Етикети: Белград

Сегед, Унгария – Белград, Сърбия – Връшка чука –Берковица – през Източна Европа с джип 1

Сегед – Белград – Берковица – Варна (20 част на През Източна Европа с джип)

Завършваме пътуването с джипа на Георги към нос Северен в Норвегия и назад. Започнахме с преминаването на Трансфагарашан в Румъния, спряхме в Музея на авиацията в Кошице, през Полша пристигнахме в Рига, а после...

Нови град, Хърватия 3

От Монблан до Ихтиман (2): От Венеция до Сливница с велосипед

След като изкачихме Монблан, днес с колело ще тръгнем от Алпите към България. Приятно четене: От Венеция до Сливница с велосипед част втора на От Монблан до Ихтиман Полетът на Симеон беше в 14:00...

Санкт Леонард край Залцбург – Алпи, Австрия 6

Пътуване до Париж (8): През Мюнхен и Санкт Леонард към България

DenСлед обиколката на Париж е време да тръгнем към дома. Започнахме с Виена, после пристигнахме във френската столица. , после тръгнахме из Париж, след което ходихме на представление в Мулен Руж и обиколихме замъците...

2

Балканска обиколка

Днес Йордан ще ни води през Балканите – по един от кратките, но все още непознати маршрути до Дубровник и обратно. Приятно четене: Балканска обиколка Пътепис за едно пътуване през Македония, Косово, Албания, Черна...

Мостът Дания-Швеция – Копенхаген, Дания 17

Пътят към Копенхаген (1 част на Екскурзия из Скандинавия)

Влади тръгва на екскурзия из скандинавските страни. Днес ще минем пътя от София до Копенхаген с миниатюрен бус. Какво му се случи ли? Приятно четене: Екскурзия из Скандинавия част първа Пътят към Копенхаген С...

До Мордор* и назад (До София през Сърбия) 17

До Мордор* и назад (До София през Сърбия)

Представям ви кратките впечатления на Аделина от едно нейно пътуване с кола до София. Авторката живее в Загреб и има интересен поглед върху китната ни родина. Преди да ви пожелая приятно четене, искам да...

3

С влак до Португалия (1): През Сърбия, Хърватия и Италия

Отдавна не се бяхме возили на влак. Днес се качваме и поемаме на далечен път към Португалия. Е, в първата част ще стигнем до Италия само, така че:

Приятно четене:

 

С влак до Португалия

част първа:

През Сърбия, Хърватия и Италия

Е, ето че дойде месец Декември през 2011 г. и аз и Петя щяхме да направим едно голямо пътешествие с влак.  Планът беше да се стигне до Португалия,  както и да се мине през град Джирона, където беше една приятелка.

И така, както всяко такова начало и това беше трудно. Предните дни, преди да заминем, се подготвихме със застраховки и задължителни неща за едно такова приключение. Първият ни влак трябваше да замине вечерта около 20.00 часа и

да пристигне в Белград

около 4.00 сутринта местно време. По принцип мислехме да не се задържаме в Белград и да си хванем един влак до Австрия. Оказа се обаче, че е много вероятно да си изпуснем тази връзка и решихме все пак да разгледаме сръбската столица.

Както можеше да се очаква, влакът закъсня. Пристигнахме в 6 сутринта вместо 4 часа, но какво да се прави, Балканският полуостров не е като ЕС и всичко става прекалено сложно. И така в Белград имахме около 5 часа да се разходим. Посрещна ни хубаво време. Тръгнахме в някаква посока, на където беше най-големият поток от хора. Нямахме карта, нито бяхме проучвали нещо. Правеше впечатление чистотата по улиците и доста европейският вид, който липсва в много от градовете ни. На едно кръстовище видяхме 2 сгради разрушени от бомардировки.

Сградата на Генералния щаб – Белград, Сърбия

Спомен от НАТО

 Предполагам са оставени в този си вид, като паметник и да напомнят какво е било през 1999 г. на хората. Влязохме и в двора на една църква в центъра с хубава градинка, но беше много рано и не беше отворена.

После се разходихме, стигайки до една голяма библиотека и църква, подобна на храм-паметника Св. Ал. Невски, където почти не минаваха хора. Тази църква се намираше в някакъв стар и хубав квартал, като Лозенец в София. После решихме да тръгнем в някаква друга посока при едно голямо кръгово, през което бяхме минали по-рано.

Малко след 9 часа сутринта улиците започнаха да се пълнят с коли, а тротоарите – с хора. Най-накрая градът изглеждаше по-близо до нашата действителност. Има разлика, когато в града кипи живот, но пък го няма чара от сутрин, когато ти си сам из големите улици.

Сърбия е рай за пушачите определено

с цените за цигари. Седнахме в едно заведение в центъра, където имаше перфектен интернет, нещо за което западните страни трябва да поработят доста. Ами за малкото време, което дори не беше предвидено да имаме в Белград, се полутахме и доловихме малка част от атмосферата. Определено обаче си заслужава да се отдели повече време за разходка и разглеждане на града.

Храм Св. Сава в Белград, Сърбия

Храм Св. Сава в Белград.

След като се поразходихме безцелно из Белград, дойде време да си

взимаме влака за хърватската столица- Загреб.

В 11.30 бяхме на гарата и към 12 на обяд потеглихме.  В купето ни имаше брат и сестра сърби на около 30 и при пресичането на границата с Хърватия си пролича любовта между двете страни от бивша Югославия. На момчето Марко му взеха паспорта и не му го връщаха 20 минути, а накрая се оказа че няма нищо криминално в него. След като минахме границата сестра му каза: Ей го ово е за дОбре дОшли! В Хърватия се качиха някои местни граждани като стария дядо Миленкович Миленко, а после двама мъже които се разприказваха все едно са първи приятели, а преди да се видят в купето не са се познавали. Останахме с впечатлението, че хърватите са добронамерени и са много дружелюбни, затова всеки искаше да завърже разговор.

Стигнахме в Загреб

по тъмно в 19.00 часа. Предварително си бях взел от София една туристическа брошурка с карта и лесно се ориентирахме в коя посока е центърът. Аз и преди съм бил за няколко часа в хърватската столица и сега, както и тогава валеше дъжд. Предвид приближаващите празници градът беше с доста хубава украса. В една градинка имаше и коледен базар с всички традиционни неща, но без хора, които в случая се бяха скрили заради дъжда. Все пак имаше една немска група музиканти ентусиасти, които свиреха традиционни алпийски песни, макар и без никаква публика.

Музиканти на коледен базар в Загреб, Хърватия

Музиканти на коледен базар в Загреб

Иначе доброто предколедно настроение беше навсякъде, дори и из някои трамваи като този:

Коледно украсен трамвай в Загреб, Хърватия

Загреб преди Коледа

Разгледахме най-голямата катедрала в града, а може би и в Хърватия.

Загребската катедрала

е сред 100те най-красиви паметници на културата в света. Минахме и през централния площад, където при предния ми престой имаше голям концерт. Петя продължаваше да се възхищава на украсата, която наистина беше невероятна и придаваше един специфичен чар на и без това красивия град. А и след дългия път през деня и предната вечер, градът беше една утеха с обстановката си и ни даваше възможност да си отдъхнем.

След като се разходихме излязохме и на улицата със заведения. Първоначално седнахме в един бар, но не ни хареса обстановката вътре, а и не се държаха много приятно с нас. След една бира седнахме в една кръчма, която беше много готина с много видове бира, а и имаше  Happy rakija svaki dan 21.00-22.00, като това определено беше мястото, което търсехме. След като хапнахме малко и пийнахме доста бира, се отправихме към гарата, за да си вземем нощния влак до Венеция.

Загреб

Загреб

Всъщност Венеция беше само междинна гара, а на другия ден трябваше да стигнем до Ница, прекосявайки Северна Италия.

Качихме се в нощния влак, като си бяхме запазили места още от България в спален вагон, две срещуположни средни легла. Вагонът беше унгарски, а шафнерът ни изнерви много, като при всички празни купета във вагона ни сложи в едно от двете, където имаше и други хора. Освен това, средните легла бяха прибрани и трябваше да се гъчкаме на най-високите, които са на половин метър под тавана. Също трябваше да си вземем и целия багаж горе, защото с толкова ценни неща нямаше как да се спи спокойно при непознати хора от Унгария. Странно как при над 10 празни купета трябваше да бъдем настанени точно в това, но какво да се прави, преглътнахме го, както и факта, че средните легла, които си бяхме резервирали бяха затворени, за сметка на много по-неудобните най-горни.

На другата сутрин се събудихме във влака, насред вода. Оказа се, че

пътуваме по моста, който води до Венеция.

За съжаление на Петя, имахме само половин час престой до следващия ни влак в посока Милано. Все пак излязохме пред гарата и се поснимахаме на един от многобройните канали. Поредната лоша новина дойде от факта, че въпреки билетите, които имахме и с които можехме да пътуваме неограничено из Италия, трябваше да заплатим резервация за място на скромната цена от 13 евро. Разбира се на пръв поглед не е много, но за дълги пътувания тези разходи натежават. И така отправихме се към Милано и се разделихме с Венеция и специфичната й атмосфера 🙂

Венеция, пред гарата

Пред Венецианската гара

Пристигнахме в Милано и взехме влака за

Вентимилия- последният град на Лазурния бряг

преди Франция, на територията на Италия. Отново имахме премеждия на гарата, но по скоро се позабавлявахме тъй като тези италианци така и не говреха английски, а ние не разбирахме италиански. Все пак след като на информацията в гарата имаше много голяма опашка, решихме директно да питаме кондуктора на влака дали ни трябва резервация или пътуването става само с билетите ни. Той каза, че няма проблем и се качихме на влака. Следващата цел беше Вентимилия, но преди това влака стигаше до Генуа, където беше и първият ни досег с Лигурско море. Бил съм много отдавна в Генуа, но съм го запомнил и препоръчвам на всеки да иде да го посети. От многото градове, в които съм бил в Италия, той ми е един от любимите. След Генуа, влакът продължи по крайбрежието до Вентимилия.

18039 Вентимиля Империя, Италия

 

Така най-накрая монотонното пътуване с влак стана по-интересно, като се наслаждавахме на красотата на

Лазурния бряг

Влаковете от Вентимилия до Ница

са през половин час, пътуването е около 40 минути. След като слязохме на гарата решихме да се поразходим до брега и това беше едно от най-големите попадения на тази екскурзия. За да се стигне до брега се минава през подредена улица с магазинчета и кафенета и се излиза на крайбрежна градина с множество палми. Когато съзряхме морето видяхме и множество сърфисти. Но не бяха като в България да карат уиндсърф, а хавайски. На мен ми е мечта да карам хавайски сърф и само веднъж съм виждал да карат в България, но друго си е да се наслаждаваш на чужди сърфисти, които имат удобни вълни цялата година, а не 2-3 пъти през есента, както е в България и то само на няколко места.

Сърфист. Вентимилия.

Сърфист. Вентимилия.

Беше толкова приятно да седиш и да релаксираш на този бряг, че решихме без да се колебаем да останем още половин час и да хванем следващия влак. Все пак гарата беше на 6-7 минути от брега. Междувременно на крайбрежната улица имаше спряло Мазерати с регистрационен номер от Монако, намиращо се на половин час, а може би и по-малко път с кола. Точно в тази част на брега се вливаше и малка рекичка в морето, като при устието й имаше много патици и един лебед. Когато се обърнеш назад, се възхищаваш на висок заснежен връх в Алпите, който се вижда между две планини, около теб е малкото градче с палми средиземноморски сгради и един замък на хълм, а пред теб морето и сърфистите в чакане на поредната голяма вълна на фона на постепенно скриващото се слънце зад хоризонта, обагрило малкото облаци в небето. Просто чувството е велико!

На брега на Вентимилия.

