Етикети: ботаническа градина

Едно „превю” на Националната Ботаническа градина в Мейсе, Белгия 2

Едно „превю” на Националната Ботаническа градина в Мейсе, Белгия

Забелязал съм, че разказите за Белгия и Англия (по-спевцилно Лондон) предизвикват сериозни полемики в коментарите. Днешният пътепис от Белгия имам някакво подозрение, че може би, вероятно, няма да е такъв 😉

Сега ще видим дали разказ за Националната ботаническа градина в Мейсе може да предизвика остри коментари 😉


Приятно четене:

Едно „превю” на Националната Ботаническа градина в Мейсе, Белгия

Защо превюли? Ами защото бяхме там целево” 🙂 Да видим само цъфнало най-голямото цъфтящо растение /в смисъл с най-голям цвят/. Като се запролети още, живи-здрави ще отидем по-официално и ще напиша ревю🙂 . Обещавам. /Стойчо, обещавам, че и за Трир, и къщата на Маркс ще напиша 😉 … както се казва – само обещавате…* /.

А защо е национална, а не е кралска? По тия кралства нали всичко им е кралско– библиотека, опера, и т.н. и т.н. Аааа споко! Има си и кралска ботаническа градина. В двореца в Лаекен. Нея я отварят за малко – докато бай Албер смени резиденциите лятна–зимна. Стават там сериозни опашки. Може би защото съм закърмен с републикански ценности, но кралската нещо не ми хареса толкова. Не е лоша ама не е и „Уау!”.

Та за националната. Една тиха мартенска вечер по новините на белгийската първа програма, чичко Ян Бекаус /легендарен говорител по телевизията, нещо като чичко Филипов/ обяви, че правителство все още няма, но за сметка на това е цъфнал Гигантския Арум в Националната ботаническа градина, че той /арумът/ ужасно мирише и че ще прецъфти за 72 часа. Следващият ден беше работен, но на сайта на градината пишеше, че заради събитието, работното й време е удължено до 21 часа. И така. На следващата вечер, двамцата с мефрауто, заредени с ботанически ентусиазъм се запътихме

към Мейсе, за да видим цветето със закачливото название Amorphophallus titanum .

По пътя слава богу нямаше задръствания, не случихме да вдигнат моста на Вилвоорде и да чакаме някоя барджа да мине по канала и след като се насладихме на къщите на легендарната със заможността си Гримберхенска община /за които къщи наскоро един приятел каза, че не били прогимназии, ами направо полувисши институтчета/ паркирахме малко преди входа на Ботаническата градина.

Мейсе, Белгия

Още от касата имаше табелки със стрелки „към най голямото цвете” хихихх …ден година храни… Все още беше светло и направихме снимки по пътя към оранжериите.

Замъкът в парка на градината. Дава се под наем за конференции.

Замъкът в парка на градината. Дава се под наем за конференции.

Паркът на градината изглеждаше много обещаващ, но ние се насочихме направо към заветната цел. Друг път ще му отделим цял един ден.

Мейсе, Белгия

На път към оранжериите.

Ботаническа градина – Мейсе, Белгия

Като се стъмни свещите покрай алеята придаваха "версайска" атмосфера.

И воала. Цветето.

Аморфофалус титанум – Ботаническа градина – Мейсе, Белгия

Аморфофалус титанум

В интерес на истината не миришеше толкова много, хем аз с балканска любознателност се опитах тъй хубаво да навра носа си. Хората чинно седяха на опашка за да се снимат с Арума. Имаше две каки, които обясняваха на френски и на фламандски на желаещите и отговаряха на въпроси. Хихих поради високата влажност и температура в това отделение на оранжерията на всички обективите на фотоапаратите се запотиха и всеки пишман фотограф наизваждаше разни кърпички да бърше. И ние също де. 🙂

Аморфофалус титанум – Ботаническа градина – Мейсе, Белгия

За сравнение на големината спрямо човек.

