Archive for the tag 'Басарбово'

юни 24 2011

Обиколка на България (2)

Продължаваме с офроуд обиколката на България заедно с Боян. В първата част минахме от Стара Загора до Мадара, а днес ще поемем през Плиска към Никополис ад Иструм.

Приятно четене:

Обиколка на България

част втора

Плиска, Свещари, Каменово, Басарбово, Иваново, Червен, Никополис Ад Иструм, Идилево

Ден 3:
Добре отпочинали се отправихме към

старопрестолна Плиска

Там, както и на Велики Преслав, орехите се охраняват – за разкопките не знам:

Орехите се охраняват – Плиска

Новият вид петоъгълни кули, които били по-устойчиви на стенобойните машини:

Петоъгълна кула в Плиска

Ето останките от самия град:

Плиска

Там тревата беше по-висока и вероятно имаше повече змии, но се бяха изпокрили защото
времето беше облачно

Pliska, Kaspichan, Bulgaria

Това е една от най-грандиозните постройки които са съществували
в Европа по онова време. За жалост, ако не бяха възстановките никой не би го повярвал.

Плиска

След това потеглихме към

с.Свещари и Свещарската гробница.

Няма снимки от там, но те така или иначе нямаше как да представят това, което ще видите там. Имах чувството, че влизаме в Зона 51 и ще ни покажат някои космически кораб. Гробницата е изключително
запазена и няма възтановки. Разровена е цялата и отгоре е излят бетонен купол в който се
подържа постоянна температура и влажност. Опитахме се и да намерим Демир баба теке, но безуспешно.
Вечерта катуна спря в къмпинг в

с.Каменово

Използвахме апартаментите, тъй като валеше и беше доста хладно.

На къмпинг в Каменово

Не можахме да си намерим мръвки за скара из цялото село тъй като хората там както и по
другите села си ги произвеждат не ги купуват. Намерихме само кюфтета за печене и
имахме една пържола остана от барбекюто в Мадара. Но не подозирахме че имаше още
някой, който точи заби за тази пържола. Ето го разбойника хвант на местопрестъплението:

Все още гладна котка ;)

"Разбойник с пържола" на Тициан

Пържолата на земята не съм успял да я заснема, но можете да проследите погледа на
котарака. Това беше котарака на собственика, който с удоволствие си доизяде после
пържолата.

Ден 4:
На другия ден трябваше да минем през Русе за да видим дунава и да заредим с гориво и
кеш. Следваща ни спирка бе

„Басарбовският скалаен манастир” – единственият действащ скален манастир в България.

Светецът покровител на манастира – Св.Димитрий Басарбов е покровител и на румъската столица – Букурещ и неговата обител има много повече
поклоници от там.

Манастирският комплекс се стопанисва добре. В центъра на двора има чудотворен кладенец с лековита вода, но за нас вода нямаше,защото електрическата помпа
на кладенеца беше развалена. Случайно попаднахме на уредника на манастира и кмет на с.Красен, който много държеше да разкаже всички легенди за манастира на Живка, докато
ние със Слави се мотаехме наоколо. Според легендата тялото на светеца е намерено 3 или
30 г (зависи кой разказва легендата) след неговото изчезване на брега на реката близо до
манастира. Нетленното тяло на светеца е било занесено в родното му с.Басарбово. Но
веднага след като научават за тялото от Румънската патриаршия изискват мощите му.
Легендата разказва, че са сменени три впряга волове преди да успеят да потеглят с тялото,
защото воловете са се връщали веднага щом стигнат края на селото. Въпреки това са
успели да го пренесат до Букурещ.

Басарбовски скален манастир

Следващата забележителност в плана бяха

Ивановските скални манастири.

От тях само един е отворен за посещения, а за другите трябва да се обадите предварително защото
гидовете са кът. Незнайно защо това гениално творение, под опеката на ЮНЕСКО от
1979, отсъства от списъка със 100-те национални туристически обекта. Във вътрешността
му са добре запазени творби на палеологиният ренесанс, с които можем да се гордеем.
Направо изтръпвах като виждах как екскурзовода потропва небрежно върху стенописите с
учителска показалка, докато разказва, че консервирането им е отнело 10 г. Без коментар..
Разбира се по път ни бе и

крепостта „Червен”

Крепост Червен

Ето и снимката на известната 12 м кула послужила за образец при реставрирането на
Балдуиновата кула на Царевец.

Крепост Червен

Този път Слави се престраши да поседне по близо до края на стената, за да снима с.Червен
в краката си.

Село Червен

Има какво да се види там, ако не друго гледката от платото е страхотна. Хубаво е и да има
кой да ти разкаже. Но към 16:00 ч. Нямаше и кой билетите да ни провери. А ние си бяхме
взели дневни билети от Ивановския манастир, които важаха и за крепостта.
Това бе май най-интензивния ден. Последния обект по пътя бе

Никополис Ад Иструм

Пристигнахме там около 18:00 ч. Вратата бе заключена, но мрежата точно до нея е
достатъчно добре потъпкана, можеш и с кола да влезеш. Ако ти трябва някой камък с
фрезки или плоча с надписи от римско време – там е мястото. Не е охранявано и няма
жива душа наоколо. Сигурно вече са изнесени по-ценните неща. Иначе това са останките
от най-големия римски град на Балканския п-ов. Основан е 102 г. Главните пътища с
каналите под тях са все още добре запазени.