На брега на Вентимилия.

 

Очаквайте продължението

 

Автор: Крум Божиков

Снимки: авторът

 

 

Други разкази от Европа – общо – на картата: КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

Нежността на Хърватия и колоритът на Черна гора (1): От Дунав и Белград към Риека и Плитвице 6

Нежността на Хърватия и колоритът на Черна гора (1): От Дунав и Белград към Риека и Плитвице

Днес Петя ще ни качи на мотор си и ще ни поведе на една обиколка из Западните Балкани. Започваме с Белград и Плитвишките езера. Приятно четене:

Приказката продължава – приказка без край…

или нежността на Хърватия и колоритът на Черна гора

/пътешествие с мотор – юли, 2011 г./

част първа

От Дунав и Белград към Риека и Плитвице

Предисловие

Ще ви разкажа тази приказка със сърцето си и като повечето приказки тя ще ви разкрие вълшебствата на един реален и нереален свят, в който доброто винаги побеждава, а най – често срещаните думи са – спокойствие, тишина и възторг. Зима е. Все още кроим планове. Единствено картините, съхранили нещо непознато, далечно, желано, ми помагат да преживявам зимата. Възнамерявам. Подтиквам Веско да задълбае по мисловните пътища на безкрайното чудене, за да ни изненада с маршрут, изпълнен с най – неочаквани места. Да замечтаем,  дишайки по – леко и проклинайки зимата. А после, после – април. Срамежливото слънце, бледолико и притеснено, напомня, че приближава сезонът на моторите. Това ме връща към онова първо пътуване, заключило скромните1000 кмпо пътищата на Родината. Родопите – ангелска планина с неповторима заобленост, небрежно полегнала с поглед нагоре, уютна, безкрайно наша. Гледам снимките и плача. Вече имаме история…Стихоплетци и историци, фотографи и хроникьори, сериозници и хумористи, подстрекатели и мечтатели, умници и умнотворци – хора, пъстро множество от характери, емоционалност и присъствие, с изразен вкус към приключенията и афинитет към богатите софри. Пиша, пиша, а има още много пространство, което очаква думите. Когато не мога да заспя…тогава „пътувам”. Знам всяко кътче в куфарите, познавам всяка вещ и драскотините на историята по нея, мислено слагам всяко нещо на мястото му и чакам. Чакам оная първа снимка, типично начало за всяко пътуване – аз, Ники и вярната ни машина, строени, натъкмени и щастливи. Чакащи. После идват стандартните спорове за маршрута. Споразумяваме се за тръгването, но прибирането трудно се поддава на договаряне. Веско се тревожи. Люшка се в емоционални крайности, притеснява се за хиляди неща. От самото начало имам подозрения, че това пътуване по някакви негови си причини, не му е по сърце. Казвам: „Отпусни се, ще решаваме в движение, не можем да предвидим всички изненади и превратности, които ще променят нещата. Да поставяме цели, а не да кроим планове!” Вальо казва само – „С вас съм!”.  Толкова. А и какво повече? Ники пипва това – онова по мотора, последни допълнения към екипировката. Дните се изнизват като пъстрите мъниста на скъсан гердан – един по един се разпиляват в пространството, оставяйки привкус на противоречие. Всяко предстоящо събитие, оценявано като много вълнуващо,  ни зарежда и ограбва. Изпълва ни с неповторими мигове, но същевременно ни подтиква да живеем  по – бързо.

На мотор из Балканите

Тръгването

Само двамата с Ники сме. Решаваме да си подарим една вечер в Белград. До Видин – студ и мъгла. Почти нищо не виждам, треперейки безпаметно на задната седалка. Минаваме в Република Сърбия. Местен митничар се гаври, правейки проверка на един от куфарите. Попада на огромно количество шишенца, кутийки, лекарства… Подсмихва се снизходително и великодушно махва да си вървим. „Благославяме” го мислено и чинно следваме посоката, която показва. Първоначално не разбирам, че съм в друга страна. Същите аромати, съмнителна чистота и кърпени пътища. Постепенно ми правят впечатление различните гробища с ярки изкуствени венци, регистрационните номера на колите. Къщите – с някаква показна натруфеност, която откривам във фасадите, парапетите на терасите и оградите, върху които гордо се пъчат гипсови орли, лъвове, обикновени  топки. Иначе – същото. Поздрав между познати на сръбски ми напомня, че сме далече от дома.

Покрай Дунав

Дунав при Железни врата – На мотор из Балканите

Крепост край Дунав – На мотор из Балканите

 

Многолика река – лъкатушеща между стръмни, обрасли брегове,  или разлята, ленива и мощна. Път между постижения на човешката  мисъл – шлюза  „Железни врата”, и руините на антични крепости. Усещане за покой и вечност.

Слона на брега на Дунава – На мотор из Балканите (Сърбия)

 Снимки върху бивните на слон до известно кафене съвсем повишават настроението

 

Доволна съм, жадно поглъщам всеки метър от пътя. Снимки върху бивните на слон до известно кафене съвсем повишават настроението.

Белград

Град с непосредствено и топло излъчване, гостоприемен и щедър на  история.

Крепост Калемегдан – Белград, Сърбия

Белградска крепост

Красива крепост, от чието състояние е очевидно, че грижата за историческото наследство е някак небрежна – типично по нашенски.

Край река Сава, Белград – На мотор из Балканите

Край река Сава

Сава се влива в Дунав - гледка от Калемегдан към Земун, Белград

Сава се влива в Дунав

Модерна част с великолепна пешеходна и велоалея край Дунав, там където р.Сава слива водите си с него. Пъстро множество от хора на различни възрасти се разхожда, напрежение липсва, само смях и спокойствие.

Залез над Белград

Залез над Белград

 

Вечерта настъпва, топла и само наша. Излизаме. Тълпа от хора, които нещо очакват. Прозаично предполагам, че наблюдават залеза, от което Ники прихва. Информираме се от съседен зяпач. Оказва се, че в чест  на нашето посещение в Република Сърбия, Новак Джокович е спечелил Уимбълдън. Сериозно погледнато на събитието обаче – цялата нация ликува, улиците са пълни с възторжени и патриотично настроени сърби, които приветстват своя шампион. Аплодисментите следват пътя му през града до специално изградена сцена, където еуфорията се разразява с пълна сила. Залива и удавя индивидуалностите във всеобщото усещане за национална принадлежност. Много ни липсва това.

         Срещата

На другия ден се срещаме с останалите, след дълго и изнервящо търсене. До прекрасен мотор стои самоуверен млад мъж – нов човек в групата. Вътрешно съм леко враждебна. Гената – балансът и спокойствието на цялото,  много ми липсва.

          Светльо

         Вълшебник и многознайко, той е свежата струя в нашето общо преживяване. Способен да сътвори невероятни постановки, непрестанно разиграващ сцени, на които е и режисьор, и сценарист, и актьор. Леко дистантен, емоционално прикрит, сякаш  загубва себе си в лабиринтите на театъра, в който играе. Овладян и информиран, приспособим, все пак намира своето място между нас. На мен обаче през цялото време ми липсва  една идея сантимент, която би освободила спонтанността му. Типичен представител на едно различно поколение – приветствам го.

         Загреб

Загреб, Хърватия

         Чудесен, запазен, одухотворен. Със съхранено архитектурно наследство и забележителности. Минаваме покрай музея „Мимара”. Наясно съм, че ще го пропуснем. Моторите създават неудобства при разглеждане на  градски забележителности. Сега разбирам Веско.

Св.Марко – Загреб, Хърватия

 

По тясно кръгообразно стълбище се  изкачваме на кула с прекрасен изглед над града. Гледката си заслужава. Съзирам прословутата катедрала с две кули, за която ми е разказвала дъщеря ми и съм виждала на снимка. Озадачена и възхитена съм, сякаш съм част от някаква магия! Искам непременно да я докосна. Настоявам и с това предизвиквам известно напрежение сред мъжете. Раздвояваме се от противоположни желания – да продължим /времето ни притиска/ или да останем още малко на това вълшебно място.

Св.Марко – Загреб, Хърватия

Св.Марко

 

Снимки с Вальо пред църквата „Св. Марк”, на чиито покрив са изваяни от разноцветни плочки гербовете на Хърватска, Славония и Далмация, както и гербът на Загреб.

Успение Богородично – Загреб, Хърватия

Успение Богородично – Загреб, Хърватия

Все пак навигацията на Светли ни завежда до двувърхата катедрала „Успение Богородично”. Величествена, украсена със сложни каменни орнаменти, които сякаш разказват милиони човешки истории, тя е обител на божественото. Влизаме, макар че възрастен мъж се опитва да ни спре на входа. Гледам и слушам, поглъщам. Усещам мир, спокойствие и тишина. Вътре в мен. Тайничко потапям пръсти в светената вода и докосвам челата на момчетата. Ние си знаем защо.

         Първа нощ в Хърватска

         На смрачаване, след  дъжд, догонване по пътя, студен и мъглив проход /така изглеждаше в тъмнината/, съзираме проблясващите води на Адриатика. С любезното съдействие на местни мотористи се озоваваме в къмпинг близо до Риека по посока полуостров Истрия. Бързо хапваме и лягаме, останалата част от групата е изминала1145 км.

         Риека

Тази сутрин Куршумов се събужда като Веско, а до края на пътуването се зове  Бобан – „Я сам Бобан!”, казва категорично. Бобан Куршумович – известен пътешественик, галантен спътник и творец на оригинални подаръци.

Крепостта на Риека, Хърватска

Крепостта на Риека, Хърватска

Риека, Хърватска

 

Обикаляме Риека няколко пъти, проклинайки еднопосочните улици. Стигаме до желаното място, разглеждаме крепостта, правим няколко провокативни снимки и тръгваме. После, отчайващо дълго в горещия ден, търсим масло за мотора на Вальо. Намираме, разбира се, когато се отказваме –  на края на града.

Плитвишки езера, Хърватия

Плитвички езера

Плитвички езера, Хърватия

Плитвички езера, Хърватия

         Някой ги е нарекъл тюркоазените очи на Хърватска. Няма какво да се каже повече…

Плитвички езера, Хърватска

 

Плъзгаме се с корабче по повърхността на езерото Козяк. Някои от нас разиграват всеизвестната сцена от филма „Титаник”. За всички вече е ясно чий е сценарият. Не е романтично, но е смешно. Само ние сме шумни, говорим високо и се смеем. Краткото пътуване  е невероятно. Водата – неестествено синя, не оказва никаква съпротива на движението. Корабчето се чувства комфортно в тази хладна, елегантна прегръдка, ефирна като полъх и нежна като погалване.

Плитвички езера, Хърватска

Плитвички езера, Хърватска

Плитвички езера, Хърватска

 

 

Езерата преливат едно в друго, устремени в безкраен бяг нанякъде. Дълбочината е сякаш безкрайна, синината – също. Водните пръски се заиграват за миг, после прохладни  и чисти, недокоснати, се сливат във весели потоци, за да загубят себе си в общата приказно синя повърхност.

Плитвички езера, Хърватска

 

Гледаш, гледаш – не стига. Не можеш да спреш. Дори когато езерата постепенно се скриват зад дърветата, отчаяно надничаш да ги зърнеш още и още веднъж. Отново закъсняваме с намиране на място за нощувка. Веско получава снизходително разрешение от хърватски полицай да спим „у шумата”, както и правим, с уточнение – у тревата. Отново сме сами сред нищото.

На мотор из Балканите

Паяжина в полето

Утрото ни събужда с дъх на мокро сено и  мъгла, лениво дремеща  над падината. Летаргичен паяк, в центъра на съвършена паяжина, смутено наблюдава странните люде сред необятното поле. Чака ни новият ден.

Очаквайте продължението

Автор: Петя Стефанова

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани със обиколки на Запасните Балкани – на картата: