Archive for the tag 'Бургос'

февр. 19 2013

Красивата Испания (1): Севиля, Валядолид, Кордоба, Бургос и Сан Илдефонсо

Днес Красимир ще ни води до Испания – и понеже е решил да я обиколи с влак, то и ние няма да седим на едно място. Ще обиколим няколко града – другия път ще има още.

Приятно четене:

Красивата Испания

 Севиля, Валядолид, Кордоба, Бургос и Сан Илдефонсо

 

Това лято изведнъж се заговори, че ще ни отнемат безплатните международни железопътни билети и екскурзията която планирах през септември се оказа с по-ранна дата – края на юни. Жената тръгна да лекува дископатията, а аз се отправих към Испания на гости на моя приятел Станимир.Основното ми седалище и отправна точка беше Валядолид,а основният превоз влаковете. Пътеписът ми /допълнен с над 1 000 снимки/започва от мечтата на болшинството туристи в Испания

Севиля

Идеята ми беше след пристигането на гарата да поема по една голяма улица, да мина покрай останките от римски храм намиращ се на площада в квартал La Alameda и след известно време да продължа из романтичните малки улички на историческия център на Севиля-Barrio Santa Cruz. Наистина приятна гледка е старият град –  уличките се оказаха много къси,криволичещи и тесни,но пък отвсякъде са надвиснали цветя, а дворовете са само цветя и екзотични растения. Накрая се отплеснах от маршрута си и се повъртях известно време като лудия пумпал,но в края на краищата се озовах по план пред

Кметствотo –

впечатляваща сграда построена през 16-ти век и приятна градинка в непосредствена близост.Кратка почивка и една скрежина ми подействаха много ободряващо в 42-ва градусовата жега.На един огромен площад са събрани доста забележителности .Внушителната катедрала „Света Богородица“, която е сред най големите готически катедрали в света / предполага се трета/ има дълга история. След възвръщането на града от християните в 11-ти век е започнало изграждането на днешната катедрала,като работата е продължила 5 века. Преди това там е имало джамия и при строителството са използвани някои от елементите и. Минарето на старата мавританска джамия днес е камбанария на катедралата,допълнена с голяма бронзова статуя направена от християните. По времето когато „Giralda“ е била построена,това е била най- високата сграда в света.Сега заедно с огромната бронзова статуя на върха е висока 97.5 метра.

 Севиля, Испания

В непосредствена близост е

царският дорец „Reales Alcazares“,

който в типичния си мавритански стил е заобиколен от високи стени. Този велик арабски дворец е строен през различни епохи. Вероятно е започнат още в далечната 884г., но по-голямата му част е построена след християнското завладяване на града през 1248г. от крал Педро.Срещу двореца се намира една ренесансова сграда „Archivo de Indias“, която през 1875г. става архив на всички документи свързани с откриването на Америка и в момента изпълнява същата функция. Срещу „Giralda“ се намира бароковия архиепископски дворец „Palasio Arzobispal“ датиращ от 16-ти-17-ти век.

Време е вече да се настаня в хостела, който бях резервирал, а душът ми дойде супер. Малко приятно стайче за четирима без прозорец, но пък за сметка на това с климатик. Но кой ще ти стои вътре.И злизам навън и тръгвам на север край река Гуадалкивир. Подминавам „TeatroSevilla“, следва  „Torre del Orо“ – осмоъгълна мавританска кула,която е била част от стените на града покрай река Гуадалкивир.Служела е за седалище на морската администрация. Сега се използва като музей на корабоплаването.Следва известната арена за борба с бикове в Севиля –„ Plaza de Toros de la Real Maestranza“. За съжаление всеки ден посещенията са до 13.30 часа, но това е само началото на екскурзита –ще има и други…Отсреща е моста „Тriana“, свързващ стария град с едноименния квартал. Построен е 1845-1852г. от двама френски архитекти.Красив е, а палмите покрай него и другите екзотични растения му дават допълнителен блясък.Пошляях се из квартал „Triana“  и отново във великолепния стар град с чудесната си архитектура.Последва нов душ в хостела и вече съм на път за парка „Мария Луиза“. Това е нещо впечатляващо. Просто ме плени. Мисля, че тук не са нужни думи,а най-вече снимки. През 1929г. в града се е провело иберо – американско изложение и във връзка с него са били построени много интересни сгради, като най – забележителните са на архитекта Ханибал Гонзалес – „Plaza de Espana Pabellon“ , „Pabellon Real“ ,както и много други по-малки сгради в латиноамерикански стил.

