Archive for the tag 'Бурунди'

мар. 07 2012

Альоша в Бужумбура

За известно време ще прекъснем пешеходното пътуване из Западна Африка – за сметка на това ще отскочим за малко до Източна Африка. Домосед ще ни води до Бурунди. Признавам си, честно, че не очаквах за втори път да попаднем в Бужумбура, Бурунди – Източна Африка

 

– В нашем городе нет ни одного луксофора! – заявява Елина, докато седим заклещени в грозно задръстване и щем – не щем – слушаме изпълненията на тъпанарите от двора на църквата в съседство. Хепънинг някакав.
– Какво няма? Това нещо латвийско да не е?
– А, да, – изчервява се Елина – руската дума май беше светофор, нали.
– Аха.

Бужумбура, Бурунди

 

Да ти се удаде да си ползваш руския точно в Бурунди е чудновато само по себе си, но да ти се наложи да го научиш тук от нула на 20+ години и то при положение, че баща ти и майка ти са го декламирали в училище, е истински бисер в теорията на житейско-географските превратности. А Елина го е научила за две години в Бужумбура, за да … се разбира колегите на мъжа си. Разликата във възрастта и с Марцис е точно толкова, колкото той да го е учил в училище преди независимостта на Латвия, а на нея да и се е разминало след. Макар че не е съвсем ясно как се живее и днес без бъкел руски в Рига, където на мнозинството от населението им е първият език. Но сега Елина не живее в Рига, нали, а в

Бужумбура!

Бужумбура, Бурунди – Източна Африка

 

 

Срещата с Марцис ми отваря очите за виреенето на особена субкултура постсъветски авантюристи, ловуващи не то риба, не то пиле, не то злато и скъпоценни камъни в мътната вода на следвоенна субсахарска Африка. След Студената война имам предвид. Аферата с пилетата била неуспешен експеримент, защото чак като внесъл няколко тона замразени от Америка, осъзнал, че никъде в страната няма толкова постоянно ток, че да се поддържат функциониращи фризери. Което и обяснява защо туземците ядат само пресни пилета. А понеже в риболова конкуренцията от страна на крокодилите в езерото Танганайка е много силна, остават златото и скъпоценните камъни. Единият му служител е етнически руснак от Минск, а другият – рускоезичен етнически перуанец от Лима. В задълженията им влиза боравене с подобни на чушкопек пособия за обработка на минерали в килер-работилница между кухнята и гаража. На огромната къща (коммуналка, рус.) на три ката с басейн (басейнчик, рус.) и гледка над града към езерото от потъналия в зеленина квартал с резиденциите на националния елит. До който се стига след поредица от няколко бариери с въоръжени до зъби военни часовои.

Бужумбура, Бурунди – Източна Африка

 

В басейнчика заварваме и още двама авантюристи на средна възраст, атлетични, късо подстригани и без доловими нотки на чужд акцент в езика.
– О, ти си тръгнал към Гома в Конго? Ние точно там живеем.
– А с какво се занимавате там?
– Е, сега, с какво. Родине служим!
Офицер и прапоршчик, юеновци (от UN, рус.), скатали гимнастьорките и сините каски в мешките и излезли в гранизон с преспиване (и нае@@@ане) от казармите на Обединените нации край съседното езеро.
– Ехаем туда, куда Родина пошлёт – то в Конго, то в Канаду, то в Болгарию! – ми се хвали офицерът.
И подава тон за „Альоша“, като очаква едва ли не да взема да му пригласям.
– А канадците знаят ли, че родината ти те праща там? – сменям аз посоката.
– Знаят, защо, аз да не съм разузнавач.
Не се влиза в подробности точно какъв е, но ми се хвали с гледката от апартамента си в княжески дворец на канала Фонтанка в Санкт Петербург. Под благовиден умиротворителен предлог тъпче Африка с Руския ботуш и на чаша (в множествено множествено число!) водка демонстрира вярност и морална (а може би и не само морална) подкрепа за честния балтийски минно-геоложки бизнес в борбата с нелоялната конкуренция (споменавана в едно изречение с думата „застрелю“) А също и към кръчмарския, навъртайки $200 сметка за водка за една вечер. Прапоршчикът е мълчалив пред началството, а в крайна сметка май бива назначен да пази кушетката в хола, лишен от топла гръд за през нощта. Обадил се е единствено да ме предупреди да не минавам през тревата (в двора на къщата!), защото не се знаело къде се криели мините. Тоя пехотински инстинкт му бил станал втора в Африка.

