Етикети: Лондон

Какво ново в City? А във West End?

1

С Голф до Лондон (2)

Днес ви представям втората част на пътуването до Лондон на Иван. Миналия път пристигнахме в Лондон, с днес ще обиколим из града и ще се върнем през Евротунела. Приятно четене: С Голф до Лондон...

С Голф до Лондон 1

С Голф до Лондон (1)

Както казва авторът за себе си „бай ви Иван вече е английски аристократ“, а ние ще тръгнем с него. Приятно четене: С Голф до Лондон част първа Здравейте, любители на пътешествията! Този месец в...

Девет олимпийски дни в Лондон, 2012 (6): От Лондон до “Олд Трафорд” 1

Девет олимпийски дни в Лондон, 2012 (6): От Лондон до “Олд Трафорд”

Продължаваме с шестия и седми ден на Атанас от Олимпиадата в Лондон 2012. Първия ден ходихме на тенис и бокс, втория – на тенис и баскетбол , третия – на плажен волейбол и вдигане на щанги, през четвъртия...

Девет олимпийски дни в Лондон, 2012 (5): Най-бързото бягане в историята 3

Девет олимпийски дни в Лондон, 2012 (5): Най-бързото бягане в историята

Продължаваме с петия ден на Атанас от Олимпиадата в Лондон 2012. Първия ден ходихме на тенис и бокс, втория – на тенис и баскетбол , третия – на плажен волейбол и вдигане на щанги, през четвъртия гледахме спортно ходене...

Девет олимпийски дни в Лондон, 2012 (4): Мач на “лъвовете” и спортно ходене пред Бъкингамския 0

Девет олимпийски дни в Лондон, 2012 (4): Мач на “лъвовете” и спортно ходене пред Бъкингамския

Продължаваме с четвъртия ден на Атанас от Олимпиадата в Лондон 2012. Първия ден ходихме на тенис и бокс, втория – на тенис и баскетбол , третия – на плажен волейбол и вдигане на щанги, а днес ще идем...

Девет олимпийски дни в Лондон, 2012 (2): Уилям, Кейт, Джокович и мач на „Дрийм Тийм“ 1

Девет олимпийски дни в Лондон, 2012 (2): Уилям, Кейт, Джокович и мач на „Дрийм Тийм“

Продължаваме с втория ден от Олимпиадата в Лондон 2012. Ето първия ден, а днес ще мернем някой и друг принц и принцеса 😉 Приятно четене с ден втори: Девет олимпийски дни в Лондон 2012...

2

Към Европа с влака (5): Лондон

Продължаваме с железопътните приключения на Крум из Европа. Пътувахме с него до Белград и Виена, бяхме в Мюнхен и Тюбинген, а също и в Брюксел. За последно го оставихме в Антверепен и Брюге, а сега продължаваме към Лондон.

Приятно четене:

Към Европа с влака

част пета

Лондон

22.12.2009 г.

Сутринта станах оправих си багажа, закусих и се сбогувах със Зори и Жоро. Всичко тръгна добре, качих се на време в метрото, стигнах на време на гарата и трябваше да чакам влака. По план влакът трябваше да е на гарата в 9.50 ч. Аз бях там 10 минути по-рано. Странно защо обаче влака го нямаше на таблото с разписанието. След всякакви препращания към най-различни места, се озовах на Информация-международни влакове. Там от 2 гишета работеше едно и то доста мудно. Доста изнервен дочаках моя ред и попитах кога евентуално ще мога да си хвана следващия влак за Ротердам. Разбира се, както си вървеше деня зле, така си и продължи- всички влакове за Холандия били спрени.

Тъкмо тръгнах да излизам от информационното бюро и служителят някак си се сети, че имало някакъв влак с два часа закъснение, който единствен щял да продължи към Холандия. Реших че каквото и да става ще хвана този влак и че все още имам шанс да успея за ферибота в 14.00 ч. На информацията на частната фирма която обслужваше линията на този влак ми казаха, че нямам никакъв шанс да стигна преди това време в Ротердам, но слава богу отново бяха сбъркали. В крайна сметка най-накрая този ден имах доста късмет, тъй като влакът ми стигна точно навреме в Ротердам(където го спряха и слязоха всички хора, въпреки че беше за Амстердам), където трябваше да сляза и успешно в 13.45 ч.

Пристихнах на

Хук ван Холанд-пристанището откъдето ми тръгваше ферибота.

Въпреки притесненията ми как ще се оправя с билета , бях готов за 5 минутки и се качих щастлив на ферибота. Във ферибота беше пълна скука, 8-9 часа седях на някакъв стол и се чудих какво да правя. Накрая вечерта успешно пристигнах към 9 вечерта в

английското пристанище Харвик.

Тук ме очакваха поредните интересни събития свързани с моето пътуавне този ден. На митницата където за първи път в ЕС ми се случваше паспортна проверка, най-нормално си минах през гишето за граждани на съюза. Когато митничарят видя че съм от България явно реши че това е някакво много лошо място и задължително трябва да ме провери. И така, човекът почна да ме разпитва откъде съм, защо отивам в Лондон, при кого ще ходя, на кой адрес-това предизвика доста подозрения в него че не знам на кой адрес ще съм и въпреки че му обясних, че ще ме чакат на гарата той каза че няма как да ме пусне. Междувременно за половин минута извади багажа който си го бях прибирал половин час. Накрая след като се обадих на Вили, при която трябваше да спя, тя му обясни за адреса и митничаря ми се усмихна все едно сме първи приятели и ми пожела приятно изкарване на празниците.

Взех си влака за Лондон, където пристигнах в 10.30 ч. На гарата ме очакваше поредната изненада оказа се, че нормален билет за метрото струва 4 паунда, или по някаква проста сметка, около 9 лв. Какво да се прави, англичаните са си богати хора. След още около 1 час път с метрото прекачвания из различните линии стигнах до станцията където ме чакаше Инна-сестрата на Вили, която ме закара с кола до тях. Най-накрая се видяхме и с Вили и обсъдихме как сме и какво се случва с всеки от нас.

23.12.2009 г.

Този ден се понаспах. Запознах се с майката на Вили и Инна, както и с приятеля на Инна-Джейсън. С Вили и майка й отидохме на пазар и се поразходихме малко из квартала.

Жилищен квартал в Лондон, Великобритания

Четете по–нататък>>>

Парижката Света Богородоица – Париж, Франция 9

Из Стария свят с влак (Европа)

Е, тé така се прави! Приятно четете:

Из Стария свят с влак (Европа)

И ако казват, че размерът не е от значение – хората са в грешка.

Лятото направихме нещо, поне за мен, мащабно. Едно пътуване, чието планиране всеки път включваше все повече дестинации и в крайна сметка обхвана Стария свят.

Една сутрин се качихме на влака за Белград

с билети Interrail и неусетно стигнахме. И продължихме към Будапеща, като кондукторът с тих глас каза да внимаваме, защото през нощта имало много крадци и да отваряме спалното само ако е той.

Е, Будапеща си е Будапеща.

И да, колкото и да харесвам София – тук нямаме такъв Парламент:

Парламентът в Будапеща, Унгария

После, проклинайки защо нямаме пари за градски транспорт, стигнахме до гарата и хванахме влака за Братислава.

Четете по–нататък>>>

11

Набързо из Европа

Пътеписът днес може да бъде наречен „Европа на бързи обороти“ или „Самолетни приключения из Европа“. Авторът това лято се е вдигнал и къде със самолет, къде с влак обиколил няколко важни столици на нашия континент. Приятно четене:

Набързо из Европа

до Прага, Лондон, Амстердам, Париж, Виена и назад

Естествено започвам с уговорката, че всичко написано е крайно субективно и едностранчиво и който иска да получи обективен поглед над долуописаните градове, да си хване самолета, автобуса, колата, стопа, или там каквото и да е и да отиде да гледа…обективно!

Мислех да озаглавя писанията си (далеч не е пътепис) “Ганьо по Европата”, но все си мисля, че не минавам за представителна извадка на средностатистическия балкански Ганьо, затова се и въздържах…
Ще започна отдалече. Както бях известил човека, който ми дава парите (демек работодателя ми), тази година се бях разболял от най-страшната болест за един служител – остра форма на класически мързел! Уведомих го за намеренията си цяло лято да обикалям Балканите, Турция и Европата и го оставих дълбоко замислен над екзистенциалният въпрос дали, аджеба, не ми плаща прекалено много! За пътешествията си из Сърбия, Фиромия (Абе тая държава има ли си вече име?), Албания, Гърция и Турция не мисля да пиша, но за тура си из класическата Ойропа ще нахвърлям малко впечатления…

Идеята ми беше да се помоткаме накъдето ни видят очите (аз, гаджето и дъщеря ми), най-вече заради щерката, която отчайващо последователно работеше по въпроса да се превърне в една типична провинциалистка-чалгарка! Не, че имам нещо против провинциалистите-и аз съм от дълбоката провинция, но провинциално-селският манталитет ме ужасява! Та имах крехките надежди нещо да трепне у хлапето виждайки “белия” свят! Е, не се получи…