Продължаваме мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през нея, навлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век, влязохме в Досън (Доусън), после се занимавахме с мъжки удоволствия там, после пресякохме границата на Аляска, обиколихме полуостров Кенай, ловихме сьомга в реките на Аляска, после стигнахме и разгледахме Северния ледовит океан 🙂 За последно тръгнахме назад в посока Канада.

Днес продължаваме със северните част на Канада

Приятно четене

 Към Аляска с мотор

22 и 23 ден

Канада: от Swan Lake до Принц Рупърт

За наш късмет моторите не пострадаха през нощта отвън, макар обстановката наоколо въобще да не вдъхваше доверие.

На следващата сутрин потеглихме около 9 сутрин.

На излизане от Whitehorse

спряхме за момент за снимка:

Преминахме през места които видяхме на път за отиване.

Teslin (индианско селище)

беше едно от тях (http://en.wikipedia.org/wiki/Teslin,_Yukon)

Около 2 следобяд стигнахме до

Лебедово езеро (Swan Lake), Британска Колумбия,

където спряхме за дрямка. Краткият отдих беше добре дошъл защото отново заспивах по пътя.

Този път не пропуснах да се огледам наоколо:

Cassiar Highway:

Стигнахме и до миля 833 на Alcan Highway, точно

преди Watson Lake, където се намира Jake’s corner –

Watson Lake, Юкон Y0A, Канада

имаше бензиностанция и място където може да се хапне.

Оттук започва и знаменития с планински гледки Cassiar Highway, който ни беше връзката до Prince Rupert, където ни чакаше ферибота.

Там се наложи да чакаме кола-водач, тъй като

имаше горски пожари и бяха затворили свободно движение

Оказа се, че ние следвахме последната кола не само за този, но и за следващите няколко дни, защото затвориха този път поради все по-голямата опасност от горски пожари в близост до пътя. Интересното беше, че ние с дни наред чухме въпроса „Ще бъде ли отворен този път?“ мислейки че става въпрос за сняг… Знаехме че снегът се е стопил, но не се сетихме да се съобразяваме с други природни условия. Винаги е добре да се провери drivebc.ca преди пътуване

Докато следвахме водача, мама черна мечка с дечица пресече пътя пред нас. След малко отново спряхме за известно време… Най-накрая на водача му писна да чака с нас, и ни остави да продължим сами до другата бариера.

Когато стигнахме до следващата бариера, се срещнахме с 4-ма израелци. Те бяха на BMW-та от рода на чисто нови 1200 GS издокарани с каквото може, и чакайки да ги пуснат през бариерата, пушеха пури. Запознахме се. Оказа се че единият от тях е половин българин. Той сподели, че майка му е от Пловдив, но за съжаление самият той никога не е бил там. Като човек живял в Пловдив години наред, аз започнах да говоря разпалено за този град 🙂

На сбогуване аз и колегата им дадохме нашите билети за канкан шоуто в Dawson. Билетите важат за цял сезон, и се надявам че са ги ползвали и че шоуто им е харесало.

За съжаление, също така трябва да споделя някои неприятни новини… по-късно научихме, че израелците (не съм сигурен кой точно от тях) са катастрофирали по Dalton, на път за Северния океан… Разбрах че един от тях е имал злополука, оставили са мотоциклета край пътя. Надявам се вече да е добре и Новата година да го е посрещнала с планове за нови пътешествия.

Снимка от случилото се:

Катастрофата (http://advrider.com/forums/attachment.php?attachmentid=271674&stc=1&d=1308438945)

Повече  подробности за злополуката в тази тема в ADVRider:

http://advrider.com/forums/showthread.php?t=697785

Dease lake:

Минахме участъка с горските пожари и започнахме да се наслаждаваме на гледките.

Спрях да щракна тази снимка:

Dease lake

Чух необикновен шум от мотора, но не можах да разбера къде беше… Дръпнах настрана и чаках колегата да се върне, след като му обясних проблема. Той яхна моя мотор и го покара за известно време, опитвайки се да разбере какво е станало. Оказа се че веригата се е разтегнала, и започна да опира в единия от пластмасовите предпазители. Решихме да продължим и да я стегнем по-късно.

