Етикети: Брюксел

Deutsches Eck край Кобленц 0

През Европа с влак

Днес Божидар ще ни даде страхотна идея за приемливо евтино пътуване с влак из Европа – От София до Манчестър със спиране за разглеждане, гостуване и други приятности из милия ни континент. Приятно четене:...

Бирена разходка из Белгия (1): Бирите в Брюксел 3

Бирена разходка из Белгия (1): Бирите в Брюксел

Няма начин разказ за бира да бъде лош 🙂 Днес Даниел ще ни представи белгийската бира на място. Приятно четене: SAVE WATER, DRINK BEER* /или една кратка бирена разходка из Белгия/  част първа Бирите...

Романтиката е сега в моторите /АвтоСвят в Брюксел/ 11

Романтиката е сега в моторите /АвтоСвят в Брюксел/

 В зората на интернета, един мой добър приятел, цитираше вечния стих „Романтиката е сега в машините“, отваряйки Плейбой.ком 😉 Но младостта на интернета отмина, затова днес ще се върнем към по-класическата трактовка на този стих – Фламандския брабантанец или с други думи – Ангел –  ще ни води до Музея АвтоСвят (AutoWorld) в Брюксел. 

Приятно четене:

 

Музей АвтоСвят (AutoWorld) в Брюксел

Романтиката е сега в моторите

Преди време ми се зароди една идея, която Стойчо благослови, че има хляб в нея -да описваме музеи, които сме посетили – “музеописи” един вид . Надявам се, че ще е полезно за пътешественици, които планират кое в един град да разгледат, пък и просто така да обменяме информация какви чудеса има по света. Естествено музео-описанието е строго лично. Няма гаранция, че всеки ще изпита същото както музео-описателя и да не стане нещо после “Ехх как се прецакахме като отидохме в този  музей заради оня Вламо-бра-бра…  абе както и да е там глупавия му ник, който и той сам не може да си го запомни” 🙂

Имаше една седмица в сайта, в която пътеписите бяха с акцент за различните религии, та мислех да се включа тогава с описание на този музей, защото то автомобилите за някои си е направо бетер религия, но разни причини от … абе както и да е… сега благодарение на силата на немската фармацевтика съм отново на крака 🙂 Та както се казва – Вие четете този музеопис благодарение на Байер /шефе какви бяха правилата за рекламите 🙂 / . Пък и напоследък сайтът стана романтичен… по италиански дет’ се вика романтичен … 😛

А то романтиката е сега в моторите….

… и техния свят.

Автосвят. AutoWorld. В Брюксел.

Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Входът

Къде се намира. На много лесно място.

До арката на Юбел-парк.  Или Сенкантенер за франкофоните. Може ли да си кръстиш парка за петдесетгодишнината на Белгия “синкуатанеуиере” …  бля … френска му работа …  ето на фламандски си е ясно и информативно – Юбилиеен парк. 🙂

 

AUTOWORLD, Parc du Cinquantenaire 11, 1000 Брюксел, Белгия

 

 

 

Ако сте дошли дотук с метрото – излизате от станция Мерод и воала ето тука – напред и вляво.

Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Напред и наляво. Вдясно е за следващ музеопис.

На касата има голяма вероятност да ви посрещне усмихната нинджа. Няма как – политика на VDAB  / фламандското бюро по труда/. С езика също може да има шоу. На теория трябва да говори френски , фламандски и английски, но аз бих заложил на френския или мароканския 🙂 Въобще в Брюксел е много добра идея да имате под ръка някоя и друга фраза на фрионски. Там разни мерсита, силвуплета и бонжурнета са ясни. Безспорния фаворит е Жу не парл па франсе… 🙂 Може да ви спаси от нахални проповедници, просяци и прочее навлеци… ОК тези неща ще ги обсъждаме в бъдещия проект “Некои мисли и съображения на Влаамсбрабандера за Белгия”. Сега да влизаме в света на колите.  Цените и работното време може да сверите от сайта на музея. Последно ходих там преди кажи-речи две години и тогава имаше и такса ако искаш да снимаш. Няколко евро на фотоапарат. Дават ти едно стикерче, което гордо лепваш на връхната дреха и започваш да цъкаш… Знае ли човек  – може пък  да има снайперист, който прочиства неостикерените фотографи, та затова лепването на видимо място по тялото е добра идея… 🙂  Сега гледам в сайта няма посочен такъв фотоналог… може да са го премахнали… Явно ВДАБ са го закъсали със снайперистите.

Експозицията не е статична. В смисъл всеки път като отида и колите са разместени. Има някаква идея в подредбата мммм вероятно хронологична, но все пак не очаквайте пълна поредност и логика. Както се казва – който иска подреденост и систематизация – да си ходи по немски музеи.

Експонатите си имат табели с описания на френски, нидерландски, немски и английски. Знаменцата на табелите показват от коя страна е колата. В музея има и магазинче за сувенири. А да  – тоалетната е на втория етаж вляво. Не се подсмихвайте – нали знаете как е възникнал танцът туист – шотландец на зор седял пред платена тоалетна… 🙂 Та разбрахте ме де.

Ето и началото на една индустрия положена от маняци, които едва ли са предполагали , че имената им ще разлюляват борси и ще станат марки струващи милиарди.

Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

После пък тя е позлатила създателя си.

Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Вече сме на четири колелета. Педалите никога не са излишни.

Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Кормилото е един път. Все едно си на лодка с извънбордов мотор.

Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Усещате ли духа на зараждата се индустрия? :)

След първото ми разглеждане на музея се заформиха няколко извода, които впоследствие се затвърждаваха и обогатяваха. Например оказа се,че

Белгия е имала мноооого обещаваща автомобилна индустрия,

за което не съм и предполагал . Големите риби обаче са я задушили. Но все пак машините направени от майсторите в Антверпен, Херстал и Вилвоорде са тук и от тях лъха … ммм мощ и качество… направени са сякаш да са вечни…   не знам просто са яки:

F.N. – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

F.N. - Фабрик Насионал. Произведено в Херстал през 1901 г.

Минерва от 1929 – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Минерва от 1929 г. Шест цилиндъра 3400 кубика. Прекрасна е.

F.N. – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

F.N от 1925 г. Победител на "24-e часа на Франкошампс" за 1925 и 1926 г.

Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Дали има и едно кило пластмаса в нея?

BELGA RISE 1934 – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

BELGA RISE 1934 Пише, че радиатора и емблемата Ролс Ройс са ги чопнали

FONDU 1906 г – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

FONDU 1906 г. Правено във Вилвоорде. Кожен салон. Естествен фурнир. :)

Минерва от 1910 – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Минерва 1910 г. Първата кола на белгийското кралско семейство.

Хермес от 1912 г – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Хермес от 1912 г.

Американските коли

са ясни – от едно време са си огромни, направени да лапат мили и гориво като полицай донъти.  Ролс Ройса също.

Пакард 1929 г – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Пакард 1929 г, модел 645. Любимата кола на гангстерите.

Ролс Ройс 1921 г – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Ролс Ройс 1921 г. Лордът се е возил отзад. :)

А пък ей това нещо ми разби представите за туризъм…  Форд 1924 г. Кемпер!!?  Вижда се вътре кухнята. Има си и тераска…   И ние си мислим че някои неща са продукт на нашето време… смех…

Форд кемпер, 1924 г – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Форд кемпер, 1924 г. То всъщност къмпинги имало ли е тогава?

Кафе-машина във Форд кемпер, 1924 г – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Прясно кафе сутрин сред природата? :)

Форд кемпер, 1924 г – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

След дълго шофиране ти се ще да излезеш на тераската да се протегнеш - няма проблем. Това е Форд.

 

Ето я и черешката на моята автомобилна торта.

Както се казва – Е, не! Няма ТАКАВА кола. V-образен  осемцилиндров двигател, 4,7 литра работен обем. Компресор. Прибиращи се фарове. Дизайн, който кара в ушите ти да звучи  тежкото дишане на Дарт Вейдър на фона на имперския марш…  От коя година е колата ли… Ще излиза ли скоро на пазара Хахахаха  Та тя е вече тук – от 1937!!!

Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Коя година викате японците въведоха прибиращите се фарове?

Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Еееех, да го имаше това нещо за абитуриенската...

Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Ах, котьоооо, какви форми...

Не съм фен на теориите за конспирациите, но следващата колица ме накара да се замисля. Абе, как аджеба с технологии от 1941 година това Пежонце, направено в окупирана Франция се е движело на ток с 30 км в час с автономност 80 км,  а сега за електромобилите мрънкат, че технологиите не са достатъчно развити за достигане на параметрите на колите с ДВГ /скорост 120 130 и автономност 800 км/?  Или защо омазаха биодизела, че заради него нещастните негърчета с подути коремчета гладуват, като рапицата не расте и не се конкурира с посевите ориз, сорго, маниока  и прочее троскоти, с които преимуществено се храни третия свят.  И, че маслодайните растения, които са суровина за биодизела,  са изконно посеви на умерения пояс /разбирай на първия “бял” свят/.  И, че сега ще се електрифицира транспорта и ще се слагат слънчеви панели по Сахара и други песъкливи области населени с яздещи камили хора, за да внася Европа ток. Мдааа, като секнат петродоларите и да почнат слънчево-панело-доларите…  че да могат разни да продължават да си строят острови, безмислени небостъргачи и религиозни фондации….    както и да е дано скоро да подкарат термоядрения синтез, че вода си имаме и в Европа.

Пежо. Електрическо. От 1941 г. – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Пежо. Електрическо. От 1941 г. Пък сега продават ел-скутерчета с по-лоши характеристики

Като споменахме за Втората световна – Ето тука от

артисали кабини за месершмити

немците какво са спретнали. Яко а!

Месершмит – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Все пак е самолетна кабина. Пътникът - отзад.

