Archive for the tag 'Верона'

мар. 15 2017

От Монблан до Ихтиман (2): От Венеция до Сливница с велосипед

След като изкачихме Монблан, днес с колело ще тръгнем от Алпите към България. Приятно четене: От Венеция до Сливница с велосипед част втора на От Монблан до Ихтиман Полетът на Симеон беше в 14:00 часа, така че не бързахме много сутринта. Станахме, събрахме всичкия багаж, закуска на летището и хванахме един от многобройните рейсове към […]

3 коментара

окт. 21 2011

От Балканите до Пиренеите с автобус – дневникът на една пътешественичка (1)

Знаете, че пътеписите, които публикуваме тук нямат задължителна форма или стъпка. Днешният разказ няма да бъде разказ в истинския смисъл на думата. От днес започваме с личния пътешественически дневник на Мария – ще ни води в буквален смисъл през времето и пространството 🙂

Приятно четене:

 

От Балканите до Пиренеите с автобус

 

/Записки/

 

 

 

 Oбичам да пътувам и да посещавам културно – исторически забележителности както в България, така и в чужбинa. След падане на Шенгенските визи, пътуването в чужбина  стана  лесно и аз имах възможност да посетя  някои Европейски градове и да видя  забележителности,  за които преди не бях и мечтала. Това са моите впечатления за  някои от тях.

                                                                                               Авторът

 

17 ноември 2002г.   За първи път посещавам

Троянския манастир

–  третия  по големина в България след Рилския и Бачковския. Стенописите  в  църквата  „Св. Богородица” са дело на Захари Зограф – жалко е, че са запазени добре само в предверието. Най – ценната реликва,  която се пази в манастирската църква е  чудотворната икона  на „Св. Богородица Троеручица” – копие на икона от Хилендарския манастир в Света гора. Донесена е през XVI  век от румънски монаси, които на път за Румъния спират да почиват в Троянския манастир. Четири поредни дни   мулето натоварено с иконата е отказвало да тръгне за  Румъния. Така иконата е оставена за постоянно в църквата в Троянския манастир. Това ни разказа един млад монах с хубави сини очи. Миналата година иконата е „плакала” – била e покрита с миро, което сега се продава в магазинче в двора на манастира и вярващите го купуват, за да ги пази от „уроки и магии”. Аз не си купих, но с удоволствие бих посетила манастира отново!

 

17 март  2003г.

„Рупите”, Роженеския  манастир и  гр. Мелник.

Това, което видях в „Рупите” ми направи тягостно впечатление. На гроба на Ванга имаше само изкуствени цветя. До църквата „Св. Петка” се строи хотел. Има къмпинг, скара – бира и др. Фасадата на църквата (изписана от Св. Русев) ми подейства потискащо.  Хареса  ми портрета на Ванга –  вътре в църквата.

Затова пък Роженският манастир  ми направи чудесно  впечатление!

В Мелник е ужасна скъпотия! На площада, където спират автобусите, видях  възрастни хора да просят.

Излизайки от Мелник минахме  покрай „феодалното владение” на банкера Емил Кюлев. Около 500 декара заградени лозя, а  в средата на заграждението на  един хълм се издига сграда – истински “замък”.

 

30 май 2003г. гр.  

Охрид  (Македония)

Добре е, че всички старини, свързани с нашата средновековна история са запазени отлично: „Самуиловата крепост”, манастира „Св. Наум” и много църкви. Влязох  в спор с  македонския екскурзовод по повод  Самуил и  „общата ни  азбука”.

 

28 август 2003г.

Етрополският  манастир „Св. Троица”

е построен през 1156 г., по време на византийското робство. През 17ти век  тук е открито едно от първите килийни училища.

Като архитектура Етрополския манастир наподобява  Рилския, но е много по – малък. Гората около него е истински рай!

 

9 август  2003г.

Суковски и Погановски манастири, гр. Пирот (Сърбия)

Някога  (до 1919 г.) тези манастири  са били български.

Суковският манастир не ме впечатли с нищо друго, освен с белия паун в стопанския двор (подарък от игумена на манастира „Св. Наум” в Македония).

Погановският е значително по – голям и  добре поддържан. Намира се в близост до с. Поганово – родното село на баба ми,  на която съм кръстена. Никога не съм ходила там.   Манастирът е построен през 14век.  Влязохме в църквата, където сръбският свещенник ни осведоми, че  за съжаление няма  какво много да видим тъй като „българите са си прибрали по – ценните икони”. Тъжно е, че в местата където все още живеят българи се служи на  сръбски език.

Обядвахме в един ресторант в близост до манастира. Прекарахме чудесно!

 

             Пирот  не се е  променил много. Само центърът е станал  по – представителен. На пазара е много по – мръсно, отколкото на нашия. На връщане минахме покрай  с. Желюша – родното село на баща ми. Обзе ме силно вълнение – кога най – после Сърбия ще влезе в Европейския съюз, за да мога безпрепятствено да ходя там!

 

10 септември 2003г.

