Етикети: Венеция

Бурано – Карнавал във Венеция, Италия 2

Карнавална Венеция, 2019 година (2): Мурано и Бурано

Продължаваме с карнавал във Венеция заедно с Влади. Започнахме с дебненето на полета на Ангела, а днес ще продължаим отново с карнавал, но ще се разходим и до близките Мурано и Бурано. Приятно четене:

Карнавал във Венеция, Италия 3

Карнавална Венеция, 2019 година (1): Полетът на Ангела

Пътеписът днес се отнася за събития, случили се една година преди епидемията от корона-вирус да покори Италия. Мисля, че днес можете много лесно да си представите защо след тазгодишния (2020) карнавал, цяла северна Италия трябавше да бъде затворена. Иначе – днес наш водач ще е Влади, така че – приятно четене!

Венеция, Италия 0

Венеция за 3 дни (Съвети за пътуване)

Днес Дарина ще ни даде малко идеи как да си организираме пътуване до Венеция. Приятно четене: Венеция за 3 дни съвети за пътуване Пътуването ни за Венеция започна с това да намерим евтини билети...

Нови град, Хърватия 3

От Монблан до Ихтиман (2): От Венеция до Сливница с велосипед

След като изкачихме Монблан, днес с колело ще тръгнем от Алпите към България. Приятно четене: От Венеция до Сливница с велосипед част втора на От Монблан до Ихтиман Полетът на Симеон беше в 14:00...

Блед, Словения – Португалия с Голф 3

С Голф до Португалия (1): Любляна, Блед и Венеция

Започваме едно пътешествие до най-западната точка на нашия континент – по пътя към Португалия наш водач ще бъде Иван. Започваме с Любляна, Блед и Венеция. Приятно четене: С Голф до Португалия част първа Любляна,...

Хърватия (1): Дубровник 3

Хърватия (1): Дубровник

След Гърция, Албания и Черна гора, средиземноморското пътешествие на Роси продължава към Хърватия – днес сме в Дубровник. Приятно четене: Хърватия част първа Дубровник продължение на голямото пътуване От Янинското езеро и Метеора до...

Котор, Черна гора 1

Черна гора (3): Котор

Средиземноморското пътешествие на Роси продължава из Черна гора – първоначално през Бар стигнахме Будва, а последния път разгледахме Будва. Днес сме в Котор. Приятно четене: Черна гора част трета Котор продължение на голямото пътуване...

9

Пътят за Бутринт (Албания)

Днешният пътепис ще ни води до едно интересно местенце в Албания – Бутринт. Приятно четене:

 

 

Пътят за  Бутринт (Албания)

Изгарящо жежкото слънце над Саранда през юли прави ходеето в Бутринт специално предизвикателство.  Първата ми мисъл беше да хвана феробота и да отскоча от Саранда до Корфу. Малко скъпичко, четиридесетина евра, а на също толкова градуса да го кръстосвам митичния за сърбите остров, и вечерта пак да се връщам до Саранда, някак ми е мъка.

 

Мисля си, уважения за Индиана Джонс, ама аз нямам такава капа като него, нито камшик, пък и ще ми е скучно да размавам с него. Така с наличните ресурси, раницата моя е швейцарска, очила тъмни, дори ако е облачно, дори и ако вали, шапката със знака на Ню Йорк янки, която лани си купих от Охрид –  посока към автогарата на Саранда.

 

Най-умно ми се гледа да вляза в една туристическа агенция и да питам за автобус да Бутринт – кога, къде, колко пари. Когато споменавам Бутринт, възрастен човек става от гишето и почва напълно любезно да ми обяснува на някакво местно есперанто, което, ако не се лъжа е комбинация от френски, италиански, а може и по някоя гръцка дума,  как да се дотъркалям, пек мисля, че няма много да го преувелича, ако кажа, едно от найизвестите археологически находищав Европа. Успях да разбера, че горе-долу на всеки час минава автобус, който може да ме откара до Бутринт.

