Днес ще си направим една обиколка из района на Велико Търново – наш водач ще бъде Анжело. Приятно четене: Около Велико Търново – манастири и водопади Искахме отново да посетим  района на Триград, да се порадваме на красотата на природата и да избягаме от жегата. За съжаление се оказа, че в любимата ни хижа „Триградски скали“ […]

Tags: Буйновски манастир, Буйновски манастир Св. пророк Илия, Велико Търново, водопад, Водопад Момин скок, Геокомплекс Зарапово, Еменска пещера, Зарапово, Зараповска екопътека, Зараповски водопад, Капиновски манастир, Кая Бунар, Къпиновски водопад, Къпиновски манастир Св. Николай Чудотворец, манастир Архангел Михаил, Марянски манастир, Марянски манастир Свето Преображение Господне, Негованка, Негованска екопътека, Никополис Ад Иструм, Плаковски манастир, Плаковски манастир Св. пророк Илия, римски град, Свето Преображение Господне, Село Емен, Хотнишка екопътека, Хотнишки водопад, Христовски водопад

Днес Анжело ще ни води до Велико Търново на кратък уикенд. Дали му е харесало? Ще видим – приятно четене: � � Един уикенд в Търново ден първи За празника на Велико Търново решихме да направим обиколка из района, да насочим вниманието на младото поколение към забележителностите на България и да си спомним места, които […]

Tags: Асеневци, Велико Търново, Звук и светлина, Катедрален храм „Рождество Богородично“, Самоводска чаршия, Сарафкина къща, Св. 40 мъченици, Св. Георги, Св. Димитър Солунски, Св. Иван Рилски, Св.Петър и Павел, Трапезица, Успение Богородично, Царевград Търнов, Царевец, църква

Какво ли не правят хората през зимата … Има даже такива, които тестват автомобили 😉 Днес Мартин  ще ни разведе из зимна България като тестов шофьор – той ще си тества, а ние ще се възползваме от възможността да попътуваме из планинските ни проходи през зимата.

Приятно четене:

Зимни приключения из планинските проходи на България

Велико Търново – Чифлика – Сенник – Беклемето – Батак – Триград

Повечето хора пътуват за празниците.

Повечето хора го правят от точка А до точка Б и обратно.

Аз така не мога, издивявам на едно място и се ядосвам, когато карам по познат път. Пътуването трябва да е вълнуващо, уморително и опасно в разумни граници. Както казва Кафавис в любимото ми стихотворение:

моли се пътят ти да е далечен,
изпълнен с перипетии и знания.

Ще щрихирам набързо едно пътуване от над 1000 км. през три заснежени прохода и две прехвърляния на Стара Планина, първо от север, а после и от юг.

Стартирахме на 28-ми декември сутринта, от Арбанаси.

 

Велико Търново

тънеше в лека мъгла, а пунтото, което взехме да тестваме от venci.bg бе позамръзнало.

Последното поколение Пунто (Punto Evo) бързо се сгря и без никакви проблеми излезна от снежния паркинг, върху който го бях оставил предната вечер, това ми вдъхна увереност че и без вериги ще успея да се справя със зимната обстановка.

Направихме кратка обиколка на Търново, от която най-много ме впечатлиха стилните графити по оградата на незавършен строеж на брега на Янтра, по пътя към църквата Св. Петър и Павел

Дестинацията ни за деня бе село Чифлик над Троян, като съвсем не бързахме, мисля че с губенията, спиранията за снимки и придвижването ни предимно по второ и третокласни пътища изминахме стоте километра между Търново и Троян за около 4 часа 🙂 Съвсем случайно се озовахме в

родното село на Дан Колов – Сенник,

където има и негов паметник:

В Чифлика

хубаво се напарихме на минералните басеини и на следващия ден решихме да се върнем до София, но не през Ябланица ами през най-високия проход на Стара Планина – Троян – Кърнаре (1525 м.) Искахме да видим Арката на Свободата на Беклемето, но не би! Хубавото и слънчево време само на няколко километра под превала отстъпиха пред гъста мъгла, придружена с ураганен вятър, както си личи и от навяванията по боровете. Пунтото си има фарове за мъгла, които включихме с облекчение

Беклемето is a bitch.

Не случайно всеки път колоездачната обиколка на България минава оттам и често пъти именно в етапа с Беклемето се решава крайната победа, както стана и тази година, когато с много силно каране Ивайло Габровски спечели рекордна, пета титла в родния тур.

Троянски проход, Троян, България

Почти веднага щом преминахме на южната страна времето утихна, снегът изчезна, появиха се биволски стада. Заковах скоростта на 90 километра по подбалканския път и с разход от 5-6 литра на сто се прибрахме в София.

На следващият ден

тръгнахме към Триград,

през възможно най-тежкия маршрут: Ихтиман, Костенец, Батак, Доспат, Борино, Триград. Тук вече направихме и видео, което да илюстрира условията като за зимно рали по пътя между Батак и Доспат. Всъщност по този иначе разбит и осеян с дупки път се караше доста по-добре от обикновено, снегът бе позапълнил дупките и настилката си беше направо гладка.

http://youtu.be/KLZX3SutYBU

От видеото не се вижда много добре, но пътят на места наподобяваше повече просека в гората със струпани около нея трупи.

 

http://youtu.be/D1uwsXeXBpY

Триград и ждрелото му

Tags: автомобил, Батак, Беклемето, Велико Търново, зима, кола, проход, Пунто, път, Родопи, Сенник, Стара планина, тест драйв, Триград, Фиат, Фиат Пунто, Чифлика

Пътеписът ни днес ще бъде фналът на личния пътешественически дневник на Мария. Вече бяхме в България, Италия и Монако, Франция, Виена и Хърватия, както и в Испания, Гърция, Албания и Македония.

А днес ще завършим с България и Егейска Македония

Приятно четене:

От Балканите до Пиренеите с автобус

 последна част

/Записки/

9 – 10 август 2009г.

гр. Велико Търново:

Църквата “Св. 40 мъченици”.

Помня я като руина. Видях откриването й по телевизията на 14 септември 2006 г. Не бях очарована нито от обновения й външен вид (тухлите итонг рязко контрастират със стария градеж),  нито от вътрешната й украса. Въпреки това платих 4 лв. входна такса и я посетих. Посрещнаха ме 4 чисто бели стени (свалените стенописи се пазели в Историческия музей в София). А какво е православна църква без стенописи? Протестански храм или музей – светъл и просторен? А, да! На олтарната стена се мъдрят няколко прясно изрисувани икони! На пода – надгробни плочи на символично погребани владетели на Първата българска държава. В комбинация с колоните на кан ювиги Омуртаг, кан Крум и цар Иван – Асен II – създават впечатление за Пантеон на българските владетели, но не и за православна църква! Стоя, гледам и се чудя! Не изпитвам никакво чувство – нито на  смирение като в православен храм, нито на гордост от славното ни минало! Само недоумение и яд! Единственото автентично място –  заслужаващо поклон  е гроба на цар Калоян (макар, че е изместен извън църквата). Три милиона лв. струва реставрацията на тази църква, а  църквата  всъщност я няма! Защо не са върнати стенописите?

Църквата “Св. Петър и Павел”.

Намира се в подножието на хълма “Царевец” (Асеневия квартал на Велико Търново) и е обявена за паметник на културата. Строена е през 13 век. Ниска посройка – византийски тип. В тази църква цар Калоян е посрещал папските пратеници. Виждат се три слоя стенописи: от 13, 15 и 16 век. Където стенописите  не са запазени  са оставени празни места, но те не дразнят – напротив създават впечатление за автентичност. В църквата е светло, спокойно и уютно. Заслужава си да бъде посетена!

Преображенски манастир.

Намира се на 7 километра от гр. Велико Търново – на брега на р. Янтра. Построен е през 14 век – според някои сведения по инициатива на втората жена на цар Иван – Александър – Сара, но запазени постройки от тогава няма. Църквата датира от 19 век. Започната е от майстор Димитър Софиялията, а след неговата смърт е завършена от Кольо Фичето. Стенописите са дело на Захари Зограф (олтара на църквата) и “Колелото на живота” на външната стена на църквата. Редом с образите на Св. св. Кирил и Методий, Захари Зограф е изписал в църквата  и своя автопортрет, което според екскурзовода е нарушение на църковния канон, а  според мене е добре, че е оставил образа си за поколенията. Стенописите са свежи,  като че са правени вчера! Живопистта  наистина е  впечатляваща! Иконостасът е позлатен. Ще бъде много жалко, ако Господ не запази църквата от непрекъснато срутващите се скални маси, които вече са разрушили няколко постройки от манастира. Иначе  загубата би била непоправима! Не знам какво мислят по този въпрос в Министерството на културата!

23 – 24 август 2009г.

Шуменска крепост, Историко – археологически комплекси Плиска и Преслав.

Шуменската  крепост

  се намира  на Шуменското плато на 2 километра от гр. Шумен. Първите заселници на платото са били траките. Намерени са следи от тракийско светилище. Запазени са римска и византийска крепостни стени. През 9 век българите са направили промени – построили са  цитаделата и са променили  крепостните кули. Крепостта е играла важна  роля по време на Първата българска държава, поради близостта й до Плиска и Преслав. Краят на крепостта е настъпил през 1444 г., когато  полският  крал Владислав Варненчик  я превзел, разрушил и опожарил.

При археологически разкопки в крепостта е намерена (букел) керамика, която доказва, че крепостта е връстник на Приамова Троя. Заслужава си да се види, тъй като основите на всички постройки са добре запазени. Има и малък Архелогически музей.

Историко – археологически комплекс Плиска.

За първи път го посещавам. Видях три укрепления: външен земен ров с  вал обхващащ правоъгълник (с площ от 23 кв. километра), в който са живели жителите на града, главно във землянки.  Вътрешен град, ограден със стени високи 12 метра (възстановени са на височна около 3 – 4 метра) и широки около 2.5 – 3 метра, в който се е помещавал Големия дворец (Тронната зала) – построен от кан Омуртаг и цитадела (с площ около 568 кв. метра),  оградена със стена от тухли, в която се е помещавал Малкият дворец  (построен от кан Крум). Дворците са били благоустроени с подподова отоплителна система, канализационна мрежа от глинени и оловни тръби за чиста и мръсна вода, прозорци  със  стъкла. Основният строителен материал, с който са били изградени е бил бял мрамор. По време на турското робство до Плиска е била изградена варница, където белият мрамор на града се е превръщал в превъзходна бяла вар – най – добрата в цялата Империя. Казват, че  варта се е използвала за направата на сладко.

Голямата базилика в Плиска

 е религиозно-дворцов комплекс включващ катедрала, архиепископски дворец и манастир и се намира във външния град на 1.5 километра от вътрешния. Археологическите разкопки са показали, че Голямата базилика е разположена върху т.н. кръстовиден мавзолей. Върху него е изграден  олтара на Голямата базилика. Според някои хипотези това са останки от български езически храм. Според други преди изграждането на базиликата на това място е съществувал ранно християнски комплекс мартириум (гробница на светец загинал като мъченик за християнската вяра) на Боян Енревота, екзекутиран от брат си кан Маламир около 832 г. за изповядване на християнската вяра. Базиликата е построена   от княз Борис в знак на тържеството на християнската религия в България. Тя е с дължина   100 метра и ширина 30 метра и  е  била  най – голямата църква в Югоизточна Европа.

Понастоящем църквата и архиепископският дворец са  реконструирани отчасти. От базиликата са възстановени две стени: олтарната и една странична. Реконструирани са и части от архиепископския дворец. Стените са високи около 3 – 4 метра и стоят доста чудновато сред пустото поле. Би било по – добре ако беше  възстановен  целия  комплекс или поне цялата църква!

Историко – археологически комплекс Велики Преслав

 Цар Симеон  преместил столицата на Първата българска държава от Плиска във Велики Пр

Tags: Авдира, Велико Търново, Голямата базилика в Плиска, Гърция, Етнографски ареален комплекс, Златоград, Историко – археологически комплекс Велики Преслав, Историко – археологически комплекси Плиска и Преслав, Ксанти, Македония, Миродато, Осоговски манастир, Преображенски манастир, Св. 40 мъченици, църква, Църквата “Св. Петър и Павел”, Шуменска крепост