Етикети: ботаническа градина

Ботаническа градина – Ез, Франция 6

Лазурният бряг с деца (4 ден): Кан, Маринленд в Антиб и Ботаническата градина в Ез

Продължаваме пътуването на Тони из Лазурния бряг, което започнахме в Милано, Ница и Монако. Днес сме на разходка в Кан, Антиб и Ез. Приятно четене: Ден 4, Кан, Маринленд в Антиб и Ботаническата градина...

2

Република Абхазия (Грузия) или непознатата земя оттатък Черно море (9 част на С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016)

Продължаваме за кратко Кавказката седмица, в която обръщаме повечко внимание на страните от другата страна на Черно море. Следва продължението на пътешествието от Юг на Север с Форда на Валентин. В началото разгледахме остров...

Плаж – Негомбо, Шри Ланка 2

Пътепис Шри Ланка (5): Негомбо и Канди

Продължавеме с пътеписа на Бале за пътуването му из Индия, който по обективни причини от днешната пета част се превръща в Пътепис Шри Ланка. В първата част тръгнахме от Берлин, през Бомбай, стигнахме Кочи....

Пътуване до Балчик 0

Пътуване до Балчик

Седмицата на България продължаваме с едно от прекрасните местенца в китната ни родина – Балчик и неговия дворец. Янита ще ни вподи там. Приятно четене:

Пътуване до Балчик

С идеята за една хубава неделна разходка извън Варна, в разгара на юлските горещници, в най- хубавото време- това на отпуските и ваканциите, с приятели отпътувах за Балчик.

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик е един от най-живописните български градове, разположен терасовидно, сгушен сред бялото на скалите, извисен над синьото на морето. (В сравнение с южното, северното българско Черноморие е с по-скалиста и стръмна брегова ивица). В своята вековна история град Балчик е имал няколко имена, които надали всеки знае. Но определено се помни с едно от тях- Белият град на българското Черноморие. 

Балчик

Балчик

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Не зная какво точно ме връща тук, може би всичко, което ме е пленявало и възхищавало много пъти по един и същи начин по време на моите завръщания. Или само едно – т.нар.

Дворец,

лятната резиденция на румънската кралица Мария Единбургска

един дом, параклис и една вълшебна градина, гледката на която ме кара да осъзная, че прочетеното в учебниците по история наистина се е случило.

 

Дворец в Балчик, 9600, България
Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Този дворец всъщност е приказка за една любов; за любовта на една кралица към това бяло парче педя чужда земя. Всеки камък и всяко цвете тук разказват тази приказка за любовта. И наистина, само обичащият може с такова въображение, с такъв фин усет към детайла да изрази любовта си към изграждането на една уединена обител.

 

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

С помощта на двама италиански архитекти и на един градинар от Швейцария, кралица Мария създава върху запустелите балчишки покрайнини своята лятна резиденция в  хармония между няколко култури и влияния: ориенталски, християнски, мавритански така, както сърцето й е изповядвало личната й философия за разбирането на света: хармония, единство и равенство между всички хора и култури. Някои обясняват това с възгледите на бахайството, които е споделяла румънската кралица. Други- с нейния аристократичен произход, дал й възможността да се докосне до множество различни култури и хора, от които е имала способността да извлича позитивно отношение към света и духовни ценности за стойностното в този свят.

 

 

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

С любов кралица Мария дава име на всяка градина и алея в своя бял от спокойствие дом, който сама нарича Куйбул Линищит (Тихото гнездо):  Алеа Винулуи (Алеята на виното), Алеа Секолелор (Алеята на вековете), Тераса Балансоаре (Висящите тераси), Гръдина Домнулуи (Божествената градина), Куртя Енглезеаскъ (Английският двор), Гръдина ку оглиндъ де апъ (Градината с водното огледало), Подул Палатулуи (Мостът на двореца), Подул Суспинелор (Мостът на въздишките)…*

 

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Такъв е нейният собствен свят, в който имало изобилие от любов, зелени кипариси, сини ириси, червени рози и бели лилиуми; разбирателство между хора и религии, изкусна  архитектура, дъх на солено море в очакване на закъсняло щастие. (В наши дни градината на двореца е паметник на градинското и парково изкуство, за което заслуга има и един от ректорите на СУ „Св. Климент Охридски”- акад. проф. Даки Йорданов, който я преобразява в ботаническа градина. Най-голяма атракция в ботаническата градината е експозицията на открито от грамадни кактуси.) Възхищение предизвикват и всички кътове на градината, в които са засадени едногодишни сезонни цветя и вечнозелени храсти.

 

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Мислех, че разказваното за сърцето на кралицата е някаква градска легенда, но съвсем не е така. Съгласно предсмъртното желание на кралица Мария Единбургска, известно време след нейната смърт, сърцето й е било съхранявано в ковчеже в този балчишки дворец, за когото тя винаги е казвала: „Тук ще оставя сърцето си”. Със сигурност това място е било едно от малкото, в което се е чувствала щастлива.

Щастливият другаде и с други не би поискал сърцето му (в буквалния смисъл на думата) да остане някъде далече в чуждата земя, макар в едно малко парче история наричана своя. Щастливият човек не би бил запомнен с големите си тъжно- зелени очи, които никога не са поглеждали в обектива на фотографа, направил й толкова много снимки; сякаш е искала да избяга от собствения си живот, намирайки тих и спокоен любовен пристан в есента на живота си.

 

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Но Дворецът не е красив само заради архитектурата си или заради градините. Благодатната чиста вода на два

извора “Бял кладенец” и “Чатал чешма”

задвижва воденичните колела на мелниците в местността: още една възклицателна въздишка, предизвикана от тази каскадна водна атракция.

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

В двора на комплекса Двореца и ботаническата градина е съграден

параклисът “Стела Марис”

Точно тук в специално ковчеже с герб и печат за две години се съхранявало сърцето на Мария, (в последствие погребано в скална ниша близо до замъка Бран).

 

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Близо до „Мостът на въздишките” се намира

винарната,

в която могат да се дегустират или купят отлежали маркови вина.

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Красива е и постройката на т.нар.

Нимфеум (Храм на водата),

където казват, като в огледало звездите на нощното небе се отразяват във водата. В деня на моето посещение по небето плуваха меки и бели облачета, които правеха опити да се слеят и после да се излеят над нажежената земя. В апогея на летния юлски ден тази надпревара се оглеждаше в спокойната вода и ако се случеше да се загледам съсредоточено в езерцето, представите ми за горе и долу се объркваха. От постройката на нимфеума се открива приказна гледка към морския бряг.

 

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

А под хладната сянка на постройката един музикант правеше този миг незабравим.

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Под двореца се намира един от най- предпочитаните балчишки плажове: ситен пясък, чиста вода и много места за отдих. Светът наоколо сякаш се състои само от три цвята: жълтото на пясъка, синьото на морето и зеленото на градините.

 

 

Балчик

Балчик

Балчик

Балчик

Балчик, Двореца

Балчик, Двореца

Нито едно сърце не може да забрави преживяното“. Това са думи на красивата Мария Александрина Виктория де Единбург, кралицата на Румъния. С тях завършвам своя пътепис неслучайно, защото преживяното тук наистина не се забравя. И, ако изобщо приказките имат край, то той не принадлежи на никой разказвач. Допишете ме, разказвачи на незабравими преживяни истории.

http://youtu.be/t5sCGejp4sA

Балчик, Двореца

 

*С благодарност към Росита за превода от румънски език

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът 

 

Други разкази свързани с Черно море – на картата:
За подробности кликайте на ЗАГЛАВИЕТО горе 🙂

Гибралтар… и отвъд (2) 13

Гибралтар… и отвъд (2)

Днес ще продължим обиколката си из Гибралтар заедно с Атанас. В началото стана дума за Скалата, Мис Свят и макаците, с днес ще разгледаме по-подробно центъра на градаПриятно четене:

 

 

Гибралтар… и отвъд

част втора

Долфин Сафари

Едно от нещата, които исках да посетя и си бях набелязал още при тръгването ми от България беше да се кача на корабче, което излиза в открито море в търсене на делфини в ествествената им среда. Осъществих го още на третия ми ден в Джиб. Беше неделя, а от предишния ден си бях купил билет по Интернет (25 паунда).Следобед се явих на кея на Марина Бей (Marina Bay) – едно от трите яхтени пристанища на Гибралтар. Другите две са Куинсуей Кий (Queensway Quay) и Оушън Вилидж (Ocean Village). Оушън Вилидж и Марина Бей са в непосредствена близост едно от друго и де факто се сливат. В района им, точно на брега на морето,  се намират най-голямото казино в Гибралтар и модерни жилищни сгради, в които най-евтините наеми бяха от порядъка на 1000-1200 паунда на месец на апартамент.В самите марини пък се полюшкват множество луксозни яхти.