Деца, да не ви давам акъл, ама за да нямате подбни проблеми, вземете се стегнете и сериозно учете в училище кои глаголи се спрягат с авоар, и кои с етр.

За италианския ми беше приказката. Албания през 20-те години на миналия век е била протекторат на фашистка Италия. Италианският език остава по някакъв начин част от местната култура на Саранда. И по време на Първата светован война, голяма част от Албания е била под административното управление на Италия. Официалното име на Саранда през периода, наречен в албанската история Втора италианска окупация (1939 – 1943), е било Порто Еда на името на най-голямата дъщеря на Мусолини – Еда. Днешното име на града е с гръцки корен – на името на византийския манастир Agioi Saranda и значи Свети четиредесер мъченици, посветен на мъчениците от Севастия.

Античният театър – Бутринт, Албания

Античният театър

 

.

Бутринт

(на около 20 километри южно от Саранда)  е и резултат от същия период на албанската история. Именно Бенито Мусолини направил всичко възможно да изкопае де що има останало от Римската империя, и така през 1928г изпратил известния археолог Луиджи Мария Уголини в Южна Албания

Ликът и делото на този учен следват всичкте възможни противоречия, които немиуемо се появяват когато един учен човек поставя своята интелигентност и лични способности в служба на един авторитарен режим. Неговата работа,пък и откриваньето на Бутринт, първоначално би трябало да бъде част от интелектуалната основа за укрепването на трансадриатическата хегемония на Италия и да докаже близкото родството между албанците и италианците. Именно идеологията на италианския фашизъм твърди, че албанците и италианците имат общи предци, въз основа на близоста на античките итали, римляни и илири, както и заради влиянието, което античен Рим и Венецианската република имат върху Албания. Това трябало да оправда окупацията на Албания от страна на Италия, и страната да бъде управлявана като автономен регион в италианската фашистка империя.

Редно е да спомене, че, въпреки имиджа на фашистки археолог, който дълго време преследвал Уголини, талантът и неговите способности като археолог, днес рядко биват оспорвани.

Но трябва да се стигне до Бутринт.

Има автобуси за Тирана, Валона, плажовете в близост до Саранда… Саранда е нещо като Охрид, в който се спи, поне от перспектива на по-младите туристи, а на плаж и нощен живот се ходи в околностите на града.

– Бутринт? Питам едно момче, който се държи като някой фактор в автобуса, който се паркира на стоянката… Малка консултация с шофьора – Охи Бутринт!

Саранда, както и Гирокастро е един от центровете на гръцкото малцинство в Албания. Всепак локалните гърци, ако се съди според бройките, които дава Википедия, напускат Саранда и своята иднина я виждат в майчината държава..

Нямам някак късмет с автобусите. Вече е два часа по пладне, сприятелих се с чейнчаджиите на автогарата, и се замислям дали не е по-умно да се върна в безопасността на моята стая с вклучен климатик и за друг път да го отложа пътешествието. Не че съм Едуард Кулен, ама навистина е адски жежко и се къпя в пот. Пълничък мустаклия си седи в своя небесно син мерцедес (в това има известна поетичност, няма спор) – такси и чака мющерии. Воден от чаршийската мъдрост, че за питане пари не взимат, и поучен от лекциите на „ Животът на Браян“ че човек, ако се намира из Средиземноморието и Близкия изток трябва да се пазари за кефа и на двете страни, решавам да си пробвам късмета. Краят на пазарането, показано на екранче на стар алкател, изглежда така: 10 евро ходене до Бутринт, десет евро връщане, 5 евро за чекането от един част. Може. Башка – с мерцедес…

Билет за Бутринт, Албания

 

 

Пред нас се опъва асфалтираният път от Саранда до Бутринт, правен през 2010 година. Иначе, път между Бутринт и Саранда за пръв път е направен през 1959 година, по повод посещението на първия съветски гражданин, другарят Никита Хрушчов в братска и социалистичка Албания.

