 900 хектара и обхваща седем от виенските райони. Дом е на над 2 000 растения, около 150 различни вида птици и на много застрашени видове. Затова през 2005г. Виенската гора е обявена за резерват от ЮНЕСКО. Това е идеално място за почивка не само за виенчани, разположили колоритните си вили тук. Гората предлага много извори с чисти и полезни води, пътеки за разходки и катерене, възможност за планинско колоездене и др. Спокойствието на гората всеки може да намери и по тучните поляни и пасища, и  красивите лозя. Виена е единственият град, в чийто граници има обработваеми лозя. Голямо удобство е, че до Виенската гора може да се стигне с обществения транспорт.
Разходката ни във Виенската гора започваше да се превръща в истинска приказка – зад нас деликатно напомняха за себе си планинските пейзажи на Алпите, пред нас вълшебни кули загатваха Кралство Лихтенщайн, тайнственост и мистерия забулваше пътя на Светият кръст, който пък ни отведе в едноименния манастир и след още малко път (общо 17 км) пристигнахме до следващата планирана точка от нашето пътуване

езерото Зеегроте

Зеегроте е най – голямото подземно езеро в Европа и се подрежда сред най-любопитните места на Стария континент. В миналото (от 1848 до1912г.) е било голяма гипсова мина на три нива, където се е извличал бял и червен гипс за селскостопански цели. 20 хиляди литра вода наводнява най-ниското ниво и мината е затворена (през 1912г.). 20г по-късно е отворена отново, но вече като туристическа атракция. По време на Втората световна война на това място била изградена подземна фабрика за конструкция на самолети, останките от които се пазят в галериите. Температурата на въздуха е много ниска около 9˚С, така че топлите дрехи са задължителни (за сравнение – навън термометърът показваше 35˚С). Зеегроте може да се разгледа с моторна лодка като пътуването предлага гледката на уникална перспектива на осветените канали, обогатени от хиляди светлинни отражения, сякаш се плъзгаш безшумно над чуден подводен град.
От необикновеното Зеегроте, пътя ни продължи на юг и ни отведе в красотата и спокойствието на едно малко алпийско местенце, закътано в планинските хребети –

град Баден

Австрийският Баден, Баден под Виена – така го знаят всички, е романтичен град с много зеленина и минерални извори. Закътан във Виенската гора и заобиколен от многобройни лозя, Баден отстои само на 30-ина километра от Виена. Дотам се стига дори и с трамвай от самия център на Виена за около час. Отличава се с изключително мек и приятен климат. От всички страни се виждат зелените хълмове на Виенския лес и лозята между тях, от които се прави прекрасното младо вино “Ризлинг“, зрялото и концентрирано “Шардоне“ и класически червени изискани вина.
Една разходка из малките улички, съхранили историята, ни потапя в епохата на Бидермайер: малки сгради без показната натруфеност и разточителство на барока и рококото; епоха на скромността и простотата в бита, с елементи от класицизъм.

Историята на Баден

е много по-стара от модерните стилове. Баден е популярен и като града на императорите – любимо място на дворцовата аристокрация. Аристократичното минало на града започва още от ХVIII в. насам, когато коронованите европейски особи със семействата си възстановявали тук здравето си. Особена привързаност към града изпитвал император Франц Йосиф I, още повече че неговата любима Катарина Шрат била родом от Баден. В лятната резиденция на императора често гостувал неговият тъст – император Наполеон I. Янош Хунияди – сериозен политически и военен противник на император Матияш, също се възстановявал в Баден. На бойното поле обаче баденци подкрепили своя император срещу него и победили, а за отплата получили статут на град.
Особено модерен станал градът при императрица Мария–Терезия, която разположила в него лятната си резиденция. Не е за подминаване и фактът, че Баден е родното място на Дагоберт Енглендер. Малцина ще се сетят, че това е капитанът на кораба „Радецки”, чието име ще остане завинаги свързано с подвига на Ботевата чета.
Тук са живели много известни писатели, поети, художници, архитекти, музиканти, артисти и певци. Това го прави и културен център на империята. За първи път в Баден е била поставена „Сватбата на Фигаро” в придворния театър на Хабсбургите. Заради мекия климат Моцарт прекарвал голяма част от годината тук. Близо до него пък живеел Лудвиг ван Бетховен, написал в Баден „Тържествената меса” и голяма част от разтърсващата „Девета симфония”. Йозеф Хайдн, Антонио Салиери, Йохан Щраус–баща и Йозеф Ланер обожавали малкото градче. Карл Мария фон Вебер също бил влюбен в града. А Йохан Щраус – младши – ненадминатият майстор на валса, пък избрал Баден за място, където да се развива действието на операта „Прилепът”.
Но артистичната слава на града не е всичко. Неповторимата атмосфера се създава и от къщите и вилите с цветни дворове, уютните кафенета и кръчми “хойриген“. Баден е необикновено зелен град. Дъбове, кестени, липи, букове, ели крият гостите от летните жеги и изпълват въздуха с чудесен аромат. В градския парк оркестър свири творби на Щраус и Ланер, а от “беседката на Бетховен“ всеки може да се наслади на багрите на цветния часовник. Там е и замъкът Шлос Вайкерсдорф, популярен с розариума си. И всичко на фона на увертюрата към операта “Сватбата на Фигаро“ от Моцарт, “Френска полка“ от Щраус…
Авторът на нашата приказка Аtlas – S  постави класическата точка на финала на нашето пътешествие със своята изненада – подарък към нас – посещение на виенския

Пратер

Създаден е от Фердинад I като увеселителен парк, но през 17в. характерът му съвсем не е бил толкова екстремен. Всъщност това е бил градски парк с широки алеи с улични музиканти, кукловоди и артисти.

Не може да сме във Виена и да не видим друг от символите й:

Виенското колело (Riesenrad).

