Archive for the tag 'Ватикана'

мар. 11 2016

Рим – всички гледни точки (5): Ватикана и още нещо

Завършваме разходката из Рим – започнахме с археологическия Рим, после – по фонтани и площади,продължихме разходката си към остров Тибър и околностите, а последния път  излязохме в околностите на града. Днес сме във Ватикана. Приятно четене: Рим всички гледни точки (едно пътуване до Рим през август 2014) 5-та част Ватикана и още нещо Посещението на Ватикана в понеделник, не […]

No responses yet

Ное. 29 2011

Пътуване до Ватикана

Вчера бяхме на будистка тема. Днешният ни пътепис ще бъде на католическа тематика – ще ходим из Ватикана и може да видим и Папата 🙂 А който чете и утре ще разбере утре на каква тема ще бъдем 😉 А сега,

приятно четене:

 

Пътуване до Ватикана

Без значение е колко пъти съм посещавала Ватикана или каква е била причината за всяко едно мое завръщане там, избирам си за разказване един от всички дни- 15 август; големият християнски празник, в който православната и католическата църкви отбелязват Успение Богородично. В Рим пристигнахме още сутринта. Забързани заради закъснението, с което всичко сякаш напук се случваше, изоставихме автомобилът си на паркинга пред една болница в близост до Ватикана, надявайки се да нямаме досадни разправии с полицията в последствие и хукнахме към папския град.

Via della Conciliazione и Свети Петър, Ватикана

Улицата, която води до Ватикана

Via della Conciliazione,

(в превод – примирение) е винаги оживена, шумна и трудно проходима от тълпите хора или транспортен трафик. Ватиканската катедрала се забелязва отдалече, не само заради внушителните размери на сградата.

 

Площад Свети Петър, Ватикана

 

Присъствието ми пред

катедралата „Свети Петър”

точно в този ден ме направи свидетел на една католическа литургия на папа Бенедикт ХVI, за която в Светия град се бяха стекли християнски поклонници от цял свят. Малко по малко площадът пред катедралата се изпълваше с хора, които приличаха на шумно и пъстро живо море, застрашително поглъщащо всяка педя свободна земя.

 

Площад Свети Петър, Ватикана

 

 

Всъщност, причината да бъдем във Ватикана на 15 август, никак не беше религиозна, а комерсиална: трябваха ни хубави снимки от всякакви ъгли, отразяващи духът на църковния празник. Така, че няма да ви занимавам с религиозна пропаганда или да ви въвличам в религиозни спорове.

 

Площад Свети Петър, Ватикана

 

Ватикана е самостоятелна държава,

разположена в сърцето на Рим. През 14 век в Рим е издигнат папски дворец, който е обявен за постоянната папска резиденция, а през 20 век папската държава е вече факт: годината е 1929 и Ватикана е официално призната за град- държава в държавата и за център на римо-католическата църква.

Площад „Свети Петър”

е първото място, на което се оказва всеки гост в папската държава.

 

Площад Свети Петър, Ватикана

 

Площадът е ограден от колони, а в центъра му се издига 40 метров червеникав египетски обелиск на възраст около 3400 години; от двете му страни се намират два големи терасирани фонтана с вид на гъби. През 16 век по заповед на папа Сикст V, обелискът е преместен на този площад от архитект Доменико Фонтана и е издигнат с помощта на 700 души.

 

Площад Свети Петър, Ватикана

 

Площад „Свети Петър” е любимо място за снимки, край фонтаните му е винаги оживено, а на паважа често присядат уморени хора, които се любуват на прелитащите гълъби или с охота им подхвърлят по нещо за хапване.

 

Много ясно – гълъби ;)

Фонтан – Площад Свети Петър, Ватикана

 

На този площад поклонниците получават и папската благословия, церемониите са различни, в зависимост от празничния повод.

Не ми се е случвало до сега да отида в Рим и да не видя

папата

Площадът е така разположен, че да дава възможност на всички, дошли във Ватикана да могат също да го видят, докато той раздава своята благословия от центъра на фасадата на църквата, или от прозореца на ватиканския дворец.

 

Папа Бенедикт XVI на площад Свети Петър, Ватикана

Папа Бенедикт XVI*

 

До тук- нищо сложно или изнервящо. Неприятностите започват при влизане в катедралата „Свети Петър” с огромните опашки и строгия пропускателен режим, на който и аз се оказах жертва в същия този августовски ден. В бързината бях забравила връхната си дреха в колата, която пък беше достатъчно далече изоставена, за да се връщам и да изпусна всичко, което ме беше довело тук в един от най- натоварените за посещение дни. Обзело ме беше такова отчаяние от провала на плановете ми, че изобщо не можех да мисля. Този момент моят приятел Санти би разказал с няколко думи така: „До красивото се стига, когато не се пречи на трезво мислещите в напрегнатия момент да предприемат подходящите стъпки. И с една блузка от Рим за спомен …“ Всъщност когато човек няма друг избор, колебанието е грешка.

St Peter's Basilica, Piazza San Pietro, 00193 Rome, Italy

 

На бегом пресякохме площада, връхлетяхме в първия магазин за сувенири, от който си купих няколко размера по-голяма тениска (нямаше време и за претенции), навлякох я върху моята, която непозволено откриваше на показ голите ми рамене и пак така на бегом се върнахме за нова пропускателна проверка. Оказахме се отлични спринтьори. Успяхме. Не пропуснахме нищо. Алилуя! Едва ли и тази двойка туристи биха се похвалили със същото обаче.