– Мачедониш/ Шкиптар? Разположено и любезно ме пита моят таксиджия. Па белким го знаеш – е отговорът когато се мъча да говоря на английски. Но бързо се преодолява езиковата бариера, ако че нищо не разбирам от онова, което мойят таксиджия ми говори. Ама до дума прецизно схващам, че това, което идва тука на почивка е здраво и право мъжко чедо, в дискотеките и локалите около Ксамил и Саранда. Па и мъжете си имат някакво машко писмо. Обществено – политическата част от мохабета с моя таксиджия е, че е бил шофьор още по времето на Енвер Ходжа, че тогава горе – долу некакво се живеело, а днес таксиджийството е проблем.
Космополитна горчивина – проблем е проблем на всеки език.

Бутринт, Butrint National Park, Албания

 

За вход в Бутринт ми искаха 500 леки

В наши пари по–малко от четири евро. Честно е. Приятната изненада е, че на разположение ти стоят доброволци от фондацията, която дава пари за изкопаването на Бутринт и които отлично познаваат това археологическо находище. На края е твоя воля, дали ще им оставиш бакшиш… да, да не берете гайле, почерпих го Ениюс, не я изрезилих жална Македония.

Ениюс, моят водач из Бутринт, може също и и Еней, главният герой на Енеядата, който след редица (не знам колко) плавания по не знам колко морета и след няколко афери с полулегендарни кралици, основава  древния Рим. Също така се смята. че и Бутринт е основан от бегълци от Троя, по-точно от ясновидеца Хелен, син на троянския крал Приам. Сега, извор на информацията е поетът Вергилий, на когото, както самото име говори, историята не му била най-тясната специалност. От друга страна на Приям му се приписват петдесетина деца, кои от свещаната общност брак , кои – извън нея, па кой знае, може някое от тях да е доплавало до Бутринт. Бройките дефинитивно са на страната на троянския цар.

– Монастир – албанската азбука! Еней идентифицира моя град.

Бил в Охрид и Струга, харесва му Македония, разбира се. Живее в Тирана, а има баба в Саранда, па парви CV като доброволец – туристически водач, за да може да се запише на факултет в Скандинавия (мисля, че беше Швеция).

– Какво ще следваш? го питам.

– Медицина или икономика.

Амбициозно, няма що.

Подтикнат от предходния мохабет с моя таксиджия, го питам за неговото мнение за комунистическа Албания – мисля си дали и при тях няма някой вид югоносталгия?

– Това може би го има само при по-старите, ми пояснява Еней. Младите, барем според неговото впечатление не жалят много за ерата на бункерите, авторитарния режим и международната изолация.

Пауни ядат грозде – мозайка – Бутринт, Албания

 

 

 

Но имам точно един час, за да изследвам Бутринт. Еней набързо съставя план за този един час, анд тхе гейм кан старт. В древния Епир селището било един от главните центрове на племето на каонианите. Най-старите арехологически останки са някъде от 10 до 8 век преди нашата ера. От дума на дума, ето ме в античния театър. Изглежда ми като смалена версия на нашия в Хераклея. Между сцената и камените седалки, има застояла вода, бледо-зелена като да е пълна с морски водорасли. Нещо подобно както средновековните замъци са обиколени с канал, напълнен с вода, само че в миниатюрен вариант.

