Етикети: Британски музей

Красиви лондонски къщи, Лондон 0

Една седмица в Лондон (2)

Днес завършваме обиколна на Иван из Лондон – започнахме с Джулия Робъртс и Нотинг хил, а днес ще идем и до Гринуич. Приятно четене *Кликнете ма заглавието!

1

С Голф до Лондон (2)

Днес ви представям втората част на пътуването до Лондон на Иван. Миналия път пристигнахме в Лондон, с днес ще обиколим из града и ще се върнем през Евротунела. Приятно четене: С Голф до Лондон...

Оооооооооообичам Лондон! 8

Оооооооооообичам Лондон!

Днес отново ще разгледаме Лондон, този път с помощта на Финдли. Приятно четене:

Обичам Лондон!

Обичам Лондон, защото е космополитен и многокултурен. Защото в този град всеки изглежда и прави каквото намери за добре и никой не го одумва. И с тенджера да излезеш на главата, няма да е достатъчно.

Защото всеки говори своя си език и само за 20 минути в метрото можеш да чуеш автентична реч от цял свят – от сикхите и японците до пуерториканците и африканците.

Обичам Лондон, защото мъжете не се притесняват да носят тесни дънки и унисекс чанти (които тук минават за женски бе, педе*ас с педе*ас), а жените да ходят целогодишно боси, полуголи и безобразно пияни.

Обичам Лондон, защото всички пият пред заведенията – юпита, хипстъри и обикновени безделници. Чантите с лаптопите се струпват директно на земята, както и чашите, след като се изпразнят. И защото по улиците има писоари.

Обичам Лондон, защото в Лондон да караш джип тотално не е на мода. За сметка на това са на мода органик кафета и ресторантите, сандвичите, които се правят на място, фаст фууд в кутия, дрехите от 80-те и 90-те, толерантността и усмихнатите хора.

Обичам Лондон, защото има много ейл. И всеки от стотиците барове в Сохо предлага различни марки ейл. Така само в една вечер можеш да имаш няколко различни бирени приключения.

Обичам Лондон, защото на света не е измислен по-добър транспорт от лондонското метро. Защото във влаковете има безжичен интернет, макар и платен. Защото половината център e в ремонт – нови улици, нови фасади, нови спирки на метрото. Защото криза-не криза, музеите са без пари и можеш да снимаш колкото си искаш.

И за да не ви оттегчавам повече (списъкът може да продължи до безкрай), продължавам разказа в картинки.

Музиката е с пари – Лондон

Да, пичове, навсякъде музиката е с пари.

От бар на бар, Лондон

Бар, ейл, бар, ейл, бар, ейл...

около Тауър Бридж днес, Лондон

Някъде около Тауър Бридж, регионът, където някога са били пристанищните складове, днес е един от най-гъзарските квартали на Лондон.

около Тауър Бридж днес, Лондон

Покрай реката, част от финансовото сърце на Лондон.

Насред финансовото сърце на Лондон

Насред финансовото сърце на Лондон

Италианските ресторанти са просто безброй.

Италиански ресторант, Лондон

Carnaby St, Westminster, London W1F 7, UK

На Карнаби Стрийт вече няма музика, но има куп други интересни неща.

Карнаби стрийт, Лондон

Из Лондон
Акулата в акция.

Дървените шахти все още не са изчезнали.

Дървени шахти, Лондон

Лондон

Либърти. Да.
Кирайският майстор прави шоу.

Китайски ресторант, Лондон

Фреди Меркюри, Лондон
Фреди!

Ей така, с картата и през ремонтите се оправяме:)

Из Лондон

Из Лондон

Песни и танци на народите.

Великолепния Уестминистър.

Уестминстър, Лондон

Около площад Пикадили, Лондон

Около Пикадили съркъс всичко е в ремонти.

В Сохо има всичкооооооооо.

Сохо, Лондон

На мюзикъл, Лондон

Много мюзикъли се гледат в този град.

Къде без Бритиш Мюзиъм.

Британският музей, Лондон

Паметна плоча за атентатите в Лондон

В памет.

Сейнт Панкрас днес е хотел, международна гара и разкошен за снимки обект.

Гара Сент Панкрас, Лондон

За снимките благодарности на Нервната акула.

