Archive for the tag 'Босилеград'

мар. 03 2011

„Ферма Осмия ден” или табелките на Здравко (с.Белут край Босилеград, Западни покрайнини – Сърбия)

Днешният пътепис няма да ни води далеч – ще минем границата, за да се потопим в света на една ферма. Фермата се намира край Босилеград, а наш водач ще бъде Пламен.

Приятно четене:

„Ферма Осмия ден” или табелките на Здравко

с.Белут край Босилеград

До Босилеград съм ходил не знам колко пъти. Е, как досега не разбрах, че само на три километра от там има такова нещо – не ми го побира акъла.
Нещото.

Нещото е едно малко село -Белут, диво, запустяло, къщите стари, ливадите, някои окосени, другите, с трева по-голяма от мен. Улици не знам дали има или това са просто пътища. Селски. Или междуселски, както кажете. Хора не видях. Обаче следи, че има такива видях. С лека кола не тръгвайте. Не че пътя е много лош, но………. А беееее, ходете с джипките.
Като минеш през селото, започваш да се изкачваш нагоре , между тревите, дивите круши, джанки, шипки и всякакви храсти, между, които се провира пътя. Съвсем неочаквано пред теб се появява ограда, порта, над която има табела – „Ферма Осмия ден”.
Минах през портата, направих няколко крачки, все още не разбиращ, и чак тогава се сетих да снимам, вярно от вътре.

Село Белут край Босилеград, Сърбия

Ферма Осмият ден

Оказа се, че попаднах на място обитавано от невероятен образ – Здравко. Та този Здравко върху своя земя, в продължение на ОСЕМНАДЕСЕТ години строи сам глинени къщи, облагородява имота, пише табелки с умни мисли, посреща гости, говори им. Събира билки, подарява ги, прави невероятна ракия, черпи, и така. И всичко това – ей така, без нищо. Питах го, добре де от какво живееш? Той каза –„че аз няма какво да харча, а за храна, децата помагат, хората, които идват, оставят по нещо, е , оправям се. Преди имах овце, ама сега не си струва, не мога.”

На година там ходят между 800 и 1000 души. И сега имаше хора. Имаше и деца.

Ферма Осмият ден – Село Белут край Босилеград, Сърбия

Фермата е разположена на склон, не мога да преценя колко е голяма, ако можете Вие

Край село Белут край Босилеград, Сърбия

В естествената си среда- на мястото, Здравко строи екологични къщи, къщи от дърво и глина, къщи тематични. Има библиотека, има аптека, има гостна, има работилница, има казан за ракия, всякакви къщи. Във всяка къща има легло и може да се преспи. Ето една за пример.

Ферма Осмият ден – Село Белут край Босилеград, Сърбия

Сега не си спомням каква беше точно тази, но… такива са всички.
Като споменах аптека, тази е къщата, в която съхранява билките.

Ферма Осмият ден – Село Белут край Босилеград, Сърбия

Къщи, къщи, но мен ме поразиха табелките.

Табелките Здравко издялва сам от дърво. На тях има написани мъдрости от Библията, от живота, мъдрости, които те връщат на земята, отрезвяват те, виждаш колко малотрайни са материалните неща, плашат те. Големия купон е, че мъдростите са написани на всякакви езици, сръбски, български, латински, китайски и т.н.
По-надолу ще Ви покажа някои от табелките, и тези, които мога, ще се опитам да ги преведа.

Табелка във Ферма Осмият ден – Село Белут край Босилеград, Сърбия

„Човек може да збрави всичко, но себе си не бива да забравя дори за миг“

Табелка във Ферма Осмият ден – Село Белут край Босилеград, Сърбия

Това е на Глаголица.

Табелка във Ферма Осмият ден – Село Белут край Босилеград, Сърбия

„Ако не можеш да кажеш истината, не казвай нищо“

Тази няма да я превеждам, защото си е на български.

Табелка във Ферма Осмият ден – Село Белут край Босилеград, Сърбия

„Не само тук, не само там, истината е навсякъде, пред самите ти очи “

Табелка във Ферма Осмият ден – Село Белут край Босилеград, Сърбия

„И пита младежът птицата- къде е щастието, а тя отговаря- навсякъде, и в планините, и в долините, и във всеки цвят“

Табелка във Ферма Осмият ден – Село Белут край Босилеград, Сърбия

Накрая, позволете ми да Ви представя, човека, който ми позволи да видя всичко това, човека, за когото не знам какво да кажа, мъдър ли е, луд ли е, отшелник ли е, добряк ли е, или просто си е странен – Здравко.

Здравко от ферма Осмият ден – Село Белут край Босилеград, Сърбия

Или всъщност лудите сме ние, тичащите, лутащите се, трупащите, борещите се!?

А той ? Той е намерил душевния си мир. Той живее във „Ферма осмия ден” !

Автор: Пламен Петров

Снимки: авторът

3 коментара

Дек. 22 2008

Лесковац – с дъх на скара

Във връзка с настъпващото ядене и пиене реших да ви подготвя с един разказ за пътуване до Босилград и Лесковац, където всяка година се провежда фестивалът Рощилиада (Роштиљијада). Приятно четене и не преяждайте:

Лесковац — облачно с дъх на скара

Вчера сутринта. Гледам през прозореца, а то едно мрачно, едно мокро, та чак и студено. А съм гладен, гладеееен.
Семейството още спи. Обикалям около хладилника, а телефона звъни. Приятел с оферта.
— Искаш ли да ходим да Лесковац? Има ежегоден фестивал Рощилиада, който се закрива днес. Купон, програма, скара и все такива хубавини.
Бях го чувал това за фестивала, но никога не бях ходил, та не му мислих много-много.
-ОК, но за всеки случай, чакай да питам и жените.
Те, нали живеят с мен, та вече и те не мислят много — всички сме ЗА.
Следваше организация — телефони, кога да тръгваме, с коя кола, кой да кара — нищо сложно като време и усилия. Е, не беше точно по план, ама нейсе.
Стана 11 часа и айдеее, тръгнахме. От Кюстендил до границата са около 20—30 км. Пункта Олтоманци, откакто няма ембарго е меко казано спокоен. Мен ако питате си е чисто мъртвило, митничарите умряха от глад:D (виж сн. 1)

Сърбите също скучаят. Точно на техния пункт четири-пет лястовички така се бяха сгушили една до друга от студ, та си викам, сега взех награда за снимка. Да ама не, първо не съм добър фотограф, а второ не дадоха да снимам, като че ли кой знае какво.
Има — няма петнадесетина километра и —

Босилеград

Градче около 5 — 6 хиляди човека, планина, почти никакъв поминък, а бе с една дума на мен ми се стори мизерия. Градчето винаги е било в периферията и на Сърбия и на България. Иначе там са си Българи. Дори на центъра има паметник на Левски, който е много по-хубав и стойностен от този в Кюстендил. Отделно вървят всякакви пари — левове имам пред вид. Местните (е, не всички де) се борят за българско гражданство, наш’те ги мотаят, те се редят по два дни на опашки за визи, а наш’те им дават виза за по едно влизане на месец, те пък си карат колите с кюстендилска регистрация, техните полицаи ги… Такъв е сега живота, казват.

5 коментара

Дек. 03 2007

На мотор от България през Македония до Албания и Гърция или как не влязох в Косово

Днес Златомир ще ни води на едно от фундаменталните си пътешествия, по време на което не успява да влезе в Косово – приятно четене: На мотор от България през Македония до Албания и Гърция или как не влязох в Косово Мдааа, няма си работа дявола и човърка ли човърка… Абе, защо не запаля мотора и […]

6 коментара

Switch to mobile version