Солун, Манастирите „Великите метеори” (Гърция)

 Най – много ми хареса Солун – особено крайбрежния булевард  (още  е пред очите ми)   с  безбройните кафенета с  маси на тротоара.

Манастирите „Великите метеори”  и скалите върху, които са построени са впечатляващи! Заслужава си да бъдат видяни!

 

13 ноември 2003г.

Истанбул (Турция)

 Имах друга представа за древния Константинопол (Цариград). Мислех, че ще видя „злато и скъпоценни камъни”. Даже нищо подобно! Кубетата на многобройните джамии дори не бяха позлатени, както тези в Македония. „Синята джамия” – единствената в света с 6 минарета –  е построена през 1616 г. и е чудесен архитектурен паметник – светъл и просторен. Побира около 5000 богомолци. Пред входа едно момче ми предложи (срещу 2 лева) дипляна с изгледи от вътрешността й. „Синята джамия” е построена по заповед на султан Ахмед и е наречена така  заради синьо – зелените плочки, с които е облицована отвътре.

В близост до нея се намира църквата „Св. София”. Тя е построена през IV век по заповед на император Константин, когато християнството става официална религия в Римската империя. След завземането на Константинопол от турците е превърната в джамия. Входната такса е 10$.   Видя  ми се много висока и реших да не влизам.

 

14 ноември 2003г.

Дворецът „Долма Бахче сарай”

(„Запълнена градина”) е построен от султан Абдул Меджид  I по образец на двореца  „Версай” в Париж. Прекрасен архитектурен ансамбъл! Вътрешното обзавеждане (мебели и полилеи) са изработени във Франция. Видях  най – тежкия полилей в света – 5 тона, дар от британската кралица Виктория. Голяма част от картините в двореца са дело на руския художник Айвазовский, но между тях не видях шедьоври. Входната такса беше 10 милиона лири или 6 евро. Последният държавен глава обитавал двореца е Кемал Ататюрк („Баща на всички турци”). Починал е в двореца на 58 годишна възраст. „Ако той беше живял по – дълго,  днес Турция  щеше да бъде член на Европейския съюз” – ми каза  екскурзоводката – българска туркиня от Кърджалийско. Всички часовници в двореца са спрени в 9 часа 05 минути – часа на неговата смърт. В двореца се пази и часовникът подарен на султана от българския цар Фердинанд. В този дворец е гостувал и Наполеон.

Сутринта на 15 ноември 2003г., приближавайки с автобус пристанището на залива „Златния рог”,  чухме гръм  наподобяващ топовен изстрел. След малко последваха още два по – слаби. Видяхме и големи кълба от дим като от пожар. По – късно разбрахме, че е имало два последователни терористични акта – пред

две синагоги. Имало 24 души убити и около 300 ранени. Скоро след това се качихме на туристическо корабче и потеглихме на разходка през „Босфора”.

Истанбул е единственият град в света  разположен на два континента – Европа и Азия. Европейският бряг е дълъг около 55 километра, а азиатският около 35 километра. Гледката от двете страни на „Босфора” е удивителна! Минахме покрай двореца „Долма Бахче сарай”, рзположен на европейския бряг, след това покрай лятната резиденция на султана – „Топ – Капъ”,  както  и под „Въжения мост” (построен през 1973 г.) –  наречен „Моста на самоубийците”. Видяхме единствения 7 – звезден хотел „Риц”, открит преди около 1.5 години  и „Роберт Колидж”, в който таксата за обучение е 3500$ на година.

Вторият „Въжен мост”, бележи „края на Босфора” и разделя символично Мраморно от Черно море. В „Босфора” има две течения –  горно и долно. Горното е по – студено и е от Черно към Мраморно море,  долното  е по – топло и е в обратна посока.  Поради тези течения къпането и плуването в „Босфора” са  твърде опасни. Корабчето зави плавно и се отправи към пристанището покрай азиатския бряг, който видимо е по – озеленен и по – рядко населен  от европейския, с което разходката приключи.

По – късно запалихме  свещ в българската църква „Св. Стефан”. Желязната църква е красива постройка в неоготически стил – жалко, че отвътре отдавна не е реставрирана. Свещите в църквата  ги продаваха  за мое голямо учудване араби. Няма ли вече българи в Истанбул?

Посетихме и атракцията за българските куфарни търговци – покрития пазар „Капълъ Чарши”. Не ме впечатли особено. Тръгнахме пеша към хотел ”Vachinkton”, където бяхме отседнали ( в търговския квартал „Лале ли” – прилича много на нашия пазар – Илиянци) и малко се объркахме. Добре, че предвидливо си бях взела визитка от хотела!

 

 

19 април 2005г.

Италия.  Прословутата Венеция!

Канале „Гранде” с избелелите, зле  боядисани фасади на сградите покрай него,  ме изненада неприятно. Катедралата „Сан Марко” и  „Палата на Дожите”  на площада „Сан Марко” с многото гълъби, мимовете облечени в средновековни одежди, ( между които и българи), многобройните магазинчета с бижутерия от венецианско стъкло и чудесното кафе – общо взето  с това  запомних Венеция. Защо ли я наричат „романтичния град на влюбените?”  Заради  гондолите и „Моста на въздишките”? Може би не само.

