Етикети: Британска Колумбия

Към Аляска с мотор (22 и 23 ден): Канада – от Лебедово езеро до Принц Рупърт 2

Към Аляска с мотор (22 и 23 ден): Канада – от Лебедово езеро до Принц Рупърт

Продължаваме мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през неянавлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век, влязохме в Досън (Доусън), после се занимавахме с мъжки удоволствия там, после пресякохме границата на Аляска, обиколихме полуостров Кенай, ловихме сьомга в реките на Аляска, после стигнахме и разгледахме Северния ледовит океан 🙂 За последно тръгнахме назад в посока Канада.

Днес продължаваме със северните част на Канада

 

Приятно четене

 Към Аляска с мотор

22 и 23 ден

Канада: от Swan Lake до Принц Рупърт

За наш късмет моторите не пострадаха през нощта отвън, макар обстановката наоколо въобще да не вдъхваше доверие.

На следващата сутрин потеглихме около 9 сутрин.

На излизане от Whitehorse

спряхме за момент за снимка:

Самолет – Whitehorse, Канада

 

 

Преминахме през места които видяхме на път за отиване.

Teslin (индианско селище)

беше едно от тях (http://en.wikipedia.org/wiki/Teslin,_Yukon)

 

Около 2 следобяд стигнахме до

Лебедово езеро (Swan Lake), Британска Колумбия,

където спряхме за дрямка. Краткият отдих беше добре дошъл защото отново заспивах по пътя.

Този път не пропуснах да се огледам наоколо:

 

 

Треви – Swan Lake, Канада

 

 

 

Cassiar Highway:

Стигнахме и до миля 833 на Alcan Highway, точно

преди Watson Lake, където се намира Jake’s corner –

Watson Lake, Юкон Y0A, Канада

 

имаше бензиностанция и място където може да се хапне.

Cassiar Highway, Канада

 

 

 

Оттук започва и знаменития с планински гледки Cassiar Highway, който ни беше връзката до Prince Rupert, където ни чакаше ферибота.

Там се наложи да чакаме кола-водач, тъй като

имаше горски пожари и бяха затворили свободно движение

Оказа се, че ние следвахме последната кола не само за този, но и за следващите няколко дни, защото затвориха този път поради все по-голямата опасност от горски пожари в близост до пътя. Интересното беше, че ние с дни наред чухме въпроса “Ще бъде ли отворен този път?” мислейки че става въпрос за сняг… Знаехме че снегът се е стопил, но не се сетихме да се съобразяваме с други природни условия. Винаги е добре да се провери drivebc.ca преди пътуване

Камион – Канада

 

 

 

Докато следвахме водача, мама черна мечка с дечица пресече пътя пред нас. След малко отново спряхме за известно време… Най-накрая на водача му писна да чака с нас, и ни остави да продължим сами до другата бариера.

Когато стигнахме до следващата бариера, се срещнахме с 4-ма израелци. Те бяха на BMW-та от рода на чисто нови 1200 GS издокарани с каквото може, и чакайки да ги пуснат през бариерата, пушеха пури. Запознахме се. Оказа се че единият от тях е половин българин. Той сподели, че майка му е от Пловдив, но за съжаление самият той никога не е бил там. Като човек живял в Пловдив години наред, аз започнах да говоря разпалено за този град 🙂

На сбогуване аз и колегата им дадохме нашите билети за канкан шоуто в Dawson. Билетите важат за цял сезон, и се надявам че са ги ползвали и че шоуто им е харесало.

За съжаление, също така трябва да споделя някои неприятни новини… по-късно научихме, че израелците (не съм сигурен кой точно от тях) са катастрофирали по Dalton, на път за Северния океан… Разбрах че един от тях е имал злополука, оставили са мотоциклета край пътя. Надявам се вече да е добре и Новата година да го е посрещнала с планове за нови пътешествия.

Снимка от случилото се:

Катастрофа – Към Аляска с мотор, Канада

Катастрофата (http://advrider.com/forums/attachment.php?attachmentid=271674&stc=1&d=1308438945)

 

 

 

Повече  подробности за злополуката в тази тема в ADVRider:

http://advrider.com/forums/showthread.php?t=697785

Dease lake:

Минахме участъка с горските пожари и започнахме да се наслаждаваме на гледките.

Спрях да щракна тази снимка:

Dease lake  – Към Аляска с мотор, Канада

Dease lake

 

 

 

Чух необикновен шум от мотора, но не можах да разбера къде беше… Дръпнах настрана и чаках колегата да се върне, след като му обясних проблема. Той яхна моя мотор и го покара за известно време, опитвайки се да разбере какво е станало. Оказа се че веригата се е разтегнала, и започна да опира в единия от пластмасовите предпазители. Решихме да продължим и да я стегнем по-късно.

Проблема беше че по-рано аз отново реших да подмина бензиностанция. Съветът който най-често получихме е да заредим където има бензиностанция, дори да имаме гориво. След проблема с веригата ние закъсняхме за бензиностанцията в Dease Lake. Когато пристигнахме там, беше вече затворено, а ние почти нямахме гориво… Решихме да продължим напред за да наваксаме разстояние и да спрем на следващата бензиностанция на около 80 км, за да чакаме докато отвори сутринта. Надявахме се да намерим място за нощувка.

Скоро започна и да вали. Това беше едва втория път да ни вали дъжд за цял месец, като първия път преваля само за около час. За наше разочарование наистина валеше, и аз нямах търпение да се измъкна от водата тъй като ботушите ми бяха подгизнали.

Стана наистина тъмно, и с дъжда вече нищо не се виждаше. Стигнахме до следващата бензиностанция намираща се в

малко селище по пътя – Iskut,

и решихме да останем до сутринта. Освен бензиностанция, имаше няколко къщи и училище. Iskut е индианско или, както е правилното в Канада название, First Nations* селище. Опитахме се да намерим сухо място пред бензиностанцията, но нямаше такова.

Направихме обиколка и видяхме училището. Решихме да пренощуваме там, намерихме подслон върху бетона под козирката на входа:

Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Колегата реши да спи между моторите, аз се настаних до задните гуми. Близо до дъжда, но на сухо:

Към Аляска с мотор, Канада

Не помня да съм бил толкова щастлив някога през живота си  заради местенце със сух бетон. Аз се настаних колкото се може по-удобно, с надуваемия дюшек и спалния чувал. Нали затова съм ги помъкнал? Колегата, боейки се че някой ще мине да ни се кара, спа между моторите със всички дрехи и шлем на главата.

Някои данни от деня, снимката е направена от колегата в 5:30 на следващата сутрин:

GPS данни, ден 22 – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

 

23 ден

Колегата е станал рано сънувайки че някой през нощта го е издърпал измежду моторите, и той е съдрал седалката на моя мотор мъчейки се да се хване за нещо…

Аз по същото време спах безгрижно:

Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Най-много се притеснявах че ще бъдем заварени както спим върху цимента от куп деца които са дошли на училище… За наш късмет този ден се падна в неделя. След време аз също се събудих, и колегата ми каза за сънищата си. Аз го бъзиках че седалката ми наистина е съдрана, като че ли разказаното от него наистина се е случило, може би са били извънземни, и да вземе да се провери за разрези по тялото  😀

Пих кафе и започнах да се оглеждам наоколо
. Още веднъж къмпинга ни от снощи:

Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

 

Невероятни планини, а и дъждът вече беше спрял:

Планини – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Планини – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Ако мога да опиша това масто с една дума, би било “Спокойствие”…

Започнахме да чакаме пред бензиностанцията, но беше още много рано, поне 2-3 часа докато отворят…

Решихме да караме до края на Iskut,

може би пък да има табела да ни каже колко далече е следващата бензиностанция. Нямахме късмет, и се върнахме. Тръгнахме да търсим нещо за ядене. Отбихме се до каквото ни приличаше на мотел, но беше затворено.

Затова пък намерихме нов приятел:

Куче – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Колегата погледна през прозореца на мотела и почука. Оказа се че собствениците още спят, но ни чуха и станаха: “Никакъв проблем, заповядайте вътре, ще ви направим закуска. ” Стопаните се оказаха двама братя близнаци, Ed и John:

Домакините – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Казаха ни че кучето се казва Джак.
Добре ни нахраниха:

Закуска – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Разказаха ни как живеят. Преди време когато са работели в гората са застреляли гризли в самозащита. След това са имали куп проблеми, някой на държавна позиция не спрял да съди този който е застрелял мечока. Всичко накрая е минало добре – добър адвокат го е защитил успешно. Харесват мотористи и се надяват да ги привлекат като клиентела.

Високо препоръчано място, не мога да се отблагодаря достатъчно и на двамата за гостоприемството:

Ресторант – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

 

Върнахме се до Iskut и заредихме.

Потеглихме отново по Cassiar,

където гледките проължиха да изумяват.

Лиса вече се връщаше със закуска:

Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

 

Пътя напред, тук отново спряхме да починем поради умора:

Планини – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

Планини – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Още веднъж спряхме да заредим, този път на Bell 2 Lodge (http://bell2lodge.com/), невероятно красиво място:

Хан – Към Аляска с мотор, Канада

Bell 2 Lodge

 

 

 

Планини – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

След като платих за бензина се обърнах да излизам. Сладураната зад касата закачливо ме подсети: “Не си забравяй кредитната карта”, като ми я подаде. Аз се засрамих, но отвърнах: “Иначе какво, до мола ли отиваш?”

Въпреки че трябваше да изминем 400 мили (~640 km) за днес решихме да се отбием за да разгледаме Stewart и Hyder. Ето това беше маршрута с отбивката:

http://www.google.com/maps?saddr=Iskut,+BC,+Canada&daddr=Hyder,+AK+to:Prince+Rupert,+BC,+Canada&hl=en&sll=56.010285,-129.157665&sspn=5.874615,19.753418&geocode=FXV3cgMdm5xA-CnvfAS-Xob3UzFowCNP3iGjEA%3BFZ08VQMdYO8_-Cn3MzfjhtELVDEMp4WY0khVAg%3BFWGlPAMdHp07-ClpRX9rE9VyVDESVtlND-MHcQ&oq=Hyder&vpsrc=0&mra=ps&t=h&z=6

Още докато направихме отклонението по Stewart Highway, видяхме някои от местните минувачи:

Мечка – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Отдавна не бях показвал меца. Извинявам се за снимката, напраеих я в движение, но поне успях да хвана мечката в кадър.

Още от този панорамен път:

Път – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

 

Стигнахме и до Bear Glacier (Мечешки ледник):

Ледник Bear – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Още информация и снимки:

http://www.env.gov.bc.ca/bcparks/explore/parkpgs/bear_gl/

Скоро стигнахме и до

Stewart (Стюарт)

Основаването на това селище е свързано с търсене на злато, от двама братя – Джон и Робърт Стюърт (http://stewartbchyderak.homestead.com/homepage.html).

Стюарт – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Така и така сме толкова близо, решихме да отидем и до

Hyder, градче което е в Аляска.

Отново в Аляска:

Хайдер – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Хайдер – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Пътят на обратно:

Мостът към Канада – Хайдер, Аляска – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Интересното беше, че това селище може да се стигне по земя единствено от Канада. Това е най-източното населено място в Аляска. Повече може да се прочете тук: http://en.wikipedia.org/wiki/Hyder,_Alaska
На връщане отново минахме границата 🙂 Митничаря ми погледна паспорта, и възкликна: “България?!?!” Оказа се че той е учил един семестър в София като студент. Много му е харесало.

На връщане отново опитах да снимам глетчера:

Ледник Bear – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Скоро отново стигнахме до главния път до

Prince Rupert

Навлязохме и в участъка който се съединява със магистрала номер 16:

Езеро, Принц Рупърт – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

Красиво, но стана студено. Спряхме за кратка почивка:

Планини – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Колегата като че ли го сърби главата 😀 Или това, или маха тапите от ушите:

Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Най-накрая

стигнахме до Prince Rupert, вечерта преди да тръгне ферибота!!!

Търсейки пристанището, аз забелязах този залез. Дори се върнах втори път тук, за да го снимам:

Залез – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

Докато търсихме пристанището, забелязах още един колега на KLR 650. Свирнах му и помахах, като той също отвърна. След като се оправихме с билетите, питахме къде може да пренощуваме. Казаха ни че в чакалнята на пристанището не се спи, но може да останем навън. Навън беше студено, и затова питахме за мотел или хостел.

След като ни упътиха, намерихме индийски ресторант където спряхме за вечеря. По едно време гледам че някакъв човек се върти около моторите. Излязох навън да го питам с какво можем да му помогнем. Оказа се колегата на който махнах по-рано. Запознахме се – казва е Adrian (Ейдриън), и е швейцарец. Той се е изкефил че някой му е обърнал внимание и тръгнал да ни търси за дружинка. Той също ще пътува с ферибота следващата сутрин, и се уговорихме да се съберем.

След вечеря намерихме хостела. Изпросихме си паркинг зад къщата, но беше стръмно. Както и да е, не са на улицата, на сутринта ще измислим как да ги тикаме нагоре…

Беше забавно, имаше характери от къде ли не. Момиче пътуваше сама с кучето си, и учтиво ни пита дали кучето ни притеснява. Тя се заговори навън с колегата, докато някой ги е скастрил през прозореца заради шума 😀 Не бях аз, поне аз нищо не чух. Това ни беше стаята в хостела:

Нощувка – Към Аляска с мотор, Канада

 

 

 

 

 

 

Очаквайте продължението

*Езиците, които не правят разлика между индианец и индиец им се налага да измислят какви ли не евфемизми, променящи се във времето 😉 – бел.Ст.

Автор: Александър Петков

Снимки: авторът

Други разкази, свързани с Аляска – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

По земите на Златната треска (Бaркървил – Карибу, Канада) 1

По земите на Златната треска (Бaркървил – Карибу, Канада)

Днес ще ходим на хладно. Ама толкова хладно, че чак злато започва да тече по ручеите – Наталия ще ни води до един от градовете на Златата треска в Дивия запад – Баркървил, Британска Колумбия.

Приятно четене:

По земите на Златната треска

Карибу, Британска Колумбия. Канада.

Историята на Британска Колумбия е обвързана неизменно с откриването на злато през 1850 в централната част на провинцията, известна като окръг Карибу (Cariboo district). Най-голямата находка е около Ричфилд, малко по-късно селището е приеминувано на Баркървил (Barkerville).

Днес Бaркървил е град-музей,

където никой не живее. Заплаща се такса при влизането. Безспорно това е едно от най-историческите места за нова държава като Канада, интересна туристическа атракция, заслужаваща си да бъде посетена ако имате път на сам!
През 1860 Баркървил е бил най-големият град в западна Канада с население около 30 000 души. Тогава Ванкувър е бил съвсем малко и невзврачно градче.

Търсачите на злато от Калифорния, Австралия и от много други части на света доплували до Виктория, разположена на остров Ванкувър, за който град вече разказах на страниците на patepis.com. Виктория е билa единствената отправна точка (порт) и възможност за достигане на земите на континенталната част на Британска Колумбия, където започва златната треска през 1857 в района на Карибy.

Градчето Ричфилд е преименувано нa

Бaркървил,

след като Били Бъркър, който пристигнал значително късно е попаднал на богата златна жила. След като е прокопал 30 метра е достигнал до много твърда глина, но пробивайки твърдият слой достига до злато. Много злато! От този момент всички са започнали да копаят шахти по неговият метод, неизползван до тогава, вместо да пресяват с панер, както сме виждали по старите филми.

Били Баркър става милионер, но по-късно, отдаден на разгулен живот загубва цялото си богатство и умира в приют за бедни във Виктория, където е и погребан.

При последното ни посещение там минахме покрай гробището, разположено сред много зеленина, близо до брега на оакеана. Мястото наистина излъчваше някакво особено удухотворено спокойствие. И ако живота на Били е завършил толкова безславно то поне мястото на вечната му почивка е малка компенсaция, че все пак почива сред красота.

Пътуваме за Баркървил.

Канада, по пътя за Баркървил

 

 

Природата около Баркървил е живописно красива. Това се улавям да го казвам май за всяка една област, където сме пътували из Канада:) В планините наоколо има ценни минерали и мнооого злато. Само чакат да бъдат открити. Може би следваща златна треска тепърва предстои. Често разхождащите се туристи попадат на късчета самородно злато.

Barkerville, Британска Колумбия V0K, Канада

 

Дейвид (съпругът ми) също преди много години е намерил късче на стойност около 400 $ за времето си. Така, че призив 🙂 към енергичните и решителните: ако не се страхувате от работа с лопата – заповядите, може би точно Баркървил е идеалната туристическа дестинация за вас! 😉 Какво по-добро от това да се съчетае приятното с полезното! Т.е хем ваканция, хем току виж някой е станал милионер! Само вмъквам, че на наш познат сина си е закупил земя + нужната му машинария в съседното до Бaрървил градче Уелс. Въпросният младеж живее в Калгари, но през летните месеци прекарва доста време в имота си в Уелс.

 

 

Баркървил, Канада

Паркингът и входът към Бaрkървил, сега са част от национален парк

 

Вече сме на територията на градчето, вниманието ни привлича ето тази снимка с нагледно обеснение кога, как и какво се е случило тогава…

Историята на Баркървил, Канада

Историята на Баркървил

 

 

 

Централната улица и дървената англиканска църква, построена изцяло от дървесина от растящите наоколо дървета. В дясно на снимката е бръснарницата.
Главната улица на Баркървил, изглежда и сега по същия начин, както през 1860.

Главната улица на Баркървил, Канада

Главната улица

 

 
Повечето сгради са повдигнати, като на кокили, защото всичко се е превръщало в тиня през пролетта и ранното лято. Често потока (Williams Creek) е преливал и наводнявал градчето, когато топящите се от планините снегове са се вливали в него.

Баркървил, Канада

Атракции за туристи

 

 

 

Всички покриви са стръмно наклонени, заради снега през зимата. Тук в планините зимата е много дълга и тежка, снега си отива едва към края на Май. Бaркървил е на 1 290 метра над морското равнище.

Баркървил, Канада

Спираме за снимка пред пекарната,

Пекарната – Баркървил, Канада

Пекарната

 

която е била изключително вaжна за живеещите тук. Плодовете и зеленчуците са се доставяли от 800 км от New Westminster, селище около Ванкувър, а в наши дни – официално квартал от космополитния град.

 

През летните месеци жителите на най-близкото градче Уелс се превъплъщават в актьори по улиците. Пресъздават духа на старото време.

Трапезария – Баркървил, Канада

Трапезария

Kъща по главната улица. Няма съмнение, че това е една от най-престижните трапезарии за времето си в Баркървил.

Модерна за времето си гостна.

Гостна – Баркървил, Канада

Гостна

 

 

Бръснарят-зъболекар – Баркървил, Канада

Бръснарят-зъболекар

Често бръснарят е влизал и в ролята на зъболекар. Няма как, неволята учи.

 

Училището – Баркървил, Канада

Училището

Училището. Веещият се бритaнски флаг, напомня, че тук е била бритaнска колония. Малката сграда зад училището е било жилището на учителя. (Винаги съм си представпл, че Том Сойер е ходил в подобно училище – бел.Ст.)

 

Вече съвсем на края на града се натъкваме на няколко подобни китайски къщи.

 

Къщите на китайците – Баркървил, Канада

Къщите на китайците

По време на златната треска тук са пристигнали и много китайци. Обикновено са вършили работа, която другите не са искали. Принуждавани са били да живеят в края на града.

 

Местният вестник – Баркървил, Канада

Местният издател

Тук се е издавал местният вестник.

 

Устройство за сеене на златоносен пясък – Баркървил, Канада

Машината за злато ;)

Приспособление за отсяване на злато от водите на потока.

 

Златоносният поток Уилямс – Баркървил, Канада

Златоносният поток Уилямс

Това е потокът Williams Creek, където първоначално е открито злато от местните индианци чрез пресяване. След като Били Бaркър е прокопал шахта и е попаднал на златна жила, златотърсачите са изоставили метода на пресяването и са започнали да копаят по неговия пример.

 

 

Останки – Баркървил, Канада

Останки

Останки от миналото.

 

Баркървил, Канада

Над златната жила – Баркървил, Канада

Над златната жила

Точно тук Били Бaркър е попаднал на златна жила, на 30 метра дълбочина.

 

Дъждовна вода – Баркървил, Канада

 Винаги е било важно дъждовната вода да се събира.

Гробището – Баркървил, Канада

Гробището

Гробището е върху стръмен наклон, равната земя е била прекалено скъпа.

Гробището – Баркървил, Канада

Гробището

 

Гробището – Баркървил, Канада

Корени

Аххх напиращите корени… Животът!!! Вечният конфликт между живота, смъртта и оставащата ни надежда за възскресение. Средната възраст на мъжете, погребани в гробището е около 35 години! Мъже в разцвета си, но покосени съвсем рано от смъртта… Изключително тежките условия на живот, тежка работа, невитаминозна храна и много пиене са причините за краткия живот на златотърсачите. Попаднахме и на мъж с руско име. По време на златната треска наистина са дошли авантюристи от всички краища на света да опитат късмета си или… да оставят костите си.

Баркървил, Канада

Баркървил

Прекрасен ден в началото на Септември! Радвам се, че си го подарихме! Попаднахме на място съхранило атмосферата на събитията ставали по тези земи през втората половина на 19 век. Интересно и вълнуващо преживяване. Не го пропускайте, ако сте се озовали в Британска Колумбия. Частица екзотика от Дивия запад! Невероятно!

 

Баркървил, Канада

 

Днес, дори и в нашия град по стените на кръчмите все още присъства с привкус на носталгия, спомена от времето на златната треска кипяла по тези земи.

 

Автор: Наталия Х.

Снимки: авторът

 

 

Още разкази от Канада  – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ!

Към Аляска с мотор (първи и втори ден): През Канада 14

Към Аляска с мотор (първи и втори ден): През Канада

Днес тръгваме на едно пътешествие, което (поне аз) сме виждали само по телевизията – хващаме моторите и тръгваме към крайния Север на Америка – там, където тираджиите карат по ледени реки. Започваме, разбира се, с по-южната и топла част на Канада 😉 Александър ще бъде наш водач.

Приятно четене:

 

 

 

Към Аляска с мотор

първи и втори ден

През Канада

И така, след цяла зима в очакване и неизвестност дали нашето пътешествие ще се случи, аз и колегата потеглихме към Канадската граница. Плана беше да пресечем границата през Юрика, и да спрем за най-добрия хамбургер в САЩ, the bubba burger:

the-cutting-board_large - през Канада към Аляска

 

 

 

До Юрика имаше около 3-4 часа път, през които минахме покрай Flathead Lake:

Flathead Lake, Монтана, САЩ

 

 

Често ми се удава да посещавам това езеро, тъй като е най-голямото естествено сладководно езеро в западната част на континенталните САЩ, и е доста популярна дестинация за отдих. А през този ден имаше и повече “природа” от обикновено, съвсем леко покрита с бански 😀

Повече за това езеро тук:
http://en.wikipedia.org/wiki/Flathead_Lake

Продължихме към Eureka, а вятъра едва не ме смъкна. Това често се случва тук, вятърът в прерията не е шега работа… А и като че ли имаме всички елени, които са обучени камикадзе. Видят ли те и се понасят като стрела към теб. Направи ми впечатление че навсякъде другаде елените бягат в обратната посока 😀

Стигнахме до Eureka,

а там ни очакваше първото разочарование–ресторантът вече не съществуваше… Едно време този ресторант предлагаше хамбургер №1 в САЩ:

 

Ресторант за хамбургери – през Канада към Аляска

 

Заредихме, така или иначе сме спрели, пък и няма да видим наши цени за гориво в лизкото бъдеще, яхнахме возилата и се запутихме към границата:

Напускаме щата Монтана

 

Вече минаваме през граничния пункт: имате ли оръжие, имате ли алкохол, били ли се подсъден някога и тн… Имах алкохол и спрей за мечки ама казах не.

Границата между САЩ и Канада

 

 

Веднага ни стана ясно че сме в Канада, където и да се обърна, гледката беше като от пощенска картичка:

Към Аляска през Канада с мотор

Към Аляска и Канада с мотор

 

Привечер пристигнахме до

Fairmont Hot Springs – курортно градче с горещи извори:

 

http://en.wikipedia.org/wiki/Fairmon…itish_Columbia

Аз веднага реших да търся нещо за ядене по-достъпно и автентично, така намерихме гръка Тони. Поговорихме си за стария свят, аз си хапнах здраво, дори се върнах за 2-ри дюнер 😛

Дюнери по пътя – Към Аляска и Канада с мотор

 

 

След това намерихме,

къмпинг

офисът беше затворен, но решихме да се оправяме със заплащането на сутринта:

Към Аляска и Канада с мотор

 

 

Оглеждайки се наоколо (снимката е от сутринта, но карай…)

Към Аляска и Канада с мотор

 

Някои статистики от първия ден:

GPS показания, ден първи – Към Аляска и Канада с мотор

 

 

Накрая се поздравихме по случай успешно приключен първи ден от пътешествието:

Биричка – Към Аляска и Канада с мотор

 

 

 

Ден втори. 15 Май

На другия ден станахме, аз си правих кафе (трябва да го имам), събрахме палатките, и айде към офиса да си платим. Накратко казано, излезе ни доста солено, не съм вярвал че някой може да иска такива пари за пръст. Кактои да е, потеглихме, минахме през Radium Hot Springs, жалко че не спряхме да се цопнем в горещите извори:

http://en.wikipedia.org/wiki/Radium_…itish_Columbia

ГПС-а ни поведе през

Kootenai National Park,

неочаквано и невероятно. Ето това беше трафикът по пътя там:

Мечка – Kootenai National Park, Канада

Планинска коза – Kootenai National Park, Канада

 

 

Отново гледки, които спираха дъха:

Към Аляска и Канада с мотор

 

 

Тук бяхме спрели някъде в парка за почивка:

Към Аляска и Канада с мотор  – Kootenai National Park, Канада

 

 

 

Доверявайки се на ГПС-а, изпунахме съвсем Banff National Park, а наистина ми се искаше да го видя. Продължихме на север, към

Jasper National Park,

една от главните атракции в Алберта, и ако сте там не го пропускайте в никакъв случай. Минахме да видим

езерото Louise,

което аз не харесах. Беше още замръзнало, а и претенциозния хотел построен точно там хич не помогна:

Езеро Луис – Jasper National Park, Канада

Хотел край езеро Луис – Jasper National Park, Канада

 

 

 

Тук няма диво, айде да си тръгваме… По-нататък преминахме през пропуска на знаменития

Ice Fields Parkway,

 

платихме си $9 на парче и започнахме да се оглеждаме. А наистина си имаше за какво…

Ice Fields Parkway в Канада – Към Аляска и Канада с мотор

 Ice Fields Parkway в Канада – Към Аляска и Канада с мотор

 

 

 

Умрях от студ…. Забравих да спомена че подминахме бензиностанция станция, а следващата беше на около 150-200 мили разстояние. Аз я видях, но нищо не казах, и това не беше добро решение. Аз щях да изкарам, но колегата минаваше само 35 мили на галон (авторът използва необичайните за Канада неметрични единици. По принцип в Канада е валидна метричната система: метри, километри, килограми, литри – бел.Ст.)

Icefields Pkwy, Jasper, Албърта T0E 1E0, Канада

 

Ето тук на върха на прохода си осъзнахме грешката:

 

 

Ice Fields Parkway в Канада – Към Аляска и Канада с мотор

 

 

 

Малко по-нататук колегата спря да премести гориво от едната страна на резервоара в другата, където всъщност се издърпва. Тук вече сме в Jasper, жалко защото заради тревогите с горивото не спряхме да направим снимки които иначе не бихме пропуснали:

Jasper National Park – Към Аляска и Канада с мотор

Jasper National Park – Към Аляска и Канада с мотор

 

 

 

Май нищо не стана, но продължихме, очаквайки всеки момент да свърши горивото. Аз предложих да изкараме бензин от моя резервоар, но той не ще.

За пръв път през това пътешествие видях лосове, ако го казвам правилно на български:

Лос – Jasper National Park, Канада

 

 

 

 

Аз спирах за снимки, на колегата не му беше до това и той търсеше станция с гориво. Стигнахме до

градчето Jasper

Намерихме (бензино)станцията най после и се спасихме от бутане.

По едно време тази двойка спира да ни заприказва, запознахме се с тях, човекът ни каза, че и те пътуват с мотор за отдих, и си поговорихме доста време. Дадоха ни препоръки къде да спрем, а и къде да хапнем, така и така сме спрели. Не пропуснаха да ни питат–с какво можем да помогнем, трябва ли ви нещо? Това са Kathy i Mitch:

В Jasper – Към Аляска и Канада с мотор

 

 

 

Ресторантът, който препоръчаха, беше точно до бензиностанцията и аз се нахвърлих върху калмарите:

 

Калмари в Jasper – Към Аляска и Канада с мотор

 

Имаше и друга местна природа, дето ни хвана окото, че и моторите май хванаха нейното:

В Jasper – Към Аляска и Канада с мотор

 

 

 

 

 

Kathy and Mitch се върнаха, 2 часа по късно, да проверят дали не се нуждаем от нещо!!

След като най-накрая успяхме да привършим на станцията, денят беше решил да приключи с нас. Опитахме се да намерим място да опънем палатки, но уви, наоколо къмпинг нямаше. Аз няколко пъти споделих просто да спрем някъде по пътя на подходящо местенце и да прекратим –колегата не ще да прави каквото и да е, което може да се интерпретира като нарушение, така че продължихме…

Добре, ама и на мотел не щеше. След като стигнахме до такъв, а и

в национален парк цените са съответно грандиозни

Човекът на рецепцията ни посъветва, така и така отивайте малко по-нагоре по пътя, къмпингът е затворен, но минете около бариерата.

Стигнахме дотам-той пак не ще, кво ако някой се покаже. Офф, както и да е, пръдлжавамепо пътя, но комарите започнаха да стават страшни –през Май и на север!!! Пак пуснах идеята да спим някъде из гората, а той – „абе ти само искаш да се хвалиш по форумите…“ Аз по същото време искам само да опъна палатка, докато е още светло, а и вече изминахме 100-тина мили само докато търсим къмпинг. Поне гледката продължаваше да бъде великолепна:

Към Аляска и Канада с мотор

 

 

Накрая наистина взе да става тъмно, и

все пак спряхме в гората за да опънем палатки

Забележете мрежата против комари, и аз нахлузих моята че тия кръвопийци бяха безпощадни:

Палатки в гората – Към Аляска и Канада с мотор

 

 

Колегата отиде да се поогледа докато аз вадих бири. Върна се и каза:

„Да знаеш, че имаме комшии“

Мечка – Към Аляска и Канада с мотор

 

 

Аз реших да вържа всички припаси на разстояние от нас, високо в дърво, и да не се тревожа. Така и приключи вторият ни ден, ето и някои статистики:

GPS показания, ден втори – Към Аляска и Канада с мотор

Очаквайте продължението

Автор: Александър Петков

Снимки: авторът

Други разкази, свързани сКанада – на картата:
КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ

Виктория – бленуваното място за живот (остров Ванкувър, Британска Колумбия) 4

Виктория – бленуваното място за живот (остров Ванкувър, Британска Колумбия)

Продължаваме с великденската поредица на Наталия за Ванкувър и околностите. Днес тя ще ни представи столицата на Британска Колумбия – град Виктория. А ако случайно ви се струва, че сте чели нежщо по въпрода на нашия сайт – вярно е, защото погрешка пуснах първо последната част, а днес публикувам началото (пепел по главата имам вече 😉

Приятно четене:

Виктория – едно бленуваното място за живот

остров Ванкувър, Британска Колумбия

 

На сутринтта шофирайки към Tsawassen – Swartz Bay терминал ни беше трудно да спазим разрешената скорост. Всяка минута беше ценна и от значение. Ще успеем ли да се вредим за следващия ферибот или ще трябва да чакаме с часове за по-следващия. Наближавайки, чувахме съобщения по високоговорителя, че от тук нататък свободните места са под въпрос.
Минахме. Пропуснаха ни. Нашата кола беше последната пропусната… Май след минути вдиганаха пак бариерата и пропуснаха още десетина коли след нас, но това беше… Другите за следващия ферибот!
Предстоеше ни час и 40 минути път с ферибота до Виктория. Цена в една посока за 3-ма пасажери + автомобил $ 90.
Притесненията, бързането, всичко остана зад гърба ни.

Най-после бяхме на ферибота!

 

Ферибот– Виктория, Канада
Чувала бях много за Виктория, всички казваха колко очарователно място е това. И почти винаги когато някой ми разказваше, долавях нотка на нескрито съжеление, че поради една или друга причина въпросният човек не живее там. А причината не рядко се оказваше – много скъп град, много скъпи имоти. Град намиращ се на остров а не всеки е съгласен да живее на остров с всичките негативи следвщаи от това. Скъпи връзки, скъп транспорт, винаги си зависим от ферибот за да достигнеш континента. Още повече, че Виктория е и столица на нашата провинция Британска Колумбия като government city (столица) винаги самолетните билети са скъпи и стандарта като на всеки столичен град – висок.

Виктория, Британска Колумбия, Канада
Климатът на остров Ванкувър е West Coast Marine (морски-тихоокенски) и именно по-топлото време и меката зима, правеха Виктория място бленувано за живот от мнозина, въпреки изброените негативи по-горе.
Скоро щях да се убедя лично, до колко всичко чуто до момента, отговарясше на истината. Тук е прекарал няколко месеца и Дeйвид, но е било в ранните му младежки години. Предпочел е обаче да се върне и завърши университета в един от прерийните градове в сърцето на Канада и….така животът му е тръгнал в съвсем различна посока от Виктория.

Беше все още рано сутринтта и много студено, но предпочетохме да излезем и да се насладим на синята гледка вместо да седим в уютния салон за пътници.

Ферибот– Виктория, Канада

С напредване на времето, слънцето най-накрая започна не само да свети а и да топли:):) и на палубата наизлезе голяма и шумна тумба от азиатци. Много пасажери се забавляваха като подаваха храна и гларусите я вземаха директно от ръцете им.

Ферибот– Виктория, Канада

Ферибот– Виктория, Канада

 

Местата на снимката, където водата не е гладка са точно водовъртежите на теченията. Доста коварни и за това по тези места се преминава с много бавна скорост.

Ферибот– Виктория, Канада

 

 

Ферибота, връщащ се обратно към континента до град Ванкувър.

Ферибот– Виктория, Канада

Плаването между хълмовете е вълнуващо преживяване, снимките не пресъздават в пълнота очарованието наоколо.

Ванкувър, Канада

 

 

 

 

ВИКТОРИЯ. Столицата на провинция Британска Колумбия.

През пролетта на 1778 капитaн Джеймс Кук е първият европеец, който стъпва на тази земя – наречена по-късно Британска Колумбия.
Виктория се намира на остров Ванкувар и е официално провъзгласена за град на 2 Август 1862.
Животът в малкото градче наброяващо не повече от 450 човека, коренно се променя през 1858 когато е открито злато в континенталната част от Британска Колумбия, по-точно областа Cariboo (Карибу). Стотици авантюристи от Калифорния, Австралия и от много други части на света са доплували до Виктория, където е бил единственият порт и възможност за достигане до земите на континентална Британска Колумбия. От този момент нататък малкото спящо градче се превръща в оживен център.
Днес населението на Виктория е около 78 057 души, но с предградията достига над 330 000. Напълно поносимо стълпотворение от хора, бих казала това е моето разбиране за голям, но не пренаселен град. Иделно!

За този град се казва, че е повече Англия от самата Англия 🙂 🙂 Тук живеят много британски пенсионери, поради мекия климат и типично британската атмосфера на града.

Сградата на Парламента с кралица Виктория на преден план.

 Парламентът – Виктория, Канада

 Парламентът – Виктория, Канада

 

Климатът в този град е изключение за Канада.

Градът е разположен в южния край на остров Ванкувър, но макар че Викторя е с най-топлият климат и най-меката зима за Канада в България е пак по-топло! Пролетта и лятото са много по-топли в България! Само какво приемущество с климат си имаме в БГ 🙂 🙂 🙂

Виктория се оказа едно бижу!

Да, наистина едно истинско бижу. Ако мога да се изразя образно почти навсякде в North America градовете са от типа Франкенщайн, т.е градове без човешко лице. Защо?? Начина на живот в тях е на 200% с кола…Градодвете в Северна Америка НЕ са създадени за хора, а за автомобили! Имаше един научно фантастичен разказ публикуван на времето в книга на библиотека “Галактика” и там се разказваше за хора облечени в коли, жените в коли-рокли, мъжете в коли незнам си какво…костюми предполагам…А Викторя!!!…Ахххх че разкошно място за живот!!!
Викторя е много на юг. Oтстои на 1000 км на юг от града в които живеем в Канада и все пак е с 5 градуса по-на север да кажем от един много северен град в България като Русе (родният ми град).
Изнанадах се, че открих едно място на този континент, в което наистина се влюбих от пръв поглед… Но всъщност като се замисля то пак “това любимо място” не е на този континент 🙂 🙂 … This is not on the mainland! This is a island.
Градовете разположени на вода – река, езеро, море или окен винаги притежават очарование и притегателна сила за живот.

Виктория, Канада

Виктория, Канада

 

 

 

Еmpress Hotel

В този хотел са отcядали много царски величия. Вътре всичко е във викториански стил. Оставихме за после да влезем в хотела.

Еmpress Hotel – Виктория, Канада

Еmpress Hotel – Виктория, Канада

 

 

Това е точно мястото (пристанището) от където са отплували златотърсачите-авантюристи за да достигнат континенталната част на Британска Колумбия по време на златната треска.

 

Виктория, Канада

 

 

 

 

И на всякъде мноооого

индианско изкуство

Индианците живеещи по тези земи са нямали проблем с намирането на храна като прерийните индианци например, които са гладували постоянно. Навсякде наоколо по западното крайбрежие има риба в изобилие, мек климат с не толкова сурова зима. За това тукашните индианци са имали повече време да творят.

Тотеми – Виктория, Канада

Тотеми – Виктория, Канада

 

 

 

И изкуство, много изкуство почти на всякъде където се обърнеш. Само каква удохотвореност придаваха на града, не като да гледаш небостъргачи лишени от душа, типични за повечето централни североамерикански градове.

Най-високият Тотем в света.

Тотеми – Виктория, Канада

 

 

 

 

Цъфтящи дарвета!! Файтоните до късно очакват туристите. Климата тук…аххх климата – колко важно нещо, но го разбрах чак след като заживях в Сибир, … опс, исках да кажа в Канада 🙂

  Виктория, Канада

 
Макар. че топлият климат привлича и друг вид заселици. Много бездомници живеят във Виктория.

Файтон – Виктория, Канада

 

Виктория, Канада

 
И на всякде, вода, много вода. 25% от питейната вода на планетата земя е в Канада.

Виктория, Канада

Още една червена точка за Виктория,

градът е с много добре развит градски транспорт

Ето ги и типичните английски автобуси, напомнящи, че градът е повече Англия от всеки друг град в Канада.

Автобус – Виктория, Канада

Имаше още много какво да се види тук, но ни оставше само ден. Трябваше да оползотворим времето си максимално!
Отписахме от списъка си: А”must see” Бутчарт Гарденс, градините с които се слави Виктория. Беше края на Април а е най-добре те да се видят през Юли и Август, когато всичко там цъфти.Може би щяхме да се върнем тук пак някой ден и ако е лято непременно ще се отбием да ги видим.

Очаквайте продължението

Автор: Наталия Х.

Снимки: авторът

 

 

Още разкази от Канада  – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

Ванкувър за Великден 23

Ванкувър за Великден

Днес отново ще поемем към западна (подчертавам: ЗАПАДНА! 😉 ) Канада. Наталия ще ни покажеВанкувър, този път в навечерието на Великден.

Приятно четене:

 

 

 Ванкувър за Великден

Споменах в предишния си разказ, че природата на British Columbia е невероятно красива и разнообразна. Дори само в “малката” осечка от града ни до Ванкувар – нищожните 730 км., пейзажа се сменя драматично. Редуват се иглолистни гори, хълмисти поляни с множество пасища и ферми. После ландшафа преминава в пустиня, следват скалисти каньони и накрая долина.
Ще се опитам да опиша тази част на западна Канада, така както ние я видяхме при едно пътуване в края на април.
Тогава тръгнахме с цел да се разходим и да разгледаме всичко на около. Отделихме много време за отбивки по пътя си за да се посветим на любимите снимки и видео. Все неща към които сме така силно пристрастени и съставляващи важна част от “нашият скучен канадски живот” – както обичам да се шегувам, говорейки с българските си приятели:):) Защото живота в БГ е къде, къде по-динамичен. Пътувайки по Магистрала 97, подминаваме известното с дължината си

езеро Lac la Hache,

което в по-голямата си част, дори в края на април е все още заледено.

Ванкувър - Британска Колумбия, Канада

 

 

 

Кратка отбивка от магистралата, спираме в

Казам

Това е дълбока пропаст, много атрактивна за снимки през лятото, но за мен този път се оказа разочарование. Зимата още не беше си отишла, кал и сняг на всякъде. Сиво, пусто…и много студено! …Както вече казах – през лятото това място изглежда величествено. Казам е безводна пропаст, иначе не би било пресилено да се сравни с Ниагара.

Пропаст Казам - Британска Колумбия, Канада

 

 

Подминаваме типично северо американско градче от онези затънтените…с един магазин, една бензиностанция и седем къщи 🙂 🙂
Пътят ни е все на юг, магистралата минава през интересен ландшафт. Появяват се скали с интересни форми и цвят. Отбихме и доста се позабавихме на това място за да направим ето тези снимки.

Скали – Британска Колумбия, Канада

Скали – Британска Колумбия, Канада

 

После следва пустиня, която е от типа полупустиня

Полупустиня – Британска Колумбия, Канада

Преминаваме през

индиански резерват с малка индианска католическа църква

Индиански резерват – Британска Колумбия, Канада

Индианците, които живеят в резервати ползват карта гарантираща им редица привилегии и отстъпки, също когато пазаруват не им се калкулират такси в цената. Освен по-евтини стоки, индинците имат право и на по-евтин бензин, т.е без прибавените данъци. Също им се предоставят държавни жилища (къщи). Но за да ползват всички тези привилегии, индианците трябва да живеят в резервати, които са обикновенно много далеч от цивилизацията. Правата на индианците са гарантирани от подписния през 1876 The Indian Act.

Снимка направена в движение

Индиански резерват – Британска Колумбия, Канада

 

 

Вече разминаваме виещата се железопътна линия. Много погребани тела има по тези каньони, хълмове и скали. Когато са започнали да строят железниците винаги са пращали китайците в най-опасните участаци. Китайците са били и допълнително дискриминирани с данък, останал в историята като Head Tax. През 2006 Отава официално се извини на Китай.
Към днешна дата почти няма пътнически влакове в Канада, превозват се само товари (с много малки изключения). Съществува малка възможност да се придвижиш с влак между някои от градовете тук. И да има някакъв влак, часа за тръгване е само един в определен ден и връщането обратно е да кажем след седмица. Няма нищо общо с добре развития транспорт като Европа например, тук не може да се разчита на обществен транспорт 🙁 Пътува се или със самолет или с личен автомобил. А железницата в миналото е станала точно причината Британска Columbia да се присъедини към Canada.
През 1867 първите провинции сформирали държавата Канада са Онтарио, Квебек, Ню Браунзик и Нова Скотия. През 1870 се присъединява прерийната провинция Манитоба а през следващата 1871 и нашата British Columbia именно поради обещанието че железницата ще дойде и до тук.

Навлизаме в края на долината на реката Фрейзър. Ще пропусна подробности и снимки за тази отсечка от маршрута ни, защото в предишния разказ “Мокра Коледа във Ванкувър” се спрях по-подробно на това място, характерно с мъгли и много дъжд.

НАЙ-ПОСЛЕ ВАНКУВЪР!!!

Ванкувър - Британска Колумбия, Канада

Винаги когато пътуваме отcядаме по възможност в хотелите от веригата Holiday Inn Express. Препоръчвам ги на всички,запътили се да пътуват насам. Има ги почти на всякде в западната част на Канада. Рядко има град без поне един хотел от тази верига. Чисти и обширни стаи – поживееш ли на този континент постепенно възприемаш идеята навсякъде да ти е широко 🙂 🙂 Започваш да харесваш просторното и да си го изискваш, когато ползваш услугите на хотел, но разбира се, когато както дойде 🙂 🙂

 

 
Все пак ще кажа още малко

добри думи за хотелската верига Holiday Inn Express,

защото те го заслужават. В хотелите им, наистина получаваш срещу каквото плащаш! Перосналът е на 99% от азиатци (филипинци, китайци, индийци, тайландци), предополагам, че франчайзингът на тази верига хотели е закупена от някои от въпросните държави…
Освен всичко казано до тук, ще добавя: приятна обстановка, модерни стаи /бани, обслужването, чистотата, приличнитe цени а има още един голям плюс – богата безплатна закуска! Топла и разнообразна храна, плодове, плодови кисели млека и напитки в изобилие. С една толкова богата закуска прескачаш обяда (или хапваш нещо съвсем леко в следобедните часове) и остава да се погрижиш единствено за вечеря..Това уточнение го правя, защото за жалост все по-рядко в North America към хотелската стая влиза безплатна закуска:(

Рано на другата сутрин след закуска излизаме, отправяме се към японското рибарско селище СТИФСАН, точно преди да завием към селището забелязваме румънска пекарна за хляб, всъщност руманският флаг развяващ се на високо грабна вниманието ми..

 

 

Следва СТИФСАН.

Ванкувър - Британска Колумбия, Канада

 

 

 

 

…Канадса и Япония имат сложни исторически отношения, но лошото е заровено в миналото. Само ще спомена, че на множество японци след 2-рата световна война са им отнети имотите във Ванкувър под предлога, че може би са шпиони. На въпроса: “Защо?” – ще припомня пакта Рим – Берлин – Токио!
Там (в селището) има площадки с възможност за наблюдение на китовете и делфините, много ресторантчета, павилиончета, пейки, парк…Някъде от тук купих картичките, които изпратих на приятели. Едно е да получиш Е-мейл и съвсем друга е тръпката да получиш картичка по пощата или истинско писмо. Също в селището се намира много популярният сред жителите на Ванкувър – рибен пазар. За съжaление в Канада не можеш на много места да си купиш прясна риба. Тук почти няма пазари на открито (заради климата), няма ги и малките магазинчета (като в Европа). Цялата страна е ориентирана към огромни супер-маркети със замразени храни, меса и риба…Няма нищо прясно, но в замяна на това цените са главозамайващи!
Така, че един такъв пазар на открито като този тук си е направо ИЗКЛЮЧЕНИЕ!…И цените на рибата и морските дарове бяха съвсем поносими.
Трагваме си от японското рибарско селище.

Следва Японската градина,

която ми напомня доста на нашата “Морска градина” във Варна. Дърветата тук вече цъфтяха.

Японската градина – Ванкувър - Британска Колумбия, Канада

 

 

 

Отрупани с нежен цвят, създаваха настроение. Само ден по-рано, мааалко по-на север от Ванкувър на много места снежните преспи все още не се бяха разтопили. Полузаледените езера в края на април налагаха съвсем друго усещане, различно от пролетната атмосфера тук. Доста време поизгубихме на това място, доста снимки изщракахме:)

Stanley Park, 610 Pipeline Rd, Ванкувър, Британска Колумбия V6G 1Z4, Канада

 

По-късно посетихме

Стенли Парк

Паркирането може да ти скъса нервите а и е скъпо, но след като приключиш с това и тръгнеш из парка се приготви само за положиелни емоции..

 

Стенли парк – Ванкувър - Британска Колумбия, Канада

От бележките, които съм си водила към снимките ни виждам, че този ден е бил Разпети петък.
Един сух дънер с израстваща от него зелена клонка-начатък на нов живот ми напомниха едно място от Библията от книгата на пророк Исай [11:1] “И ще покара младочка от Иесеевия пън, и клон ще израсне от неговия корен“. Според тези думи християните вярват, че им е дадено обещание за раждането на Cпасител, който ще произлезе от “cухия пън”. Аз също се причислявам към приелите обещанието. Денят беше специален. Разпети петък и всичко наоколо като, че ли беше някак по-особено. Ако се гледа с очите на сърцето разбира се!

Стенли парк – Ванкувър - Британска Колумбия, Канада

Тук се запознах със семейство руснаци…Ами чух руска реч и не се сдържах и ги заговорих…Оказаха се от Хабаровск – ама това е “само” отсреща на Пасифика 🙂 :)…Така де…”само” от другата страна на “Голямата” вода:)

Тихи океан – Ванкувър - Британска Колумбия, Канада

Решаваме да вземем колата за да стигнем дo противоположния край на Стенли парк. Релефът е стръмен, типичен за бреговете на Тихия океан, докато бреговете по Атлантика са ниски и равни.
Тук подминаваме “нашата” си русалка, доплувала по нашите брегове…Всички сме чували историите как русалките оставят морето и желаят да останат в света на хората. Ама че лошо изкушение!!! Непонятно… 🙁 🙁 🙁

 Ванкувър - Британска Колумбия, Канада

Една от забележителностите, които решихме да пропуснем в Стенли парк беше известният Аквариум. Причината – нашият син, който е тинейджър и е със странни идеи, взаимствани от тук от там…От телевизионни предавания, от Интернет от къде ли не…Обеснението му: “Китовете и рибите в акварyма са отделени на сила от естествената си среда – океана. За рибите това е мъчително! Не искам да гледам нещастни риби!” Ееее ми…не отидохме. (Същото е и за зоологическите градини, никога не ги посещаваме!)

НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН.
Пак мост. Няма как – така е във Ванкувър!! Много често пътни произшествия затварят за много часове мостовете.

Ванкувър - Британска Колумбия, Канада

 

Много хора не могат да отидат на работа на време, блокирани в трафика често заради подобен род инциденти. Също друга нелицеприятна истина – самоубийци избират тези мостове за да сложат край на живота си.
Тук е язовира от които града пие водата си. В далечината върховете на планината се наричат

Двата лъва

Наистина не е нужно много въображение за да видиш две царствени лъвски осанки.

 

Ванкувър - Британска Колумбия, Канада

 

 

 

Мястото е в полите на планината Граус.

На лифта не се качихме, беше пълно с хора – макар и края на Април все още ски сезона не беше свършил. Едно заради краткото време с което разполагахме а и навалицата заради неприключилия ски сезон ни отказаха от лифта. Но ще се върнем пак някой ден и ако е слънчев ден непременно ще се качим на този лифт 🙂 Когато времето е ясно – Ванкувър се вижда като на длан! Това трябва да се види!!!

В тази местност е като в парк. Къщите в този район на Ванкувър дори и не толкова големи и престижни стуват милиони. Наистина, че планината тук беше някак опитомена и къщите се вписваха с ландшафта великолепно. Хареса ми 🙂 🙂

Ванкувър - Британска Колумбия, Канада

 

 

Привечер е. Време е да помислим за вечеря.

Ванкувър - Британска Колумбия, Канада

 
Следващият ден ни предстоеше път. Искаме да хванем ферибота и да отплаваме за остров Ванкувър. Да посетим столицата ни – Виктория, която се явяваше крайна точка от пътешествието ни.
Нощ преди много ранно ставане. Това никак не е по вкуса ми:( За капак като гледахме новините в хотелската стая, съобщиха че трафика за ферибота заради Великденските празниците е супер натоварен. Не бяхме сигурни дали ще успеем да се вредим с места.
Изтеглихме ставането си вместо в 6:00, което си беше лошо за 5:30, което стана още по-лошо 🙁 🙁 За мен това ранно ставане е равносилно на ужас:)…, но със сигурност предстоеше интересен ден!

 

Автор: Наталия Х.

Снимки: авторът

 

 

Още разкази от канада  – на картата:

Британска Колумбия, Канада: Лагyната Уискарс пойнт 11

Британска Колумбия, Канада: Лагyната Уискарс пойнт

Днешният пътепис ще постави нова точка в белите петна на нашата (на сайта) карта. Наталия ще ни покаже красотата на Канада и нейната провинция Британска Колумбия.

Приятно четене:

Лагyната Уискарс пойнт

с неочаквана красота  в пустошта на British Columbia

Действието в разказа се развива в централната част на провинция Британска Колумбия,  Канада.
Ние – средно статистическо интернационално семейство, аз българка – той канадец, живеещи (за сега в Канада).  Пояснението в скобите е защото човек никога не знае,  никога не съм планирала Канада, а ето, че се озовах тук! Със съпругът ми сме отвоврени към всякакъв род изненади и предизвикателства, къде евентуално би ни запратил живота по-нататък.
Детето – тинейджър. Изпратихме го в средата на лятото на лагер с библейска насоченост, но и с работа (без заплащане). За да се учи на труд, да се опита да бъде полезен с каквото и както може и да направи първите преходни стъпки към реалния свят на пълнолетните.
Провинция British Columbia е съставена от няколко отделни области.  Нашият град се намира точно в средата на провинцията в областа наречена Карабу. Отделно област Карабу се дели на северна и южна част. Е –  ние сме в

северно Карабу на British Columbia

Огромнни и необятни територии на всякъде около нас, особено за непривикналия европейски човек е главозамайващо!
Стилът на живот в Канада е доста затворен, монотонен, а и студеният климат безусловно оказва въздействието си всеки да се затваря в черупката си.   Тук срещаш приятелите си два пъти годишно, през другото време е само работа и семейството! Например, едно от развлеченията  за нас е да излезем и да купим бутилка вино в края на седмицата. През уикенда, да излезеш със съпруга си,  за да  избереш от коя част на света  вино щ е присъства на трапезата ти   през следващите дни си е едно истинско малко удоволствие за тук.

Голямото удоволствие, придаващо колорит на живота ни в Канада, са пътешествията

и съответно снимките и видеото като неизменна част от тях.
Така живеят много от канадците. Ние също не правим изключение.
Лятото на 2011 се оказа доста хладно и дъждовно. В първите дни на август най-неочаквано дъжда, които се изливаше всеки ден спря. Слънцето най-после се показа и в къщи решихме веднага да стегнем хладилната чанта и да отскочим само за ден до едно градче на север от нас. Добре че тинейджъра беше на лагер, защото никак нямаше да му хареса идеята да ходим до едно толкова незначително място като Макензи… И то да отидем до там, само за да хапнем снадвичите си и да изпием кафето от термоса си  на брега на езерото в Макензи.

Макензи

до където искахме да отидем, го бяхме посещавали веднъж през 2008. Градът е възникнал през бума на търговията със САЩ, икономиката му е базирана на дърводобива. И изведнъж след настъпване на кризата в  щатите, американците престанаха да строят нови къщи, престанаха да купуват от Канада дървесина и места като Макензи колабираха. Спомням си, че тогава през 2008-а почти всяка къща в градчето беше обявена за продажба, усещаше  се духа на отчаянието навсякъде… Цялото градче беше  “for sale” .

Mackenzie, BC V0J, Canada
И така, решавме да използваме максимално слънчевия и топъл августовски  ден. Да си спретнем едно непретинциозно пътешествие от което не очакваме кой знае какво. И деята беше просто да излезем от рутината. Прекрасният ден е достатъчен повод да изпием домашно приготвеното си кафе не в къщи, а на брега на езерото там в Макензи. Живот по канадски!:)    Разстоянието до там с кола е около 2  часа и 45 минути.
След час шофиране по Магистрала 97 Север отбиваме за кратко за да запечатаме със снимка красива гледка на която аз не мога да устоя и казвам припряно на Дейвид : „Спри, спри някъде!“  Красотата провокирала желанието ми за снимка е езеро край пътя и малък остров по средата на езерото   с иглолистни дървета.

Езеро – Британска Колумбия, Канада

Езеро край пътя за Макензи

 

 

Отбивките за снимки през време на пътешествията ни са постоянна практика,  по някога клони и дървета пречат и влизат в кадър, но започнеш ли веднъж да пътуваш и снимаш се превръща като да живееш с някаква зависимост. Не можеш да спреш. Не можеш да отминеш просто така…
Продължаваме пак по пътя си. На среща ни забелязахме знак обозначаващ отбивка в ляво на магистралата към

природен парк „Whiskers Point“ 

Дейвид ме пита: „Казвай бързо! Да отбием ли да видим парка?“ Аз казвам: „Нееее“… Обаче в последната секунда решавм друго, типично за женската непостоянност и казвам: „Да отидем, да отидем!“

природен парк Whiskers Point – Британска Колумбия, Канада

 

 

Отбиваме от Магистрала 97. Последвахме знака, обещаваст да попаднем в природен парк с красиво езеро, спирка за каравани, къмпинг, детска площадка за децата на туристите…
Отбихме  и не съжaлихме за което….Навлизайки в парка се озовахме на сред високи зелени дървета също като в приказната гора на Хензел и Гретел. Детска площадка, навес с трапезария, барбекю… паркинги сред дърветата и каравани с почиващи. Но всичко в парка беше разположено на достатъчно разстояние за да не си пречат едни на други хората. Беше толкова хубаво, че решихме да седнем под навеса и да хапнем част от донесената си храна.

природен парк Whiskers Point – Британска Колумбия, Канада

 

 

После оставихме автомобила си и се отправихме към езерото, скрито все още от погледите ни от г ъ стите дървета издигащи се навсякде наоколо…Ах че изненада!!…Стъпихме върху естествена пясъчна ивица опасва щ а брега на красиво синьо езеро. Както казах, не съжалихме, ама въобще, че отбихме и решихме да видим какво има в природния парк.

Езеро Маклауд е с ЕСТЕСТВЕН пясъчен бряг,

което е голямо изключение за Canada! Тук бреговете на езерата са каменисти и навлизайки във водата стъпваш по остри камъни, което е доста неприятно чувство… Водата в езерото се оказа – топла, което е другото голямо изключение за Canada!!!  Тук в Canada езерата са ледено студени дори и в горе щ летен ден, защото водата в тях е образувана от топящият се от планините сняг.
Благодатно местенце се оказа това място! На север и на юг се виждаха планински възвешения…Масички за пикник с гледка към пясъчния плаж и езерото – природен парк “Whiskers Point ” наистина се оказа цивилизовано и уредено място по средата на нищото. Нямаше жива душа наоколо, почувствахме се като че ли в частен имот (плаж).
Езерото, плажната пясъчна ивица и всичко наоколо – само за теб!

Пясъчен бряг – езеро Маклауд, природен парк Whiskers Point – Британска Колумбия, Канада

Eзерото Маклауд, природен парк Whiskers Point – Британска Колумбия, Канада

Eзерото Маклауд, природен парк Whiskers Point – Британска Колумбия, Канада

 

 

А само като помисля, че почти бяхме отминали това място… Проверихме по-късно в Интернет, прочеточме че в езерото има много различни видове риба заради вливалата  се в праисторическо време вода  от два различни океана, от Тихи я и от Северния ледовит океан. Явно някога водите и от двата океана  са достигали до езерото. Cега единствено различните видове риба срещащи се в тези два окена потвърждават тази хипотеза. Стъпвайки по топлия пясък наистината се почувствах като стъпвайки върху варненския пясък… Единствено не се вписваше, че през лятото варненския плаж никога не е пуст.
Като че ли вече хич не ни се искаше да тр ъ гнем за да отидем до Макензи за кадето се бяхме запътили първоначално. Е добре деее…. обух си обратно сандалите и се разделихме с това толкова красиво кътче където попаднахме толкова внезапно.

Градчето Макензи

с една от атракциите му “World’s largest tree crusher” до самата магистрала, снимахме атракцията и преди 3 години,  спряхме за снимка и този път.

World's largest tree crusher – Маккензи, Британска Колумбия, Канада

Най-голямата резачка в света

World's largest tree crusher – Маккензи, Британска Колумбия, Канада

Секунда преди резачката да те...: Хеви метъл, копелета!

Вече сме на едно друго езеро, ледено студено и с каменисто дъно.

Езерото Морфи и плажа в Макензи.

Езеро Морфи – Маккензи, Британска Колумвия, Канада

Езеро Морфи – Маккензи, Британска Колумвия, Канада

Харесахме си местенце измежду плажуващите и се приготвихме да си доизядем доненесената храна и най-после да си изпием кафето и минералната вода. Но и двамата с Деивид споделяхме мнението, че след вълшебното езеро с пясъчен плаж сега бяхме прекалено разглезени и   тази красота не ни се струваше достатъчно изящна…
Преди да тръгнем обратно към нашия град решихме по залез слънце да покараме за да видим отново градчето и жилищните му квартали…

Бяхме приятно изненадани, че къщите за продан сега  не бяха много.

Всичко изглеждаше много по-нормално и като че ли късмета се беше усмихнал на този град. Оказа се че Китай е започнал усилено да изкупува дървесина от Canada и то точно от този район. Също едно огромно по мащабите си нещастие се оказа спасително за Макензи, смърт и разрушения от другата страна на Пасифика донесе живот и обновление  от другата му страна в случея Макензи, Бритaнска Columbia… След разру ш ителното земетресение и ц yнами в Япония, японзите започнаха отново да строя т купувайки дървесина от тук.
По пътя към  къщи спирахме многократно.

Tadhah Lake

Езеро Тадха – Маккензи, Британска Колумвия, Канада

 

 

Canada е толкова богата на езера, стотизи хиляди!!!! Има за всекиго според вкуса…
Слънцето вече беше залязло и скоро щеше да се стъмни, но искахме да видим и още едно от езерата по пътя. По време на спирката си на поредното

езеро Ganthaz Lake,

снимаxме една щастлива гъска плуваща с явно удоволствиве в студените води на езерото. Това е така наречената “луни” която е от едната страна на едно-доларовата канадска монета.

Езеро Гантаз– Маккензи, Британска Колумвия, Канада

 

 

До нас спря възрастна и по-млада жена, предполагам майка и дъщеря, излезли да се порадват на лятната вечер след вечеря…Заговорихме се, те бяха повече от yчудени, че жители от друг и то по-голям град са дошли специално до тяхното градче и то ей така без причина..Получихме комплименти за направения избор:)
Магистралата преминаваше през блатен пейзаж. Шофирайки и гледайки блатния пейзаж, едвам не сгазихме едно младо мече на около година. Мечката изскочи ненадейно от гората и прекоси магистралата точно на метър пред нас.
Младите мечки които са на около година са вече самостоятелни, но все още тялото им прилича като че ли тяло на куче. В далечината можеш да ги сбъркаш – дали е мечка или куче…:) В по-късен етап в развитието си си заприличват  на мечки 🙂 🙂
Не можах да реагирам бързо и да снимам мечката, защото продадох наскоро фотоапарата си а този, който държах е на друг член от семейството и знаете как е с чуждите вещи – не са ни по мярка 🙂 🙂
На следващата сутрин доста си говорихме с Деивид за разходката направена толкова импулсивно предишния ден. Решихме при първи я удобен случеи да отскочим отново до Whiskers Point и да прекараме цял един ден там.
И само след дни отново сме на път за там, преди отбивката към природния парк спираме да направим снимка от магистралата.
Райското месетенце с пясъчната ивица e там в далечината.
Със силен зуум.

Езеро Гантаз– Маккензи, Британска Колумвия, Канада

Като че ли този път се виждат хора на плажа 🙁 🙁 🙁 Ще видим след малко, но вече предвкусваме разочарование. До толкова сме привикнали в Canada да няма хора наоколо, че….
Хора има! Вече оставили автомобила, подкрепили се с донесената храна и напитки ставме от масичките и се опиваме да си изберем място на брега, но май не ни харесва да сме близо до глъчката и решаваме да се отдалечим от другата страна на лагyната…Най-после сме блаженно разположени върху пясъка в близост до високо дърво и така  готови да останем безкрайно дълго.  Толкова е хубаво и релаксиращо…

Езеро – Британска Колумбия, Канада

Езеро – Британска Колумбия, Канада

Изведнъж долетя огромен орел.. Повече от час прекара на дървото похапвайки си риба, чувахме ясно как трошеше костите на рибата. След като оглозга месото хаврли остатъците и опашката почти върху главите ни:):)
Ама и ние не спряхме да му досаждаме, докато той си хапваше вечерята ние непрестанно обикаляхме около дървото правейки му снимки и видео и така цял час.  Проверихме в Интернет и според проучването ни това е

Златен орел (Golden  eagle),

мигриращ от Мексико до Аляска.

 

Златен орел (Golden  eagle) – Британска Колумбия, Канада

Златен орел

 

 

По залез поели обратния път към къщи заснехме  отраженията на реката, виещ а се много километри паралелно с магистралата.

Река – Британска Колумбия, Канада

 

Tea Pot Mountain

Планината Чайник (Tea Pot Mountain) – Британска Колумбия, Канада

Почти е невъзможно да се заснеме тази миниатюрна планина. Няма място за спиране по магистралата а и на всякъде стърчат дървета и храсталаци…
Това е вулканичната планина с име “ЧАЙНИК”.  Има пътека към планината за любителите на изкачаването. Интересно предизвикателство, но има толкова много мечки наоколо, че… 🙁 🙁
Прибрахме се към 10 вечрта, заредени от неподправената красота на природата. Красота винаги даваща изобилно на желаещите да приемат едно подобно благословение.
Описаните дестиназии са толкова незначителни, че не фигурират в нито една от туристическите брушури. Решихме да поправим пропуска. Деивид  написа статия за тази неочаквана прелест! Прекрасен природен парк и езеро с естествен пясъчен плаж – една малка перла само на рака разстояние от нас! Статията беше публикувана в местният вестник и предизвика интерес.
Препръчвам мястото за спирка на пътуващите през Британска Колумбия отправили се за Аляска а и на всички решили да поскитат из северната половина  на необятната Британска Колумбия.

Автор: Наталия Х.

Снимки: авторът

 

 

Още разкази от Канада  – на картата: