Днес ще продължим обиколката си из Гибралтар заедно с Атанас. В началото стана дума за Скалата, Мис Свят и макаците, с днес ще разгледаме по-подробно центъра на градаПриятно четене:

 

 

Гибралтар… и отвъд

част втора

Долфин Сафари

Едно от нещата, които исках да посетя и си бях набелязал още при тръгването ми от България беше да се кача на корабче, което излиза в открито море в търсене на делфини в ествествената им среда. Осъществих го още на третия ми ден в Джиб. Беше неделя, а от предишния ден си бях купил билет по Интернет (25 паунда).Следобед се явих на кея на Марина Бей (Marina Bay) – едно от трите яхтени пристанища на Гибралтар. Другите две са Куинсуей Кий (Queensway Quay) и Оушън Вилидж (Ocean Village). Оушън Вилидж и Марина Бей са в непосредствена близост едно от друго и де факто се сливат. В района им, точно на брега на морето,  се намират най-голямото казино в Гибралтар и модерни жилищни сгради, в които най-евтините наеми бяха от порядъка на 1000-1200 паунда на месец на апартамент.В самите марини пък се полюшкват множество луксозни яхти.

 

 

В уречения час около двадесетина човека се качихме в корабчето и излязохме в открито море. От компанията, организираща пътуването, гарантираха, че

ще видим делфини

В противен случай, трябваше да ни върнат парите. Около петнадесет минути след като напуснахме пристанището видяхме първият от тези удивителни морски бозайници. Скоро се появиха и други делфини, които плуваха покрай корабчето и правеха скокове над водата, радвайки се като малки деца. Делфините са познати с приятелското си отношение към човека, който, за съжаление, не винаги им отговаря със същото. Известни са случаи на масови убийства, заради месото им, на Фарьорските острови и в Япония. За това имаше даже документален филм, който спечели Оскар.

   Малко инфо за тези сладури

Резултат на милони години еволюция, делфините са считани са за едни от най-интелигентните животни. Повечето притежават остро зрение и могат да чуват около десет пъти по-добре от човека. Предполага се обаче, че не усещат миризми, поради липсата на обонятелен нерв. Учените не са сигурни защо точно обичат да скачат над водата. Предположенията включват комуникация с други себеподобни, фиксиране на пасажи с риба, освобождаването от паразити или просто за забавление. Делфините обичат да плуват заедно с хора, а са известни случаи, в които са спасявали и живота на удавници.

Сафарито продължи около час и половина, от което време около час прекарахме в открито море. Хората минаваха ту на левия, ту на десния борд, за да видят по-добре делфините, които правеха пируети и плуваха заедно с корабчето.  На няколко пъти идваха много близо и успях да направя нелоши снимки. Когато обърнахме към Гибралтар ни „изпратиха“ като дълго време плуваха заедно с корабчето. Интеракцията с тези прекрасни същества определено си заслужава. Някак си те зареждат с положителна енергия с вечната си полу-усмивка и игриво поведение.

 

Мейн Стрийт (Maine Street)

Главната улица  на Гибралтар – Мейн Стрийт (Maine Street), сама по себе си е туристическа атракция. Тя е обект на усилена търговия, а в събота и неделя буквално се задръства от хора, главно туристи. Понякога на нея може да видите и макаци, слезли от Скалата на разходка в града.

Главната се простира от Кейсмейтс Скуеър в долния си край до Трафалгарското гробище в горния. На нея има магазини за сувенири , за техника, цигари, алкохол, барове, ресторанти, заведения, а за атракция са поставени и червени телефонни кабини, каквито има в Лондон. Тъй като в Гибралтар цигарите и алкохола са безмитни, много хора идват от Испания, за да си купят от тях. През границата е позволено да се изнася само едно бутилка алкохол и един стек цигари, но режимът не е строг и се проверява багажа само на тези, които се сторят съмнителни на граничарите. Това, разбира се, е предпоставка за контрабанда и има хора в Ла Линея, които се занимават именно с това.

На път за работа обикновено преминавах

по цялата дължина на Мейн Стрийт,

тъй като офисът, в който ходех по работа, беше в горния й край. Пътьом винаги пресичах малък площад, на който се намира

„Манастира“ (The Convent) –

резиденцията на губернатора на Гибралтар от 1728 година насам. Името на сградата идва от факта, че първоначално е била францискански манастир. Можете да я познаете по това, че пред нея стои на стража гвардеец в шотландска поличка. Срещу „Манастира“ се намира къщата на стражата на губернатора с две лъскави оръдия отпред, с които туристите не пропускаха да се снимат за спомен. До “Манастира“ се намира и пъбът „Ядосаният монах“ (The Angry Friar). Самото заведение не е кой знае какво, но служи като ориентир за площада, на който се намира.

Друго нещо, покрай което винаги минавах на път за работа, беше огромен билборд по случай Диамантеният юбилей на кралица Елизабет начело на Великобритания. През юни, по случай 60-годишнината й от възкачването на престола е имало големи тържества, а градът е посетен от сина на Елизабет Втора принц Едуард и съпругата му Софи. Елизабет е коронясана за кралица на 2 юни 1953 година след смъртта на баща й Джордж Шести (заекващият крал от филма „Речта на краля“). Единственият друг британски монарх, който е празнувал Диамантен юбилей е кралица Виктория през 1897 година.

Горният край на Мейн Стрийт завършва с огромна арка, наречена

Портата на референдума (Referendum Gates)

Кръстена е така след референдума през 1967 година, на който местното население решава с категоричните 99 процента да остане под британски суверенитет. След арката вляво се намира

Трафалгарското гробище (Trafalgar Cemetery)

В него са погребани войници, ранени в битката при Трафалгар (21 октомври 1805 година) и по-късно починали от раните си в Гибралтар. Срещу гробището е издигната статуя на предводителя на британската флота – адмирал Нелсън. Всяка година, през октомври, тук се извършва специална почетна церемония с поднасяне на венци в памет на загиналите. Битката при Трафалгар е най-значимият британски военноморски успех по време на Наполеоновите войни (1803-1815). В нея е разгромена смесената френско-испанска флота, а смъртта си намира самият Хорейшио Нелсън (като чуя първото име на адмирала нямам как да не се сетя за „От местопрестъплението“ и Хорейшио).  Днес, негова статуя (на Хорейшио Нелсън, не на героя на Дейвид Карузо) е издигната също в средата на площад Трафалгар в Лондон.

В последните ми дни в Гибралтар накупих от магазинчетата на Мейн Стрийт редица сувенири за роднини и приятели в България. Разнообразието е огромно – магнитчета, картички, фланелки, шапки, ключодържатели, химикалки, значки и какво ли още не. Ликовете обикновено са на Скалата на Гибралтар, на маймунки или на делфини. Най-големият хит са плюшените маймунки, които пищят като истински като ги стиснеш.  Чух, че било изгодно да си купиш и техника от Джиб, но не останах особено убеден в това . Вярно, имаше голямо разнообразие на таблети, смартфони, фотоапарати, лап топи, но цените им не ми се видяха по-ниски от на други места.

Юроп Пойнт (Europa Point)

Въпреки, че е с територия по-малка от седем квадратни километра, Гибралтар си има и

градски транспорт, състоящ се от осем автобусни линии

Един ден хванах автобус номер две от Кейсмейтс Скуеър, за да стигна до най-южната точка на Джиб – Юропа Пойнт (Europa Point). Цената на пътуване е един паунд, но се излъгах, че си взех сингъл билет, защото после научих, че билет за целия ден струва паунд и половина.

Europa Point, Гибралтар

   Юропа Пойнт е мястото, на което водите на Средиземно море срещат тези на Атлантическия океан.

Гибралтар е само на 24 км от Африка и, при ясно време, оттук може да се види планината Джебел Сиди Муса на мароканския бряг, за която се предполага, че е вторият стълб на Херкулес. Е, аз не я видях, тъй като пристигнах при доста мъгливо време и имаше видимост само на няколко километра в морето.

 

 

Мястото за наблюдение е обезопасено с парапет, тъй като брегът е висок и осеян с клифове, в които, една след друга, се разбиват хиляди вълни, пръскайки вода на няколко метра във въздуха.

Интересното е, че при Юропа Пойнт са събрани заедно джамия и църква. Има и

фар,

който хвърля светлина на 27 километра в морето. Маякът е построен за три години – между 1838-ма и 1841-ва. Напълно е автоматизиран през 1994 година и, ако за някой това е интересно, е единственият извън Острова, за който се грижи Trinity House – органът, отговарящ за морските фарове на територията на Великобритания (да, имат си и такава институция). Исках, разбира се, да разгледам фара отвътре, но нямаше как, заради огромните надписи „Влизането на външни лица строго забранено“.

    Църквата при Юропа Пойнт

е католическа и носи името Shrine of Our Lady of Europe, което  може да се преведе като Храм на Дева Мария на Европа. Интересното е, че сградата е превърната в църква, след като преди това е изпълнявала предназначението на джамия. Метаморфозата настъпва, след като испанците завладяват Гибралтар от маврите през петнадесети век. Новите господари на полуострова построяват параклис, а в него може да се види малка статуя на Дева Мария с Младенеца на ръце. И двамата са короновани, а Божията майка държи в ръката си скиптър с три цветя, символизиращи Любовта, Истината и Справедливостта. Близо два века църквата се радва на просперитет, а много моряци от акостиращи кораби минават през нея за молитва и правят различни дарения. През 1979 година Папа Йоан Павел IIофициално одобрява  почитането на Дева Мария като закрилница на Гибралтар. През 2009 година храмът е удостоен от Папа Бенедикт XVI със Златна Роза – рядък знак на почит, който се дава от Ватикана.

   Джамията Ибрахим-ал-Ибрахим

е построена през 90-те години след дарение на стойност пет милиона паунда от краля на Саудитска Арабия Фахд. Освен място за молитва, към нея има още училище, зала за лекции и библиотека. Тя е единствената джамия в Гибралтар, която обслужва мюсюлманската част от населението, наброяваща около 2000 човека. Ибрахим-ал-Ибрахим е най-южно разположената джамия в континентална Европа и една от най-големите в света, намираща се в немюсюлманска държава.

   Летището

Стигнахме и до

Гибралтарското летище – едно от най-странните в света

Това, което го прави такова е, че единствената му писта се пресича по средата от автомобилен път. И то, не някакъв второстепенен, а от Уинстън Чърчил Авеню – главната пътна артерия на полустрова, която води от и до границата с Испания и ежедневно се използва от хиляди автомобили и пешеходци.

Във времето, по което кацат или излитат самолети, светва червен светофар

и пътят за северната граница се затваря с две бариери – една откъм Гибралтар и една откъм границата. Това се повтаря по няколко пъти ежедневно. По-рядко в понеделник и вторник, а най-често през уикенда, когато е най-натоварено откъм полети. Обикновено на ден има от три до шест кацания и излитания.

По време на цялата процедура хората и колите остават блокирани от двете страни на пътя и чакат чинно от петнайсетина минути до два часа. Полетите обикновено са следобед, така че, ако пресичате границата преди пладне, едва ли ще се наложи да чакате. Най-добре  предварително се осведомете кога има полети от сайта на летището: http://www.gibraltarairterminal.com/. Едва ли ви се иска да попаднете в двучасова „тапа“, ако бързате да стигнете някъде. Веднъж и аз имах шанса да видя процедурата по кацането и излитането от летището отблизо, при което самолетът мина буквално на стотина от бариерата. За мен си беше атракция, но на местните сигурно им е писнало, защото няколко човека започнаха да нервничат и да повтарят „Come on! Come on!”.

Дори и да няма полети, в час пик се образуват големи задръствания от коли на границата –  сутрин на влизане в Джиб и вечер на излизане. Аз не съм имал „удоволствието“ да попадна в такова, но се случваше някой колега да праща и-мейл от смартфона си до служебната поща: „Не минавайте през границата с кола. Тук е ад!“.

В момента,

компаниите, които изпълняват полети от и до Гибралтар, са три – EasyJet, Monarch и British Airways

Лети се само до Англия – Лондон и Манчестър, а от лятото на тази година трябва да стартират и полети до Бирмингам. По времето, когато бях в Джиб имаше и такива до Ливърпул, но бяха спрени заради слаб интерес.

Дълги години Испания не позволява самолети от и за Гибралтар на летят над нейна територия и блокира достъпа на Джиб до европейското въздушно пространсто. На това е сложено край през 2006 година след тристранно споразумение между Испания, Великобритания и Гибралтар. В резултат, Iberia започва да изпълнява полети от Гибралтар до Мадрид и обратно. Линията обаче просъществува само две години, след което е спряна по икономически причини. Нова авиокомпания – Andalus, възстановява връзката с Мадрид, добавяйки нова линия – до Барселона. Тези полети се осъществяват само няколко месеца и също са прекратени, заради липса на достатъчно интерес, а днес Andalus вече е в историята и не същестува като авиопревозвач. Така, понастоящем единствената въздушна връзка на Джиб е с Острова.

Гибралтар може да се похвали с чисто нов и модерен терминал на летището, който беше пуснат в експлоатация, докато бях там. Новият терминал е близо два пъти по-голям от стария, който ще бъде разрушен и превърнат в паркинг.

 

Стотонното оръдие

В края на 19-ти век, във Великобритания са конструирани четири огромни стотонни оръдия. Две от тях са били предназначени за отбраната на Гибралтар, а другите две – за Малта. Едно от двете гибралтарски чудовища е запазено и до днес и може да се посети срещу входна такса от един паунд. Веднъж и аз отидох да го видя с колегата и приятелката му, с които бяхме на върха на Скалата.

Предназначението на оръдието е било отбрана на западното крабрежие на Гибралтар, а размерите му са наистина внушителни. Има цев дълга над десет метра и може да изстреля снаряд на близо 13 км разстояние. За да се подготви за работа трябват близо три часа, а за зареждането му са необходими 35 човека. Един снаряд за оръдието тежи около 900 килограма и се изстрелва със скорост 300 метра в секунда.

Освен, че разгледахме подробно оръдието, минахме и през музея към него, в който се разказва за смелостта на един войник от 1902 година. Тогава, в чест на посещението на висш генерал, се готвят пет залпа, но оръдието засича след първия от тях. Следват неуспешни опити за втори изстрел и генералът пита има ли доброволец, готов да бъде спуснат в цевта на оръдието, за да помогне за изваждането на невъзпламенения снаряд. Предполагам, че е последвала дълга пауза преди напред да излезе висок и слаб войник, който се наема със задачата. Последният се справя успешно и е изваден невредим, а в знак на признателност е повишен в сержант.

За последно, 100-тонното оръдие е използвано през 2002 година, за да оповести началото на Гибралтаро-Малтийската конференция. Успоредно залп изстрелва и неговият „близнак“, съхранен и до днес В Малта.

Плажове

По източното крайбрежие на Гибралтар има няколко плажа, които стават за къпане. За да стигнете до тях, след като пресечете летищната писта, идвайки от Испания, на първото кръгово движение трябва да завиете наляво. Дясната посока ще ви отведе към центъра на града.

Ако ги посетите през седмицата, в работно време (както правех аз), плажовете не са пренаселени, а дори напротив. През уикенда е нещо различно, особено на

най-дългия  – Източният плаж (Eastern Beach)

Той е и най-слънчев, тъй като не е засегнат от сянката на намиращата се в непосредствена близост Скала на Гибралтар. До него е рибарското заливче

Catalan Bay (Каталунският залив),

на което можете да акостирате, ако търсите спокойствие от тълпите на Източния плаж през уикенда. На мен ми беше любим и на няколко пъти си изкарах доста релаксиращо там.  Макар, че времето беше топло в края на септември и началото на октомври, водата все пак си беше хладка и трябваше човек да прояви доста психика, за да се потопи изцяло в нея. Аз се престраших да нагазя до малко над колената, колкото да запиша топване в гибралтарски води. При Каталунския залив има и шикозен хотел сред скалите, от чиято тераса можете да се радвате на прекрасна гледка към плажа отвисоко, докати си пиете кафето.

 

 

До Catalan Bay се намира

Sandy Bay (Пясъчният залив),

който е най-спокоен от плажовете по източното крайбрежие, но и най-труднодостъпен. В Гибралтар съществуват още Western Beach (в непосредствена близост до границата), както и Little Bay и Camp Bay (близо до Юропа Пойнт), но не съм ги посещавал, така че не мога да дам някакво конкретно инфо за тях.

Ботаническа градина

В подножието на Скалата, точно до началната станция на лифта се намира Ботаническата градина на Гибралтар. Много приятно местенце, на което можете да поседнете сред зеленината на различни растения. Единственият път, когато влязох станах свидетел на сватбена процесия. За градината няма такса вход и е добра опция за кратка почивка преди пешеходен щурм на Скалата или дълъг преход до най-южната точка на Джиб – Юропа Пойнт. Последното не го препоръчвам. По-добре жертвайте паунд и половина за целодневен билет за градския транспорт.

Виктория Стейдиъм (Victoria Stadium)

Непосредствено до летището се намира Националният стадион на Гибралтар – Виктория Стейдиъм. Съоръжението е с капацитет 5 000 зрители, а на него играе мачовете си националният отбор по футбол на Гибралтар. Представителният тим на Джиб все още не е допускан до участие в световни и европейски квалификации. Значителна роля има силната опозиция на Испания във връзка с членството на полуострова в Европейския футболен съюз УЕФА. През 2007 година, Испания дори заплашва, че ще бойкотира всеки турнир, до който Гибралтар бъде допуснат до участие. Едва миналата година УЕФА прави Джиб свой временен член. Всички надежди на местната футболна асоциация са насочени към конгреса на европейската централа през май тази година. Очаква се на него Гибралтар най-после да придобие пълноправно членство.

   Футболистите в Гибралтар, разбира се, са аматьори,

които играят в свободното си време, докато практикуват своите професии. Има местно първенство, в което най-интересните имена са Ман Юнайтед ФК, Челси ФК и Бока Хуниорс, кръстени на едноименните грандове. Единственият професионалист и най-голяма звезда на националния отбор е халфът Лиъм Уокър, който рита в английския Портсмут. Феновете на полустрова се надяват, с евентуалното присъединяване на Гибралтар към УЕФА, повече местни играчи да имат шанса да отидат да играят в чужбина, а под Скалата да пристигнат за квалификационни мачове някои от топ отборите на Стария континент като Англия, Германия, Италия, Португалия, Франция, а защо не и неприятелски настроената Испания. Така че, кой знае, след някоя и друга година може да имате шанса да гледате в Джиб мач с участието на звезда от калибъра на Кристиано Роналдо, Йозил, Шави, Рууни, Бензема или някой друг.

 

Ла Линея

Ще ви разкажа и за един съвсем различен свят от богатия Гибралтар, който се намира от другата страна на границата. При напускане на полуострова по суша се озовавате в

Ла Линея де ла Консепсион

или просто Ла Линея. С население от 65 000 души, градът е сериозно засегнат от икономическата криза в Испания. Много от младите хора го напускат, а безработицата по официални данни е ужасните 40 процента. Стряскащо, но и леко подвеждащо, тъй като Ла Линея е основен източник на работна ръка за обслужващата сфера на Джиб. Същите хора, които работят на полуострова, се видят безработни в Испания, но получават заплата в Гибралтар. Всяка сутрин няколко хиляди испанци – чистачки, детегледачки, строителни работници, продавачи и др. пресичат границата. Вечер с тях се прибират и много чужденци, работещи на полуострова. Заради скъпите наеми под Скалата, повечето от тях живеят в Ла Линея, където може да се намери сносно жилище срещу 500-600 евро на месец. Имах трима български колеги, които също живееха за по-евтино в Испания, въпреки че работеха в Гибралтар.

Ла Линея е в най-лошо икономическо състояние от градовете в Андалусия, която от своя страна е най-зле от всички области в Испания. Дълговете на града, трупани с години, са за стотици милиони евро, а работниците в администрацията не получават редовно заплатите си.  Средният дълг на човек от населението е около 3000 евро, което нарежда Ла Линея на второ място в цяла Испания, веднага след Мадрид.

Бедността, безработицата  и историческия спор с Великобритания за полуострова са озлобили местното население, у част от което, се усеща

неприязън към богатия Гибралтар

Има изолирани случаи на нападение над англичани, които се прибират късно вечер от работа. Веднага след границата има алея с магазини, която през нощта е безлюдна. Тя е известна сред работещите в Джиб като “Run, chicken, run” тъй като трябва да я пресечете максимално бързо и без много-много да се оглеждате, ако не искате да ви нападнат и ограбят.

 

 

Юдит – унгарката, която споменах по-рано при описанието на Скалата, ми разказа за един такъв случай. Най-добрата й приятелка, също унгарка, има гадже – англичанин, който се прибирал през нощта след работа до късно. На въпросната алея  бил приближен от испанци, които го попитали „Do you speak English?“ и след отговора: „Yes, I do”, последвали няколко бързи удара, свалили от гърба му раницата, в която бил лаптопа му, и офейкали. Затова, разполагащите с по-добри финансови възможности чужденци предпочитат да си взимат къщи под наем в затворени комплекси по крайбрежието на Коста дел Сол и да пътуват всеки ден с кола до Гибралтар. В един такъв, в Естепона (на около 35 км от границата с Испания, по средата на пътя за Марбея), живеят въпросният британец и унгарската му приятелка днес. Преместват се там в търсене на спокойствие след инцидента в Ла Линея и, доколкото разбрах, им предстои женитба.

 

   Ходих до Ла Линея на няколко пъти

за среща с българските колеги. Веднъж, на алеята „Run, chicken, run”, един от тях ми показа машина, която доста ни развесели. Беше подобна на тези, които пускат шоколадчета и безалкохолни напитки, но отделенията на тази бяха заети с артикули от секс шоп. И не бяха само кондоми, но не ми се влиза в подробности да описвам другите неща. Който е любопитен, нека види на място!

   Иначе в Ла Линея има много приятни заведения

Веднъж бяхме в тапас бар, друг път – на аржентински ресторант. Останах с впечатлението, че местното население не е от най-работливите. Чиновниците обикновено не си помръдват пръста след два следобед, а чух и за следната схема – много хора работят някъде в продължение на шест месеца, след това напускат и шест месеца карат на обезщетения. Независимо, че не са съкратени, явно им се полагат, заради твърде социалната политика на Испания. Напук на безработицата, ла линейци, обичат да се веселят. Не пропускат традиционната си сиеста и пълнят заведенията вечер.

По време на 45-дневния ми престой си направих три екскурзии извън Гибралтар – еднодневна до Марбея, двудневна до Танжер в Мароко и тридневна до Мадрид. В следващите две части ще разкажа за кратките ми пътувания до Марбея и Танжер. А Мадрид може да почака за отделен пътепис някой друг път.

 

Очаквайте продължението

Автор: Атанас Стратиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Гибралтар – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА ЗАГАЛВИЕТО ЗА ПОДРОБНОСТИ