Етикети: Варна

Сегед, Унгария – Белград, Сърбия – Връшка чука –Берковица – през Източна Европа с джип 1

Сегед – Белград – Берковица – Варна (20 част на През Източна Европа с джип)

Завършваме пътуването с джипа на Георги към нос Северен в Норвегия и назад. Започнахме с преминаването на Трансфагарашан в Румъния, спряхме в Музея на авиацията в Кошице, през Полша пристигнахме в Рига, а после...

Побитите камъни 6

Побити камъни край Варна

Петъчният ни български пътепис ще ни води до Побитите камъни, където наш водач ще бъде Янита. Приятно четене: Пътуване до Национална защитена местност Побити камъни край Варна Преди много време, когато морето достигало тези...

1

Под платна от Варна до Несебър (баркентина Royal Helena)(1): Заминаване

Тази седмица, мили деца, ще посветим на България. А поводът е годишнинита от обявяването на Независимостта ни. Да, знам, че сте забравили, защото се пада в неделя и не можете да си направите дълъг уикенд на морето 😉 но за сметка на това седмицата ще започне с едно плаване от Варна до Несебър с кораба Роял Хелена.

Приятно четене:

 

 

Под платна от Варна до Несебър

част първа

Заминаване

Оркестърът на ВМФ, Варна

В горещата августска вечер духовата музика на ВМФ забавляваше летовниците с модни американски шлагери. В далечината на Морската гара празнично се поклащаха флагчетата по вантите на ветрохода „Роял Хелена“ ( „Royal Helena“), които ни канеха на борда му. Фирмата „Тоpsail.bg“ ни предложи утре да отплаваме в компанията на туристите от TUI от Варна до Несебър за 69лева. По-добра оферта нямаше .

 баркентината Роял Хелена

 

Единственият днес български учебен ветроход,

баркентината „Роял Хелена”

е построена през 2009 в МТГ „Делфин”- Варна. Тя е свидна рожба на влюбените в морето кап. Иво Лазаров-собственик, Светлин Стоянов- корабостроител и Николай Трънулов – проектант и повярвалите в тази идея съмишленици.

старата гръцка църква „Св.Атанасий“ , Варна

Гемиите на Димитриус

 

Рано сутринта се помолихме на Св.Николай за попътен вятър и закрила в старата гръцка църква „Св.Атанасий“ в Римските терми на Одесос. На иконата долу в краката на светията е изобразена гемията на Димитриус. Той редовно е палил свещи да не му потънат гемиите.

 

 баркентината Роял Хелена в Черно море

.

Екипажът ни посрещна приветливо с по чаша шампанско за добре дошли. Зад кърмата са вързани притихналите след битките „пиратски“ корабчета.

Морска гара, Варна

08.30 сутринта. С подрулващото устройство плавно отлепяме от брега.

Пристанище Варна

Настаняваме се на десния борд от където можем да следим крайбежната панорама с резерворите на „Петрол“, плаващият док на КРЗ „Одесос“ и Аспаруховия мост.

 

 Галата, Варна

А тук след нос Галата ще излезе тръбата на газопровода „Южен Поток”.

улица „Капитан I-ви ранг Георги Купов“ 60, 9021 Варна, България

 баркентината Роял Хелена

Вдигнете всички платна! – дългоочакваната команда най-после дойде.

баркентината Роял Хелена

Помощник-капитанът следи автоматичното развиване на платната.

 

Очаквайте продължението

 

Автор: Цветан Димитров 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Черно море – на картата:

За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО ГОРЕ 🙂

На стоп из виелиците :-) 13

На стоп из виелиците :-)

И така лека-полека годината се изтърколи и дойде време за последния за година пътепис. Това е разказ за автостопа на Рошавата гарга по заснежените пътища на България. Така ще приключим настоящата година — живот и здраве след празниците продължаваме с пътешествията по света (и у нас). Не спирайте да пращате разкази, ако не ви отговоря веднага това единствено може да значи, че съм препил с греяно вино;-)

Желая ви честито Рождество Христово и една щастлива Новата година!

А сега: приятно четене:

На стоп из виелиците:-)

Реших през декември да закрия най-накрая тази дълга стопаджийска година. Май за пръв път стопирам толкова много и със сигурност от толкова рано до толкова късно през годината. Успях дори да запълня стопаджийските си пропуски и вече имам попадения със стоп и по тъмно, и в дъжд (макар, че почти не чаках в самия дъжд, той просто си валеше докато се возех), че вече и в сняг. Това даже два пъти за последната седмица.

Тръгнах, значи, преди десетина дни пак към Софията. Предстоеше да поседя повечко там, така че бях нарамила една 15 килограмова раница. Е, не е за сефте, аз и камъни за градината съм пренасяла така от Родопите… Освен това в джоба, за да е на топло, носех и една тарантула, ей така, да види свят и тя. Той всъщност се оказа тарантул.

След кратко махане ме дръпнаха на 30-тина км от Варна, после ме взеха до Шумен, където ми спря един чичка. Пътуваше за София в една не зле изглеждаща отвън кола, която отвътре се оказа голяма барака. А той я караше направо уникално! Не съм виждала някой да кара така откак горивото беше с купони през бензиновата криза на коя година беше там, преди отдавна. 1991 май беше. На всеки един баир надолу, колкото и малък да беше, той изключваше от скорост. Като започне нагоре-то, включва и дава газчица, ама да не вдигне повече от 80 км/ч. И така до следващото надолу. В един участък броих, че за около минута включи и изключи от скорост 5—6 пъти. Уникат просто! На големите надолнища направо си гасеше колата. Реших, че с тия темпове май ще стигна с час по-късно от нормалното. А официално пътувах с рейса, трябваше да пристигна до 15ч, а не когато — тогава, че какво щях да обяснявам?! Е, не че не бих се справила, ама защо да усложняваме нещата. В един момент разбрах, че той дори не отива в града, а още на околовръстното ще се отклони. Предложи ми да ме закара до Симеоново, откъдето да си хвана рейс до н’ам къде си, откъдето друг рейс, че дали нямаше и трети, до гарата. По груби сметки — поне още час път из София. А-а-а-а, не, викам, забрави! Оставяш ме на околовръстното и се спасявам поединично. В този момент той обяви, че е стигнал средата на пътя и ще яде. А аз безумно се зарадвах, понеже това беше чудесен момент да се отърва от него. И добре, че така реших. Спря ми един пич, който караше със 140 още преди да стигне магистралата. Бързо наваксах, че дори и стигнах по-рано. Кеф голям!

Четете по–нататък>>>

3

През лятото

Докато чакаме да свърши циганското нека си припомним как мина обикновеното лято. Днес Оги ще ни разходи по лятното българско Черно море. Приятно четене: През лятото до Велико Търново, Калиакра, Балчик и Двореца, Варна...

Един много шантав ден 7

Един много шантав ден

Всъщност нямам и бегла идея как да ви представя днешния разказ. Затовa, четете и немейте!

(Редакцията се извинява на всички читатели, че в блога се появява музикално произведение като това, което авторът използва като илюстрация към текста (виж по-долу). Оправданието за автора е, че иска да илюстрира наблюдавано от него явление. Оправдание за редакцията обаче няма — посипвам си главата си пепел, но… това е положението, мога само да се извиня) 🙂

Още веднъж: приятно четене!

Един много шантав ден

Нормално не пиша литдыбр и не си описвам ежедневието. Но когато толкова много неща накуп се съберат в рамките на един ден… това просто не може да се туитва — плаче си за обстоен, подробен блог-пост.

24 часа и малко отгоре — побъркани от самото начало до самия край. Не съм си представял, че толкова абсурдни събития могат да се съберат в рамките на един ден. Започвайки от факта, че се събуждам в 8 часа, което си е истинско чудо за моя милост по време на почивка. Продължавайки с факта, че проявявам в толкова ранен час желанието да отида на плаж (обикновено се пържа като риба на скара по обедно време). Виждайки яките вълни и полу-мъртвото вълнение, за малко да вдигна бялото знаме вместо жълтото, което вече виси от вишката на спасителя, но ми хрумва гениалната идея, че по рибарския плаж, където съм се вдигал да бия път заради някои любими ястия в една местна кръчма с изключително оригиналното име Кръчмата, има закътано плажче, което ни вятър, ни вълни не го ловят. Липсата на мозък в главата — за сметка на обилието от мързел, все пак се отрази в отчаян опит вместо да ходя километри, да поплувам в такова бурно море, който логично завърши с фиаско. И допълнително ми поизцеди силиците за плуването после.

Прескачам няколко километра и близо час нататък. Плажът, за който си мислех, се оказва тесен като кутия с копърка — и също толкова пълен. Пешкир до пешкира, курортист до курортиста. Дори и в толкова ранен час се оказа, че всякакви мои представи за лично пространство се взривяват за отрицателно време. Да не говорим, че мястото е просто раят за педофила. Понеже водата дори и при силен вятър е гладка като супа, дъното плитко, няма спасители, пък и няма досади от рода на „три банана за левче!“ (впрочем по броя банани за левче най-добре личи инфлацията, от мен да го знаете!) — та там гъмжи от малки дечица и preteens, швъкащи насам-натам по организъм и плацикаши се в плитчината. Не бих се учудил, ако там е ходил да плажува и Кузов, но както и да е 🙂

Четете по-нататък>>>