Archive for the tag 'библиотека'

авг. 30 2012

Оксфорд за един ден

Днес ще ходим до един от центровете на просветата – съвсем сериозно, как другояче бихте характеризирали английският град Оксфорд. Водач ще ни бъде Деси.

Приятно четене:

Един ден в Оксфорд

Отдавна исках аз и моето семейство да отидем в Оксфорд. Дълго се колебаех дали да е Кембридж или Оксфорд, но накрая прецених, че могат повече неща да се видят в Охфорд. Предварително проучих какво може да се види и посети в рамките на 1 ден. Единствено съжалявам за разходката с лодка по Темза, но пък ще си запазя правото когато отидем в Кембридж по река Кам. И така стегнахме багажа, колата и всичко необходимо за пикник и потеглихме рано сутринта. Времето обещаваше да е един топъл и слънчен летен ден.

Пътуването от Портсмут до Оксфорд отнема по-малко от 2 ч. За наше щастие нямаше инциденти и трафик по магистралата и стигнахме за по-малко. Пристигнахме около 10,30ч.

Оксфорд

е град, който не харесва колите и паркингите, за това и последните са доста оскъдни и в същото време и скъпи. Има 2 паркинга в центъра на града, но не ви ги препоръчвам. Четох коментарите за тях в Google  – освен, че са ужасно скъпи, а и са и доста мръсни местенца – Westgate Car Park – £3,10 /час; Worchester Street Car Park – £2,50/час. Намерих друг паркинг – St Clements Car Park – £1,20 /час, много по-евтин и в локация достатъчно добра от която да започнем нашето пътешестние из Оксфорд. Оставихме колата на паркинга и потеглихме. Разходката ни започна с

Ботаническата градина на Оксфордския университет

Таксата е £4,00 на човек, като за деца до 5г е безплатно.

Ботаническата градина на Оксфордския университет – Оксфорд, Англия

 

 

Много ми хареса тук. Спокойно и хармонично местенце. Според гайдовете за градините има около 7000 вида растения. На всяко едно има бележка с името и произхода. Малко се зачудих за кактусите, които бяха част от атракцията. Предвид дъждовното лято тази година на Острова, как ли виреят след всичкия този дъжд който се изсипаше??!!..

Ботаническата градина на Оксфордския университет – Оксфорд, Англия

 

 

Имаше доста студенти насядали по тревата, учейки за някой изпит вероятно. Встрани може да се посетят и оранжериите където има по-екзотични растения от по-топли места по света. Като цяло си заслужава времето и парите.

 Ботаническата градина на Оксфордския университет – Оксфорд, Англия

 Ботаническата градина на Оксфордския университет – Оксфорд, Англия

 Ботаническата градина на Оксфордския университет – Оксфорд, Англия

 

 

След градините се отправихме към

центъра на града

Там където бяха всички туристи. Главната улица –

Хай стриит

е доста широка и нямаше големи тълпи от посетители, но разбира се беше вторник и туристите бяха по-малко. Веднага ни плениха сградите по улицата. Цяло изкуство на архитектите запазено през годините. Сякаш имаше някаква призрачност в тези стари сгради. Носеха се слухове, че във всеки колеж на университета имало призраци.

 Оксфорд, Англия

Оксфорд, Англия

Оксфорд, Англия

 

 

 

 

 

Една от сградите, които се открояваха по Хай Стриит беше и

църквата Света Дева Мария

Ако разполагате с повече време може да се изкачите до кулата – входът е само £2,30. Казват, че гледката е умопомрачителна. Трябва обаче да се отбележи, че ако имате малко дете в количка няма да ви позволят да се качите. Ние само се снимахме и продължихме разходката си към

Радклиф Камера

Тази сграда е емблематична за Оксфорд.

 Радклиф Камера – Оксфорд, Англия

 

 

Проектирана е от Джон Радклиф и се е използвала първоначално като обсерватория. Днес е част от

библиотеките Бодлиън

Като говорим за тях, те са следващите в нашето пътуване. Намират се точно до Радклиф камера и няма как да ги пропуснете. Щом видите огромната дървена врата и многото тълпа отпред значи сте на правилното място.