Не забравяйте, че достъпът до вътрешността на катедралата не е като този да отидеш на плаж на остров Елба, в Порто Санто Стефано, в Порто Ерколе, Орбетело или където и да е другаде из Италия. Никакви голи рамене или колене не пристъпват светия катедрален праг.

Площад Свети Петър, Ватикана

 

Това е

централният олтар на базиликата „Свети Петър”- Божият престол,

а над него дървеният изкусно резбован купол, под който пък се намира балдахинът. И тронът на Свети Апостол Петър, над който сияе Светият дух и около който са издигнати колони, по върховете с ангели… Пищността, блясъкът и величието на катедралния интериор са малко прекалени.

 

Централният олтар на базиликата „Свети Петър” - Божият престол, Ватикана

Божият престол

Светлината е важен символ в християнството, без значение дали тя е естествена или е просто от запалените в храма свещи. Християните приемат светлината за живата им връзка с бога. Още при планиране на сградите, прозорците в тях така са проектирани, че светлината от тях под определен ъгъл да осветява конкретни места в храма, отново свързани с някакъв символ на вярата.

 

Централният олтар на базиликата „Свети Петър” - Божият престол, Ватикана

 

Не зная дали символът на вярата им е значещ за градежа на тази изумителна по размери сграда или по-вероятно е израз на могъщество и разкош от страна на ватиканското духовенство- (столицата на католицизма трябва да е „най-…“ във всяко едно отношение). Друго съвсем различно нещо са нагласите, талантът, въодушевлението, себеотдаването в създаването на този уникален храм на онези, които са негови архитекти, строители, художници, дизайнери…(а не поръчители), създали всичко: уникалните стенописи, изображения, скулптури и архитектурна орнаментика. Пред тях, пред техния гений и талант наистина: мълчание и поклон.

 

Катедрала „Свети Петър”, Ватикана

 

Това е таванът на централния купол на катедралата „Сан Пиетро“ във Ватикана. Сниман е от въртешен импровизиран етаж, до който се стига при изкачване към купола. На снимката се вижда част от прословутия евангелски текст на Матея, който с огромни букви опасва вътрешността на целия купол: „Tu es Petrus et super hanc…” и т.н. Думите на Исус, с които той се обръща към своя апостол Петър, обяснявайки му, кой е и че върху него ще изгради църквата Си, и ще му даде ключовете на небесното царство. С библейски надписи е изписана всъщност вътрешността на цялата катедрала.

Куполът на катедралата „Свети Петър”, Ватикана

Куполът на катедралата „Свети Петър”

Нямаше време за почивка или за ново разглеждане и опознаване на катедралния интериор, защото трябваше по най- бързия начин

да се изкачим на купола

Не цената за ползването на асансьор, а навалицата от чакащи хора за придвижване с него ни принуди да си купим по- евтин билет и да хукнем нагоре по стълбите в превземането височината на купола. Надявахме се и спринтьорите като нас да бъдат по- малко. Груба грешка. Ако позволите един съвет: ползвайте асансьор.

 

 

Стълбите към купола на катедралата „Свети Петър“, Ватикана

Стълбите към купола

 

 

Стълбите започват в ляво от асансьора, не помня нито колко са били на брой, нито пък как сме ги преодоляли, без да припаднем, въоръжени с фотоапарати, обективи и други неща, които бяхме помъкнали. Литургията беше започнала т.е. отново закъснявахме. Някъде по средата към върха на катедралата се сля потока от хора, които идваха по стълбите или с асансьора. И настана ад под небето: блъсканица, жега, шум, задух из тесните наклонени коридори, по които всички се придвижвахме прилепени един до друг. И най- после полуживи стигнахме до заветната цел.

Oт купола на катедралата „Свети Петър“ във Ватикана се открива красива широка панорама към Рим.

Рим, гледан от купола на катедралата „Свети Петър”, Ватикана

Площад Свети Петър

И не само към Рим, към затворения свят на Ватикана- също: към музеи, паркове, градини, към други административни или религиозни сгради. Това вълшебство панорамата се оказа отличен лек след фитнес упражненията по време на изкачването ни нагоре.

 

Рим, гледан от купола на катедралата „Свети Петър”, Ватикана

Рим, гледан от купола на катедралата „Свети Петър”, Ватикана

 

Най- после изпитах задоволство и облекчение. Гледката на тази панорама си струваше и разочарованията, и изнервящата атмосфера на охранително- пропускателните ограничения, и гадните стъпала нагоре, и мускулната треска, и блъскането в тълпата хора, и непоносимата августовска жега… Всичко. След стремителното изкачване, сега идваше ред на стремително спускане по същите стъпала обратно и разбира се- със същите преживявания. Този път обаче имаше време за няколкоминутна почивка някъде на покрива. Това са статуите, които са разположени по ръба на централната фасада на ватиканската катедрала. По средата е Христос, който беше опасан с най- много кабели. Сенките са от купола и от един малък магазин за църковни книги, икони и сувенири, който се намира на това ниво над катедралата. Наистина странно място са му избрали там между покривите.

