Archive for the tag 'Бретан'

окт. 29 2012

От Перо–Гирек до Трегастел (Пътуване из Бретан, Франция (2))

Продължаваме пътуването из Брета, Франция. Започнахме с Пемпол, днес ще тръгнем и към Перо Гирек и Костере Приятно четене: Пътуване из Бретан, Франция част втора от Перо–Гирек до Трегастел За бретанците петъчните дни са и дни на морската кухня. По пристанищата на крайбрежните населени места се организира търговия с риба и рибни специалитети, а в […]

3 коментара

окт. 22 2012

От Пемпол до Трегастел (Пътуване из Бретан, Франция (1))

Днес ще се разходим до Франция – този път това ще бъдат градчетата на Брета. Янита ще бъде наш водач. Приятно четене: Пътуване из Бретан, Франция част първа От Пемпол до Трегастел Понякога, когато имам свободно време за скитане, чак ми се иска да тръгна във всички посоки, toutes directions, както казват французите. Този път […]

One response so far

Дек. 20 2010

Щрихи от Франция: Омагьосващият Бретан

Преди няколко седмици в коментари изникна идеята на направим поредица на Франция. Идеята ми допадна, но най-вече допадна на нашите автори, които за има-няма две седмици написаха и пратиха техните впечатления от Франция. Под секрет ще ви кажа – в разказите от тази поредица изобщо не става дума за Париж, а за обикновената Франция.

Днес Вили ще ни води към „кръстниците“ на Британската империя, френската област Бретан. Приятно четене:

Щрихи от Франция: Омагьосващият Бретан

+

Не много отдавна, малко след Нова година с една съседка си честитим и тя ме пита… Всъщност разговорът ни е следният /тя-аз/:
– A ти к’во си пожела за новата година, а?
– ‘ми да отида до Франция.
– Аа… Амаа… на почивка? На Ривиерата? Товаа… Кан-ман, Ница там, Монакото… Сериозно?! Или Париж?! Ооо, Париии… блазе ти!
– А, не… Е, през Париж де, естествено. Всъщност искам да видя едно абатство в Бретан.
– ??…??… К’вооо?! Ти не си добре! Заради не’кво си абатство в не’къв си Бретан?!… Е, по-кухо нещо не съм чувала!

А сега си представете 5-6 месеца по-късно: една блондинка и две кухи лейки /според комшийката, едната съм аз/ 😉  🙂  И ни една от нас не знае френски! Та, представете си, значи, как и трите /дядо попе :)/ в 8:45 на една хладна и мрачновата утрин отлепят от х-л Mister Bed в източен Париж и вместо веднага да се качат на околовръстния път, който е на „една плюнка“ от хотела, небрежно се хильотят и блеят, и в този тъй пиков час с мръсна газ и приповдигнато настроение се нахакват на първото изпречило им се авеню в най-големия трафик… Ми те били два кръга околовръстно, бе хора!… И ние да не уцелим ни единия, ни другия! Паднах! /ама ей сега, като го пиша – сраам/
…Ма ний що не сме го разбрали досега?… Тук ли трябваше?… Мии… не знам… ча’й малко… Не мога! Препират ме отзад… Ай стига ми святка бе, ей!… Табелата!… Коя?… Какво пишеше на табелата?… Коя? Къде?…  ??… ??… Край! Ойде коньо! Три ленти, ние в средата… Маамооо… И накъде сега?…  🙁
Че като се почна едно пресичане… едно спри-тръгни, спри-тръгни…
Както казах, еврибъди ич хабер си найн френски, освен някакви си там двайсетина думички, примерно, като никоя от тях в момента не върши работа, понеже са от рода на: бон жур, салю, си ву пле, екскюзе моа, пуркуа, же не се па, /же т’ем, мон амур :)/  и все ей такива; а да се разчетат в движение имената на евентуални табели се оказва зор, зор, че и невъзможно, щото нали знаете как франсетата много обичат една дума от 3-4 звука да я напишат поне с 8 букви… 🙂
Освен това парижани си имат голяма тръпка по площадите с кръгово движение, от които радиално тръгват сигурно поне 7-8 улици. А, познай коя е твоята!
От Площада на Бастилията обаче, направо на магия нацелваме верния булевард, по който минаваме през Ил Сен Луи и опа, разгеле – Айфеловата кула ще е добър ориентир и по презумпция трябва да се пада винаги отдясно.
Значи, от тук нататък почваме да излизаме. И излизаме… излизаме… врът насам, врът натам… пак спри-тръгни.
Накъде? … Чакай! Кулата дойде отляво! Добре, свивам… Натам ли?… Ъъъ… Хе-хе и французите се дзверят! Споко бе, готин, ааа… След вас, мосю… Ама тоя с белия джип за к’ъв се мисли?… Я, не е той, а тя  🙂 … А, как се завира само! Гле’й го тоя… къде бе, еей? Ааа, италианец бил, ясно…мафиото… не си стои в Рим… дошъл да ми се пречка!… Ее, ето, французинът си е французин – дава ми път. Мерси, мосю  🙂 … Пак светофар! Колко стана часа?… Как можахме да се нахендрим така, оф, че сме паткии!… Вики, тоя нас ли гледа?… Айде, Ален Делон, айде ти си, давай де, у вас си си!… Пак светофар, аман!… Тоя що ме погледна лошо?… Вики, ти си виновна!… Щоо?! … Щот’ си блондинката на групата!  🙂 … Абе пет дена сме в Париж, къде сме гледали, откъде се появиха толкова светофари! Как го нецелихме това… това сега авеню ли е?… Ми авеню е, щом е фрашкано със светофари!… Овци смеее… патки смее… Мм-еее… /Самобичуваме се, но не помага, просветление не иде/… Оо, виж го тоя Лафонтен …Що пък Лафонтен?… Ми виж как му отива това име! /Ха-ха-ха – дружно  🙂 /… Еее, не ме гледай въпросително мосю Лафонтен, ‘ми ако си в наш’та посока да се лепвам зад тебе и… Оф… Бе от тука не минахме ли вече? Оооффф! Тоя град край няма!
Та ей такава дивотия си надробихме, значи, докато пак излезем на околовръстното, ама от срещуположната страна, и после да видиш – притихнали, на нокти и с очите „на десет“ – да не изтървем N12, който минава покрай Версай и на запад, на запад, към целта ни…  🙂
Е, стига де, просто се разходихме още малко из Париж!  😉

Из провинцията стана по-лесно. Пък и времето междувременно се прояснило, хубаво, гледките прекрасни – драго ти е да пътуваш.

Посока и цел: Бретан.

Леко отклонение: Мисля, че за да види и почувства типичното за една страна или поне част от нея, човек трябва да направи само 3-4 неща.
Първо, да забрави за организираните от туристическите фирми стадни препускания от град на град. Значи да си тръгне самостоятелно или по-добре с някой, който е с подобни интереси. Второ, да си даде възможно повечко време. Трето, да слезе от магистралата. И последно, без много-много да се тръшка: ама дали няма да се изгубя, ама като не знам езика как ще се оправя, ама не знам си какво-що…
Най-важното е да си планирате предварително /и с луфт!/ четирите П-та: път, пребиваване, програма, пари. И няма да имате проблеми, ако не забравяте, че на любезното и добронамерено поведение езикът е международен.

Е, след парижкия екшън и кефейки се максимално на пасторалните картинки на Нормандия, накрая, с около 3 часа след предвиденото, към 8:00 вечерта се поздравихме с добре дошли в

Бретан!   🙂

Това е най-западната област на Франция.
Казват, че в Бретан отиват уморените от летните жеги парижани и онези, които се дразнят от тълпите по Ривиерата през лятото. А повечето чуждестранни туристи след Париж най-често се спускат по долината на Лоара, за да видят едни от най-известните големи френски замъци, или директно отлитат за Лазурния бряг. Ама защото не знаят из Братан пък колко много замъци има! Аз, обаче, вече знам  🙂   Та, има и леко „откачени“ туристи /като мен  😉 /, които заминават за Франция не точно заради всичко това, а с идеята да се докоснат до едно конкретно място, което са видели някъде и в мечтите си. „Моето“ място се оказа точно на границата на Нормандия и Бретан.

Бретан с право може да се нарече „краят на земята“, тъй като по-голямата му част е в Атлантическия океан. В цифри – това са около 220 км суша, вдадена в океана. Най-западната, т.е. най-вдадената в океана част от полуострова е департамента /областта/ Finistеre. Името произхожда от латинското „Finis Terrеа“ и означава буквално „край на земята“. Интересното е, че бретонците на своя език наричат Finistеre „Penn ar Bed“, което се превежда като „Начело на света“. Е, край-начело, очевидно е, че и на двата езика значението е подобно.
А до най-близката голяма земя, Южна Англия на около 200 км, се стига с ей такива фериботи. Снимката е зумната „до дупка“ с единствената цел хуубавинко да се види „голееемият кораб /дет/ минавааа“. Ама този в случая пристига   😉   От Плимут, Дъблин или Корк.

Бретан - Фериботът между Бретан и Великобритания

Бретан - Фериботът между Бретан и Великобритания

Бреговата линия на Бретан е може би най-разчупената и най-живописната по западното френско крайбрежие – скали, леки фиорди, широки и плитки заливи. Аз нямах представа от приливи и отливи – при нас на Черно море те са незабележими, от порядъка на сантиметри. А по света, казват, приливите и отливите са по 2-3-5 – по няколко метра.

Но я идете в Бретан да видите прилив и отлив!

Особено в плитките заливи – водата се отдръпва не с десетки, а може би стотици метри навътре, като в залива на Мон Сен Мишел достига 3 – 3,5 км и аз го видях с очите си! Докъдето поглед стига, се вижда само кал и мокър пясък, прилича на току-що излят цимент и евентуално тук-там може да стърчи някой по-едър камък. Направо странно и неестествено ми изглеждаха полегналите лодки… като разхвърляни.

Бретан - При отлив лодките са като разхвърляни по пясъка

Бретан - При отлив лодките са като разхвърляни по пясъка

После приливът пристига, според едно древно описание „със скоростта на галопиращ кон“, и всичко си идва на мястото. Вълните отново настъпват, лодки и яхти се клатят, флагчетата плющят на вятъра… А туристите жадно запечатват спомена си от този феномен  🙂  Тази приливно-отливна магия се повтаря на всеки шест часа. И, както по-после научих, най-големите приливи и отливи се случват при новолуние и пълнолуние, и особено в дните на пролетното и есенното равноденствие. Затова, ако искате да видите с очите си този грандиозен спектакъл на океана, вече знаете кога да отпрашите за Бретан   🙂

Бретан - Приливът настъпва към бреговете на Морбиан...

Бретан - Приливът настъпва към бреговете на Морбиан...

Бретан - И всичко си идва на място    :)

Бретан - И всичко си идва на място :)

За разлика от плажовете по Ривиерата, тук те са все широки и пясъчни.

За жалост водата е студена дори и през лятото. Е, поне по моите критерии. Но за тях явно си е добра   🙂

Бретан - На плаж, ама бррр...

Бретан - На плаж, ама бррр...

Пък не можете да си представите колко скоростно могат да довтасат едни грозни, черни облаци откъм океана. Изглежда страшно. Ама страшно е!

Не знам дали край тази част на океана има лек и топъл бриз, но знам, че може много яко да „бръсне“ и фучи. Защото, в началото на юни, след един топъл и слънчев ден с лазурно синьо небе без ни едно облаче, без никакво предупреждение осъмнахме на следващия ден, похлупени от тежки тъмно сиви облаци, неспирен дъжд, пронизващ вятър и температура само 8 градуса, както показваше електронния часовник/термометър при информацията в Мон Сен Мишел. Колко ли градуса е бил „комфорта“? Не знам, но на мен ми се струваше под нулата. И тогава, докато се борех с вятъра и дъжда как да застана, че да мога да снимам една кула без да ми се намокри обектива, съзрях едни босоноги хлапета; 15-16 на брой, не повече от 7-8 годишни, предвождани от закръглен чичка по къси гащи. Всичките малчугани бяха с жълти дъждобранчета, наловили се за ръчички и шляпаха с ентусиазъм в калта на отлива  🙂  А аз щях да пукна от студ, вярвайте, въпреки якето! И както бях измръзнала, така „забих“, че не се сетих да ги снимам… Още ме е яд!

Според археологията и историята, Бретан е бил населяван още по време на неолита.

По-късно там се установили някои келтски племена, от които най-голям отпечатък оставили венетите. После е завладян от Римската империя и римляните го наричат „Арморика“ – название, оставено от келтите, чието значение е „крайбрежна зона“. Днешното му име идва от английското „Brittany“ и се е появило в късния период на Римската империя. Защо ли? Защото по онова време бритите, които са също келтско племе, чули, че има Велико преселение на народите, та да видят и те какво е, и почнали да се преселват. И се преселвали, та преселвали таман 200 години, от Уелс и Корнуол /които са във Великобритания/. Е, накрая се установили окончателно на днешната територия на Бретан някъде около 5 в.н.е.  🙂  Виж ти, виж ти… и в древността е било весело   🙂

А днес англичаните от Южна Англия, макар и на шега, често наричат бретонците „братовчедите“  😉

Бретан в различни моменти от историята е бил кралство, херцогство, феодално владение. Дори са го наричали „Малката Британия“ (Britannia Minor), за да се различава от Великобритания, която всъщност не е чак кой знае колко далеч от там /че колко са 200 км на фона на безбрежния океан :)/. Но едва след Френската революция Бретан станал част от френската държава.
Традиционният бретански език е смесица от келтски, уелски, корнуолски, ирландски и шотландски и галски. И, представяте ли си, на него са говорели още по времето на Римската империя!  🙂  Удивлявам се, защото той, този език съществува и днес, макар да е забранен през 20-ти век по училищата и на обществените места. Хмм… де им е демокрацията на френците, бе?… Ама бретонците напук си го говорят  🙂

Не знам точно къде се намира „чертата“, но французите разделят Бретан на „долен“ и „горен“ /както и Нормандия/.
Бретан, подобно на „кака“ си Велика Британия, е много зелен и свеж. Ей така, лежерно пътувайки по второкласните и селски пътища, много често внезапно може да изникне някое пусто параклисче насред поляната. Или каменен кръст в памет или за чест и слава някому, знам ли… Или „fontaine“, както и при нас се срещат каменни чешми по селските пътища. Само че бретанските май все бяха наречени на някой светец и изобщо ми бяха странни, много са различни.

Бретан - Изворче или чешмичка, пък те му викали  "fontein"  :)

Бретан - Изворче или чешмичка, пък те му викали "fontein" :)

Бреговата линия, както казах, е доста разчупена, селцата са тихи и живописни, типичните къщи изглеждат като от стари детски книжки с вълшебни приказки. И май всеки град може да разтвори дълги страници история. Ха, а знаете ли, че „Тигърът на седемте морета“, Сюркуф де, един от любимците ми по тийнейджърско време, е истински персонаж от Сен Мало? Е, аз го научих там   🙂
Пак изненадващо за мен, но пък не и за историята е, че

в Бретан също си имат и те „Побити камъни“ 🙂

Бретан - Мегалитите при Карнак

Бретан - Мегалитите при Карнак

Тези френски „Побити камъни“  🙂   се намират край град Карнак и затова ги наричат „Камъните от Карнак“ или „Менхир в Карнак“. Археолозите наричат „менхир“ подобни големи стърчащи камъни, монолити, които може да са единични, но може и да са група. Размерите им може да варират, но всички имат продълговата форма и често са заострени на върха. Те са широко разпространени в Европа, Африка и Азия, но особено много са в Ирландия, Великобритания и в Бретан. В Карнак са около 3 хиляди и датират от времето на неолита, т.е. от 4500 до 2000 г. пр.н.е., горе-долу от времето на Стоунхендж. Предполага се, че са били някакъв култов комплекс или просто всяко поколение е издигало мегалити в чест на предците си.

И съвременни глезотийки има в Бретан, о, спокойно! 😉

Хубавите пътища и уредения транспорт изобщо не са случайност; хотелчета се срещат дори и в някои селца, а иначе, вили и къщи под наем за по 50-60 евро на вечер /за стая, В&В/ има колкото щеш. По брега модерни СПА-центрове предлагат редица промоции и бонуси. Ама пак чок пара, бее  🙁     Гладен човек няма да остане – има и по-изискани ресторанти, има и чаровни кръчмета, предлагащи морски дарове или местни манджи. А, да не пропусна да спомена и кафененцата-креперии за сладки палачинки „крепс“ или солени „галет“. На чревоугодниците мога да препоръчам и едни мънинки кифлички с орехов пълнеж, но да знаете, не са кроасани. И, нали съм си сладкоежка, ще споделя, че чудесните плодови сладкиши „татен“ /с ябълки/ и „клафути“ /с череши, но може и с кайсии или сливи,/ просто те дърпат за езика да се помъчиш да разпиташ за рецептите 🙂 /Ако някой попита, ще кажа./
Още?   🙂   Да, май пропуснах да спомена традиционния сайдер, много популярен в Нормандия и Бретан… Ето, казвам: видях поне 4 марки сайдер. Ако някой не знае – прави се от ябълки. Но аз не бях впечатлена, тц, не го ща! Обаче, виж, бирата „Ланселот“ ви я препоръчвам от сърце  😉

Казват, че Бретан е синоним на традиционната кухня, историята и религията. За историята и кухнята казах. А религията, хм… Ами вярно, в Рен и Кемпер има големи катедрали, и навсякъде църкви и църквета /параклиси/ – безброй; не само в населените места, а както казах, и ей така – насред полето, насред гората, на брега – кацнало параклисчето на скалата, стърчи си.

Mont St Michel, 50170 Мон Сен Мишел, Франция

А на границата между Бретан и Нормандия е един от удивителните паметници на ЮНЕСКО,

абатството Мон Сен Мишел

Приказно човешко творение! Откакто е построено, го наричат „Чудото на Запада“ и аз мисля, че си е така. И че заслужава отделна статия.

Бретан - Ето  заради това абатство отидох в Бретан... И после "обрисах" цяла Франция   :)

Бретан - Ето заради това абатство отидох в Бретан... И после "обрисах" цяла Франция 🙂

Какво да кажа в заключение?
Ами, да, това бяха само щрихи. Бретан не може да се опише с няколко думи, той трябва да се види, да се почувства. Не знам, може би не всеки ще го хареса, защото е и някак си… като „отнесен“… различен, друг свят  🙂
Но Бретан ще омагьоса онези, които харесват непостоянното море и оранжевите му залези, надпреварата на платноходките, адреналина от летенето по вълните с хвърчила над океана, просторните пясъчни плажове, налитащият от океана вятър, мистерията на грандиозните приливи и отливи на Атлантика.
Бретан ще ви омае и със спокойната красота на земята: зелените ливади с кравички, пасторалните селца и одряманите градчета из които бродят „заблудени“ туристи; с градините с ябълки и череши; с ненадейното появяване на криещи дълга история , непристъпни замъци /chateau – шато/ и някак по-фриволно изглеждащи, от по-новата история, големи богатски къщи, наричани пак chateau; с ленивите реки, със забавните патици и лебеди в езерата; с цветята; с полегатите хълмове и горите не много тилилейски, от които, ако беше изскокнала някоя благородническа ловна свита, сигурно хич нямаше да се изненадам  🙂
Такива ми ти работи. Изобщо… ако трябва да определя Бретан само с две-три думи, то те ще са ОМАГЬОСВАЩ И НЕЗАБРАВИМ 🙂
Такаа… Доста трудно ми е да избера от всички снимки кои най-точно биха представили Бретан, но да видим…  следва една много кратка визуална разходка:

Bon voyage!

Бретан - Пейзажи като за новогодишен календар     :)

Бретан - Пейзажи като за новогодишен календар :)

Бретан - Традиционни селски къщи като от вълшебните приказки

Бретан - Традиционни селски къщи като от вълшебните приказки

Бретан - Пасторални пейзажи

Бретан - Пасторални пейзажи

Бретан - Изглежда действаща вятърна мелница

Бретан - Изглежда действаща...

Бретан - Някои от местните жители на Кот д'Армор   :)

Бретан - Някои от местните жители на Кот д'Армор :)

Бретан - Гобленът "Щастливото завръщане" наживо     ;)

Бретан - Гобленът "Щастливото завръщане" наживо ;)

Бретан - Казах ли за страшните черни облаци, настъпващи от океана, от които ми щръкна косата?...  И май тия чадъри са пуснали корени, понеже не успяха да се  разлетят   :)

Бретан - Казах ли за страшните черни облаци, настъпващи от океана, от които ми щръкна косата?... И май тия чадъри са пуснали корени, понеже не успяха да се разлетят 🙂

Бретан - Нее, не бих искала да съм в океана при  такова време

Бретан - Нее, не бих искала да съм в океана при такова време

Бретан - Но пък искам да бродя по брега при такова    :)

Бретан - Но пък искам да бродя по брега при такова :)

Бретан - Кеееф!     :)

Бретан - Кеееф! :)

Бретан - Тук някъде дали ще има феи?

Бретан - Тук някъде дали ще има феи?

Бретан - Река, приличаща на езеро - Блавет /мисля/

Бретан - Река, приличаща на езеро - Блавет /мисля/

Бретан - Замъкът Сосиньо "наднича"     :)

Бретан - Замъкът Сосиньо "наднича" :)

Бретан - Замъкът Треварез /дали си има собственик?/

Бретан - Замъкът Треварез /дали си има собственик?/

Бретан - Кой казва, че замъците са само по Лоара? Ето, тук още един - Тресенсон... Класика, нали?   :)

Бретан - Кой казва, че замъците са само по Лоара? Ето, тук още един - Тресенсон... Класика, нали? :)

Бретан - Последно, още един красавец - замъкът Жослен    :)

Бретан - Последно, още един красавец - замъкът Жослен :)

Бретан - А така се вижда част от градчето Жослен от камбанарията на църквата.

Бретан - А така се вижда част от градчето Жослен от камбанарията на църквата.

Бретан - Още един живописен старовремски  град - Динан

Бретан - Още един живописен старовремски град - Динан

Бретан - Типични къщи в Динан

Бретан - Из пустите уличките на Динан

Бретан - Типични стари сгради в Рен

Бретан - И съвременни модерни сгради в Рен ;)

Бретан - И паркове с прекрасни цветя има в Рен

Бретан - И паркове с прекрасни цветя има в Рен

Бретан - Пристанчето за "гемийки" в Етел    :)

Бретан - Пристанчето за "гемийки" в Етел :)

Бретан - Из уличките на още един стар и красив град - Ван

Бретан - Из уличките на още един стар и красив град - Ван

Бретан - Архитектура във Ван

Бретан - Архитектура във Ван

Бретан - Също Ван

Бретан - Също Ван

Бретан - Религията е на почит - църкви навсякъде.

Бретан - Религията е на почит - църкви навсякъде.

Бретан - Из Кемпер,  в дъното се вижда една от големите бретански катедрали Сен Корентин.

Бретан - Из Кемпер, в дъното се вижда една от големите бретански катедрали Сен Корентин.

Бретан - Кемпер, органът в катедралата Сен Корентин

Бретан - Кемпер, органът в катедралата Сен Корентин

Бретан - Кемпер, катедралата Сен Корентин, витражи

Бретан - Кемпер, катедралата Сен Корентин, витражи

Сен Мало - Отлив. Според вас за какво служат тези огради от набити в пясъка колове току пред крайбрежната улица?

Сен Мало - Отлив. Според вас за какво служат тези огради от набити в пясъка колове току пред крайбрежната улица?

Сен Мало - Прилив. Ето затова са тези "огради" - да "убиват"   вълните на прилива. Макар че не винаги успяват.

Сен Мало - Прилив. Ето затова са тези "огради" - да "убиват" вълните на прилива. Макар че не винаги успяват.

Бретан -  What a wonderful world...

Бретан - What a wonderful world...

Бретан - И още веднъж  :)

Бретан - И още веднъж :)

Текст и снимки: Вили

22 коментара

Дек. 01 2010

Франция и някой-друг факт

Published by under Вили,Франция

Днес Вили ще ни разведе из цяяяла Франция с прекрасни снимки, като от гоблен 🙂 Страхотни са, наистина: Приятно четене:

Франция и някой-друг факт

Аз почти не гледам телевизия. А ако взема дистанционното, веднага прелитам през каналите и кацам на Нешънъл джиографик или някое от Дискавъритата. Най-много една емисия новини дневно и ми е предостатъчна. Не’ам нерви да тъпея пред телевизора 🙁 Отдавна дори и за фон не го оставям да бърбори докато правя нещо – рекламите много ме дразнят. Не стига, че са през 15 минути, ами и едва ли не по толкова траят 🙁 🙁 и имам чувството, че нямат край. Плюс това при мен имат точно обратния ефект – никога не купувам това, за което ме тровят с реклами по медиите. Ее, ‘ми чешит съм, но съм лесна – колкото повече някой иска да ме накара да направя нещо, толкова повече няма шанс.
Но в едно от тези редки мои благоразположения към телевизията, наскоро нацелих някакво филмче за Франция, което събуди в душата ми много и приятни моменти от обикaлянето ми из страната преди 3-4 години. /И което довърших на следващото лято със Страсбург 😉 / И нали се сещате как ми стана едно френскооо… 🙂 🙂
Определено филмчето ме провокира. Ами да, бих могла да напиша поне пет-шест пътеписа /освен онзи за Фонтенбло/ за различни места из Франция. Но това, когато имам повечко време. И музата да е с мен, нали така 🙂 To и другаде после обикалях, но все не ми остава време да се похваля, да покажа.

А Франция е не просто голяма и богата на история и култура страна.

Тя има и свой дух, свое собствено излъчване, което в различните региони на страната има свои нюанси. И ако мога да я сравня със… ами, да кажем с добър френски парфюм 🙂 … Да, пътувайки от юг на север, усещането е нещо както при хубавия парфюм: в първия момент е една много силна емоция – водопади от бугенвилии, лянове и жасмин, лавандула, цитруси, мързеливо слънце и дъх на море… зашеметяващо, уханно, свежо и жизнено…

Кан

Кап Фера

Прованс

Продължавайки към вътрешността, остротата на усещанията постепенно се смекчава, усеща се вече „сърдечната нотка на парфюма“ – по-спокойна, по-мека… зелено, романтика, синева и нотки изненада.

Франция

Оверн

Лоара

Лорен

И в северната част е „базисната нота“ – рее се едно усещане с по-размити форми, по-сдържано, с едва доловим респект и мек пасторал… едва-едва топло, едва-едва уханно… Но все така омайно. Тръгваш си, а преживяното дълго витае около теб.

Нормандия

Лорен

Страсбург

На времето си, Коко Шанел казала, че най-добрият парфюм е този, който съобщава за пристигането на някоя жена и ни я напомня, когато тя вече си е тръгнала… Ами това е то, Франция! 😉
Прави ми впечатление, че

когато спомена за Франция пред хора, които никога не са били там, реакцията най-често е „Еех, Франция… Блазе ти!“

Хм, асоциациите, които правят, са все за романтика, безметежност и любов, а в последно време и като за място, където евентуално биха могли да работят с големи заплати и да живеят супер добре. Истинска екзотика. Ама де да беше точно така… Защо някои хора си мислят, че във Франция /чужбина/ нямат проблеми? Аз твърдо поддържам идеята, че България ще се оправи едва тогава, когато българите престанат да търсят реализация непременно в чужбина. Но това е много друга тема.

А сега, като заклет и много любопитен пътешественик, съм на френска вълна и ще ви обадя

малко знайни, а може би и незнайни факти за екзотична Франция

= Франция е една от най-големите страни в Европа.
= Основната й територия се намира в Западна Европа, но нейно владение са и някои острови към други континенти: Кергелен, Крозе, Клипертон и други*, а също и Земя Адели на Антарктида.
= Столицата на Франция е Париж 🙂 Хе, че кой не го знае?! А първата столица е Франция е… ами пак Париж 🙂

Париж

За да съм точна, Париж /наречен така на името на келтското племе „паризи“, което го основало/ е бил столица още на франкската държава Нейстрия през 6-ти век от н.е. Т.е. преди още да е съществувала държавата Франция. По времето, когато Карл Велики /крал на франките от 768 до 814 г./ създава Франкската империя, която съдържа около 700 графства, Париж е просто редови град. Но след смъртта на Карл Велики и наследникът му, през 843 г. с Вердюнския договор франкската държава се разделя на три и западната част се пада на Карл Плешиви. Отначало държавата му се нарича Западнофранкско кралство, а после – Франция. И Париж отново е столица. До ден днешен.
= Основните закони в управлението на Франция са още от времето на управлението на Наполеон. А, я!
= Руан, също като Прага, го наричат „Градът на стоте кули“.
= Франция е първата страна, приела системата мерни единици СИ в 1875 г.
= Франция е член на ООН и на Световната търговска организация; тя е една от страните основателки на Секретариата на Тихоокеанската общност и Комисията по Индийския океан; Франция е частичен член на НАТО и асоцииран член на Асоциацията на Карибските държави (ACS); В Париж са Седалището на ЮНЕСКО и OCED /Организацията за Икономическо сътрудничество и развитие/; Централата на Интерпол е в Лион; а Международното бюро за мерки и теглилки е в гр. Севр.
= Родното място на готическата и бароковата архитектура и изкуство е Франция. Дори отначало са наричали готическото изкуство „френско изкуство“. Франция е прочута с невероятно красивите си готически орнаменти и витражи в множество катедрали, напр. Нотр дам де Пари и Сен Шапел в Париж, катедралите в Шартр, Реймс, Страсбург, Бурж, съдебната палата в Руан…

Реймс

Париж, Нотр Дам де Пари

Париж, Нотр Дам де Пари

А какво да кажем за бароковия Версай, примерно, или кралските апартаменти в Лувъра? Впрочем италианците оспорват родното място на барока, смятат, че е тяхно дело. Англичаните, обаче, твърдят: „Барокът като художествен стил се появява в Европа към края на 16 век.“ Е, това е то, джентълмените са си джентълмени! 🙂 А знаете ли какво означава думата „барок“? Да де, това е стил в изкуството и архитектурата, характерен с много, с изобилие от детайли и колкото е по-шарено, по-бляскаво, по-къдраво и заплетено, толкова е по-бароково 🙂 Идеята е да създава усещане за богатство, изобилие, величие. А всъщност терминът „барок“ е въведен от художествените критици и идва от италианската дума „barocco“, която пък се корени от древно римски и означава „фалшив скъпоценен камък“. А! Баш! 🙂

Париж, Лувъра

Париж, Лувъра

= До към началото на бароковия период нямало официален, литературен френски език. Всеки район от страната си говорел на свой диалект, а всеки писател си пишел, както си му иде отвътре, според някаква своя си граматика. И, познайте кой променил това положениее 🙂
Невероятно, да, но Пепеляшка, Спящата красавица, Котаракът в чизми, Синята брада и още цяла плеяда любими детски герои се появили точно в този период и точно във Франция. А Шарл Перо, заради малкия си син си направил труда да събере и преработи в разбираем за децата стил всички тези любими герои от различни народни приказки. /Пък после посветил тази сбирка на някой си от френския кралски двор, 🙁 а мен още ме човърка любопитството коя ли е тази персона?/ Последвали и героите от басните на мосю Лафонтен, а покрай огромния интерес на най-младото/малкото поколение, ще не ще, френският език все повече се уеднаквявал. Скоро след това, през 18 век френската литература преживяла бум, който се повторил пак през 20 век. Е, вярвам всички сте чували за „Тримата мускетари“, „Граф Монте Кристо“, „Парижката Света Богородица“, „Капитан Немо“, „Климати“, „Бел Ами“, „Братовчедката Бет“… Не бих могла да изброя всички шедьоври на френската литературна класика. А наградата „Гонкур“ понастоящем е най-престижната литературна награда във Франция. В надпреварата за нея участват само получили признание и написани на френски романи, като не е задължително авторът да е французин.
= И нещо забавно и не много известно от света на музиката. Танцът „канкан“ се появява за пръв път някъде около 1830 г. в танцувалните зали /тогавашните дискотеки 😉 / на работническата класа в Монпарнас в Париж. За канкана ще кажа няколко думи, тъй като не намерих в интернет информация на български, а историята ми изглежда интересна.
Предполагам, сещате се за кой танц говоря. Онзи доста жив и предизвикателен танц, в който силно гримираните и червисани кабаретни мацки се хващат на редичка, вдигат високо полите и ухилено крещейки „Иииии“, зашеметяват мъжкия свят, като му вкарват конска доза адреналин и гаранция за мокри сънища чрез надупвания, тръскане на гърди и високо мятане на бедра под устремния акомпанимент на пиано 🙂
Първоначално /в танцувалните зали/ го танцували по двойки и е имал и елементи от кадрила. Според модата по това време дамите носели дрехи, дълги до земята, и когато танцували, е трябвало да си вдигат доста височко полите, което било приемано /че дори и днес/ за изключително провокативно, еротично и неприлично, и съответно люто порицано. Трябва да вметна, че според тогавашната мода долното бельо или тъй наречените гащи, изобщо не били задължителни. Въййй! 😉 Ми к’во, танцът предизвикал истински скандал и за известно време бил забранен. Аама ха, де, да не вирят голи краци онез безсрамници, я!… 🙂 Така. Думата „cancan“ на френски означава „сплетни, празни приказки, скандал“. Ама шило с торба стои ли? Въпреки всичко, не след дълго, канканът отново излязал на бял свят. Още малко след това и официално.
По случай Първото световно изложение, на 6 октомври 1889 г. открили известното нощно кабаре Мулен Руж и оттогава насам на неговата сцена неизменно се изпълнява и канкан. Срещу 100 евро можете да му се насладите наживо и вие. Даже ще ви почерпят и една чаша шампанско 🙂

Мулен Руж, Париж

Днес канканът е напълно приет в световната култура и трябва да се отбележи, че всъщност той не е никак лесен за изпълнение и изисква майсторлък. Аз бих казала също, че изпълняван от група наистина красиви и умеещи го жени, без съмнение ще ви достави естетична наслада 🙂
Много композитори са писали канкан, но за негов „родител“ се смята французинът Жак Офенбах, който за пръв път го лансира в оперетата си „Орфей в ада“.
Ех, още много мога да разказвам, но сигурно си имате работа, та ще завърша с един последен факт:
= Франция е една от най-посещаемите туристически дестинации в света.
На всички, които имахте търпението да прочетете всичко това, пожелавам ви да имате възможност и удоволствието лично да се убедите в думите ми.
И още няколко гледки тук-там от Франция 🙂

Ница

Сен Максим

Кап Фера

Лангедок

Оверн

Централна Франция

Шарите, Франция

Бретан

Бретан

Лорен

Нормандия

И това е в Нормандия.

Руан

Страсбург

Париж

Париж

Au revoir и на вас! 🙂

Текст и снимки: Вили

16 коментара

Switch to mobile version