Част от яхтите в Марина Бей – Гибралтар

Част от яхтите в Марина Бей

 

 

В уречения час около двадесетина човека се качихме в корабчето и излязохме в открито море. От компанията, организираща пътуването, гарантираха, че

ще видим делфини

В противен случай, трябваше да ни върнат парите. Около петнадесет минути след като напуснахме пристанището видяхме първият от тези удивителни морски бозайници. Скоро се появиха и други делфини, които плуваха покрай корабчето и правеха скокове над водата, радвайки се като малки деца. Делфините са познати с приятелското си отношение към човека, който, за съжаление, не винаги им отговаря със същото. Известни са случаи на масови убийства, заради месото им, на Фарьорските острови и в Япония. За това имаше даже документален филм, който спечели Оскар.

Делфини плуват на "една ръка разстояние" от корабчето – Гибралтар

Делфини плуват на “една ръка разстояние” от корабчето

   Малко инфо за тези сладури

Резултат на милони години еволюция, делфините са считани са за едни от най-интелигентните животни. Повечето притежават остро зрение и могат да чуват около десет пъти по-добре от човека. Предполага се обаче, че не усещат миризми, поради липсата на обонятелен нерв. Учените не са сигурни защо точно обичат да скачат над водата. Предположенията включват комуникация с други себеподобни, фиксиране на пасажи с риба, освобождаването от паразити или просто за забавление. Делфините обичат да плуват заедно с хора, а са известни случаи, в които са спасявали и живота на удавници.

Не е ясно защо делфините правят скоковете си над водата – Гибралтар

Не е ясно защо делфините правят скоковете си над водата

Сафарито продължи около час и половина, от което време около час прекарахме в открито море. Хората минаваха ту на левия, ту на десния борд, за да видят по-добре делфините, които правеха пируети и плуваха заедно с корабчето.  На няколко пъти идваха много близо и успях да направя нелоши снимки. Когато обърнахме към Гибралтар ни „изпратиха“ като дълго време плуваха заедно с корабчето. Интеракцията с тези прекрасни същества определено си заслужава. Някак си те зареждат с положителна енергия с вечната си полу-усмивка и игриво поведение.

 

Мейн Стрийт (Maine Street)

Главната улица  на Гибралтар – Мейн Стрийт (Maine Street), сама по себе си е туристическа атракция. Тя е обект на усилена търговия, а в събота и неделя буквално се задръства от хора, главно туристи. Понякога на нея може да видите и макаци, слезли от Скалата на разходка в града.

Главната улица Мейн стрийт – Гибралтар

Мейн стрийт

Главната се простира от Кейсмейтс Скуеър в долния си край до Трафалгарското гробище в горния. На нея има магазини за сувенири , за техника, цигари, алкохол, барове, ресторанти, заведения, а за атракция са поставени и червени телефонни кабини, каквито има в Лондон. Тъй като в Гибралтар цигарите и алкохола са безмитни, много хора идват от Испания, за да си купят от тях. През границата е позволено да се изнася само едно бутилка алкохол и един стек цигари, но режимът не е строг и се проверява багажа само на тези, които се сторят съмнителни на граничарите. Това, разбира се, е предпоставка за контрабанда и има хора в Ла Линея, които се занимават именно с това.

Червените телефонни кабини създават илюзията, че сте в Лондон – Гибралтар

Червените телефонни кабини създават илюзията, че сте в Лондон

На път за работа обикновено преминавах

по цялата дължина на Мейн Стрийт,

тъй като офисът, в който ходех по работа, беше в горния й край. Пътьом винаги пресичах малък площад, на който се намира

„Манастира“ (The Convent) –

резиденцията на губернатора на Гибралтар от 1728 година насам. Името на сградата идва от факта, че първоначално е била францискански манастир. Можете да я познаете по това, че пред нея стои на стража гвардеец в шотландска поличка. Срещу „Манастира“ се намира къщата на стражата на губернатора с две лъскави оръдия отпред, с които туристите не пропускаха да се снимат за спомен. До “Манастира“ се намира и пъбът „Ядосаният монах“ (The Angry Friar). Самото заведение не е кой знае какво, но служи като ориентир за площада, на който се намира.

"Манастирът" със стражата отпред – Гибралтар

“Манастирът” със стражата отпред

Друго нещо, покрай което винаги минавах на път за работа, беше огромен билборд по случай Диамантеният юбилей на кралица Елизабет начело на Великобритания. През юни, по случай 60-годишнината й от възкачването на престола е имало големи тържества, а градът е посетен от сина на Елизабет Втора принц Едуард и съпругата му Софи. Елизабет е коронясана за кралица на 2 юни 1953 година след смъртта на баща й Джордж Шести (заекващият крал от филма „Речта на краля“). Единственият друг британски монарх, който е празнувал Диамантен юбилей е кралица Виктория през 1897 година.

Билборд по случай Диамантения юбилей на кралицата

Билборд по случай Диамантения юбилей на кралицата

Горният край на Мейн Стрийт завършва с огромна арка, наречена

Портата на референдума (Referendum Gates)

Кръстена е така след референдума през 1967 година, на който местното население решава с категоричните 99 процента да остане под британски суверенитет. След арката вляво се намира

Трафалгарското гробище (Trafalgar Cemetery)

В него са погребани войници, ранени в битката при Трафалгар (21 октомври 1805 година) и по-късно починали от раните си в Гибралтар. Срещу гробището е издигната статуя на предводителя на британската флота – адмирал Нелсън. Всяка година, през октомври, тук се извършва специална почетна церемония с поднасяне на венци в памет на загиналите. Битката при Трафалгар е най-значимият британски военноморски успех по време на Наполеоновите войни (1803-1815). В нея е разгромена смесената френско-испанска флота, а смъртта си намира самият Хорейшио Нелсън (като чуя първото име на адмирала нямам как да не се сетя за „От местопрестъплението“ и Хорейшио).  Днес, негова статуя (на Хорейшио Нелсън, не на героя на Дейвид Карузо) е издигната също в средата на площад Трафалгар в Лондон.

В последните ми дни в Гибралтар накупих от магазинчетата на Мейн Стрийт редица сувенири за роднини и приятели в България. Разнообразието е огромно – магнитчета, картички, фланелки, шапки, ключодържатели, химикалки, значки и какво ли още не. Ликовете обикновено са на Скалата на Гибралтар, на маймунки или на делфини. Най-големият хит са плюшените маймунки, които пищят като истински като ги стиснеш.  Чух, че било изгодно да си купиш и техника от Джиб, но не останах особено убеден в това . Вярно, имаше голямо разнообразие на таблети, смартфони, фотоапарати, лап топи, но цените им не ми се видяха по-ниски от на други места.

Юропа Пойнт е най-южната точка на Гибралтар

Юропа Пойнт е най-южната точка на Гибралтар

Юроп Пойнт (Europa Point)

Въпреки, че е с територия по-малка от седем квадратни километра, Гибралтар си има и

градски транспорт, състоящ се от осем автобусни линии

Един ден хванах автобус номер две от Кейсмейтс Скуеър, за да стигна до най-южната точка на Джиб – Юропа Пойнт (Europa Point). Цената на пътуване е един паунд, но се излъгах, че си взех сингъл билет, защото после научих, че билет за целия ден струва паунд и половина.

Europa Point, Гибралтар

   Юропа Пойнт е мястото, на което водите на Средиземно море срещат тези на Атлантическия океан.

Гибралтар е само на 24 км от Африка и, при ясно време, оттук може да се види планината Джебел Сиди Муса на мароканския бряг, за която се предполага, че е вторият стълб на Херкулес. Е, аз не я видях, тъй като пристигнах при доста мъгливо време и имаше видимост само на няколко километра в морето.

При ясно време от Юропа Пойнт може да се види Африка. Нямах този късмет – Гибралтар

При ясно време от Юропа Пойнт може да се види Африка. Нямах този късмет При ясно време от Юропа Пойнт може да се види Африка. Нямах този късмет – Гибралтар

 

 

Мястото за наблюдение е обезопасено с парапет, тъй като брегът е висок и осеян с клифове, в които, една след друга, се разбиват хиляди вълни, пръскайки вода на няколко метра във въздуха.

Интересното е, че при Юропа Пойнт са събрани заедно джамия и църква. Има и

фар,

който хвърля светлина на 27 километра в морето. Маякът е построен за три години – между 1838-ма и 1841-ва. Напълно е автоматизиран през 1994 година и, ако за някой това е интересно, е единственият извън Острова, за който се грижи Trinity House – органът, отговарящ за морските фарове на територията на Великобритания (да, имат си и такава институция). Исках, разбира се, да разгледам фара отвътре, но нямаше как, заради огромните надписи „Влизането на външни лица строго забранено“.

Фарът на Юропа Понт хвърля светлина на 27 км дължина – Гибралтар

Фарът на Юропа Понт хвърля светлина на 27 км дължина

    Църквата при Юропа Пойнт

е католическа и носи името Shrine of Our Lady of Europe, което  може да се преведе като Храм на Дева Мария на Европа. Интересното е, че сградата е превърната в църква, след като преди това е изпълнявала предназначението на джамия. Метаморфозата настъпва, след като испанците завладяват Гибралтар от маврите през петнадесети век. Новите господари на полуострова построяват параклис, а в него може да се види малка статуя на Дева Мария с Младенеца на ръце. И двамата са короновани, а Божията майка държи в ръката си скиптър с три цветя, символизиращи Любовта, Истината и Справедливостта. Близо два века църквата се радва на просперитет, а много моряци от акостиращи кораби минават през нея за молитва и правят различни дарения. През 1979 година Папа Йоан Павел IIофициално одобрява  почитането на Дева Мария като закрилница на Гибралтар. През 2009 година храмът е удостоен от Папа Бенедикт XVI със Златна Роза – рядък знак на почит, който се дава от Ватикана.

Джамията, построена с дарение от краля на Саудитска Арабия – Гибралтар

Джамията, построена с дарение от краля на Саудитска Арабия

   Джамията Ибрахим-ал-Ибрахим

е построена през 90-те години след дарение на стойност пет милиона паунда от краля на Саудитска Арабия Фахд. Освен място за молитва, към нея има още училище, зала за лекции и библиотека. Тя е единствената джамия в Гибралтар, която обслужва мюсюлманската част от населението, наброяваща около 2000 човека. Ибрахим-ал-Ибрахим е най-южно разположената джамия в континентална Европа и една от най-големите в света, намираща се в немюсюлманска държава.

   Летището

Стигнахме и до

Гибралтарското летище – едно от най-странните в света

Това, което го прави такова е, че единствената му писта се пресича по средата от автомобилен път. И то, не някакъв второстепенен, а от Уинстън Чърчил Авеню – главната пътна артерия на полустрова, която води от и до границата с Испания и ежедневно се използва от хиляди автомобили и пешеходци.

Пешеходци и МПС-та чинно чакат излитането на самолет – Гибралтар

Пешеходци и МПС-та чинно чакат излитането на самолет

Във времето, по което кацат или излитат самолети, светва червен светофар

и пътят за северната граница се затваря с две бариери – една откъм Гибралтар и една откъм границата. Това се повтаря по няколко пъти ежедневно. По-рядко в понеделник и вторник, а най-често през уикенда, когато е най-натоварено откъм полети. Обикновено на ден има от три до шест кацания и излитания.

По време на цялата процедура хората и колите остават блокирани от двете страни на пътя и чакат чинно от петнайсетина минути до два часа. Полетите обикновено са следобед, така че, ако пресичате границата преди пладне, едва ли ще се наложи да чакате. Най-добре  предварително се осведомете кога има полети от сайта на летището: http://www.gibraltarairterminal.com/. Едва ли ви се иска да попаднете в двучасова „тапа“, ако бързате да стигнете някъде. Веднъж и аз имах шанса да видя процедурата по кацането и излитането от летището отблизо, при което самолетът мина буквално на стотина от бариерата. За мен си беше атракция, но на местните сигурно им е писнало, защото няколко човека започнаха да нервничат и да повтарят „Come on! Come on!”.

Самолет на Бритиш пресича Уинстън Чърчил Авеню, за да излети за Лондон – Гибралтар

Самолет на Бритиш пресича Уинстън Чърчил Авеню, за да излети за Лондон

Дори и да няма полети, в час пик се образуват големи задръствания от коли на границата –  сутрин на влизане в Джиб и вечер на излизане. Аз не съм имал „удоволствието“ да попадна в такова, но се случваше някой колега да праща и-мейл от смартфона си до служебната поща: „Не минавайте през границата с кола. Тук е ад!“.

В момента,

компаниите, които изпълняват полети от и до Гибралтар, са три – EasyJet, Monarch и British Airways

Лети се само до Англия – Лондон и Манчестър, а от лятото на тази година трябва да стартират и полети до Бирмингам. По времето, когато бях в Джиб имаше и такива до Ливърпул, но бяха спрени заради слаб интерес.

Дълги години Испания не позволява самолети от и за Гибралтар на летят над нейна територия и блокира достъпа на Джиб до европейското въздушно пространсто. На това е сложено край през 2006 година след тристранно споразумение между Испания, Великобритания и Гибралтар. В резултат, Iberia започва да изпълнява полети от Гибралтар до Мадрид и обратно. Линията обаче просъществува само две години, след което е спряна по икономически причини. Нова авиокомпания – Andalus, възстановява връзката с Мадрид, добавяйки нова линия – до Барселона. Тези полети се осъществяват само няколко месеца и също са прекратени, заради липса на достатъчно интерес, а днес Andalus вече е в историята и не същестува като авиопревозвач. Така, понастоящем единствената въздушна връзка на Джиб е с Острова.

Гибралтар може да се похвали с чисто нов и модерен терминал на летището, който беше пуснат в експлоатация, докато бях там. Новият терминал е близо два пъти по-голям от стария, който ще бъде разрушен и превърнат в паркинг.

 

Стотонното оръдие

В края на 19-ти век, във Великобритания са конструирани четири огромни стотонни оръдия. Две от тях са били предназначени за отбраната на Гибралтар, а другите две – за Малта. Едно от двете гибралтарски чудовища е запазено и до днес и може да се посети срещу входна такса от един паунд. Веднъж и аз отидох да го видя с колегата и приятелката му, с които бяхме на върха на Скалата.

Предназначението на оръдието е било отбрана на западното крабрежие на Гибралтар, а размерите му са наистина внушителни. Има цев дълга над десет метра и може да изстреля снаряд на близо 13 км разстояние. За да се подготви за работа трябват близо три часа, а за зареждането му са необходими 35 човека. Един снаряд за оръдието тежи около 900 килограма и се изстрелва със скорост 300 метра в секунда.

Сто тонно оръдие (на заден план) – Гибралтар

Сто тонното оръдие (на заден план)

Освен, че разгледахме подробно оръдието, минахме и през музея към него, в който се разказва за смелостта на един войник от 1902 година. Тогава, в чест на посещението на висш генерал, се готвят пет залпа, но оръдието засича след първия от тях. Следват неуспешни опити за втори изстрел и генералът пита има ли доброволец, готов да бъде спуснат в цевта на оръдието, за да помогне за изваждането на невъзпламенения снаряд. Предполагам, че е последвала дълга пауза преди напред да излезе висок и слаб войник, който се наема със задачата. Последният се справя успешно и е изваден невредим, а в знак на признателност е повишен в сержант.

За последно, 100-тонното оръдие е използвано през 2002 година, за да оповести началото на Гибралтаро-Малтийската конференция. Успоредно залп изстрелва и неговият „близнак“, съхранен и до днес В Малта.

Плажове

По източното крайбрежие на Гибралтар има няколко плажа, които стават за къпане. За да стигнете до тях, след като пресечете летищната писта, идвайки от Испания, на първото кръгово движение трябва да завиете наляво. Дясната посока ще ви отведе към центъра на града.

Ако ги посетите през седмицата, в работно време (както правех аз), плажовете не са пренаселени, а дори напротив. През уикенда е нещо различно, особено на

най-дългия  – Източният плаж (Eastern Beach)

Той е и най-слънчев, тъй като не е засегнат от сянката на намиращата се в непосредствена близост Скала на Гибралтар. До него е рибарското заливче

Catalan Bay (Каталунският залив),

на което можете да акостирате, ако търсите спокойствие от тълпите на Източния плаж през уикенда. На мен ми беше любим и на няколко пъти си изкарах доста релаксиращо там.  Макар, че времето беше топло в края на септември и началото на октомври, водата все пак си беше хладка и трябваше човек да прояви доста психика, за да се потопи изцяло в нея. Аз се престраших да нагазя до малко над колената, колкото да запиша топване в гибралтарски води. При Каталунския залив има и шикозен хотел сред скалите, от чиято тераса можете да се радвате на прекрасна гледка към плажа отвисоко, докати си пиете кафето.

Плажът Catalan Bay – Гибралтар

Плажът Catalan Bay

 

 

До Catalan Bay се намира

Sandy Bay (Пясъчният залив),

който е най-спокоен от плажовете по източното крайбрежие, но и най-труднодостъпен. В Гибралтар съществуват още Western Beach (в непосредствена близост до границата), както и Little Bay и Camp Bay (близо до Юропа Пойнт), но не съм ги посещавал, така че не мога да дам някакво конкретно инфо за тях.

Ботаническата градина - чудесно място за почивка на сянка в жегата – Гибралтар

Ботаническата градина – чудесно място за почивка на сянка в жегата

Ботаническа градина

В подножието на Скалата, точно до началната станция на лифта се намира Ботаническата градина на Гибралтар. Много приятно местенце, на което можете да поседнете сред зеленината на различни растения. Единственият път, когато влязох станах свидетел на сватбена процесия. За градината няма такса вход и е добра опция за кратка почивка преди пешеходен щурм на Скалата или дълъг преход до най-южната точка на Джиб – Юропа Пойнт. Последното не го препоръчвам. По-добре жертвайте паунд и половина за целодневен билет за градския транспорт.

Част от флората на Ботаническата градина – Гибралтар

Част от флората на Ботаническата градина

Виктория Стейдиъм (Victoria Stadium)

Непосредствено до летището се намира Националният стадион на Гибралтар – Виктория Стейдиъм. Съоръжението е с капацитет 5 000 зрители, а на него играе мачовете си националният отбор по футбол на Гибралтар. Представителният тим на Джиб все още не е допускан до участие в световни и европейски квалификации. Значителна роля има силната опозиция на Испания във връзка с членството на полуострова в Европейския футболен съюз УЕФА. През 2007 година, Испания дори заплашва, че ще бойкотира всеки турнир, до който Гибралтар бъде допуснат до участие. Едва миналата година УЕФА прави Джиб свой временен член. Всички надежди на местната футболна асоциация са насочени към конгреса на европейската централа през май тази година. Очаква се на него Гибралтар най-после да придобие пълноправно членство.

Виктория Стейдиъм, сниман от Гибралтарската скала – Гибралтар

Виктория Стейдиъм, сниман от Гибралтарската скала

   Футболистите в Гибралтар, разбира се, са аматьори,

които играят в свободното си време, докато практикуват своите професии. Има местно първенство, в което най-интересните имена са Ман Юнайтед ФК, Челси ФК и Бока Хуниорс, кръстени на едноименните грандове. Единственият професионалист и най-голяма звезда на националния отбор е халфът Лиъм Уокър, който рита в английския Портсмут. Феновете на полустрова се надяват, с евентуалното присъединяване на Гибралтар към УЕФА, повече местни играчи да имат шанса да отидат да играят в чужбина, а под Скалата да пристигнат за квалификационни мачове някои от топ отборите на Стария континент като Англия, Германия, Италия, Португалия, Франция, а защо не и неприятелски настроената Испания. Така че, кой знае, след някоя и друга година може да имате шанса да гледате в Джиб мач с участието на звезда от калибъра на Кристиано Роналдо, Йозил, Шави, Рууни, Бензема или някой друг.

 

Поглед към Скалата привечер от Ла Линея – Гибралтар, Испания

Поглед към Скалата привечер от Ла Линея

Ла Линея

Ще ви разкажа и за един съвсем различен свят от богатия Гибралтар, който се намира от другата страна на границата. При напускане на полуострова по суша се озовавате в

Ла Линея де ла Консепсион

или просто Ла Линея. С население от 65 000 души, градът е сериозно засегнат от икономическата криза в Испания. Много от младите хора го напускат, а безработицата по официални данни е ужасните 40 процента. Стряскащо, но и леко подвеждащо, тъй като Ла Линея е основен източник на работна ръка за обслужващата сфера на Джиб. Същите хора, които работят на полуострова, се видят безработни в Испания, но получават заплата в Гибралтар. Всяка сутрин няколко хиляди испанци – чистачки, детегледачки, строителни работници, продавачи и др. пресичат границата. Вечер с тях се прибират и много чужденци, работещи на полуострова. Заради скъпите наеми под Скалата, повечето от тях живеят в Ла Линея, където може да се намери сносно жилище срещу 500-600 евро на месец. Имах трима български колеги, които също живееха за по-евтино в Испания, въпреки че работеха в Гибралтар.

Центърът на Ла Линея – Испания

Центърът на Ла Линея

Ла Линея е в най-лошо икономическо състояние от градовете в Андалусия, която от своя страна е най-зле от всички области в Испания. Дълговете на града, трупани с години, са за стотици милиони евро, а работниците в администрацията не получават редовно заплатите си.  Средният дълг на човек от населението е около 3000 евро, което нарежда Ла Линея на второ място в цяла Испания, веднага след Мадрид.

Окъсаното испанско знаме в Ла Линея е като отражение на окаяното икономическо положение на града – Испания

Окъсаното испанско знаме в Ла Линея е като отражение на окаяното икономическо положение на града

Бедността, безработицата  и историческия спор с Великобритания за полуострова са озлобили местното население, у част от което, се усеща

неприязън към богатия Гибралтар

Има изолирани случаи на нападение над англичани, които се прибират късно вечер от работа. Веднага след границата има алея с магазини, която през нощта е безлюдна. Тя е известна сред работещите в Джиб като “Run, chicken, run” тъй като трябва да я пресечете максимално бързо и без много-много да се оглеждате, ако не искате да ви нападнат и ограбят.

 Алеята "Run, chicken, run" – Ла Линея, Испания

 

Юдит – унгарката, която споменах по-рано при описанието на Скалата, ми разказа за един такъв случай. Най-добрата й приятелка, също унгарка, има гадже – англичанин, който се прибирал през нощта след работа до късно. На въпросната алея  бил приближен от испанци, които го попитали „Do you speak English?“ и след отговора: „Yes, I do”, последвали няколко бързи удара, свалили от гърба му раницата, в която бил лаптопа му, и офейкали. Затова, разполагащите с по-добри финансови възможности чужденци предпочитат да си взимат къщи под наем в затворени комплекси по крайбрежието на Коста дел Сол и да пътуват всеки ден с кола до Гибралтар. В един такъв, в Естепона (на около 35 км от границата с Испания, по средата на пътя за Марбея), живеят въпросният британец и унгарската му приятелка днес. Преместват се там в търсене на спокойствие след инцидента в Ла Линея и, доколкото разбрах, им предстои женитба.

"Нежно" пожелание към Гибралтар, написано от ла линейци – Ла Линея, Испания

“Нежно” пожелание към Гибралтар, написано от ла линейци

 

   Ходих до Ла Линея на няколко пъти

за среща с българските колеги. Веднъж, на алеята „Run, chicken, run”, един от тях ми показа машина, която доста ни развесели. Беше подобна на тези, които пускат шоколадчета и безалкохолни напитки, но отделенията на тази бяха заети с артикули от секс шоп. И не бяха само кондоми, но не ми се влиза в подробности да описвам другите неща. Който е любопитен, нека види на място!

Машината с интересните артикули – Ла Линея, Испания

Машината с интересните артикули

   Иначе в Ла Линея има много приятни заведения

Веднъж бяхме в тапас бар, друг път – на аржентински ресторант. Останах с впечатлението, че местното население не е от най-работливите. Чиновниците обикновено не си помръдват пръста след два следобед, а чух и за следната схема – много хора работят някъде в продължение на шест месеца, след това напускат и шест месеца карат на обезщетения. Независимо, че не са съкратени, явно им се полагат, заради твърде социалната политика на Испания. Напук на безработицата, ла линейци, обичат да се веселят. Не пропускат традиционната си сиеста и пълнят заведенията вечер.

По време на 45-дневния ми престой си направих три екскурзии извън Гибралтар – еднодневна до Марбея, двудневна до Танжер в Мароко и тридневна до Мадрид. В следващите две части ще разкажа за кратките ми пътувания до Марбея и Танжер. А Мадрид може да почака за отделен пътепис някой друг път.

 

Очаквайте продължението

Автор: Атанас Стратиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Гибралтар – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА ЗАГАЛВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ

Либерец, чешко пиво и „Бели тигри“ 3

Либерец, чешко пиво и „Бели тигри“

Пътеписът днес ще ни води до чешката провинция – и без друго все Прага та Прага! аман от столичани, честно! 😉 (демагог си, редакторе, демагог! 😉 

Миглена ще ни покаже чешкия Либерец – да видите вие дали има само Бистришки тигри 😉

Приятно четене:

Либерец, чешко пиво и „Бели тигри“

Днес ще се разходим в най-северните части на Чешка Република – град Либерец. Реших да ви разкажа за това красиво градче, тъй като е малко познато  на повечето българи. Определено има какво да се види: красива природа съчетаваща хълм с низина, средновековни сгради разположени главно в центъра на града, интересни места за забавление и най-важното истинско чешко пиво . Прекосяваме цяла Чехия от юг към север и достигаме в близост до границите на Германия и Полша, там е разположен град Либерец. Първото нещо, което очаквах да видя е телевизионната кула Йещед, разположена в най-високата точка на града . Тя е една от най-големите забележителности  и гордости на либерчани. До нея достигнахме по планински път (има и лифт за тези които са решили да си отпочинат от шофирането ), там се намират и единствените ски писти в Чехия. Днес кулата се използва за хотел, стаите имат много интересни прозорци като в самолет. В ресторанта , който обикаля цялата кула разкрива прекрасна гледка към целия град. Пихме по един топъл чай, полюбувахме се на гледката и обратно към центъра.

Либерец, Чехия

Либерец, Чехия

      Всички административни сгради са разположени в малкият павиран център.

Либерец, Чехия

Либерец, Чехия

  Много спокойно място, в което може да се разгледат  старинни сгради и да се намери чудесно уютно място, в което всеки трябва да опита чешките специалитети и разбира се чешка бира.

2873, 463 11 Liberec-Vratislavice nad Nisou, Чехия

Първото нещо, което бях задължена да опитам от моя гид-шеф-чех беше гулаш – много специално чешко ястие. Съответно поръчвам си гулаш и какво ми сервират българска яхнийка с телешко месо. Разочароващо*, но вкусно особено щом е придружено с чешка бира Козел.

Либерец, Чехия

  За любителите на хокея Либерец предлага много модерна хокейна зала с 9000 места.

Хокейният отбор „Белите тигри“

е гордостта на всички граждани на Либерец. Страхотната атмосфера се предава дори и на тези, на които хокеят не е страст.

Хокейният отбор Бели тигри – Либерец, Чехия

Хокейният отбор Бели тигри – Либерец, Чехия

 Наистина съм учудена колко много различни и интересни неща може да ти предложи един град, който е с големина примерно колкото   Плевен и е разположен не много близо до столицата. Продължаваме разходката си в

най-старата зоологическа градина в централна Европа

Общо взето приятно място , поддържано, животните изглеждат щастливи явно хапват редовно. Най-много ми хареса белият тигър, който е и символ на Либерец заради хокейният им отбор.

Бял тигър – Либерец, Чехия

Тюлен – Либерец, Чехия

  Най-приятното място за мен беше

Ботаническата градина

Усещането при преминаването на оранжериите от различни климатични пояси беше много вълнуващо. Градината е известна със своите хищни растения и богатата колекция от качествени кактусови екземпляри. Разгледахме и езерцето с цветни рибки и аквариума.  Заслужава си да изгубите някой час сред палмите и лианите.

Ботаническа градина – Либерец, Чехия

Ботаническа градина – Либерец, Чехия

Ботаническа градина – Либерец, Чехия

  За тези от вас, които обичат повече да релаксират, отколкото да обикалят има едно чудесно място – центъра Бабилон. Стара фабрика е преобразувана в център за забавления. Басейн, зали за игри за големи и малки момчета , магазинчета за дамите. Интересно е че коридорите са направени като градски улички. Спокойно тук може да се прекара цял ден.

Либерец, Чехия

Либерец, Чехия

  Така и така сме дошли до Либерец, ще се разходим и до един замък, който е на 25 км.

Замъкът Сихров

наричат го “Резбарското чудо на Чехия’’. Величествен и красив, имаше в него някаква мистика, която естествено не можах да разбера.

Замък "Сихров" – Либерец, Чехия

Замък "Сихров" – Либерец, Чехия

Замък "Сихров" – Либерец, Чехия

 Това беше моето пътуване из северните части на Чехия заслужава си всеки, който е фен на чешката бира и хокея да посети това място.

 Автор: Миглена Ябанджиева

Снимки: авторът

*Редакцията искрено препоръчва гулаш да ядете в Унгария, а в Чехия да си поръчвате ребра 🙂 – бел.Ст.

Други разкази свързани с Чехия – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА ЗА ПОДРОБНОСТИ 🙂

Оксфорд за един ден 1

Оксфорд за един ден

Днес ще ходим до един от центровете на просветата – съвсем сериозно, как другояче бихте характеризирали английският град Оксфорд. Водач ще ни бъде Деси.

Приятно четене:

Един ден в Оксфорд

Отдавна исках аз и моето семейство да отидем в Оксфорд. Дълго се колебаех дали да е Кембридж или Оксфорд, но накрая прецених, че могат повече неща да се видят в Охфорд. Предварително проучих какво може да се види и посети в рамките на 1 ден. Единствено съжалявам за разходката с лодка по Темза, но пък ще си запазя правото когато отидем в Кембридж по река Кам. И така стегнахме багажа, колата и всичко необходимо за пикник и потеглихме рано сутринта. Времето обещаваше да е един топъл и слънчен летен ден.

Пътуването от Портсмут до Оксфорд отнема по-малко от 2 ч. За наше щастие нямаше инциденти и трафик по магистралата и стигнахме за по-малко. Пристигнахме около 10,30ч.

Оксфорд

е град, който не харесва колите и паркингите, за това и последните са доста оскъдни и в същото време и скъпи. Има 2 паркинга в центъра на града, но не ви ги препоръчвам. Четох коментарите за тях в Google  – освен, че са ужасно скъпи, а и са и доста мръсни местенца – Westgate Car Park – £3,10 /час; Worchester Street Car Park – £2,50/час. Намерих друг паркинг – St Clements Car Park – £1,20 /час, много по-евтин и в локация достатъчно добра от която да започнем нашето пътешестние из Оксфорд. Оставихме колата на паркинга и потеглихме. Разходката ни започна с

Ботаническата градина на Оксфордския университет

Таксата е £4,00 на човек, като за деца до 5г е безплатно.

Ботаническата градина на Оксфордския университет – Оксфорд, Англия

 

 

Много ми хареса тук. Спокойно и хармонично местенце. Според гайдовете за градините има около 7000 вида растения. На всяко едно има бележка с името и произхода. Малко се зачудих за кактусите, които бяха част от атракцията. Предвид дъждовното лято тази година на Острова, как ли виреят след всичкия този дъжд който се изсипаше??!!..

Ботаническата градина на Оксфордския университет – Оксфорд, Англия

 

 

Имаше доста студенти насядали по тревата, учейки за някой изпит вероятно. Встрани може да се посетят и оранжериите където има по-екзотични растения от по-топли места по света. Като цяло си заслужава времето и парите.

 Ботаническата градина на Оксфордския университет – Оксфорд, Англия

 Ботаническата градина на Оксфордския университет – Оксфорд, Англия

 Ботаническата градина на Оксфордския университет – Оксфорд, Англия

 

 

След градините се отправихме към

центъра на града

Там където бяха всички туристи. Главната улица –

Хай стриит

е доста широка и нямаше големи тълпи от посетители, но разбира се беше вторник и туристите бяха по-малко. Веднага ни плениха сградите по улицата. Цяло изкуство на архитектите запазено през годините. Сякаш имаше някаква призрачност в тези стари сгради. Носеха се слухове, че във всеки колеж на университета имало призраци.

 Оксфорд, Англия

Оксфорд, Англия

Оксфорд, Англия

 

 

 

 

 

Една от сградите, които се открояваха по Хай Стриит беше и

църквата Света Дева Мария

Ако разполагате с повече време може да се изкачите до кулата – входът е само £2,30. Казват, че гледката е умопомрачителна. Трябва обаче да се отбележи, че ако имате малко дете в количка няма да ви позволят да се качите. Ние само се снимахме и продължихме разходката си към

Радклиф Камера

Тази сграда е емблематична за Оксфорд.

 Радклиф Камера – Оксфорд, Англия

 

 

Проектирана е от Джон Радклиф и се е използвала първоначално като обсерватория. Днес е част от

библиотеките Бодлиън

Като говорим за тях, те са следващите в нашето пътуване. Намират се точно до Радклиф камера и няма как да ги пропуснете. Щом видите огромната дървена врата и многото тълпа отпред значи сте на правилното място.

Условията за ползване на книги от посетители са много стриктни и трябва да имаш членство за са се уредиш с някой ценен експонат. Това е една от най-старите библиотеки в Европа.

библиотеки Бодлиън – Оксфорд, Англия

Тази сграда всъщност е централната библиотека, която се състои от Нова, Стара и Радклиф Камера сгради, докато целия набор от библиотеки е около 40!!!

библиотеки Бодлиън – Оксфорд, Англиябиблиотеки Бодлиън – Оксфорд, Англия

 

 

Точно срещу библиотеките са набира и

Хертфорд Колидж,

известен с „моста на въздишките“.

 колеж Хертфорд – Оксфорд, Англия

Този мост свързва старата с новата сграда на колежа. Има типичния венециански стил и поради тази причина е наречен с това име. Преди много години е било направено проучване според което студентите в този колеж имат най-голямо наднормено тегло. Тогава управата на колежа решава да затвори моста като по този начин да стимулира студенти си да се движат повече. Дали това е дало ефект – незнам, но и сега се подсмихвам на тази история. Какво ли не измислят англичаните…

Мостът на въздишките в колежа Хертфорд – Оксфорд, Англия

Мостът на въздишките в колежа Хертфорд

Излизаме вече на

друга голяма и оживена улица – Броуд Стриит

Там можете да видите театъра, както и известната Блекуел Книжарница, чиято площ на щандовете заема около 3000кв м и която се намира под колежа Света Троица.

 Броуд Стриит – Оксфорд, Англия

Оксфорд е град, който отказва живеещите и посетителите му да използват какъвто и да е транспорт като кола, автобус и т.н. в центъра на града. Затова говори и следващата снимка с многото колелета, които използват и студенти и преподаватели.

 Велосипеди – Оксфорд, Англия

 

Един малко забравен и отдалечен от голямата шумотевица паметник е

Мемориала на мъчениците

Той възпоменава мъчениците убити по време на гоненията през 16 век от Католическата църква.

Мемориал на мъчениците – Оксфорд, Англия

 

 

След това се вляхме в тълпата! Едно от най-уживените места в града е точно тази пешеходна част от центъра, където можеш само да се изгубиш ако не се държиш за другарчето си.

 Оксфорд, Англия

 

 Оксфорд, Англия

Кула Карфакс – Оксфорд, Англия

Кула Карфакс

 

 

 

В центъра на тази лудница се извисява и

Карфакс Тауър

от върха на която се разкрива страхотна гледка. Цялото удоволствие струва само £2,00 на човек. За съжаление нас не ни пуснаха заради бебето. Казват, че гледката е страхотна, вижда се целия град.

Ние не губихме много време и се насочихме към

колежа Крайст Чърч,

известен с Голямата зала, станала част от декора на филмите за Хари Потър. Като един истински фен нямаше как да пропусна това.

Christ Church College, St Aldate's, Оксфорд, OX1 1DP, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

 

Цената е £8.50 и включва всичко – колежа, църквата, голямата зала и галериите. Имайте предвид, че част от комплекса са частни апартамени и до там достъпът е забранен. Все пак има специални хора, които разясняват на туристите. Голямата зала е достъпна между 10.30-11.40ч и 14.00-16.00ч. Когато видях групата китайци на опашката веднага се шмугнахме пред тях. През цялото време бяхме с една крачна напред, бяха толкова много, че не исках и да си представя ако са покрай нас, щяхме да се изгубим…

 колеж Крайст Чърч – Оксфорд, Англия

 

 колеж Крайст Чърч – Оксфорд, Англия

колеж Крайст Чърч – Оксфорд, Англия

колеж Крайст Чърч – Оксфорд, Англия

Голямата зала на колеж Крайст Чърч – Оксфорд, Англия

Голямата зала

 

 

 

 

Голямата зала не е толкова голяма колкото на филма, но пък се усеща специфичната атмосфера. Хладно е вътре заради тези огромни стени на колежа. Доста е тясно и всеки снима каквото успее. Общата снимка е цял ритуал – просто даваш фотоапарата на този преди теб и така се получават нещата, иначе е много трудно.

След Голямата зала се отправихме към църквата. Част от китайците вече бяха вътре и снимаха абсолютно всичко. Разгледахме набързо и излязохме навън.

 

 Голямата зала на колеж Крайст Чърч – Оксфорд, Англия

Църква Крайст Чърч – Оксфорд, Англия

 Колеж Крайст Чърч – Оксфорд, Англия

 

 

Том Тауър,

която е част от комплекса беше най-високата сграда. Направихме си снимки до зоната за туристи и разгледахме наоколо. В галериите не сме влизали, не сме много големи фенове на картините. Гледахме да не се засечем с китайските туристи, но те бяха навсякъде.

 Кула Том в колежа Крайст Чърч – Оксфорд, Англия

 

След Крайст Чърч си направихме хубав пикник в парка до колежа. Даже си намерихме и нов приятел…

Говедо – Оксфорд, Англия

Сиво оксфордско говедо*

Не ни стигна само време за

разходка с лодка

Има 2 вида лодки в Оксфорд – едните са като гондоли – можеш да си наемеш срещу £25,00,  ако искаш някой от лодкарите да я управлява, или £16,00 – ако искаш сам. Кофтито е че течението е доста силно и не си заслужава за са се спестят пари да заседнеш някъде по канала. Аз избрах другата възможност – моторна лодка – £7,00  на човек за 40мин разходка по канала. Мисля си, че е доста по-сигурен начин, но всеки сам си преценява. За съжаление не можахме да се повозим, но ако вие имате достатъчно време, не се колебайте!

Толкова за един ден в Оксфорд. Надявам се, че съм била полезна на тези които искаш да посетят това прекрасно място. Място, пълно с история и онова специфично опиянение, което може да се усети само ако се посети това градче с име Оксфорд.

 

Стъпки в калта – Оксфорд, Англия

Гьол ли бе да го опишеш? ;)

 Край

 

 *Идете на очен лекар – Кафяво е 🙂 – бел.Ст.

Автор: Десислава Андреева

Снимки: авторът

Паркът Ашикага (Япония) 5

Паркът Ашикага (Япония)

Честит ден на лъжата 🙂 Днес няма да се лъжем много, ами ще вземем да видим какво ще ни покаже Вили. Този път историята е историята не е преживяна, но пък е прекрасно вдъхновена 🙂

 

Приятно четене:

 

Паркът Ашикага (Япония)

Япония… какво знаем за нея?

Че е твърде далеч от България, географски погледнато.
Че често я клатят земетресения, за жалост…
Че е по-древна, от историческа гледна точка.
Че е много “напред с материала” по отношение на икономиката и жизнения стандарт.
Че е съхранила много по-добре богатата си култура.
Че мирогледа на японците е доста различен от нашия, което може би се обяснява с религията им, а може би и не е точно заради това…
Че японците имат много тънък усет за изкуство, традиции и красота…
И сигурно още “че”-та, но…
Тъй като очевидно съм склонна към романтика и твърде “захаросани” и “неистински” неща /но пък, както се оказа, не съм сама 😉 / ей сега ще ви покажа едно японско мноого романтично и сладко, даже гледано отстрани – като “захаросано” от природата и хората местенце, където все още не съм била, но една добра душа ме подсети днес за него с трийсетина красиви снимки… Е, иска ми се да го покажа и на вас, любители на пътешествията и красивите неща.
Дай боже всекиму, някой хубав ден да се озове там и да се наслади с очите си 🙂

Паркът на цветята в Ашикага

Намира се в едноименния град в провинция Точиги на о. Хонсю, на около един час път от Токио.
Разположен е на 8,2 хектара и благодарение на огромното разнообразие от дървета и цветя, които цъфтят тук, пейзажът му се изменя непрекъснато във всеки сезон, като за цялата година се оформят осем тематични групи.
Една от най-впечатляващите атракции всяка година е в разгара на пролетта, когато цъфтят японските глицинии. Това е времето от средата на април до средата на май.

Ashikaga, Точиги, Япония
На японски глицинията се нарича “фуджи” и едно от най-старите цъфтящи дървета, за които се споменава в японския сборник от поеми “Маниошу”, събран на 10 хиляди листа. Общо в парка има няколко хиляди глицинии.

Парк Ашикага, Япония

Парк Ашикага

Четири от най-големите и най-стари дървета в парка са оформени така, че да разпростират клоните си върху огромни перголи. Не само заради красотата, която създават така, но и за да ги подпират да не грохнат. Най-старата глициния е на 100 г., а около 160 дървета са на по 60 г. От азалиите към 1500 са над 60 годишна възраст.

Парк Ашикага, Япония

Парк Ашикага - сто годишна глициния

Някои от най-младите дървета са аранжирани като храсти. Други са оформени като каскади, които се поддържат с помощта на ферми /т.е. поддържащи конструкции/.

Парк Ашикага, Япония

Парк Ашикага

Глициниите цъфтят в бяло, розово, лилаво, пурпурно и жълто, под формата на едри висящи съцветия /като чепки/ и изглеждат много красиво и ефектно на фона на зелените листа. Жълтите глицинии в България са известни като “златен дъжд” /и са отровни!/
Уханието на цветове на лилавата глициния напомня аромата на бялата акация.

Парк Ашикага, Япония

Из парка Ашикага

В парка има и една много интересна конструкция, оформена като 80-метров тунел, по който се преливат като дъга изумително красиви и нежни багри: бели, розови, лилави…

Парк Ашикага, Япония

Парк Ашикага - тунела от глицинии... ммм, искам да съм тааам... ;)

Дължината на съцветията на някои глицинии достигат дължина към 50 см и имат неповторим и, разбира се, незабравим, леко сладък аромат.

Да се насладим без думи на още малко от японските красоти:

Парк Ашикага, Япония

Парк Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Из парка Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Парк Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Парк Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Из парка Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Парк Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Парк Ашикага

 

Парк Ашикага, Япония

Парк Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Парк Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Парк Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Парк Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Парк Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Парк Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Парк Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Парк Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Парк Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Из парка Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Из парка Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Из парка Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Из парка Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Из парка Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Из парка Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Парк Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Из парка Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Парк Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Из парка Ашикага - :)

Парк Ашикага, Япония

Парк Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Из парка Ашикага

 

Парк Ашикага, Япония

Из парка Ашикага

Парк Ашикага, Япония

Парк Ашикага - тунела от глицинии - втори път, за щастие ;)

Автор: Вили

По идея и снимки от

http://bigpicture.ru/?p=274170

 

 

 

 

Още разкази от Япония – на картата:

4

На мач на Реал Мадрид

И така: днес ще ходим на мач 🙂 Насред Мадрид ще видим как местния Реал посреща Хихон. А най-хубавото е, че авторът подобно на редакцията не разбира много от футбол и разказва не само за мача, но и за Мадрид и за Бургос.

Приятно четене:

На мач на Реал Мадрид

 

От известно време съм фен на сайта, обичам да пътувам и редовно го чета, за да пътувам и докато съм пред компютъра. Реших да напиша няколко реда за последното пътуване, при което заведох баща си на мач на Реал Мадрид в Мадрид. 🙂 извинявам се на футболните фенове за терминологията ми е чужда.

 

 

Всичко започна от едно пътуване до Барселона, в което моята роля беше на допълнителен куфар към багажа за командировката на половинката и по-точно всичко започна след посещението ми на стадион Camp Nou, когато реших, че трябва да заведа баща ми на голям стадион. Той е истински футболен запалянко, които по ред политически и икономически причини до сега бе виждал голям стадион само на малкия екран. След кратко проучване на отбори, стадиони, мачове и полети, решавам –

Мадрид и мач на Реал!

Проучих по-подробно графика на мачовете и избрах този с Хихон (Gijon) – посредствен отбор, мачът планиран за края на март, та се надявах лесно да взема билети на приемлива цена и да разгледаме града преди туристическия сезон.

Купих самолетни билети и ги представих като коледен подарък на тате. Оставаха тези за футболния мач. В началото проверявах как вървят цените и наличностите на билети преди всеки мач – всяка седмица, колкото повече наближаваше датата, толкова по-често отварях сайта и всеки път – нищо… Казвах си, здраве да е, поне ще разгледаме града и музея на отбора.

 

Дойде заветният ден, взехме самолета на Bulgaria Air рано сутринта и след около 3 часа път – хоп, летище Барахас. Посрещна ни новият терминал, който предизвика първия цивилизационен шок за тате – за да стигнем до багажа, хванахме влакче и, представяш ли си, намерихме си куфара, въпреки че имаше толкова много хора и самолети.

Летище Барахас, Мадрид

Почивка на летищенцето

 

 

 

Купихме седмична карта за транспорта, взех схема на метрото и ето го следващия шок – подземният живот на града е на няколко етажа и няколко стотин километра… Хостелът ни беше в центъра, ама съвсем в центъра, близо до спирка Sol, от където тръгват всички пътища в Испания – километър “нула”. Естествено Sol е огромна спирка и естествено излязохме от най-отдалечения от нашия хостел изход на площада. Кой да чете имена на изходи и да гледа карта.

Хостелът беше на ръба на мизерията,

която мога да понеса като за 30 Евро за двама на вечер в центъра на Мадрид. Добре че видях как ни слагат чисти чаршафи.

Настанихме се, поехме дъх и въоръжени с пътеводител излязохме.

Plaza de Santa Ana, Мадрид

Plaza de Santa Ana

 

 

 

 

И така задача номер едно – да “открием” стадиона и да взмем билети. Онлайн билети се появиха късно вечерта, преди да тръгнем и се отказах от покупка през Интернет. Според навигацията разстоянието беше около 5 км и баща ми предложи да ходим пеш. Прекосихме широкия център от Plaza de Santa Ana до Callao и получих въпроса “а до стадиона ходи ли метрото?” 🙂

Estadio Santiago Bernabéu, Av de Concha Espina, 1, 28036 Madrid, Spain

 

Излязохме на спирка Bernabeu stadium и предстоеше следващияt шок – стадиона!

Стадион Сантяго Бернабеу, Мадрид

Стадион Сантяго Бернабеу

 

 

 

Много етажи, красив терен, много цъкане с уста, жестомимично пазарене с охраната да го пуснат да пипне тревата, посядане на VIP местата, на седалките на треньорите и резервите, съблекалните, в прес-клуба – голяма радост и така 2 часа като с дете на лунапарк.

Новият треньор на Реал Мадрид

Новият треньор на Реал

 

 

 

 

Следващата важна задача бяха билетите за мача. Най-напред видях първите табели за каси и гишета и смело се засилих да се наредя. Пресрещна ме охраната, сочейки ми в друга посока, аз се опитвам да му обясня, че искам билети, той не, та не…, накрая разбрах, че това са каси за членове на фен-клуба.

 

 

 

Намерихме верните каси, старая се да говоря много просто, за да имам шанс за обратна връзка. Масово обслужващият персонал не говори и дума английски: “Tickets, match, Gijon”? – “What kind of tickets would you like” ме изненадват, ама отговарям пак просто “Cheapest”. Нямало от най-евтините едно до друго, та дали ме устройват тия от 55 евро. Ами устройват ме, мисля си, чак от България съм дошла да заведа тате на мач! Пита ме продавачът, от къде съм – от България, подава ми билетите и ми казва българското “Довиждане”, много приятно ме изненада! Поверих билетите на тате, имаше най-отговорната задача да ги пази цели два дни.

 

На връщане напазарувахме храна и вода от супермаркета на El Corte Ingles. Особено вода, че по павилиончетата в центъра я даваха по-скъпа от бензина. Прибрахме се в хостела, доволни и щастливи.

 

Петък – обиколка на града по според план картата – красив и уреден град – дворец, катедрала, площад, сгради…

Plaza Mayor, Мадрид

Plaza Mayor

 

Дворецът, Мадрид

Дворецът от пред

Дворецът, Мадрид

Дворецът отзад

 

 

 

 

 

 

 

Втората цел на пътуването беше

гостуване на роднини в Бургос

и трябваше да решим как да стигнем до там.

  • С кола под наем – 60 евро за 24ч + каране и гориво.
  • Вариант 2 – с автобус. Отидохме до автогара Avenida de America, проверих билетите и разписанието на един автомат 64 евро 2 двупосочни билета. Решението се оказа по-лесно. Купих билети и реших да намеря терминала, от където тръгва автобуса.

Автомата за билети се намираше на етаж -1 и нормално, се качих нагоре, за да потърся терминалите. Да, ама не, терминали няма, само изход. Слизаме на -2, защото там видяхме автобуси, обиколихме всички стоянки, ама това са градски линии сами.

По дяволите, от къде тръгват автобусите? На испански знам само “Си”, “Но” и “Грасиас”. Съзерцавах известно време схемата и срам не срам – към информация, показвам билетите, изчаквам колежката с английския, “Where is the bus?” Е, оказа се, че е през вратите в края на чакалнята.

Шок на цивилизацията, автогарата се оказа на -1 ниво, на -2 тръгваха градските автобуси, а на останалите до -7 бяха различните линии на метрото, които минават от там… Добре, че проверихме от къде тръгва автобуса.

 

Събота, обиколка на другата част от Мадрид и

Museo del Prado, ботаническата градина

и малко почивка преди мача.

Ботаническа градина, Мадрид

Ботаническата градина

 

 

 

Нямах никаква идея как се пълни стадион с 80 000 души и държах да сме там поне 2 часа предварително. В метрото нямаше нужда да гледам спирките и смяната на линиите, слизаме там, където слизат всички мъже от влакчето и вървим след тях.

Стигнахме при стадиона

– почти пусто, очевидно сме много подранили… По-д0бре отколкото закъснели, гледаме как излизат конните полицаи, агитката на гостите, бабите и бебетата със шалчета и шапки на отборите. Като изключим вувузелите и зурлите, атмосферата е почти като преди театрално представление.

Спокойствие и усмихнати лица.

Отвориха вратите и естествено бяхме едни от първите там, много се чудех дали ще се напълни целия стадион или ще е празен като мач на Васил Левски.

 

Преди мач на Реал Мадрид на Сантяго Бернабеу

Час преди мача

Ами, напълни се…

На мач на Реал Мадрид на Сантяго Бернабеу

“Ултрасите” на гостите

A Реал загуби.

Било първата домакинска загуба на Мауриньо (за футболните фенове като мен: това е треньорът им). Очаквах големи драми и дрязги между феновете, да ама не, хората си тръгнаха спокойно като след симфоничен концерт.

Мач на Реал Мадрид на Сантяго Бернабеу

Нещата тръгнаха зле...

 

 

Тръгнахме си и опитахме да вземем метро, за съжаление цялата спирка беше претъпкана с хора и самата мисъл да седя с тая тълпа в това затворено пространство ме накара да излезем отвън и да се разходим поне няколко спирки, докато се разотидат феновете.

За следващата сутрин ни предстоеше

пътуването до Бургос на гости

при роднини. Малко преди мача се оказа, че е хубаво да преметим часа на връщане за по-късен. Станахме рано, за да имаме време за преговори. Излязохме на уличката, на която беше хостела и културен шок – боклуци, “мозайки” от върнати поръчки,

“езерца”… Такова чудо и в Студентски град не бях виждала. Наистина бяхме станали рано, тъй като и метрото още не беше тръгнало, та поседяхме с “подранилите” купонджии на спирката. Подредих се на информация, приготвих си химикалка, бях сигурна, че човекът не говори английски, добре че арабските числа и часовете се изписват

универсално и няколко минути по-късно имахме презаверен билет. Ура!

 

Културен шок за тате:

за ~150 километра внимателно разглеждане около пътя видя само 2 изхвърлени торбички… Тия хора боклук нямат ли си, цигарени кутии, пластмасови бутилки, какво правят с тях, че не ги изхвърлят около пътищата…

 

Бургос е симпатично малко градче

с голяма красива катедрала, паметник на ЮНЕСКО. Освен това е на Пътя – Камино де Сантяго де Компостела. Бях чувала бегло за Пътя и виждайки разни хора с раници и тояжки, поразучих и се запалих*.

Катедралата в Бургос, Испания

Бургос и Катедралата

Автор: Иванка Спасова

Снимки: авторът

 

* Повече за пътя Камино можете да прочетете в разказа и съветите на Тихомир на нашия сайт – бел.Ст.

 

Други разкази свързани с Испания – на картата: