Устински водопад (Устина, Родопите)
Днес Анжело отново ще ни води на място, което не сме били – с.Устина около Доспат. Приятно четене: Устински водопад с.Устина Миналата година в края на август отново се отправихме към яз. Доспат. Тъй...
Етикети: Родопи
Къде се крие Орфей?
С теснолинейката до Банско
Днес отново се качваме на влака и тръгваме с теснолинейката към Банско. Приятно четене: С родопската теснолинейка до Банско Пътуването с кола от София до Банско ми е детайлно познатo и зиме, и лете....
От Роженския събор до Устра и Вишеград
Оооо, кака да не отидем на прословутия Роженски събор? Анжело ще ни води до там, но за да не оставаме със спорни впечатления ще обиколим и до Устра и Вишеград. Приятно четене: От Роженския...
Майски Родопи – Tур дьо Родопи
Днес Стоян ще ни разкаже за неговото майско пътешествие из Родопите. Приятно четене: Майски Родопи – Tур дьо Родопи Мой близки приятели – българи живеещи в Англия от няколко години – ми споделиха желанието...
Източни Родопи
Заминаваме за Източните Родопи – Анжело ще ни разходи из няколко забалежителни места из този район. Приятно четене: Източни Родопи Поради ред причини, най-вече културно-професионални, тази година закъсняхме с откриването на туристическия сезон. Пътуването,...
Каньон на водопадите край Смолян
Тони ще ни води до едно ново за редакцията място – екопътеката Каньона на водопадите край Смолян. Приятно четене: Каньон на водопадите край Смолян Има много писано в интернет за каньона на водопадите край...
Из Родопите (ден втори и трети): От Дяволското гърло до Кричим
Днес ще прекараме втория и третия ден от пътуването на Анжело из Родопите – първия ден стигнахме от Асеновата крепост до Тригард, а сега наред са Дяволското гърло и Дяволският мост. И още много...
Родопите (2): Ягодинската пещера, Дяволското гърло и Перперикон
Днес ще продължим доспатско – родопското пътуване на Теодора. Започнахме с Доспат, Батак и Буйоновското ждрело, а днес ще продължаим към Дяволското гърло, Ягодинската пещера и Перперикон. Приятно четене: Ягодинската пещера, Дяволското гърло и...
Зимните планински проходи на България
Какво ли не правят хората през зимата … Има даже такива, които тестват автомобили 😉 Днес Мартин ще ни разведе из зимна България като тестов шофьор – той ще си тества, а ние ще се възползваме от възможността да попътуваме из планинските ни проходи през зимата.
Приятно четене:
Зимни приключения из планинските проходи на България
Велико Търново – Чифлика – Сенник – Беклемето – Батак – Триград
Повечето хора пътуват за празниците.
Повечето хора го правят от точка А до точка Б и обратно.
Аз така не мога, издивявам на едно място и се ядосвам, когато карам по познат път. Пътуването трябва да е вълнуващо, уморително и опасно в разумни граници. Както казва Кафавис в любимото ми стихотворение:
моли се пътят ти да е далечен,
изпълнен с перипетии и знания.
Ще щрихирам набързо едно пътуване от над 1000 км. през три заснежени прохода и две прехвърляния на Стара Планина, първо от север, а после и от юг.
Стартирахме на 28-ми декември сутринта, от Арбанаси.
Велико Търново
тънеше в лека мъгла, а пунтото, което взехме да тестваме от venci.bg бе позамръзнало.
Последното поколение Пунто (Punto Evo) бързо се сгря и без никакви проблеми излезна от снежния паркинг, върху който го бях оставил предната вечер, това ми вдъхна увереност че и без вериги ще успея да се справя със зимната обстановка.
Направихме кратка обиколка на Търново, от която най-много ме впечатлиха стилните графити по оградата на незавършен строеж на брега на Янтра, по пътя към църквата Св. Петър и Павел
Дестинацията ни за деня бе село Чифлик над Троян, като съвсем не бързахме, мисля че с губенията, спиранията за снимки и придвижването ни предимно по второ и третокласни пътища изминахме стоте километра между Търново и Троян за около 4 часа 🙂 Съвсем случайно се озовахме в
родното село на Дан Колов – Сенник,
където има и негов паметник:
В Чифлика
хубаво се напарихме на минералните басеини и на следващия ден решихме да се върнем до София, но не през Ябланица ами през най-високия проход на Стара Планина – Троян – Кърнаре (1525 м.) Искахме да видим Арката на Свободата на Беклемето, но не би! Хубавото и слънчево време само на няколко километра под превала отстъпиха пред гъста мъгла, придружена с ураганен вятър, както си личи и от навяванията по боровете. Пунтото си има фарове за мъгла, които включихме с облекчение
Беклемето is a bitch.
Не случайно всеки път колоездачната обиколка на България минава оттам и често пъти именно в етапа с Беклемето се решава крайната победа, както стана и тази година, когато с много силно каране Ивайло Габровски спечели рекордна, пета титла в родния тур.
Троянски проход, Троян, България
Почти веднага щом преминахме на южната страна времето утихна, снегът изчезна, появиха се биволски стада. Заковах скоростта на 90 километра по подбалканския път и с разход от 5-6 литра на сто се прибрахме в София.
На следващият ден
тръгнахме към Триград,
през възможно най-тежкия маршрут: Ихтиман, Костенец, Батак, Доспат, Борино, Триград. Тук вече направихме и видео, което да илюстрира условията като за зимно рали по пътя между Батак и Доспат. Всъщност по този иначе разбит и осеян с дупки път се караше доста по-добре от обикновено, снегът бе позапълнил дупките и настилката си беше направо гладка.
http://youtu.be/KLZX3SutYBU
От видеото не се вижда много добре, но пътят на места наподобяваше повече просека в гората със струпани около нея трупи.
Когато пристигнахме в Триград направихме и един тегел до Девин в най-обилния снеговалеж на 31-ви:
http://youtu.be/D1uwsXeXBpY
Триград и ждрелото му
са много красиви и зиме и лете, но за жалост пътят не се поддържа добре особено през зимата и най-вече онази му част, за която отговарят от село Тешел. Повечето коли слагаха вериги, но фиатчето беше достатъчно стабилно и без тяхна помощ.
На първи януари прехвърлихме балкана и от южната му страна през прохода Шипка и акoстирахме на OMV-то в Габрово. Там заредихме резервоара до нивото на което взехме колата от шоурума на Fiat Венци Велико Търново, с нормално каране за зимните условия и доста работа на място колата изхарчи около 70 литра за 1000 км. Средният разход се движеше м/у 6,8 и 6,5 на 100, икономично возило като се има предвид, че 1.4 литровият двигател на колата често стоеше в зоната на трите хиляди оборота.
Автор: Мартин Линков
Снимки: авторът
Други разкази свързани със Стара планина – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА
Белинташ – Родопският Стоунхендж (Непознатата България)
Днешният пътепис ще ни води из едно от чудесата на Родопите – тракийското светилище Белинташ. Там ще ни води Таня. Приятно четене: Белинташ – Родопският Стоунхендж Непознатата България Когато стане дума за Родопите, сърцето...