 

На купола на катедралата „Свети Петър”, Ватикана

 

Живи и здрави се върнахме обратно. Преди да се спуснем в подземията на храма, си позволихме още една няколкоминутна пауза до

скулптурата на Микеланджело – Пиета

 

Една от любимите ми Ренесансови скулптури от мрамор. Прекрасна. Само, че и отблясъците от стъклото пред нея бяха прекрасни. За създаването на Пиета, Сантяго разказваше една история, която прочел в книга, описваща животът на Микеланджело. В образа на Мария гениалният творец изобразил вярата и любовта си към една жена: маркизата на Пескара- Виктория Колона. Двамата често са се срещали в домениканския манастир в Монте Кавало, след което тя се оттегля в монашество, но често пътува до Рим, за да бъде с него и да го насърчава в работата и вярата му.

 

Пиета на Микеланджело – Ватикана

 

Спуснахме се към хладните помещения на

криптата, където се намират гробовете на духовниците,

които са били папи в християнската история на Рим. От Свети Апостол Петър до последния папа Йоан Павел Втори всички папи са погребани тук (макар, че е доста оспорвано твърдението дали действително тук е погребан и Апостол Петър, въпреки официалното оповестяване на този факт от Ватикана в средата на миналия век. Според библейските текстове, Петър е разпространявал християнството в Рим, заради което е разпнат и погребан на ватиканския хълм, където в наши дни се издига внушителната сграда на едноименната базилика.

Мнозина поклонници вярват, че откритите останки след продължителни археологически проучвания са на Апостол Петър). В криптата, където са положени тленните останки на папите, е забранено снимането (ама това не означава, че не е възможно) и подобни кадри се виждат сравнително рядко. На снимката: гробната плоча на папа Пий ХI.

 

Надгробната плоча на папа Пий ХI – криптата на Свети Петър, Ватикана

Надгробната плоча на папа Пий ХI – криптата на Свети Петър, Ватикана. ТАЗИ СНИМКА НЕ СЪЩЕСТВУВА! ;)

 

Атмосферата в криптата е потискаща, за да не кажа зловеща. Тишината, оскъдното осветление и охраната на всеки ъгъл допълват неприятното усещане. Време беше за почивка, ей така да поседнем и ние на площада отвън, на паважа, да разпуснем след изтощителния маратон по катедралните покриви и катакомби, да пием кафе, да поснимаме хора и птици.

На площад Свети Петър, Ватикана

Е гълъби са, не виждате ли? ;)

 

А после да поскитаме на воля из Рим, но къде и защо е тема за друг разказ. Привечер се върнахме във Ватикана, снимачният ден не би могъл да завърши без нощни снимки. И по- добре, защото и нощем тук е красиво. Много красиво. С благодарност към един човек, който ме убеди да се върна.

 

Площадът и базиликата Свети Петър, Ватикана

Площадът и базиликата Свети Петър, Ватикана

Площад Свети Петър, Ватикана

Базилика Свети Петър, Ватикана

Площад Свети Петър, Ватикана

Базиликата Свети Петър, Ватикана

 

В Рим и околностите на Ватикана принадлежат три катедрали – „Санта Мария Маджоре”, „Сан Джовани ин Латерано” и „Сан Паоло”. Скоро ще ви ги покажа.

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът

*Ако чуя, че някой го нарича Джозеф Ратцингер, ще късам глави на неграмотни преводачи! – бел.Ст.

Други разкази свързани с Ватикана – на картата:

8 коментара

февр. 03 2011

Гудбай, Рома

Днешният пътепис за кратко ще ни заведе до Рим, за да попеем „Ариииведерчииии, Ромаааа/Губаааай, орееевуаааарррррррр“ 😉

Това, което не се сещам обаче е, дали имам изричното разрешение на Неандерталеца Джо да публикувам разказа му. Джо, ако четеш нашия сайт и решиш, че не искаш да виждаш похожденията си тук – пиши, ще го махна с голямо съжаление.


Приятно четене:

Гудбай, Рома

Това е името на кафето и фри-шопа на летище Фиумичино, в зоната преди изходите за заминаване. Много добро попадение бих казал. Минавайки покрай надписа, поотегчен от чакането, с ум все още ангажиран от проверките на багажа и паспортния контрол изведнъж осъзнаваш, че напускаш Рим и носталгията, и желанието да се върнеш отново те захлупват отведнъж.

Good bye Roma!

Good bye Roma!

Очаквах, че Рим ще ми хареса. Имах предчуствие, че няма да се разочаровам.

Не очаквах, че ще ми хареса толкова много! Сериозно. И от Берлин, Франкфурт, Ерланген, Марсилия, Ница и Монако имам много добри впечатления. Рим обаче ме „хвана“ най-силно, кой знае защо. (Може би защото преживяванията са най-пресни? 😉 )

Първо да благодаря на WizzAir, че дават възможност да се пътува човешки, на човешки цени.
За големи самоорганизирани групи като нашата (големи според гледната точка. За някого 6 човека може да не е голяма група 😉 ) препоръчвам www.only-apartments.com от където предварително успяхме да си намерим апартамент на стратегическо място – до Ватикана.

Който държи пък да е на хотел, може да ползва услугите на много сайтове като този , където човек може да си търси хотел по цена, разположение, отзиви от туристи и т.н.

От летището докато се оглеждахме за влак, скоропостижно се озовахме в микробусче (по 1 евро по-малко на човек – както настойчиво обяви агентът, типичен римлянин с дръпнати очи 😀 ) и засъбирахме италиански гледки. Скоро оставихме багажа на гарата ( в Рим стигнаме към 8 тамошно време, а квартирата, както и всеки хотел стандартно могат да се „заселват“ след 12) и минути по-късно Колизеят и Палатинският хълм усетиха тежка българска стъпка.

Рим, Италия

Може на някого решението ни да предпочетем квартира вместо хотел да се вижда недостатъчно комфортно. Не знам. Всеки си гледа със своите „очила“. Хотелът има предимство, че ти чистят всеки ден стаята. Но там няма възможност да седнете цялата компания в широкия хол (освен ако не си ангажирали хотелски апартамент разбира се),
на сладък лаф (с дегустация на различни италиански вина 😀 ) след многочасовото събиране на гледки и да обмените впечатленията, затвърждавайки определени моменти в дълговременната памет  😀

Иначе организацията на фирмата, даваща апартаменти под наем е перфектна. Включително, след като възнедоволствахме, че няма достатъчно одеала, агентът Карло (така и не му научих фамилията 😀 ) донесе за отрицателно време чисто нови. Всъщност, както се оказа в последствие опасенията ни, че ще е студено се оказаха пресилени, въпреки че наближаваше средата на ноември и малко ми е съвестно, че разкарахме Карло излишно.

Когато ровехме по Нет.-а за квартира, все още не си давахме сметка, колко стратегически правилно място сме избрали. На 5 минути бодра крачка се намираше базиликата св. Петър. На олко 15 – замъкът Сан Анжело.

Времето също беше с нас. Вторият ден ни посрещна с … дъжд.

Тръгнахме към св. Петър

с намерението да смъмрим папата и да го помолим, да оправи Божиите бакии, но виждайки колко малко хора чакат пред входа бързо оттеглихме недоволството си. Знам че в хубаво време се чака часове, в което се убедихме, виждайки каква опашка чакаше последния ден от пребиваването ни в Рим. Ние влязохме за по-малко от 10 минути. Докато разгледаме „църквето“, навън блеснало слънчице. Така че от купола на св. Петър видяхме Рим в цялата му прелест, огрян от слънчева светлина. Който наминава натам, горещо му препоръчвам, да не стиска петте евро за изкачване на купола (входът в базиликата е безплатен). Гледката е невероятна и си струва всеки цент. Има и асансьор за част от пътя – 7 евро, но самото изживяване на изкачването по витата стълба около купола си е за предпочитане. Поне по мое мнение.

Третият ден ни посрещна с дъжд… (изненадаа). Съответно опашката пред ватиканските музеи беше незначителна. Както и предишния ден след като излязохме беше слънчево 😀  и останалата част от деня посветихме на обиколка из града.

Тук е моментът да препоръчам Roma Pass– тридневна карта за цялата транспортна мрежа,

без експресните автобуси, от които така и не стана нужда да се възползваме плюс намаление за повчето музеи (без ватиканския – все пак е друга държава 😀  )
Плюс това, с Roma Pass се влиза с предимство в повечето музеи. Така избегнахме близо 50 метровата опашка пред Колизея.

Около Ватикана често ни питаха, дали не сме поляци. Явно католическа Полша бълва много поклонници в тази посока. Даже просяците просеха на полски. Ако чуете да речем „Дал Бог благослов“, не си мислете, че ви говорят на български 😀

Четвъртият ден мина на покрива на туристическите автобусчета, с прибежки до неизследваните още забележителности.

Тук ще спомена единственото си разочарование от Рим. Аз очаквах да има повече останки от античната история – период, който ме интересува по-силно, отколкото Ренесанса. Но уви – всичко е здраво разграбвано и рушено, преди на умни ренесансови личности да им светне, че това е наследство от една велика култура. Част от останките са съхранени от богаташи за украса на вилите им (вилата на Борджиите има разкошна „градинка“ между другото, май по-голяма от Борисовата – препоръчвам за разходка). Някои пък са съхранени от … църквата. Както да речем Пантеонът, който е оцелял, защото е бил превърнат в християнска черква. Няма лошо – щом е бил храм на всички богове, какво пречи там да се приюти и християнският такъв. Но жалко за останалите сгради, които не са имали този късмет.

А снимки? Моите хора направиха към 2000 парчета. Аз не си падам фотолюбител и за това няма да слагам снимки, не че не си ги гледам на монитора от време на време :) Виж, ако някой от фотографите ги качи нейде в Мрежата, може да дам линк. Но така или иначе снимки с доброкачество в Интернет дал Господ много. Тези с нищо не са по-добри, няма някоя характерна с нещо, за да заслужава да я сложа. Просто фиксирани части от пространството в конкретни моменти от времето с ограничените възможности на фотографията, предназначени да послужат на определени хора да задействат лавината от конкретни спомени.

А както припява моята приятелка Кендис Найт, от скоро мисис Блекмор:

„When you’re reminiscing, then all you need is time…“

Като цяло хората, скоито се срещахме в Рим бяха много любезни и отзивчиви. Имаше и едни-два случая на тъпанарски прояви, но те влизат в рамките на статистическата грешка и не си струва да се споменава за тях.

Четирите дни в Рим се оказаха прекалено малко време. Много неща не видяхме, много минахме набързо, припряни да видим още и още.

Ако се озова пак там освен за пропуснатите забележителности, ще отделя повече време за някои от вече посетените. Например на Палатинския хълм спокойно бих прекарал половин, ако не и цял ден. Вярно, това до някъде е свързано с моето пристрастие към античната история, но и за неизкушените от този период една разходка по хълма би била пълноценна. Природата на самия хълм и гледките наоколо са страхотни.

Последваха гарата Термини, експресът за Фиумичино – не по-добър от нашите експреси, летищните пейки. Там се натънахме на млада българка от Пловдив, живееща в Неапол, от която с неудоволствие научихме, че булгаристанската темерутщина важи в пълна сила и в Италия – в Неапол било пълно с българи, които се пазят един от друг и си играят мръсно… Тъжна история. Колко време ще ни трябва, за да станем нормални хора, поне в чужбина?

После еърбъсът ни издигна бързо спасявайки се от разлюляното море от облаци предлагащо стабилна турбуленция. Целият обратен път мина над все такова непрогледно море от млечно бели вълма, в което накрая машината се гмурна отново и се насладихме на гледката на НДК от птичи поглед.

Останалото са спомени.

Автор: Неандерталецът Джо (Божан Божков)

Снимка: авторът

5 коментара

Дек. 23 2010

За Рим или как си прекарахме при Rome-итe

С днешния пътепис ще посрещнем Бъдни вечер и Коледа. Така се случи, че Валя беше готова с оформянето на разказа си (специална похвала за куража и търпението, които прояви!) точно в навечерието на Рождество Христово и вече съвсем не беше нарочно, че разказът е от Рим 🙂 По Коледа стават чудеса!

Пожелаваме ви щастливо Рождество и … приятно четене:

За Рим или как си прекарахме при Rome-итe

За Рим прочетох десетки пътеписи и изслушах още толкова разкази. Подозирам, че ВСИЧКИ вече са ходили там. Е, ако още не сте – билетите от Wizz може да си намерите и за 80лв. двупосочен. В началото на лятото и ние с приятеля ми решихме да се присъединим към групата на посетилите го.

Когато слязохме на летище Фиумичино имах чувството, че го знам този град наизуст. Чувството се изпари за минути. За щастие, разбира се 🙂

Макар да се бях наслушала как, аха, да стъпя извън терминала и са ме пренесли на ръце  едва ли не, в някое от многобройните бусчета, пътуващи към центъра, нищо такова не се случи. Никой не прояви интерес към нашите личности /дали изгледаме достатъчно платежоспособни…?/ Та, шатъл не се появи, затова се запътихме към гарата. Любезен служител ни чукна два билета за първа класа и ни каза да побързаме към влака. Мисля си – виж ти! вдигнали са цените, а знаех, че са по 11Е….. Докато разгледам подробно билета вече пристигахме на гара Термини. Поне да беше казал. Их, как мразя да ме цакат…

На гара Термини разгрърнахме картата и за нула време бяхме в хотелчето. Хотелче е силна дума. Бяхме си резервирали стая в B&B Питагора, 25Е на човек за нощувка. За да съм в полза на следващите – не ходете там. Собственикът е неучтив, намръщен „италианец” от арабски произход, който се стара през краткия ни престой да не се чувстваме удобно, въпреки вечно разтегнатата ми усмивка. На въпросите ми за Колизеума ми отговори като ми връчи карта и измърмори нещо на НЕиталиански. Като локация иначе е много добро място, на две минути от Термини, а от там има транспорт за навсякъде в Рим. Там се пресичат и двете линии на метрото. Интересно, че Линия А, която отива към Ватикана е чиста и в нея се пътува комфортно, за разлика от линия В. Тя е мръсна и в нея се носи познат аромат на автобус 79, например. Веднага вирваме нос – нашето метро е по-добро 🙂 . За градският транспорт си купихме Roma Pass,  карта за транспорт + отстъпки в туристическите обекти, като в два от тях входа е безплатен /Roma pass – 25E/. При наличие на Roma pass не се редиш на опашка на входа на обектите, само се чекираш и си вътре.

Едва метнали багажа, се засилихме към Колизеума.

Колизеума

Колизеума

   Лабиринтите под арената

Голям мерак имах да го видя. Наслушала се бях /особено от моята близка приятелка Мая/ колко огромен, внушителен и впечатляващ е той. И да  – внушителен е, впечатляващ е, голям е, ама чак огромен…

Моят приятел тихо изказа мнение, че явно ние жените имаме доста субективен поглед относно размерите на нещата и просто Майчето има по-малки изисквания, а аз, явно, доста големи очаквания… Нямам коментар.

Едва ли има някой, който да не знае какво представлява Кулизеумът. Но за мен лично най-интересен беше факта, че за да се построи тази мащабна и сложна за времето си конструкция, римляните са измислили бетона и тухлите. Честно да си призная, опитах да си го представя пълен със зрители, на арената гладиатори, животни и изобщо да се вкарам в някой популярен филм, но така и не успях. Където и да се завреш с надеждата да съзерцаваш арената необезпокоявано и да стимулираш фантазията, все се намира някоя буйна група туристи да те ощрака хубаво и да те изпостъпка.

А от Колизеума се открива прекрасна гледка към Арката на Константин.