Проблема беше че по-рано аз отново реших да подмина бензиностанция. Съветът който най-често получихме е да заредим където има бензиностанция, дори да имаме гориво. След проблема с веригата ние закъсняхме за бензиностанцията в Dease Lake. Когато пристигнахме там, беше вече затворено, а ние почти нямахме гориво… Решихме да продължим напред за да наваксаме разстояние и да спрем на следващата бензиностанция на около 80 км, за да чакаме докато отвори сутринта. Надявахме се да намерим място за нощувка.

Скоро започна и да вали. Това беше едва втория път да ни вали дъжд за цял месец, като първия път преваля само за около час. За наше разочарование наистина валеше, и аз нямах търпение да се измъкна от водата тъй като ботушите ми бяха подгизнали.

Стана наистина тъмно, и с дъжда вече нищо не се виждаше. Стигнахме до следващата бензиностанция намираща се в

малко селище по пътя – Iskut,

и решихме да останем до сутринта. Освен бензиностанция, имаше няколко къщи и училище. Iskut е индианско или, както е правилното в Канада название, First Nations* селище. Опитахме се да намерим сухо място пред бензиностанцията, но нямаше такова.

Направихме обиколка и видяхме училището. Решихме да пренощуваме там, намерихме подслон върху бетона под козирката на входа:

Колегата реши да спи между моторите, аз се настаних до задните гуми. Близо до дъжда, но на сухо:

Не помня да съм бил толкова щастлив някога през живота си  заради местенце със сух бетон. Аз се настаних колкото се може по-удобно, с надуваемия дюшек и спалния чувал. Нали затова съм ги помъкнал? Колегата, боейки се че някой ще мине да ни се кара, спа между моторите със всички дрехи и шлем на главата.

Някои данни от деня, снимката е направена от колегата в 5:30 на следващата сутрин:

23 ден

Колегата е станал рано сънувайки че някой през нощта го е издърпал измежду моторите, и той е съдрал седалката на моя мотор мъчейки се да се хване за нещо…

Аз по същото време спах безгрижно:

Най-много се притеснявах че ще бъдем заварени както спим върху цимента от куп деца които са дошли на училище… За наш късмет този ден се падна в неделя. След време аз също се събудих, и колегата ми каза за сънищата си. Аз го бъзиках че седалката ми наистина е съдрана, като че ли разказаното от него наистина се е случило, може би са били извънземни, и да вземе да се провери за разрези по тялото  😀

Пих кафе и започнах да се оглеждам наоколо. Още веднъж къмпинга ни от снощи:

Невероятни планини, а и дъждът вече беше спрял:

Ако мога да опиша това масто с една дума, би било „Спокойствие“…

Започнахме да чакаме пред бензиностанцията, но беше още много рано, поне 2-3 часа докато отворят…

Решихме да караме до края на Iskut,

може би пък да има табела да ни каже колко далече е следващата бензиностанция. Нямахме късмет, и се върнахме. Тръгнахме да търсим нещо за ядене. Отбихме се до каквото ни приличаше на мотел, но беше затворено.

Затова пък намерихме нов приятел:

Колегата погледна през прозореца на мотела и почука. Оказа се че собствениците още спят, но ни чуха и станаха: „Никакъв проблем, заповядайте вътре, ще ви направим закуска. “ Стопаните се оказаха двама братя близнаци, Ed и John:

Казаха ни че кучето се казва Джак.
Добре ни нахраниха:

Разказаха ни как живеят. Преди време когато са работели в гората са застреляли гризли в самозащита. След това са имали куп проблеми, някой на държавна позиция не спрял да съди този който е застрелял мечока. Всичко накрая е минало добре – добър адвокат го е защитил успешно. Харесват мотористи и се надяват да ги привлекат като клиентела.

Високо препоръчано място, не мога да се отблагодаря достатъчно и на двамата за гостоприемството:

Върнахме се до Iskut и заредихме.

Потеглихме отново по Cassiar,

където гледките проължиха да изумяват.

Лиса вече се връщаше със закуска:

Пътя напред, тук отново спряхме да починем поради умора:

Още веднъж спряхме да заредим, този път на Bell 2 Lodge (http://bell2lodge.com/), невероятно красиво място:

Bell 2 Lodge

След като платих за бензина се обърнах да излизам. Сладураната зад касата закачливо ме подсети: „Не си забравяй кредитната карта“, като ми я подаде. Аз се засрамих, но отвърнах: „Иначе какво, до мола ли отиваш?“

Въпреки че трябваше да изминем 400 мили (~640 km) за днес решихме да се отбием за да разгледаме Stewart и Hyder. Ето това беше маршрута с отбивката:

http://www.google.com/maps?saddr=Iskut,+BC,+Canada&daddr=Hyder,+AK+to:Prince+Rupert,+BC,+Canada&hl=en&sll=56.010285,-129.157665&sspn=5.874615,19.753418&geocode=FXV3cgMdm5xA-CnvfAS-Xob3UzFowCNP3iGjEA%3BFZ08VQMdYO8_-Cn3MzfjhtELVDEMp4WY0khVAg%3BFWGlPAMdHp07-ClpRX9rE9VyVDESVtlND-MHcQ&oq=Hyder&vpsrc=0&mra=ps&t=h&z=6

Още докато направихме отклонението по Stewart Highway, видяхме някои от местните минувачи:

Отдавна не бях показвал меца. Извинявам се за снимката, напраеих я в движение, но поне успях да хвана мечката в кадър.

Още от този панорамен път:

Стигнахме и до Bear Glacier (Мечешки ледник):

Още информация и снимки:

http://www.env.gov.bc.ca/bcparks/explore/parkpgs/bear_gl/

Скоро стигнахме и до

Stewart (Стюарт)

Основаването на това селище е свързано с търсене на злато, от двама братя – Джон и Робърт Стюърт (http://stewartbchyderak.homestead.com/homepage.html).

Така и така сме толкова близо, решихме да отидем и до

Hyder, градче което е в Аляска.

Отново в Аляска:

Пътят на обратно:

Интересното беше, че това селище може да се стигне по земя единствено от Канада. Това е най-източното населено място в Аляска. Повече може да се прочете тук: http://en.wikipedia.org/wiki/Hyder,_Alaska
На връщане отново минахме границата 🙂 Митничаря ми погледна паспорта, и възкликна: „България?!?!“ Оказа се че той е учил един семестър в София като студент. Много му е харесало.

На връщане отново опитах да снимам глетчера:

Скоро отново стигнахме до главния път до

Prince Rupert

Навлязохме и в участъка който се съединява със магистрала номер 16:

Красиво, но стана студено. Спряхме за кратка почивка:

Колегата като че ли го сърби главата 😀 Или това, или маха тапите от ушите:

Най-накрая

стигнахме до Prince Rupert, вечерта преди да тръгне ферибота!!!

Търсейки пристанището, аз забелязах този залез. Дори се върнах втори път тук, за да го снимам:

Докато търсихме пристанището, забелязах още един колега на KLR 650. Свирнах му и помахах, като той също отвърна. След като се оправихме с билетите, питахме къде може да пренощуваме. Казаха ни че в чакалнята на пристанището не се спи, но може да останем навън. Навън беше студено, и затова питахме за мотел или хостел.

След като ни упътиха, намерихме индийски ресторант където спряхме за вечеря. По едно време гледам че някакъв човек се върти около моторите. Излязох навън да го питам с какво можем да му помогнем. Оказа се колегата на който махнах по-рано. Запознахме се – казва е Adrian (Ейдриън), и е швейцарец. Той се е изкефил че някой му е обърнал внимание и тръгнал да ни търси за дружинка. Той също ще пътува с ферибота следващата сутрин, и се уговорихме да се съберем.

След вечеря намерихме хостела. Изпросихме си паркинг зад къщата, но беше стръмно. Както и да е, не са на улицата, на сутринта ще измислим как да ги тикаме нагоре…

Беше забавно, имаше характери от къде ли не. Момиче пътуваше сама с кучето си, и учтиво ни пита дали кучето ни притеснява. Тя се заговори навън с колегата, докато някой ги е скастрил през прозореца заради шума 😀 Не бях аз, поне аз нищо не чух. Това ни беше стаята в хостела:

Очаквайте продължението

*Езиците, които не правят разлика между индианец и индиец им се налага да измислят какви ли не евфемизми, променящи се във времето 😉 – бел.Ст.

Автор: Александър Петков

Снимки: авторът

Други разкази, свързани с Аляска – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

Tags: Bear Glacier, Cassiar Highway, Dease lake, Hyder, Iskut, Jake’s corner, Prince Rupert, Stewart, Swan lake, Teslin, Watson Lake, Whitehorse, Британска Колумбия, глетчер, Канда, Към Аляска с мотор, Лебедово езеро, ледник, мотор, планини, Стюарт, Таслин

Днес ще ходим на хладно. Ама толкова хладно, че чак злато започва да тече по ручеите – Наталия ще ни води до един от градовете на Златата треска в Дивия запад – Баркървил, Британска Колумбия.

Приятно четене:

По земите на Златната треска

Карибу, Британска Колумбия. Канада.

Историята на Британска Колумбия е обвързана неизменно с откриването на злато през 1850 в централната част на провинцията, известна като окръг Карибу (Cariboo district). Най-голямата находка е около Ричфилд, малко по-късно селището е приеминувано на Баркървил (Barkerville).

Днес Бaркървил е град-музей,

където никой не живее. Заплаща се такса при влизането. Безспорно това е едно от най-историческите места за нова държава като Канада, интересна туристическа атракция, заслужаваща си да бъде посетена ако имате път на сам!
През 1860 Баркървил е бил най-големият град в западна Канада с население около 30 000 души. Тогава Ванкувър е бил съвсем малко и невзврачно градче.

Търсачите на злато от Калифорния, Австралия и от много други части на света доплували до Виктория, разположена на остров Ванкувър, за който град вече разказах на страниците на patepis.com. Виктория е билa единствената отправна точка (порт) и възможност за достигане на земите на континенталната част на Британска Колумбия, където започва златната треска през 1857 в района на Карибy.

Градчето Ричфилд е преименувано нa

Бaркървил,

след като Били Бъркър, който пристигнал значително късно е попаднал на богата златна жила. След като е прокопал 30 метра е достигнал до много твърда глина, но пробивайки твърдият слой достига до злато. Много злато! От този момент всички са започнали да копаят шахти по неговият метод, неизползван до тогава, вместо да пресяват с панер, както сме виждали по старите филми.

Били Баркър става милионер, но по-късно, отдаден на разгулен живот загубва цялото си богатство и умира в приют за бедни във Виктория, където е и погребан.

При последното ни посещение там минахме покрай гробището, разположено сред много зеленина, близо до брега на оакеана. Мястото наистина излъчваше някакво особено удухотворено спокойствие. И ако живота на Били е завършил толкова безславно то поне мястото на вечната му почивка е малка компенсaция, че все пак почива сред красота.

Пътуваме за Баркървил.

Природата около Баркървил е живописно красива. Това се улавям да го казвам май за всяка една област, където сме пътували из Канада:) В планините наоколо има ценни минерали и мнооого злато. Само чакат да бъдат открити. Може би следваща златна треска тепърва предстои. Често разхождащите се туристи попадат на късчета самородно злато.

Дейвид (съпругът ми) също преди много години е намерил късче на стойност около 400 $ за времето си. Така, че призив 🙂 към енергичните и решителните: ако не се страхувате от работа с лопата – заповядите, може би точно Баркървил е идеалната туристическа дестинация за вас! 😉 Какво по-добро от това да се съчетае приятното с полезното! Т.е хем ваканция, хем току виж някой е станал милионер! Само вмъквам, че на наш познат сина си е закупил земя + нужната му машинария в съседното до Бaрървил градче Уелс. Въпросният младеж живее в Калгари, но през летните месеци прекарва доста време в имота си в Уелс.

Паркингът и входът към Бaрkървил, сега са част от национален парк

Вече сме на територията на градчето, вниманието ни привлича ето тази снимка с нагледно обеснение кога, как и какво се е случило тогава…

Историята на Баркървил

Централната улица и дървената англиканска църква, построена изцяло от дървесина от растящите наоколо дървета. В дясно на снимката е бръснарницата.
Главната улица на Баркървил, изглежда и сега по същия начин, както през 1860.

Главната улица

 
Повечето сгради са повдигнати, като на кокили, защото всичко се е превръщало в тиня през пролетта и ранното лято. Често потока (Williams Creek) е преливал и наводнявал градчето, когато топящите се от планините снегове са се вливали в него.

Атракции за туристи

Всички покриви са стръмно наклонени, заради снега през зимата. Тук в планините зимата е много дълга и тежка, снега си отива едва към края на Май. Бaркървил е на 1 290 метра над морското равнище.

Спираме за снимка пред пекарната,

Пекарната

която е била изключително вaжна за живеещите тук. Плодовете и зеленчуците са се доставяли от 800 км от New Westminster, селище около Ванкувър, а в наши дни – официално квартал от космополитния град.

През летните месеци жителите на най-близкото градче Уелс се превъплъщават в актьори по улиците. Пресъздават духа на старото време.

Трапезария

Kъща по главната улица. Няма съмнение, че това е една от най-престижните трапезарии за времето си в Баркървил.

Модерна за времето си гостна.

Гостна

Бръснарят-зъболекар

Често бръснарят е влизал и в ролята на зъболекар. Няма как, неволята учи.

Училището

Училището. Веещият се бритaнски флаг, напомня, че тук е била бритaнска колония. Малката сграда зад училището е било жилището на учителя. (Винаги съм си представпл, че Том Сойер е ходил в подобно училище – бел.Ст.)

Вече съвсем на края на града се натъкваме на няколко подобни китайски къщи.

Къщите на китайците

По време на златната треска тук са пристигнали и много китайци. Обикновено са вършили работа, която другите не са искали. Принуждавани са били да живеят в края на града.

Местният издател

Тук се е издавал местният вестник.

Машината за злато ;)

Приспособление за отсяване на злато от водите на потока.

Златоносният поток Уилямс

Това е потокът Williams Creek, където първоначално е открито злато от местните индианци чрез пресяване. След като Били Бaркър е прокопал шахта и е попаднал на златна жила, златотърсачите са изоставили метода на пресяването и са започнали да копаят по неговия пример.

Останки

Останки от миналото.

Над златната жила

Точно тук Били Бaркър е попаднал на златна жила, на 30 метра дълбочина.

 Винаги е било важно дъждовната вода да се събира.

Гробището

Гробището е върху стръмен наклон, равната земя е била прекалено скъпа.

Гробището

Корени

Аххх напиращите корени… Животът!!! Вечният конфликт между живота, смъртта и оставащата ни надежда за възскресение. Средната възраст на мъжете, погребани в гробището е около 35 години! Мъже в разцвета си, но покосени съвсем рано от смъртта… Изключително тежките условия на живот, тежка работа, невитаминозна храна и много пиене са причините за краткия живот на златотърсачите. Попаднахме и на мъж с руско име. По време на златната треска наистина са дошли авантюристи от всички краища на света да опитат късмета си или… да оставят костите си.

Баркървил

Прекрасен ден в началото на Септември! Радвам се, че си го подарихме! Попаднахме на място съхранило атмосферата на събитията ставали по тези земи през втората половина на 19 век. Интересно и вълнуващо преживяване. Не го пропускайте, ако сте се озовали в Британска Колумбия. Частица екзотика от Дивия запад! Невероятно!

Днес, дори и в нашия град по стените на кръчмите все още присъства с привкус на носталгия, спомена от времето на златната треска кипяла по тези земи.

Автор: Наталия Х.

Снимки: авторът

Още разкази от Канада  – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ!

Tags: Barkerville, British Columbia, canada, Cariboo district, Баркървил, Британска Колумбия, златна треска, Канада, карибу

Днес тръгваме на едно пътешествие, което (поне аз) сме виждали само по телевизията – хващаме моторите и тръгваме към крайния Север на Америка – там, където тираджиите карат по ледени реки. Започваме, разбира се, с по-южната и топла част на Канада 😉 Александър ще бъде наш водач.

Приятно четене:

Към Аляска с мотор

първи и втори ден

През Канада

И така, след цяла зима в очакване и неизвестност дали нашето пътешествие ще се случи, аз и колегата потеглихме към Канадската граница. Плана беше да пресечем границата през Юрика, и да спрем за най-добрия хамбургер в САЩ, the bubba burger:

До Юрика имаше около 3-4 часа път, през които минахме покрай Flathead Lake:

Често ми се удава да посещавам това езеро, тъй като е най-голямото естествено сладководно езеро в западната част на континенталните САЩ, и е доста популярна дестинация за отдих. А през този ден имаше и повече „природа“ от обикновено, съвсем леко покрита с бански 😀

Повече за това езеро тук:
http://en.wikipedia.org/wiki/Flathead_Lake

Продължихме към Eureka, а вятъра едва не ме смъкна. Това често се случва тук, вятърът в прерията не е шега работа… А и като че ли имаме всички елени, които са обучени камикадзе. Видят ли те и се понасят като стрела към теб. Направи ми впечатление че навсякъде другаде елените бягат в обратната посока 😀

Стигнахме до Eureka,

а там ни очакваше първото разочарование–ресторантът вече не съществуваше… Едно време този ресторант предлагаше хамбургер №1 в САЩ:

Заредихме, така или иначе сме спрели, пък и няма да видим наши цени за гориво в лизкото бъдеще, яхнахме возилата и се запутихме към границата:

Вече минаваме през граничния пункт: имате ли оръжие, имате ли алкохол, били ли се подсъден някога и тн… Имах алкохол и спрей за мечки ама казах не.

Веднага ни стана ясно че сме в Канада, където и да се обърна, гледката беше като от пощенска картичка:

Привечер пристигнахме до

Fairmont Hot Springs – курортно градче с горещи извори:

http://en.wikipedia.org/wiki/Fairmon…itish_Columbia

Аз веднага реших да търся нещо за ядене по-достъпно и автентично, така намерихме гръка Тони. Поговорихме си за стария свят, аз си хапнах здраво, дори се върнах за 2-ри дюнер 😛

След това намерихме,

къмпинг

офисът беше затворен, но решихме да се оправяме със заплащането на сутринта:

Оглеждайки се наоколо (снимката е от сутринта, но карай…)

Някои статистики от първия ден:

Накрая се поздравихме по случай успешно приключен първи ден от пътешествието:

Ден втори. 15 Май

На другия ден станахме, аз си правих кафе (трябва да го имам), събрахме палатките, и айде към офиса да си платим. Накратко казано, излезе ни доста солено, не съм вярвал че някой може да иска такива пари за пръст. Кактои да е, потеглихме, минахме през Radium Hot Springs, жалко че не спряхме да се цопнем в горещите извори:

http://en.wikipedia.org/wiki/Radium_…itish_Columbia

ГПС-а ни поведе през

Kootenai National Park,

неочаквано и невероятно. Ето това беше трафикът по пътя там:

Отново гледки, които спираха дъха:

Тук бяхме спрели някъде в парка за почивка:

Доверявайки се на ГПС-а, изпунахме съвсем Banff National Park, а наистина ми се искаше да го видя. Продължихме на север, към

Jasper National Park,

една от главните атракции в Алберта, и ако сте там не го пропускайте в никакъв случай. Минахме да видим

езерото Louise,

което аз не харесах. Беше още замръзнало, а и претенциозния хотел построен точно там хич не помогна:

Тук няма диво, айде да си тръгваме… По-нататък преминахме през пропуска на знаменития

Ice Fields Parkway,

платихме си $9 на парче и започнахме да се оглеждаме. А наистина си имаше за какво…

Умрях от студ…. Забравих да спомена че подминахме бензиностанция станция, а следващата беше на около 150-200 мили разстояние. Аз я видях, но нищо не казах, и това не беше добро решение. Аз щях да изкарам, но колегата минаваше само 35 мили на галон (авторът използва необичайните за Канада неметрични единици. По принцип в Канада е валидна метричната система: метри, километри, килограми, литри – бел.Ст.)

Ето тук на върха на прохода си осъзнахме грешката:

Малко по-нататук колегата спря да премести гориво от едната страна на резервоара в другата, където всъщност се издърпва. Тук вече сме в Jasper, жалко защото заради тревогите с горивото не спряхме да направим снимки които иначе не бихме пропуснали:

Май нищо не стана, но продължихме, очаквайки всеки момент да свърши горивото. Аз предложих да изкараме бензин от моя резервоар, но той не ще.

За пръв път през това пътешествие видях лосове, ако го казвам правилно на български:

Аз спирах за снимки, на колегата не му беше до това и той търсеше станция с гориво. Стигнахме до

градчето Jasper

Намерихме (бензино)станцията най после и се спасихме от бутане.

По едно време тази двойка спира да ни заприказва, запознахме се с тях, човекът ни каза, че и те пътуват с мотор за отдих, и си поговорихме доста време. Дадоха ни препоръки къде да спрем, а и къде да хапнем, така и така сме спрели. Не пропуснаха да ни питат–с какво можем да помогнем, трябва ли ви нещо? Това са Kathy i Mitch:

Ресторантът, който препоръчаха, беше точно до бензиностанцията и аз се нахвърлих върху калмарите:

Имаше и друга местна природа, дето ни хвана окото, че и моторите май хванаха нейното:

Kathy and Mitch се върнаха, 2 часа по късно, да проверят дали не се нуждаем от нещо!!

След като най-накрая успяхме да привършим на станцията, денят беше решил да приключи с нас. Опитахме се да намерим място да опънем палатки, но уви, наоколо къмпинг нямаше. Аз няколко пъти споделих просто да спрем някъде по пътя на подходящо местенце и да прекратим –колегата не ще да прави каквото и да е, което може да се интерпретира като нарушение, така че продължихме…

Добре, ама и на мотел не щеше. След като стигнахме до такъв, а и

в национален парк цените са съответно грандиозни

Човекът на рецепцията ни посъветва, така и така отивайте малко по-нагоре по пътя, къмпингът е затворен, но минете около бариерата.

Стигнахме дотам-той пак не ще, кво ако някой се покаже. Офф, както и да е, пръдлжавамепо пътя, но комарите започнаха да стават страшни –през Май и на север!!! Пак пуснах идеята да спим някъде из гората, а той – „абе ти само искаш да се хвалиш по форумите…“ Аз по същото време искам само да опъна палатка, докато е още светло, а и вече изминахме 100-тина мили само докато търсим къмпинг. Поне гледката продължаваше да бъде великолепна:

Накрая наистина взе да става тъмно, и

все пак спряхме в гората за да опънем палатки

Забележете мрежата против комари, и аз нахлузих моята че тия кръвопийци бяха безпощадни:

Колегата отиде да се поогледа докато аз вадих бири. Върна се и каза:

„Да знаеш, че имаме комшии“

Аз реших да вържа всички припаси на разстояние от нас, високо в дърво, и да не се тревожа. Така и приключи вторият ни ден, ето и някои статистики:

Очаквайте продължението

Автор: Александър Петков

Снимки: авторът

Други разкази, свързани сКанада – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

Tags: Fairmont Hot Springs, GPS, Ice Fields Parkway, Jasper, Jasper National Park, Kootenai National Park, Louise, Алберта, биричка, Британска Колумбия, граница, езеро, елен, Канада, карибу, лос, мечка, Монтана, мотор, планинска коза, почивка, ресторант, САЩ, щат