Аморфофалус титанум – Ботаническа градина – Мейсе, Белгия

"Езикът" в близък план. Каааак ми се щеше да го пипна... ама пусто западнячество... :)

И така – поснимахме, поразгледахме цветето, попослушахме обясненията и зер пари сме дали – тръгнахме да обиколим из другите отдели.

Аморфофалус титанум – Ботаническа градина – Мейсе, Белгия

Тук въздухът беше по хладен и сух.

Ботаническа градина – Мейсе, Белгия

Упражнения по макроснимки.

Ботаническа градина – Мейсе, Белгия

Упражнения му е майката!

Ботаническа градина – Мейсе, Белгия

Опитите продължават.

Мда, определено пак ще дойдем. Мнооого интересни неща има.

Ботаническа градина – Мейсе, Белгия

Някой желаещ да се катери по това дърво?

Ботаническа градина – Мейсе, Белгия

Цвете подслушвач. :)

belgie_meise_img_0394

Тука почват "пришълците".

Ботаническа градина – Мейсе, Белгия

Приличат на извънземни от детски анимационен филм.

Ботаническа градина – Мейсе, Белгия

Идваме с мир!

Ботаническа градина – Мейсе, Белгия

Това пък какво е любопитно.

Някои от залите бяха вече със загасено осветление, което правеше преживяването още по автентично… нощем в джунглата… шибащи лицето ти клончета … мммм…. страннни звуци… /всяка зала се озвучаваше ненатрапчиво с характерни шумове/. Както би казал Влаамсбрабандера – Яко! 🙂

Ботаническа градина – Мейсе, Белгия

Тук се чуваха леки приплясвания. Какво ли дебне от папирусите?

Ботаническа градина – Мейсе, Белгия

Текила, пури и небръснати мексикански бандити. :)

Има и интересна зала пресъздаваща еволюцията на растенията. От разни жабуняци в хранителния бульон през мъхове и лишеи до класическите цъфтящи дървета. Хихихи познайте какво се чува в сектора на юрските хвощове, гинкота и папрати…

Ботаническа градина – Мейсе, Белгия

Прото-шишарки или извънземни дървояди?

Ботаническа градина – Мейсе, Белгия

Ех този макрорежим бееее...

Ами това е засега. И Честита Пролет!

Автор: Ангел Богомилов

Снимки: авторът

*Съгласен съм с автора – само обещавате! 😉 – бел.Ст.

Други разкази свързани с Белгия – на картата:

До Дубровник през Босна и Херцеговина (2): Дубровник 19

До Дубровник през Босна и Херцеговина (2): Дубровник

Продължавам с изключително многословния си пътепис за Дубровник. В първа част ви разказах как стогнахме от София до Дубровник, а сега ще ви разкажа за двата дена в перлата на Адриатика. Приятно четене:

До Дубровник през Босна и Херцеговина

част втора:

Дубровник

Пристанището на Дубровник

На другия ден тръгнахме да превземаме

Дубровник

Първото нещо, естествено, беше да стигнем до там с колата. По пътя минахме по моста Франьо Туджман покрай новото пристанище. Там имаше местенце за спиране с гледка, където много внимавах да няма някой полицай в засада, но успяхме да поснимаме. Като цяло Дубровник е град, в който е много лесно да снимаш като за картичка 🙂

Дубровник, Хърватия

Вдясно е пристанището за пътническите кораби, а от водния канал (или залив) наляво тръгват фериботите за Италия

Дубровник, Хърватия

Първото ми впечатление от Дубровник беше … миризмата.