Бужумбура, Бурунди – Източна Африка

 

 

Бизнесклиматът за търговците на минерали

и юеновците в Бурунди, си представям, че не e качествено различен от Южна Африка в епохата на първите открития на златни жилки и кимбърлитови тръби. Романтиката на Дивия запад/юг. Разликата е, че сега сред най-важните умения е да се договори „концесия“ с правилния човек в администрацията на пословично параноичен президент на с мъка опитваща се да изплува от блатото на корупцията и етническите конфликти африканска държавица. Президентът, от страх да не му извъртят някой преврат, е затворил двата най-широки булеварда в столицата. Защото белгийците така са ги прокарали, че да минават покрай днешната президентска канцелария. Оттам и задръстването. В деловите среди на домакините ми, а и не само в тях, руският е очевидно работният език. Най-личното посолство в центъра е руското, а в бар Бора-Бора на плажа, който бил един от само двата, посещавани редовно от музунгу (бели хора, суах.), се говореше също предимно на руски.

Сватба в Бужумбура, Бурунди – Източна Африка

 

 

Единствено местните сватбари, сбрали се за снимка и танци на пясъка се ограничаваха с официалния за страната френски (другото любимо място за снимки на младоженци с пожелателен за семеен просперитет подтекст била витрината на фирмения магазин на Nissan край Голямото Дърво в града). А на английски скандираха само тримата запалянковци за Уганда във финала срещу Руанда за купата на CECAFA. Уганда спечели с дузпи.

Мачът Уганда - Руанда – в Бужумбура, Бурунди – Източна Африка

 

Елина в качеството си на професионална танцьорка със завалени познания по езика и вродена недоброжелателност към пиянки най не ми се вписва в схемата. Но и тя е успяла да намери своето в град като Бужумбура – курсове по балет. У някакъв американски мисионер. Мисионери да търсиш в тоя район на света! И за тях средата и предизвикателствата не са се променили много от времето на д-р Ливингстон, отварял с кръст и библия пътя на Британския империализъм в сърцето на Африка през XIX век. А сега изглежда е ред на руския. Голямата игра продължава. Без на тъпанарите от Бурунди това да им прави каквото и да било впечатление. Те не са тъпанари, разбира се, а тъпанджии. И след като всички останали национални богатства са отдавна раздадени на концесия, за тях е останал кръстът да разнасят славата на Бурунди с изкустовото си – най-ценният експортен продукт. Слушал съм ги в Royal Festival Hall в Лондон навремето, а ето сега, че ми се удаде възможност заради задръстването да ги чуя и у дома им.

Видеоматериал за тях (с любезното съдействие на Интернет):

Д.’12

Всички илюстарции:

Burundi 2011: Bujumbura
Лодка – в Бужумбура, Бурунди – Източна Африка

Други разкази свързани с Източна Африка – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА

2 коментара

сеп. 30 2010

Източна Африка: Съвети за пътуване в Африка

„Аз поддържам тезата, че няма страшно място, ако спазваш порядките на мястото и не правиш откровенни глупости. В крайна сметка аз и в България няма да ида посред нощ в Столипиново със снимачна техника за няколко хиляди и златен ланец на врата“ каза Меглена докато обсъждахме възожностите за организиране на пътуване из същинската Африка. Тя вече ни разказ за пътуването си до Бурунди, Руанда(първи път) , Уганда, Конго и Руанда(втори път)

Тя беше така добра да систематизира опита си и да сподели:

Малко систематизирани съвети за пътуване в Източна Африка

(базирано на лично моите пътувания)

Рискове:

Писах вече, че дестинациите ми не предполагаха напълно самостоятелно женско пътуване и все още поддържам тази теза дори след като се върнах от Бурунди-Уганда-Конго-Руанда. Единствено Руанда и донякъде Уганда бих казала става за solo woman trip.

Езици:

Другото важно нещо, ако някой иска да ходи там е или да е много оправен в говоренето с ръце и крака или да говори френски. Не допускам, че има много хора говорещи суахили, киняруанда, лингала и още няколко местни езика накуп 🙂

Туристически агенции:

Ако ще посещавате Конго единствените агенции, които аз открих в Интернет покриващи маршрути, които аз исках са:

Hakuna Matata Tours: http://www.hakunamatatatours.com

и

Go Congo: http://www.gocongo.com/

Аз бях с Хакуна Матата и не съм особено доволна, за другата агенция не мога да кажа нищо. Чух, че е собственост на европеец, има много клиенти от Белгия и Европа, та предполагам нещата са по-уредени. Член съм на доста сайтове за пътувания и имах гайда на Lonely Planet, но и това не помага що се отнася до Конго. Информацията е ограничена и доста плашеща на моменти.

Все пак не вярвайте на всичко в пресата. Не вярвайте и на отзиви на сайтове, където няма възможност сам клиента да напише мнението си, а са публиквани мнения удобни само на самия собственик на сайта и туроператор (реферирам агенцията, която аз ползвах).

Интернет и съвети от пътешественици:

И така що се отнася до това, с кой да се пътува препоръчвам да се пише по травъл форуми с хора вече били по тези места. Те могат да дадат мейлите на местни гидове, които нямат сайтове, но взимат по-малко пари и дефакто те вършат цялата работа и в двата случая. Нашият Емануел например покрива 6 страни в региона – Бурунди, Уганда, Конго, Руанда, Кения и Танзания.

  • Ако няма да се ходи в Конго – tripadvisor.com & lonelyplanet.com ще ви свършат чудесна работа при избора на агенция/водач/фирма с която да пътувате.
  • Ако пък нещата се свеждат само до Уганда и Руанда – аз лично бих отишла и сама следващия път.

Обществен транспорт:

За съжаление не ми се наложи да ползвам, та не съм наясно до колко го има транспорта (обществения) в Уганда, но мога да проверя в книгата си.

За Руанда – по-големите градове са обслужвани от няколко автобусни фирми. Намирате офиса на компанията с питане (Окапи някакво беше едната) и после търсите необходимия ви автобус за желаната дестинация. Предполагам както немци-авантюристи се справят на автогарата в Троян, така и цитат: „мъжка или женска европейска птица” би се оправила в Руанда 😉

В Бурунди и Конго уви единствения известен на мен начин е кола под наем. По-добре уредена предварително, защото не видях много коли там и още по-малко такива, които са подлежат на спазаряване за ден два.

В самите градове най-евтино и екстремно е да се придвижва човек с мото-такси – малки моторетки, които водачите им карат сякаш са поне Батман. А в Кигали си има уреден и доста приличен градски транспорт.

Нощувки:

Откъм спане отново доста точен (изрично сравнявах) се оказа гайда на Lonely Planet, ако на някой му е необходим да свирка 😀

Общи съвети:

Та мен, ако питате бих се свързала с такъв водач там. Да се разберем за маршрут и транспорт. Бих си резервирала или намирала на място хотели по съвет на форуми или Lonely Planet и бих платила само след добре свършена работа от страна на гида. Маршрутите може само да си изберете, информация в нета дал Господ или отново да питате вече пътували.

Ваксини

Само една е задължителна – ваксината за жълта треска. За хепатит и тетанус са само силно препоръчителни. Аз лично си имах валиден тетанус по други причини, а хепатита пропуснах защото нямах време за цялата ваксина.

Пари, валута, платежни карти (банкомати)

Няма, ама съвсем грам и наистина НЯМА банкомати.

Поради, което се бях запасила със сериозно количество US долари кеш. Никога в живота си не бях носила толкова пари накуп 😀 Но специални тайници и скрити джобчета не съм си шила ( боже опази, ако ме подгони толкова параноя по-добре да спра да пътувам).

US Долари

Доларите трябва да са по-нови от 2000 година и да не са от 2003 ( тогава имало бум на фалшиви долари от тази емисия). Ако са ви по-стари или от 2003 никой няма да ви вземе парите. Дори и в банката.

Еврото

не е особено позната валута, да не кажа хич.

Репеленти, лекарства против малария

В „люлката” на маларията, дори дебелокож анти-хипохондрик като мен си закупи репеленти и то не Аутан или каквито там други има в българската аптечна мрежа 😉 Не казвам, че и те не биха подействали, ама реших да заложа на силни специализирани препарати. Има го по международните сайтове. Не са евтини, но и маларията съм чувала не е лека и приятна болест.

Както казах мен тук комари не ме хапят (не знам татко нещо си мърмори под нос за отровна кръв ли, що ли 😛 ), та реших да не пия профилактични лекарства. По принцип в Бг има само едно и един от страничните му ефекти беше трайно ослепяване … В Англия има известния като най-безопасен „Малароне”, но струва около 2.5-3 паунда едното хапче. Пие се 3 дни преди пътуването, по време и 7 дни след пътуването. Всички лекарства, във всички страни се продават само с рецепта предписана от лекар след преглед/посещение в клиника. Ако имате познат в Англия с личен лекар и му платите прегледа+ рецептата+лекарствата + доставката, може да се обзаведете с ‘Малароне’, на което страничните ефекти казват са поносими – гадене, световъртеж и лека параноя. Спътника ми ги пи и трябва да отбележа, че нито един ефект не се прояви при него. Така, че всеки си преценява.

Най-полезният съвет

получих от един много голям пътешественик Юри от juriwaro.com – купих си спирали алетрин за палене в стаята нощем. Миришат приятно и пукнат комар не ме доближи. Е по предписание не трябва да се палят в затворено помещение и да се дишат, но за 20-тина дена оцелях и надишана, но пък неухапана. Аз си взех Райд от тук (внимание с преноса им, чупливи са). Според Юри ги има и на място.

Слънцезащита

Странно но факт (и в Сингапур бях удивена от този факт) на екватора не изгорях и не ми потрябва силна слънцезащита. Имах някакъв обикновен крем, среден фактор и кога мажех, кога не … никакви проблеми.

Дрехи и обувки

Дрехи – ако можех да накарам спътника ми да напише през какво мина докато пазаруваше за пътуването съм сигурна, че ще сте изумени, а всички шопинг маниаци засрамено ще си посипват главата с пепел пред подвизите и ентусиазма му 🙂 Аз обаче си имам

  • една раница,
  • N-броя неутрални на цвят тениски,
  • непромокаеми и спиращи вятъра тънко яке (парка) и
  • 2 панталона,
  • туристически обувки.

Всичко това, може би 1 анцунг, бельо и чорапи е предостатъчно. Абсолютно нищо специално не съм купувала за там.

Козметика

се купува малки разфасовки достатъчни за точно 2 или 3 седмици. Неща 2в1 иначе не обичам, но на път са много полезни и така винаги съм с раница под 10 кг и никога не съм усетила липса на нищо. А мъкна винаги и поне 4 книги с мен (blush).

Друг полезен багаж

Неща като аналгетици, мокри и сухи кърпички, фенерче и джобно ножче са по избор. Няма нужда от таблетки за пречистване на вода, освен ако не смятате да се губите в гората за по-дълго 😉 За газенето в гората обаче, доста полезни биха били едни гети – дали найлонови или текстилни – кой каквито намери. Без тях после чистенето на крачолите и обувките е дълъг и нечист процес 😉

Международните самолетни билети

както вече казах никога не взимайте директно от София. Проверете през Лондон, Франкфурт, Мадрид, Амстердам, Истанбул – в зависимост от това в коя посока се пътува. Пресен пример, за който се сещам – билет до Бангкок от София до там -> 1300 евро, от Истанбул -> 700 евро. Както и да идете до Истанбул (кола, автобус, влак или полет) няма да струва 600 евро. До Бурунди и от Руанда аз летях с етиопските авилинии (голяма са мизерия, ама и евтино) през Лондон, а до там също има много low cost полети.

Ми … май това е което се сещам. Ако някой има въпроси да пише и не се колебайте – Африка е континет, които трябва да се види 😉 Аааа за визите писах в раздел „Визов режим

Все пак ще добавя и съветите за вадене на визи и тук – бел.Ст.

Малко информация относно визите и начина на получаването им за Бурунди, Руанда, ДРКонго и Уганда:

  1. 1. Бурунди – получава се на границата/летището с/у 30$, ако сте за повече от 3 дни в страната или 20$, ако сте за по-малко от 3 дни.
  2. Руанда – трябва преварително издадена виза. Може да се получи онлайн: http://www.migration.gov.rw/singleform.php, но е само за еднократно влизане и струва 60$. Важи 15 дни.
    За всякаки други по-дългосрочни и най-важното по-евтини варианти се свържете с близко посолство в Европа – http://rwanda.visahq.com/embassy/.
    Не изискват лично подаване и получаване на документите, може да стане и по пощата ( валидно към зимата на 2010).
  3. Уганда – получава се на границата/летището и струва 50$. Валидна за 2 седмици.
  4. ДР Конго – получава се на границата/летището и теоритично струва 30$ едномесечна. В зависимост от това, кой точно граничен пункт ползвате може да струва и 50$. Избирайте по-големи такива и с по-голят поток туристи.

Автор: Меглена

Снимки от Африка:

21 коментара

авг. 30 2010

С мерцедес из Африка. (Бурунди -> Уганда-> ДР Конго -> Руанда) Част 1: Бурунди & before

Едно от хубавите неща на отпуската и по-важното, на настъпилата в следствие на това интернет-абстиненция е, че в края ѝ пощенската ни кутия е пълна с ваши нови разкази. Днес нашата пътешественичка Меглена ще ни води към Бурунди в Източна Африка. Освен прекрасните снимки тя ни е дала и някои съвети и идеи как да си организираме подобно пътуване.

Приятно четене:

С мерцедес из Африка

Бурунди -> Уганда-> ДР Конго -> Руанда

Част 1: Бурунди & before

По една или друга причина сядам да пиша около 8 месеца след пътуването, което може би е само в полза на пътеписа. Както по-късно ще се разбере се прибрах доста фрустрирана оттам и евентуално нямаше да е най-приятното четиво, ако беше написано към онази дата.
Предполагам само имената на държавите предизвикват особен интерес у някои, но дефакто доста се чудех да пиша ли изобщо за пътуването. Който ме е чел до сега знае, че не пиша просто ей така, защото съм била някъде, а обикновено разказвам някоя по-интересна случка. От друга страна реших, че ще е добро попълнение за patepis.com да има и нещичко за тия 4 страни. Та с уговорката да не очаквате нещо в стил Индиана Джоунс и изядената в джунглата Меглена, ще поразкажа малко за 3-те си седмици в Източна Африка.
Всички знаят нескритите ми симпатии към черния континет, имам книга за почти всяка една страна от субсахарска Африка, имам обобщена история на Африка, изгледала съм и задължителните „The last king of Scotland”, „Hotel Rwanda” и „Blood diamond”. Имам желанието да посетя възможно по-голяма част от Африка, та логично избирайки място за годишната си обиколка беше да погледна нейната карта. Ама Намибия ли да е, Мозамбик ли ( Кения и Танзания не са ми напред в списъка). В крайна сметка прочетох за един от много малкото останали към днешна дата вулкани със живо лава езеро: Нирагонго. Речено-сторено, ама в Конго … където все още има активни военни сблъсъци и граничи с Руанда и то точно областта, където са се изтеглили хуту след събитията от 1994… нещо не ми стискаше да тръгна сама. Много са малко местата, на които не бих го направила, но това е едно от тях. Но пък и желание да ида дал Господ, та се примирих с факта, че ще се пробвам да ползвам местен водач и шофьор или агенция. Иначе мразя да пътувам организирано и с група. Търсенето не ми отне много … то общо взето има две агенции за Конго: http://www.gocongo.com/ и http://www.hakunamatatatours.com/. Понеже първата фирма я държи французин, а втората местен конгоанец, аз се спрях на втората. Подкрепям местния бизнес един вид 😉 Проучих ги из нета, писахме си с въпросния Кенеди, харесах си примерен план, какво искам да видя и евентуални дати. Всичко се подреждаше точно както го исках – местен водач, малка или никаква група, вулкана ( и то доста дебело подчертано исках вулкана и само вулкана едва ли не) и горила трекинг. Пратихме известна сума по една фирма за международни преводи – няма да им казвам името на изедниците, ама логото им е решено в жълто и черно. Резервирах доста евтини полети през Лондон и Етиопия. (за пътуващите от България – никога не си взимайте полети директно от Бг … винаги са мноооого по-скъпи) М/у временно към мен се включи и приятел, който живее в Лондон и щяхме да сме само двамата по време на пътуването. Последваха уговорки, че не сме гаджета или съпрузи и искаме отделни стаи. Не много добрия английски на Кенеди правеше преговорите трудни, но като че ли постигнахме успех и сякаш всичко беше както трябва и остана да чакам.

Бурунди, Африка

Бурунди

Бях си избрала януари месец за целта и полета ми беше на 4 януари. След най-прекрасната Нова Година (по лични причини) дойде и новината, че вулкан в Конго е изригнал. Шок! Дали не е „моят” вулкан. Кратка проверка на чуждестранните новинарски сайтове показа, че е вулкана-близнак на Нирагонго – Намурагира. Нямаше опасност за Нирагонго, нямаше обявена опасност и за населението в близкия град Гома … с две думи поуспокоих се 😉
На 4 януари полет рано сутринта през Виена до Лондон, цял ден на летището в Лондон, надвечер на полета до Буджумбура (столицата на Бурунди) през Адис Абеба. След над 30 часа по летища и самолети, смачкани, сдъвкани и изплюти кацнахме на нещо по-скоро приличащо на селската автогара, но не и на летище.

Е, официалното международно летище на Бурунди беше и кацнахме „солидната” група от 10-тина бели туриста. Посрещна ни жега, влага и яко дънещ африканска музика минибус. То повече и не трябваше, за да ни извозят всички до сградата на самото летище, където трябваше да си закупим визите.
Климатиците като, че не бяха познати в тази държава, а по-вероятно просто бяха скъпи. На мен не ми пречи, но за болшинството бели си беше проблем. Както и да е влизаме в сградата и виждаме малко заградено местенце и едно старо, очукано бюро, на което седи една леля, гледа в нищото, силно НЕзаинтригуванa да ни издаде визи с/у съответните долари. По моя информация визите трябваше да са 30$. Пред нас обаче се наредиха 3-ма индийци, явно идвали и друг път ( един бог знае защо) и подбутвайки на лелката един отворен и полуизяден пакет бисквити тя им даде визи за 20$?! Оказа се, че има и такъв вариант, ако пребиваваш до 3 дни в страната. Чудесно ние сме точно за 2 дни тук, та минахме и ние покрай индийците в тази графа. Честно казано, ако бяхме за повече дни аз лично едва ли щях да искам да си спестя 10$ и евентуално след това да изпадна в африканска бюрократична одисея … Да се върнем на лелята и визите – подчертано флегматично лелята ни даде лист хартия, квитанция и печат в паспорта. Имайки печат в паспорта, смотахме хартийките в раниците и тръгнахме към паспортния контрол, който беше друго бюро на 20 метра от визоиздателката ни. Приближаваме ние горди легално влизащи в Бурунди с паспорти, визи и усмивки … да, да, ама не 😉 А квитанцийката къде е ? – пита намръщено чичкото. Оттук вече си знаехме, каквито и хартийки да ни дават се пазят и прибират старателно, че не се знае, знае ли се къде ще ти ги поискат. Слава богу за 20 метра и 2 секунди не бях успяла да изгубя документацията, дадохме им хартийката и квитанцията – удариха там някакви печати и welcome to Burundi! По-скоро Bienvenue au Burundi – говорят предимно и само френски. Взехме си багажа, намерихме си водача и шофьора отвън – прегръдки, целувки, пот, жега, миризма и МЕРЦЕДЕС в Африка 🙂 … всичко както си трябва и както по сценарии на нискобюджетен филм 😉 Потеглихме към хотела. По план график трябваше да е Novotel Budjumbura :О Много, ама много ми беше интересно какво щеше да е то новотела в Бурунди.

Улични танци в Бурунди, Африка

Улични танци

Трафика от летището до града не би изненадало никой бил в Индия, Египет или подобна страна със стари коли и без правилник за движение по пътищата 😉 Дори бих казала в Буджумбура е една идея по-поносим, защото няма чак толкова много коли. Страната тъкмо е излязла от гражданска война, инвестиции няма, каквито пари идват минават през кръвопийците от ООН или подобни NGO-та == развитие все още нула. Пътищата … срам и позор, но по-добри от тези в някой райони на България! Страна в Източна Африка, бедна, доскоро воюваща и въпреки това с по-малки дупки от нашите … нямам коментар по въпроса. Прекосихме градеца къде полуразрушен, къде мръсно и неподържано, народ покрай пътя – ядат, седят, превозват някакви невъзможни чували и вързопи с колела – Африка itself. Започнахме дори да излизаме от града посока Конго и аз взех да се чудя къде ли ще е този ми ти Новотел.
Изненада номер 1, бяхме настанени в друг хотел, по-евтин, но на брега на Танганайка, което смекчи нещата. Изненада номер 2 – обща стая за мен и моя „годеник” ! След кратко разяснение с Кенеди, той си „спомни” как сме говорили нещо подобно, че не сме двойка и щял да гледа оттук нататък да са отделни стаите. Изненада номер 3 … имаше съществена промяна в маршрута (разбирай само датите, нищо страшно) като м/у другото измрънка, че и вулкана бил затворен за изкачвания. Е тук вече започнах лекинко да се изнервям, но си казах Африка е това – no sweat, ще се наредят нещата.
За следобед имахме предвидено улично шоу на някакви местни танцьори. Улично си значи баш улично 😉 Закараха ни в гетото на Буджумбура, някакви момци се пооблякоха в националните цветове на страната, качиха едни огромни тупани на главите си и се започна е**ти якото думкане и танцуване!! Бая време в жегата и прахоляка играха сякаш имаха дяволи и духове в себе си. Това в комбинация с нас – 2 белчовци, автоматично привлече цялата ма’ала. Честно казано това беше едно от най-истинските неща за това пътуване. После момчетата дойдоха при нас, поговорихме, че и България има същите цветове – бяло, зелено, червено. Че те са много горди с традициите и танците си. Но все пак бяхме уморени доста и искахме да се приберем, да хапнем и да лягаме, че на другия ден се предполагаше да пътуваме навътре в страната.

Деца – Бурунди, Африка

Деца

Вечерта ядохме най-вкусната риба на брега на Танганайка, уловена наскоро в Танганайка и най-вкусните домати и картофи. Изобщо, ако нещо беше на ниво 100% тези 3 седмици това беше храната. Абсолютно истинска и вкусна навсякъде. Явно все още са им по-скъпи хормоните и химикалите, отколкото да си гледат всичко естествено. Дано още дълго да е така.
На другия ден обиколката започна с рано като първата спирка беше камъка където някога си се срещнали Стенли и Ливингстън. Колко е истина, колко не – не знам. Имаше си един голям камИк там с техните имена и войник с калашник да го пази. И не знам колко трябваше това да е атракция за нас, но ние се превърнахме в атракция за местните дечурлига 😉 Обикаляха ни, снимаха се, пипаха Мерцедеса, като че е от чисто злато.
Отбелязахме и първи сблъсъци с някои особености на следващите 3 седмици – много калашници и мноооого деца. Ама адски много деца има в тази бедната Африка … много млад континент, жалко, че и много млади умират 🙁

С Мерцедес из Африка – Бурунди

С Мерцедес из Африка

Продължихме по планински път с много и остри завои към вътрешността на страната посока старата им столица Гитега, националния музей и след това някакъв национален парк с красиви водопади – Kalera Falls. По пътя основното превозно средство бяха колелото или двата крака. Возеха или носеха на главите си каквото се сетите, в непоносима жега, влага и сериозен баир нагоре. Имаше колоездачи с по-малко товар и свободна ръка, които се хващаха на буксир (така ли се пише? ) за минаващи камиони. Подминавахме села и махали с къщи от кал. Без електричество и без вода. Имаше хора по чиито физиономии си личеше, че бял човек едва ли са виждали, а и за капак в мерцедес … изобщо интересно и за двете страни (т.е. за нас и за тях) беше по този път.
Другото, което ми направи впечатление е, че явно не познаваха терасирането в Бурунди. Бурунди, както и Руанда е с хълмиста територия. Почти няма равно място и имаше ниви и нивички на всякакви нанагорнища и нанадолнища, обаче ей така директно?!? А да кажеш, че не вали на екватора … вали си и то как (личен опит след като предната вчер ни изпра един „дъждец”). Как задържаха почвата и засятото тия хора не разбрах.
Стигнахме музея – НАЦИОНАЛНИЯТ!, който се оказа една тъмна стаичка с предимно фотоси на последните крале на Бурунди в колониалната вече епоха, няколко маски и глинени съда. Историята до гореспомената колониалната епоха беше предимно малко легенди и фолклор. Та набързичко приключихме там и се отправихме към водопадите. На тръгване обаче качихме с нас и някакъв местен, без който нямало да ни пуснат?!! Е как така няма в националния парк … ами той бил контролиран от някакви там специални хора и трябвало да има местен с нас, че и по-малко пари щяло да ни струва. Ахаааа започна да се изяснява – шофьора и гида бяха започнали да припечелват от работодателя си и нас. Където можеше се пазаряха ожесточена за намаления за входове и т.н. Обаче дискомфорта 5 човека в една кола за над 2 часа си остана за нас, на африканците не им пука особено за жега, мръсотия, миризма и теснотия. Няма лошо де, по-лесно се живее там, ако не държиш на тия неща.

Бурунди

Бурунди

Пристигнахме до парка, прекарахме мерцедеса през буквално планински пътеки и поточета (Ауди фен съм, ама не мога да не и призная на машината добре се държа и много отнесе тия дни с нас) и ето ни на входа на парка. 3-4 шляещи се войници с калашници (отново) поспориха с наш’те 3-ма придружители и накрая ни пуснаха, но все пак платиха колкото си трябваше. Това изнерви шофьора и каза, че на връщане „техния” човек, дето трябваше да ни уреди евтино, да се прибира както си знае. Поразходихме там … нищо особено, но красиво. Хората пак ни казаха, колко са горди със страната си и как се радват, че идват туристи дори и в такова забутано място, да разкажем и на други да идват … дет се казва: дай боже на всяка държава такива граждани!
На връщане качихме „вътрешния” само докато излезем на главен път и после го свалиха да се оправя … над 100 км, в държава, в която практически няма транспорт. Но то това е много характерно за африканците – оправят се във всякакви ситуации както могат, но в крайна сметка оцеляват и се справят.
И така обратно по интересния път за 2-ра последна нощувка на брега на Танганайка и после ни чакаше път до Уганда през Руанда. Но за това в продължението.
Ако може все пак да е полезен с нещо този пътепис може би е редно да кажа нещо и за подготовката си:
Аз пътувам често и не ме е страх или да се „втелясвам” на дребите неща. Та общо взето подготовката беше:
Визите – проучих, че освен в Руанда на другите места визи се издават на границата. За Руанда има онлайн визи, но са само single entry и са 60$. Ако възнамерявате както нас да влизате 2 пъти далеч по-евтино е да си извадите multiple entry от някое посолство в Европа. Става и по пощата – бързо и лесно. Те искат само парите ви, ясно е че не искате нелегално да емигирирате точно в Руанда 🙂
За маларията – имах сериозно мислене. Мен комари по принцип не ме хапят, ама знам ли ги тези източно-африканските комари колко са кръвожадни ?!? И все пак четох за страничните ефекти и продължителноста на приемане на профилатичните химии реших да заложа само на репеленти. Спътника ми пи Малароне … 20-тина дни по 2.5 паунда … всеки сам си решава все пак 😉
Задължителна ваксина за жълта треска и то направена минимум 10 дена преди пътуването. Не, че някой ми провери жълтата книжка, ама друго си е да си имаш жълта книжка 😀
За билетите казах, дрехи не съм купувала специално, обувки и раница си имам …
Та така, ако някой все пак иска още подробности, преди да съм събрала сили за продължението – да пише.

http://picasaweb.google.com/meglena/Burundi#

Очаквайте продължението

Автор: Меглена Атанасова

Снимки: авторът

Още снимки от Африка:

11 коментара

Switch to mobile version