Автор: Финдли

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Лондон – на картата:

Лондон
Лондон – пролетни впечатления (1) 4

Лондон – пролетни впечатления (1)

Седмицата на Англия продължаваме с впечатленията на Магдалина от Лондон. Приятно четене:

Лондон – пролетни впечатления

първа част

Няколко снимки от Лондон от миналия месец и малко коментари по тях.

Олимпиадата вече е почти навсякъде, което донякъде е много вдъхновяващо, от друга страна се сещам в какво точно се е превърнала тя. На

гара Сейнт Панкрас

висят големи пет кръга.

Оттам тръгва и влака Евростар, който пък ме подсеща как и какво се строи в тази част на Европа, за разлика от някои други места.

Гара Сейнт Панкрас, Лондон

Дама в розово.

Тъй като не съм свикнала тук да срещам често напълно забулени жени, не мога да преценя дали този факт ме притеснява или не, на съвсем първично ниво.

Лондончанка

Индия – следващият имотен балон?

Сигурна съм, че таксита с картинки от Банско са кръстосвали улиците допреди няколко години.

Лондонско такси

Мери Попинз.

Мери Попинс, Лондон

Един голям човек, живял в Тависток. Че къде другаде?

Къщата на Дикенс, Лондон

Характерните будки.

Техният външен вид, както и профила на такситата едва ли някога ще бъде променен. В хотела имаше няколко табели от края на 70те, любезно обясняващи, че телексът на хотела може да се ползва от 2 до 4 следобед, но така и забравих да снимам този пореден символ на британския консерватизъм.

Телефонна кабина, Лондон

Да не забравяме откъде тръгва

почти всичко голямо в музиката.

Музикален магазин, Лондон

Една мечта се сбъдва –

Британският музей.

Британският музей, Лондон

British Museum, Great Russell St, Camden Town, Greater London WC1B 3, UK

Розетският камък

и историята на Шамполион от тази книжка на Магдалина Станчева ме караха да мечтая за живота на археолог – лингвист.

Розетски камък – Британски музей, Лондон

От всички безценни артефакти в музея естествено най-интересни са мумиите. Котешките приличат на играчки, а другите изобщо не изглеждат страшни. Все пак е забавно да си представиш как нощно време се разхождат из залите на музея, играят на шумерска дама или свирят на лири, останали от времето на Орфей.

Котешки мумии – Британски музей, Лондон

Мумия – Британски музей, Лондон

Say ‘Hi’!

Мумия – Британски музей, Лондон

Седмица след кралската сватба

в града всичко все още е сватба.

Кафене, Лондон

Човек със сини торби.

Улица, Лондон

Тези балкони

ме карат да мечтая.

Балкони, Лондон

Истинският джентълмен винаги носи

бастунче или чадър.

Магазин за джентълмени, Лондон

Старо и ново,

най-обичайната гледка в Лондон.

Ново и старо, Лондон

Червенокосо момиче

в Сохо

Сохо, Лондон

Тя е траш и не се срамува да си го признае.

Магазин за бельо, Лондон

Добре дошли на

междугалактическа станция „Уестминстър“.

Станция Уестминстър, Лондон

Станция Уестминстър, Лондон

Станция Уестминстър, Лондон

Очаквайте продължението

Автор: Магдалина Генова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Лондон – на картата:

Сняг в Лондон (по Коледа и Нова година 2010/2011) 9

Сняг в Лондон (по Коледа и Нова година 2010/2011)

Ако си спомняте по празниците тази година имаше доста затворени летища из Европа, включително и лондонското Хийтроу. На фона на снежния хаос, Таня ще ни разкаже как е изкарала празниците в снежния Лондон. А за тези, които не знаят, сняг в Лондон, означава, че в София е метър 🙂 Приятно четене:

Сняг в Лондон

по Коледа и Нова година 2010/2011

Успявам да избегна неприятности, като си казвам „Think positive!”. Не е фантазия. Доказва го и историята около моя рожден ден, който празнувах в Лондон. Бях на гости на моята приятелка Ваня от ученическите ми години от Зарата (Star Zag наричам Стара Загора, град на поетите и липите, местни бизнесмени са патентовали своето откритие, че е център на Вселената!), живях в нейния апартамент в първа зона. Не бях обикновен турист, а гостенка. Имах само четири дни през декември в града, символ на последната свобода в Европа. Времето беше много лошо, отменени и отложени полети, ала тръгнах с нагласата, че няма да губя нито един миг ценно време. Нито за секунда не съм помисляла, че ще медитирам на някое летище. И точно така стана! Пътувах с low cost на любимия ми Wizz air с билет за около 100 евро, в който влизаше само транспорта, чекирането беше също он-лайн, а бялото вино, което си поръчах, беше за 4 евро, които платих с кредитната карта.