Месершмит – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Ама пък е симпатяга. :)

А за немците – то е ясно. Писах го и преди – страните с най-хард порно правят и най- качествените коли.

Германия, автомобили … Какво ви идва на ум? …

е как?! ето я и нея 🙂

госпожица Мерцедес – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

госпожица Мерцедес

Има още много неща за гледане и отбелязване. Амфибия:

Амфибия – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

От наводнения не се боим.

Ей това нещо е вдигало 160 км/ч 1927 година 🙂 Самоубийци.

Darmont Special 1927 г – Ретро автомобили – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Darmont Special 1927 г. Тези дето са го карали с 160 са имали пеперуди не в корема, а в главите. :)

Рокерите

също могат да  поизплакнат око.

Ретро мотори – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Дали са слушали Моторхед навремето?

Има възстановки на гаражи и ремонтилници. Интересни ми бяха как бензиноколонките – съвременните  страшилища за кредитните карти са започнали от съвсем обикновени ръчни помпички. 🙂

Бензинова колонка – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Я ми врътни за 10 лева... :)

Бензинова колонка – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Дали тогавашните безнинджии, които са помпали ръчно са били по-усмихнати от сегашните?

Ta така. Надявам се схванахте идеята на музея и ще можете да прецените дали да отделите няколко часа от брюкселския си престой за него.

А да щях да забравя! Още един извод –

италианците не могат да правят коли още от едно време…  😛

Нали знаете защо са направили Фиат-а  – за да може и на Опел-а да се казва кола.

Фиат – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Смех.

Опел – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Опелите вървят бързо, че иначе ги застига ръждата 😉 *

И ето и за природозащитниците – нещо еко. 😉

Карета – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Между другото тези карети са имали баахти сложното окачване **

Велосипед – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

С това по софийските велоалеи и гарантирано ще ви дават по бТВ.

 

И не толкова еко.

Формула 1 – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

А това не е ли знака на пощите? Сигурно са карали телеграмите с нея.

Изглед от втория етаж на музея:

Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Просторно си е

Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

И посетителите вървят по червения килим. Дреболия, но приятно.

Френска машина Delage: щях да ги обвиня, че са крали тръбите отстрани от CORD-а, но то май този е от 1919.

Delage – Музей Autoworld, Брюксел, Белгия

Колкото и тръби отстрани да му сложат - CORD-ът е недостижим.

 

Поздрави и газ и ляв мигач!

 

 * Редакцията от личен опит категорично се разграничава от това твърдение – бел. Ст. 😛

** Представете си какви са били пътищата – бел.Ст.

 

Автор: Ангел Богомилов

Снимки: авторът

 Послепис от Стойчо: Искрено се надявам и на други музеописи – как ме сърбят ръцете, някой да напише Achtung, Panzer!  а аз да го публикувам 🙂 И не само 🙂


 

Други разкази свързани с Белгия – на картата:

20

Европа преди Коледа (1): Люксембург и Брюксел

Тези започнахме няколко дълги обиколни пътеписа. След Африка и Индия, днес наред е Европа. Ирина ще започне разказа си с Люксембург и Брюксел, за да ни покаже отново предколедна Европа.

Приятно четене:

 

 

 

Европа преди Коледа

част първа:

 

Люксембург и Брюксел

Подготвяте ли трепетно новогидшното меню? 🙂  Аз – да, пиша-бриша, правя списъци, рисувам схеми, сякаш ще храня двайсетина изгладнели талибани, а не само нас двамата… Така де, новият ми принцип е по малко от всичко, за да опитам колкото се може повече рецепти. Ще ги споделя и с вас разбира се, защото споделената храна ми става все по-вкусна от тази, дето я приготвям само за себе си.

Но преди това имам да ви разквазм за едно много хубаво и напоително – предколедно пътешествие.

Разбира се отново с влак. Много влакове, които в крайна сметка се сляха в един, в стотици размазни картини, кафе в бордбистрото, едно спално купе, забързани резервации, малко закъснения и много спокойствие. Въпреки че пътната обствановка миналата седмица в Европа беше доста тежка, изненадващо нямахме почти никакви проблеми с разписанието, освен малко закъснения, но в рамките на търпимото.

Докато пътувахме прочетох четири книги, изядохме всички коледни сладкиши, унищожихме един пакет датски пиперени бисквити, малко френски макарони и много белгийски шоколад. Какво е едно пътешествие без опитване на непознати кулинарни шедьоври? 🙂

Това пътешествие не беше планирано дълго време и с големи подробности, купихме билетите в последния момент и знаехме основните дестинации, но въпреки това се получи чудесно. Не обичам да чета предварително информация за местата, които ще видя, някак се оставям те да ме изненадват и водят, а обикновено и не съжалявам, ако сме пропуснали някоя забележителност или интересно място – градът се разкрива сам в случайните странични улички, където диша наистина като себе си.

И така маршрутът включваше:

Люксембург – Брюксел – Антверпен – Хага – Амстердам – Копенхаген – Малмю – Хамбург и обратно в Нюрнберг.

Признавам, че една подобна обиколка се осъществява доста по-лесно, когато се тръгва от Германия – желаните дестинации са много по-близо и не се налага използването на самолет, за да се спести време, както направихме през лятото. Всички тези градове са много по-приветливи, когато времето е хубаво, но пък и зимата не трябва да се пренебрегва – въпреки студът всяко място има своето неповторимо очарование през различните сезони.

На 16 декември рано сутринта тръгнахме за

Люксембург

и шест часа по-късно вече бяхме там, където ни посрещна обилен снеговалеж. Този сняг ни преследва през цялото време – където и да отидехме заваляваше и натрупваше огромни преспи – същинска приказка, особено ако я гледаш през прозореца на някое топло кафене 🙂

 

Люксембург в сняг

 

 

Нямах някакви предварителни очаквания за

Люксембург, но все пак градът ме изненада

– най-вече с натоварените си улици. Явно заради времето имаше големи задръствания, кишата беше доста неприятна, а основният градски транспорт там са автобуси и улиците ми напомниха много за софийските при подобни зимни условия. В центъра открихме малък коледен базар – с греяно вино и вурстчета, съвсем тематично 🙂

[geo_masup_location_info]

 

За около два часа вече бяхме обиколили няколко пъти интересните места, оказа се после обаче, че имало и стар град, до който се слиза с асансьор и не се вижда от никъде – така и не бяхме разбрали за него, но пък ставаше все по-студено и ентусиазмът ни за обикаляне по-улиците се вледеняваше правопропорционално на залязващото слънце.

 

Люксембург

 

 

 

Но пък имаше много сладкарници, с интересни и отрупани витрини, на много места се предлагаше и шоколад на клечка, като този, който правих – в стотици различни аромати и форми, разбира се не пропуснахме и да хапнем френска ябълкова тарта. Всъщност последното се случи по-скоро случайно. Седнахме в едно кафене да се стоплим и ни се хапваше нещо сладко, но така и не открих меню. Сервитьорът говореше само френски, за кафето се разбрахме – обаче за сладкишите ударихме на камък. Пробвахме на няколко различни езика, докато накрая аз не възкликнах с последна отчаяна надежда заветното “patisserie”! Оказа се, че тази дума отваря всички врати – очите на сервитьора светнаха, осъществихме контакт и малко по-късно получихме две парчета ябълкова тарта с тънка маслена коричка. И сякаш от Люксембург ни потръгна на сладкиши, някак непланирано, през цялото пътуване успяхме да опитаме много вкусни и различни неща, които доставят краткотрайно, но така значимо удоволствие.

 

 

 

На следващия ден, още преди да изгрее слънцето, вече бяхме на гарата и хванахме влак за

Брюксел

– пътуването отнема три часа, но наистина минава неусетно, особено, когато имаш голяма чаша с кафе и инетерсни гледки през прозореца или обичаш да си поспиваш като мен, с крака свити на съседната седалка.

 

Брюксел, Белгия

 

 

Брюксел ме изненада с това, че ми хареса,

въпреки че изглеждаше мърляв и понамирисваше като некъпано дълго време улично коте. Не очаквах да ми допадне толкова, но може би ме грабна с холандската нотка, която се крие в сградите и хаотичния си дух по улиците. Отново ни беше доста студено, затова и повечето снимки от града са на шоколад – в малките сладкишници на всеки ъгъл е топло и безкрайно интересно за разглеждане 🙂

Белгийски шоколад, Брюксел

 Белгийски шоколад, Брюксел

 Белгийски шоколад, Брюксел

Белгийски шоколад, Брюксел

 

 

 

Следобедът излязохме извън очертанията на центъра и ни се разкриха ралзични квартали, шумни и шарени от разнообразното си население, изпълнени с глъчка, месарски магазини и десетки витрини, отрупани с баклавички и непознати арабски лакомства.

 

 Коледа – Брюксел, Белгия

 Коледа – Брюксел, Белгия

 

 

Централният площад се оказа обаче много по-интересен вечер. Предколедно върху старата сграда на общината се случваше светлинно шоу и из целият град се носеше ромона на празнични звънчета.

На другия ден трябваше да потегляме за Холандия

 

Очаквайте продължението

Автор: Ирина Катеринска

Снимки: Димитър Катерински

 

Други разкази свързани с Коледа – на картата:

На председателски килим (Брюксел) 5

На председателски килим (Брюксел)

Днес ще отскочим за малко до Белгия. Ангел ще ни покаже един цветен килим, който ще можете да видите чак следващата година, за което лично търпя критика, защото разказът беше изпратен навреме, за да можете да го видите и през тази година, но не успях да го кача навреме. Остава ви утешението, че другата година в Брюксел отново ще има такъв цветен килим.