 Севиля, Испания

На връщане минах покрай

двореца „Palasio de San Tellmo“ –

красива барокова сграда построена 17-ти-18-ти век и замъка  „Costurero de la Reyna“, но там се бяха струпали протестиращи-явно имаше стачка.Хостелът ми е в идеален център и вече съм пред него и следва нов душ,вечеря и почивка.Вече след 00.00 часа е време за нощна разходка и снимки из стария град – пълно е с туристи.Не,че не липсват и просяци,но все пак са хора на изкуството – свирят на различни инструменти.Хареса ми един румънец с акордеон,с когото размених няколко прказки по Балкански и разбира се получи едно евро за репертоара си.Мисля си, че и нощните снимки станаха добри.Време е за сън.А на сутринта по-удачният вариант между разходка или такси до гарата се оказа второто поради липса на време. Още снимки за Севиля може да видите с кликване  на http://www.facebook.com/media/set/?set=a.457151367673291.106578.100001352950520&type=1&l=e20f98f9a8

Кордоба

Времепътуването между Севиля и Кордоба е около 40 минути и то не с високоскоростен влак. От гарата поемам в посока стария град. В североизточната част на града минавам покрай римски руини в близост до кулата „Torre de la Malmuerta”. Следва

двореца на Виана – „Palacio de Viana”.

Казват, че имала впечатляващите 14 двора и красиви градини. Старият град по мое мнение беше най – красивият в цялата ми екскурзия.        Кордоба винаги е бил важен културен и интелектуален център. Паметниците, които напомнят за най – важните синове на Кордоба са римският философ Сенека, арабският философ Авероес и еврейският философ Маймонид. Може да се видят и няколко синагоги, а къщите с техните дворчета с екзотична растителност и малките тесни улички са неописуеми.

Голямата джамия на Кордоба и катедралата

разположена на 23 000 кв. м. е третата по големина джамия в света и една от най – красивите и оригинални сгради в света. Намира се в историческия център на града и показва смесица от различни архитектурни стилове. Тя е построена в продължение на девет века. Изграждането и започва през 785г. в т. нар. Califal стил, който съчетава римски, готически, византийски, сирийски и персийски елементи. Този стил доминира във всички архитектурни паметници на маврите в Испания, след което идва Mudejar – стил на маврите живеещи в Испания. Халиф Аbderraman 1 – ви започва изграждането на този храм върху руините на стара вестготска църква. Последното най – важно разширяване е направено през 987г. от халифа Almanzor – удвояване на оригиналния размер на джамията и добавяне на колони от син и червен мрамор. Когато през 1236г. християните се възвръщат на власт в Кордоба осветяват джамията да бъде християнска катедрала. През 13 – ти век са направени и първите промени, а през 1523г. католическата църква и крал Чарлз 5 – ти против волята на администрацията на града изграждат християнска катедрала във вътрешността на оригиналната джамия.

 Кордоба, Испания

 Около джамията „Мескита” се намира

архиепископския дорец –

в интериора му има останки от дворец от епохата на готите, върху които е построен двореца на арабския халиф Alcazar Califal. След като е бил изоставен от него, той става резиденция на царете на Taifas. Римският мост над река Гуадалкивир се състои от 16 дъги. В централната му част е добавен паметник на Сан Рафаел, който е бил покровител на града в 17 – ти век. В южния край на моста „Puente Romano” се намира арабското укрепление „Torre de Calahora”, което първоначално се е състояло от две кули свързани с дъга, а през 14 – ти век е добавена трета кула. Покрай реката има останки от мавритански мелници за вода за градините на „Alcazar Califal”. Дворецът на християнските крале „Alcazar de los Cristianos” е построен през 1328г. от Алфонсо 11 – ти. Първоначално в ъглите е имало четири кули, три от които могат да се видят и днес. Четвъртата е била разрушена през 19 – ти век. На връщане поспрях за почивка до кметството на централното площадче, но идеята не се оказа много уместна и затова по – надолу влязох в един МОЛ който беше климатизиран. Изборът ми беше перфектен, а и трябваше да се купят някакви подаръчета и сувенири. Алеята която бях си избрал за обратния път до гарата се оказа върхът на сладоледа за днешната екскурзия. Някава невероятна градина. Ако трябва да я сравня например с тези в Париж – градините Тюлейри, Люксемургските градини или градините във Версайския дворец веднага без да се замислям ще кажа че тази градска градина на Кордоба е по – добра.

 Кордоба, Испания

Вече съм на гарата – оттам високоскоростният влак AVE който се движи с 250 км. За кратко време ще ме достави в Мадрид, а оттам още един малък преход до Валядолид и в задушевна атмосфера ще направим анлиз на изминлия ден.

Още снимки за Кордоба може да видите с кликване на http://www. facebook. com/media/set/?set=a. 457166947671733. 106582. 100001352950520&type=1&l=756fe713b9

 

     Бургос

Бургос е град в северозападна Испания и административен център на провинция Бургос в автономна област Кастилия и Леон, с население приблизително 180 000 души. Има археологически данни, че районът е бил населен още 4 500г. преди н. е. През 884г. крал Алфонсо 3 – ти в опит да възпре атаките на маврите основава тук крепост. По късно през 1308г. при образуването на кралство Кастилия Бургос е избран за столица и остава такава до освобождаването на Толедо през 1085г. Та слизам си аз на гарата и насреща огромна зона, в която се строи много, а като вперя поглед напред не се вижда нищо което да наподобява на център. Попитах момче и момиче, които разхождаха куче дали е далече и след отговор за около половин час се отказах да търся превоз и поех бавно, бавно – и без това беше доста рано. И така след един час и двадесет минути вместо загрявка се получи лека прегрявка, но след пауза за кафе закрачих с бодра стъпка из града.

Бургос притежава най – много църковни паметници от който и да е било друг испански град, като най – бележитата сграда е катедралата „Санта Мария”. Тя е посветена на Дева Мария и е известна с уникалната си архитектура. Счита се за трета по големина след катедралите на Севиля и Толедо. Тя е готическа катедрала, чийто строеж е започнал през 1221г. и е издигната на мястото на по – ранна римска базилика. Високият олтар е осветен 1260г. и е повлиян от френското присъствие на архитекти, а след пауза от близо 200г. строителството е продължило вече под влиянието на немски архитекти. Окончателно е завършена през 1567г. Казват че вътрешността на катедралата е дори по – впечатляваща от фасадата и, но за мое голямо съжаление беше в ремонт и нямаше посещения. Разгледах я на официалния и сайт и бях много впечатлен от множеството картини, гоблени, дърворезби, съкровищница и гробници. През 1919г. тук са погребани Rodrigo Diaz de Vivar известен с прякора El Cid и неговата съпругаDona Jimena. Във вътрешността и кръстообразно са разположени 15 параклиса. Северният вход известен като „Puerta del Sarmental” се счита за най – добрия пример на готическа скулптора за своето време. На фасадата е образът на Понтократор заобиколен от апостолите. През 1984г. катедралата е включена в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.

 Бургос, Испания

Бургос напълно е запазил стария център на града, където има много паметници на важни личности от испанската средновековна история като на националния герой El Cid, който е роден тук. Освен катедралата специална забележителност е

арката на Света Богородица,

която е построена рез 14 – ти век при Карл 5 – ти и се явява входна врата на града. Колкото пъти обикалях и стигах до нея се спирах да и се полюбувам още и още.