През 228 година преди нашата ера Бутринт става римски протекторат. Гай Юлий Цезар през 44 година преди нашата ера иска да награди войниците които през гражданската война против Помпей се борили на негова страна и Бутринт го обявява за колония на военни ветерани.Това ми прилича на, като да лепиш плакати за избори и да те назначат на държавна работа като награда. Работите, както впрочем и винаги когато се работи за политика, власти, и, бога ми, материални блага плюс пари, се комплицирали. На тогавашните граждяни на Бутринт това не им допаднало, па се обърнали към местния олигарх и земевладелец Титус Помпиус Атикус. Той на юнашко коляно написал писмо на Цицерон. Лично се познавали и били приятели. Заедно учили, Атикус бил меценат на Цицерон, а когато последният бил на зор да бяга от Рим, му прехвърлил солидна сума пари. Античният бог на всички ПР професионалисти и колумнисти се отдал на лобиране (намиране на нужните хора, за това говориме) в Сената, и в резултат на това в Бутринт се населили много малък брой военни ветерани. Позициите на двама главни градски функционери били попълнени от клиенти на Атикус.

Август, осиновеният син на Цезар, след като побеждава Антоний и Клеопатра във войната за владичеството над Рим (31-а година преди Христа) ще развие Бутринт до истински център на Средиземноморието, а неговото население се удвоява.

Шоуто трябва да върв, и съгласно с това стигаме до баптистериума, по нашеснки би дошло нещо като място за кръщаване. Открит е през 1928 година от страна на италианската арехологическа мисия, а направена е някаде през шести век. Еней ми посочва, че най-интересна част от баптистериума е мозайката.

Окей, по-полека, тука има една финта с числото осем!

Осемте колони на Голямата църква в Бутринт, Албания

Осемте колони

 

 

 

Значи, осем човека са се спасили с ковчега на Ной, осмият ден е край на историята в християнската традиция, когато след Страшния съд започва вечния живот за праведните, на осмия ден Исус бил обрязан… Шеснайсетте колони (две по осем, така се получава) разпръснати из баптеистериума, щръкнали  към небото само ви подсещат за покрива, който някога бил тука и можел да ви защити от летните горещини. Мозайката има осем пояса с различни сцени, които символизираат човешкия живот, в който централно място има кръщаването и възприемането на христианството и вечния живот, който следва кръщаването. Иначе това се счита за втора по големина кръстилница в Източното христианство, най-голямата е в Света София в Цариград.

На прага от главния вход, мозайката презентира сцената на два пауна ядещи грозде от една голяма ваза. Пауните символизираат рая и безсмъртието, а вазата и гроздето – евхаристията и кръвта на Христос.

Во Бутринт, иначе са открити седем църкви. Повечето посетители своето внимание насочват към Голямата църква, направена през шести век. Част от землището на самата църква още е в частни ръце.

Пристигаме при Лъвската порта, която получава името си заради релеф на лъв с глава на бик. Комбинираният дзвер е тук, за да пази града от зло.

Средновековието усложнява живота на жителите на Бутринт

Нападали го норманите, а след падането на Цариград в ръцете на кръстоносците през 1204, Бутринт става част от Епирското деспотство, държава която се декларира като наследник на Византия. Нейните владетели, когато когато вече се разбира, че Латинското царство пропада, се амбицират да седнат на престола на Ромейската империя. В състезанието за цариградския трон ги изпреварва суверенът на конкурентното Никейско царство. След редица конфликти между Византия, Венеция и Анжуйците от Южна Италия, Бутринт и с Корфу ( някак двата града постоянно вървят в пакет когато се решава съдбата им) през 1267 са завладени от Карл Анжуйски. Той обновява стените на Голямата църква. Венецианската република превезема Бутринт (Корфу се подразбира) от Анжуйците во 1386. Дългогодишните конфликти между Венеция и Османската империя до 1572 довеждат града до руини…

Вижда му се края, ама без осветление в музея, който трябва да бъде моята последна точка в посещението на албанската Троя. Набързо поминувам прес музейските витрини… вече съм уморен, а и мойят приятел, таксиджията, ще ме чака.

А ако хората чакат, то таксиджии нямат такъв навик, и въпреки това, жителите на Саранда оставят впечатление за невиждана чесност в самото отношение към туристите. Без дилема, приятно е когато тинейджерът, който продава сладолед, бюрек или гурбетчии, като келнера в кафето ти рече – Мистер фром Неапол? Не бе, от Битола! Абе, шо не кажиш чоек – яс сум от Гостивар!