 

На път за Верона преспахме в хотел „Монако”- на брега на  езерото „ Лаго ди Гарда”(Lago di Garda). Нямахме време да се разходим и да го разгледаме.   От стаята  в хотела се виждаше само загадъчният силует на средновековен замък.

 

20 април  2005г.

Във

Верона

посетихме   „Къщата на Жулиета”  с прословутия  балкон. Дали точно тази къща е имал пред вид Шекспир, не се знае. Някой е казал, че това е  къщата и тя се превръща в туристическа атракция. В двора е поставена статуя на Жулиета, до която всички се снимат. Отсреща е стената, на която влюбените залепят  листчета с написани желания. Дано им се изпълнят и дано бъдат по – щастливи в любовта от Ромео и Жулиета!

 

Жалко, че Арена ди Верона беше във ремонт и не можахме да я видим отвътре.

 

Монако

Монако

След Верона спряхме в 

Монте Карло (Монако)

– градът на богатството и  хазарта!      Разположен е  живописно върху  тераси и хълмове като Велико Търново. За първи път видях къщи с басейни на покривите, игрища и  големи саксии с цветя и цветни храсти –  вероятно поради липсата на свободна площ. В града има много банки, които се помещават в сгради с прекрасна архитектура и много казина. Пред входа на  казината стои охрана, която не допуска лица под 18 години, независимо от това, че са с  придружител. Никакво изключение! Законът наистина се спазва! Впечатляващо е и  пристанището с многобройни  луксозни яхти. Видяхме  яхта на име „Sophia”- собственост на българин, който живее в Англия.  Браво! Българските милионери са навсякъде! Разходихме се  по  пистата на „Формула 1”, след което са  изкачихме  по множество стъпала  до  Княжевския дворец.   По време на тази разходка не знам защо не срещнахме много хора по улиците. Дали   много работят или нощем играят хазарт?

Monaco

20 април 2005г.

Ница (Франция)

 Както повечето средиземноморски градове и Ница не прави изключение с многобройните си  палми, къщи с чудесна архитектура и отлично поддържани  цветни градини.  По крайбрежния булевард ни спря един чернокож, който ни продложи  евтина бижутерия. Попита ни от къде сме. Когато му казахме, той възкликна: ”О! Знам България! Стоичков!”.  „Друго какво знаете за България?”-  попитахме. „Знам, че вие българите не сте расисти.” „Дали наистина не сме?” – си помислих аз. Случи ни  се и един неприятен инцидент –  една жена от групата падна и си счупи ключицата. Наложи се   да потърси медицинска помощ в болницата в  Ница. Чакала е 6 часа, докато и  направят рентгенова снимка и  й изпишат болкоуспокояващи. Такова чакане едва ли би ни се случило в „Пирогов”!

 

21 април 2005г. Кан  е  малко курортно градче с хубави къщи, хотел – ресторанти и магазини, предлагащи  стоки от най – известните дизайнери. Някои от нас побързаха веднага  да стъпят на червената  пътека пред  Фестивалния център и да се снимат, позирайки като  кино –  звезди.  И тук,  както в Ница и  Сан Ремо морето те пленява със своето  спокойствие и цвят на изумруд, но на плажа липсва пясък –  има само чакъл. Черноморските пясъчни ивици ги няма никъде по цялата Френска ривиера!

 

Минахме покрай о-в Маргарита, където е бил заточен „човекът с желязната  маска” според  романа на Дюма.

 

Очаквайте продължението

Автор: Мария Лазарова

Снимка: авторът

 

Още разкази общо за Европаот нашите автори – на картата:

3 коментара

февр. 11 2011

Импровизирано из Венеция и Верона

Днес, мили мои, Мария ще ни води да обиколим Верона и Венеция. Тя сама си признава накрая „В този (опит за) пътепис няма да откриете информация, която да ви помогне с ориентацията за Венеция и Верона… Останалото… ех, останалото са детайли.“ :), наблягайки на думата ЕХ 🙂 Завиждам – аз не го мога 🙂


Приятно четене:

Импровизирано из Венеция и Верона

По каналите на Венеция, Италия

В Бургас е зима. Но не бяла, пухкава и мека, а от онези зими, които те карат да си спомняш с носталгия за лятото, дори да не е твоят сезон. И понеже казват, че спомените стоплят, реших да се разходя из Италия. И вие с мен…

Винаги ми е била мечта. Но не Рим. Не Милано. В съзнанието ми е като пътешествие с кола под наем и карта, която не мога да разчитам, не заради италианския, но давам съвети по интуиция „сега направо, сега завий, сега спри“, музика, смях, малки градове и села, които никога преди това не съм чувала и няма и да чуя, гостоприемни непознати хора, открити пазари два пъти седмично, откъдето ще си купувам ягоди и топли франзели…

Спирам тук. Защото този пост не е за Италия. А за Верона и Венеция. Повече за Венеция. И нея съм я мечтала, и нея не по начина, по който я видях, но ми хареса. Въпреки, че всички казват, че Верона е по-хубава. Във Венеция има магия. Която осъзнаваш , докато пътуваш в претъпкано с туристи от къде ли не корабче и виждаш докъде стига водата на различни прекрасни къщи, едно време пълни с живот, сега с носталгия по дните, в които стълбите към входните врати не са били покрити с вода.

