Ако си спомняте по празниците тази година имаше доста затворени летища из Европа, включително и лондонското Хийтроу. На фона на снежния хаос, Таня ще ни разкаже как е изкарала празниците в снежния Лондон. А за тези, които не знаят, сняг в Лондон, означава, че в София е метър 
Приятно четене:
Сняг в Лондон
по Коледа и Нова година 2010/2011
Успявам да избегна неприятности, като си казвам „Think positive!”. Не е фантазия. Доказва го и историята около моя рожден ден, който празнувах в Лондон. Бях на гости на моята приятелка Ваня от ученическите ми години от Зарата (Star Zag наричам Стара Загора, град на поетите и липите, местни бизнесмени са патентовали своето откритие, че е център на Вселената!), живях в нейния апартамент в първа зона. Не бях обикновен турист, а гостенка. Имах само четири дни през декември в града, символ на последната свобода в Европа. Времето беше много лошо, отменени и отложени полети, ала тръгнах с нагласата, че няма да губя нито един миг ценно време. Нито за секунда не съм помисляла, че ще медитирам на някое летище. И точно така стана! Пътувах с low cost на любимия ми Wizz air с билет за около 100 евро, в който влизаше само транспорта, чекирането беше също он-лайн, а бялото вино, което си поръчах, беше за 4 евро, които платих с кредитната карта.
[singlepic id=7839 w=600 h=450 float=center]
Британският национален музей
е по-светъл от Лувъра. От покривните витражи струи светлина, сякаш си в Рая. Най-приятното място там за мен е библиотеката. В Британския музей старините, шедьоврите и фосилите не са само експонати, експерти стоят и предлагат напълно безплатно на гостите обяснения, експерименти, задават въпроси. Повечето музеи в Империята са пълно безплатни.
В Националната галерия на площад “Трафалгар”
видях втората версия на “Мадоната в скалите” на Леонардо. Моята приятелка Ваня твърдеше, че от две години картината е била на реставрация и доста се изненада, като я видя. С нея в училище в Зарата доста сме си говорили за двете картини, които рисува Леонардо. Блажена съм, че преживях точно с нея удоволствието да видя и“Слънчогледите” на Ваг Гог – почти по детски простичко творение, от което струи толкова светлина.
[singlepic id=7844 w=600 h=450 float=center]
Бяхме на концерт след вечерята в “The Crypt”
– под краката ни имаше надгробни надписи, които снимахме. Едно от моите хобита в чужбина е да ходя по концерти (в църквите има най-добрата акустика). Съпреживях с Ваня и концерта класическа музика на Вивалди, хорови изпълнения, творби на Бах с орган в църквата “Saint Martin in the Filds » на Трафалгар. И на Острова, като във Франция в църквите се организират концерти на класическа музика. Българската православна църква изглежда много изостанала в това отношение.
На втората вечер отидохме да гледаме музикъла “Чикаго” в един от музикалните театри край Пикадили, така типични за Лондон. Усещането е невероятно – британската школа се възпитава в артистични училища, където се преподават танци, пеене. Жалко, че в България няма такива театри и толкова добри професионалисти, а нашите артисти само се оплакват. Нивото е на светлинни години, в Лондон няма лоши неща, тук никой не може да си позволи да се излага, обяснява Ваня.
В Лондон снегът е изключение.
Ако навали повече от 20 сантиметра спира транспортът. Случи се точно на втория ден на моята ваканция там. Снежен Лондон има невероятен чар. Според Тишо от Трявна, приятел на Ваня, когато вали сняг, лондончани се страхуват да излизат и са във фейс бук. Другите обаче бяха по парковете – в Hyde Park децата бяха направили огромни снежни човеци.
[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Гринуич край Лондон (ала Бройгел)"]
[/caption]
В Гринуич, гледайки снега от хълма с Кралската обсерватория и Гринуичкия меридиан, по който се пързаляха деца, си спомних за идиличната картина на Брьогел старши. Запечатах това мигновение от хълма на Гринуич и после Ваня ме заведе на едно много специално място за медитация с борови дървета, натежали от снега, едно от които оприличих на пагода.
[geo_mashup_map]
[geo_mashup_location_info]
[singlepic id=7840 w=600 h=450 float=center]
Най-голямата изненада за мен бяха самите англичани.
Толкова години съм робувала на стереотипи, че са студени, а се оказаха много по-големи веселяци от нас, българите. Напомнят ми на деца с витиеватата си интонация. “I love your hat!”, възкликна по детски жена на средна възраст в автобуса на два етажа double deck, докато слизах по стълбичките. Шапката ми made in Bulgaria e ушанка от овчи кожи с малко казашки дизайн. Благодарение на нея и на дългото палто с тигрови щампи оцелях в тези студени четири дни (минус 10 градуса), в които валя сняг на парцали. В Лондон обаче нямаше кой да лови снежинките във въздуха!
Още първия ден ме спряха няколко души, за да ме попитат дали палтото ми е от истински тигър. Когато пихме наливна бира “Гинес” на борда на яхтата „Hispanola“ на Темза, от която се вижда London Eye, някакъв младеж ме нарекохаTiger woman. И на други места ми направи впечатление, че по лондонските кръчми има цели компании мъже, които пият сами, отделно от жените.
[singlepic id=7841 w=600 h=450 float=center]
So British е и кичът, който присъства в британския начин на обличане на местните жени
– панаир на всевъзможни пера и цветя. Пауновото перо е задължителен аксесоар – на фиби, диадеми, брошки, колани, чанти. Англичанките слагат трендафила навсякъде. Кичът е по детски весел. Толкова е шарено весело и купонджийско още от пръв поглед!
[singlepic id=7845 w=600 h=450 float=center]
На връщане към България, точно на гарата Saint Pancras
имаше огромна опашка от пътници за тунела под Ламанша. За части от секундата в съзнанието ми просветна мисълта, че може да чакам много часове и дни самолета за България, като например пътниците на летище „Хийтроу”, за които вървяха съобщения, че са блокирани от много часове, цели дни наред. Снегът и студът бяха блокирали Северна Европа, където се намирах и аз. Извърнах очи към пирамидата от шампанско в центъра на залата на Сейнт Панкрас и усетих, че моят самолет ще излети. И този път! Всичко е в мозъка и способността за внушаване.
И затова
успях да вляза на неделната служба в Уестминстърското абатство.
Неделите не са за туристи, но има свободен вход за църковната служба. Попитах дали може и ни пуснаха да присъстваме на даване на причастие – communion.
[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Гринуички меридиан"]
[/caption]
На малкото летище Лутън,
където са нискотарифните авиокомпании, вечерта на 20 декември имаше доста хора. Транспортният хаос се усещаше във въздуха. Реших да пия вино не на Лутън, а в самолета, защото не само вярвах сляпо, но и знаех, че точно моят самолет щеше да дойде.
On the road е философия, която те учи на смирение и позитивно мислене, винаги да намираш този, който ти е нужен. Защото ти е нужен! Логистиката е само детайл, а в края на всеки път винаги се намира по един гуру да те чака. Пак се измъкнах между капките и съм си в България преди коледните празници.
Моите роднини, дъщеря ми Елена и приятелите ми се чудели кога ще се прибера и смятали, че вися в снежния капан на летището. Като чета информациите от медиите и свидетелства на хора, блокирани най-вече на “Хийтроу”, съм убедена, че има хипербола. Защо да се поддаваме на негативни внушения, като можем да мислим позитивно.
Здраве, мир и любов да ни спохожда през светлите празници и през Новата 2011 година!
Автор: Таня Мангалакова
Снимки: авторът
Tags: Saint Pancras, Англия, Британски музей, Великобритания, Гринуич, кич, коледен пазар, Лондон, пазар
