Archive for the tag 'Босна и Херцеговина'

сеп. 02 2011

Бягство към живота: Пътуване до Бугойно, Босна и Херцеговина

Отдавна не бяхме имали разказ за рубриката Ретро. Трябва да добавя и че наистина се радвам, че този разказ е именно в тази рубрика.  Разказът е написан по спомени на Мирослав Григоров от гражданската война в Босна и Херцеговина, но разказани в трето лице. Участниците са реално съществуващи.

Приятно четене и пожелавам на всичките си съседи това да бъде само спомен.

 

Бягство към живота: Пътуване до Бугойно, Босна и Херцеговина

 

Той беше войник. Разбира се, не беше като оня тъжно весел герой на Ярослав Хашек- Швейк, но беше войник. Добър войник. Без право на избор, без право на лични решения или мисли, но с право на мисия.

Bugojno, Босна и Херцеговина

 

А в Босна, в едно забравено от Бога градче с име

Бугойно,

избито и заличено от лицето на света, съдбата го срещна с една камбана, останала без глас от страх в една война; камбана, която с глух стон викаше живи и мъртви.

Война, Босна и Херцеговина

Войната, в която християни и мюсюлмани враждуваха помежду си, заставайки зад инертните си оправдания на религията. Онази религия, в която Бог с всичките си имена уж повелил: „Не убивай“, но се убиваха, защото мислеха, че са различни. Онази религия на хаоса, в която важно беше да отмъщаваш или да бъдеш отмъстен, сякаш животът винаги имаше право на втори шанс и всеки имаше право да умре повече от веднъж.

 

Война, Босна и Херцеговина

 

Миришеше Бугойно на барут, на кръв и на смърт в онази зимна нощ, когато сърбите оплакаха и мъртвите си, и къщите си, останали разсъблечени без покриви под едрите звезди, с нахапани от снаряди неми стени.

 

Война, Босна и Херцеговина

 

Миришеше и на стъпките, с които пет хиляди сърби, до вчера жители, а днес бегълци- утъпкаха мръсния сняг и като призраци по първи петли напуснаха ослепелият си град. И поеха с някакво тихо, смълчано смирение след оттеглящата се сръбска армия, всеки със своя си Бог, побиращ се в медалион на шията.

 

Война, Босна и Херцеговина

 

Имаше и оставащи, болни, ранени или просто старци, чиято памет не помнеше броят на зимите и летата, подписали личната съдба на живота им, но помнеха войната. И в редките случаи, когато се заговаряха един друг или само изпсуваха по орисията си, думите им миришеха на война и имаха оня оловно тръпчив вкус на куршумите, които разпиляни из ледената пустош на града бяха повече от камъните.

 

Война, Босна и Херцеговина

Той и другите войници- холандци и българи от контингента на SFOR-NATO, ги наричаха: живите мъртви. И понеже отдавна нямаха нито минало, нито бъдеще, нито име, нито памет, дом или мечта, те- живите мъртви, живееха в руините на малката църквица „Рождество Богородично“ само с вярата си и с упованието си в оня, белязан от кръстният знак на съдбата си хилядолетия преди тях и побрал се в медалиона на шията им; оня, невъзмутимият, който ги гледаше с избодените си очи от стенописите в храма и мълчаливо оставаше част от нещото, което все още наричаха живот.

 

Война, Босна и Херцеговина

И когато нощите се изпразваха от тъмнина, те живите мъртви, двадесеттина на брой, коленичеха пред обруганата икона на Богородица, която намерили сред руините на храма с нож, забит в окото и просеха милост за живите.

 

Война, Босна и Херцеговина

 

Ням и глух беше порутеният храм, викал с трикамбанния си глас всяка неделя от 1882 година насам миряните и озвучавал някогашния цветен околен свят. И понеже викал, първо него убили, първо неговите три гласа заглушили и стъпкали там някъде сред пустошта, между битието и небитието. А сините войници на мира, години след това пристигнали, за да спасяват неспасяемото, да стъпват в мините на мъртвия град, сякаш разказан от Хичкок и да намерят случайно единият глас, който беше полегнал в кофата на багера така, сякаш си търсеше ковчег. Прибраха камбаната в базата, почистиха я до блясък и светна

името й написано на български език: „Рождество Богородично“

1884 година.

 

Рождество Богородично, Бугойно, Босна и Херцеговина

В тринадесетия ден на януари, когато шепата оцелели празнуваха

Нова година по сръбския обичай,

войниците почукаха на вратата на храма. Отвори им отец Славиша, същият този, който беше пренесъл сам камъни и дървета, за да укрепи Божият дом и да сглоби крива камбанария, от която като обвинително насочен към небето показалец стърчеше кръст.

 

Нова година, Бугойно, Босна и Херцеговина

Кимна им да влязат и пак така мълчаливо приседна до масата, около която седяха смълчани и другите, и на която бяха подредени шепа традиционни ястия, жито и ракия. Подадоха мълчаливо по залък хляб на гостите, по чаша с ракия и шепа жито. И пак така мълчаливо, напрегнато и осъдително ги наблюдаваха с потъмнелите си очи.

 

Война, Босна и Херцеговина – Бугойно

Той, войникът, не изпита нито срам, нито страх, нито отчаяние или съжаление, защото беше добър войник. Без право на избор, без право на лични решения или мисли, но пък с право на мисия. Сведе поглед надолу, там където на гърдите му в ляво от светлината на свещта бяскаше месинговият надпис „Българска армия“, изля от ракията на земята, изрече сухо: „За Бог да прости“ и се прекръсти.

 

Война, Босна и Херцеговина – Бугойно

Оживяха стопаните на храма, избухнаха в противоречиви емоции и заприличаха на хора. „Ебем ти маму бугарска, наш си!“, казаха и се ослушаха да чуят за пръв път избелелите си и изтънели като снега навън гласове. После сипаха ракия на земята, прекръстиха се, вдигнаха очи към Бога си и отпиха шумно, и жадно, като живите.

 

Война, Босна и Херцеговина – Бугойно

 

После войниците им подариха икона на Свети Георги да ги пази и закриля. После отец Славиша каза, че тази икона винаги ще стои до тяхната, онази обруганата, заради доброто, което е направено и в което са ги накарали да вярват. После някой запя песен. А още по после друг един войник разказа за камбаната. После заплакаха всички.

 

Война, Босна и Херцеговина – Бугойно

 

И във всички сфери на малката им вселена събитията случайни или целенасочени, времето и човешките съдби, подвластни на хаоса и алогичността, в първия ден на новата година възвърнаха предопределения си космичен ход.

 

 

Война, Босна и Херцеговина – Бугойно

 

Звездите, милионите очи на небето, светнаха с обичайния си цвят, планетите стъпиха в обичайните си орбити и на една от тях един човек на име Мирослав Григоров спокойно въздъхна в равносметката си, защото вече имаше право на лични решения и мисли. И имаше право на избор. А мисията му беше не само възможна, тя беше необходима и нужна.

 

Война, Босна и Херцеговина – Бугойно

* * *

Босна 1998- 2003 година

Фотографии: Мирослав Григоров
Фотообработка: Николай Колев

Война, Босна и Херцеговина – Бугойно

 

Автор: Янита Николова

Други разкази свързани с Ретро – на картата:

5 коментара

дек. 17 2010

Босна: богомили и дервиши (3): Богомилският некропол при Радимля и връщане към Мостар и

Продължаваме с пътуването на Росица из Босна и Херцеговина (по-точно: Херцеговина). Тя ни разведе до сега из Дрвенград, Вишеград и Сараево, както и към дервишкия манастир при извора на река Буна. Днес ще стигнем основната ѝ цел на това пътуване – богомилите в Радимля – и през Мостар ще се върнем обратно към София.

Приятно четене:

Босна: богомили и дервиши

част трета:

Богомилският некропол при Радимля и връщане към Мостар


Домакинът ни беше забелязал в Благай указателна табела към Стечки (Stećci, мн. ч.). Стечки-те са надгробните плочи на босненските богомили, наричани патарени (преди всичко от католиците). Богомилството в Босна е имало практически статут на държавна религия. И ето тук се изправям пред един смущаващ въпрос – очевидно е, че историята ни се пренаписва и преразглежда, но аз, българката на почти средна възраст, се намирам в изключително затруднение да изговоря категорични думи за българското богомилство и влиянието му на запад от България; не мога смело да заема патриотична позиция и да кажа убедително: ето, след изгонването им от България, богомилите тръгват към Сърбия, Косово и Албания, усядат в Босна, после или междувременно, или по-рано достигат до северна Италия, южна и северна Франция… Не мога да го направя, защото не знам, защото източниците, с които разполагам са противоречиви, защото виждам една (научна?) мъгла или историческо-политическо табу около това явление, защото в крайна сметка пак не знам, а това ме кара да се срамувам. Не мога също да твърдя със сигурност дали е истина, че богомилите приемат исляма първи – както в Босна, така и у нас, било поради ненавист към официалната църква, било заради идейна близост с исляма. Помаците. И още – богомилите и нестинарите… Не мога също да съм сигурна какво точно означават орнаментите и символите върху стечките – вариантите на тълкуване са многобройни и покриват пространството от Космоса до орфизма, от прабългарската култура до оригиналната космогония на богомилите. Ето по тези причини само ще покажа какво успях да заснема близо до Благай, в една обрасла поляна, намираща се срещу разрушено село и в открития музей-некропол до Радимля.

Надгробни плочи (стечки) на богомилите в Босна и Херцеговина

Стечки в близост до Благай

Надгробни плочи (стечки) на богомилите в Босна и Херцеговина

Стечки в близост до Благай

Разрушено село, Босна и Херцеговина

Разрушеното село срещу стечките

Стечките в некропола в Радимля



Едно момче от Сараево ми написа в Каучсърфинга, че онова, което търся (стечките), ще го намеря в западната част на страната, а именно около Bileća, Stolac, Trebinje, Gacko, делтата на Неретва…, а най-известният стечек (ед. ч.) ще видя в музея в Сараево – това е прословутият “Zgošćanski stećak”. Но в Босна и Херцеговина стечките са сякаш навсякъде – и в източната, и в централната, и в южната, и в западната част.

Преди да напусна тази невероятно интересна тема искам да обърна вниманието ви върху две интересни находки:

  1. На 5 ноември 2009 г. четири държави постигат рядко споразумение – да номинират стечките за общо културно наследство с идеята да бъдат включени в списъка на световното културно наследство. Тези държави са: Босна и Херцеговина, Сърбия, Хърватия и Черна гора. Излиза, че у нас, родината на богомилството, спомени за материалната култура на богомилите НЯМА, въпреки че (надгробната) богомилска символика може да бъде открита върху сандъка от Терачина – дар от княз Борис I за римския папа Николай I, накити, надгробия, надгробни кръстове, каменни плочи, икони, християнски черкви (Белоградчишко, Добричко, Драгоманско, Врачанско, Приморско, Пловдивско, Еленско, Пернишко, Великотърновско, Плиска, Преслав, Лопушански Манастир, Радомирско, Монтанско, Източни Родопи…). Видка Николова, автор на изключителната книга „Богомилството: Предобрази и идеи”, простичко казва: „От гледище на живота на идеите стечките въобще не са излизали вън от българското етнокултурно пространство – само са го разпространявали, а вече „където” и „доколко” са го прихванали, не е негов проблем.”.

Но!  България не присъства в подобно споразумение за “общо” наследство.

Ето линк към новината, за която  говоря:

http://www.balkantravellers.com/en/read/article/1554

  1. Втората находка направо ме шокира. В ТООП (тест за общообразователна подготовка, вариант 7А, 2009 г.) за Международно висше бизнес училище е включен текст за проверка на езиковата култура, който се отнася до стечките:

В Босна и Херцеговина могат да се видят голям брой надгробни камъни от Средновековието, наричани от местното население “стечки”. Различни по форма, те достигат тегло 30 тона и височина 3 метра. Украсени са със стилизирани изображения на слънцето, луната, земята и боговете. Върху някои от тях са изсечени надписи, които разказват алегорично за починалия и същевременно разкриват представите на средновековния човек за живота и смъртта, за човешката съдба и връзките между хората. “Цял живот бях на кръстопът, размишлявах и се колебаех”, споделя един от тези надписи. “Отдадох живота си на другите, сега искам да съм сам”, добавя друг.

Някои изследователи смятат, че появата на тези надгробни камъни е свързана с бързото разпространение на богомилството в Босна през XI и XII век. Възгледите на босненските богомили са сходни с възгледите на богомилите в средновековна България. Според тях видимият свят е творение на Сатаната, те отричат християнските ритуали като кръщаване с вода и смятат кръста за символ на лицемерна вяра. “Стечките” са част от културно-историческото наследство на Босна и Херцеговина. Техни образци са изложени в Националния исторически музей в Сараево. Но този любопитен културен феномен участва и в съвременния живот на страната – един от най-четените седмичници, издаван в Сараево, вплита в емблемата си мотив с човешка фигура, взет от такъв надгробен камък.

За онези, които проявават интерес към тази тема, ще предложа и два текста, които открих преди време, публикувани в «Литературан форум» от 2001 г.:

http://www.slovo.bg/old/litforum/142/hmilcheva.htm

http://www.slovo.bg/old/litforum/143/hmilcheva.htm

С хиляди въпроси в главата се върнах на шофьорското място. Тръгнахме към Мостар, за да го видим на светло и да обядваме в някоя ахчийница или приятно ресторантче. Слънчевото време още беше с нас и това ни радваше.

Stolac Municipality, Босна и Херцеговина

Заварихме Мостар оживен и пренаселен!

Мостар, Босна и Херцеговина

Мостар

Мостар, Босна и Херцеговина

Мостар

Мостар, Босна и Херцеговина

Мостар*

Чаршията в Мостар, Босна и Херцеговина

Чаршията в Мостар


Разходихме се, хапнахме вкусно, опитах пълнен лук, пълнен като чушка, тиквичка, цвят от тиквичка и пр. Този град е наистина покъртително красив! После тръгнахме обратно към Сараево.

На другата сутрин поехме пътя към България рано, в дълбока мъгла. Беше красиво и мистично – толкова, колкото цялата тази прекрасна страна, в която един ден ще се върна!

Изгрев и мъгла, Босна и Херцеговина

Повече снимки можете да видите тук:

Drvengrad

http://royak.snimka.bg/europe/serbia-mokra-gora-drvengrad-mecavnik-oct-2010.549650

Sarajevo

http://royak.snimka.bg/europe/bosnia-and-herzegovina-sarajevo-2010.549659

Mostar

http://royak.snimka.bg/europe/bosnia-and-herzegovina-mostar-2010.549667

Blagaj

http://royak.snimka.bg/europe/bosnia-and-herzegovina-blagaj-buna-river-2010.549677

Stolac

http://royak.snimka.bg/europe/bosnia-and-herzegovina-stolac-radimlja-stecci-2010.549678

Visegrad

http://royak.snimka.bg/europe/bosnia-and-herzegovina-visegrad.549656

Край

Автор: Росица Йосифова

Снимки: авторът

*Редакцията с чиста съвест може да препоръча сниманата кръчма с чадърите 🙂

Други разкази свързани с Босна и Херцеговина– на картата:

Босна и Херцеговина

11 коментара

дек. 15 2010

Босна: богомили и дервиши (2): Мостар и Благай

Днес продължаваме с босненския пътепис на Росица. Тя ни разведе до сега из Дрвенград, Вишеград и Сараево, а днес продължаваме към основната цел на това ѝ пътуване: към дервишкия манастир при извора на река Буна в Босна и Херцеговина.


Приятно четене:

Босна: богомили и дервиши

част втора:

Мостар и Благай

По пътя към Мостар спряхме на онова място край реката Неретва, където Тито е водил решителни битки през Втората световна война. Битката край Неретва. Наш приятел ни беше описал мястото така, цитирам: „kade e Tito prejebao Germanci:-)))”. Ето го сринатия мост, стои си и до днес така:

Срутен мост на Неретва, Босна и Херцеговина

Битката при Неретва



Съвсем наблизо е Ябланица, а край набиращия височина път вляво се намираха редица заведения, популярни с майсторски приготвеното агнешко. Не спряхме там, защото още смилахме снощните порции.

Реката Неретва

радваше окото през целия път, пейзажът започваше да се променя – варовикът караше ждрелата да блестят с особена бяла светлина.

Пристигнахме в Мостар при смрачаване.

Това никак не беше лошо, защото избегнахме туристическите тълпи, които прииждат тук ежедневно, четири сезона. Температурата в Мостар не пада под нулата и съдбата на туризма в този град е по-щастлива дори от тази на Дубровник. Красотата на каменните къщи, внушителният стар мост – символ не само на града, но и на цяла Босна, тихият шум на реката…

Мостар, Босна и Херцеговина

Мостар

Старият мост в Мостар, Босна и Херцеговина

Мостар, старият мост



Струва ти се, че тук винаги е било така спокойно и релаксирано, но само ти се струва… Историята и тук е повече от зловеща, босанците в средата на грозен „сандвич” между хървати и сърби…, днес само босанци и хървати, всеки на своята територия и никога заедно.

Възстановеният мост е бил открит на 23 юли 2004 г. с танци.

Какви танци? На въртящите се дервиши.

Казах дервиши, та ви подготвям за следващата цел на нашето пътуване – близкото до Мостар

село Благай, известно с дервишкия си манастир,

построен до извора на реката Буна. Към Мостар ще се върна отново, а сега към Благай. Набързо бях погледнала в интернет за хотели и видях препоръки за два основни – Отоманската вила (“Ottoman Villa Velagomed”) и хотел „Ада”. Отоманската вила се намира близо до извора на р. Буна, но ако искате да преспите там, е задължително да резервирате предварително. Ние не го бяхме направили и… не ни приеха, защото нямаха готовност. Остана вариант Б, познат добре на домакините ни – хотел „Ада”. Комфортно, топло, едни блестящи мраморни стълби и коридори, тераска, изглед към реката (по-точно шум от реката в този час), прекрасен ресторант.

Buna, Мостар, Босна и Херцеговина

Сутринта беше очарователна! Реката беше придошла и заляла някои от мраморните масички за сервиране пред хотела. Дърветата сякаш извираха от изумрудено зелената вода, цяла гора се опитваше да препречи пътя й, но тя си течеше жизнерадостно. Райска ябълка красиво се извисяваше пред хотела, боядисан сякаш специално в подобен цвят, мушкатото цъфтеше с пълна сила, започваше да ми става много хубаво! Районът има подчертано средиземноморска атмосфера, растителност и климат. Някои от билките, които растат тук, са уникални.

Райска ябълка – село Благай, Босна и Херцеговина

Благай, райската ябълка пред хотел „Ада”

Благай, река Буна – Босна и Херцеговина

Благай, река Буна

Благай, река Буна – Босна и Херцеговина

Благай, река Буна

Благай, река Буна – Босна и Херцеговина

Благай, река Буна



На косъм бях от решението да остана тук и да мързелувам. Някой път ще го направя, обещавам! Но в този час, след обилна закуска, групата ни се отправи към

извора на Буна

Тази река е дълга само 9 километра – толкова й е животът преди да се влее в Неретва. Но пък е една от най-мощните подземни карстови реки, извираща от дълбочина 200-250 метра, която се показва на повърхността с дебит около 30 до 43 кубични метра на секунда. Изворът на Буна (Vrelo Bune) се явява една от най-прекрасните гледки в Европа. Но това е само статистика, тя не топли душата и не помага на човек да се отпусне. Като си повтаряхме, че сме уникални късметлии заради топлото време (21oС) и обилното слънце в този ноемврийски ден, спряхме колите на малкия паркинг преди началото на извора. Кокетни кафенета и ресторантчета вече се стягаха да посрещнат съботните посетители, а реката течеше и се завихряше с неустоима сила и красота.

Малко преди извора на реката Буна – Благай, Босна и Херцеговина

Малко преди извора на реката Буна

Близо до извора на реката Буна – Благай, Босна и Херцеговина

Близо до извора на реката Буна


След минути стигнахме до самия извор, където скромно и елегантно се извисяваше бекташкият дервишки манастир от началото на 16 век. Едно от най-мистичните мeста в цяла Босна, притегателен център за туристи и пилигрими. Тук не ти се говори. Да си мълчиш е най-подходящото и естествено нещо. Пихме по един чай, поседяхме, снимахме. Няма две мнения по въпроса – посетете това място и планирайте повече време близо до омагьосващата вода!

Дервишкият манастир при извора на р. Буна  – Босна и Херцеговина

Дервишкият манастир при извора на р. Буна

Изворът на р. Буна  – Босна и Херцеговина

Изворът на река Буна

Изворът на река Буна – Босна и Херцеговина

Изворът на река Буна

Изворът на река Буна – Босна и Херцеговина

Изворът на река Буна


В живота си досега бях виждала два извора – на река Чепинска при Клептуза и този на река Бистрица в Албания – «синьото око», за което съм писала в албанската сага. Ето сега още една прекрасна гледка за душата, напускаме, само защото имаме още една цел – богомилският некропол при Радимля, близо до Столац.

Автор: Росица Йосифова

Снимки: авторът
Други разкази свързани с Босна и Херцеговина – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

3 коментара

Older Entries »