Днес отново ще разгледаме Лондон, този път с помощта на Финдли. Приятно четене:

Обичам Лондон!

Обичам Лондон, защото е космополитен и многокултурен. Защото в този град всеки изглежда и прави каквото намери за добре и никой не го одумва. И с тенджера да излезеш на главата, няма да е достатъчно.

Защото всеки говори своя си език и само за 20 минути в метрото можеш да чуеш автентична реч от цял свят – от сикхите и японците до пуерториканците и африканците.

Обичам Лондон, защото мъжете не се притесняват да носят тесни дънки и унисекс чанти (които тук минават за женски бе, педе*ас с педе*ас), а жените да ходят целогодишно боси, полуголи и безобразно пияни.

Обичам Лондон, защото всички пият пред заведенията – юпита, хипстъри и обикновени безделници. Чантите с лаптопите се струпват директно на земята, както и чашите, след като се изпразнят. И защото по улиците има писоари.

Обичам Лондон, защото в Лондон да караш джип тотално не е на мода. За сметка на това са на мода органик кафета и ресторантите, сандвичите, които се правят на място, фаст фууд в кутия, дрехите от 80-те и 90-те, толерантността и усмихнатите хора.

Обичам Лондон, защото има много ейл. И всеки от стотиците барове в Сохо предлага различни марки ейл. Така само в една вечер можеш да имаш няколко различни бирени приключения.

Обичам Лондон, защото на света не е измислен по-добър транспорт от лондонското метро. Защото във влаковете има безжичен интернет, макар и платен. Защото половината център e в ремонт – нови улици, нови фасади, нови спирки на метрото. Защото криза-не криза, музеите са без пари и можеш да снимаш колкото си искаш.

И за да не ви оттегчавам повече (списъкът може да продължи до безкрай), продължавам разказа в картинки.

Да, пичове, навсякъде музиката е с пари.

Бар, ейл, бар, ейл, бар, ейл...

Някъде около Тауър Бридж, регионът, където някога са били пристанищните складове, днес е един от най-гъзарските квартали на Лондон.

Покрай реката, част от финансовото сърце на Лондон.

Италианските ресторанти са просто безброй.

Carnaby St, Westminster, London W1F 7, UK

На Карнаби Стрийт вече няма музика, но има куп други интересни неща.

Акулата в акция.

Дървените шахти все още не са изчезнали.

Либърти. Да.
Кирайският майстор прави шоу.

Фреди!

Ей така, с картата и през ремонтите се оправяме:)

Песни и танци на народите.

Великолепния Уестминистър.

Около Пикадили съркъс всичко е в ремонти.

В Сохо има всичкооооооооо.

Много мюзикъли се гледат в този град.

Къде без Бритиш Мюзиъм.

В памет.

Сейнт Панкрас днес е хотел, международна гара и разкошен за снимки обект.

За снимките благодарности на Нервната акула.

Автор: Финдли

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Лондон – на картата:

Tags: Англия, Бар, Британски музей, ейл, Карнаби стрийт, Лондон, Сейнт Панкрас

Седмицата на Англия продължаваме с впечатленията на Магдалина от Лондон. Приятно четене:

Лондон – пролетни впечатления

първа част

Няколко снимки от Лондон от миналия месец и малко коментари по тях.

Олимпиадата вече е почти навсякъде, което донякъде е много вдъхновяващо, от друга страна се сещам в какво точно се е превърнала тя. На

гара Сейнт Панкрас

висят големи пет кръга.

Оттам тръгва и влака Евростар, който пък ме подсеща как и какво се строи в тази част на Европа, за разлика от някои други места.

Дама в розово.

Тъй като не съм свикнала тук да срещам често напълно забулени жени, не мога да преценя дали този факт ме притеснява или не, на съвсем първично ниво.

Индия – следващият имотен балон?

Сигурна съм, че таксита с картинки от Банско са кръстосвали улиците допреди няколко години.

Мери Попинз.

Един голям човек, живял в Тависток. Че къде другаде?

Характерните будки.

Техният външен вид, както и профила на такситата едва ли някога ще бъде променен. В хотела имаше няколко табели от края на 70те, любезно обясняващи, че телексът на хотела може да се ползва от 2 до 4 следобед, но така и забравих да снимам този пореден символ на британския консерватизъм.

Да не забравяме откъде тръгва

почти всичко голямо в музиката.

Една мечта се сбъдва –

Британският музей.

British Museum, Great Russell St, Camden Town, Greater London WC1B 3, UK

Розетският камък

и историята на Шамполион от тази книжка на Магдалина Станчева ме караха да мечтая за живота на археолог – лингвист.

От всички безценни артефакти в музея естествено най-интересни са мумиите. Котешките приличат на играчки, а другите изобщо не изглеждат страшни. Все пак е забавно да си представиш как нощно време се разхождат из залите на музея, играят на шумерска дама или свирят на лири, останали от времето на Орфей.

Say ‘Hi’!

Седмица след кралската сватба

в града всичко все още е сватба.

Човек със сини торби.

Тези балкони

ме карат да мечтая.

Истинският джентълмен винаги носи

бастунче или чадър.

Старо и ново,

най-обичайната гледка в Лондон.

Червенокосо момиче

в Сохо

Тя е траш и не се срамува да си го признае.

Добре дошли на

междугалактическа станция „Уестминстър“.

Очаквайте продължението

Автор: Магдалина Генова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Лондон – на картата:

Tags: Британски музей, Лондон, мумия, Розетски камък, Сохо