Archive for the tag 'Батур'

апр. 04 2013

Бали – 11000км на югоизток от „рая“

Пак ми се ходи на остров Бали, точно по начина по който ми се ходеше и миналата година, и по-миналата и по-по-миналата…
Познато, нали? Днес сме там 🙂

Приятно четене:

 

Бали

11 000км на югоизток от „рая“

Бали, Индонезия

И аз се наканих да напиша нещо. Нещо, за безброй хорицата, които и на идея си нямат

какво е туй Бали, къде се намира,

и си мислят че всяко екзотично островче е с бели плажове и къщички във водата. А те, тия хорица в България са много. И понеже българина е новоизлюпен пътешественик, и си цени и къта здраво парите, в следствие на това понякога  се получават  недоразумения относно очаквания и последващи впечатления. Защото Бали не е просто екзотичното островче, то е една невероятна смесица от екзотика, религия, култура и начин на живот. Аз, честно казано също си нямах и грам напредстава къде точно отивам-знаех само че ще ходим някъде на топло. И за съжаление информацията по български сайтове за Бали е много малко, а туроператорските фирми, които го рекламират, го слагат под общ знаменател „екзотична дестинация“ заедно с останалите снимки на плаж, палми и коктейл. А ние, като отидем някъде държим да опознаем всичко за което имаме сили и финансов ресурс, и не просто да си седим в хотела до дупка и накрая като се върнем да разкажем основно какво не ни е харесало в храната и обслужването или изгледа на стаята.

Като споменах туроператори, в последно време нещо не сме им фенове. След кратко смятане на цени на билети, хотели, екскурзии и трансфери в интернет, се получават някои доста съществени разлики, естествено не в полза на агенциите. Бързам да подчертая, че това е въпрос на личен избор и преценка. Не мога да очаквам, например майка ми да тръгне сама да обикаля летища, влакове, метра, да се разправя с екскурзоводи и шофьори, без да отбира грам английски. Най-общо казано, човек може да си купи една пържола от магазина и да си я сготви в къщи, или да отиде на ресторант и да я хапне сготвена, на кой както му е кеф. Ние както разбирате, избрахме първият вариант.

Та така де, да започвам вече, че някои хора биха се изнервили на такъв увод. Значи,

  • първо, това нещо е мнооого далеч.Горе –долу-към 11000 км.Или почти цяло денонощие с висенето по летища и достигането до тях. Ние летяхме от Истанбул през Куала Лумпур. Моят съвет е да си вземете приспивателно или да ударите повечко бири, понеже някак си не ти се ляга да спиш нощен сън в 5ч. следобед. Иначе 10 часа в тоя самолет се откача, нищо че си имаш лично екранче с филми и музика.
  • Вторият ми съвет е да се запасите с лекарства, ама с опаковките – да не стане проблем с багажа. По тези географски ширини както добре знаете, притежанието на наркотици се наказва със смърт, а знае ли човек кое може да им заприлича на наркотици. Защо имате нужда от аптечка – ами от 3-4градуса над нулата да ти стоварят измъчения от полета организъм на 30градуса+ жестоко висока влажност + постоянно влизане и излизане от климатизирани  до 20 градуса возила и тем подобни+ 6 часова разлика, си е истинско изпитание. И факта че с пристигането, и на следващия ден бяхме по екскурзии си даде резултата-2 дни с температура и зле. Та както бяхме планирали 5 поредни дни екскурзии, малко така, си беше изключително смело от наша страна. И
  • трето, за последно, най –важно-пригответе се за много, много пазарене с местните.

Тук е момента да споменем 2-3 думи и за така наречената

предварителна организаци. Билетите и хотелите са ясни – интернет

На местна почва ни посрещна, така известният в последно време по форуми и пътеписи Косьо. Той и семейството му са намерили своето място на острова преди 4 години и поработват за такива като нас, чрез своята фирма. Нашите впечатления от него са изцяло положителни. Все пак колкото и авантюристично да сте настроени, препоръчително е да имате кой да ви посрещне и въведе в обстановката. На излизане от летището следва зверска атака от предлагащи транспорт, екскурзии, смяна на пари и каквото се сетите. Хората на Бали са усмихнати и дружелюбни, но както навсякъде по света, една голяма част от тях не го правят защото точно в този момент адски много са ви харесали и искат да помогнат. Най-малкото се губи време, нерви, а понякога и пари. Това не е някакво правило – просто всеки разбира почивката си по различен начин.

В най-общи линии

Бали е остров, голям колкото Тасос,

или област Пловдив, но с около 4 милиона живущи (2010г). Обаче работата не е много сигурна, защото доста се роят (едно от любимите им занимания след стъмване), а и доста нелегално работещи има, тъй като от цяла Индонезия май най-много хляб има тука.

Освен това, Бали е единствения остров с религия, която не е ислям, а хинду, и това е една от причините Бали да иска да се отдели от останалите, което  хич не се приема добре. Също така поради факта, че бензина е 50цента, цените на стоки, дрехи, храна са доста ниски.Е, ниски стават чак след известен разговор с местните, но добре, че тук там някои слагат и етикети с цени, та не се налага много да се пазариш. Бали още е известен като „острова на хилядата храма“. Във всяка паланка или на всеки 500м има храм.

Бали, Индонезия

Типични балийски гледки

Ние, като едни типични туристи още с пристигането си на обяд, метнахме багажа в хотела, и се запътихме към

Uluwatu,

което си е нещо от  сорта на нашата Калиакра.

Храмът Улуату в ляво – Бали, Индонезия

Храмът Улуату в ляво

Минава се през една гора където царуват маймуни, и главната атракция е гледката към Индийския океан – идеално като за посрещане. После отидохме на

Jimbaran Beach

за вечеря, което би било прекрасен завършек на вечерта, ако имаше залез, ама не би поради достата облаци. Малко така ми напомня за китната Варненска алея Първа, и още повечко ресторанта ми напомни за не по-малко китния ресторант Норд (надявам се да ви говори нещо).

Jimbaran Beach – Бали, Индонезия

Jimbaran Beach по залез

Общо взето, за хората които не спят в Кута (а там спят предимно сърфисти и австралийци), е хубаво да се отиде, тъй като е една от малкото възможности да се види красив залез над океана (всички останали курорти са на изток/югоизток). Но като цяло – един мръсен плаж с безброй кръчмета, където предимно местните се къпят (ама като къпят, имам предвид буквално – вземат си шампоанчета, прах  за пране или пък директно се бухват с дрехите, а после си се сресват и се обличат с нови дрешки).

Pantai Jimbaran Bay, Kuta 80361, Индонезия

Иначе пък в ресторантчето, което бяхме ни посрещнаха царски, имаше две танцьорки и музиканти, свирейки нещо средно между индийско и реге,

храната беше супер

Като казах храна тук е мястото да вметна, че по време на целия ни престой нито един път не съм се разочаровала. Основно ядяхме за вечеря, предимно прясна риба и мекотели, салати с марули, гарнитури ориз или пържени картофи предлагат навсякъде, отделно ти дават лютия сос като те видят че си бледолик.Разнообразието от плодове и зеленчуци е голямо, а ако не искаш риба има и пилешко, и телешко. Нито един път не ни се наложи да посетим така омразния ми McDonalds.

Индонезийска кухня – Бали, Индонезия

Вместо омразен McDonalds

Та приключи нашата вечеря и се прибрахме в хотела. Намерихме си го в booking.com – Bumy Ayu Bungalow 3*-всичко си му беше идеално като изключим това, че е малко встрани от главната улица и трябва да се мине по една доста тъмна уличка, от което си изпатихме едната вечер.Но за това-по-натам. Курорта Санур е нещо като нашите – магазини, кръчми, барове. Интересното е че знаеш в кой курорт си само защото си записал хотел там, иначе кога влизаш от единия в другия, аз така и не разбрах, всичко си е слято.

2 ден.

Днес пак ще опознаваме острова.

Тръгваме към  Tanah Lot,

отново на изток, където ще е идеално за посрещане на залеза, но нашата програма е друга. Този храм, както и храма от предходния ден са част от седемте морски храма, обграждащи острова откъм югоизточната част, за да спират морските стихии и зли духове. Определено трябва да се види, като има прилив не може да се стигне до скалата, ние бяхме там така да се каже по средата на прилива-може да стигнеш , но ако се намокриш до кръста. Това с приливите и отливите е интересно нещо-никога не може да се предвиди, няма и някаква последователност, влияе се от състоянието на луната и слънцето. Така че-какъвто ни бил  късмета. Така например в Санур докато бяхме през  всичките 6 дни плажът беше в състояние на отлив, не съм наясно дали постоянно е така, нооо няма как да поплуваш спокойно-водата е до колене в продължение поне на километър.  Добре че имахме басейн в хотела.

Tanah Lot – Бали, Индонезия

Tanah Lot панорама

Та да се върнем на днешния ден – Tanah Lot –определено в топ 10 да се види, след това продължихме с шопинг в мол където се продават дрехи шити на ишлеме за по – известни марки, и магазин за сувенири и местни дрехи, който беше доста мръсен и супер задушен, което заедно с почти тричасовото возене (разстояние-общо към 60км) направо ни съсипа и се прибрахме в хотела, където милият ми съпруг се тръшна с температура. А в късния следобед ни очакваше още една екскурзийка. „Вечер в зоологическата градина“- те така се казваше мероприятието, което се води като уникално преживяване, пък ние, нали сме природолюбители, държим да видим ако може всичката флора и фауна.Че си беше уникално си беше, ама и парите му не бяха малко. В най-общи линии-не ни се беше случвало досега първо да нахраним слоновете, след

Bali Zoo – Бали, Индонезия

На вечеря в Bali Zoo

това да вечеряме на метри от лъвовете в джунглата и то вечеря с бъзикни като ледено студени кърпи за освежаване, и персонално напръскване със спрей против комари. Да, имаше и снимки с няколко активни през нощта животинки, разходка по тъмно из зоологическата и огнено шоу на местните което си приличаше малко на аборигенски танц. Ден 2 – приключи задоволително.

Огненото шоу – Бали, Индонезия

Огненото шоу

На третия ден

тотално грохнахме, отменихме плануваната екскурзия и се отдадохме предимно на заемането на хоризонтална позиция. Отметнахме и

Санур –

приятно курортче, от сорта на Златни Пясъци,

плажа-широк, чистичък, с жълт пясък, чиста вода, доста приятни ресторантчета. Цените за вечеря за двама –около 25долара, и то при положение че 2-3 те бирички образуват половината сума. Да, както във всяка мюсюлманска държава, тук алкохолът е супер скъп. А и местните не пият –не им е добре развит ензима, който усвоява алкохола като нас, които не пропускаме ракийката вечер, пък и се гордеем че можем да носим на алкохол повече от други нации.

Другото хубаво на Санур е, че е най-близо до повечето забележителности, в сравнение с Нуса Дуа, където предимно настаняват българите по програма. А с този трафик ако ти се иска да видиш повечко неща, по-добре да не прибавяш още един час пътуване в целия този автомобилно-моторен екшън.

Като казахме трафик да поясним –

улиците са супер тесни, отвсякъде атакува непобедимата армия от моторчета, а където остане място минават коли или обратното, не помня. Тук всеки кара нещо, натоварил е върху това нещо друго нещо, движението е обратно, а като казвам всеки имам предвид дори деца на 8-10г. Поради тези причини разстоянията, които иначе не са големи, се взимат за тройно повече време от нормалното. Пиша това за да пресека в зародиш, авантюристичните амбиции на бъдещите пътешественици да наемат кола, с която лежерно да се обикалят самички острова, спазвайки правилата за движение, които практически липсват. Струва ми се безумно, но всеки си знае.

Плажът на Санур– Бали, Индонезия

Малка част от плажа на Санур

И така освежени, аклиматизирани сме готови отново за подвизи. Браво на Косьо, че и той издържа на цялата екскурзиийка в

ден 4,

която имаше и за цел да попълни пропуските на ден 3.

Денят започна с посещение на градината на орхидеите, която изобщо не си заслужаваше вниманието, а аз като жена би трябвало да ахкам. Допълнително ме възмути момичето, което ни разведе там, което незнайно защо реши че заслужава „подарък“от нас за 15-минутната разходка. По принцип давам бакшиши, но когато са заслужени, а и съответната професия ги изисква.

След това продължихме към обичайните „заподозрени“ за такива дестинации-фабрики и ателиета за изкуство, в случая-дърворезба, изобразително изкуство, ювелири на сребро. Смело пропуснахме производителите на аксесоари от гадини (крокодили и тем подобни). Определено видяхме доста красиви неща, но и на съответните цени, а сме още млади за придобивки с подобен характер. Среброто ни впечатли доста, тъй като до фабриката се намира и къщата на собственика в типичен балийски стил, само че за богаташи.

Богаташка балийска къща – Бали, Индонезия

В богаташката балийска къща – тук си правят партитата

В гората на маймуните – Бали, Индонезия

В гората на маймуните

Посетихме  и парка на птиците и парка на влечугите, и от двете –доста доволни. Продължихме към

Убуд и гората на маймуните

Леко поседнала, бях посетена от примат и  неволно бях ухапана от същия, посягайки да го погаля. Хубаво че не пусна кръв, местните казаха че ще се оправи бързо, факт. Все пак, ми хареса-къде другаде ще се разхождам из тропическа гора превзета от маймуни?

Храм в центъра на Убуд – Бали, Индонезия

Храм в центъра на Убуд – пред входа правят танцово шоу

Разходихме се набързо по главната на

Убуд, който е старата столица на Бали,

еквивалента на наш’то мило Търново-има доста хотели, занаятчийски работилници, музеи, и както разбирам доста от туристите си правят една- две нощувки там като близко място до турове от сорта на рафтинг, ходене до водопади,колоездене, планинарство и т.н. Има един доста приятен храм в центъра до Старбъкс, където  правят представления на местните си танци, и ресторант към него, който с удоволствие бих отразила някоя вечер ако спяхме там.

Продължихме нагоре към планината, преминавайки живописни картини от сорта на оризови тераси, джунгли и храмове. Обядът беше в едно от ресторантчетата с

гледка към планините Агунг и и Батур с езерото Батур

под тях.

езерото Батур – Бали, Индонезия

Батур в центъра, вдясно – езерото Батур

С две думи –величествена гледка, а

Батур всъщност е действащ вулкан,

последно изригнал 1968г. В подножието има все още на места неизрастнала растителност-остатъци от лава, която местните ползват за строителство.

То на местните май всичко им е безплатно /дар от боговете/ – плодовете растат целогодишно, бензина-почти безплатен, в океана и реките се къпят, сметките им за ток със сигурност са минимални –най –много за климатик да плащат, рибата – само чака да бъде уловена, пък и богатите бледолики пристигат на рояци…

Така, както подразбрахме от Косьо, основните им харчове са за боговете – сигурно тонове ароматни пръчици се произвеждат годишно /нали по 1-2пъти на ден дарове трябва да сложат до статуите, сложени пред всички входове и не само/, статуите на богове-също основно перо в бюджета. Освен това почти всеки ден има някаква церемония, за която си се обличат с официалните дрехи  и готвят някакви манджи и изпълняват хиляди ритуали. Ето, например ние бяхме там седмица преди новата им година (12 март), а приготовленията са започнали още преди месец-във всички храмове работеха по направата на огромни цветни статуи за шествията им, костюми и т.н.

Пак се отплеснах – след обяда тръгнахме да слизаме от планината. По пътя спряхме за плодове (огромно разнообразие от какви ли не странни неща), а след това и посетихме кафена плантация. Там си беше голяма забава, тъй като човечеца, който ни разхождаше, натъртваше на всеки плод или зеленчук който отглеждаха и ние ахкахме изумени като например „Дис ис копи рррррробуста“, а ние в отговор „Ааахааа“. Да, освен кафето отглеждаха и ванилия, кардамон, какао, манго и т.н. Тук

опитахме и известното Luwak coffee, едно от най-скъпите в света.

Знаете – за животинчето и отделителната му система. В интерес на истината, като се абстарахираме от рекламните трикове, кафето е наистина страхотно.

Продължихме към Tirta Empul-за мен лично място, което беше скандално, но и гледка, която не бих забравила – хиляди местни се подредили на опашка в едни басейнчета с около 20 чучури и трябва да минат през всеки един от тях за да се пречистят със свещената вода (мисля че изворна от планината).

Бали, Индонезия

Смело топнах само ръчичка, достатъчно за цивилизованото ми съзнание.  Нащракахме се и там и хоп –то не остана и за последното – Goa Gajah. Тука малко ударихме на камък защото попаднахме в адско задръстване – церемония и повисяхме 1 час на пътя, но за сметка на това пък се нагледах на безкрайните върволици от хора, облекли новите си дрешки, с прически, отивайки към един от храмовете си за масово погребение (така заподозряхме, по урните които носеха на главите си).

Е, явно такива погребения не са всеки ден-просто като умре някой, го кремират и чакат всичките му роднини от кол и въже да се съберат, та явно и да спестят някоя и друга рупия, събират по няколко мъртъвци наведнъж и се започва една безкрайна процесия, защото роднините са много, все пак роенето им е едно от любимите занимания. И естествено никого не предупреждават-просто си ходят в едната лента на пътя и не им пука.

Бали, Индонезия

Е, все пак посетихме

Пещерата на слона –

малко тъмничко беше, но си работеше, така че, и това го отметнахме. Прибрахме се и набързо хапнахме в едно ресторантче до хотела. Все пак –трябваха ни още сили – предстоеше ни още една екскурзия по план.

Ден пети определено се превърна в преживяване номер 1 от Бали-

слонско сафари в Elephant  Safari Park Lodge – Taro

Без коментар съм по повод мястото – оценка 10 от 10, тук са идвали доста световни звезди (един от тях – Бьекъма, ама истинския), така, да се повозят на слонче, пък и да поспят в някоя от  готските вилички, от които сутрин и вечер те взима слона и го играе такси до ресторанта. Ако желаеш, може да и да участваш в ежедневния слонски тоалет, или да си го храниш.

Собственикът е интересен човек, австралиец, женен за местна, спасил доста слонове от неясно бъдеще, превозва ги от Суматра с хиляди мъки и специално проучва района дали е подходящ за тях. За обслужващия персонал, махутите (водачите на слон), ресторанта- пак нямам коментар-нивото тук е 5 звезди. Накратко-поразходи ни слона из джунглата, водача ни обясни подробно що е туй слон и за какво се бори, след което се поснимахме в хиляди пози и с малки слончета, прегърнали ни с хобот, и с големи с бивни, кротко посядайки им на колянцето. Гледахме и шоу на малките слончета, хапнахме (храна- 10 от 10) и си тръгнахме доволни.

bali_indonezia_elephant-safari bali_indonezia_elephant

Ноо както е казал поета- българин – „Много хубаво-не е на хубаво“-та

се сблъскахме с грубата действителност вечерта –

тъкмо си казахме- сега може да започва истинската почивка, и ей го на, на връщане от ресторанта през тъмната уличка към хотела най –нагло се опитаха да ми отмъкнат чантата. Лежерно вървейки си, усетих чуждо присъствие – возещ се на мотор се опита да ми издърпа свидната ми чанта, която носех на рамо, с така скъпоценния ми апарат вътре. Обаче аз съм твърда като обикновена бисквит – хем не мога да се усетя какво точно се случва, че да почна да викам, хем обаче и не пускам, стискам си я чантата под мишница и това е. Та се наложи малко да се повлача след мотора, докато тия наглите най-накрая се отказаха и пуснаха чантата ми. Мъжът ми, не че остана безучастен, извика след тях и уж тръгна да ги гони, ама те са хитри-изчезнаха яко дим с мотора. Е, отървах се с няколко охлузвания, с полиция не сме се занимавали, че доколкото разбрахме по-добре да не се захващаме с мързеливата местна бюрокрация.

Абе, неприятна история, която е способна да ти развали цялата почивка, но аз се успокоих с мисълта, че това е нещо, което може да ти се случи навсякъде, и по всяко време – на мен в България ми се е случвало няколко пъти да ме ограбват при най – различни обстоятелства, така че – айде, да не се огорчаваме повече от нужното. Изводът е какъв – ами трябва и ние като западноевропейците да се запасим с чанта за кръста тип бъбрек и толкова.

Поседяхме още един ден в Санур, основно мързелувайки, и на седмия ден се запътихме към другия ни хотел –

Blooo Lagoon Village, Padang Bai

Поръчахме си е трансфер от там, човека който дойде да ни вземе се представи за наш concierge, и един от малкото местни, който говори доста добре английски. Бе така любезен да ни спре до един –два

храм в центъра на KlungKlung – Бали, Индонезия

храм в центъра на KlungKlung

храма по пътя, както и в

KlungKlung,

където посетихме местния музей, приятно място. Пристигнахме в късния следобед, като аз лично ахнах като видях вилата в която ще спим.

Е, после поахках и изпонахапана от комари, /който е спал на бунгала в Камчия да си представи/, все пак тук се водеше „еко-селище“ и уважават комарския живот. Все пак си носех от БГ мазило, а и от хотела предлагат безплатен спрей (както и навсякъде другаде в селцето). Имахме си и домашни любимци през целия престой – семейство гущери, единия от които с впечатляващи размери. Отидохме да видим прословутата синя лагуна под хотела и изморени доволно вечеряхме на панорамната тераса на хотела, откриваща невероятни гледки към съседния залив. Ето сега започна почивката.

вилата, в която спахме – Bloo Lagoon Village – Бали, Индонезия

вилата, в която спахме -Bloo Lagoon Village

 

вилата, в която спахме – Bloo Lagoon Village – Бали, Индонезия
Гледка от вилата, в която спахме – Bloo Lagoon Village

Следващите пет дни отминаха бързо,

не сме посещавали повече забележителности, понеже вече ни беше писнало, иначе има какво да се види и прави –рафтинг, трекинг, колоездене, посещение на автентично село и т.н.

Достатъчно си ни беше селцето – известно предимно с това, че тук се хваща ферибота за Gili Islands и Lombok (доста ги посещават за гмуркане, а Ломбок си е баш автентичен тропически остров с всичките му опасности). Другото с което е известно е, че е

рай за гмуркачи, има доста коралови рифове,

а самата синя лагуна, която си беше нашия плаж, директно влизаш и си гледаш риби с шнорхел и маска, както правехме ние /още не сме дорасли за екипировки и кислородни бутилки/.

Иначе повечето хотели са тип хостел, публиката са млади хора –австралийци, доста западноевропейци на средна възраст. Особено ми хареса Topi Inn, приятно ресторантче с бар и няколко стаи отгоре за по 10долара, според скромните ми наблюдения-най-оборотното.

Отидохме едната сутрин за риба с местен, риболова беше задоволителен (приключихме го и със задоволителен шнорхелинг), мъжът ми хвана някакво голямо червено чудо –red snapper, което килото му в Сингапур струвало 200долара, съответно и си го хапнахме в хотела вечерта – сготвиха ни го на грил в ресторанта, преживяването-в топ 3 за целия ни престой.

Последния ни ден приключи и с отпразнуването на рождения ми ден, който се състоеше в пробване на балийски масаж, мързелуване, плажуване, шнорхелуване, и ядене на омар.

red snapper – Bloo Lagoon Village – Бали, Индонезия

red snapper (снимката не е обработвана!)

Padang Bai – Бали, Индонезия

Padang Bai

Padang Bai – Бали, Индонезия

Padang Bai – селцето от различни гледни точки

Тръгнахме си на следващия ден. Имайте предвид, че ако не сте имали време да напазарувате – се оказа  че на летището има дори по-евтини неща от тези, които вече съм купила, пазарейки се. Е нищо, за другия път ще съм задобряла в пазаренето, което ми е едно от неприятните неща като ходим по такива югоизточни дебри.

И като завършек –

Бали определено е място, което трябва да се посети,

с интересната култура, религия, забележителности и неща за правене, изключвайки лежането на плажа по цял ден. Защото аз на плаж мога и тука да си лежа, но душата ми няма да е така напълнена…

Автор: Кристина Великова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Индонезия – на картата:

 

 

Индонезия

9 коментара

Дек. 16 2009

Бали и Сингапур /част 2/: Бали – слънчевият остров

Продължаваме с пътуването на Бай Кольо до остров Бали в Индонезия. Вече прочетохме как пристигна през Истанбул, Дубай и Сингапур, а сега продължаваме със същинския остров Бали. Приятно четене:

Бали и Сингапур

част втора

Бали — слънчевият остров

Там не е трудно да си намериш водач и шофьор. Всеки, когото попиташ на улицата е с готова оферта.

Срещаме се нашия балийски приятел Ерик от коучсърфинга, който води един немец и отиваме на ресторант. Ерик го избира естествено за да не попаднем в капана на новодошлите. Там всеки ресторант който си харесаш просто му се обаждаш и ти праща кола, после те връща. Умно и удобно. Немецът е от месец там и е много наясно с острова. Ние сме в Нуса Дуа, най-южната и най-туристическа част. Истинският Бали е малко по — на север.

Улуату

От Улуату

Крадилива гадинка

Улуату — храмът на Рама,

там толкова го е харесал Бога, та е минал във друго състояние. Във въздух, Мястото наистина спира дъха със гледките си. Наистина ти се ще да се преродиш в някаква част от него. Храмът е на върха на една скала над морето. До него води парк с маймуни. Задължително си купуваме храна за маймуните, пликчета с плодове. Свещени са. Маймуните са зверски крадливи, учтиво ти обясняват да свалиш всичко лъскаво и подвижно от себе си. Това обеци, синджирчета, шноли, играчки, очила. Предупредени сме, ама български глави не увират. Брат ми се заплесва по видео филмирането на мили маймунки и една друга ловко му отмъква очилата от ръката. На мига се мята на дървото и изчезва. След минута гледам двама японци как се снимат и още една ловка маймунка му скача на рамото и му сваля очилата от носа. За това са били плодовете, за да оцелееш, гидът им веднага подхвърля банан и маймуната изпуска очилата.

Четете по–нататък>>>

One response so far

Ное. 30 2009

До Сингапур, Бали и Куала Лумпур(2): Остров Бали – екзотика и бедност

Днес отново Валерия ще бъде наш водач — продължаваме с нейната обиколка на Югоизточна Азия. Вече бяхме в Сингапур, днес на ред е остров Бали в Индонезия. Приятно четене:

До Сингапур, Бали и Куала Лумпур

част втора

Остров Бали — екзотика и бедност

Всичко, което пиша тук, в блога за моите пътувания го правя, за да могат приятелите ми, които искат да им разкажа, да си прочетат на спокойствие, да разгледат снимки. Ако съм полезна с нещо и на останалите посетители на блога, ще бъда доволна.

Оставайки с чудесни впечатления / ама и малко ошашавени / от подредения, усмихнат, чист и приветлив Сингапур и неговите люде, се натоварихме в следващия авион в посока остров Бали.

Кацане на летището в Денпасар

Самото летище -също просторно, чисто, подредено, посрещнаха ни местни момичета, закичени с магнолии и на всеки от нас надянаха гердан от истински цвят на магнолия. Мило посрещане, туристът тук е добре дошъл, защото се оказа, туризмът е основното препитание на островните хора. Посрещащата ни агенция биде представена от Рака — местният ексурзовод, наивничък добродушко, който поназнайваше и руски, и английски, та се разбирахме чудесно.

Хотела, който си бяхме избрали, се намира в най — хубавата част —

залива Нуса Дуа и носи същото име — Нуса Дуа Бийч

(има и Нуса Дуа Ризорт, но този първият е по — хубав) За, който е бил в Тайланд, няма голяма разлика в архитектурата на хотелите, с отворена рецепция от всички страни и на малко етажи. По — скоро разположени на огромна площ, със страхотни градини, езерца, алпинеуми прочие всякакви красоти.

Навред из езерцата плуват огромни шарени риби, сред лотоси в най — разни цветове и оттенъци. Всичко е зелено, презелено и цъфнало. По дърветата търчат едни катерички — любопитковци, дето, кат заръфаш нещо, веднага дотърчават, че да се осведомят какво се яде или пие.

Четете по-нататък>>>

6 коментара

Switch to mobile version