Приятно четене:

На председателски килим (Брюксел)

Брех как тече времето!? Преди няколко дни, когато мефрау-то /госпожата демек/ ми каза, че ще има цветен килим в Брюксел, бях готов да се обзаложа, че предишният беше миналата година. Знам, че ги правят през две години и какви ли не теории не развих защо аджеба има и тази година. Криза = привличане на екстра туристи… надали… председателството на Съюза да обтележим… може би… За последно да го направим, че догодина я Белгия, я не … хихихи

В крайна сметка днес установих, че грешката е вярна. Правилна си е годината. Килимна един вид.

Цветен килим – Брюксел, Белгия

Цветен килим

В късния следобед нещо се заоблачи, заръмя, а и аз се заиграх на Hearts of iron /шшшшт да не чуе мефрау/ и в дълбините на отпускаро-геймърското ми съзнание се прокрадна нездравата надежда, че ще го пишем „дъждовен“ този ден и ще пропуснем килима. Но тука гадните капиталисти не го знаят този номер. Вали не вали, ония си бачкат… в случая ходят да гледат килим.

Е все пак пропуснах един-два влака, та накрая се наложи да се набирам с колата до гарата. Нищо. Довечера като се прибираме, ако вали ще блесна с досетливостта си.

Цветен килим – Брюксел, БелгияЦветен килим – Брюксел, Белгия

Във влака … нищо интересно… А да. На Вилвоорде се качи една афро-европейка /хихихи няма само хамериканците да са политически коректни в израза/ и по самия начин, по който се …мммм… излегна, изхлузи, разтече, разпльоска на седалката, слагайки гнусния си сандал на отсрещната, предизвика гневно-расистките погледи на чичото, седящ срещу мен. Малко по-късно телефонът на шоколадовото създание извъня и из вагона се понесоха реплики, аналогични на нашите „К’во прайш ма, парцал?“ само че на френски, от което из очите на чичото започна още повече да се вее фламандския флаг, в ушите му да звучи „De Vlaamse Leeuw“* и се породи съмнението дали все пак не трябваше да гласува за Влаамс беланг**вместо за N-VA***.

Хайде стига.

За да изразя съпричастност към изконните възмущения на чичото, започнах да гледам през прозореца, още повече, че минавахме вече точно над Аарсхотстраат и имаше директна видимост към витрините на каките. Обичам го това навлизане на влака в Северната гара на Брюксел на последните два коловоза. Дори понякога го спират за няколко минути и човек може да наблюдава живописни картини от живота на уличката на червените фенери. Тълпи мераклии обикалят, някои се пазарят през открехнатата вратичка, други вече излизат, леко зачервени и някак си такива едни одухотворени 🙂

Цветен килим – Брюксел, Белгия

Миналата седмица даваха публицистично предаване за трафика на хора и контингента на Аарсхотстраат. Сигурно е известно и в България, че каките там са 60-70 % нашенки /от Сливен предимно/… имаше и интервю с окръжния прокурор на Сливен и пр. и пр. интервюта със самите каки … бррр … не знам дали може да усетите гадното чувство да слушаш как някаква си гърла на развален френски с особена гордост обяснява, че е българка и последващите коментари на журналиста… после панорамен поглед с камерата от панелен комплекс на Сливен и съответната мааала… после дълбокомислените слова на окръжния …брррр… Да знам, че не са по витрините от хубаво ама…

Както и да е. Централна гара е очаквано августовски спокойна. Е всъщност може би тълпите пенделари вече са се изтекли /да не стане грешка! – това не е нещо свързано със сексуалната ориентация, а хора живеещи извън Брюксел, които всеки ден пътуват до там за работа/.

Има около половин час до срещата с мефрау та се поразцъках из подлеза свързващ гарата с метростанцията с надеждата да има все още вестничета „Метро” да си чета докато чакам. Нямаше. За сметка на това имаше 5-6 скитника с китари, две просещи индо-европейки /ех тази коректност бе…/ двама бездомника с две кучета /дали и те се водят бездомни като стопаните им са такива?/ и отвратителната смрад на урина. Сигурно нарочно брюкселската управа толерира тези столични „хубавини”, за да може всеки ден фламандците пенделари да се убеждават, че решението им да не живеят в Брюксел е правилно и респективно франкофонщината да си властва во век и веков там.

Уплътних времето до 18 часа, обмисляйки дали да споделя това мое прозрение с моето пенделарче, но то като дойде, с гордост обясни, че полицията разгонвала гореспоменатите хора от подлеза. Симуланти…

Преходът от гарата до Хроте март-а /за франкофоните Гран плас-а/ беше ръмлив, хлъзгавопаважен и аматьоро-метеороложки /опитвахме се да преценим накъде отиват тъмните облаци/.