Но как ви почнах отдалече само…

Знаете ли кога започва едно пътешествие? Не е на датата, отбелязана като „departure”. Започва в мига, в който закупите билета и започнете мислено да вървите по улиците на (не)познат град. Да си представяте как ще го почувствате и какво ще остави у вас като вкус… И никога не знаете дали ще искате да се върните отново. Защото понякога като постигнеш една мечта разбираш, че някак не е това, което си си представял… Това правило важи с особено голяма сила за пътешествията.

Моето пътуване започна някъде през април. Чрез статус на приятел във фейсбук „happy birthday WiZzair & 10x for the 20% off” или нещо подобно. Харесах дати, харесах дестинация, реших да подаря едно пътуване на сестра ми, предложих на приятелка, която знаех, че ще каже „да“ и така. Всичко стана толкова бързо, че нямаше време за колебания. Признавам и друго- едно от новогодишните ми обещания е да посещавам по една нова дестинация всяка година. Тази избрах да е Италия.

Датите бяха 12- 13 14 август. На 15-ти имах имен ден, от който сега като се върна назад не ми е останал никакъв спомен. Освен, че беше в неделя. О, и , да, ходих на Спирита, но не беше като първата година. Както и да е.

Пристигнахме в Тревизо

късно в четвъртък. Такси и към хотела. Не помня име, затова и да ви разказвам за него няма смисъл. Рецепциониста не знаеше грам английски и настаняването беше на магия. Първото нещо, което попитахме, разбира се, бе къде е най-близкият ресторант. Така приключението открихме със спагети и бяло вино.

Тревизо, Италия

Тревизо, Италия

Петък. Автобус, влак и към Местре. Оставяме багажа и към гарата, от там отново на влака и към

Верона.

И точно тогава, защо не, решава да се изсипе порой. Пристигнахме към 1-2 часа следобед и от гарата поехме само направо… 🙂 Тук е мястото да спомена, че не си бяхме направили никакъв план за тези 72 часа, които имахме всичко на всичко. Предварително бяхме решили да го караме на интуиция. Нямахме карта, нямахме гид, не знаехме кое трябва да се види, кое може да се пропусне, всъщност… не знаехме нищо. Дори си спомням, че бях забравила за къщата на Жулиета във Верона. И преди съм го казвала- не обичам бягането от една точка до друга. Обичам да имам времето да усетя един град. Да се разхождам спокойно, без да мисля какво (евентуално) пропускам. Защото снимки на забележителности много. И…?

Верона, Италия

Верона, Италия

Разходката във Верона продължи около 3 часа (колкото, всъщност, имахме и във Венеция all in all) и ни отведе до въпросната къща, стената пред която е много по-интересна, и до Арена ди Верона. На стената не написах име. Написах пожелание. Молба, ако предпочитате. Към съдбата.

Обратно на влака и към Местре. Там ни чакаше отваряне на бутилка бяло вино с химикал, споделяне на впечатления, мечти за утрешния ден и… осъзнаването, че след като единият фотоапарат, с който бяхме , се счупи във Верона, другият е (почти) без батерия. Да…забавно. Повод да се върнем отново, казахме си по-късно.

Събота. Подобно на Париж,

Венеция се свързва с любов.

И както не веднъж съм казвала това за първия, тази първа асоциация ограбва от очарованието на тези места, когато си там сам. Но пък е толкова красиво (във Венеция) и пълно с народ, че поне аз… хм, май забравих за всякакви асоциации и прочие.

По каналите на Венеция, Италия

По каналите на Венеция, Италия

Венеция е къси тесни улички,

свързани с малки мостчета, преминаващи гондоли, магазинчета за маски и тълпи туристи.Поне тази Венеция, която успяхме да видим за около три-четири часа. И тук вървяхме единствено по интуиция (следването на табелите е по-объркващо) и имахме само две задължителни точки: площада Сан Марко и…а, да, това не е точно точка…да се качим на гондола. Останалото отново бе въпрос на импровизация.

С гондола по каналите на Венеция, Италия

Какво показват дамите: моста или младежа? ;-)

Гондолиер –  Венеция, Италия

Господи, какъв мъж! (бел.от редакцията ;-)

За късмет попаднахме на най-готиния гондолджия ever ever! От онези super-sexy-cool момчета :))

А самото преживяване…. самото преживяване беше приказка. Не може да се опише. Поне на мен не ми стигат думите. Спомена все още е супер жив и мога за секунди да затворя очи и да се пренеса в гондолата, носена по тесни тесни канали, измежду стари къщи, напомнящи за… романтика и един друг свят. Свят на кавалери и дами. Може и в обратен ред.

С гондола по каналите на Венеция, Италия

С гондола по каналите

С гондола по каналите на Венеция, Италия

Всъщност май гледа към гондолиера? ;)

А Сан Марко… Сан Марко беше като картина.

Не, по-хубаво, защото бе истина. Един от онези моменти , в които спираш, и времето с теб, и се ощипваш, за да провериш дали не сънуваш…Дишаш с пълни гърди и се усмихваш. Благодариш. Чувстваш се толкова, толкова щастлив…

Сан Марко – Венеция, Италия

На кафе във Венеция, Италия

Тук отварям скоба. При първото ми връщане от Варшава (XII. 2007) донесох плакат на някаква двойка, които се целуват на този площад в мрачен и дъждовен следобед. И го залепих на стената в стаята си. И си мислех… кога ли, ако, ще посетя Венеция… С всички приказки за гондоли и гълъби…? Ето, че можело. Затварям скобата.

Някъде преди или след Сан Марко минахме и покрай витрината на едно от онези магазинчета, в което мога да прекарам часове. Буквално.

Пътешествието приключи със сладко капучино на същия площад в някакво страхотно кафене, което по-късно прочетохме, било сред must-see. Имаше моменти, в които дори и не говорихме. Само гледахме към хората, площада, всичко… Гледахме и не вярвахме. Че сме там. Благодарение единствено на себе си. Защото, когато ти липсват вълшебства в живота, винаги можеш сам да станеш вълшебник и да си създаваш магия…

Магазин във Венеция

По каналите на Венеция, Италия

След три часа във Венеция бяхме напът към хотела, от там към летището. Като ударихне чертата се оказа, че от 72 часа, 6 сме обикаляли. По три във Венеция и три във Верона. Останалото сме прекарали по спирки, влакове, автобуси и т.н. И по-добре, защото се получи супер. От само себе си. Така стават най-хубавите неща, знаете.

Ресторант - Венеция, Италия

Венеция, Италия

***

В този (опит за) пътепис няма да откриете информация, която да ви помогне с ориентацията за Венеция и Верона. Единственото, което ви съветвам е да предпочетете да спите в Местре пред Венеция. Останалото… ех, останалото са детайли.

Венеция, Италия

Момичета – Венеция, Италия

Пътешественички

Автор: Мария Василева

Снимки: авторът

15 коментара

окт. 18 2010

Истинският град на една измислена любов: Верона

Published by under Верона,Вили

Както каза Вили, докато обсъждахме днешния пътепис: Да боднем още едно маркчерче на картата! За мен също беше изненада, че досега нямаме отделене разказ за Верона, но се оказа, че е така. Така днес Вили ще има честта да бодне ново място на нашата карта – Верона.

Приятно четене:

Истинският град на една измислена любов: Верона

Buongiorno! 🙂

Когато за пръв път отидох във Верона, бях „организирана“, т.е. с група от българска туристическа фирма. Но това, което успях да видя от града, си беше разочарование за мен. Защо ли?
Защото, общо взето, схемата за организираните ни туристи е следната: автобусите се паркират на големия паркинг зад кметството или там някъде; групите се изсипват на Piazza Bra, спират за малко в близост до фонтана и статуята на Виторио Емануеле II; всички послушно настройват уши към екскурзовода си, но почти веднага го изключват и започват да снимат; после се юрват вкупом по Via Mazzini, въртят глави към бутиците наляво-надясно, и току подбягват, за да не се изгубят от екскурзовода, защото никой не им казва, че в историческия център на Верона не е пък чак толкова лесно да се изгубиш; излизат на Piazza delle Erbe; отново 5 мин. край екскурзовода и още толкова за снимки. Слeдва Piazza dei Signori, който е буквално зад гърба на една от сградите – нов престой десетина минутки; 20 крачки обратно до предишния площад; оттам 100 м надолу по Via Cappello и следват 10-15 минути бутаница в двора на къщата на Жулиета. После отново по Via Mazzini или по Via Stella се връщат към Piazza Bra, в единия край на който е Arena di Verona. Tук, евентуално, им отпускат 20-30 мин. свободно време, след което – „на тъгъдъг“ към автобуса, и: Чао, Верона! Ама „bella“ ли си, не си ли – от препускане много не разбрах… Но, после ще гледам къде съм била, три пъти „ура“ за дигиталните фотоапарати!
Значи, кой каквото видял – видял. Кой каквото успял да щракне – щракнал. A eкскурзията продължава. Пък на който му е било малко, като на моя милост, да си се организира друг път сам.
Т.е., ако сте с група, най-често престоят ви във Верона ще е около час и половина, до два часа 🙁

А този стар и приветлив град може да ви покаже повече. Мноого повече!

Затова дори и вече да сте го видели по описания начин, не се колебайте да се самоорганизирате и да го посетите отново.
И тогава ще разберете, че старата част на Верона е много компактна и по която и уличка да тръгнеш, накрая стигаш до брега на реката.