 Бургос, Испания

Друга забележителност е

двореца „La Casa del Cordon”,

който е бил резиденция на царете на Кастилия. Много ми хареса начина по който са отбелязани забележителностите – когато си пред някоя от тях следва стрелка и упътване за следващата и можеш да си обикаляш спокойно и без карта. Така беше и в Толедо. Бургос е богат на древни църкви и метоси. Малки, но забележителни са църквите „San Gil”, „San Lesmes”… и следват една след друга. Успях да си напазарувам много хубави сувенири и след приятната разходка из тихия и спретнат град Бургос не допуснах грешката от сутринта и си хванах автобус до гарата.

Още снимки за Бургос може да видите с кликване на http://www. facebook. com/media/set/?set=a. 457195734335521. 106587. 100001352950520&type=1&l=84709ae827

 

 

Валядолид

Валядолид е градът на моето гостуване и ето че вече тази сутрин трябваше по моите планове да го разгледам през деня сам. Чак вечерта щяхме да се съберем. Сутринта пихме кафе и всички заминаха на работа. Обиколката ми започна по протежение на булевард Зория –още в началото се открои

арената за борба с бикове –”Plaza de Toros”.

 Валядолид, Испания

Сега когато пиша тези редове мога да кажа, че на местата където бях това е най – добре изглеждащата арена и веднага реших, че трябва да я видя и отвътре. Отдаваше се чудесна възможност за това, тъй като налепените афиши наоколо оповестяваха, че тази вечер е начало на празника на немската бира – Октобер фест, така си го водят хората независимо че сега е месец юни. По пътя имаше големи табели които указваха паркингите и със зелена лампичка и надпис свободно, което значи че има места за паркиране, а ако евентуално е запълнен светва червена лампичка и шофиращите го подминават и продължават към следващият, който би им свършил работа. Страхотна организация – сташно много ми хареса. Паркингите са подземни и обикновенно се намират под големите площади. Нека да спомена няколко думи за града.

Валядолид е град в северозападна Испания,

център на едноименната провинция и столица на автономна област Кастилия и Леон и е с население около 340 000 души. През 1469г. кралица Изабела 1 – ва Кастилска и крал Фердинанд Арганоски са сключили брак във Валядолид и тогава той става резиденция на кралете на Кастилия и остава столица на Кралство Испания до 1561г. , когато роденият тук Филип 2 – ри премества столицата в Мадрид. Между 1601 – 1606г. Валядолид отново е столица на Кралството при Филип 3 – ти. Та по – надолу по булевард Зория следваше градският парк „Campo Grande” – едно чудесно място за отмора с много зелинина, водни басейни и птици.

 Валядолид, Испания

 

Встрани от него се откроявяха като сгради музея на военната академия и църквата „San Juan de Letran”. По – надолу „Plaza Espana” беше превърната в един пазар, както ми го бяха описали предварително, а на връщане след обяд всички маси подобни на тези примерно от женския пазар в София или където и да било в България бяха изчезнали – изнасят ги с техника, нещо което не видях, почиства се и става нещо преобразено – един чист и красив площад. В старата част на Валядолид са запазени много къщи на аристократи и религиозни сгради. Църквата Свети Михаил „San Muguel” е построена в периода 1500 – 1515г. и има необикновенна кула. Фасадата на църквата Свети Павел „SanPablo” се откроява с готическите си статуи и украса.

Църквата Света Мария Антична „Santa Мaria Antigua”

има необичайна кула във форма на пирамида датираща от 12 – ти век. Катедралата на Валядолид „Дева Мария Успение Богродично” е просто великолепна, но за съжаление в момента е посттроена на 40 – 45%. Тя е замислена и поръчана от крал Филип 2 – ри и не е завършена поради финансови проблеми. В околните улици е дворецът на Лос Пиментал, наблизо е „Royal Palase”, както и този на банкера Фабио Нели – сграда построена през 1576г. Театърът – „Teatro Lopes de Vega” e построен в класически стил през 1861г. Други забележителни сгради са Университета – барокова сграда, както и библиотеката представляваща един от първите примери на Испанския ренесанс. В сърцето на стария град се намира главният площад построен през 16 – ти век. Там са статуята на граф Ансуреас – основател и пръв лорд на Валядолид, кметството и часовниковата кула. Тази седмица имаше тенис турнир и на площада беше построен тенис корт и магазинчета за тенис екипировка, които след приключването му щяха да изчезнат.

Във Валядолид се намира къщата – музей на Мигел де Сервантес, където той е живял със семейството си в периода 1603 – 1606г. Там е поставил финалните щрихи на своя шедьовър „Дон Кихот”. Тук е и къщата – музей на Христофор Колумб. Там той прекарва последните дни от живота си. В нея са запазени различни артефакти и документи свързани с откриването на Америка.

За мое съжаление нямах възможността да разгледам нито една от двете. Станимир се прибра, а Нели е вечер на работа и отидохме по мъжки с него на Октобер фестр който се провежда както казах на аренета за провеждане на корида. Сега там няма такива мероприятия, а само подобни на тазвечерното. На мен ми беше по интересно да разгледам съоръжението отвътре. Отидохме по – раничко докато беше светло за да направим по – добри снимки. Много ми хареса. Е разбира се и организираният празник на немската бира беше перфектен. Скарите димят, вурстчета най – различни, ребъца и разни други лакомства. Целият персонал е облечен в Баварски облекла – от готвача до сервитьора. Съставът беше много добър – баварски и тиролски песни се лееха цяла вечер, а не само бира. Направо си беше цял концерт. Литър бира струваше 8 евро – което един испанец коментира, че не е никак малко, но спрямо същия този праник в Германия цената е по висока – 9. 50 евро. Е разбира се че нещо колкото и да е хубаво и то си има край…

Още снимки за Валядолид може да видите с кликване на http://www. facebook. com/media/set/?set=a. 457212854333809. 106592. 100001352950520&type=1&l=29fcb542ea

Сан Илдефонсо

В събота екскурзията беше с кола, а не с влак. Моят приятел Станимир с Нели и аз шофьор. Интресно ми беше да повъртя малко из Испания. Отправната точка беше малкото градче Сан Илдефонсо, намиращо се на няколко километра от Сеговия и на 80 километра северно от Мадрид. Комплексът се състои от бароков дворец, разположен сред обширни градини във френски стил, построен по времето на испанския крал Филип 5 – ти .

40100 Real Sitio de San Ildefonso, Сеговия, Испания

 

 

Поради своето разположение в северната част на Сиера де Гвадарама, мястото на което днес е построен дворецът „Ла Гранха” в продължение на стотици години е любима местност за ловуване на кастилските крале. Тук през 15 – ти век Енрике 4 – ти построява малка ловна хижа и малък параклис посветен на Сан Илдефонсо. Изабела 1 – ва Кастилска дарява хижата и параклиса на манастира в Сеговия, който построява до тях „La Granja” / в превод ферма/. През 1719г. крал Филип 5 – ти купува „Ла Гранха” от монасите, след като разположеният в близост кралски дворец във Валсен изгаря до основи. През 1721г. Филип 5 – ти започва строежа на новия дворец и оформянето на градините по модел на парка на Версай”, построен от дядо му Луи 14 – ти. Пред входа на двореца са оформени градини, обкръжени от гориста местност, в която са разположени още скрити градини, което представлява парка на двореца. Също като френския „Версай” и „Ла Гранха” е замислена като място за почивка на краля, но бързо се превръща в център за кралско управление.

Съсредоточаването на дворцовия живот в „Ла Гранха” дава тласък на икономическото развитие на разположения в негова близост град Сан Илдефонсо. В него се настаняват много чиновници и аристократи, които желаят да са по – близо до любимия на краля дворец. За нуждите на двора „Ла Гранха” са построени казарми, катедрална църква и дори фабрика за стъкло. Градините на „Ла Гранха” заемащи площ от 1 500 акра са едни от най – добрите образци на градинско оформление през 18 – ти век.

 Сан Илдефонсо, Испания

Декораторите на градините използват естествения наклон като елемент от изгледа на градините и като източник на сила изтласкваща водатаот 26 – те скулптурни фонтана които са разположени в парка на двореца. Относно „Баните на Диана” – център, в който се фокусират главните оси на няколко градини, Филип 5 – ти с неохота възкликва „Струваха ми три милиона, а ме развеселяват само три минути”. Скулптурните композиции навсякъде из парка са дело на известни френски майстори от 18 – ти век. Те представляват мотиви от класическата гръцка митология – фигури на божества алегории и сцени от гръцки митове. Излети са от олово за да се избегне корозията и са боядисани с имитираща бронзова боя.

 Сан Илдефонсо, Испания

 

 

Оригиналните водопроводи снабдяващи фонтаните с вода функционират безпроблемно дори и в наши дни. Най – високата точка на парка представлява естествен резорвоар на вода, осигуряващ налягане на цялата водоснабдителна система в парка. Днес само няколко от фонтаните са активни. Всичките 26 фонтана на „Ла Гранха” се пускат само два пъти в годината в дните та Сан Фернандо и Сан Луис. Късметът беше с нас и бяхме уцелили единият ден, в който работеха всички фонтани. Натоварихме се на колата и се отправихме към Сеговия.

Още снимки за Сан Илдефонсо може да видите с кликване на http://www. facebook. com/media/set/?set=a. 457647740956987. 106628. 100001352950520&type=1&l=b23650aeb4

Автор: Красимир Гетов

Снимки: автор

 

Други разкази, свързани с Другата Испания – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА ЗААЛВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

 

5 коментара

юли 21 2011

На мач на Реал Мадрид

И така: днес ще ходим на мач 🙂 Насред Мадрид ще видим как местния Реал посреща Хихон. А най-хубавото е, че авторът подобно на редакцията не разбира много от футбол и разказва не само за мача, но и за Мадрид и за Бургос.

Приятно четене:

На мач на Реал Мадрид

 

От известно време съм фен на сайта, обичам да пътувам и редовно го чета, за да пътувам и докато съм пред компютъра. Реших да напиша няколко реда за последното пътуване, при което заведох баща си на мач на Реал Мадрид в Мадрид. 🙂 извинявам се на футболните фенове за терминологията ми е чужда.

 

 

Всичко започна от едно пътуване до Барселона, в което моята роля беше на допълнителен куфар към багажа за командировката на половинката и по-точно всичко започна след посещението ми на стадион Camp Nou, когато реших, че трябва да заведа баща ми на голям стадион. Той е истински футболен запалянко, които по ред политически и икономически причини до сега бе виждал голям стадион само на малкия екран. След кратко проучване на отбори, стадиони, мачове и полети, решавам –

Мадрид и мач на Реал!

Проучих по-подробно графика на мачовете и избрах този с Хихон (Gijon) – посредствен отбор, мачът планиран за края на март, та се надявах лесно да взема билети на приемлива цена и да разгледаме града преди туристическия сезон.

Купих самолетни билети и ги представих като коледен подарък на тате. Оставаха тези за футболния мач. В началото проверявах как вървят цените и наличностите на билети преди всеки мач – всяка седмица, колкото повече наближаваше датата, толкова по-често отварях сайта и всеки път – нищо… Казвах си, здраве да е, поне ще разгледаме града и музея на отбора.

 

Дойде заветният ден, взехме самолета на Bulgaria Air рано сутринта и след около 3 часа път – хоп, летище Барахас. Посрещна ни новият терминал, който предизвика първия цивилизационен шок за тате – за да стигнем до багажа, хванахме влакче и, представяш ли си, намерихме си куфара, въпреки че имаше толкова много хора и самолети.