И воала! Килимът /в процес на подреждане все още/ (вижте снимките в разказа)

Отбелязвам си на ум, че и тука кашоните от банани са особено тачени като транспортна опаковка. Не знам дали технологията на нареждането ще се види от снимките /извинявам се за качеството им, но фотоапаратът ни е доста стар вече и толкова може/. Отдолу има някакъв найлон с контурите на фигурите и се насипват цветове от бегонии със съответния цвят. Тази година темата явно е все пак белгийското председателство на Съюза – фонтанът в средата изобразява знамето на ЕС /като се стъмни и го осветиха в синьо/ като дванадестте звезди са малките струи. Пише си и eu за по недосетливите. Мдаа до 22 часа /за когато са обявени фойерверките/ има доста време, а ръмежа се усили осезателно. Десетина минути се поскрихме във Фламандския туристически информационен център /на гърба на сградата, която е точно срещу кметството. Имаше едни установки явно под наслов „помиришете Фландрия“ – натискаш едно копченце и замирисва на гофрети /опа грешка вафелс J/, на гора, на море… тука се замислих защо не са направили и миризма на миди с картофки хихихи.

В този ред на кулинарни мисли решихме да уплътним времето си като хапнем в някое от ресторантчетата на …мммм… хм… Май Корте Беенхауверейстраат се казва. Напред и вляво като излезеш от Инфоцентъра. Абе една ужасно тясна изцяло ресторантска уличка препълнена с натрапчиви келнери-италианци /доста картагенски изглеждащи J/, които особено възмутително се опитват да те вкарат именно в тяхното си заведенийце.

Влязохме в едно, което нямаше подобен глашатай /затова го и избрахме де/. Бе то знам аз едно друго дето плащаш фискирана сума и ядеш на корем /ех как звучи – мехлем за балканската ми душа/, но това е на стратегическо място до килима и тука ще е. Пък и в онова е хубаво да не си ограничен с време.

Докато избираме дадоха гратис по една чаша розе и франзелки с масълце. Чакайки поръчката се наслаждаваме на полиглотските умения на келнера общуващ с четирите були германки на съседната маса и мефрау доволно отбеляза, че все пак е хубаво да поназнайваш български и като си лафим на него никой не ни разбира… мда понякога като си ломотя всъщност и тя не ме разбира хихихи. Подхвърлих й възможността някоя от булите да е от ГДР и да е учила българска филология и да не стане фал.

Да обобщим – тези ресторантчета не са нищо особено и не отивайте с голяма гурметчийска кошница. Според мен няма особена разлика в качеството на храната между менютата на деня и „нормална” поръчка и с оглед сериозната разлика в цените всичко извън стандарното меню за 12 или 17 евро си е грехота да се поръчва. До този извод достигнаха и съседките по маса. Хахаха бяха май покъртени и от количеството, но ние имайки личен опит с порции в например най-обикновено кръчме на гарата на Кьолн /оогромни и много вкусни/ разбирахме разочарованието им. Поднасянето като десерт на парче тортица от тези, които продават в ЛИДЛ направо срути устоите на арийските им души, което се материализира в плащането на сметката им до евроцент и нищо отгоре.

Доволни, че сме хапнали и убили времето на сухо до около 21 и нещо, на път към площада, послушахме двама улични музиканти. Добри бяха – цигулка и чело. Супер. Установих, че една популярна наша стараградска песен е всъщност с мелодията на италианска канцонета.

Цветният килим през нощта – Брюксел, Белгия

Цветният килим през нощта

Заехме места точно до загражденията на килима. Ура! Е има още към половин час и ще покесим. Нищо. Поне не вали вече. Какво ли не прави скуката. Гледахме известно време чичовците, които подготвяха фойерверките, аз с надеждата нещо да стане и няколко да се изстрелят предварително не според сценария /Ганьооо, Ганьооо!/, обсъждахме дали тези хора на терасата на кметството са с покани или с билети, обсъдихме дали бай Албер ще дойде да гледа и къде ли е неговата ложа и т.н.

Брюксел, Белгия

Килимът нощем

Брюксел, Белгия

Брюксел нощем

Хората доста се уплътниха около загражденията. Море от всякакви езици. Зад нас имаше семейство индийци. Ама от истинските – с точки по челата. И японци. Много японци. И щракат ли щракат. Като се върнат в Япония сигурно се водят хаджии – били са в Европата!

В 22 часа по уредбата се чу нетърпящото възражения „Шшшшшт!“, което въпреки, че предизвика кикот усмири тълпата и представлението започна.

Игра на светлините, фонтана и особена интерпретация на Одата на радостта, изпълнена на живо и фойерверки. Ето тук мисля, че има клипче.

http://www.youtube.com/watch?v=5Qa9RtuM5tg

Както се казва Прауд ту би Юропиън!

Илюминацията всъщност беше кратка. Криза е. Хората поседяха след като свърши явно с идеята, че ще има още и да не се прецакат ако си тръгнат.

Имахме половин час до влака и отидохме да видим Манекена. Брех почти нямаше хора. Ние отидохме да видим дали не е облечен с някаква съответна премяна. Примерно знамето на евросъюза, наметнато като пончо или нещо подобно, но не би. Голичък си беше келешът му с келеш. 😛

Колкото и да се моткахме се озовахме доста преди влака в гарата. Късно вечер не е много приятно място. Но хайде да не изпадаме в расизми. Слава богу нямаше тълпи пияни

Но виж пък какво са сложили тия ми ти белгийци в гарата. Какво ли е? А!? Дефрибрилатор! Да бе верно. Ако не дай си Боже на някой нещо му стане да се направи опит да се спаси човешки живот. Без коментар.