Бутринт може да се обикаля с дни

и изобщо да не ти доскучее. Да се пише за Вивари канал, който отива директно от Бутринт до Кипар, езерото Бутринт, кулата на Али паша Янински, която е близо…

Пътят до Саранда го минаваме за двайсетина минути, същият онзи, по който гуес уат, до Бутринт дошъл и Джакомо Казанова. ОК, не е баш така, ама ме понесоха метафорите. Казанова, като морски офицер на Венеция, когато Бутринт бил под влиянието на Светлата Република, вероятно в града е дошъл през пристанището. Споменува Бутринт и в неговите мемоари.

Ако юнашки издържа до тука, искрени поздравления – издържа текст, па клик тука, може ке ти се бендиса.

 

Автор: Константин Петровски

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Албания– на картата:

 

 

 

КЛИКАЙТЕ НА ЗАГЛАВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

 

 

Гранд тур: Италия 5

Гранд тур: Италия

 Пътеписът днес ще ни направи един прелет над Италия. Мария ще ни бъде водач. Приятно четене:

 

Гранд тур – Италия

Здравейте , читатели ! В този късен час*, реших и аз да споделя своите впечатления от ”гранд” тура на Италия,в който се включих това лято. Вярно е , че предстоящият сезон – зима , не е най-подходящ за подобно пътешествие , но в крайна сметка нищо не пречи да си направите някой и друг план за пролетта или лятото !
И сега към интересната част . Основната информация е , че ”гранд” тура е с продължителност 7 дни и се посещават около 8 града , в зависимост от допълнително заявените екскурзии. Препоръчвам варианта да се лети до Рим със самолет , а останалите градове в страната да се обиколят с автобус.Така се спестяват време и нерви и ще можете да се насладите на екскурзията пълноценно.Полета е около час и тридесет минути , а и както винаги при Bulgaria air и Alitalia няма грешка.

[geo_mahup_map zoom=”3″]

Италия
Обикновено хотелите по програмата са 3 или 4 звезди , но това да не ви плаши – условията са добри и категорията звезди няма да попречи на приятното изживяване. Естесвено , както вече се досещате , основната храна е пастата – пица , спагети и тортелини (горещо ви препоръчвам да ги пробвате).

Хората също са много дружелюбни и темпераментни и като цяло винаги ще познаете италианците по тяхните жестове и манталитет, независимо къде се намирате .
Моят ” гранд” тур започна от

Рим

Там престояхме за 3 дни и събрахме доста впечатления. Градът е столица на днешна Италия и на бившата Римска империя и определено ще ви завладее със своите паметници на културата и с духа на тази могъща империя. Дори и модернизиран града е запазил автентичните си сгради , които и до днес функционират , само че с други цели. Препоръчвам да се посетят , както можете да предположите – Фонтана ди треви , Колизеума, църквата Санта Мария Маджоре, Пантеона, Испанските стъпала ( като улицата , водеща към тях е обсипана с бутици, които ще ви изкушат), Ватикана, гара Термини ( която е по скоро мол 🙂 ).Едва ли ще ви стигнат 3 дни , за да разгледате целия Рим , но поне най-важните неща може.
Следващата ни спирка беще

Сиена

Прекрасен град , още по-древен и запазен дори и от Рим.Има екскурзоводи за всички езици , така че това няма да предизвика проблем за никого. Един съвет от мен – ако посещавате града през лятото задължително си носете вода , защото температурите надвишават 35 градуса.Там се намира и домът на Света Екатерина , който също си заслужава да се посети.Добре е и да научите предварително някои изрази на италиански като ” Здравейте ! ” или ” Благодаря ! ” , не токлова защото хората не разбират английски , колкото за ваше лично удовлетворение.
Пътят ни продължи към

