Мой ред е да ви разкажа как, дали и защо да ползвате влака София – Истанбул. Приятно четене: С влак от София до Истанбул и обратно Преди няколко месеца Турските железници възстановиха директния влак между Истанбул и София (заедно с него отново има влак Истанбул – Букурещ и Истанбул–Белград, както и Истанбул–Сараево). Влаковете за София, […]

Tags: TCDD, БДЖ, Белово, БеловоГара Септември, билети, Бул.Данаил Николаев, Вакарел, влак, гара, Гара Елин Пелин, Гара Капъкуле, Гара Пловдив, Гара Подуене, Гара Подуене разпределителна, Истанбул, Ихтиман, Капъкуле, купе, Малко Белово, Мармарай, Моста Чавдар, Одрин, Пловдив, разписание, С влак от София до Истанбул, Слатина, София, Сточна гара, Турски железници, Халкали, Халкалъ, Централна гара, Чаталджа

Миналата седмица обиколихме Македония с влак, а днес ще направим един опит да се предвижим между Стара Загора и София. Приятно четене: БДЖ – един симпатичен абсурд за едно приключение с влак между Стара Загора и София Днес трябваше да пътувам от Стара Загора до София, но тъй като бяхме компания от няколко човека, решихме […]

Tags: абсурд, БДЖ, влак, гара, Казанлък, Карлово, Клисура, приключение, София-Север, Стара Загора

Днешният пътепис ще ни предложи две идеи, които сигурен съм, рядко биха ви дошли на ум: да се качите на влак (първо) и, вместо на пролетно Бяло море, да идете на пролетно Черно море 🙂 Това днес за нас ще направи Селин – да видим резултата 🙂 Приятно четене: Варвара Пролетно море с влак Никога […]

Tags: БДЖ, Бургас, Варвара, влак, гара, гардеробна, море, Черно море

Къде да хойкаме далеч, като можем и на близо. Селин ще ни качи на влака и ще ни води на Копривщица. Приятно четене:

До Копривщица с влака

В момента се намирам в едно от най-красивите места в България – Копривщица. Много обичам да идвам тук.

Както винаги, и този път

реших да пътувам с БДЖ.

Влакът ни трябваше да тръгне в 7:20, но големият ми мозък беше запомнил 7:40, затова ни се наложи да почакаме следващия влак – в 8:40. А той се оказа прелестен:

Влакът за Копривщица

Пътувала съм с такова чудо единствено до Перник и съм свикнала с ужасно изглеждащите стари вагони, които обаче харесвам повече от автобусите въпреки вида им. Пък и доста често вагоните са далеч по-хубави отвътре.
Напоследък все по-често попадам на хубави влакове. Този обаче определено е връх. Отвътре също е чудесен – просторен, нито студен, нито задушен, чист.

Понеже изпуснахме бързия влак, а този е пътнически, пътуването продължи над два часа. Което в обширното, прохладно и чисто купе изобщо не беше неприятно – а и минавахме през красиви местности, в които слънчогледовите полета и покритите с гори склонове бяха много по-честа гледка от изоставените заводи и разпилените боклуци, които сме свикнали да виждаме, пътувайки из България. Спирахме на много гари, на две стояхме по пет минути, което беше голямо щастие за пушачите.

През прозореца на влака

Когато минахме през два тунела (във влака се включи осветление, а такова, макар и слабо, имаше и в самите тунели), започнахме да се движим през най-зелената и красива местност и така разбрахме, че приближаваме Копривщица.

Трябва да кажа, че

копривщенската гара

ми е любимата:

гара Копривщица

А самата

Копривщица е фантастична.

Ако още не сте ходили, трябва да я видите. Градът е архитектурен паметник и стилът наистина е запазен – улиците са калдъръмени, криви, обградени от стари къщи, измазани в типичния копривщенски стил. Навсякъде има свежа зеленина.

Любимо място – мост Първа пушка.

Както човек лесно се досеща по името, имено тук е гръмнала първата пушка, отприщила Априлското въстание. Вижте надписите на моста – за този, който го е съзидал и неговия правнук, който го е подновил. Чудя се дали има някакъв шанс тази приемственост да продължи и през 2013 година с правнук на Петър Калъчев. Не, че мостът е в лошо състояние – просто се чудя има ли изобщо наследници и дали те биха проявили интерес да правят нещо подобно.

Мостът Първа пушка

Строителят

Продължителят

В града няма твърде много статуи. Тази на Каблешков е досами музея му. Все още не съм минала през

музеите,

но ще го направя – нищо, че съм била вече. Любимият ми е на Любен Каравелов, където е и печатната му машина. Другите музеи са на Димчо Дебелянов, Тодор Каблешков, Георги Бенковски, както и Ослековата къща и Лютовата къща. Миналата година в Ослековата къща бе настъпила паника, че наследниците на Димчо Дебелянов се опитват да приватизират както нея, така и музея на поета. Явно още не са успели да го направят, защото вратата на Ослековата къща беше отворена днес, а дворът – препълнен с български и чуждестранни туристи както винаги.

Отседнахме в къща „Стела“.

Изключително красива къща с чисти и светли стаи, чардак, кухня и безжичен интернет (благодарение на който в момента пиша този пост).

Дъждът спря.
Ще пиша пак при следващия дъжд или просто като се задържа на едно място за малко по-дълго. 🙂

Край

Автор: Селин Сегундус

Снимки: авторът

Допълнителна информация от Павел Николов: На гара Копривщица няма билетно гише. Билети се издават във влака. 

Други разкази свързани с Копривщица – на картата:

Tags: БДЖ, влак, гара, гара Копривщица, Копривщица, къщи, мост Първа пушка, музей, Първа пушка