Archive for the tag 'Британски музей'

юли 06 2011

Оооооооооообичам Лондон!

Днес отново ще разгледаме Лондон, този път с помощта на Финдли. Приятно четене:

Обичам Лондон!

Обичам Лондон, защото е космополитен и многокултурен. Защото в този град всеки изглежда и прави каквото намери за добре и никой не го одумва. И с тенджера да излезеш на главата, няма да е достатъчно.

Защото всеки говори своя си език и само за 20 минути в метрото можеш да чуеш автентична реч от цял свят – от сикхите и японците до пуерториканците и африканците.

Обичам Лондон, защото мъжете не се притесняват да носят тесни дънки и унисекс чанти (които тук минават за женски бе, педе*ас с педе*ас), а жените да ходят целогодишно боси, полуголи и безобразно пияни.

Обичам Лондон, защото всички пият пред заведенията – юпита, хипстъри и обикновени безделници. Чантите с лаптопите се струпват директно на земята, както и чашите, след като се изпразнят. И защото по улиците има писоари.

Обичам Лондон, защото в Лондон да караш джип тотално не е на мода. За сметка на това са на мода органик кафета и ресторантите, сандвичите, които се правят на място, фаст фууд в кутия, дрехите от 80-те и 90-те, толерантността и усмихнатите хора.

Обичам Лондон, защото има много ейл. И всеки от стотиците барове в Сохо предлага различни марки ейл. Така само в една вечер можеш да имаш няколко различни бирени приключения.

Обичам Лондон, защото на света не е измислен по-добър транспорт от лондонското метро. Защото във влаковете има безжичен интернет, макар и платен. Защото половината център e в ремонт – нови улици, нови фасади, нови спирки на метрото. Защото криза-не криза, музеите са без пари и можеш да снимаш колкото си искаш.

И за да не ви оттегчавам повече (списъкът може да продължи до безкрай), продължавам разказа в картинки.

Музиката е с пари – Лондон

Да, пичове, навсякъде музиката е с пари.

От бар на бар, Лондон

Бар, ейл, бар, ейл, бар, ейл...

около Тауър Бридж днес, Лондон

Някъде около Тауър Бридж, регионът, където някога са били пристанищните складове, днес е един от най-гъзарските квартали на Лондон.

около Тауър Бридж днес, Лондон

Покрай реката, част от финансовото сърце на Лондон.

Насред финансовото сърце на Лондон

Насред финансовото сърце на Лондон

Италианските ресторанти са просто безброй.

Италиански ресторант, Лондон

[geo_mashup_map]

[geo_mashup_location_info]

На Карнаби Стрийт вече няма музика, но има куп други интересни неща.

Карнаби стрийт, Лондон

Из Лондон
Акулата в акция.

Дървените шахти все още не са изчезнали.

Дървени шахти, Лондон

Лондон

Либърти. Да.
Кирайският майстор прави шоу.

Китайски ресторант, Лондон

Фреди Меркюри, Лондон
Фреди!

Ей така, с картата и през ремонтите се оправяме:)

Из Лондон

Из Лондон

Песни и танци на народите.

Великолепния Уестминистър.

Уестминстър, Лондон

Около площад Пикадили, Лондон

Около Пикадили съркъс всичко е в ремонти.

В Сохо има всичкооооооооо.

Сохо, Лондон

На мюзикъл, Лондон

Много мюзикъли се гледат в този град.

Къде без Бритиш Мюзиъм.

Британският музей, Лондон

Паметна плоча за атентатите в Лондон

В памет.

Сейнт Панкрас днес е хотел, международна гара и разкошен за снимки обект.

Гара Сент Панкрас, Лондон

За снимките благодарности на Нервната акула.

Автор: Финдли

Снимки: авторът

Други разкази свързани с [geo_mashup_category_name map_cat="426"] – на картата:
[geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="auto" map_content="global" map_cat="426" auto_info_open="false" marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"]

[geo_mashup_category_name map_cat="426"]

8 responses so far

юли 05 2011

Лондон – пролетни впечатления (1)

Седмицата на Англия продължаваме с впечатленията на Магдалина от Лондон. Приятно четене:

Лондон – пролетни впечатления

първа част

Няколко снимки от Лондон от миналия месец и малко коментари по тях.

Олимпиадата вече е почти навсякъде, което донякъде е много вдъхновяващо, от друга страна се сещам в какво точно се е превърнала тя. На

гара Сейнт Панкрас

висят големи пет кръга.

Оттам тръгва и влака Евростар, който пък ме подсеща как и какво се строи в тази част на Европа, за разлика от някои други места.

Гара Сейнт Панкрас, Лондон

Дама в розово.

Тъй като не съм свикнала тук да срещам често напълно забулени жени, не мога да преценя дали този факт ме притеснява или не, на съвсем първично ниво.

Лондончанка

Индия – следващият имотен балон?

Сигурна съм, че таксита с картинки от Банско са кръстосвали улиците допреди няколко години.

Лондонско такси

Мери Попинз.

Мери Попинс, Лондон

Един голям човек, живял в Тависток. Че къде другаде?

Къщата на Дикенс, Лондон

Характерните будки.

Техният външен вид, както и профила на такситата едва ли някога ще бъде променен. В хотела имаше няколко табели от края на 70те, любезно обясняващи, че телексът на хотела може да се ползва от 2 до 4 следобед, но така и забравих да снимам този пореден символ на британския консерватизъм.

Телефонна кабина, Лондон

Да не забравяме откъде тръгва

почти всичко голямо в музиката.

Музикален магазин, Лондон

Една мечта се сбъдва –

Британският музей.

Британският музей, Лондон

[geo_mashup_map]

[geo_mashup_location_info]

Розетският камък

и историята на Шамполион от тази книжка на Магдалина Станчева ме караха да мечтая за живота на археолог – лингвист.

Розетски камък – Британски музей, Лондон

От всички безценни артефакти в музея естествено най-интересни са мумиите. Котешките приличат на играчки, а другите изобщо не изглеждат страшни. Все пак е забавно да си представиш как нощно време се разхождат из залите на музея, играят на шумерска дама или свирят на лири, останали от времето на Орфей.

Котешки мумии – Британски музей, Лондон

Мумия – Британски музей, Лондон

Say ‘Hi’!

Мумия – Британски музей, Лондон

Седмица след кралската сватба

в града всичко все още е сватба.

Кафене, Лондон

Човек със сини торби.

Улица, Лондон

Тези балкони

ме карат да мечтая.

Балкони, Лондон

Истинският джентълмен винаги носи

бастунче или чадър.

Магазин за джентълмени, Лондон

Старо и ново,

най-обичайната гледка в Лондон.

Ново и старо, Лондон

Червенокосо момиче

в Сохо

Сохо, Лондон

Тя е траш и не се срамува да си го признае.

Магазин за бельо, Лондон

Добре дошли на

междугалактическа станция „Уестминстър“.

Станция Уестминстър, Лондон

Станция Уестминстър, Лондон

Станция Уестминстър, Лондон

Очаквайте продължението

Автор: Магдалина Генова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Лондон – на картата:

4 responses so far

яну 26 2011

Сняг в Лондон (по Коледа и Нова година 2010/2011)

Ако си спомняте по празниците тази година имаше доста затворени летища из Европа, включително и лондонското Хийтроу. На фона на снежния хаос, Таня ще ни разкаже как е изкарала празниците в снежния Лондон. А за тези, които не знаят, сняг в Лондон, означава, че в София е метър :) Приятно четене:

Сняг в Лондон

по Коледа и Нова година 2010/2011

Успявам да избегна неприятности, като си казвам „Think positive!”. Не е фантазия. Доказва го и историята около моя рожден ден, който празнувах в Лондон. Бях на гости на моята приятелка Ваня от ученическите ми години от Зарата (Star Zag наричам Стара Загора, град на поетите и липите, местни бизнесмени са патентовали своето откритие, че е център на Вселената!), живях в нейния апартамент в първа зона. Не бях обикновен турист, а гостенка. Имах само четири дни през декември в града, символ на последната свобода в Европа. Времето беше много лошо, отменени и отложени полети, ала тръгнах с нагласата, че няма да губя нито един миг ценно време. Нито за секунда не съм помисляла, че ще медитирам на някое летище. И точно така стана! Пътувах с low cost на любимия ми Wizz air с билет за около 100 евро, в който влизаше само транспорта, чекирането беше също он-лайн, а бялото вино, което си поръчах, беше за 4 евро, които платих с кредитната карта.

