Archive for the tag 'Бостън'

февр. 10 2010

Бар „Наздраве“ в града на хълма (Бостън)

Днес, мили мои, ви предлагам нещо, което досега рядко съм ви предлагал като четиво. Благодарение на групата на нашия сайт във Фейсбук (веднага всички да се запишете!😉 с мен се свърза Константин от Битоля и предложи да публикувам някои негови очерци и пътеписи на нашия сайт. Той доста е попътувал и е писал кратки пътеписи – очерци, които събрал и издал в книгата „На пат одам, за пат прашам“. Книгата може да се свали безплатно като пдф, а ние ще публикуваме някои от очерците на нашия сайт. Бугаризацията на текста е моя, редакцията – на Комитата.

Приятно четене:

Бар „Наздраве“ в града на хълма

Бар „Наздраве“ („Cheers“) наистина съществува! По-старите читатели сигурно се сещат за сериала, в който бившата бейзбол звезда на Red Sox – Сам, държи бар в Бостън и като барман трябва да слуша оплакванията на гостите. А от време на време се мъчи да се сваля с келнерката Даян.

Най–запомнящият се за мен образ е дебелакът Норм, пълен с вицове и добра воля. Въпреки че ту работи, ту не работи, Норм е винаги край бара и има пари за бира.
Някой през осемдесетте години на миналия век се сетил, че може да снима ТВ–сериал, който може да се развива в някой бар в Бостън. Първият сезон на сериала не минал добре, и барът, на който по нашенски се вика „Наздраве“ е за малко свален от ТВ- екраните. По-късно пак се излъчва в ефир, изкарва двеста и кусур епизода за десетина години и събира един куп награди „ЕМИ“.

Четете по–нататък>>>

3 коментара

апр. 16 2009

Разходка в Бостън

Днес ще отскочим до Америка, за да разгледаме града на известното чаепитие, Али Макбийл бар „Наздраве“, а един от най-великите университети (Харвард) и със сигурност най-великото МЕИ в света. Александътр ще бъде наш водач. Приятно четене:

Разходка в Бостън

Пристигнахме в Америка няколко часа по-рано от предвиденото. Всъщност минахме границата в… Ирландия — на летището в Шанън. Оказа се, че американските имиграционни служби проверяват пътуващите още преди да са стигнали до САЩ. И затова самолетът от Дъблин се приземи пак на ирландска земя преди да поеме отново — и този път за щастие без спирка — през океана и чак до страната на чичо Сам.

Това беше и първата ми среща с мерките за сигурност, приети след атенатите от 11 септември 2001. Беше ми се вече случвало да търпя критика заради забравена в ръчния багаж бутилчица вода или нокторезачка, а сега комай щеше да е по-сериозно.

Провериха ни един по един, разпитаха ни кой какъв е, какво работим, защо отиваме в Щатите и т. н. Признавам, че в началото гледах с недоумение и леко подигравателно на подобен тип разпити, очаквайки да ме зарадват с наивни въпроси от рода на „познавате ли лицето Осама Бин Ладен“, „участвал ли сте в атентати и други пъклени мероприятия“, „одобрявате ли масовото изтребление на мирни граждани“ и прочие, но в крайна сметка самият аз се почувствах глупак, когато госпожата насреща откри в базата данни бащиното ми име — при положение, че по разбираеми причини не пътувам с български паспорт, ами с чужд, в който няма и помен от бащино име. Но нали съм бил пионерче и съм играл на карти с Big Brother, та затова не се уплаших особено, ами си спомних за Алеко Константинов и за неговия разговор с представител на американските власти.
Единственото ми притеснение беше свързано с наличието на кутия кюфтета в ръчния багаж, а на някаква табелка изрично беше написано, че храните и напитките са забранени…
След това ни качиха пак на същия самолет и пътуването продължи.
По времето на Щастливеца имиграционните агенти са били доста по-зле осведомени и направо не са знаели за съществуването на българската държавица. Освен това тогава хората са пътували през океана с параходи, което им е коствало цяла седмица клатушкане и морска болест сред водната пустош. В наши дни пътешествието е лишено от всякаква романтика и човек не може да почувства някогашната саможертва на поклонението пред срещата с Новия свят и Американската мечта. За седем часа пасажерът няма време да се занимава с кой знае какво, но не може и да се отегчи дотолкова, че да побеснее и да го удари на поезия или нумизматика. Така че след едно хапване, лека дрямка, две-три серии от англо-саксонски комедии и няколко напитки самолетът вече ви е завел от другата страна на планетата.

5 коментара

авг. 14 2007

До Бостън и назад(6): На път към топлите страни

Шеста част напътеписа. Пета част тук:ДоБостън иназад(5): Промени вплановете иснеговалеж, аначалото— тук:ДоБостън иназад(1): Тръгнахме! (през Лондон отСофия) Продължаваме сшеста част. Приятно четене: ДоБостън иназад част шеста Напът към топлите страни Човекът ечовек… … когато несегуби попътя! Тази вечер пътепис няма даима, щебъда много кратка. Сутринта Тото отскочи запоследно доdata центъра, аазсезамотах изхотела, приготвях багажа, гледах […]

One response so far

авг. 10 2007

До Бостън и назад(5): Промени в плановете и снеговалеж

Продължаваме с Пета част от пътеписа на Антония из Щатите. Предишната четвърта част тук:До Бостън и назад(4): Денят на св. Патрик, а началото — ето тук:До Бостън и назад(1): Тръгнахме! (през Лондон от София) Приятно четене: До Бостън и назад част пета Промени в плановете и снеговалеж Промяна в плана Днес вали. По телевизията предупредиха, че до вечерта пътищата ще се заледят. Имаше някакви съобщения за наводнения, хванах чак края им та не разбрах добре за кои части на страната става дума, ама […]

No responses yet

Older Entries »

Switch to mobile version