Виенското колело е най-популярната атракция в Пратера. То е първообраз за други такива в света и за това се нарича така. За първи път съоръжението заработва преди 113г. В своя  разцвет колелото е 67м високо, а един оборот отнема 20минути. Вместо натъпкани в малки кабинки, пасажерите се намират в широки кабини с големи прозорци, от които се разкрива Виена като “на длан“. Както и река Дунав как криволичи из града. Това беше нашият последен „валс” с „кралицата на Дунав” Виена.
Криволиченията на Дунав ме отведоха в мислите ми у дома. Докато бях на върха на Виенското колело и се наслаждавах на неописуемата гледка към „Голямата Виена” ме обхванаха носталгични чувства за моята „малка Виена”. Удовлетвореността от сбъднатата ми мечта ме караше да се чувствам покорител на самата себе си. Много странно, но това ме караше да искам да мечтая, защото няма нищо по-хубаво от това да сбъдваш мечтите си. А те могат да се раждат там, където ти самият си се родил…
Слънцето, „слънчогледът” за всички нас, бавно се оттегляше към своите покои – водите на реката, изпращайки ни с галещи лъчи. Те се пресичаха с лъчите на вятърните генератори и се преплитаха в мрежа с нишките на мечти и спомени – мечти за непознатото и спомени от преживяното.
Чувството е неописуемо!

Край

Автор: Детелина Кръстева

 

Други разкази свързани с Виена – на картата:

6 коментара

авг. 02 2011

Хаотично в подредена Виена

Какво ще правим днес? Ами ще ходим на културно място, а още по-важното: изключително приятно и симпатично – Виена. Вали ще ни води до там 🙂

Приятно четене:

Хаотично в подредена Виена

Дойде и моят ред да пиша за Виена. Хващам се за думата ред – малко ми призлява напоследък от нея.

Виена била най-добрия град за живеене на 2010г., така твърдят разни проучвания. Това прочетох набързо, когато получих неочаквано предложение за пътуване до там в празничините  майски дни. То бива празници, бива, но тази година парламентаристите се постараха. Финансови възможности в момента на заминаването – почти нулеви.  Тръгнах на път в една от най-скъпите столици в Европа, според непотвърдени източници, с един аванс на заплатата и кредитна карта. И останалите спътници не разполагаха с никакви сериозни финанси – двама от тях току що бяха съкратени и нямаха никаква идея кога ще си намерят работа. Но желание за пътуване имаха. След тежък петъчен работен ден 4-ма ентусиасти се метнаха в колата и отпрашиха в посока Калотина. С удоволствие отбелязвам бързото преминаване на КПП-то, никакво ровене, само дежурни въпроси и „сречан пут“. В наличност бяхме трима шофьори, двама от които със сериозен опит. Затова и нощното пътуване не ни се стори тежко, макар и след работен ден. В 1ч влязохме в Белград, където се разходихме за час два. Погледахме светлините на Сава и Келемегдан и поехме отново на път. За срам, тежкото трасе след Белград го предоставихме на новака в шофирането, ама нали трябва да се учи… Унгарската граница минахме сравнително бързо, заобиколени изцяло с български коли – идеята за Виена в 4-те почивни дни явно е била широко разпространена. Със слънцето се срещнахме вече във Виена.

GPS-то взе да напътсва към избраното за нощувка място – хостел в центъра. Поради кратките срокове за организация резервирахме най-скапания възможен хостел в централната част на града, който можехме да си позволим (друг въобще не можехме май 🙂 Няма да ви тормозя с детайли, но след престоя си там сериозно се замислих колко бързо остарявам… едно време не ми правеха впечатление битовите подробности…Не мога да се стърпя все пак да споделя, че втората вечер спахме в стая за четирима, в която за да се облече някой, останалите трима трябва да легнат по местата си, а именно – двуетажни легълЦА :).  Но голямото преимущество си остана  – бяхме настанени в централната част на близко пешеходно разстояние от голяма част от туристическите обекти, набелязани за посещение. Настаняването беше след 2 часа, затова спали недоспали се юрнахме да разглеждаме. От улицата на хостела се излизаше директно към музеите.

Да открия и аз топлата вода – Виена е културна столица.

Културна в много отношения. Всичко в нея е културно :). Отношението към гражданина е като към културен индивид – не електорат, не потребител, не говедо, а културна личност. Според моите кратки наблюдения в този град не са ти нужни особени усилия да живееш, работиш, учиш, еле оцеляваш. Всичко е удобно. Ако си с кола шофираш удобно, задръствания няма. Ако искаш велосипед – общината ти предоставя, при това за един час безплатно. Градски транспорт –организиран удобно и движещ се с немска точност. Парковете и обществените пространства около спирки и площади са подредени, почистени, поддържани… Даже не описвам красотата на парковете, фактът колко са подредени ме впечатли много повече. Ех, бедна моя хаотична балканска душа. А може би богата. Въпрос на гледна точка 😉 .

Всички участници в пътното движение се държат културно.

Няма клаксони, няма свирещи спирачки. Чудя се вече от какво умират тук хората – нима от старост!!! А как оцеляват като туристи в по-южните държави?!…

Ние преминавахме пешеходните пътеки на червено, когато няма автомобили, споходени от усилено мрънкане на чакащите още 5 минути зелен сигнал. Какво да се прави, навик…За колоездачите са направени широки алеи, успоредни с пешеходните и си е екстремно преживяване да стъпиш на такава :). Най-впечатляващо за мен в този град беше фактът, че всичко си е на мястото. И табелите указваха правилно посоките и обектите, към които указваха. И електронните табла на градския транспорт показваха точната минута на пристигане на превозното средство. И тези за работното време си отговаряха на работното време. То всичко им е наред на тези хора. Не им ли е скучно”?! И за какво си говорят по спирките на градския транспорт като няма кого да плюят?! Мисля, че не говорят. Да споделя – пътувахме малко семейно и разговорите ни от време на време бяха като в италианска фамилия – с полуприповдигнат тон :), който предизвикваше доста любопитни погледи у минаващите виенчани. Като цяло, по улиците се чуваха разговори на висок тон само на славянски езици :).

И чисто. Навсякъде много чисто. Стерилно някак.