Флоренция,

като искам да вметна , че магистралите в Италия са много добри и километрите не се усещат , което прави пътуването много приятно. Споменавам това специално за хората , които са предубедени към дългите пътувания , както бях и аз самата.
Почти всички градове в Италия си приличат по отношение на външния си вид , защото са автентични.Сиена и Флоренция не правят изключение. Във Флоренция е добре да видите къщата на Данте Алигери и да чуете историята му.В този град можете да се потопите в миналото и дори ми се струваше , че ако се заслушам достатъчно внимателно бих могла да чуя гласовете на някогашните римляни , които се разхождат покрай мен. Друга много интересна подробност е , че във всеки град в Италия има църква с камбанария или часовникова кула и от време на време чувате звън от часовника в кулата или от камбаните точно в 17.30. Някои от тези камбани са изключително красиви и високи и представляват забележителност.
Следваща спирка –

курортът Монтекатини терме

Известен е със своите минерални води . Прилича много на родния ни Слънчев браг , но без алкохолния туризъм. Градът се стреми да забавлява туристите – има много магазини за дрехи , козметика и сувенири. А хотелите са много уютни и персонала е много отзивчив.Този град определно ще допадне на по-младите.
На 4 ден в Италия вече се чувствах като италианка ! Справях се добре с езика и ми беше приятно да чувам италианска реч около мен .
Заедно с групата продължихме към Пиза. Повече от ясно е коя е най-голямата забележителност на Пиза – наклонената кула , но хората не осъзнават кое всъщност е много по – красиво. Това са малките улички на града , които са тихи и спокойни , далече от шума на многото туристи.
И тъй като Пиза се намира в областта Тоскана , тук е мястото да препоръчам да отбиете на някоя тосканска ферма и да си подарите един автентичен тоскански обяд и прекрасно вино. Подходящо е да го направите в Лука.
Следващите градове на които искам да обърна внимание са

Венеция и Сан Марино

(което е град-държава).Едва ли Венеция има нужда от реклама , но тя е дори по – красива и от очакваното. Площада Сан Марко и двореца на Доджите са невероятни.Отвътре двореца е издържан в типично западен стил със много фрески , картини и пищност. Има големи дворове , но е интересно и да се видят килиите на затворниците в него , по възможност ( искам да добавя и , че в тези килиии е лежал и легендарния Казанова). Разбира се, всеки е чувал за ” Моста на въздишките ” , който се свързва с влюбените , но истината е , че е бил последната гледка от света именно за затворниците.Би било голяма грешка да пропуснете да се повозите на гондола , защото това е ярък спомен за цял живот и няма да съжалявате. Тясните улички на Венеция са очарователни и уникални , независимо дали са под вода или са пешеходни. Не забравяйте да си купите и венецианска маска или бижута от венецианско стъкло.
И последната ни спирка беше Сан Марино. Оказа се , за всеобщо учудване , че то се намира високо в планината . По пътя имаше завои , но се преодоляват лесно. В града въздуха е чист и се диша лесно , както вече се досещате.От където и да погледнете се откриват удивителни гледки към низините и дори и най-срамежливите ще се отпуснат за няколко снимки. Там няма мита , затова стоките са на добри цени и не отстъпват по качество. Но си носете чадър и връхна дреха , защото времето е планинско и непредсказуемо. Градът е близо до Римини , откъдето има директен бърз влак до Рим. От Сан Марино до Римини се стига за приблизително 30 минути , а от Римини до Рим за 3 часа с бързият влак.
Като последно нещо , което пропуснах , искам да добавя , че във Венеция може да посетите рибен ресторант ( има много такива в уличките ). Също има и опционална екскурзия до Помпей , ако има желаещи.

 

*Късен е часът на писане – надявам се да го четете със сутрешното кафе (чай, бира) – бел.Ст.

 

Автор: Мария Василева

 

Други разкази свързани с Италия – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ]