Archive for the tag 'Версайл'

юни 01 2010

Париж – една неочаквана екскурзия

Днес, мили мои, Мария ще ни покаже френската столица. И понеже някак тази история някак е свързана с исландския Ейяфиялайокул (редакцията даже може да го произнесе, не само да го напише ;-), то на вас пожелавам приятно четене, а на авторката – да има възмозността да събира още много материал за пътеписи 🙂 Една неочаквана […]

One response so far

ян. 19 2010

Семейна разходка из Париж и Бретан – Франция (1)

С днешния пътепис ще похойкаме малко из Франция. Сашка ще бъде наш водач. Приятно четене:

Семейна разходка из Париж и Бретан (Франция)

част първа

Със следващото писание ще се опитам да бъда полезна на канещите се да попътуват като мен – със семейството си без ексурзоводи и задължения, със собствена дълго и старателно подготвяна програма (за което Вашият сайт доста ми помогна, много благодаря)

1 ден

Дългоочакваното подробно подготвяно пътешествие вече е факт. Децата пътуват за първи път със самолет и са доста ентусиазирани. Тичаха на летището и се возиха един друг с колички за багаж.

Пристигнахме на CDG-Париж, помотахме се докато намерим RER – железницата, която води до центъра и тъй като на гишетата за билети имаше километрични опашки се наредихме пред автомат за билети, където имаше по-малко хора. Един любезен полицай от охраната ни помогна да си купим билети. Струваха ни по 6,40 € за нас с Иво (12 г.) и 5,90 € за Мишо (8 г.) – доверявайте се на служителите, те ще ви помогнат без да се опитат да ви измамят или да ви подведат, както се очаква от нашата балканска нагласа.

Първите ни впечатления бяха от парижките предградия, покрай които минавахме с влака. Нищо особено. Също и навсякъде се виждаха графити, няма празно.

Слязохме от RER на Saint Michel-Notre Dame, сменихме за една спирка с линия 10 до Maubert Mutualité и пристигнахме в хотела – Marignan – в Quartier Latin (www.hotel-marignan.com).

В хотела тройната стая струваше 115 € със закуска, след доплащане за детето с допълнително легло набъбна до 130 €. Заключението ни е, че е ужасно скъпо за условията, които се предлагат там. Леглата са с размери 1,40/1,90 м двойното и 70/1,90 м единичното, което за хора с нашите габарити (аз съм 1,78, а Румен е 1,91) си е направо клаустрофобично. Стаята е стаичка, стълбите са тесни и стръмни и изглежда течеше някакъв паралелен ремонт в някои от стаите. Асансьор, естествено няма, но това е нормално за сградите в тази част на града. Там всеки квадратен сантиметър струва яки пари. Пиша тези сухи данни, защото докато подготвях нашето пътуване ми липсваше подобна информация от форумите за пътешествия.

Всичко обаче се компенсира с невероятно любезния персонал, много интересен интернационален състав. Рецепционистките са англичанка, босненка и американка, жената, която ни сервираше е сръбкиня, момчето за всичко е украинец и май само собствениците са французи, но на тях почти не им видяхме очите. И тези приказки, дето французите не обичали да говорят английски (всъщност не е така, може да не обичат, но го говорят и не ти показват, че им е неприятно, защото са любезни) в случая въобще отпаднаха, с тях даже си побъбрихме български, но и с французите се разбирахме чудесно. Тъй като нямахме намерение да се задържаме много в хотела лесно преглътнахме ниската класа. В края на краищата бяхме на топ-място

в самото сърце на Париж само на 2 минути от Notre Dame.

Notre Dame е прекрасна и отвън, и отвътре, а ние улучихме служба, та послушахме орган и проповед и беше впечатляващо! Минахме през пл. Saint Michel, през много екзотични улички в Латинския квартал до Люксембургската градина, където е много красиво.

Люксембургската градина – Париж, Франция

Люксембургската градина – Париж, Франция

Там хората се разхождат, седят на едни метални столове, които ги местиш и подреждаш както си искаш, събират се на групички. Видяхме такава група младежи, които започнаха да пеят „честит рожден ден” и забелязахме, че си носят домашно приготвен кекс в тавичка, шампанско и пластмасови чаши. Освободени, нормални хора без предразсъдъци.

Четете по-нататък>>>

6 коментара

юли 03 2009

Париж – една сбъдната мечта (2)

Продължавам с пътеписа на Мария за Париж. В предишната част минахме през Виена, за да стигнем до Париж, а днес ще разгледам Версайл и другите забележителности на града. Приятно четене:

Париж — една сбъдната мечта

част втора

На другия ден по програма беше предвиден

Версайл

(времето не ни попречи).

Тръгнахме рано сутринта, след като хапнахме по един кроасан (всъщност миризмата на току-що опечени кроасани и хляб ни будеше всяка сутрин) в съседното кафе за разнообразие. Настроихме GPS-а и той като едно много умно създание ни заведе до паркинга на гара Монпарнас (кой да се сети да му зададе, че сме пешеходци 😉 ). Е, трябваше да заобиколим малко, но нямаше как да пропуснем още едно творение на френската грандомания —

кулата Монпарнас (обективът не можа да я хване).

След като се преборихме с машинките за билети (за кой ли път 🙂 — 2,90 на човек в едната посока), успяхме да се преборим и със странния достъп до перона (не е като у нас), качихме се на влака и след около 18 минути слязохме на гара Versaille Rive Gauche (оказа се, че сме уцелили бърз влак, на връщане спирахме на всички спирки, разликата във времето не беше особено голяма, само влака беше по-мърляв, но пък и колорита си заслужаваше).

Относно Версай няма да се разпростирам върху неща, които всички знаят или биха могли да видят, а ще споделя личните си впечатления. Полека лека усещането за грандомания започна да ме изпълва (не ми се смейте, едно е да го разглеждаш на картинка, друго е да застанеш там и да се погледнеш в кадъра….).

Като излязохме от гарата попаднахме в едно малко градче. Тръгнахме по улицата, която сочеше показалеца — нормална уличка в нормално предградие — магазинчета, кафета, книжарници и прочее нормални неща и изведнъж… излизаш на един БУЛЕВАРД… ОГРОМЕН, С ОГРОМНИ КЪЩИ-ДВОРЦИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ…. И В КРАЯ МУ Е КРАЛСКИЯ ДВОРЕЦ

и, като се замислиш, ако си на мястото на хората, на чийто гръб е строено всичко това, как да не се ядосаш… Не ще им отрежат главите, ами…

пасти ще ядат

Няма да се спирам подробно на Версай, защото всеки ще го види от своя поглед. Ще кажа само, че не бива да се пропуска. Градините, обаче, са много по-хубави по-късно пролетта и лятото. Ние за съжаление не можахме да видим доста неща, защото още не им беше дошло времето, но това не е причина да не се върнем.

Практическа информация: взехме си количка под наем до Трианоните (30 евро за 1 час и 7,5Е за всеки 15 минути след това, валидна шофьорска книжка и 24 години на притежателя й — до 4 човека, платих с дебитната ми карта Маестро, нямаше проблем). Удобно е, ако не разполагате с целия ден, защото ходенето е много, а има какво да се разгледа и си струва — хем се возиш, хем можеш да спреш и да разгледаш и снимаш, каквото си искаш, освен това в количките има аудиогайд — разказва ти кое какво е и защо е). Има и влакче, но за него, за съжаление, не мога да дам информация.

Продължавайки по пътя на френските крале, след като разгледахме как са живели някои от тях, отидохме да видим къде са погребани повечето от тях.

Четете по-нататък>>>

2 коментара