Ето ви и пример – тича един младеж за метрото, в ръката с кисело мляко. Блъсна се и  млякото се изпльоска на пода. Младежа се наведе и започна да събира и забърсва киселото мляко..Не е истина просто…Страшни сме мърльовци ние.

И всички тичат. Такива тренирани бабки не бях виждала досега. Хората наистина се грижат за здравето си. Колкото и да ме дразни подредения им начин на живот, не мога да не си призная колко ме впечатли този град.

Разходката ни този първи ден беше изцяло в центъра

– около музеите близнаци, кметството, Бургтеатър, Албертина. Съжалявам много, че не успяхме да влезем в операта, но имат фиксирани часове за тур-обиколките и не успяхме да ги уцелим. Следобеда ни беше зает с настаняваме и разправии в хостела. Запасихме се с храна от Била, дремнахме час, два и отново подхванахме централните улички. На площадите вечерта беше много оживено. Младежите тук явно имат навика да се събират на питие и раздумка в парковете и площадите. Последвахме примера им и ние на площада пред Св.Стефан. Заведения по моя джоб тук няма /не само на площада, а във Виена изобщо :)/. Само будките за прочутите наденички можех да си позволя в настоящия момент – хот дог с някакъв вид вурстче варира от 3,50 до 4,50Е. Бира не пия, но уважих шнапса. Не е зле 🙂 Ама пък девет лева хот-дог! Какви заплати взимат тези…Докато съм още на темата с парите – билетче за транспорта е 1,80Е, закупено в транспортното средство от апарата – 2,20Е . Културните австрийци се самотаксуват. Никъде не ни провериха дали сме редовни пътници, но и не посмяхме да не бъдем. Има шанс,  значи,  да свикнем с правилата, Стойчо 🙂 (Съгласен съм 🙂 Мен ме проверих контрола в най-най-първото ми качване в S–Bahn-а – и нито (!!!) един път в последвалите към две години по-късно там – бел.Ст.)

Градините на ВиенаЗелените поддържани паркове в центъра бяха първото нещо, което ме впечатли.

Природо-научният музей, ВиенаЕдин от Музеите „близнаци“ и перфектно подрязаните храсти пред него 🙂

Парламентът във ВиенаМалко причудливият Парламент

Мария Тереза, ВиенаСтатуята на Мария Терезия

 Моцарт в Бурггартен, ВиенаСтатуя на Моцарт в Бурггартен

Моцарт в Бурггартен, ВиенаИ Моцарт пие бира 🙂

Бургтеатър, ВиенаБургтеатър

Кметството на ВиенаКметството. Осветлението мисля че е в чест на организирания на площада пред сградата концерт в подкрепа на HIV носителите.

Виенска държавна операОперата

Вторият ден започна отново с приподвидгнат тон по повод набелязаните обекти за посещение и различните вкусове и желания на четирима ни :). След като огласихме хубавичко квартала се разделихме на две. Едната половина хукна да разглежда музеите (купиха си някакъв много добър комбо-билет за 5 музея 25Е)

Втората половинка

се отправихме към Сецесион.

Меракът ми бе породен от „Целувката”на Климт, но експозицията всъщност ме разочарова. Преживях го, благодарение на

Хофбург и Сиси

Музеят на Сиси е зареден с една такава особена атмосфера, наистина можеш да си представиш как тази забележителна жена като сянка се плъзва зад отсрещната врата. Че хората са я харесвали си личи по начина, по който е представен живота й, останах с впечатлението, че е буквално боготворена. На съпруга ѝ не се оказва особено въодушевено внимание. И ако е била поне малко свободолюбива, както я представят във филмите, сигурно й е било доста тежко да живее с всички нарми и правила на съвремието си 🙂 Особено ме впечатли една малка зала, в която прожектираха филм за убийството й. Черните й дрехи, музиката като фон…

Разходката ни продължи из всякакви Kirche – та/църкви/, площади и паркове.

Не пропуснахме и Белведере

Докато се разходим около фонтаните в парка му, се изпържих чудесно. Разхлаждане намерихме при паметника на Съветската армия. Високият фонтан пръскаше живителна хладинка доста встрани и направо си се изкъпахме под него, та…

Съветската армия наистина ни спаси този път 🙂

За сведение на някои български ентусиасти, паметника не е демонтиран, пребоядисан в „хамерикански” краски или запуснат. Като част от историята си стои, пък всеки да го приема както си желае…То вярно, ситуацията там е била по-различна от нашата… Да не задълбавам повече, факт, паметника там е красив, поддържан и приятно място за отмор.

И Св.Стефан успя

да се пребори за вниманието ѝ :). Строга, студена, но впечатляваща е катедралата, символ на Виена. Някак типична за града и хората в него, така както ги видях аз.

Привечер  решихме да отидем до въртящата се кула, но се объркахме и така и не я открихме. Но разгледахме плажа на виенчани на Дунава и доста им се посмяхме. Редно си беше на нещо да се поприсмеем, макар  че в момента не съм сигурна на какво точно. Просто ни се видя смешен.

Целият остатък на вечерта посветихме на

Пратера. Страхотни атракции има там

Прочутото Виенско колело ми се стори много мудно, но влакчето за сметка на това, ме накара половин час след това да не мога да вървя в права посока. Чудесно място за забавление си имат виенчани. Започнах  да завиждам сериозно.

 Сецесион, ВиенаСецесион

 

В разкошния Хофбург

Белведере – Виена, Австрия

Белведере

Белведере – Виена, Австрия

Може и само да ми се струва, но много от статуите на фонтани във Виена изобразяват агресивни сцени. Този падналия според мен яде здрав тупаник.

Белведере – Виена, АвстрияПаркът на Белведере

Паметник на Съветската армия, ВиенаПаметник на Съветската армия

Карети по Рингщрасе, ВиенаВ центъра е пълно с карети, разхождащи туристите. За нещастие и аромата им е навсякъде 🙂

Катедрала Свети Стефан, ВиенаЩефансдом или Св.Стефан

 Плаж на Дунава, Виена

Плажът на Дунава

Виенско колело – Пратер, Виена

В Пратера

След Пратера ни хрумна гениалната идея да разгледаме

улицата на червените фенери

Озовахме се там в доста късен час, но по витрините все още се излежаваха представителки на древната професия в скромно облекло. Снимки от тази улица нямам. Беше ми неудобно да ги снимам. Да вземат и у нас да измислят нещо такова, че вечер като засветят с тези фенерчета на околовръстния, все ме стряскат – решавам, че са полицаи. На тази улица видяхме ЕДИНСТВЕНИЯ си клошар във Виена за тридневния ни престой. Почти не се мяркаха шляещи се представители на ромското население (1,2бр. макс.). Не видях нито един амбулантен търговец, просяк или нещо подобно въобще. Как са решили проблема нямам представа (говоря за наши дни, не за генералното решение на един техен сънародник), но е факт.

Е, как да не е №1 за живеене този град! Даже нереално ми се струва, леко утопично…

Нощувката в друга част на хостела в стая два на два метра за четирима ме приземи чувствително. В коридора на хостела щъкаха китайки по гащи. Санитарните помещения бяха съществено нехигиенизирани. И Слава Богу! Че току виж ми хрумне да емигрирам, че да живея и аз като принцеса Сиси … или просто като Човек…или като Робот…Това е първият град, който ме навежда на толкова философски размисли с основна тема „Къде сме ние?” , респективно – „Къде съм Аз?”

На сутринта комплекса за малоценност беше вече в историята. Станах, с абсолютната увереност, че буците лед дето живеят тук  даже не изпитват щастие.

Шьонбрун, Schloss Schönbrunn, Schönbrunner Schloßstraße 47, 1130 Виена, Австрия

 

Но Виена беше запазила за капак най-голямата си съкровище, за да ме подразни –

двореца Шонбрун

За него оставихме последния ден, въпреки постоянните ми заплахи, че ако по някаква причина не успея да го видя в този последен ден, няма да си тръгнем от Виена, докато не го разгледам. За Шонбрун и цял ден е малко. А в този ден беше пълен с българи. Толкова българи на едно място не съм вярвала, че ще видя на 1000км от България. Купихме комбо-билети, включващи голямата обиколка на залите, градините на принца, Лабиринта и Глориет. Невероятен е двореца, наистина нямам думи да опиша красотата му. А градините! Стотици рози, подрязани по еднакъв начин, всяко храстче окопано и подрязано досущ като другото, дърветата, наклонени в желаната посока и подрязани като висок жив плет, чистите фонтанчета… Намерихме едно жабурнясало езеро и така му се зарадвахме! Ахааа, ето че и те нещо са оставили неподдържано! Ама не. То се използвало като развъдник за риби…рибоци колкото цяла ръка плуваха по дъното…

Фонтанът на Нептун

е едно от най-впечатляващите неща в градините на двореца. Като минеш от задната му страна на гърба на статуите има един  отвор, през който виждаш Шонбрун иззад завесата от стичаща се вода. Магия е!

И гледката от Глориет

е нещо незабравимо. Пред теб се простира цяла Виена и на преден план величествен се е разположил Шонбрун. В езерцето се къпят кротко патици. Единственото усещане тук за мен беше мир. По-релаксиращо действие и от масаж имаше това място.

Не отминахме и лабиринтите, нищо че отдавна сме минали детска възраст :), потичахме напред – назад около перфектно подрязаниия жив плет, посмяме се на пеещите стъпки и пръскащия мост и с накуцване вече се запътихме към оранжериите.  Удивително местенце са те. Под всеки купол на Палмовата къща има пресъздадена различна климатична зона, със съответните обитатели от флората. Влизаш вътре – сауна. След две минути от дрехите ти започва да се стича вода, задъхваш се от влага. А зад съседната врата – сух климат, топло, ухае на цветята, които отвсякъде се протягат, чува се песен на птички…все едно си в някъде в джунглата или саваната, а не в центъра на модерна европейска столица. Има и пустиня, както и някои „местни” животинки, за щастие в терариуми :). Едва се отлепих от тук.

Шонбрун – Виена, АвстрияШонбрун, Градините на принца. Нещо да кажете за симетрията?! 🙂

Шонбрун – Виена, АвстрияШонбрун, поглед от Глориет

Шонбрун – Виена, Австрия

 Шонбрун, през водната завеса на фонтана Шонен Брунен

 В Палмовата къща

Шонбрун – Виена, Австрия

 Шонбрун – Виена, Австрия

Да измрънкам за последно: Е прекалено много пък подредено тук!

Чакаше ни път и планувана нощувка в Будапеща.

Трима от нас вече я бяхме посетили, но всеки беше оставил по нещо за „следващия път”. Моето нещо – срам ме е да си призная – беше Св.Ищван! Предният път просто пропуснахме да влезем, не ми се и мисли заради какво /предпочетох да поспя на едно корабче по Дунава…/. Катедралата е много красива. А като се качиш на купола се открива невероятна гледка. Едва когато чух коментара на единствения в групата, посетил и Виена и Будапеща за първи път: „Личи си, че това е било провинция за империята”, осъзнах колко голяма е разликата между тях. Но за мен Будапеща има особен сантимент и си остава любимото ми местенце. Парламентът е още един пропуск, който обаче не успях да запълня и оставих за „следващия път”. Това си е повод за трето посещение. По препоръка на Стойчо се завряхме в Лабиринтите. Интересно място. Но тъмния тунел, малко преди изхода, не посмях да измина, стигнахме донякъде на светлината на телефоните и като първа бъзла се втурнах обратно, в главата ми само дълбоки пропасти се въртяха. Виж, от винeната чешма пих много смело :). Повозихме се на най-старата отсечка на метрото на континента, полежахме в парка зад Площада на героите, погостувахме на Анонимус, той си е все така, не е остарял човека ама хич! И денят отмина.

Св.Ищван

 

Време беше за обратният път. Да се връщам отнякъде винаги ми е много тежко. Пътувахме почти цяла нощ. Отбивката за Ниш при Белград беше затворена. Полутахме се малко и открихме пътя. После ни валя. А след това карахме в ужасна мъгла. В 6 часа благополучно влязохме в София и се отправихме по работните места. Дали работих този ден,а? 😉

Поздрави!

Край

Автор: Валя Пунчева

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Виена] – на картата:

16 коментара

мар. 11 2011

Виена – град като град: хора, къщи, салтанати…

С днешния пътепис един Неандерталец ще ни води до циливилизацията 😉 На ред е Виена – нали, знаете: град, като град 😉

Приятно четене:

Виена – град като град: хора, къщи, салтанати…

“Какво ще ѝ гледам на Виената, град като град “ – така започва цитатът, който се мъдри баш отгоре.
Е, ние пък отидохме само да гледаме и в очите на нашия сънародник, прототип на героя, изрекъл тези думи явно ще изглеждаме като безнадеждни будали.

Този път избрахме да пътуваме с .Flyniki.com
Интересна авиокомпания. Нискотарифна, а хранят вътре (е, вярно – по едно сандювче, както казваше незабравимият Парцалев и сокче, ама дават към билета, чак ако искаш нещо допълнително отгоре плащаш). Освен това тръгва в реално време, а не по малките часове, бордните карти са с места и човек може да си пренесе до 20 кила багаж към билета + 6 ръчен. Как го правят, след като някои нискотарифци предвиждаха да въведат даже такса и за кенефа!

Първата мисъл е, че работят на загуба, за да се наложат на пазара. При повторно замисляне се сещаш, че те съществуват от 2004-а година, през това време самолетният им парк нарастна много. На летището във Виена беше пълно с техни самолети, имат си там и собствена зала за чекиране. Нещо не ми звучи, като да е на загуба работата. А и бай ти Лауда е показал, че добре владее самолетния бизнес. Преди имаше една от най-скъпите авиокомпании, после бързо се ориентира към low cost-а. Явно са решили да покажат, че и така може!

До сега не бях летял от новия терминал на софийското летище. Общо взето – почти напълно отговаря на изискванията за съвременно летище. Тъкмо западняците като дойдат, да помислят, че попадат в цивилизована държава и после да им е гадно! Но за приключенията около аерогарата мисля да драсна отделен пост.

За час и 15 минути Embraer-чето на flyniki от слънчева София достигна до виенските небеса, набраздени от реактивни следи, гмурна се в плътна облачна покривка, която свърши кажи-речи над самата писта. Даже почти до контакта с бетона зад крилете се завихряха вълма от конденз.
Виенското небе ни посрещна намусено и продължи да се цупи до последния ден, но поне не заваля, въпреки седмичната прогноза.

Шонбрун – Виена, Австрия

Виена барабар с палата, поглед от високо

Шонбрун – Виена, Австрия

Цялата работа наопаки–т.е от двореца към хълма

И този път за намиране на квартира използвахме www.only-apartments.com и не сбъркахме. Случайно се оказа, че собственичката г-жа Долапчиева-Фонтнер не носи българска фамилия по далечно наследство, но не това е същественото. Апартаментът беше много добър, условията чудесни, собственичката изключително любезна.
Екстрите бяха много, включително сателитна телевизия, от която почти не се възползвахме, понеже след многочасовите обиколки из града не оставаше много ищах за телевизия, както и Интернет, който също си остана неизползван, защото твърдо бях решил, да не мъкна лаптоп във Виена. Стига ми, дето го разходих по морето това лято. А има ли компютър около мен, това автоматично означава по няколко часа работа… Да де, говорех за квартирата. Освен всички необходими домакински уреди, беше заредено с кафе, чай и т.н. Плюс бутилка шампанско за добре дошли.

В римския апартамент нещата изглеждаха леко захабени, докато тук всичко беше „лъскаво“. Оценявам го с 15 (по шестобалната система 😉 ). Да не говорим за удобното разположение, близо до центъра, на 3 минути от разкошна крайдунавска алея и с връзки до всякакъв транспорт. Вярно ние намерихме квартирата от only-apartments.com, но дамата си има собствен сайт www.ferienwohnung-anastassia.at. Ако някой има път към Виена и търси къде да отседне – препоръчвам!

При първата ни обиколка из града метрото ни изведе точно зад гърба на

катедралата „Св. Стефан“

Внушителна гледка… ааа… била е внушителна гледка някога. Сега катедралата е затисната от всички страни от други сгради, построени съвсем наблизо, високи колкото нея и по-високи от нея. Общо взето, първото впечатление е неприятно. Може би беше грешка, да започваме обиколката из Виена точно със „Св. Стефан“. Малко по-надолу е

операта…

мдаа…

Виенска държавна опера

Искам пак тук...

Виенска държавна опера

... или там горе

Около 5 минути ни трябваше, за да се убедим, че това е наистина Виенската  опера…
Вярно хубава сграда, струпотена на някакво мъничко площадче… Телевизията лъже  много! Виж положението около концертната зала беше далече по-добро, но до нея стигнахме чак последния ден (нищо, че е на 5 минути от операта).

Така че

първото впечатление от Виена

беше, че нещата са някак струпани едно върху друго, без простор и с някак нарушена хармония с околната обстановка. По-късно се убедихме, че не е точно така, или по-точно не навсякъде е така.

Пред катедралата за първи път видях „жива статуя“ да говори. На руски. И други руснаци заработваха в района. Пред входа точно момък в ливрея се опита да ни зариби с някакви листовки с думите „тунайт канцерт“. Като влезе човек в катедралата, най-добре усеща разликата между готиката и ренесанса. Внушението в „Св. Стефан“ е, че ти си някакво нищожество и а не слушаш дядо Господ, а бой по каската. Във Ватиканската архитектура и оформление обратно – внушават усещане, че си възвисено Божие творение. Е, това си е лично възприятие, при друг може да е по друг начин.