[singlepic id=7839 w=600 h=450 float=center]

Британският национален музей

е по-светъл от Лувъра. От покривните витражи струи светлина, сякаш си в Рая. Най-приятното място там за мен е библиотеката. В Британския музей старините, шедьоврите и фосилите не са само експонати, експерти стоят и предлагат напълно безплатно на гостите обяснения, експерименти, задават въпроси. Повечето музеи в Империята са пълно безплатни.

В Националната галерия на площад “Трафалгар”

видях втората версия на “Мадоната в скалите” на Леонардо. Моята приятелка Ваня твърдеше, че от две години картината е била на реставрация и доста се изненада, като я видя. С нея в училище в Зарата доста сме си говорили за двете картини, които рисува Леонардо. Блажена съм, че преживях точно с нея удоволствието да видя и“Слънчогледите” на Ваг Гог – почти по детски простичко творение, от което струи толкова светлина.

[singlepic id=7844 w=600 h=450 float=center]

Бяхме на концерт след вечерята в “The Crypt”

– под краката ни имаше надгробни надписи, които снимахме. Едно от моите хобита в чужбина е да ходя по концерти (в църквите има най-добрата акустика). Съпреживях с Ваня и концерта класическа музика на Вивалди, хорови изпълнения, творби на Бах с орган в църквата “Saint Martin in the Filds » на Трафалгар. И на Острова, като във Франция в църквите се организират концерти на класическа музика. Българската православна църква изглежда много изостанала в това отношение.
На втората вечер отидохме да гледаме музикъла “Чикаго” в един от музикалните театри край Пикадили, така типични за Лондон. Усещането е невероятно – британската школа се възпитава в артистични училища, където се преподават танци, пеене. Жалко, че в България няма такива театри и толкова добри професионалисти, а нашите артисти само се оплакват. Нивото е на светлинни години, в Лондон няма лоши неща, тук никой не може да си позволи да се излага, обяснява Ваня.

В Лондон снегът е изключение.

Ако навали повече от 20 сантиметра спира транспортът. Случи се точно на втория ден на моята ваканция там. Снежен Лондон има невероятен чар. Според Тишо от Трявна, приятел на Ваня, когато вали сняг, лондончани се страхуват да излизат и са във фейс бук. Другите обаче бяха по парковете – в Hyde Park децата бяха направили огромни снежни човеци.

[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Гринуич край Лондон (ала Бройгел)"]Гринуич край Лондон[/caption]

В Гринуич, гледайки снега от хълма с Кралската обсерватория и Гринуичкия меридиан, по който се пързаляха деца, си спомних за идиличната картина на Брьогел старши. Запечатах това мигновение от хълма на Гринуич и после Ваня ме заведе на едно много специално място за медитация с борови дървета, натежали от снега, едно от които оприличих на пагода.

[geo_mashup_map]

[geo_mashup_location_info]

[singlepic id=7840 w=600 h=450 float=center]

Най-голямата изненада за мен бяха самите англичани.

Толкова години съм робувала на стереотипи, че са студени, а се оказаха много по-големи веселяци от нас, българите. Напомнят ми на деца с витиеватата си интонация. “I love your hat!”, възкликна по детски жена на средна възраст в автобуса на два етажа double deck, докато слизах по стълбичките. Шапката ми made in Bulgaria e ушанка от овчи кожи с малко казашки дизайн. Благодарение на нея и на дългото палто с тигрови щампи оцелях в тези студени четири дни (минус 10 градуса), в които валя сняг на парцали. В Лондон обаче нямаше кой да лови снежинките във въздуха!
Още първия ден ме спряха няколко души, за да ме попитат дали палтото ми е от истински тигър. Когато пихме наливна бира “Гинес” на борда на яхтата „Hispanola“ на Темза, от която се вижда London Eye, някакъв младеж ме нарекохаTiger woman. И на други места ми направи впечатление, че по лондонските кръчми има цели компании мъже, които пият сами, отделно от жените.

[singlepic id=7841 w=600 h=450 float=center]

So British е и кичът, който присъства в британския начин на обличане на местните жени

– панаир на всевъзможни пера и цветя. Пауновото перо е задължителен аксесоар – на фиби, диадеми, брошки, колани, чанти. Англичанките слагат трендафила навсякъде. Кичът е по детски весел. Толкова е шарено весело и купонджийско още от пръв поглед!

[singlepic id=7845 w=600 h=450 float=center]

На връщане към България, точно на гарата Saint Pancras

имаше огромна опашка от пътници за тунела под Ламанша. За части от секундата в съзнанието ми просветна мисълта, че може да чакам много часове и дни самолета за България, като например пътниците на летище „Хийтроу”, за които вървяха съобщения, че са блокирани от много часове, цели дни наред. Снегът и студът бяха блокирали Северна Европа, където се намирах и аз. Извърнах очи към пирамидата от шампанско в центъра на залата на Сейнт Панкрас и усетих, че моят самолет ще излети. И този път! Всичко е в мозъка и способността за внушаване.
И затова

успях да вляза на неделната служба в Уестминстърското абатство.

Неделите не са за туристи, но има свободен вход за църковната служба. Попитах дали може и ни пуснаха да присъстваме на даване на причастие – communion.

[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Гринуички меридиан"]Гринуички меридиан[/caption]

На малкото летище Лутън,

където са нискотарифните авиокомпании, вечерта на 20 декември имаше доста хора. Транспортният хаос се усещаше във въздуха. Реших да пия вино не на Лутън, а в самолета, защото не само вярвах сляпо, но и знаех, че точно моят самолет щеше да дойде.
On the road е философия, която те учи на смирение и позитивно мислене, винаги да намираш този, който ти е нужен. Защото ти е нужен! Логистиката е само детайл, а в края на всеки път винаги се намира по един гуру да те чака. Пак се измъкнах между капките и съм си в България преди коледните празници.
Моите роднини, дъщеря ми Елена и приятелите ми се чудели кога ще се прибера и смятали, че вися в снежния капан на летището. Като чета информациите от медиите и свидетелства на хора, блокирани най-вече на “Хийтроу”, съм убедена, че има хипербола. Защо да се поддаваме на негативни внушения, като можем да мислим позитивно.

Здраве, мир и любов да ни спохожда през светлите празници и през Новата 2011 година!

Автор: Таня Мангалакова

Снимки: авторът

8 responses so far

юни 30 2010

Портвайн не беше ли португалско питие?

Published by under Вили,Лондон

Това заглавие може лееекичко да ви заблуди, но после се сетих – а къде се пие портвайн та да намирам ма’ана :) И сега Вили ще ни заведе до Лондон :) Приятно четене:

Портвайн не беше ли португалско питие?

Това по-долу може и да не е строго пътеписно, но се случва в определена точка на света, a днес нещо ми е едно английско… едно лондонско такова… Даже преди малко за една бройка да цъкна на сайта на Wizzair ;)
Ако ли пък бръкна в торбата с пътешественическите ми емоции, дали ще ми мине?
С една лакърдия за Лондон, естествено ;)

[geo_mashup_map]

Всъщност, може да се каже, че това беше и едно от първите ми впечатления за столицата на Нейно Величество.

<Digimax S500 / Kenox S500 / Digimax Cyber 530>

А само който не е бил там, не знае, че си е истина, което пишат в туристическите диплянки – че е огромен и космополитен град. Казват също и че Лондон няма нищо общо с Англия. Аха си е, сега и аз мисля така. Като изключим къщите. Те са си подобни из почти цяла Великобритания, макар и понякога да поомръзват с еднотипността си, а окото да се пресища от изобилието нацъфтели цветя.

<Digimax S500 / Kenox S500 / Digimax Cyber 530>

И удивително, всеки ходи облечен, както си иска, няма мода! А някои фризьорски салони даже работят и в 23-00ч. Чудех се, защо и за къде ли се контят и лакират посред нощите?

Четете по-нататък>>>

3 responses so far

Older Entries »

Switch to mobile version