Миришеше на … марихуана, премесена с липа. Бях я усетил още предния ден (когато ме глобяваха), но тя се носеше из целия град през цялото време. Дълго време не можах да си обясня тази миризма, но беше силна, мазна и упойваща, а най-странното беше, че тази миризма се носеше и в близост до квартирата ни, а там нямаше никакви хора, за да бъде наистина от „трева“. Четете нататък сега, по късно ще ви кажа кое придаваше този аромат на града

Дубровник, Хърватия

Дубровник, Хърватия

Оставихме колата на големия подземен паркинг в града (т.н. Javna garaza) – само не е стряскайте, но цената му беше около 80 ст/час (не помня колко беше в куни, но 80ст/час си е жива евтинийка, още повече че е подземен, охраняем и не много далеч (5 мин) от стария град. При това положение ми се струва напълно неразумно да търсиш място по улиците, още повече, че ако изключим шосето над града, има само още едно място, където евентуално са паркираш безплатно, но както се сещате там и яйце не можеш да хвърлиш. И всичкото това – заради икономията от 80 ст/час? Паркирайте в явната гаража. Плаща се на автомат, подобен на автоматите в софийските молове, като имайте пред вид, че максималната банкнота, която приема е 50 куни (бях пробвал и със 100, но каза, че не взима толкова големи пари)

Всъщност едно евро беше 7,20 куни в чейджовете из Стария град – имам някакъв спомен за 8 куни преди няколко години, но може и да се бъркам.

Дубровник, Хърватия

Дубровник, Хърватия

Дубровник, Хърватия

Доминиканският манастир, сниман от отстрещния край на стената

Кратка историческа справка

Дубровник е основан като независима република през XIV век, на тотално неплодородно, според мен, място – в основата на огромен каменен хълм, в чийто район, освен да чукаш камъни, нищо друго не може да се прави. (Всъщност самият град под името Рагуса е съществувал някъде от V-VI век след Христа) От друга страна след като може само камъни да се чукат, остава да се заемем с търговия, иначе, какво ще ручаме? Та така правят и жителите на Дубровник – заемат се с морска търговия и по този начин застават в една редица с Венецианската република, от който факт, произлиза и вечното им съперничество. Това съперничество стига до там, че за да предотврати нападение по суша от страна на венецианците, Дубровник продава една ивица от около 20 км на турския султан, така че, за да стигнат до Дубровник, на венецианските сили да им се наложи да мината през наша територия (по това време и ние сме част от империята, не се дзедзайте). Това естествено показва пълната продажност на Дубровнишката република – самата република дълго време доброволно е част от Османската империя (поне така пише в историята на града за туристи, която имах в стаята) – срещу плащане на минимален данък от 2% Дубровник става част от един общ пазар, който на моменти се простира от Виена до Йемен и от Либия до Ирак. Не са прости дубровчани – просто са търговци и купуват/продават всичко, де що им падне.

Дубровник, Хърватия

Уличките в Стария град на Дубровник

Дубровник, Хърватия

Разбира се, най-забавното в противоборствата между народите е, че най-големите ни врагове оказват най-голямо културно влияние върху нас – само погледнете архитектурата на черквите ни, да не говорим за други неща, но веднага си личи, че през Средновековието именно Византия е най-големия ни противник. А да споменавам ли вечния ни враг Турция и културното ѝ влияние? А като видите колко много русизми имаме в езика, разбираме и кой е наистина един от истинските ни противници.

Същото се наблюдава и в Дубровник – вражеска Венеция буквално извира от архитектурата, езика и маниерите на Дубровник, докато приютилата ги Османска империя предизвиква у дубровчани презрителните реплики „турски“, казани по адрес на възрожденските къщи в Пловдив, Мостар, Велико Търново, Трявна и Вишеград (мда, националната архитектура на Босна и Херцеговина е тази, която ние в България наричаме „възрожденска“, а хърватите наричат „турска“)

Кораб Costa Dorada в Дубровник

За кораба Costa Dorada имаше филм по National Geographic. Всеки ден в Дубровник има 2-3 големи пътнбически кораба. „Малката“ спасителна лодка (жълтичката, вдясно от камбанарията, долу) превозваа пътниците от старото пристанище до застаналия на рейд кораб. Понеже изглежда мъничка, да ви кажа – побира 150 пътника 🙂

Старото пристанище на Дубрпвник

Опашката от пъници се управлява от този индиец с вид на фелдфебел. Членовете на екипажа говореха помежду си на „английски“ – това че те са разбираха помежду си е добре, но съвсем не значи, че някой друг ги разбира 😉 (видимията екипаж беше предимно от филипинци (изпълнители) и индийци (началници)

Като цяло човек може да другарува с всякакви хора, но много внимателно трябва да подбира враговете си, защото в крайна сметка започва да прилича на врага си. Затова за приятели си избирайте хора, които ви пасват, а за врагове си търсете богати, умни и благородни противници. Враговете задължително трябва да са богати, умни и благородни!

Градът е разположен на много тесния и стръмен адриатически бряг, като ширината му едва ли е повече от километър (даже бих казал 7-800 метра), но за сметка на това денивелацията е страховита. Даже нашата квартира, която не беше кой знае колко далеч от морето (видяхте ми гледката) се намираше на 68 метра надморска височина! Брегът е чудовищно стръмен и не мисля, че ако беше на Черно или на Бяло море някой щеше да се засели там. А и камънякът е сериозен.

Обсадата на Дубровник

Снимката е правена от крепостната стена на Дубровник. Горе се вижда хълмът, от чиито връх градът е обстрелван по време на войната в Югославия, а това бетонно съоръжение най-вероятно е правено тогава като наблюдателница. Добре се вижда къде свършва растителността и самият град. Тази снимка, както и предишната, с кораба, са правени практически на едно и също място, човек само трябва да са завърти на 180 градуса.

Дубровник, Хърватия

Ако се вгледате в снимката, ще ме обвините веднага във воайорство 😉 Виждате ли как баба храни внуче?

Хълмът над града открай време е използван като крепост, като остатъците от наполоеновата (мисля) крепост на върха е използвана и от сръбско-черногорските сили по време на Гражданската война на Югославия. Е, хърватите на тая война ѝ викат Войната за независимост на Хърватия, но да не изпадаме в подробности. Та укреплението над града е било укрепен пункт на леката сръбско-югославска артилерия, обстрелвала Дубровник по време на обсадата. Сърбите са използвали леки минохвъргачки, по-скоро с цел тормоз над обкръжените, отколкото с цел да унищожат града. Е, сега не пречи хърватите да ги обвиняват за всичко, но сърбите не са ползвали реално разрушаващата сгради тежка артилерия по време на обсадата. Причината не е толкова от хуманна, колкото от практична PR гледна точка.

Не забравяйте, че днес! в Дубровник има поне два– три круизни кораба със стари баби-туристки (по 2-3 хиляди заможни туристи на всеки от корабите! И това е освен другите туристи, а и корабите се сменят всеки ден!). А, както казва моята хърватска колега, Дубровник днес е празен в сравнение с преди войната, което ще рече, че тогава е имало още повече баби-туристки в града! И всичките тези туристи са ахкали и охкали пред красотите на града мноооого преди да започне войната!

Дубровник, Хърватия

Дубровник, Хърватия

А сега си представете, какво щеше още да се случи с имиджа на сърбите в очите на бабите-туристки, гледащи телевизия у дома си, ако про-югославските сили бяха използвали тежката си артилерия срещу Дубровник? И да разрушат Страдун (главната улица) и романтичните каменни сгради наоколо?!? Сърбите може да са всякакви, но такива идиоти не са. Е, хърватите обясняваха неизползването на тежка артилерия и с факта, че по време на обсадата в морето е била разположена хърватската флота, която във всеки един момент е можела да разруши сръбските позиции над града. (Сега прочетете последното изречение и ме заплюйте! Каква „хърватска“ флота е имало през 1991г??? Все ми се струва, че флагманът на тази флота е бил от клас Нимиц 😉

Дубровник, Хърватия

Нещо да кажете за „плажа“? 😉 А да добавите нещо за камъняците на заден план?

Дубровник, Хърватия

Всъщност хърватите наистина твърдят, че в залива е била хърватската (без кавички) флота, ама някак на мен не ми се връзва.

(Не ме разбирайте погрешно – моя милост е един от най-върлите противници на бивша Югославия и мисля, че най-големите проблеми на XX век, както на България, така и на Балканите като цяло са предизвикани именно от съществуването на това вредно образувание, наречено Югославия и което за щастие замина в историята. Също така съм привърженик на независимостта на новите държави от района на бивша Югославия. Това, което не обичам, и то е именно югославско-комунистически маниер, е да ме правят на луд, когато ми разказват история, география и политика)

Факт е обаче, че обсадата е била жестока и е продължила почти година. Вътре в крепостта на няколко места има схеми с разрушенията и падналите бомби и гранати в Стария град на Дубровник, с които схеми обикновено започват и туристическите обиколки на града. След войната всичко е възстановено и то с камъни от същите кариери, от които е взиман и материалът при първоначалното строителство.

Забелязвате ли обаче какво огромно значение имат бабите-туристки за мира по света! И ако България не вземе крайно спешни мерки да покаже себе си и хората си в добра светлина именно пред бабите-туристки, то още дълго ще си патим от лош имидж и самочувствие. Баба-турист – най-добър турист!

Дубрпвник, Хърватия

Иначе Старият град на Дубровник е най-обикновен италиански ренесансово-средновековен град,

затворен зад неголяма, но доста солидна крепостна стена – с една голяма и красива главна улица, наречена Страдун (дали е от италианската или славянска дума „страда“ – не знам 😉 и гъсто разположени една до друга 3 до 5 етажни каменни сгради, между които се намират улички с ширина две разперени ръце. Пълно Средновековие, но пък е красиво. И най-важното – живо.

Всъщност Дубровник е първият ми италиански град и признавам си – хареса ми (е,не ми хареса, че е мръсно сравнително, да не казвам, че по някои безистени и глухи улички си смърдеше, както и другаде по Балканите, но наистина е красив град)

Дубровник, Хърватия

В двата края на главната улица Страдун има два манастира – францискански и доминикански. Доминиканският е откъм старото пристанище, близо до портата, а францисканският е на срещуположния край, до отсрещната порта. Двете срещуположни порти на града имат свои имена, които вече забравих, и за ориентация сега ще използвам двата манастира. На Страдун, откъм пристанището (към доминиканския) се намира така да се каже централният площад, заедно с катедралата Свети Влах, който пък е покровителят на града. Точно срещу катедралата е митницата на средновековния Дубровник – в нея е разположен градския исторически музей. Между другото, в уличките зад Св.Влах има едно кафене (или бар?), в който всяка вечер собственикът организира джем-сешън с приятели музиканти. Много яко място и не само на любителите на джаза ще им хареса:)

Дубровник, Хърватия

На срещуположния край на Страдун, освен францисканският манастир, се намира и Големият Онуфриев фонтан. Правил го е някой си Онуфрий, но не помня с какво друго освен с големия си фонтан е известен. Трябва да има и Малък Онуфриев фонтан, но не го открих къде е. Точно срещу Големия е разположена средновековната льекарна (аптека, де ;), която продължава вече стотици години да работи като аптека.

А на стената на манастира, точно на самата улица, един (вероятно)дефект в стената е станал повод за местен фолклор – от гладката стена стърчи един тесен камък и се твърди, че ако успееш да се задържиш на него залепен за стената, ще те гони късмет и щастие. Камъкът от много употреба и стъпване е изтрит и полиран полегато, а и стената изглежда е наклонена навън, така че вероятно единственият начин да се залепиш за стената е да го направиш със засилка и в частта от секундата, в която си залепен за стената, някой бързо да те щракне с фотоапарата, защото в следващия миг ти вече ще си паднал. Всъщност щерка ми успя да намери една цепнатина, за която малките ѝ пръстчета я фиксираха за достатъчно време, за да мога да я снимам без да бъда такъв изключителен бързак във фотографирането 🙂 Но аз самият нямах никакъв шанс в опитите за залепване за стената.

Дубровник, Хърватия

През целия ден се разхождахме из града, направихме обиколка по крепостната стена (достъпна е от към двете порти – цената беше или 75 куни за тримата или 25 евро, но убийте ме не помня). Плаща се само в брой, но приемат и евро. Всъщност еврото, доларите и кредитните карти вървят навсякъде в стария град – и по ресторантите и по магазините. Така де – това е град на търговци, нали не сте го забравили 🙂 Цените вътре в Стария град са по-високи, отколкото извън стените на крепостта – като цяло е скъпо, но не е чак безбожно скъпо. Два пъти ядохме в едно рибно ресторантче на пристанището, а и в една от пицариите обядвахме единия ден – сметката за трима не надвишаваше 50-55 лева, като сме поръчвали както риби, така и октоподи, а и в пицарията не сме се стискали (За сравнение: едно ходене на тримата до пицария Виктория в София обикновено е към 50 кинта). Иначе една топка сладолед вътре в крепостта е 10 куни, извън крепостта – 7 куни – разстоянието между сладоледаджийниците е не повече от 100 метра, но по пътя има крепостна стена на известен с търговците си адриатически град 😉

Дубровник, Хърватия

В крайна сметка разбрах кое даваше тази неповторима миризма на марихуана с липа, носеща се из целия град – портокалите бяха цъфнали и човек можеше да се дрогиа от миризмата им. А интересено жужащите край тях пчели какъв ли мед произвеждат? 😉

Крепостните стени на Дубровник

Общо взето всички показани до тук снимки са правени по време на разходката ни по крепостните стени на Дубровник. Носете си шапка – доста напича горе.

От разходката по стената ме беше напекло темето и вечерта са поразходихме в района на квартирата, за да разгледаме брега, „плажовете“ и съседните къщи.

Вторият ни ден в Дубровник беше посветен на предимно природни забележителности.

В една от брошурите, които ми беше дал хазяина пишеше за ботаническата градина в Тръстено (Trsteno) и решихме, че може да я посетим. То до там с колата се стига – Тръстено се оказа обикновено морско селце, на 6-7 километра от квартирата, но пък някакъв богаташ е имал вила през средновековието там и след победата на народната революция във вилата са направили ботаническа градина.

Вече няколко пъти в този пътепис се налага да използвам думата „вълшебно“, но природата на Хърватия и Босна и Херцеговина определено заслужават това определение. А ботаническата градина още повече го заслужава. Леличката на входа ни се зарадва много, упъти ни къде да паркираме и след минимална такса за билет влязохме в градината. Добре, че жената ни даде схема на алеите, защото като нищо щяхме да се загубим. Каква ли не растителност: от палми до диви кестени (абе, вие знаехте ли, че кестените (конските, дивите) съвсем основателно са софийски? Така де – български? Пишеше го на табелката им) Имаше някакви чудати лилии, космати палми, цветя като пеперуди, лиани, бамбук и какво ли още не. Климатът на Адриатическо море определено помага за растежа на всякакви от умерени до напълно тропически растения.

Точно пред вилата на богаташа имаше и беседка с гледка към морето, а под нея (защото беседкатa е на един почти вертикален бряг) се виждаше и пристанището на селото.

Народе, ако искате да впечатлите някоя мадама с романтика – запомнете това място 🙂

След обед решихме да продължим природосъобразната разходка, като се върнахме в Дубровник и с корабче се разходихме до остров Локрум насреща. Корабчетата до това божествено място тръгват от старото пристанище на всеки час. Островът е точно срещу старото пристанище и корабчето стига до него за десетина минути, колкото да успеем да снимаме града от друг ъгъл.

Обезателно намерете време за остров Локрум! Самият остров е национален парк и е препасан от алеи сред райска растителност. В гората освен всякаквите средиземноморски птици обитават и пауни, които са доста шумни, когато става дума за женските им 😉

В южната част на острова е разположено едно солено езеро сред отвесни скали, наречено Мъртво море – водата е морска, която се просмуква през скалите. А и скалите си ги бива. За голямо наше съжаление една част от острова беше недостъпна, заради опасността от пожари – не ми се мисли какво ще се случи в тая жега, ако пламне искра.

Идете до Локрум – няма да съжалявате!

Корабчето ни прибра в късния следобед, разходихме се за последно из вечерен Дубровник и се прибрахме в квартирата, за да можем на другия ден да тръгнем в посока Сараево.


Очаквайтре продължението

Още снимки от Дубровник:

Круиз из Индийския океан: Мавриций, Сейшели, Мадагаскар и Реюнион (1) 7

Круиз из Индийския океан: Мавриций, Сейшели, Мадагаскар и Реюнион (1)

На това днешно мрачно време защо да не направим една обиколка към Екватора? Да се качваме по корабите и напред! Приятно четене:

Круиз из Индийския океан: Мавриций, Сейшели, Мадагаскар и Реюнион

част първа

Остров Мавриций и остров Махе от Сейшелските острови

Бях обещал и аз да споделя нещичко от моите скитания по широкия свят. И ето, наканих се най-после.

Идеята ни беше да забъркаме нещо по различно от обичайните екскурзии и почивки. Решихме този път да бъде круиз. Бяхме си набелязали и трябваше да изберем измежду три дестинации – Кариби, Далечен изток или Индийски океан.

Избрахме последната: Мавриций – Сейшели – Мадагаскар – Реюнион.

Направихме резервациите и след седмица се изтипосахме на летището в Истанбул. Следваше полет с EMIRATES до Дубай, час и половина престой, колкото да си купим нова камера, че предната, заедно с колата и всичкия ни багаж смени притежателя си в София Ама нищо де, той Бойко Борисов ще ги оправи тях И втори полет до Мадагаскар. На сутринта към 9:00 часа цъфнахме на местното летище. Там, както си му е реда ни посрещнаха местни фолк звезди с песни и танци на народите. Ма то така си е по летищата на повечето екзотични дестинации. Едно такова ти се стопля душата… а тялото – то вече е прегряло при „ниските” сутрешни температури от около 30’C. За влагата да не говорим. Имаше естествено и представители на круизната компания COSTA, които чакаха туристите, решили да ползват услугите им за трансфер до кораба. Ние обаче предварително бяхме отказали тези услуги /26EUR на глава/ за 40-50 км. разстояние. Ми така де, да си пооправят малко тарифите. Отидохме на едно от многото гишета за рент а кар, и си наехме две колички. Ама да не си помислите, че и там не сме се пазарили? Ааа не Предварително знаехме, че ако не си свалил цената поне двойно, значи нищо не си направил. Те ни предложиха по 60 EUR на ден за кола. Ние казахме 30. В крайна сметка се съгласихме великодушно на 40. Нали и те са хора! Наехме ги за по 48 часа, та да можем и на следващия ден да обикаляме острова и потеглихме към Порт Луис, където ни чакаше кораба. Пристигнахме, настанихме се по каютите, полегнахме да починем и …. проспахме целия ден. Ми как няма, бяхме като пребити кучета.

Сутринта на следващия ден, след обилна закуска сефтосах и фотоапарата. Ето я и първата снимка:

PORT LOUIS, MAURITIUS

Порт Луи, Мавриций

Порт Луи, Мавриций

Качихме се по колите и тръгнахме на обиколка из острова. Най-напред се отправихме към ботаническата градина на Pamplemousses.

Ботаническата градина на Pamplemousses, остров Мавриций

Ботаническата градина на Pamplemousses на Мавриций

Местни креолски младежи ни се радваха. И ние на тях.

Креолци, Мавриций

Креолци

Индомаврицианците /те са по голямата част от местното население/ също

Четете по–нататък>>>

Тайланд, будизъм и цветя ! 1

Тайланд, будизъм и цветя !

Днес в много цвят Венци ще ни разкаже за Кралския дворец в Банкок и Ботаническата градина край Патая в Тайланд. Приятно четене:

Тайланд, будизъм и цветя !

Събота (28 Април 2007),време е за забележителности 🙂

След като извадих душата на шефчето ,че искам да видя будистки храмове, кандиса да ме води 🙂

Планът беше: първо Националния музей и после ако остане време и за Двореца на царя 🙂

Национален музей в Банкок

От музея не останах много очарован. Беше скучно и нямаше кой
знае какво за гледане.

Национален музей – Банкок, Тайланд

Национален музей – Банкок, Тайланд

Национален музей – Банкок, Тайланд

Отбора на КТМ също беше на посещение 😀
Четете по–нататък>>>

Пасторална Шотландия, приказен Единбург 2-ра част 0

Пасторална Шотландия, приказен Единбург 2-ра част

Вили публикува днес втора част на разказа ѝ за Шотландия. Ето и началото Пасторална Шотландия, приказен Единбург 1-ва част, а сега и продължението:

Пасторална Шотландия, приказен Единбург

част втора

Аз не успях да видя зоологическата градина, за която споменава Лора Нилсен в своя пътепис, но пък бях в

Кралската ботаническа градина

Обичам да бродя по ботанически градини и паркове, затова мисля, че тази определено си заслужава посещението. Представлява почти правилен квадрат и има вход на всяка страна, но със сигурност главният, който е от източната страна, винаги е отворен. Този чудесен парк е страхотна наслада за сетивата и нали се сещате, че просто няма начин да не разкажа накратко и най-вече да не ви покажа нещо от него.


Горещо препоръчвам тази разходка на всеки, който има път към Единбург, особено, ако е през лятото.

В далечната 1670-та год. двама лекари, Андрю Белфор и Робърт Сибълд, близо до „Холируд“ си направили малка градинка за билки за церовете си, най-вече такива, които действат очистително. През 1820-та год. градинката била преместена на сегашното си място и постепенно се разпънала на площ от 31 хектара.
Днес билките са най-малкото, което расте в нея. Освен разни видове дървета и храсти

има и уникални колекции растения от цял свят; алпинеум; розариум; китайски кът — беседка и езерце с водни лилии, плачущи върби и червено китайско мостче; огромни дървета разпъват корони над сочни, ярко зелени, подстригани ливадки; нацъфтели рододендрони предизвикват желание за безкрайни снимки,
Четете по-нататък>>>

15 години по късно или по Нова година в Йоханесбург (2) 0

15 години по късно или по Нова година в Йоханесбург (2)

Продължаваме с преживяното от Венерчето по Нова година в Южно-африканската република. Прочетохме как с пристигнала в Йоханесбург, и я оставихме пред Ботаническата градина, а днес ще се разходим из градината и града. Приятно четене:

15 години по късно или по Нова година в Йоханесбург

част втора

В Ботаническата — след 20 мин мотаене да намерим входа сред огражденията, сто питания и още толкова цигари на Деси,

в Ботаническата градина е прекрасно

Техните патки са във съвсем различни цветове, а чешмите са във формата на крокодилска паст. Палмите, черниците и избуялите навсякъде кактуси няма да ги споменавам. Странните, екзотични птици, които никога не си виждал, прелитат час по час над главите ни.. Жегата- убийствена за европеец идваш от ледена зима- суши въздуха и го прави лек за дишане всред цялата зеленина там.

… Вечерта ни заварва на официална вечеря в мола.

В Джобург всичко социално е в някакви молове. Не само шопинга- ресторанти, дискотеки, барове, всичко е там. Сикюърд ериa, тъй да се каже. Сядаме на терасата до някаква падаща вода, с Анска не можем да повярваме че до вчера сме мръзнали в Мюнхен с якета. Аз съм във вечерна рокля без ръкави (най-после се чувствам в кожата си), той по тениска и къси панталонки, както и Търнън. Деси изглежда блестящо с червен потник и къса пола. Едва сме поръчали напитки и започва да святка страховито. После и да гърми. Терасата е пълна с хора, които лениво започват да се разшавват.
Четете по-нататък>>>