Вече около кметството и парламента впечатленията бяха доста по-различни. Има достатъчно „въздух“ и зеленина, добри перспективи за наблюдение. В градинката пред кметството кипеше коледен базар, коледната украса вече работеше. Наистина впечатляваща. От градинката пред кметството се открива гледка към друга катедрала, която отначало сбъткахме със св. Стефан, но когато приближихме малко разбрахме грешката си. Виж, тук нещата си бяха вече както трябва, имаше достатъчно пространство и зелени площи около катедралата без близки сгради, които да я „задушават“.

Виенска катеричка

Виенска катеричка...

Виенски патици

... и виенски патки

Хофбург е вече съвсем друга работа

Попаднеш ли в района, чувството е неописуемо. Трябва да се види, да се усети. Целият комплекс включително музеите от другата страна на улицата.

Хофбург – Виена, Австрия

Добре се вижда, че яките момченца с бухалките не са от вчера ;)

Виж, самият замък отвътре не е нещо особено. Полюбувахме се на сложните прически на императрица Сиси. Странна ни се видя системата от преходни стаи без коридори. Всъщност коридори има, но са се ползвали от прислугата, а величествата са се шматкали от стая в стая преминавайки през спални, салони, кабинети. Там са и спортните съоръжения на Сиси, с които е успявала да подържа уникално тънката си талия. (Дали пък свекърва ѝ не я е мразила толква, защото е повредила стените на палата ѝ с тях? … )

Виж, от другата страна на улицата, точно срещу комплекса от дворци музеят на изкуствата и братът му-близнак природонаучния музей са разкошни сгради.

Музей за история на изкуството – Виена

Музей за история на изкуството – поглед към купола

Музей за история на изкуството – Виена

... и отгоре надолу

Самата архитектура, стените, таваните са разкошни. За експозициите да не говорим.
В природонаучния музей освен експонатите има и монитори, които допълват експозицията от конкретната зала – движението на континентите, еволюция на организмите, раждане на животни и т.н.
Имаше много групи ученици, които сядаха на пода и слушаха екскурзоводите, които не пестяха думи, а изнасяха пространни лекции.

За посетители до 19 години входът е безплатен, само с лична карта.
(Между другото и таксите за образование в Австрия спадат към ниските)
Така е „драги зрители“. Образованието, науката, културата, изграждането на ценностна система са държавна политика, а не алъш-вериш, както някои политици у нас мислят, и както разни набедени писачи и „мислители“ им пригласят – кой университет бил „изгоден“, кой се самофинансирал….

Също така музеите там са (предимно) в центъра, моловете – по периферията. Да споменавам ли, къде лашнаха Националния историческия музей?

Ако комлексът Хофбург беше толкова впечатлителен, големият дворцов комплекс – замъкът Шьонбрун с прилежащия му парк вече е нещо невероятно. И без да влезе човек в двореца, може с часове да обикаля парка и да иска още и още.

Е, влязохме и в двореца де. Има какво да се види, само не ми стана ясно, защо тронната зала не е включена в двете обиколки (има голяма и малка обиколка), а я видяхме само на картинка.

Ако ще наминавате по тези места и сте семейство с деца – съвет: има семеен билет, който включва разглеждане на Хофбург, Шьонбрун + някаквъв музей на дворцови мебели, който не посетихме поради липса на време ( а и на особен интерес точно към тия експонати). Много по-изгоден е от всякакви други варианти. Парковете около дворците са със свободен достъп.
Има и  Vienna Card, но спрямо семейните билети не ми се видя изгодна и не купихме такива. Roma Pass за която споменах в поста за Рим беше доста по „на далавера“, но ако не сте семейно на екскурзия, може би Vienna Card не е за пренебрегване.

Във въпросния парк се намира и зоопаркът, който пропуснахме, защото мислехме, че животните ще са прибрани. После разбрахме, че сме се минали, ама карай – да има и за друг път 🙂

Първо там, после в градския парк видях метачи, които си служеха с „праходухачки“ – раници с  компресори с бензинов двигател на  гърба и с маркучи, застанали по двойки един срещу друг издухват листата на купчини, които после други работници събират. Съшо има и малко по-големи подобни съоръжения на колела.

Заводът за боклук на Виена (проект на Хундертвасер)

заводче (май ТЕЦ, по-скоро)*

Не знам, но си мисля, че една метла е не по-малко ефективна (ако не и повече) и далече по-екологична. Не съм екоталибан, но съм против излишното прахосване на горива и опушване на въздуха, така че тия съоръженя ми влязоха в очите. Не на последно място класическата метла вдига много по-малко прах и шум (а и някои могат и да летят с нея, ама излизаме от темата 😉  ).

Всъщност чак толкова много прах не се вдига, защото просто няма. Както и никаква кал! За 5 дни обувките ми не се напрашиха изобщо. Иначе, не бих казал, че е чак токлова чисто – срещат се боклуци по улицата, виенчани си хвърлят фасовете на тротоара, също като булгаристанците, но кал няма.

Като казах виенчани, то е малко условно, защото всякакви народности са се интегрирали там, не само австрийци,  но видях и хора (вкл. млади момичета) с типично австрийски изглед да хвърлят фасове където сварят.

Wiener Riesenrad, Prater 90, 1020 Виена, Австрия

Естествено, като си във Виена, не може без

Виенското колело

В Рим папата го оставихме на спокойствие, ама на колелото не му простихме. Може други колела, като това в Лондон да са по-големи, ама баш виенското колело естествено е във Виена…

Колибката по-долу е в ремонт

Виенското колело – Виена, Австрия

Кабинката е в ремонт

Виенско колело – Пратер, Виена
А за тази цената била 200 евро за час

В Пратера повечето атракции бяха затворени. Имаше електрически  колички, които се блъскаха под звуците на Бранденбургски концерт № 5…
Хеле, по едно време пуснаха Челентано – бих казал далече по-подходящ фон за подобна атракция, ама само по време на почивката. Щом касапницата започна наново, нежно заромоля

Моцарт…

Изобщо Моцарт е навсякъде – сладкарници, сладкиши, бонбони
Консумира се обилно, в неограничени количества.

Моцарт е навсякъде във Виена

Моцарт е навсякъде

Виж, това

Тоалетната пред Виенската опера, Виена

Тоалетната под Виенската опера

ми дойде вповече. Намира се в подлеза, точно пред операта (иначе няма нищо общо с нея) и отвътре гърми музика. Някак не го възприемам, да се напиняш вътре под трелите на Моцарт и Щраус. На всичко отгоре, записите са концертни, та  краят на отделителния процес може  да се случи да бъде овенчан с аплодисменти…

Докато в Моцарт се препъвахме почти навсякъде, Щраус нещо ми се губеше от хоризонта

Единствено паметникът му в градския  парк напомняше  за него.

Йохан Щраус – Виена, Австрия

Йохан Щраус

Както и валсовете, леещи се от музикалния кенеф. Може пък краткото време, да не сме видяли достатъчно. Но така или иначе, с Моцарт се злоупотребява прекалено.

Самият градски парк е разкошен. Но малък. Докато паркът около Шьонбрун повече прилича на Борисовата градина (или обратното 😉 ), градският парк много повече има прилика с Морската градина във Варна. А при това безумно строителство, скоро и тя може да стане колкото или даже и по-малка от Виенския градски парк. 🙂

Близо до парка, между надвисналите околни сгради тъжно наднича с няколко прозореца дворецът на кобургите, сам по себе си много красива сграда.

Една от последните цели, които „отстреляхме“ беше

дворецът Белведере

Много кокетен комплекс с прекрасна градина.

Белведере – Виена, Австрия

Белведере

За съжалене, също притиснат от всякъде с други сгради. Както се вижда на снимката вдясно в дъното точно до самата ограда е лепнат грозен „калкан“.

Презастрояването на центъра на Виена не е от вчера, а от преди стотина години. Много от наблъсканите до забележителностите сгради сами по себе си са красиви (всъщност почти не видяхме грозни сгради там), но не на място.

Нашите мутри явно са на този етап, който виенчани са преминали преди 100 и повече години. Доста места бившата имперска столица биха могли да послужат за пример „как не се“, стига да има кой да гледа и да мисли.

Сладкарница Sacher

има претенции, да е запазила автентичния си вид. До голяма степен – да. Иначе въпреки приятната обстановка имах чувството, че сме в заведение за бързо хранене.. може би поради големия наплив и бързата смяна на посетителите. Иначе едноименната торта – ммммм! Кайвето – тоже!

Прави впечатление, че

виенчани са предимно (ако не и почти изцяло) слаби хора

Пълни почти няма, дебели – хич. Абе не се ли дохранва тоя народ 😉  То при тия цени… Бе цените в Рим бяха наполовина на виенските, ама май и тлъсти римляни не видях. Ама то там е от средиземноморската диета 😉

Явно австрийците масово се хранят правилно и много спортуват. (А и животът им е спокоен и уреден, от нерви много се пълнее) Даже и по улиците видяхме хора, практикуващи джогинг, а в парковете редовно имаше тичащи и правещи най-различни гимнастически упражнения. По всяко време на деня. Използват всеки възможен свободен момент за спорт. Масово хората изглеждат ведри и спокойни и си личи, че това не е маска.

Също

вечер по алеята край Дунава,

даже и към полунощ – току видиш някой, често с фенерче на главата като миньор да пухти напред-назад, без да го е шубе, че  може да го издебнат, да го тупнат по главата и да го преджобят. То от фенерчето много смисъл няма де – алеята е добре осветена, дупки няма, но човекът решил да си свети. Дупки естествено няма и никъде по улиците.

Като споменах Дунава- цялото крайбрежие е превърнато в един красив парк, много приятно място за разходка. Алеи, морави, дървета, пейки…

Как не се намери някой предприемач, да нацвъка местенцето с чалга-кръчмички на всеки два метра! Толкова пространство се хаби! Да завият онези ми ти маанета, да се напълнят храстите с повръщащи и биещи се ученици. Алкохолици да си чупят главите с бутилки, да падат в реката…
Не им стига въображението на австрийците и това си е! (Шшшшт! Сакън!!!)

Като стана въпрос за бегачите, не мога да пропусна и

колоездачите

Навсякъде има алеи за тях, на места тротоарите са разделени на 2, другаде част от платното е отделено само за колела и няма тарикати шофьори, чустващи за свой дълг да си разположат возилото точно там. Светофарите имат секция и за колоездачи. Можеш да минеш цяла Виена на велосипед.Съответно и велосипедистите са масово явление. Има паркинги за велосипеди, както и много такива, за колела под наем, автоматични, като първият час за ползване на колелото е безплатен,

Шофьорите

са много дисициплинирани, нищо общо с римските шофьори… е, видях един, който профуча на много „тъмно жълто“, както и някакъв, който наду клаксона според мене необосновано, но за 5 дни двама си е по-добре от отлично.

Та това е то

Виената – град като град, хора, къщи, салтанати…

Или по-точно един град, в който е удоволствие да се живее, град с много красиви гледки, много места, които си заслужава да се видят и много още неща, които бих искал да видя, а не успях.

Довиждане, Виена!

По пътя към летище Виена

Към летището

Летище Виена

и ... това е 🙂 Довиждане!

Автор: Неандерталецът Джо (Божан Божков)

Снимка: авторът

*Това не е ТЕЦ, ами комина на завода за боклук на Виена. Коминът е по проект на Хунтертвасер (Стоводи) – бел.Ст.

2 коментара

февр. 16 2011

На опера във Виена: Летящият холандец

Днешният пътепис ще ни отведе до Виена и то до едно от най-добрите ѝ проявления – заедно с Темплар отиваме да слушаме Летящият холандец* от Вагнер в най-оперната опера на света – Виенската държавна опера.


Приятно четене:

На опера във Виена

Летящият холандец

Виенска държавна опера – Виена, Австрия

Виенска държавна опера

Април месец. Двудневна командировка във Виена.

Срещите ми свършиха към 16ч. излязох на разходка по Ринга и след известно време цъфнах пред операта на „H.von.Karajan Platz”. Погледнах си часовника, нямаше 17:00. Бях съвсем сам, с ръце в джобовете и цяла вечер на разположение. Бях чувал, че в операта има музей, както и че организират турове из вътрешността на сградата.

