Archive for the tag 'Виа Долороса'

юли 01 2015

Пътят към Голгота (начало): Кръстният път

След хълма Скопий, Гетсиманската градина и Кедрон, продължаваме по пътя към Голгота. Приятно четене: Скръбният път към Голгота Via Dolorosa (начало) част четвърта на Йерусалим и вечността, наречена Христос Започва пътешествието ми из стария Ерусалим по класическия маршрут за всички богомолци. Тръгвам по пътя на Христос към Голгота И днес не мога да си обясня […]

3 коментара

апр. 15 2014

Израел и Божи гроб по Нова година (ден 4): Божи гроб, Йерусалим и Витлеем за финал

Днес завършваме новогодишната обиколка на Мая из Светите земи. Първо успешно пристигнахме в Израел, а после отидохме към Назарет, река Йордан и посрещнахме Новата година. На Нова година заминахме към Мъртво море и Палестинската автономия, а днес ще станем хаджии в Църквата на Божи гроб в Йерусалим. Приятно четене: Израел и Божи гроб по Нова […]

8 коментара

юли 01 2010

Израел (2): Хаджия след Божи гроб

Продължаваме с обиколката на Израел с Оггин – бяхме вече на Мъртво море, а днес ще ставаме хаджии. Приятно четене:

Израел

част втора

Хаджия след Божи гроб


Йерусалим, Витлеем – родното място на Исус Христос и базиликата Рождество Христово

Събуждаме се и слизаме при автобурчето. Там ни чака, новата ни екскурзоводка – Вера … Валя или нещо от сорта. Руска еврейка, дебело свадливо същество с неприятен гласец. От самото начало не ми стана любимка. Потегляме към Витлеем. Правим панорамна обиколка на Йерусалим в най-голямото задръстване. През това време Вера ни разказва за историята и хората в

Йерусалим.

Йерусалим е създаден някъде през второто хилядолетие преди новата ера, а евреите си го заплюват за столица преди около 30 века, когато цар Давид го е превзел. Синът на Давид – цар Соломон построява великолепен храм, дворец и опасва града със стени. Асирийци, римляни, египтяни, перси, араби , кръстоносци и турци, се напреварват да го превземат, разрушават и опожаряват. Всеки се е гаврел с храмовете на другите, но на пук на всичко голяма част от тях оцеляват през вековете.

Градът е свещенно място за християните, юдеите и мюсюлманите. В Йерусалим живеят основно евреи (почти 60%) и мюсюлмани (40%). Има и малко християни … за цвят. Навсякъде по къщите и колите се веят израелски знамена. Самите евреи са 3 групи : нерелигиозни евреи – те не спазват заповедите, обичайни религиозни евреи, които се кипрят със шарени кипи. Кипа е шапчицата, която евреите носят на темето си, захваната с фиби и ортодоксални евреи – онези с черните дрехи и черните шапки или кипи (те си спазват буквално всяка заповед). Ортодоксалните евреи са тежък случай. Мазохизмът им стига до небивали граници, като например да живеят точно по местата където са концентрирани арабите, които като си нямат друга работа мятат камъни по евреите. Ортодоксалните евреи по принцип не работят, а по цял ден четат тората и вероятно някой други свещенни писания. През останалото време правят деца посредством чарашаф с дупка. Деца имат по много – 8-10 парчета, били в границите на нормалното. И след като мъжете по цял ден нехранимайстват се налага жените им да ходят на работа и да изкарват пари … винаги съм мислел, че евреите са най-умната нация на света 🙂 Ако случайно парите не стигат за храна, решението било лесно – от синагогите им давали, колкото им трябва.

Четете по–нататък>>>

One response so far

окт. 27 2009

Израел – мистика и реалност (2)

Днес продължаваме с пътешествието на Валерия до Божи гроб. Бяхме вече с нея край Мъртво море, през пустинята Негев и Витлеем. Днес продължаваме със самия Йерусалим, като ще разберем какв действителност се става хаджия, и Хайфа. И ще отскочим за малко до Петра в Йордания. Приятно четене:

Израел — мистика и реалност

втора част

Йерусалим


На древния арамейски език — езикът, на който е говорил Исус Христос, вместо „Отивам в Йерусалим“ казвали „Изкачвам се в Йерусалим“. И не само защото градът е съграден върху хълм, който настина трябва да бъде изкачен. Казват, че Йерусалим е мястото, където човек е най-близо до Бога. А приближаването към Него винаги е свързано с човешкото извисяване — едно непрестанно изкачване на душата — нагоре и нагоре — към Създателя.

Затова Йерусалим не е просто един от многобройните туристически маршрути по света. От стари времена идването тук се означава само с една дума — поклонение. И там, под хълма има гробище, където са най — скъпо платените гробове на разни видни личности, дето се надяват, първи да възкръснат, като му дойде времето, през Второто пришествие.

По всяко време на годината човек може да направи своето „изкачване“ в Светия град. Но ако наистина иска да съпреживее последните земни дни на Спасителя и неговото Възкресение, най-удачното време за поклонение е Страстната седмица и Великден. И най — неудачното — градът е претъпкан от поклонници. Блъсканицата и шумотевицата са несравнимо по-големи от другите дни в годината, но само тогава човек може да стане свидетел на толкова интересни неща, които се случват само по Възкресение Христово. И особено, ако е за православния Великден — тогава, следобед на Велика събота, в църквата на Божи гроб слиза невеществения божествен огън — едно чудо, което продължава да става вече 2000 години.

Старият Йерусалим,

основан от цар Давид преди повече от 3000 г., се издига е върху карстово плато. Ако човек го гледа отдолу — от източното подножие в долината Кедрон — добива наистина усещането за град, който се извисява в небето. Неслучайно християнските химни възпяват земния Йерусалим като предобраз на Небесния Йерусалим — т. е. Божието царство. Старите крепостни стени, издигнати в библейски времена, преправяни и доизграждани от римляни, византийци, араби, кръстоносци и османци, са прорязани от седем порти. Шестте от тях са отворени денонощно. Седмата е зазидана. Златната порта. По времето на Иисус тя е главният вход на града откъм изток. През нея, яздейки бяло магаре влиза Спасителят, посрещнат възторжено с палмови клони и възгласите „Осанна! Благословен е идещият в името Господне!“ През 628 г. византийският император Ираклий, облечен скромно и бос пренася от тук на ръце Христовия Кръст — възвъзвърнат в Йерусалим след персийски плен. След това Ираклий заповядал да зазидат портата — след като през нея минал Светия Кръст, никой друг не трябвало повече да тъпче мястото с нозете си. Преданието разказва, че Златната порта ще се „отвори“ чак в Деня на Второто пришествие — за да мине през нея отново Спасителят.
Четете по-нататък>>>

2 коментара

Switch to mobile version