Условията за ползване на книги от посетители са много стриктни и трябва да имаш членство за са се уредиш с някой ценен експонат. Това е една от най-старите библиотеки в Европа.

библиотеки Бодлиън – Оксфорд, Англия

Тази сграда всъщност е централната библиотека, която се състои от Нова, Стара и Радклиф Камера сгради, докато целия набор от библиотеки е около 40!!!

библиотеки Бодлиън – Оксфорд, Англиябиблиотеки Бодлиън – Оксфорд, Англия

 

 

Точно срещу библиотеките са набира и

Хертфорд Колидж,

известен с „моста на въздишките“.

 колеж Хертфорд – Оксфорд, Англия

Този мост свързва старата с новата сграда на колежа. Има типичния венециански стил и поради тази причина е наречен с това име. Преди много години е било направено проучване според което студентите в този колеж имат най-голямо наднормено тегло. Тогава управата на колежа решава да затвори моста като по този начин да стимулира студенти си да се движат повече. Дали това е дало ефект – незнам, но и сега се подсмихвам на тази история. Какво ли не измислят англичаните…

Мостът на въздишките в колежа Хертфорд – Оксфорд, Англия

Мостът на въздишките в колежа Хертфорд

Излизаме вече на

друга голяма и оживена улица – Броуд Стриит

Там можете да видите театъра, както и известната Блекуел Книжарница, чиято площ на щандовете заема около 3000кв м и която се намира под колежа Света Троица.

 Броуд Стриит – Оксфорд, Англия

Оксфорд е град, който отказва живеещите и посетителите му да използват какъвто и да е транспорт като кола, автобус и т.н. в центъра на града. Затова говори и следващата снимка с многото колелета, които използват и студенти и преподаватели.

 Велосипеди – Оксфорд, Англия

 

Един малко забравен и отдалечен от голямата шумотевица паметник е

Мемориала на мъчениците

Той възпоменава мъчениците убити по време на гоненията през 16 век от Католическата църква.

Мемориал на мъчениците – Оксфорд, Англия

 

 

След това се вляхме в тълпата! Едно от най-уживените места в града е точно тази пешеходна част от центъра, където можеш само да се изгубиш ако не се държиш за другарчето си.

 Оксфорд, Англия

 

 Оксфорд, Англия

Кула Карфакс – Оксфорд, Англия

Кула Карфакс

 

 

 

В центъра на тази лудница се извисява и

Карфакс Тауър

от върха на която се разкрива страхотна гледка. Цялото удоволствие струва само £2,00 на човек. За съжаление нас не ни пуснаха заради бебето. Казват, че гледката е страхотна, вижда се целия град.

Ние не губихме много време и се насочихме към

колежа Крайст Чърч,

известен с Голямата зала, станала част от декора на филмите за Хари Потър. Като един истински фен нямаше как да пропусна това.

Christ Church College, St Aldate's, Оксфорд, OX1 1DP, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

 

Цената е £8.50 и включва всичко – колежа, църквата, голямата зала и галериите. Имайте предвид, че част от комплекса са частни апартамени и до там достъпът е забранен. Все пак има специални хора, които разясняват на туристите. Голямата зала е достъпна между 10.30-11.40ч и 14.00-16.00ч. Когато видях групата китайци на опашката веднага се шмугнахме пред тях. През цялото време бяхме с една крачна напред, бяха толкова много, че не исках и да си представя ако са покрай нас, щяхме да се изгубим…

 колеж Крайст Чърч – Оксфорд, Англия

 

 колеж Крайст Чърч – Оксфорд, Англия

колеж Крайст Чърч – Оксфорд, Англия

колеж Крайст Чърч – Оксфорд, Англия

Голямата зала на колеж Крайст Чърч – Оксфорд, Англия

Голямата зала

 

 

 

 

Голямата зала не е толкова голяма колкото на филма, но пък се усеща специфичната атмосфера. Хладно е вътре заради тези огромни стени на колежа. Доста е тясно и всеки снима каквото успее. Общата снимка е цял ритуал – просто даваш фотоапарата на този преди теб и така се получават нещата, иначе е много трудно.

След Голямата зала се отправихме към църквата. Част от китайците вече бяха вътре и снимаха абсолютно всичко. Разгледахме набързо и излязохме навън.

 

 Голямата зала на колеж Крайст Чърч – Оксфорд, Англия

Църква Крайст Чърч – Оксфорд, Англия

 Колеж Крайст Чърч – Оксфорд, Англия

 

 

Том Тауър,

която е част от комплекса беше най-високата сграда. Направихме си снимки до зоната за туристи и разгледахме наоколо. В галериите не сме влизали, не сме много големи фенове на картините. Гледахме да не се засечем с китайските туристи, но те бяха навсякъде.

 Кула Том в колежа Крайст Чърч – Оксфорд, Англия

 

След Крайст Чърч си направихме хубав пикник в парка до колежа. Даже си намерихме и нов приятел…

Говедо – Оксфорд, Англия

Сиво оксфордско говедо*

Не ни стигна само време за

разходка с лодка

Има 2 вида лодки в Оксфорд – едните са като гондоли – можеш да си наемеш срещу £25,00,  ако искаш някой от лодкарите да я управлява, или £16,00 – ако искаш сам. Кофтито е че течението е доста силно и не си заслужава за са се спестят пари да заседнеш някъде по канала. Аз избрах другата възможност – моторна лодка – £7,00  на човек за 40мин разходка по канала. Мисля си, че е доста по-сигурен начин, но всеки сам си преценява. За съжаление не можахме да се повозим, но ако вие имате достатъчно време, не се колебайте!

Толкова за един ден в Оксфорд. Надявам се, че съм била полезна на тези които искаш да посетят това прекрасно място. Място, пълно с история и онова специфично опиянение, което може да се усети само ако се посети това градче с име Оксфорд.

 

Стъпки в калта – Оксфорд, Англия

Гьол ли бе да го опишеш? ;)

 Край

 

 *Идете на очен лекар – Кафяво е 🙂 – бел.Ст.

Автор: Десислава Андреева

Снимки: авторът

One response so far

ян. 21 2011

До изворите на Стелата /Льовен, Белгия/

Наистина харесвам пътеписи като днешния – предизвикани от друг пътепис в нашия сайт. Пък и днес е петък – как да не си поговорим за БИРА? 🙂


Приятно четене:

До изворите на Стелата /Льовен, Белгия/

Ихааааа каква яка дискусия се разгоря във връзка с Англия. Шефът спомена, че другата страна, за която се пишат „споряеми” разкази е Белгия. Как да не седне човек да експериментира като понапише нещо и чака критични мнения, социокултурнополитически анализи и естествено най-желаното – похвали. 😉

Гледайки картата с пътеписите с ужас забелязах, че на Льовен няма балонче. Как!? За Льовен – столицата на провинция Фламандски Брабант, няма пътепис!? И аз се пиша Vlaamsbrabander ! Мале, мале! Дано не разбере г-н Луи Тобак* , че ще видя едно фламандскобарабандерство. 🙂 Та почвам да пиша, докато не се е усетил.

Как да достигнем до Льовен?

Тук да уточним, че „ьо”-то в Льовен не е баш „ьо” , но да не навлизаме в света на гласните в нидерландския език, обогатен с подсветовете на антверпенския, лимбургския и недай си Боже западнофламандския диалекти… (Лиувен приблизително се произнася – бел.Ст.)

Та така. Презюмираме, че отправната точка е Брюксел. С влак от всяка от трите главни гари /южна, централна и северна/. В гарите си има едни табла с големи жълти разписания. Внимание! Има разписания за работни и неработни дни. Да не стане грешка. За работни дни отгоре на таблицата е синьо, за почивните е червено. За Льовен има доста често влакове, така че няма страшно. На сайта на белгийското БДЖ може да се провери предварително. Влак си има и от гарата на летището /Националното летище в Завентем, не Шарлероа!/. Ако отправната точка е летището в Шарлероа /гордо наречено летище Брюксел- Юг хихихихи/ свеждаме решението на задачата до предното условие – отиваме в Брюксел. 🙂

Аз бих ви препоръчал обаче да оставите прекрасно уредената железопътна мрежа на Белгия за по-отдалечени от Брюксел дестинации и да отидете до Льовен с автобус. На всяка спирка на градския транспорт в Брюксел има карта на лините, от която може да се ориентирате кои номера отиват в Льовен и откъде може да ги хванете. Като цена май е с една идея по–евтино от влака /може и да бъркам но така или иначе разликата няма да е особено голяма/. Пътувайки с автобуса ще може да се насладите на приятните селца и джиджани къщи покрай пътя и не на последно място на бясното каране на шАфьорите на ДеЛейн. Не наистина имам чувството, че ги избират с конкурси, всички са като едни Шумахерчета. Яко!

