На Великден във Велико Търново
Днес Мира ще ни води до Велико Търново. Приятно четене: На Великден във Велико Търново Имам сантимент към Велико Търново, защото това е градът, където преминаха студентските ми години и винаги с радост се...
Днес Мира ще ни води до Велико Търново. Приятно четене: На Великден във Велико Търново Имам сантимент към Велико Търново, защото това е градът, където преминаха студентските ми години и винаги с радост се...
Днес ще си направим една обиколка из района на Велико Търново – наш водач ще бъде Анжело. Приятно четене: Около Велико Търново – манастири и водопади Искахме отново да посетим района на Триград, да се...
Днес Анжело ще ни води до Велико Търново на кратък уикенд. Дали му е харесало? Ще видим – приятно четене: Един уикенд в Търново ден първи За празника на Велико Търново решихме...
Какво ли не правят хората през зимата … Има даже такива, които тестват автомобили 😉 Днес Мартин ще ни разведе из зимна България като тестов шофьор – той ще си тества, а ние ще се възползваме от възможността да попътуваме из планинските ни проходи през зимата.
Приятно четене:
Повечето хора пътуват за празниците.
Аз така не мога, издивявам на едно място и се ядосвам, когато карам по познат път. Пътуването трябва да е вълнуващо, уморително и опасно в разумни граници. Както казва Кафавис в любимото ми стихотворение:
моли се пътят ти да е далечен,
изпълнен с перипетии и знания.
http://youtu.be/KLZX3SutYBU
От видеото не се вижда много добре, но пътят на места наподобяваше повече просека в гората със струпани около нея трупи.
http://youtu.be/D1uwsXeXBpY
Автор: Мартин Линков
Снимки: авторът
Други разкази свързани със Стара планина – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА
Пътеписът ни днес ще бъде фналът на личния пътешественически дневник на Мария. Вече бяхме в България, Италия и Монако, Франция, Виена и Хърватия, както и в Испания, Гърция, Албания и Македония.
А днес ще завършим с България и Егейска Македония
Приятно четене:
последна част
/Записки/
9 – 10 август 2009г.
Помня я като руина. Видях откриването й по телевизията на 14 септември 2006 г. Не бях очарована нито от обновения й външен вид (тухлите итонг рязко контрастират със стария градеж), нито от вътрешната й украса. Въпреки това платих 4 лв. входна такса и я посетих. Посрещнаха ме 4 чисто бели стени (свалените стенописи се пазели в Историческия музей в София). А какво е православна църква без стенописи? Протестански храм или музей – светъл и просторен? А, да! На олтарната стена се мъдрят няколко прясно изрисувани икони! На пода – надгробни плочи на символично погребани владетели на Първата българска държава. В комбинация с колоните на кан ювиги Омуртаг, кан Крум и цар Иван – Асен II – създават впечатление за Пантеон на българските владетели, но не и за православна църква! Стоя, гледам и се чудя! Не изпитвам никакво чувство – нито на смирение като в православен храм, нито на гордост от славното ни минало! Само недоумение и яд! Единственото автентично място – заслужаващо поклон е гроба на цар Калоян (макар, че е изместен извън църквата). Три милиона лв. струва реставрацията на тази църква, а църквата всъщност я няма! Защо не са върнати стенописите?
Намира се в подножието на хълма “Царевец” (Асеневия квартал на Велико Търново) и е обявена за паметник на културата. Строена е през 13 век. Ниска посройка – византийски тип. В тази църква цар Калоян е посрещал папските пратеници. Виждат се три слоя стенописи: от 13, 15 и 16 век. Където стенописите не са запазени са оставени празни места, но те не дразнят – напротив създават впечатление за автентичност. В църквата е светло, спокойно и уютно. Заслужава си да бъде посетена!
Намира се на 7 километра от гр. Велико Търново – на брега на р. Янтра. Построен е през 14 век – според някои сведения по инициатива на втората жена на цар Иван – Александър – Сара, но запазени постройки от тогава няма. Църквата датира от 19 век. Започната е от майстор Димитър Софиялията, а след неговата смърт е завършена от Кольо Фичето. Стенописите са дело на Захари Зограф (олтара на църквата) и “Колелото на живота” на външната стена на църквата. Редом с образите на Св. св. Кирил и Методий, Захари Зограф е изписал в църквата и своя автопортрет, което според екскурзовода е нарушение на църковния канон, а според мене е добре, че е оставил образа си за поколенията. Стенописите са свежи, като че са правени вчера! Живопистта наистина е впечатляваща! Иконостасът е позлатен. Ще бъде много жалко, ако Господ не запази църквата от непрекъснато срутващите се скални маси, които вече са разрушили няколко постройки от манастира. Иначе загубата би била непоправима! Не знам какво мислят по този въпрос в Министерството на културата!
23 – 24 август 2009г.
се намира на Шуменското плато на 2 километра от гр. Шумен. Първите заселници на платото са били траките. Намерени са следи от тракийско светилище. Запазени са римска и византийска крепостни стени. През 9 век българите са направили промени – построили са цитаделата и са променили крепостните кули. Крепостта е играла важна роля по време на Първата българска държава, поради близостта й до Плиска и Преслав. Краят на крепостта е настъпил през 1444 г., когато полският крал Владислав Варненчик я превзел, разрушил и опожарил.