Брюксел, Белгия

Дефибрилатор на гарата в Брюксел

Има и нови кошчета за разделно събиране на боклука. Супер. Е и локвичка съмнително жълта течност до една от колоните на перона. Явно … някой … се е чудил дали се води биоразградим отпадък и като не е бил сигурен го е депозирал на перона. Те така или иначе ги мият /пероните/.

Пристигаме в нашо село. Я колко коли има пред … мммм… гарския хоремак да го наречем. Бравос. Лято е. Подхвърлих на мефрау идеята кво ли ще стане ако някой с ритник отвори вратата на кръчмата /ама така както по каубойските филми/ и високо и ясно каже „Бон Суарр!“. Хихихи Влаамсбрабантски хумор /черен/.

Та така. Ако шефа /Стойчо/ публикува творението ми днес, ‘дет се вика имате време още /днес и утре – 13 и 14 август/ да видите наживо килима.****

А да! И без расизми!

*Химнът на Фландрия

**Фламандската “Атака“

***Новофламандски Алианс на Барт де Уевер

**** За съжаление не успях да го кача на време – но ще можете да го видите догодина – бел.Ст.

Автор: Ангел Богомилов

Снимки: авторът

Още снимки от Белгия:

1

Към Европа с влака (3): Брюксел

Продължаваме с железопътните приключения на Крум из Европа. Пътувахме с него до Белград и Виена, а за последно бяхме в Мюнхен и Тюбинген. Сега ще продължим към столицата на Европата – Брюксел. Приятно четене:

Към Европа с влака

част трета

Брюксел

18.12.2009 г. Предстоеше ми поредното голямо пътуване. След като се сбогувахме с Мони, се отправих към гарата. Влакът ми тръгна със закъснение от 10 минути, което така и не навакса и за пореден път закъснях. Слава богу закъснението поне се запази (а не увеличи) и когато слязох на гарата в Щутгарт имах по-малко от минута да намеря следващия си влак и да го хвана. Той беше до Кьолн. Влакът беше пълен и до следващата гара се бутах с цял взвод войници до вратата на вагона. Явно че не само в България се получавали такива неща, да няма места за всички. Срещу мен беше един войник с типично немската фамилия Полчински. Както и да е, на следващата гара влакът се поизпразни и успях да седна. За съжаление не уцелих най-подходящото място, тъй като от другата страна на пътеката седяха някакъв диригент на около 40 и няколко години и неособено красивата му приятелка. Това разбира се не беше проблемът, а фактът, че си мислеха, че са в спален вагон и се натискаха на седалката все едно са сами 😉 Абе, грозна гледка отвсякаде, неподхождаща на по-млади, пък камоли на тия двамата влюбени. После жената си вдигна краката на облегалката на предната седалка току върху главата на човека, който седеше там. Като цяло ми направи впечатление, че германците, а и не само те, които пътуваха по влаковете и се очаква да са доста възпитани хора според нашите разбирания, си бяха големи простаци. Даже на доста места бяха толкова неприятни пътниците че предпочитам да си пътувам в доброто старо БДЖ 🙂 . В Кьолн пристигнах навреме и бях спокоен, че ще хвана следващата си връзка, която беше в посока Брюксел. Имах доста време и поснимах величествената катедрала, която се намираше пред гарата и е една от най-хубавите в цяла Германия, а също така и един от символите на града.

Катедралата в Кьолн, Германия

Катедралата в Кьолн

На гарата ме очакваше поредната приятна изненада от немските железници, а именно че влакът ми е със закъснение 25 минутки, което разбира се докато пристигна се увеличи на 40-ина, а до Брюксел – повече от час. В Брюксел трябваше да ме чакат Зори и Жоро – познати на мама, при които вече сестра ми беше отсядала. Намерихме се повече от бързо на гарата и се отправихме към апартамента им, да си оставя нещата и да се запозная с някои от прелестите на Брюксел.

Ееех, Брюксел!!!

Та да се върна към моите си неща. След като си оставих багажа, отидохме да напазаруваме и разбира се да вземем бира.

Оказа се че едно от нещата с които е известна Белгия са бирите й. Ееееех, белгийските бири!!! Та чудех се защо почти всички бири са малки, но след като видях алкохолното им съдържание разбрах. Оставихме продуктите в апартамента и излязохме из нощен коледен Брюксел. Зори и Жоро се справят отлично като екскурзоводи. Минахме покрай кралския дворец, два от най-големите музеи, после се отправихме в посока кметството.