Британският национален музей

е по-светъл от Лувъра. От покривните витражи струи светлина, сякаш си в Рая. Най-приятното място там за мен е библиотеката. В Британския музей старините, шедьоврите и фосилите не са само експонати, експерти стоят и предлагат напълно безплатно на гостите обяснения, експерименти, задават въпроси. Повечето музеи в Империята са пълно безплатни.

В Националната галерия на площад “Трафалгар”

видях втората версия на “Мадоната в скалите” на Леонардо. Моята приятелка Ваня твърдеше, че от две години картината е била на реставрация и доста се изненада, като я видя. С нея в училище в Зарата доста сме си говорили за двете картини, които рисува Леонардо. Блажена съм, че преживях точно с нея удоволствието да видя и“Слънчогледите” на Ваг Гог – почти по детски простичко творение, от което струи толкова светлина.

Бяхме на концерт след вечерята в “The Crypt”

– под краката ни имаше надгробни надписи, които снимахме. Едно от моите хобита в чужбина е да ходя по концерти (в църквите има най-добрата акустика). Съпреживях с Ваня и концерта класическа музика на Вивалди, хорови изпълнения, творби на Бах с орган в църквата “Saint Martin in the Filds » на Трафалгар. И на Острова, като във Франция в църквите се организират концерти на класическа музика. Българската православна църква изглежда много изостанала в това отношение.
На втората вечер отидохме да гледаме музикъла “Чикаго” в един от музикалните театри край Пикадили, така типични за Лондон. Усещането е невероятно – британската школа се възпитава в артистични училища, където се преподават танци, пеене. Жалко, че в България няма такива театри и толкова добри професионалисти, а нашите артисти само се оплакват. Нивото е на светлинни години, в Лондон няма лоши неща, тук никой не може да си позволи да се излага, обяснява Ваня.

В Лондон снегът е изключение.

Ако навали повече от 20 сантиметра спира транспортът. Случи се точно на втория ден на моята ваканция там. Снежен Лондон има невероятен чар. Според Тишо от Трявна, приятел на Ваня, когато вали сняг, лондончани се страхуват да излизат и са във фейс бук. Другите обаче бяха по парковете – в Hyde Park децата бяха направили огромни снежни човеци.

Гринуич край Лондон

Гринуич край Лондон (ала Бройгел)

В Гринуич, гледайки снега от хълма с Кралската обсерватория и Гринуичкия меридиан, по който се пързаляха деца, си спомних за идиличната картина на Брьогел старши. Запечатах това мигновение от хълма на Гринуич и после Ваня ме заведе на едно много специално място за медитация с борови дървета, натежали от снега, едно от които оприличих на пагода.

Гринуич, Greater London, Великобритания

Най-голямата изненада за мен бяха самите англичани.

Толкова години съм робувала на стереотипи, че са студени, а се оказаха много по-големи веселяци от нас, българите. Напомнят ми на деца с витиеватата си интонация. “I love your hat!”, възкликна по детски жена на средна възраст в автобуса на два етажа double deck, докато слизах по стълбичките. Шапката ми made in Bulgaria e ушанка от овчи кожи с малко казашки дизайн. Благодарение на нея и на дългото палто с тигрови щампи оцелях в тези студени четири дни (минус 10 градуса), в които валя сняг на парцали. В Лондон обаче нямаше кой да лови снежинките във въздуха!
Още първия ден ме спряха няколко души, за да ме попитат дали палтото ми е от истински тигър. Когато пихме наливна бира “Гинес” на борда на яхтата “Hispanola” на Темза, от която се вижда London Eye, някакъв младеж ме нарекохаTiger woman. И на други места ми направи впечатление, че по лондонските кръчми има цели компании мъже, които пият сами, отделно от жените.

So British е и кичът, който присъства в британския начин на обличане на местните жени

– панаир на всевъзможни пера и цветя. Пауновото перо е задължителен аксесоар – на фиби, диадеми, брошки, колани, чанти. Англичанките слагат трендафила навсякъде. Кичът е по детски весел. Толкова е шарено весело и купонджийско още от пръв поглед!

На връщане към България, точно на гарата Saint Pancras

имаше огромна опашка от пътници за тунела под Ламанша. За части от секундата в съзнанието ми просветна мисълта, че може да чакам много часове и дни самолета за България, като например пътниците на летище „Хийтроу”, за които вървяха съобщения, че са блокирани от много часове, цели дни наред. Снегът и студът бяха блокирали Северна Европа, където се намирах и аз. Извърнах очи към пирамидата от шампанско в центъра на залата на Сейнт Панкрас и усетих, че моят самолет ще излети. И този път! Всичко е в мозъка и способността за внушаване.
И затова

успях да вляза на неделната служба в Уестминстърското абатство.

Неделите не са за туристи, но има свободен вход за църковната служба. Попитах дали може и ни пуснаха да присъстваме на даване на причастие – communion.

Гринуички меридиан

Гринуички меридиан

На малкото летище Лутън,

където са нискотарифните авиокомпании, вечерта на 20 декември имаше доста хора. Транспортният хаос се усещаше във въздуха. Реших да пия вино не на Лутън, а в самолета, защото не само вярвах сляпо, но и знаех, че точно моят самолет щеше да дойде.
On the road е философия, която те учи на смирение и позитивно мислене, винаги да намираш този, който ти е нужен. Защото ти е нужен! Логистиката е само детайл, а в края на всеки път винаги се намира по един гуру да те чака. Пак се измъкнах между капките и съм си в България преди коледните празници.
Моите роднини, дъщеря ми Елена и приятелите ми се чудели кога ще се прибера и смятали, че вися в снежния капан на летището. Като чета информациите от медиите и свидетелства на хора, блокирани най-вече на “Хийтроу”, съм убедена, че има хипербола. Защо да се поддаваме на негативни внушения, като можем да мислим позитивно.

Здраве, мир и любов да ни спохожда през светлите празници и през Новата 2011 година!

Автор: Таня Мангалакова

Снимки: авторът

Портвайн не беше ли португалско питие? 3

Портвайн не беше ли португалско питие?

Това заглавие може лееекичко да ви заблуди, но после се сетих – а къде се пие портвайн та да намирам ма’ана 🙂 И сега Вили ще ни заведе до Лондон 🙂 Приятно четене:

Портвайн не беше ли португалско питие?

Това по-долу може и да не е строго пътеписно, но се случва в определена точка на света, a днес нещо ми е едно английско… едно лондонско такова… Даже преди малко за една бройка да цъкна на сайта на Wizzair 😉
Ако ли пък бръкна в торбата с пътешественическите ми емоции, дали ще ми мине?
С една лакърдия за Лондон, естествено 😉

Всъщност, може да се каже, че това беше и едно от първите ми впечатления за столицата на Нейно Величество.

<Digimax S500 / Kenox S500 / Digimax Cyber 530>

А само който не е бил там, не знае, че си е истина, което пишат в туристическите диплянки – че е огромен и космополитен град. Казват също и че Лондон няма нищо общо с Англия. Аха си е, сега и аз мисля така. Като изключим къщите. Те са си подобни из почти цяла Великобритания, макар и понякога да поомръзват с еднотипността си, а окото да се пресища от изобилието нацъфтели цветя.

<Digimax S500 / Kenox S500 / Digimax Cyber 530>

И удивително, всеки ходи облечен, както си иска, няма мода! А някои фризьорски салони даже работят и в 23-00ч. Чудех се, защо и за къде ли се контят и лакират посред нощите?

Четете по-нататък>>>

Look left, look right или за това как прекарах седем незабравими дни в Лондон (1 Част ) 8

Look left, look right или за това как прекарах седем незабравими дни в Лондон (1 Част )

Откак отвориха небето над Европа все ме тегли към затворените до скоро места. Днес това ще е Лондон, където наш водач ще бъде Мария Чешмеджиева. Приятно четене:

Look left, look right

или за това как прекарах седем незабравими дни в Лондон

първа част

След близо шест месеца очакване най-после дойде априлската ваканция и останаха броени дни до екскурзията ми до Лондон. За първи път щях да излизам сама в чужбина и определено изпитвах вълнение и радост от новото, различното и неочакаваното.

И ето че последните часове се изнизаха неусетно и в два прeз нощта тръгнахме от Пловдив към летище София. Нямаше как да имаме нощен трансфер и нашите ме закараха. Усещах притеснението на майка ми-веднага ми се скара че слушах музика, за да не ми се изтощи телефона, явно държеше връзката ни да е постоянна. Оставаше малко до София, когато ни спря пътна полиция и научавайки че и ние сме за екскурзията на Английската гимназия до Лондон, само ни казаха , че сме цяла колона и продължихме напред. 😀

От самолета на път за Лондон

Терминал 1 на летището постепенно се изпълни с ученици и времето до излитане мина неусетно. Не летях за първи път и не се притеснявах особено. Този път не бях до прозореца, но гледката, която виждах също беше невероятна. Отново се носех мужду меките къдрици на облаците, както бях споменала в един предишен пътепис. Минавахме над планини и океани, над градове и полета, докато накрая самолета започна да се снишава и кацна на летище Лутън.

Времето беше облачно, но поне не валеше. Малко свободно време и се качихме на автобус с багажа към любимата резиденция на Хенри VIII – Хемптън Корт Палас. В началото движението по пътя ми беше странно и не можех да свикна, но явно е имало и други като мен защото на пътя навсякъде имаше написано Look left (погледни наляво) и Look right (погледни надясно).

Хемптън Корт Палас

се оказа един наиситна огромен дворец и трудно щяхме да се ориентираме, ако не си бяхме поискали карти, които бяха безплатни и се оказа, че ги има по всички музеи и галерии. По принцип съм била в доста дворци и не очаквах този да ме впечатли особено, но стана точно обратното. Сякаш за първи път влизах в дворец, сякаш всичко бе различно от вижданото досега. Още на входа ни посрещна сцена с актьори, облечени като средновековни царе, царици и поданици. Спираме за момент за снимка и се заслушваме в диалога им. Стаите в двореца бяха наистина добре реставрирани, всичко ми се стори много красиво, но особено впечатлена бях от кухните, където всички храни миришеха и на място още актьори готвеха различни храни, огънят в камината също бе поддържан постоянно, което правеше атракцията още по-голяма.

Лондон, Великобритания

Лондон, Великобритания

Няма как да не спомена и огромните градини, където свободно се разхождаха патки и гъски, а лебедите изобщо не се страхуваха от хората. Свободното ни време беше четири часа и успяхме да се разходим три-четири пъти из градините и двореца като не оставихме нито едно невидяно място.

Четете по–нататък>>>

Лондон с Пепеляшка (1) 5

Лондон с Пепеляшка (1)

Днешният пътепис ще ни отведе до модерния и едновременно с това тардиционен Лондон. Наш водач ще бъде Пепеляшка. Приятно четене:

Лондон с Пепеляшка

част първа

Уестминстърско абатство – Лондон, Англия

Вече няколко пъти сядам пред монитора и не знам от къде да започна…..
Може би защото още Биг Бен отмерва минутите в главата ми,
още чувам ромона на езерата и звънкия смях на децата, хранещи лебеди и катерички в Лондонските паркове,
още усещам ударите на сърцето си, затаила дъх пред дантелената красота на Парламента,или пред Слънчогледите на Ван Гог и Балерините на Дега,
още виждам трептящите светлинки на нощен Лондон,
още съм захласната от футуристичните сгради,
още …
още се мъча да събера тези парченца емоции,
да ги подредя в главата си и да не им позволя да избледнеят в шкафа със спомени,
да останат живи в съзнанието ми.
Затова и винаги бързам да ви предложа своя разказ,
да ви направя съпричастни ,
но и да съхраня чрез споделеното спомена…..
да запазя живи тези картинки и емоции чрез разказаното…
Но… ТРУДНО Е ДА РАЗКАЖЕШ ЛОНДОН

Нека първо ви покажа

Парламента

– пищният викториански крайречен дворец Уестминстър със своята забележителна часовникова кула Биг Бен, сега е широко известен като сградите на Парламента и седалище на правителството. Откъдето и да го погледнеш – все е внушителен и величествен, и… някак все не можеш да му се наситиш и да повярваш, че човешки ръце са сътворили тази красота, тази изящна дантела от детайли и орнаменти …

Парламентът (Уестминстърско абатство) – Лондон, Англия

Полицай пред Биг Бен – Лондон, Англия

Парламентът (Уестминстърско абатство) – Лондон, Англия

Четете по–нататък>>>

Седем дни в Лондон (2) 7

Седем дни в Лондон (2)

Продължаваме с разходката на Анета из Лондон. Вече прочетохме за градския транспорт, храната и музеите в Лондон. Днес продължаваме с магазините, архитектурата и парковете на Лондон. Приятно четене:

Седем дни в Лондон

част втора

Парковете– където и да ходим парковете са винаги главна точка в планът за разглеждане. В Лондон видяхме Хайд парк, Грийн парк, St.James парк, Гринуч и Реджънтс парк. В последния нямахме време да се разхождаме много. Спечели Гринуич- не е толкова скучен като останалите Лондонски паркове, има си естествен релеф, гледка към града от високо, местоположението му създава усещане, че си сред природата, далече от градския шум.

Известният Хайд парк ме впечатли само с размерите на поляните и броят хора по тях. Иначе през средата на парка минава път, по който има достатъчно голямо движение да създаде неприятен шум. Изненада ме мемориалният фонтан на Даяна. Изненада ме с това че нямаше нищо общо с представите ми за “фонтан”, но идеята му е прекрасна. Представлява един каменен улей, с течаща вода, описващ огромен кръг с променлива ширина, дълбочина и наклон. Мястото беше пълно с хора, насядали по ръба на улея пиещи бира, хора с потопени крака във водата, родители с деца играещи си във “фонатана”. Помислих си, че точно това са целели създателите му- място с притегателна сила, близо до народа, също както и обичаната от хората Даяна.

Четете по-нататък>>>

Седем дни в Лондон (1) 1

Седем дни в Лондон (1)

Не за пръв път публикуваме пътепис от Лондон, но мисля, че днешният е първият, който може да се използва и за навигация (какво-къде-как) в столицата на Великобритания. Разбира се е пълен и с лични впечатления, така че ви пожелавам приятно четене:

Седем дни в Лондон

Лондон ме изненада приятно. Може би защото отидох без очаквания.
Изненада ме с това, че е едно доста шарено място- като хора и култури. Може би е нормално за толкова голям град, но все пак е английски град. На пръв поглед изглежда, че всичко е подредено, предвидено, описано, зададени са правила… НО наличието на толкова много и различни хора внася хаос.

Градски транспорт в Лондон

Има метро, пред което софийското изглежда като влакче в лунапарк. Признавам си ние бяхме запленени от това метро, което май ни беше първото голямо. Имаше дни, в които виждахме повече метро станции, отколкото забележителности. Най-много ме впечатли станцията на Уестминстърското абатство- огромни пространства с видима конструкция, груб бетон, космическо осветление, метал. Ето, достатъчно показателно е, че започвам разказа за Лондон от метрото :).

Разочарованието дойде, когато трябваше да се предвижим в работен ден, час пик. Усещането е неприятно особено ако си имаш в скрина някои фобии – залива те река от хора, течаща в тесни подземни тунели, в която трябва да се научиш да плуваш по лондонски, за да оцелееш. Въпреки, че влакчетата са през минута – две, всички бързат да влезнат в пристигналото/тръгващото. Присетих се за 94 и 280, в които винаги може да влезе още някой. Обаче “шофьорите” на метро влакчетата не тръгват с полуотворени врати, странни хора. Когато вратите не могат да се затворят, заради стърчащите през тях хора, влакчето не тръгва, идва другото отзад, щото нали са през минутка, на перона се изливат нови вълни от хора, съобщава се за закъснение и настава суматоха.