Верона - панорама от Castelo San Pietro

Верона - панорама от Castelo San Pietro

С размери около 2,5 на 1,5 км, включително Castelo San Pietro на хълма оттатък реката, практически за около 4 часа, без търчане, може да се види почти всичко по-важно. Ама казах „да се види“, а за да разгледате забележителностите спокойно и да усетите атмосферата на Верона, по-добре си дайте ден, че и два. Ако пък имате още повече време, струва си после да мръднете само на двайсетина километра на северозапад – толкова близко е най-голямото италианско езеро Гарда, което е и едно от най-красивите италиански езера. И, ако се решите на няколко часа разходка с корабче по езерото или с ферибота /той е по-евтин/ – о, после няма да съжалявате за парите си! Красотата на пейзажите неусетно ще изтрие всичко негативно, гаднярски скатало се из най-гънките на душата ви. Гарда ще ви подейства като балсам 🙂 … Или емоционална дрога 😉 … Абе, накратко: радостта, че живееш, просто „размазва“ 😉

Езерото Гарда - изглед откъм Рива дел Гарда

Езерото Гарда - изглед откъм Рива дел Гарда

Езерото Гарда - насреща вдясно е градчето Торболе, вляво е Наго-Торболе

Езерото Гарда - насреща вдясно е градчето Торболе, вляво е Наго-Торболе

Но думата ми беше за Верона 😉

Ако можем да оприличим Рим с красива и лъскава, но попрецъфтяла пърхаща жена, с пищни форми и клонящо към предизвикателно поведение; Флоренция – с интелигентна, елегантна и изискана дама на средна възраст; а Венеция – с непоправима романтичка, имаща по нещичко и от двете, но много непукис и неглиже; то Верона оставя усещането за одухотворена, вечно влюбена жена. И не е само заради факта, че къщата на прочутата Шекспирова Жулиета е точно в този град, на Via Cappello №23, само на две пресечки от реката.

Верона, Италия

А реката се казва Адидже и точно във Верона прави едни от най-живописните си завои.

Верона - река Адидже и белият Ponte Risorgimento

Верона - река Адидже и белият Ponte Risorgimento

Самият град Верона се намира почти по средата на пътя между Венеция и Милано.
Момент, само 10 секунди за история:
Верона /първоначално Верония/ е възникнала като селище през 4 в. пр.н.е. През 89 г. пр.н.е. става римска колония, а 10 г. по-късно получава статут на самостоятелна община. После по някое време, около 12-13 в. се обособява като отделен град-държава, а през 15 век преминава към Венеция… Но Верона е разположена на едно такова място, че е била и е важна пресечна точка на много пътища, затова често е била обект на конфликтни интереси… ее-мии, понякога решавани и с тупаник 🙂
Особено апетитна била за готите, за византийците дори, за германци, французи. Разбира се, че и Наполеон не я пропуска. А с окупацията на Верона слага край на Венецианската република.
Днес е град с около 265 хил. жители, а заради добре запазените сгради с голямо историческо значение, от 2000-та година е в списъка на световното наслество на ЮНЕСКО.

Какво да видим във Верона

** Най-големият площад в града, Piazza Bra, който няма как да подминете, защото е нещо като отправна точка към всичко останало. На площада има малка градинка с нежен фонтан и пейки, където човек може да поседне и отмаряйки леко, да се наслади на онова, което го заобикаля: тежката неокласическа сграда на Кметството, опасана с колони; подобното мастодонтско здание на Palazzo Barbieri; огромната Arena di Verona в единия край на площада; конната статуя на Виторио Емануеле II; Porta Nuova; и жизнерадостната редица от типични, елегантни сгради с кафенета и ресторантчета под зелените тенти. Ама, ако сте нискобюджетни, не сядайте точно там на кафенце или биричка; по-добре по из уличките, където, впрочем, също е Верона 😉

Верона - Piazza Bra, арката насреща е Porta Nuova

Верона - Piazza Bra, арката насреща е Porta Nuova

** Arena di Verona е огромен, много добре запазен, но и добре поддържан амфитеатър от времето на Римската империя, изграден през 1-ви век от н.е., който се използва и днес. Той е третият по големина амфитеатър, оцелял до наши дни от древността. Ако отидете във Верона по време на оперния сезон, можете да включите и някое представление на Arena di Verona в програмата си. Случват се, казват, и по-евтинки билети, зависи най-вече от това кой ще пее.

Верона - Arena di Verona отвътре

Верона - Arena di Verona отвътре

** Castel Vecchio се намира на брега на река Адидже и първоначално е изпълнявал роля на фортификационно съоръжение. Днес там е разположен Градският художествен музей с богати колекции от средновековни скулптури и ренесансови картини. Към Castel vecchio принадлежи и Ponte Scaligero, който… хмм, не е ли малко странен? /Забележка: Ponte означава „мост“ на италиански./

Верона -  Castel Vecchio е червеникавото строение с кулата

Верона - Castel Vecchio е червеникавото строение с кулата

Верона - странният Ponte Scaligero

Верона - странният Ponte Scaligero

** Castel San Pietro се намира на другия бряг на реката. Разположен е над един римски амфитеатър от 1-ви век пр.н.е. До него /кастела, де/ се стига по една тиха, вита, стъпаловидна уличка между къщите. Всъщност Castel San Pietro са бивши казарми от времето на австрийската окупация /мисля от около 1850 и някоя година/. След като са спрели да ги използват по предназначение, мястото е било отворено за всеки, който иска и не го мързи да се полюбува на панорамата на града. Има и ресторант, и кафе – никого няма да оставят гладен, жаден, уморен… и с пари 😉

Верона - Castel San Pietro е на хълма сред кипарисите

Верона - Castel San Pietro е на хълма сред кипарисите

Верона - тази живописна уличка на стъпала води към Castel San Pietro

Верона - тази живописна уличка на стъпала води към Castel San Pietro

** На същия бряг на реката се намира едно много приятно, релаксиращо местенце, което си струва да се посети: Giardino Giusti /с Palazzo Giusti/. Тази ренесансова градина /или неголям парк/ се намира на десетина минутки пеш от Castel San Pietro, а от Arena di Verona e на 15 минутки пеш, като се минава по Ponte Nuovo. Градината е създадена още през 1570 г. от Агостино Джусти. Очевидно веронци си я поддържат добре – то са подкастрени чимшири и плетове, кипариси, скулптури, фонтанчета, лабиринти… Giardino Giusti е просто един великолепен „остров“ от ярка, свежа зеленина, която ох, толкова хубаво освежава в лятната жега… отмаря уморените крака и гърбове, насища със спокойствие и положителна енергия.

Верона - кътче от Giardino Giusti

Верона - кътче от Giardino Giusti

** Доминиканската църква Santа Anastasia се намира в най-древното кътче на града, в близост до Ponte Pietra. Започната била по идея на доминиканските монаси Фра Бенвенуто да Имола и Фра Никола да Имола в 1280 г., но завършена едва в 1400 г., а осветена пък чак в 1471 г. До 1808 г. е използвана от Доминиканския орден. Впечатляващи, прекрасни са златните мозайки вътре, но снимката, която показвам, е от Уикипедията, понеже вътре „No, no camera, signora, no camera!“ /Много язък! 🙁 /

Верона - църквата Santа Anastasia

Верона - църквата Santа Anastasia

Верона - Santа Anastasia отвътре

Верона - Santа Anastasia отвътре

** Piazza delle Erbe се намира точно в централната част на историческия „полуостров“ и датира още от римско време. Казвам „полуостров“, защото точно тук река Адидже прави един доста остър завой и, гледан отвисоко, старият град на Верона има вид на полуостров. През вековете Piazza delle Erbe е изпълнявал важна роля. Освен, че там е била сградата на градската администрация, той е бил и мястото за срещи на населението, тъй като още от древността та до ден днешен, тук има пазар. Да бе, най-обикновен пазар за плодове и зеленчуци. Е, не липсват и сергии с китайски „парцали“, чанти, футболни фланелки и, разбира се, сувенири. А най-интересният „елемент“ от време оно, който и веднага привлича погледа, е 83-метровата кула Lamberti. Започнали да я строят през 1172 г. и я строили, на ден по камък сигурно, таман три века 🙂 Турили „черешката на тортата“, т.е. камбаните Marangona чак през 1464 г. и прерязали лентата – обектът окончателно влязал в експлоатация 🙂 На Piazza delle Erbe се намира и Търговската камара – една сграда от 1301 г.

Верона - Piazza delle Erbe, но кулата Lamberi е вдясно и не се вижда.

Верона - Piazza delle Erbe, но кулата Lamberi е вдясно и не се вижда.

** Palazzo Mafei датира от 1600 и някоя година. Интересно изглеждат накацалите по покрива на този палацо статуи на Юпитер, Меркурий, Аполон, Херкулес, Венера и Минерва – все богове от римската митология. А споменавам Palazzo Mafei, защото това е една от само няколкото сгради в бароков стил във Верона. Днес в нея се помещава туристически офис. Колко прозаично 🙁

Верона - няколко от статуите по покрива Palazzo Mafei

Верона - няколко от статуите по покрива Palazzo Mafei

** Разбира се, че има още интересни местенца за разглеждане във Верона, няма да споменавам всичките, нека всеки си има шанса на откривател 🙂 Но пък няма как да пропусна онази забележителност, с която Верона е станала най-известна. Просто ви я оставих за десерт 😉
Навярно всеки е чувал за прочутата любовна история на Ромео и Жулиета. Нали? Но защо ли многоуважаемият сър Шекспир си е избрал именно Верона за сцена на събитията, които описал в безподобния си бестселър?
Може би някога е посетил града и, също като на мен, му се е сторило, че той не е така удивителен като Венеция, нито толкова съблазнителен като Рим или чаровно респектиращ като Флоренция, но в него има нещо, витае нещо едва доловимо и трудно описуемо, което през цялото време е с теб. А когато си тръгнеш, в душата ти се разстила една смесица от приятно спокойствие, сладка радост и доволство /от видяното/. Хубаво ти е. Щастлив си. А забелязали ли сте, че така излъчва влюбената жена?… Знам ли, я? – Може на мен така да ми се струва 😉
И така, къщата на Жулиета с прочутия балкон е истинска и историческа.
Била е построена през 12 век и дълго време е била собственост на фамилия Капелло /Capello/, чийто герб е изсечен на арката на вътрешния двор. Е, Шекспир отъждествил името Капелло с Капулети /това е единия от двата враждуващи рода в трагедията му/. А Жулиета е просто измислена. Но родът Монтеки, от който е Ромео, фактически е съществувал. Неговата къща се намира близо, през една пряка. Само че няма доказателство дали Ромео е бил реална личност.