Реших, че мога да се пробвам.

Видях някаква табела „Opera Museum” или нещо подобно и хлътнах в близкия безистен. Там заварих 50-тина души с вид на туристи, които се редяха около серпентинено заграждение и чакаха пред някаква каса. Явно бях попаднал на вярното място, но все пак реших да попитам. Дама на средна възраст с изящен немски акцент на английския любезно ми обясни, че музеят е в съседния вход и трябва да побързам, защото затваря всеки момент. Тази опашка била за билети за представлението тази вечер и ако съм искал да видя сградата отвътре, по-добре да си купя билет за опера, ще ми излезе по-евтино. Аз се опулих като сепия и напълно си глътнах езика. Никога не съм се надявал да гледам опера във Виена, бях чел, че билетите се разпродават месеци и години предварително, струват три-четирицифрени суми, а където има много желаещи дори се разиграват на лотария.

Виенска държавна опера, 1010 Виена, Австрия

Какво се оказа:

Има едни 100 – тина места в операта в специален сектор за правостоящи, които са дотирани и се пускат на ниски цени само в последните часове преди спектакъла.

Целта е да могат туристи, студенти, млади хора и вся остальная сволочь да получат достъп до голямото изкуство. Освен дотацията от държавата, операта има мощни спонсори, които плащат за масрафа. Тази вечер партньор беше Lexus.

Билет за Летящия холандец от Вагнер във Виенската държавна опера – Виена, Австрия

Билет за правостоящи

Чаках около час, но това време не го усетих, защото се опитвах да асимилирам случващото се.

И така,

малко след 18:00 на 14 април 2008 г стиснал билет за EUR 3:50 за „Летящият холандец” на Вагнер,

оставих палтото си на гардероба, окачих вратовръзката си на парапетчето с моето място и тръгнах из коридорите и фоайетата на една от най-знаменитите сгради в света. Отидох съвсем навсякъде, надникнах от най-горните ложи и от балконите и от кулоарите и от салоните, в които на Нова година танцуват балетистите слизах и се качвах по прекрасните стълбища. Разминавах се с дами с перли, брилянти и кожи, японци със смокинги, шейхове с чаршафи, студенти с дънки и пуловерчета. Надничах зад всяко кьоше, качих се дори на покрива, който се оказа голяма тераса към едно от кафенетата, от която гледаш целия град в краката си.

Залата на Виенската държавна опера – Виена, Австрия

Залата на Виенската държавна опера

В 19:30 вече бях обиколил всичко два пъти и поуспокоен заех мястото си. Секторът за правостоящи се намира в дъното на партера, издигнат стъпаловидно, точно под

главната ложа, от която са гледали Франц-Йосиф, Хитлер, Жуков

и други величия, които са мерили значимостта на империите си с възможността да домакинствах тази ложа.

Е, аз бях само на 3-4 метра отдолу.

Това значи перфектна гледка към сцената, поглед към целия салон и отлична акустика. За всеки има тапицирано с плюш парапетче, на което да се подпреш (подобно на диригентския „мостик”). На парапета има догитален екран, на който през цялото време тече либретото на избран от теб световен език. Идилия, освен в случаите, когато операта е от Вагнер… неговите са особено дълги и крачетата оттичат като на слона в зоологическата градина. Но това го усещаш после.

Летящият холандец от Вагнер във Виенската държавна опера – Виена, Австрия

Летящият холандец

Летящият холандец е пищна опера с голям състав,

особено подходяща за огромна сцена като виенската. Декорите на кораби са почти в естествена големина, само море не са вкарали на сцената, но огромни парчета тюл, вятър и подходящо осветление го докарват почти като истинско.

Емоцията от всичко наоколо те прави неадекватен да преценяваш пеенето, но в последствие видях, че това последно за сезона изпълнение на Холандеца е записано и издадено на CD.

Антрактът дойде тъкмо навреме за да раздвижа кръвообращението си, да се дотътря до едно червено плюшено кресло стил Луи н’амкой си и да се отпусна.

Втората част бе още по вълнуваща, кулминации, финале гранде, завеси, аплаузи, бисове, поклони, ентусиазъм. Трудно е да се разкаже.

Операта пусна към 23:30 и ме изплю на студа.

Шейховете и японците се товареха на лимузини, лелите с брилянтите спираха таксита, а аз се влях в огромната оперна тълпа, която тръгна по Кертнерщрасе.

Не бях ял от обяд, бях зверски уморен и невероятно щастлив.

Купих си сандвич с вурст (нибелунгски аналог на нашенския бахур, който ползваме в пакет с културата), половинлитров кен Хайнекен, седнах на една пейка срешу катедралата Св. Стефан и започнах методично да дъвча, като периодично продухвах протеклия си от студа нос. Покрай двореца на Кобургите излязох на Ринга, оттам през огромния Карлсплац, стигнах до Белведере, където на калкан до оградата на парка се намира невероятният хотел Линднер. Взех си вана в огромната баня на още по-огромната стая и заспах като моряк от Холандеца, който най-после е надвил прокобата и е стъпил на твърда земя. Бях ходил на опера във Виена. Оказа се лесно. Познайте дали при следващата възможност не влетях в златната зала на Мюзикферайн? Но за това друг път.

А сега за постановката:

Летящия холандец от Вагнер във Виенската държавна опера – Виена, Австрия

Wiener Staatsoper – 14 April 2008
Der fliegende Hollander
Von Richard Wagner

Donald Runnicles (Dirigent)
Thomas Long (Chor)
Christine Mielitz (Regie)
Stefan Mayer (Design)

Senta – Eva Johansson,
Der Hollander – Terje Stensvold,
Daland – Ain Anger,
Erik- Klaus Florian Vogt,
Mary- Daniela Denschlag
Steuermann – Gergely Nemety

Летящия холандец от Вагнер във Виенската държавна опера – Виена, Австрия

Автор: Темплар

Снимки: авторът

5 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version