20062010

Арката на Константин

Интересно място за сватбена фотосесия 🙂

Посещението на Колизеума изтощава и емоционално, и физически, време беше да се ориентираме към кулинарния туризъм и пропуснахме Форума за сметка на друга мес(т)на забележителност  – храната. Близо до Колизеума открихме приятна уличка със заведения, където ядох най-вкусната лазаня, докосвала небцето ми някога. Цените в заведенията на Рим са нещо много абстрактно. Ако си на централна улица, кафето е от 5Е нагоре /подозирам безкрайно нагоре/, а за манджите да не говорим… Но има едни уютни странични улички, в които да ти е кеф да се завъртиш, където току изскача някое мъничко ресторантче /клаустрофобично мъничко/, където похапваш вкусни неща на цени като у нас.

Via Antonio Gramsci, 53, 00197 Rome, Italy

Още нещо за любителите на италианската кухня. В магазините за хранителни стоки освен, че ще откриете различни видове сирена, прошуто, хлебчета и т.н. има и топли точки както у нас. Там на доста ниски цени може да си купите за хапване най-различни готови неща. Удивена бях, че единствената разлика с тези от ресторантите е цената – по вкус не отстъпват. Но мястото за похапване, което стана мой фаворит, е кварталът Траставере.

22062010_119

В Траставере

Това е мястото, където ще усетите атмосферата на града. Малки красиви улички, кокетни ресторантчета от типа „маса за двама”, вкусна италианска кухня и народни цени. Като казвам маса за двама, недейте се заблуждава, че ще си седите двамата отделно от другите посетители, масите са залепени една за друга и обикновено на сантиметър разстояние седи сътрапезник от друга двойка. Изобщо,  погледнати отдалече,  посетителите изглеждат сякаш са на дълги сватбени маси, дори у нас вече демоде. Но си заслужава. Ако последва и нощна разходка из туристическите обекти сте уцелили два заека: помощ на стомаха след подобаващата вечеря и приятното винце и незабравимото усещане на нощен Рим. А туристическите места в града са много добре осветени и са много приятни за посещение в късните часове. Не че ще избегнете тълпите и търговците, те са си там денонощно, но дори това има свой чар.

След това кулинарно отклонение, отново тръгнахме из туристическите обекти на Рим. Разходката ни продължи с посещение в Сан Клементе, където е погребан един от светите братя – Кирил. За съжаление не успяхме да я разгледаме подробно, тъй като имаше литургия, а на подобни мероприятия и двамата отказваме да присъстваме. Но по-впечатляваща за мен, дори от Колизеума, беше катедралата Сан Джовани ин Латерано.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Фасадата на катедралата Сан Джовани ин Латерано

Първоначалното усещане вътре си е направо стряскащо – просто се чувстваш нищожен. Огромните статуи на Апостолите, дело на Бернини, допринасят това усещане. Статуите, стенописите, органът и всичко в катедралата те кара просто да ахнеш.

Нямаше как да не изплува в съзнанието ми и сравнение с нашите църквички, които, макар по мое мнение да са доста по-уютни, просто бледнеят пред разкоша тук.  Като цяло връзката с божественото хич я няма, материализмът тук е в повече…но е много красиво.

OLYMPUS DIGITAL CAMERAOLYMPUS DIGITAL CAMERA OLYMPUS DIGITAL CAMERA OLYMPUS DIGITAL CAMERA

За пореден път се уверих в способността на италианците да изкопчат от „бедния” турист всяко възможно евро. В катедралата табела – Музей. Под нея стара дребничка монахиня с билетчета и кутия за пари. Питам я какво представлява музея, тя разтяга мила усмивка и ми бърбори нещо за красивите градини на катедралата и уникални експонати. 4Е в кутията на монахинята и двуминутно съзерцание с отворени уста. „Музеят” представлява овална алея, отдясно на която са подредени няколко експоната, които за мен лично не представляваха интерес /но сигурно са уникални, едва ли един божи служител ще лъже :)/, а красивите градини са едно малко фонтанче и около него зеленина, в центъра на овалната алея, но ..достъп до него туристите нямат.  Там е и WC – то, та ако не успеят да те прикоткат с музея, пак ще дадеш 2Е, ако искаш да ползваш тоалетна. „Кой пусна търговците в храма..?”

Следваше Санта Мария Маджорe с нейните интересни мозайки и колоната пред нея.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Няма начин човек да пропусне Монументът на Викторио Емануеле ІІ .

valy_roma_img_7076

Монумента на Виторио Емануеле ІІ или "Тортата"

Според инфото, което имах, местните наричат монумента „Тортата” и „Пишещата машина” 🙂 Огромна мраморна конструкция, доста грандоманска за моя вкус, но това им е запазена марка тук, красиви статуи отгоре и множество туристи, насядали да почиват на стълбичките й. Следват Капитолийските музеи.

valy_roma_img_8258

Вълчицата

Вечерта завърши с вечеря в споменатия вече Траставере и после просто умряхме от умора в хотела.

Вторият ден оставихме за Ватикана.

Такава опашка нямаше и по време на купонната система у нас. Два часа и половина висяхме. Желаещи да ни вкарат вътре с група без да чакаме за по около  40-50Е имаше много, но им устояхме 🙂

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Част от опашката за влизане във Ватикана /около 1/2 от нея 🙂 да не ви сдухвам/

И пак ни изненадаха – за Ватикана Roma Pass не важи /не съм прочела достатъчно пътеписи/. Вход – 14Е. След безумното редене на опашки, за да влезеш, а после и за да минеш металдетекторите, бяхме вече в друга държава. И се започна едно обикаляне, едно бутане, една борба да щракнеш по нещо във всяка зала.

А между другото – всички статуи имат отпред лозово листо – добавени, разбира се по-късно, с „морална” цел. Веднага се сещам за педофилските скандали :).

Музеите на Ватикана ми взеха ума, а и здравето на опорно двигателната система. Но не можеш да спреш да поглъщаш с очи невероятните съкровища, събрани тук.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Бронзова статуя на Херкулес

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

21062010 OLYMPUS DIGITAL CAMERA

21062010_054

Още нещо пооткраднато, струва ми се :)

21062010_05221062010_053 21062010_047 21062010_043 21062010_012 21062010_050

.OLYMPUS DIGITAL CAMERA

21062010_035

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

21062010_051

В музея са направени маршрути и едни странни уредници вътре /които приличат повече на шпиони от секретна служба/ те насочват настойчиво по тях, къде за да не се загубиш, къде за да не се застояваш.  Докато стигнем Сикстинската капела очите ми се бяха препълнили с красота, а мозъкът ми вече отказваше да регистрира повече. Поне десет минути стоях в капелата без да мога да възприема нищичко. Просто си почивах. Емоционално бях изтощена. Тогава се сетих за разказа на Майчето как тук не позволявали да се снима. Е това ме поразбуди малко и доста снимки направих :). За съжаление не са добри, но… Сега доволна вече можех да се отдам на съзерцание.

21062010_083

Градините на Ватикана

21062010_072

Папска карета в Китайския павилион

21062010_077

и всеизвестният папамобил

21062010_149

Швейцарците

Уникалните униформи на Швейцарската гвардия са непроменени досега от създаването им през около 1500г., вероятно по модел на Микеланджело и вероятно плод на неговото чувство за хумор 🙂 .

За да докажем, че инквизицията съществува и днес, с подути и накуцващи крачета се запътихме към Св.Петър. Площадът пред базиликата е опасан от 284 колони, върху които са 140 – те статуи на светци, направени от Бернини и учениците му. А в центъра на площада има египетски обелиск, краден естествено 🙂  Зашеметително е.

Каквото и да напиша за базиликата, винаги ще е бледо, постно и недостатъчно.  Просто трябва да се види. Тя вече е наистина Огромна /побира около 60000 богомолци, богата, пищна. Всичко в нея крещи: Виж колко е могъщ католицизма! …Но на кой му пука..Грандоманията ни най-малко не омаловажава красотата, събрана тук от ръцете на най-великите майстори, живяли някога. Пред Пиетата беше невероятно  стълпотворение и битка за пространство. И не случайно, статуята те оставя без дъх.  Пипнахме за късмет и пръстчето на крака на бронзовата статуя на Свети Петър.

21062010_119

Свети Петър

21062010_092

Колоните и статуите около площада

21062010_133

Пиета-единствената подписана творба на Микеланджело

Фасадата на Св.Петър

Голямо приключение за мен беше и катеренето до купола на Базиликата. Намира се на 136м височина. Съвет от мен – не чакайте асансьора, чакането е часове при наличието на много хора /а не вярвам там някога да няма хора/, със сигурност е по-уморително от катеренето пеша. А и не плащаш за асансьор../7Е с асансьор, 5Е пеша – абе измислили са начин и в храмовете да събират пари/. Лошото за мен дойде, когато стълбичките отесняха, пред мен пуфтяха едни възпълни германки, започна се катерене под наклон…а аз страдам от леееека форма на клаустрофобия..Голям зор беше. Но гледката отгоре е страхотна! Странно, но гледах отгоре с едно особено чувство за щастие. Може би бях щастлива, защото се измъкнах от тясното пространство, в което едва дишах. Но мисля, че имаше и още нещо – чувството да си над всичко.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Поглед от купола на Св.Петър

Вечерните ни разходки бяха посветени на фонтаните. Не се пропуска моментът с хвърлянето на монета в Ди Треви, как иначе ще дойдем пак в Рим!  Фонтанът е направен от Николо Салви по скици на Бернини и е по-скоро изкуствен водопад, отколкото фонтан. Площадчето пред него е доста тясно за огромната тълпа туристи и дори в късните часове тук е пренаселено и трудно оставаш сам за снимка. Окупиран е от влюбени двойки и двойно на тях търговци /явно емигранти/, които освен дежурните чадърчета, цветя и стативи за фотоапарати, предлагат и да те щракнат срещу скромната сума от 5Е. Но обикновено сделките с мен приключваха на цена около 2Е. Един от мургавите търговци дори ме попита да не съм гъркиня, защо ли? 🙂  Търговците са една мафия заедно с просяците. От едната страна на улицата съпругът продава ветрила или чадъри /в зависимост от времето/, а от другата съпругата му /може и сестра му, да не издребняваме / проси и от време на време си лафят. Семейна идилия. Макар и пълно с туристи, пред фонтана нощем работеше едно единствено заведение, което окончателно затвърди мнението ми за римляните, че са страшни мързели.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Фонтан Ди Треви

А да ви разкажа и как безуспешно търсих за сина си фланелка на футболен клуб Лацио. Исках да му купя непременно синя /фен е на Левски, а е малък и цвета му прави впечатление/, затова реших да му купя като сувенир нещо на „сините” от Лацио. Никъде не видях рекламни сувенири на този отбор. Колкото пъти да питах мургавите продавачи, а те и в очите само да съзрат интерес и вече започват пазарлъка, всеки път ми обръщаха гръб и измърморваха нещо по мой адрес. Най-накрая приятелят ми разясни, че феновете на Лацио се славят с фашистските си прояви. Явно гилдията на уличните търговци е леко обидена на този футболен клуб и не продава техни сувенири. Значи не всичко е пари в този град..да не повярваш…

Интересно, но просяците в Рим са не само представители на емиграцията. Местното население също има странния навик да проси, но цигари. Представете си картинка: седим в кафене на улицата и минава добре облечена около 40-годишна жена, която се спира и ми иска цигара. Естествено й дадох – пуши й се на жената, пък може в околните магазини да няма цигари. Но тя просто продължи да иска по една цигара от всяка маса в кафенето, а после спокойно си продължи. И това не беше единствен случай. Над десет пъти за тези три четири дни са ми искали цигара добре облечени италиано говорещи просяци. Е, спрях да давам…и на мен са ми скъпи!

Фонтана на костенурките

Фонтана на костенурките

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Фонтана на пчелите

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Лодката на Плаза Ди Спаня

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Испанските стълби

valy_roma_img_8110

Ъгълче от Piazza Quattro Fontane

valy_roma_img_8111

Още едно ъгълче от площадчето

От другите фонтанчета сърцето ми грабна Фонтана на костенурките. Намира се на Пиаца Матей в еврейския квартал. Доколкото знам, костенурките са добавени по-късно от Бернини и придават невероятен чар на фонтана. Друго изключително симпатично местенце е Piazza Quattro Fontane и четирите стенни фонтана на всеки ъгъл на кръстовището. За съжаление се заснемат доста трудно, поради опасността да те отнесе някоя кола. На Испанските стълби поседяхме известно време, за да погледаме и странното съревнование на две футболни агитки – испанска и италианска. Испанците бяха победили в мач от световното, а италианците загубили. Агитките им пееха и скандираха поред, изчаквайки да приключи другата група. Е, рядко се виждат толерантни футболни фенове 🙂

В последния ден

направихме голяма кръстоска на града из пропуснатите досега места. Сутринта прекарахме в парка Боргезе, възседнали една рикша. Аз лично се насладих на разходката, но приятелят ми малко се поумори. А незнам защо – и аз помагах с педалите от време на време 🙂  По обяд вече се щраквахме на площад Навона.  И тук, като навсякъде, много красота, много туристи, много търговци.  Площадът е пълен с  улични артисти и художници.

Фонтанът на четирите реки

Площад Навона

Пантеонът също е едно от местата, които ме впечатлиха много. За съжаление фасадата се реставрираше. Храмът има уникална архитектура. Големият кръгъл отвор на покрива е единственото място, от което се осветява вътрешността на храма, а най-интересното е, че през него не пада вътре и капчица дъжд.  Уникалната сграда е била древен езически храм, който е християнски сега. В него се намира гроба на Рафаело.

valy_roma_img_7100

Пантеона

Следваше зловещият Сант Анджело.  Вход – 9Е. Ако сте чели „Шестото клеймо”, това е мястото! Вътре е направо страховито, пълно е със затворнически килии и вериги. Доста време оглеждах ангела с меча, може да се спори по въпроса прибира ли го или го вади /меча/ 🙂 .  А от върха на крепостта се откриват невероятни гледки към реката и моста с ангелите, към базиликата Св.Петър и към целият град.

22062010_053

Крепостта Сант Анджело

Смъртта пред Сант Анджело 🙂

22062010_058

В крепостта

Ангелът на върха на крепостта

Поглед от върха на Сант Анджело

а това къде се намира и идея си нямам 🙂 но е красиво

Да не пропусна да ви кажа една особеност на градския транспорт. За да се качите на автобус, трябва да му кимнете с ръка, за да спре. Иначе просто ще подмине спирката, ако няма слизащи. Изпуснахме си автобуса така и бесни на „скапания италиански транпорт” щяхме да тръгнем пеша, ако не бяхме видели метода на качване от други пътници. За да слезеш също си има чалъм – звъниш с едно бутонче до вратата.

На изпроводяк Рим ни набута още едно попадение. Шатъла, за който си купихме  билети просто не дойде да ни вземе и си взехме до летището такси /беше рано за влака/. Явно има връзка това, че наричаме една част от нацията роми…

Заключение /така, са ме учили, се завършва съчинение по преживяно :)/: красотата, събрана в този град, невероятното културно и историческо богатство, до което можеш да се докоснеш тук, романтиката и онази особена атмосфера, която можеш да усетиш в италианската столица,  не могат да бъдат засенчени ни най-малко нито от цъфтящия нерегламентиран алъш-вериш, нито от регламентирания такъв /граничещ с пладнешки обир/, нито от „аромата” в италианското метро, нито от дребните им тарикатлъци, целящи да ущипят туриста, от нищо…Усещането да си там е невероятно!….

Естествено три дни са нищо да разгледаш град като Рим. И макар да имахме амбицията да видим максимално много от Вечния град все пак останахме с усещането, че сме пропуснали още много интересни места. Но ще отидем пак. И този път Rome-ите няма да успеят да ме прецакат:)

Автор: Валя Пунчева

Снимки: авторът

Други разкази от Рим– на картата (увеличете мащаба върху Рим – виждат се повече неща, отколкото на пръв поглед): КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

18 коментара

Older Entries »

Switch to mobile version