При археологически разкопки в крепостта е намерена (букел) керамика, която доказва, че крепостта е връстник на Приамова Троя. Заслужава си да се види, тъй като основите на всички постройки са добре запазени. Има и малък Архелогически музей.
За първи път го посещавам. Видях три укрепления: външен земен ров с вал обхващащ правоъгълник (с площ от 23 кв. километра), в който са живели жителите на града, главно във землянки. Вътрешен град, ограден със стени високи 12 метра (възстановени са на височна около 3 – 4 метра) и широки около 2.5 – 3 метра, в който се е помещавал Големия дворец (Тронната зала) – построен от кан Омуртаг и цитадела (с площ около 568 кв. метра), оградена със стена от тухли, в която се е помещавал Малкият дворец (построен от кан Крум). Дворците са били благоустроени с подподова отоплителна система, канализационна мрежа от глинени и оловни тръби за чиста и мръсна вода, прозорци със стъкла. Основният строителен материал, с който са били изградени е бил бял мрамор. По време на турското робство до Плиска е била изградена варница, където белият мрамор на града се е превръщал в превъзходна бяла вар – най – добрата в цялата Империя. Казват, че варта се е използвала за направата на сладко.
е религиозно-дворцов комплекс включващ катедрала, архиепископски дворец и манастир и се намира във външния град на 1.5 километра от вътрешния. Археологическите разкопки са показали, че Голямата базилика е разположена върху т.н. кръстовиден мавзолей. Върху него е изграден олтара на Голямата базилика. Според някои хипотези това са останки от български езически храм. Според други преди изграждането на базиликата на това място е съществувал ранно християнски комплекс мартириум (гробница на светец загинал като мъченик за християнската вяра) на Боян Енревота, екзекутиран от брат си кан Маламир около 832 г. за изповядване на християнската вяра. Базиликата е построена от княз Борис в знак на тържеството на християнската религия в България. Тя е с дължина 100 метра и ширина 30 метра и е била най – голямата църква в Югоизточна Европа.
Понастоящем църквата и архиепископският дворец са реконструирани отчасти. От базиликата са възстановени две стени: олтарната и една странична. Реконструирани са и части от архиепископския дворец. Стените са високи около 3 – 4 метра и стоят доста чудновато сред пустото поле. Би било по – добре ако беше възстановен целия комплекс или поне цялата църква!
Цар Симеон преместил столицата на Първата българска държава от Плиска във Велики Пр
Ико ще ни разведе днес из старите български столици. Приятно четене:
Сега всички очакват да напиша как не си спомням нищо от последните четири дена и да кажа – “Припомнете ми !”, но няма. Ще се опитам сам да си спомня.
След като се разбра че пропада посещението на B’estfest-а в Букурещ, решихме поне да си направим едно пътешествие из България. Така поне малко депресията ми да поотмине. Навихме се поне да си направя бленуваното посещение на старите български столици. Така и така вече си бях взел понеделника почивен ден, с тенденции за вторника.
Тръгнахме в петък вечерта след работа, стандартната “самотрашка” група (Таня, Елица, Пухи, Дарко и аз), на север. Идеята за всички дни беше да посетим колко се може повече места и да спим на палатки, където сварим. За първата вечер целта беше да преминем Стара Планина и аз реших да си намерим място за спане някъде около
(както миналата година, когато отидох на B’estival-а, само че на палатка). Естествено стигнахме доста късно и по тъмно трудно се търсят места. Разгледахме къмпинга, но не ни хареса и се установихме на поляната отстрани на манастира. От съседното заведение, което вече не работеше, идваше малко светлина и беше добре. Дори имаше маса и скамейки. Хапнахме и пийнахме малко каквото си бяхме взели, като нямаше време и място да си сготвим нещо на огън.
Сутринта се оказа, че точно на същата поляна ще има “национален събор на пенсионерите” и ни събуди мощна уредба с думите
Това беше добър стимул да станем и да тръгнем по-навреме.
Така и така бяхме на близо и разгледахме пещерата Бачо Киро. Аз бях ходил, но пак влезнах.
След Дряновския манастир тръгнахме към
Там посетихме Царевец. Хареса ми ! Наистина си струва да се види (да знаете, че в четвъртък е безплатно за български граждани – поне така пише). А знамето беше огромно ! Направих доста снимки, взех си печат за стоте туристически обекта и решихме да разгледаме малко и Велико Търново. Първо се заехме да напазаруваме нещо за ядене и пиене за следващите две вечери. След това си взехме по една Болярка и седнахме в един парк, където ги изпихме заедно с няколко филии с лютеница 🙂
Докато чакаме да свърши циганското нека си припомним как мина обикновеното лято. Днес Оги ще ни разходи по лятното българско Черно море. Приятно четене: През лятото до Велико Търново, Калиакра, Балчик и Двореца, Варна...
Последни коментари