Archive for the tag 'българско консулство'

окт. 23 2009

Около света надясно (околосветско пътешествие с мотор)(13): Из Улан Батор в очакване на виза

Продължаваме с околосветското пътешествие на Коста Атанасов. Както знаете, той поддържа собствен сайт за пътуването си, а при нас публикуваме интересни части от него. Започнахме с Нъводари, Румъния, а за последно го оставихме в подстъпите на руското посолстсво в Улан Батор, Монголия.

Днес ще продължим с престоя в Улан Батор — да видим как ще се справи с визата (защото и българският консул му беше обещал подкрепа)и да се разходим из и около града. Приятно четене:

Около света надясно (околосветско пътешествие с мотор)

част тринайсета

Из Улан Батор в очакване на виза

ден 81

За щастие, шофьорът на колата, която съм си хванал, знае някакви обиколни пътища и избягва безумното задръстване. За пръв път ставам свидетел на разминаване на джип с автобус в еднолентова, тясна улица зад някакъв блок, паркингът пред който е препълнен с коли, и там където не е, е разкопан. Строителните работници подвикват нещо на шофьора, но доколкото разбирам монголски той им тегли една и си минава от там anyway…

Точно в осем и половина съм пред българското посолство и чакам. Приемният час е в девет, а монголските полицаи отпред не говорят други езици — налага се да изчакам половин час, преди да натисна копчето на интеркома и да кажа, че имам среща с консула.

Влизам в страничния вход, веднага чувствайки се по-добре — хей, аз съм на българска земя, бейби! Това е късче България! Точно срещу мен по стълбите се спуска консулът — Иван Евстатиев, който ме поздравява приветливо, кани ме да седна и да му обясня каква е ситуацията и от какво имам нужда.

Ситуацията е следната — в руското посолство, съдейки по нещата, които съм видял досега и по това, което съм чел в Интернет, нещата с получаването на виза са сложни, и не е ясно кое определя шансовете ми. Тъй като не мога да мина през Китай, задължително ми трябва руска виза, и то туристическа, а не транзитна, тъй като десет дни, предвидени за транзитна не ми стигат по никакъв начин. Искам да си повиша шансовете да взема виза максимално и смятам, че някакво писмо на подкрепа от страна на българското консулство, което може да казва нещо от рода, че подкрепя мероприятието ми, ще помогне наистина. Консулът се съгласява и казва, че ще отиде да го напише веднага — качва се по стълбите и след десетина минути носи принтирано писмо към руското посолство с подпис и печат от българското консулство.

Писмото моли руското посолство за съдействие за издаването на виза за мен, тъй като правя околосветско пътешествие и прочее дипломатически неща, които преведени на нормален език гласят горе-долу „Пичове, моля ви се, дайте на наш’то момче виза, той е готин — гаранция, освен т’ва поздрави и риспек!“.

Много благодаря на човека за помощта, обещавам да се обадя като имам информация и излизам от българското консулство щастлив, горд, накефен и ухилен. Друго е да знаеш, че в някаква далечна и чужда страна, имаш някой свой, който наистина ти е обърнал внимание и наистина си „гледа работата“, така да се каже. Риспек!

Четете по-нататък>>>

5 коментара