Верона - Наистина, къде ли е Ромео?  :)

Верона - Наистина, къде ли е Ромео? :)

Знаете, в трагедията най-лиричната сцена се разиграва под балкона на Жулиета и, както изглежда, е оказвала винаги сърцераздирателно впечатление върху всички поколения от всички епохи от излизането на книгата на бял свят, та до днес.

Верона - ето го и прочутия балкон в къщата на Жулиета

Верона - ето го и прочутия балкон в къщата на Жулиета

Няма спор, Шекспир е литературен гений. Затова и къщата на Капулети /по-точно на Капелло/ днес е забележителност №1 във Верона. Почти никой турист не си тръгва от Верона, преди да е погалил бронзовата статуя на Жулиета в двора на къщата. /На снимката под дървото вляво/ Поверието гласи: за късмет в любовта. Нещо повече – във всяка възможна цепнатинка по стените на прохода под арката, всеки /или почти всеки/ се опитва да натика листче с написаното си желание за любов… Хубаво де, ама пиесата завършва с думите „И до днес светът не знае любов по-чиста и съдба по-клета от тази на Ромео и Жулиета“… Е? И след такъв финал как ли не да оставя бележка с любовно желание или да пипна „Жулиета“! Не ща! Тц! 😉
Настоящият вид на къщата, обаче, е резултат на усилени реставрационни работи по нея около 40-те години на миналия век, по време на които сегашните прозорци, входната врата и легендарния балкон са просто прибавени към фасадата на сградата. Отвътре мебелировка е от 16-17 век, с фрески, картини и местен ренесансов порцелан, които са в съответствие с модата от времето на историята на Ромео и Жулиета. В единия край на двора има магазинче за сувенири /на сериозни цени/.
Това е. Градът е истински, героите са измислени, а любовта е вечна! 🙂

Как се стига до Верона

По въздух, по земя, или по и двете 😉
По-евтинко е да използвате Wizz Air до Венеция или Милано /хем и там бихте могли да се разходите/, 🙂 а оттам с влак или автобус.
За влака:
от Венеция/Мастре до Верона се пътува 2ч.25 мин., билета е 6,15 евро. Ако изберете интерсити влак се пътува 1ч.10 мин., а цената 18,50 евро. Влаковете са през около един час, като по-бързия обикновено тръгва 10-15 мин. след другия.
От Милано до Верона цените са съответно 9 и 17,50 евро. Честотата на влаковете е подобна. Говорим за 2-ра класа.

Нощувките стават лесни с предварителна резервация на http://www.booking.com/ или http://www.hostelbookers.com/hostels/italy/verona/

За разлика от Венеция, цените в заведенията са малко по-ниски и, както навсякъде в Италия, колкото си по-далеч от центъра и в по-скромно заведение, толкова по-евтино ще минеш. А специално за Верона ви препоръчвам задължително да опитате сладоледа точно там. Италианците са спецове по сладоледа, но ми се струва, че във Верона той е по-по-най. Опасна вкуснотия на приемливи цени! 😉 А „джелатерии“ във Верона – дал Господ.

Е, стига толкова. От мен: приятно пътуване, хубави емоции и после да разкажете! 😉 🙂
Сiao, ragazzi!
Текст и снимки: Вили

Oще няколко гледки от Верона 🙂

Верона - паметника на Виторио Емануеле II на Piazza Bra

Верона - паметника на Виторио Емануеле II на Piazza Bra

Верона - Ponte Pietro и Santuario Madonna Di Lourdes на хълма

Верона - Ponte Pietro и Santuario Madonna Di Lourdes на хълма

Верона - фонтана на Piazza Bra

Верона - фонтана на Piazza Bra

Верона - така се виждат покривите от последния ред на Arena di Verona

Верона - така се виждат покривите от последния ред на Arena di Verona

Верона - сграда на хълма

Верона - сграда на хълма

Верона - наляво е Via Mazzini, надясно e Via Marchetti. Хм, накъде ли да тръгна?

Верона - наляво е Via Mazzini, надясно e Via Marchetti. Хм, накъде ли да тръгна?

Верона - лелее... представяте ли си и днес да се обличахме така?  ;)

Верона - лелее... представяте ли си и днес да се обличахме така? ;)

Верона - красива и през нощта, нали?  :)

Верона - красива и през нощта, нали? :)

Автор: Вили

Снимки: авторът

Още снимки от Италия:

7 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version