Автогарата и ЖП гарата на Льовен

са една до друга, така че дали ще пътувате с влака или с автобус, в крайна сметка обиколката започва от едно и също място. Гаровия площад.

delijn

Автогарата

Да се поогледаме.

Паметник за Първата световна война.

В ума ми изплува архивна снимка от Втората такава, на която пред същия този паметник позира ухилен немски войник. История и нейните превратности.

station

ЖП гарата с паметника пред нея

Хм ето една сградка, която би привлякла вниманието на някой завършил ВИАС /УАСГ е сега май/. Как ли са му смятали арматурата на това?

erker

Това цялото нещо, което се издава напред няма колони.

Плъхундер /паткан по варненски/.

M4034S-4211

Кметът къде дреме!? Я какви плъхоци са плъзнали по улиците!

Беше временно там. /тук да отбележа че снимките са компилация от различни ходения в Льовен, та разни несъответствия в годишните времена, сенките и пр. неща бодящи зоркото криминалистично око са нормални… то добре че не са записи от СРС-та, че както са луднали сега с тия автентичности/.

Като казах различни ходения. От нашо село се явява безмислено да се ходи по магистралата /Антверпенската/ до ринга на Брюксел и после по Лиежката магистрала с отклонението за Льовен… ама го обясних и аз… добре, че не съм в екипа на Виа Мишелин… В смисъл не се кара по катетите на триъгълник, а по хипотенузата, която в случая се явява /стария?/ път между Мехелен и Льовен. Но той въпреки, че не е магистрала, си има и предимства. Около него има доста супери и магазини, а най-голямото му предимство е, че се включва в околовръстното на Льовен. И от там Ооооооо!  Таворската и т.н.

Та-та-та-тааа /тържествено/:

stela

Светая светих!

Може би звучи куриозно, но

Стелата не е особено тачена в Белгия. В смисъл пие се, ама май Жупилер и Мас /от пилз бирите/ са по–вървежни.

Е, Вие в Льовен ако не пиете една Стела, дет се вика от извора, къде другаде. Кафененца има предостатъчно, но го оставете това за накрая на обиколката, че ще ви домързи, пък и не сме тръгнали на бирен туризъм я! А да! И не очаквайте да Ви сервират голяма потна халба. Тия работи с по половин литър бира, ги няма в Белгия. Пинче. Толкоз. 250-330 мл. Няма да забравя как именно в едно Льовенско ресторанче, като помолих да ми донесат половинлитровка, сервитьорът ми се скара с думите – „Тука – вика – е Белгия… така се сервира бира. Ако искате да се наливате – вървете в Германия!” Хахахаха. Сладури.

Еееех спомени от винил…  При първото ми посещение в Льовен /бях „белгиец” от една седмица/ бях покъртен от „красотата” на фламандските девойки … малииииии… куркузъбъл до куркузъбъл и то из целия Льовен. Уж студентски град, академичен център ала бала… Викам си зарад’ туй Балдуин Фландърски се е вдигнал и е отишъл на майната си… то как да седи при тия…

Обаче… при второто ми ходене… беше май месец… едни ми ти руси каки, с чорапогащници на баклавички, къси полички, кожени ботушки до коленете и карат ония ми ти велосипеди по главната….  мале, мале… Не знам защо първото ми впечатление беше толкова погрешно? Може би, защото беше зима, може сесийно време да е било нещо… пък то и окото привиква и се нагажда към местните изгледи… знам ли… както и да е…

Споменахме главната. Ето я:

glavnata

Льовенската "Витошка"

Тръгваме по нея. То се вижда в далечината кое е целта ни. Както казва мефрау – какво се гледа в Белгия – градове. В градовете – площад, катедрала, кметство… площад, катедрала, кметство…площад, катедрала, кметство…

kmetsvo3

Кметството

kmetstvo1

Пипнали са го а?!

kmetstvo2

Като пясъчен замък е.

Кметството е наистина страхотно.

Вече се използва само за представителни цели. Администрацията си има нова сграда. Има обиколки на кметството, но е на определени часове. Има си туристически център. Питайте. Готини са и шпрехат английски. Това да не Ви е Валония… 😉

Срещу кметството от другата страна на площада какво имаме? Катедралааа!

kathe1

Катедралата

kathe2

Друго си е оптичния зум ;)

kathe3

Катедралата отвътре. Бяла и светла. Не като Кьолнската.

Малко по-нататък е Стария пазар. Напред и вдясно има интересна статуя на отегчена девойка седнала на пейка. Оказа се, че нямам „чиста“ снимка. В смисъл всичките ми са с някой седнал в скута на девойката. Карай! В дъното е някакъв факултет на университета. Свиваме вляво по уличката.

M4034S-4211

Стария пазар. Трябва да се завъртим на 180 градуса и да хванем уличката вляво.

И излизаме на Намзестраат /Намюрската улица/

По нея има доста колежи – всъщност факултети на КУЛ /в дворовете им се влиза свободно/. Има и ейзуитска църква.

fizichfak

По някави точни науки беше този.

fakult1

Във вътрешен двор.

jezuit

Йезуитската църква.

fakultpark

Ето от тук само направо и сте в парка.

При добро моткане от двора на факултета по … ммммм… ех какво беше… не мога и при увеличаване на снимката да прочета табелата… както и да е. Има китайски информационен център и ей това чудо…

M4034S-4211

Китайски глобус на звездното небе.

Та от тука направо може да се влезе в градската градина. Може да случите на някое конфитюрено парти:

konfparty

Масите са разпънати, багетите нарязани, бурканчетата отворени.

Ако няма, постойте на някоя пейка да се порадвате на студентската волност. Налягали по поляните … с китари… фрисбита… някои се правят, че четат, айде не на нас тия… и ние сме били студенти…

studentipark

А като дойде сесията? А!?

Този е бил дълги години ректор на Университета. Малееее кви ли напътствени слова им е чел, че да го зографисат в такава характерна поза. Хихихихи.

rektor

Да ни е честит 8-ми декември! :)

В парка има останки от градската стена. Като вървите по успоредната алея, на края на парка, вляво има тоалетна. Вие се смеете, ама ако сте с дете, пили сте някоя и друга Стела още на гарата или пък сте с някой родител ще оцените колко е хубаво да има някой с вас, който бързо може да намери Веце.

aleja

Въпросната алея.

От тук целта пак е видима.

Библиотеката на Университета.

Както казва един приятел „Като гледам каква е библиотеката, къв’ ли им е университета…” То всъщност университета са множество факултети разпръснати из града.

biblioteka

Да му се дочете на човек.

biblioteka2

Часовникът пее и мелодийки.

biblioteka3

Кой спомена нещо за оптичния зум?

Дано не случите някой лунапарк или фестивал на пазарите да са завзели площада, за да може да се насладите на цялостния изглед. А иглата а!? Яко!

M4034S-4211

Науката иска жертви.

muha2

Доста детайлно. Вижте му крачетата.

Ето тука пък съм виждал какви ли не снимки да си правят хората… Все едно са паднали от балона… подават нещо на хората в него… опитват се да се качат… Една група италиански туристи си направиха много яка поредица снимки с една тухла. Някой от балона я е изпуснал. Тя пада върху главата на един. Той се строполява на земята и остава безжизнен…  фоторазказ…  Както казва Стойчо – всичко си има климатично обяснение… 😉

balon

Ехей къде се намираме? ... В балон...

И така. Оставям ви тук. На този площад. Има още доста за гледане. Тесни средновековни улички. Църкви. Пивоварничка. Канали си има даже. За който обича шопинга има и магазини – студентски град е все пак.

ulichka

Ми уличка.

M4034S-4211

Не. Не е Брюж. Льовен си е.

durex

Ако някой го чака човек на легло.

Има и доста интересни статуи. За да го направим по-интерактивно – който намери всичките от следващите снимки печели… мммм … една Стела… от извора… от мое име… за негова сметка…  Хахахахаха!

stat1

M4034S-4211

M4034S-4211

studentkast

studentikus

Хайде чао! Че като гледам колко малко балончета има на картата на Белгия…. Но ще пишем, няма как…

И г-н Тобак, почетен гражданин ала бала, нещо няма ли за хората популяризиращи този прекрасен град 😉

======================

*кметът на Льовен

Автор: Ангел Богомилов

Снимки: авторът

12 коментара

сеп. 29 2010

Абатството и Санкт Гален (Швейцария)

Днес Лина ще ни заведе до едно градче в Швейцария, за да ни покаже неговото световно известно абатство – Санкт Гален. Приятно четене:

Абатството и Санкт Гален (Швейцария)

Бях решила да разкажа нещо за курорта Ливиньо, тъй като напоследък няколко човека ми се обаждат да ме разпитват за това място – къде се намира точно, как се стига до там, какво интересно има, вярно ли е че се пазарува евтино и т.н. За това се разрових из моята кутия, където събирам разни брошури, картички и други неща, които винаги намирам пъхнати из джобовете и чантите при завръщането ми от някое пътуване. Така попаднах на две картички, които купих това лято с намерението да ги изпратя на една моя преподавателка от университета едно време, вече професор, и която със сигурност ще им се зарадва, когато естествено се сетя да и ги изпратя. Понеже картичките ме накараха да си припомня за едно друго място, където стигнахме, минавайки през Ливиньо за Швейцария и вместо за Ливиньо, който общо взето е само един курорт както всички останали, ще разкажа за Сен Гален (Санкт Гален) и Абатската библиотека.

Санкт Гален (Сен Гален) – Швейцария

Санкт Гален (Сен Гален)

И така: Тази година не извадихме голям късмет с времето по време на отпуската. Доста валя, което сериозно попречи на намеренията ни да направим някои от набелязаните планински походи. Но в крайна сметка всяко зло е за добро и не се оставихме на някакъв си дъжд да ни разваля ваканцията, напротив. Когато метеорологичните условия не ти позволяват да се разхождаш из планината, то лошото време е най-добро и подходящо за посещения на музеи, галерии и изобщо на места, където външните условия нямат никакво значение.

Санкт Гален (Сен Гален) – Швейцария

Санкт Гален (Сен Гален)

Хубавото в случая даже е, че когато високо в планината времето е ужасно, долу в ниското температурите са идеални – нито горещо, нито студено, а приятно и подканващо към разходки. И ето ни. Припявайки любимата ни песничка при дъжд, помните ли я, онази за калинките – „тра -ла -ла -ла -ли, нека да вали, от дъждеца ах, нас не ни е страх“, яхнахме се на колата и по магистралата от Кюр за малко повече от час се озовахме в

Сен Гален (Санкт Гален) (St. Gallen)

Пътьом си напрегнах мозъка, разбира се, доколкото това ми е възможно, да си припомня и да разкажа нещо интересно за това място на дъщеря ми. Знаете как е.

Санкт Гален (Сен Гален), Швейцария

Санкт Гален (Сен Гален)

Абатството в Санкт Гален (Сен Гален), Швейцария

Абатството в Санкт Гален

Когато сте на път с дете в пред пубертетна възраст и искате да посетите някое място, различно от увеселителен парк, трябва да си измислите нещо заинтригуващо, защото ако изброявате сухи факти и колони от дати, ако ги знаете, естествено, няма да предизвикате никакъв интерес. Понеже и аз не знаех, а и не помнех кой знае какво, с мъжа ми спретнахме горе – долу следната история, която не е особено издържана в научен стил, но отговаря напълно на историческите факти и повярвайте ми, действа срещу отегчението на подрастващите. Преразказвам я и тук, заглаждайки някои моменти, които „описахме“ доста по-цветно, но които предполагам, четящите ще могат мислено да възстановят – всеки според разбиранията си.

Абатството в Санкт Гален (Сен Гален), Швейцария

Абатството

Абатството в Санкт Гален (Сен Гален), Швейцария

Абатството

…Сен Галeн (Санкт Гален)

е главният град на едноименния швейцарски кантон. По тези места, някъде около 600 година се заселил ирландския монах Сен Гален (Санкт Гален), и понеже тук си е едно приятно за живеене местенце, скоро надошли и други бенедиктански монаси като него. Монасите от едно време били работливи хора и бързо построили цял град. След има няма няколко века се замогнали достатъчно и с пари и с влияние и затова решили да направят нещо по-голямо и запомнящо се, което да привлича още хора по тези места. Построили една красива и голяма абатството, чийто високи кули се виждали от далеч.

Абатството в Санкт Гален (Сен Гален), Швейцария

Абатството в Санкт Гален

Абатството в Санкт Гален (Сен Гален), Швейцария

Абатството

Абатство представлява всъщност манастир само че, се нарича по различен начин, защото и в Църквата, както и в политиката има различни течения, нещо като партии, които дават различни имена на на практика едни и същи неща. Нещо като в твоя МР4 плеър – два мегабайта едно и също дум -дум, пък ти казваш, че песните били различни. Построяването на манастира било умен ход, защото след още няколко века мястото се превърнало в самостоятелна малка държавичка, наречена княжество, с каквито между впрочем е била фул Европата по онова време. Това се е случило някъде към хилядната година (по-късно уточнихме на място, че става въпрос за 1026г.) и така монасите и обикновените хора в тая държавица си живели добре, докато в началото на 19 век не се присъединили към швейцарската конфедерация, след което започнали да си живеят още по-добре. Докато това се случило, обикновените хора по тези земи се занимавали предимно с отглеждане на зеленчуци, а през зимата когато нямало какво да правят, се захванали с изкуството да плетат дантели и затова по този край са известни и с красивите си дантели. Чак доста по-късно някой измислил оранжериите и телевизорите, за това в днешно време хората правят други неща вечерно време, когато е тъмно. Монасите пък, от своя страна не се занимавали само с църковни интриги и борби за власт, а и защото имали доста свободно време, се заели да преписват книги, нещо което по онова време било доста на мода, а явно било и доходно занимание, защото създали и специално училище, където обучавали младежите да пишат красиво, а не като сега, на кой както му падне. Така положили и основата на прословутата школа Сен Гал, в която изучавали и различни изкуства – музика, литература, а обръщали и внимание и но по-скучните точни науки. Постепенно тук надошли да се учат много младежи, които изпопреписали толкова много книги, че вече се чудели какво да ги правят и къде да ги дянат. За това се организирали и подредили една библиотека. Понеже както обикновените хора така и монасите по тия места са били умни, предвидливи, имали вкус, всеки си разбирал от работата и пазел и се възползвал от натрупаните традиции, градчето им Сен Гал се превърнало в едно от най-важните места в Западна Европа по време на Средновековието. Тук се събирали все мъдри и приятни хора, които си говорели и умували какви още хубави и полезни за всички неща да измислят. Този вид хора наричат себе си културни, а местата, по които се събират се наричат културни средища…

Абатството в Санкт Гален (Сен Гален), Швейцария

Абатството в Санкт Гален

Абатството в Санкт Гален (Сен Гален), Швейцария

Абатството

Пристигнахме в града и се заехме да търсим паркинг в близост до библиотеката. Тази неприятна и трудна на други места задача в Швейцария, поне в по-малките градове, не представлява никакъв проблем. Навсякъде има табели, оказващи посоката към паркингите, а и освен това наличието и броя на свободните места.

Паркинг в Санкт Гален, Швейцария

Паркингът

Обръщам внимание на паркингите не за друго, а защото ми направи наистина много силно впечатление тази им организация, а когато видях колко е чисто вътре, направо ме досрамя като си помислих какво е в моя гараж, а като си припомня и какво е по паркингите и гаражите във Франция например… е, спирам да се срамувам от гаража в къщи. Но да не се отклонявам.

Абатството в Санкт Гален (Сен Гален), Швейцария

Абатството в Санкт Гален

Основната цел на нашето посещение в Сен Гален (Санкт Гален) бе

Библиотеката,

но добрите предвидливи монаси, за тяхно, а и за удобството на всички бъдещи посетители, бяха помислили да я построят залепена за катедралата на Абатството.

Библиотеката на абатството – Санкт Гален, Швейцария

Библиотеката на абатството

Това бе и причината да влезем първо там. Гледката, която ми се откри зад лъщящата от чистота врата направо ме остави без думи. Трябваше ми доста време, преди да се нагледам и да се сетя да извадя фотоапарата и да направя няколко снимки. След малко, обаче, ми направи впечатление, че никой друг не снима. Взех да се озъртам в търсене на табели, които забраняват това. Не открих такива. За сметка на това детската логика на дъщеря ми ми се стори непробиваема – кой щял да вземе да слага, някакви си грозни табели на това красиво място, да му разваля гледката. Както и да е – спрях да снимам, защото и без друго щракането на моя апарат отекваше доста силно под изящно изрисуваните куполи, надвиснали над божествена тишина в катедралата.

Определено с нежелание излязохме от църквата и се упътихме към

Библиотеката,

пресичайки широк вътрешен двор с кладенче, почти по средата и с много, ама много цветя. Наредихме се на опашката за билети, които не струваха много, пък и останах доволна, че и тук не се виждаха табели, забраняващи снимането. Тъкмо си представях как ще си направя една снимка в средата на залата, когато много усмихнатия и много любезния служител, който късаше билетчетата на входа ни обясни, че трябва да се върнем малко по-назад в коридора и да оставим всичко, което носим в специално направените за това гардеробчета. Влязохме в посоченото ни помещение, намерихме едно празно гардеробче, намерихме освен това и пустите му табели с червените хиксчета върху фотоапаратите, а и върху телефоните. Ето значи, къде криели швейцарците грозните табели!Нямаше как – оставихме всичко, нахлузихме едни специални чехли върху обувките си, за да не стържем по безценния под и се запътихме към залата на Библиотеката. Над огромната врата има поставен надпис: „Medicina dell’anima” т.е. Лекарство за душата. Сама по себе си залата не е особено голяма, но високите до тавана рафтове от гравирано дърво, запълнени до последния милиметър с книги от всякакъв размер в достолепни тежки подвързии, те карат да се чувстваш мъничък и смирен, опиянен от мисълта за цялото това знание, грижливо събирано и съхранено от тукашните хора в продължение на повече от хиляда години, с ясната идея, че именно това е истинското, безметежното богатство, която никоя икономическа криза не може да обезцени. Слагам тук, сканирани, двете ми неизпратени картички и се отказвам да описвам с думи това прекрасно място.

Библиотеката на абатството на Санкт Гален, Швейцария

Библиотеката на абатството

Съвсем скоро, след като влязохме в залата, до нас се приближи още една много усмихната и много любезна служителка, която явно чула на какъв език изразявахме възхищението си, тикна в ръцете ни няколко пластифицирани листове, написани на езика, на който говорехме и в които накратко се обясняваше съдържанието на витрините, поставени по средата, както и историите на някой от най-ценните книги, съхранявани тук. Фактите са горе-долу следните:

Библиотеката не е изцяло превърната в музей. И до ден днешен много от книгите в нея се ползват за справки и проучвания. Съдържанието и е от почти 160 000 документа и представлява най-богатата сбирка от книги на немски език от периода на ранното средновековие. 2 200 са манускриптите, а 500 са книгите написани преди повече от хиляда години. Основно Библиотеката съхранява книги и други документи, посветени на библейските науки, палеография, ботаника, история на изкуството и литература, латинска филология и граматика, история на правото и медицината, като голяма част от изброените са уникални или единствени запазени екземпляри. Освен това колекцията съдържа 1700 безценни ксилографски кодекса и инкунабули.

Абатството на Санкт Гален, Швейцария

Абатството на Санкт Гален

Сред най-интересните документи, които се пазят тук е и прословутата Карта на Сен Гален (Санкт Гален), която представлява единствата запазена архитектурна скица от тази епоха.

В заключение мога само да добавя, че от 1983 година Абатството е включена в книгата на Юнеско като Паметник на световната култура.

Автор: Детелина Стоянова

Снимки: авторът

Още снимки от Швейцария:

One response so far

Switch to mobile version