Archive for the tag 'Ватикана'

мар. 11 2016

Рим – всички гледни точки (5): Ватикана и още нещо

Завършваме разходката из Рим – започнахме с археологическия Рим, после – по фонтани и площади,продължихме разходката си към остров Тибър и околностите, а последния път  излязохме в околностите на града. Днес сме във Ватикана. Приятно четене: Рим всички гледни точки (едно пътуване до Рим през август 2014) 5-та част Ватикана и още нещо Посещението на Ватикана в понеделник, не […]

No responses yet

ное. 29 2011

Пътуване до Ватикана

Вчера бяхме на будистка тема. Днешният ни пътепис ще бъде на католическа тематика – ще ходим из Ватикана и може да видим и Папата 🙂 А който чете и утре ще разбере утре на каква тема ще бъдем 😉 А сега,

приятно четене:

 

Пътуване до Ватикана

Без значение е колко пъти съм посещавала Ватикана или каква е била причината за всяко едно мое завръщане там, избирам си за разказване един от всички дни- 15 август; големият християнски празник, в който православната и католическата църкви отбелязват Успение Богородично. В Рим пристигнахме още сутринта. Забързани заради закъснението, с което всичко сякаш напук се случваше, изоставихме автомобилът си на паркинга пред една болница в близост до Ватикана, надявайки се да нямаме досадни разправии с полицията в последствие и хукнахме към папския град.

Via della Conciliazione и Свети Петър, Ватикана

Улицата, която води до Ватикана

Via della Conciliazione,

(в превод – примирение) е винаги оживена, шумна и трудно проходима от тълпите хора или транспортен трафик. Ватиканската катедрала се забелязва отдалече, не само заради внушителните размери на сградата.

 

Площад Свети Петър, Ватикана

 

Присъствието ми пред

катедралата „Свети Петър”

точно в този ден ме направи свидетел на една католическа литургия на папа Бенедикт ХVI, за която в Светия град се бяха стекли християнски поклонници от цял свят. Малко по малко площадът пред катедралата се изпълваше с хора, които приличаха на шумно и пъстро живо море, застрашително поглъщащо всяка педя свободна земя.

 

Площад Свети Петър, Ватикана

 

 

Всъщност, причината да бъдем във Ватикана на 15 август, никак не беше религиозна, а комерсиална: трябваха ни хубави снимки от всякакви ъгли, отразяващи духът на църковния празник. Така, че няма да ви занимавам с религиозна пропаганда или да ви въвличам в религиозни спорове.

 

Площад Свети Петър, Ватикана

 

Ватикана е самостоятелна държава,

разположена в сърцето на Рим. През 14 век в Рим е издигнат папски дворец, който е обявен за постоянната папска резиденция, а през 20 век папската държава е вече факт: годината е 1929 и Ватикана е официално призната за град- държава в държавата и за център на римо-католическата църква.

Площад „Свети Петър”

е първото място, на което се оказва всеки гост в папската държава.

 

Площад Свети Петър, Ватикана

 

Площадът е ограден от колони, а в центъра му се издига 40 метров червеникав египетски обелиск на възраст около 3400 години; от двете му страни се намират два големи терасирани фонтана с вид на гъби. През 16 век по заповед на папа Сикст V, обелискът е преместен на този площад от архитект Доменико Фонтана и е издигнат с помощта на 700 души.

 

Площад Свети Петър, Ватикана

 

Площад „Свети Петър” е любимо място за снимки, край фонтаните му е винаги оживено, а на паважа често присядат уморени хора, които се любуват на прелитащите гълъби или с охота им подхвърлят по нещо за хапване.

 

Много ясно – гълъби ;)

Фонтан – Площад Свети Петър, Ватикана

 

На този площад поклонниците получават и папската благословия, церемониите са различни, в зависимост от празничния повод.

Не ми се е случвало до сега да отида в Рим и да не видя

папата

Площадът е така разположен, че да дава възможност на всички, дошли във Ватикана да могат също да го видят, докато той раздава своята благословия от центъра на фасадата на църквата, или от прозореца на ватиканския дворец.

 

Папа Бенедикт XVI на площад Свети Петър, Ватикана

Папа Бенедикт XVI*

 

До тук- нищо сложно или изнервящо. Неприятностите започват при влизане в катедралата „Свети Петър” с огромните опашки и строгия пропускателен режим, на който и аз се оказах жертва в същия този августовски ден. В бързината бях забравила връхната си дреха в колата, която пък беше достатъчно далече изоставена, за да се връщам и да изпусна всичко, което ме беше довело тук в един от най- натоварените за посещение дни. Обзело ме беше такова отчаяние от провала на плановете ми, че изобщо не можех да мисля. Този момент моят приятел Санти би разказал с няколко думи така: „До красивото се стига, когато не се пречи на трезво мислещите в напрегнатия момент да предприемат подходящите стъпки. И с една блузка от Рим за спомен …“ Всъщност когато човек няма друг избор, колебанието е грешка.

St Peter's Basilica, Piazza San Pietro, 00193 Rome, Italy

 

На бегом пресякохме площада, връхлетяхме в първия магазин за сувенири, от който си купих няколко размера по-голяма тениска (нямаше време и за претенции), навлякох я върху моята, която непозволено откриваше на показ голите ми рамене и пак така на бегом се върнахме за нова пропускателна проверка. Оказахме се отлични спринтьори. Успяхме. Не пропуснахме нищо. Алилуя! Едва ли и тази двойка туристи биха се похвалили със същото обаче.

Не забравяйте, че достъпът до вътрешността на катедралата не е като този да отидеш на плаж на остров Елба, в Порто Санто Стефано, в Порто Ерколе, Орбетело или където и да е другаде из Италия. Никакви голи рамене или колене не пристъпват светия катедрален праг.

Площад Свети Петър, Ватикана

 

Това е

централният олтар на базиликата „Свети Петър”- Божият престол,

а над него дървеният изкусно резбован купол, под който пък се намира балдахинът. И тронът на Свети Апостол Петър, над който сияе Светият дух и около който са издигнати колони, по върховете с ангели… Пищността, блясъкът и величието на катедралния интериор са малко прекалени.

 

Централният олтар на базиликата „Свети Петър” - Божият престол, Ватикана

Божият престол

Светлината е важен символ в християнството, без значение дали тя е естествена или е просто от запалените в храма свещи. Християните приемат светлината за живата им връзка с бога. Още при планиране на сградите, прозорците в тях така са проектирани, че светлината от тях под определен ъгъл да осветява конкретни места в храма, отново свързани с някакъв символ на вярата.

 

Централният олтар на базиликата „Свети Петър” - Божият престол, Ватикана

 

Не зная дали символът на вярата им е значещ за градежа на тази изумителна по размери сграда или по-вероятно е израз на могъщество и разкош от страна на ватиканското духовенство- (столицата на католицизма трябва да е „най-…“ във всяко едно отношение). Друго съвсем различно нещо са нагласите, талантът, въодушевлението, себеотдаването в създаването на този уникален храм на онези, които са негови архитекти, строители, художници, дизайнери…(а не поръчители), създали всичко: уникалните стенописи, изображения, скулптури и архитектурна орнаментика. Пред тях, пред техния гений и талант наистина: мълчание и поклон.

 

Катедрала „Свети Петър”, Ватикана

 

Това е таванът на централния купол на катедралата „Сан Пиетро“ във Ватикана. Сниман е от въртешен импровизиран етаж, до който се стига при изкачване към купола. На снимката се вижда част от прословутия евангелски текст на Матея, който с огромни букви опасва вътрешността на целия купол: „Tu es Petrus et super hanc…” и т.н. Думите на Исус, с които той се обръща към своя апостол Петър, обяснявайки му, кой е и че върху него ще изгради църквата Си, и ще му даде ключовете на небесното царство. С библейски надписи е изписана всъщност вътрешността на цялата катедрала.

Куполът на катедралата „Свети Петър”, Ватикана

Куполът на катедралата „Свети Петър”

Нямаше време за почивка или за ново разглеждане и опознаване на катедралния интериор, защото трябваше по най- бързия начин

да се изкачим на купола

Не цената за ползването на асансьор, а навалицата от чакащи хора за придвижване с него ни принуди да си купим по- евтин билет и да хукнем нагоре по стълбите в превземането височината на купола. Надявахме се и спринтьорите като нас да бъдат по- малко. Груба грешка. Ако позволите един съвет: ползвайте асансьор.

 

 

Стълбите към купола на катедралата „Свети Петър“, Ватикана

Стълбите към купола

 

 

Стълбите започват в ляво от асансьора, не помня нито колко са били на брой, нито пък как сме ги преодоляли, без да припаднем, въоръжени с фотоапарати, обективи и други неща, които бяхме помъкнали. Литургията беше започнала т.е. отново закъснявахме. Някъде по средата към върха на катедралата се сля потока от хора, които идваха по стълбите или с асансьора. И настана ад под небето: блъсканица, жега, шум, задух из тесните наклонени коридори, по които всички се придвижвахме прилепени един до друг. И най- после полуживи стигнахме до заветната цел.

Oт купола на катедралата „Свети Петър“ във Ватикана се открива красива широка панорама към Рим.

Рим, гледан от купола на катедралата „Свети Петър”, Ватикана

Площад Свети Петър

И не само към Рим, към затворения свят на Ватикана- също: към музеи, паркове, градини, към други административни или религиозни сгради. Това вълшебство панорамата се оказа отличен лек след фитнес упражненията по време на изкачването ни нагоре.

 

Рим, гледан от купола на катедралата „Свети Петър”, Ватикана

Рим, гледан от купола на катедралата „Свети Петър”, Ватикана

 

Най- после изпитах задоволство и облекчение. Гледката на тази панорама си струваше и разочарованията, и изнервящата атмосфера на охранително- пропускателните ограничения, и гадните стъпала нагоре, и мускулната треска, и блъскането в тълпата хора, и непоносимата августовска жега… Всичко. След стремителното изкачване, сега идваше ред на стремително спускане по същите стъпала обратно и разбира се- със същите преживявания. Този път обаче имаше време за няколкоминутна почивка някъде на покрива. Това са статуите, които са разположени по ръба на централната фасада на ватиканската катедрала. По средата е Христос, който беше опасан с най- много кабели. Сенките са от купола и от един малък магазин за църковни книги, икони и сувенири, който се намира на това ниво над катедралата. Наистина странно място са му избрали там между покривите.

 

На купола на катедралата „Свети Петър”, Ватикана

 

Живи и здрави се върнахме обратно. Преди да се спуснем в подземията на храма, си позволихме още една няколкоминутна пауза до

скулптурата на Микеланджело – Пиета

 

Една от любимите ми Ренесансови скулптури от мрамор. Прекрасна. Само, че и отблясъците от стъклото пред нея бяха прекрасни. За създаването на Пиета, Сантяго разказваше една история, която прочел в книга, описваща животът на Микеланджело. В образа на Мария гениалният творец изобразил вярата и любовта си към една жена: маркизата на Пескара- Виктория Колона. Двамата често са се срещали в домениканския манастир в Монте Кавало, след което тя се оттегля в монашество, но често пътува до Рим, за да бъде с него и да го насърчава в работата и вярата му.

 

Пиета на Микеланджело – Ватикана

 

Спуснахме се към хладните помещения на

криптата, където се намират гробовете на духовниците,

които са били папи в християнската история на Рим. От Свети Апостол Петър до последния папа Йоан Павел Втори всички папи са погребани тук (макар, че е доста оспорвано твърдението дали действително тук е погребан и Апостол Петър, въпреки официалното оповестяване на този факт от Ватикана в средата на миналия век. Според библейските текстове, Петър е разпространявал християнството в Рим, заради което е разпнат и погребан на ватиканския хълм, където в наши дни се издига внушителната сграда на едноименната базилика.

Мнозина поклонници вярват, че откритите останки след продължителни археологически проучвания са на Апостол Петър). В криптата, където са положени тленните останки на папите, е забранено снимането (ама това не означава, че не е възможно) и подобни кадри се виждат сравнително рядко. На снимката: гробната плоча на папа Пий ХI.

 

Надгробната плоча на папа Пий ХI – криптата на Свети Петър, Ватикана

Надгробната плоча на папа Пий ХI – криптата на Свети Петър, Ватикана. ТАЗИ СНИМКА НЕ СЪЩЕСТВУВА! ;)

 

Атмосферата в криптата е потискаща, за да не кажа зловеща. Тишината, оскъдното осветление и охраната на всеки ъгъл допълват неприятното усещане. Време беше за почивка, ей така да поседнем и ние на площада отвън, на паважа, да разпуснем след изтощителния маратон по катедралните покриви и катакомби, да пием кафе, да поснимаме хора и птици.

На площад Свети Петър, Ватикана

Е гълъби са, не виждате ли? ;)

 

А после да поскитаме на воля из Рим, но къде и защо е тема за друг разказ. Привечер се върнахме във Ватикана, снимачният ден не би могъл да завърши без нощни снимки. И по- добре, защото и нощем тук е красиво. Много красиво. С благодарност към един човек, който ме убеди да се върна.

 

Площадът и базиликата Свети Петър, Ватикана

Площадът и базиликата Свети Петър, Ватикана

Площад Свети Петър, Ватикана

Базилика Свети Петър, Ватикана

Площад Свети Петър, Ватикана

Базиликата Свети Петър, Ватикана

 

В Рим и околностите на Ватикана принадлежат три катедрали – „Санта Мария Маджоре”, „Сан Джовани ин Латерано” и „Сан Паоло”. Скоро ще ви ги покажа.

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът

*Ако чуя, че някой го нарича Джозеф Ратцингер, ще късам глави на неграмотни преводачи! – бел.Ст.

Други разкази свързани с Ватикана – на картата:

8 коментара

февр. 03 2011

Гудбай, Рома

Днешният пътепис за кратко ще ни заведе до Рим, за да попеем „Ариииведерчииии, Ромаааа/Губаааай, орееевуаааарррррррр“ 😉

Това, което не се сещам обаче е, дали имам изричното разрешение на Неандерталеца Джо да публикувам разказа му. Джо, ако четеш нашия сайт и решиш, че не искаш да виждаш похожденията си тук – пиши, ще го махна с голямо съжаление.


Приятно четене:

Гудбай, Рома

Това е името на кафето и фри-шопа на летище Фиумичино, в зоната преди изходите за заминаване. Много добро попадение бих казал. Минавайки покрай надписа, поотегчен от чакането, с ум все още ангажиран от проверките на багажа и паспортния контрол изведнъж осъзнаваш, че напускаш Рим и носталгията, и желанието да се върнеш отново те захлупват отведнъж.

Good bye Roma!

Good bye Roma!

Очаквах, че Рим ще ми хареса. Имах предчуствие, че няма да се разочаровам.

Не очаквах, че ще ми хареса толкова много! Сериозно. И от Берлин, Франкфурт, Ерланген, Марсилия, Ница и Монако имам много добри впечатления. Рим обаче ме „хвана“ най-силно, кой знае защо. (Може би защото преживяванията са най-пресни? 😉 )

Първо да благодаря на WizzAir, че дават възможност да се пътува човешки, на човешки цени.
За големи самоорганизирани групи като нашата (големи според гледната точка. За някого 6 човека може да не е голяма група 😉 ) препоръчвам www.only-apartments.com от където предварително успяхме да си намерим апартамент на стратегическо място – до Ватикана.

Който държи пък да е на хотел, може да ползва услугите на много сайтове като този , където човек може да си търси хотел по цена, разположение, отзиви от туристи и т.н.

От летището докато се оглеждахме за влак, скоропостижно се озовахме в микробусче (по 1 евро по-малко на човек – както настойчиво обяви агентът, типичен римлянин с дръпнати очи 😀 ) и засъбирахме италиански гледки. Скоро оставихме багажа на гарата ( в Рим стигнаме към 8 тамошно време, а квартирата, както и всеки хотел стандартно могат да се „заселват“ след 12) и минути по-късно Колизеят и Палатинският хълм усетиха тежка българска стъпка.

Рим, Италия

Може на някого решението ни да предпочетем квартира вместо хотел да се вижда недостатъчно комфортно. Не знам. Всеки си гледа със своите „очила“. Хотелът има предимство, че ти чистят всеки ден стаята. Но там няма възможност да седнете цялата компания в широкия хол (освен ако не си ангажирали хотелски апартамент разбира се),
на сладък лаф (с дегустация на различни италиански вина 😀 ) след многочасовото събиране на гледки и да обмените впечатленията, затвърждавайки определени моменти в дълговременната памет  😀

Иначе организацията на фирмата, даваща апартаменти под наем е перфектна. Включително, след като възнедоволствахме, че няма достатъчно одеала, агентът Карло (така и не му научих фамилията 😀 ) донесе за отрицателно време чисто нови. Всъщност, както се оказа в последствие опасенията ни, че ще е студено се оказаха пресилени, въпреки че наближаваше средата на ноември и малко ми е съвестно, че разкарахме Карло излишно.

Когато ровехме по Нет.-а за квартира, все още не си давахме сметка, колко стратегически правилно място сме избрали. На 5 минути бодра крачка се намираше базиликата св. Петър. На олко 15 – замъкът Сан Анжело.

Времето също беше с нас. Вторият ден ни посрещна с … дъжд.

Тръгнахме към св. Петър

с намерението да смъмрим папата и да го помолим, да оправи Божиите бакии, но виждайки колко малко хора чакат пред входа бързо оттеглихме недоволството си. Знам че в хубаво време се чака часове, в което се убедихме, виждайки каква опашка чакаше последния ден от пребиваването ни в Рим. Ние влязохме за по-малко от 10 минути. Докато разгледаме „църквето“, навън блеснало слънчице. Така че от купола на св. Петър видяхме Рим в цялата му прелест, огрян от слънчева светлина. Който наминава натам, горещо му препоръчвам, да не стиска петте евро за изкачване на купола (входът в базиликата е безплатен). Гледката е невероятна и си струва всеки цент. Има и асансьор за част от пътя – 7 евро, но самото изживяване на изкачването по витата стълба около купола си е за предпочитане. Поне по мое мнение.

Третият ден ни посрещна с дъжд… (изненадаа). Съответно опашката пред ватиканските музеи беше незначителна. Както и предишния ден след като излязохме беше слънчево 😀  и останалата част от деня посветихме на обиколка из града.

Тук е моментът да препоръчам Roma Pass– тридневна карта за цялата транспортна мрежа,

без експресните автобуси, от които така и не стана нужда да се възползваме плюс намаление за повчето музеи (без ватиканския – все пак е друга държава 😀  )
Плюс това, с Roma Pass се влиза с предимство в повечето музеи. Така избегнахме близо 50 метровата опашка пред Колизея.

Около Ватикана често ни питаха, дали не сме поляци. Явно католическа Полша бълва много поклонници в тази посока. Даже просяците просеха на полски. Ако чуете да речем „Дал Бог благослов“, не си мислете, че ви говорят на български 😀

Четвъртият ден мина на покрива на туристическите автобусчета, с прибежки до неизследваните още забележителности.

Тук ще спомена единственото си разочарование от Рим. Аз очаквах да има повече останки от античната история – период, който ме интересува по-силно, отколкото Ренесанса. Но уви – всичко е здраво разграбвано и рушено, преди на умни ренесансови личности да им светне, че това е наследство от една велика култура. Част от останките са съхранени от богаташи за украса на вилите им (вилата на Борджиите има разкошна „градинка“ между другото, май по-голяма от Борисовата – препоръчвам за разходка). Някои пък са съхранени от … църквата. Както да речем Пантеонът, който е оцелял, защото е бил превърнат в християнска черква. Няма лошо – щом е бил храм на всички богове, какво пречи там да се приюти и християнският такъв. Но жалко за останалите сгради, които не са имали този късмет.

А снимки? Моите хора направиха към 2000 парчета. Аз не си падам фотолюбител и за това няма да слагам снимки, не че не си ги гледам на монитора от време на време :) Виж, ако някой от фотографите ги качи нейде в Мрежата, може да дам линк. Но така или иначе снимки с доброкачество в Интернет дал Господ много. Тези с нищо не са по-добри, няма някоя характерна с нещо, за да заслужава да я сложа. Просто фиксирани части от пространството в конкретни моменти от времето с ограничените възможности на фотографията, предназначени да послужат на определени хора да задействат лавината от конкретни спомени.

А както припява моята приятелка Кендис Найт, от скоро мисис Блекмор:

„When you’re reminiscing, then all you need is time…“

Като цяло хората, скоито се срещахме в Рим бяха много любезни и отзивчиви. Имаше и едни-два случая на тъпанарски прояви, но те влизат в рамките на статистическата грешка и не си струва да се споменава за тях.

Четирите дни в Рим се оказаха прекалено малко време. Много неща не видяхме, много минахме набързо, припряни да видим още и още.

Ако се озова пак там освен за пропуснатите забележителности, ще отделя повече време за някои от вече посетените. Например на Палатинския хълм спокойно бих прекарал половин, ако не и цял ден. Вярно, това до някъде е свързано с моето пристрастие към античната история, но и за неизкушените от този период една разходка по хълма би била пълноценна. Природата на самия хълм и гледките наоколо са страхотни.

Последваха гарата Термини, експресът за Фиумичино – не по-добър от нашите експреси, летищните пейки. Там се натънахме на млада българка от Пловдив, живееща в Неапол, от която с неудоволствие научихме, че булгаристанската темерутщина важи в пълна сила и в Италия – в Неапол било пълно с българи, които се пазят един от друг и си играят мръсно… Тъжна история. Колко време ще ни трябва, за да станем нормални хора, поне в чужбина?

После еърбъсът ни издигна бързо спасявайки се от разлюляното море от облаци предлагащо стабилна турбуленция. Целият обратен път мина над все такова непрогледно море от млечно бели вълма, в което накрая машината се гмурна отново и се насладихме на гледката на НДК от птичи поглед.

Останалото са спомени.

Автор: Неандерталецът Джо (Божан Божков)

Снимка: авторът

5 коментара

Older Entries »