Летище Барахас, Мадрид

Почивка на летищенцето

 

 

 

Купихме седмична карта за транспорта, взех схема на метрото и ето го следващия шок – подземният живот на града е на няколко етажа и няколко стотин километра… Хостелът ни беше в центъра, ама съвсем в центъра, близо до спирка Sol, от където тръгват всички пътища в Испания – километър „нула“. Естествено Sol е огромна спирка и естествено излязохме от най-отдалечения от нашия хостел изход на площада. Кой да чете имена на изходи и да гледа карта.

Хостелът беше на ръба на мизерията,

която мога да понеса като за 30 Евро за двама на вечер в центъра на Мадрид. Добре че видях как ни слагат чисти чаршафи.

Настанихме се, поехме дъх и въоръжени с пътеводител излязохме.

Plaza de Santa Ana, Мадрид

Plaza de Santa Ana

 

 

 

 

И така задача номер едно – да „открием“ стадиона и да взмем билети. Онлайн билети се появиха късно вечерта, преди да тръгнем и се отказах от покупка през Интернет. Според навигацията разстоянието беше около 5 км и баща ми предложи да ходим пеш. Прекосихме широкия център от Plaza de Santa Ana до Callao и получих въпроса „а до стадиона ходи ли метрото?“ 🙂

Estadio Santiago Bernabéu, Av de Concha Espina, 1, 28036 Madrid, Spain

 

Излязохме на спирка Bernabeu stadium и предстоеше следващияt шок – стадиона!

Стадион Сантяго Бернабеу, Мадрид

Стадион Сантяго Бернабеу

 

 

 

Много етажи, красив терен, много цъкане с уста, жестомимично пазарене с охраната да го пуснат да пипне тревата, посядане на VIP местата, на седалките на треньорите и резервите, съблекалните, в прес-клуба – голяма радост и така 2 часа като с дете на лунапарк.

Новият треньор на Реал Мадрид

Новият треньор на Реал

 

 

 

 

Следващата важна задача бяха билетите за мача. Най-напред видях първите табели за каси и гишета и смело се засилих да се наредя. Пресрещна ме охраната, сочейки ми в друга посока, аз се опитвам да му обясня, че искам билети, той не, та не…, накрая разбрах, че това са каси за членове на фен-клуба.

 

 

 

Намерихме верните каси, старая се да говоря много просто, за да имам шанс за обратна връзка. Масово обслужващият персонал не говори и дума английски: „Tickets, match, Gijon“? – “What kind of tickets would you like” ме изненадват, ама отговарям пак просто „Cheapest“. Нямало от най-евтините едно до друго, та дали ме устройват тия от 55 евро. Ами устройват ме, мисля си, чак от България съм дошла да заведа тате на мач! Пита ме продавачът, от къде съм – от България, подава ми билетите и ми казва българското „Довиждане“, много приятно ме изненада! Поверих билетите на тате, имаше най-отговорната задача да ги пази цели два дни.

 

На връщане напазарувахме храна и вода от супермаркета на El Corte Ingles. Особено вода, че по павилиончетата в центъра я даваха по-скъпа от бензина. Прибрахме се в хостела, доволни и щастливи.

 

Петък – обиколка на града по според план картата – красив и уреден град – дворец, катедрала, площад, сгради…

Plaza Mayor, Мадрид

Plaza Mayor

 

Дворецът, Мадрид

Дворецът от пред

Дворецът, Мадрид

Дворецът отзад

 

 

 

 

 

 

 

Втората цел на пътуването беше

гостуване на роднини в Бургос

и трябваше да решим как да стигнем до там.

  • С кола под наем – 60 евро за 24ч + каране и гориво.
  • Вариант 2 – с автобус. Отидохме до автогара Avenida de America, проверих билетите и разписанието на един автомат 64 евро 2 двупосочни билета. Решението се оказа по-лесно. Купих билети и реших да намеря терминала, от където тръгва автобуса.

Автомата за билети се намираше на етаж -1 и нормално, се качих нагоре, за да потърся терминалите. Да, ама не, терминали няма, само изход. Слизаме на -2, защото там видяхме автобуси, обиколихме всички стоянки, ама това са градски линии сами.

По дяволите, от къде тръгват автобусите? На испански знам само „Си“, „Но“ и „Грасиас“. Съзерцавах известно време схемата и срам не срам – към информация, показвам билетите, изчаквам колежката с английския, „Where is the bus?“ Е, оказа се, че е през вратите в края на чакалнята.

Шок на цивилизацията, автогарата се оказа на -1 ниво, на -2 тръгваха градските автобуси, а на останалите до -7 бяха различните линии на метрото, които минават от там… Добре, че проверихме от къде тръгва автобуса.

 

Събота, обиколка на другата част от Мадрид и

Museo del Prado, ботаническата градина

и малко почивка преди мача.

Ботаническа градина, Мадрид

Ботаническата градина

 

 

 

Нямах никаква идея как се пълни стадион с 80 000 души и държах да сме там поне 2 часа предварително. В метрото нямаше нужда да гледам спирките и смяната на линиите, слизаме там, където слизат всички мъже от влакчето и вървим след тях.

Стигнахме при стадиона

– почти пусто, очевидно сме много подранили… По-д0бре отколкото закъснели, гледаме как излизат конните полицаи, агитката на гостите, бабите и бебетата със шалчета и шапки на отборите. Като изключим вувузелите и зурлите, атмосферата е почти като преди театрално представление.

Спокойствие и усмихнати лица.

Отвориха вратите и естествено бяхме едни от първите там, много се чудех дали ще се напълни целия стадион или ще е празен като мач на Васил Левски.

 

Преди мач на Реал Мадрид на Сантяго Бернабеу

Час преди мача

Ами, напълни се…

На мач на Реал Мадрид на Сантяго Бернабеу

“Ултрасите” на гостите

A Реал загуби.

Било първата домакинска загуба на Мауриньо (за футболните фенове като мен: това е треньорът им). Очаквах големи драми и дрязги между феновете, да ама не, хората си тръгнаха спокойно като след симфоничен концерт.

Мач на Реал Мадрид на Сантяго Бернабеу

Нещата тръгнаха зле...

 

 

Тръгнахме си и опитахме да вземем метро, за съжаление цялата спирка беше претъпкана с хора и самата мисъл да седя с тая тълпа в това затворено пространство ме накара да излезем отвън и да се разходим поне няколко спирки, докато се разотидат феновете.

За следващата сутрин ни предстоеше

пътуването до Бургос на гости

при роднини. Малко преди мача се оказа, че е хубаво да преметим часа на връщане за по-късен. Станахме рано, за да имаме време за преговори. Излязохме на уличката, на която беше хостела и културен шок – боклуци, „мозайки“ от върнати поръчки,

„езерца“… Такова чудо и в Студентски град не бях виждала. Наистина бяхме станали рано, тъй като и метрото още не беше тръгнало, та поседяхме с „подранилите“ купонджии на спирката. Подредих се на информация, приготвих си химикалка, бях сигурна, че човекът не говори английски, добре че арабските числа и часовете се изписват

универсално и няколко минути по-късно имахме презаверен билет. Ура!

 

Културен шок за тате:

за ~150 километра внимателно разглеждане около пътя видя само 2 изхвърлени торбички… Тия хора боклук нямат ли си, цигарени кутии, пластмасови бутилки, какво правят с тях, че не ги изхвърлят около пътищата…

 

Бургос е симпатично малко градче

с голяма красива катедрала, паметник на ЮНЕСКО. Освен това е на Пътя – Камино де Сантяго де Компостела. Бях чувала бегло за Пътя и виждайки разни хора с раници и тояжки, поразучих и се запалих*.

Катедралата в Бургос, Испания

Бургос и Катедралата

Автор: Иванка Спасова

Снимки: авторът

 

* Повече за пътя Камино можете да прочетете в разказа и съветите на Тихомир на нашия сайт – бел.Ст.

 

Други разкази свързани с Испания – на картата:

4 коментара