Брюксел по Коледа

Брюксел по Коледа

Когато пристигнахме на площада на кметството, бях възхитен. Наистина досега навсякъде беше пълно с коледна украса и празничният дух се носеше из въздуха, но тук станах свидетел на невероятно звуково-светлинно шоу. Нещо като звук и светлина, като цялата сграда на кметството беше с различни светещи тела по нея, които светеха в такт с музиката, като своеобразен еквалайзер. Освен това самата сграда беше много внушителна стара готическа сграда, с висока кула по средата. Пожелавам на всеки да се наслади поне веднъж на това шоу, което на другия ден отново се изпълняваше. След това се насочихме към някакъв коледен базар-доста голям, с греяно вино навсякъде, а също и гофрети с които белгийците са известни. Докато вървяхме срещнахме няколко магазина за шоколад. Но като казвам това не трябва да се разбира магазин, в който се продават някакви пакетирани шоколадчета. Белгия може би е най-известната страна на шоколада заедно с Швейцария. Там магазините са бутици- в тях има всякакви неща от шоколадови бонбони, през фонтани, от които тече шоколад, до различни скулптори от шоколад. На някои места най-хубавият и качествен шоколад е на скромни цени от порядъка на 80 евро за кг. Аз взех една кутийка с бонбони за подарък на Ева(приятелка, която имаше рожден ден скоро, а пък и трябваше да се видим в Лондон-освен всичко е луда фенка на шоколада). Това се оказа едно от най-сложните за мен неща, трябваше да си взема номерче, после да изчакам да дойде моят ред и чак тогава да си поръчам. След като изпихме по чаша греяно вино, се прибрахме да вечеряме и да си почина след дългия и тежък ден на път и разходки.

Четете по–нататък>>>

Белгия – едно сравнение с Холандия 3

Белгия – едно сравнение с Холандия

Авторът на днешния пътепис живее в Холандия и ще разгледа Белгия, като прилага холандския си опит. А за нас остава възможността да разберем и за двете страни. Приятно четене:

Белгия

Прибрах си се в Холандията. В двата дни в които бях в Брюксел събрах 2 седмици спомени. Винаги става така. Отидохме 60 човека, трябваше да проведем общо 100 интервюта (не анкети) с посетители на града, правихме city walk от 4 часа, докато ни валя мъгла, някои бяха снимани в реклама на местна бира, други пиха толкова много местна бира, че бяха трудни за рисуване даже…

Имах само

два дни и една нощ в Брюксел

Хостела беше мизерничък, но за 20 евро точно в центъра на града не съм и мечтала за нещо различно.

Оказа се, че дори столицата на Белгия е по-евтина в някои отношения (ресторанти, транспорт, гориво…) в сравнение с мястото, където живея в Холандия. Времето пък.. беше си типично дъждовно, малко ветровито и много мъгливо.

Ще се пробвам да карам подред. Първият ден правихме интервюта на туристи, снимах малко и ходихме на бар.

img_0427

Бара го намерихме случайно. Понеже обичам да вървя като муха без глава по улиците и да разпитвам местните попаднах на няколко французи, студенти в Брюксел. И те ми казаха:

— Да дойдеш до Брюксел и да не отидеш в Делириум…. това е като с Рим и Папата!!!

Речено — сторено. Тръгнахме да търсим Делириум.

2

Морски вълк ли съм или не съм?

Днес ще прочетем едни кратки бележки за едно пътуване по шосетата и моретата на Европата (от Белгия до Палма де Майорка). Т. к.авторът не ми е пратил снимки, ще съм много благодарен, ако някой...

Ода за бирата (Белгия) 4

Ода за бирата (Белгия)

Животът е прекрасен. Приятно четене:

Ода за белгийската бира

Чревоугодник съм голям

и обичам аз да ям.

Но най-обичам жаждата да давя

и то с белгийска бира да го правя! :)

Та за това едно от нещата, които чаках с голям трепет, отивайки в Белгия, беше да пробвам и да се насладя на любимите ми бири.
След като се настаних в смрадливия хотел излязох на разходка, която завърши с вечеря на гръцката улица, която се намира точно до Гран Плас. Там е пълно с както бихме ги нарекли „дюнерджийници“, които понеже се държат от гърци предлагат пити, гироси и тем подобни огромни порции за ядене. Към това нещо аз си поръчах

Orval

Това е абатска бира и една от само седемте бири „Трапист“ произвеждани не само в Белгия, но и в света (нашият свят, на другите планети не знам как стоят нещата). Шест от пивоварните са в Белгия и само една е в Холандия. Монасите, които я произвеждат принадлежат към ордена на цистерцианците.
Бирата е великолепна и сега разбирам, че каквото и да говоря за тази и другите бири, няма как да разберете за какво иде реч, ако не ги опитате.

Четете по-нататък>>>

Завръщане в Рая (Брюксел, Белгия) или мечтата за хубава бира

Завръщане в Рая (Брюксел, Белгия) или мечтата за хубава бира

Четири години. Четири години не съм се връщала в Брюксел. Този път в самолета си поисках място до прозореца. Нямах търпение да го зърна отгоре. Седях, чаках и си мислех. В Брюксел изкарах година...