Никополис ад Иструм

Денят завърши покрай скарата в с.Идилево, където Слави ни бе домакин.

В село Идилево

Очаквайте продължението

Автор: Боян Бонев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата България – на картата:

2 коментара

дек. 11 2010

Есенен уикенд на скалите до Басарбово

Днешният съботен пътепис ще ни разкаже какво можехме да правим, ако съботата беше нормална неработна събота. Приятно четене и … завиждайте 🙂

Есенен уикенд на скалите до Басарбово

На припек – край Басарбово, Русенско

На припек

Само месец след първият лагер-сбор, и ето я следващата среща – на

скалите до Басарбово (Русенско),

22-24 октомври 2010 г.

В събота сутринта от Шумен с колата ме взе Жоро (ge0rge). С него бяха Владо и двама братя (ямбол братята 😉 ). След дълго пътуване, и известно кръжене около крайната точка (за изясняване на разликата между ляво и дясно 😉  ), около 10 и половина вече бяхме до въпросната хижа „Алпинист“ близо до Басарбово. Там ни посрещна формалният ни домакин – Жужа, и заедно се качихме върху скалите, където заедно с Мишо бяха изкарали изминалата мразовита нощ, от която им бяха останали спомените за бързо свършилите дърва, светещата като фар Луна, и скрежът върху палатката и платнището.

 

 

 

Басарбово, Русе, България

Горе на скалите направихме кратка почивка за закуска и любуване на гледката. Варихме супи, макарони, чай и т.н. Мишо ни показа дървените лъжици, които са започнали да майсторят вчера. Впуснахме се и малко в дооправянето им 🙂

Край Басарбово

Горе на скалите мястото е малко, а и неудобно, затова решихме да организираме бивака долу в ниското, до реката. Там има хубави равни полянки с големи тополи над тях. Тъй като се очакваше нощта да е пак мразовита, да има роса, или скреж, и слабо въздушно течение, решихме подслонът да не е общ, както на миналият лагер, а всеки да си направи индивидуален. Така се предполагаше, че всеки ще е по на завет, и съответно ще му е по-топло.

Жоро беше изпринтирал по един лист с примерни устройства на подслони от едно платнище, и всеки можеше да си избере какъв да си направи. В крайна сметка имахме три различни конструкции – моя, на Мишо, и на Жоро 🙂 Може би основното занимание на тази среща беше катеренето. Времето беше идеално, и затова всички бързо се ориентираха към скалите. Добре, че си имахме двама по-опитни – Владо (който е инструктор между другото) и Жужа. Те бяха нашите „водачи“ 🙂


Мен лично катеренето никога не ме е влечало кой-знае колко. Виж като малки си бяхме като козички, и се покатервахме на де що има за катерене – дървета, скали, самотни стълбове… Тогава съм преодолявал значителни височини без никаква осигуровка, което и сега си се чудя с какъв акъл сме го правили. Та в името на доброто старо време аз бях първият от аматьорите, които решиха да се пробват също в катеренето. Да бях изчакал малко, май по-добре щеше да е 🙂 Жужа ми даде едни еспадрили, дето дори на бос крак ми бяха поне с номер по-малки, и смачкваха пръстите ми като на японска гейша от династията… бе кво се правя, че ги знам японските династии 😀 Според Жужа това било желаният ефект, но аз не съм много сигурен! 🙂

Та под наставленията на Владо и Жужа, които гласяха „Ей тук, в началото, е по-трудно, после нагоре е по-лесно“, аз взех да драпам по скалата. И въпреки, че нямам влашка жилка, направих точно като тая народност на края на Дунава – отказах се на средата, уж от където почвало по-лесното 🙂  Не, не ме е дострашало! Можех да се кача до горе, но си представих, че ще трябва и да го слизам това, а уви, с въжето не бях свикнал. Поогледах се малко, еспадрилите посвиха още малко пръстите ми, и това реши всичко – хайде надолу! 🙂

Надолу се слизало, като се оттласнеш от скалата, отпуснеш тяло и ръце назад, и се опираш само на изпънатите си крака. Да, виждал съм го, и на всички ви е позната до болка характерната стойка. Но никой не ви е казвал колко трудно е да извършиш това движение за пръв път, на значителна височина над земята. Умът ви е наясно, че всичко е безопасно, но въпреки това изпраща сигнали на ръцете и краката ви да не пускат скалата. Много интересно чувство 🙂 Трудно е да пребориш изградилият се в теб рефлекс, когато усетиш приплъзване или падане, да се долепиш и сграбчиш скалата под теб, за да се спасиш.

Всъщност като се замисля, при катеренето с осигуровка ти се налага да изградиш противоположни на естествените рефлекси – като тръгнеш да падаш, не трябва да се вкопчваш или долепяш до скалата, а дори да отскочиш от нея. Дано не ти се задейства точно тоя рефлекс, точно когато си без осигуровка 🙂 Та така аз позорно се отказах на половината, а всички след мен се качиха до горе. При това се справиха къде-къде по-добре! Чак ми се прищя да се жертвам пак, и да обуя тесните еспадрили, за да се отсрамя, но все пак се въздържах 🙂

С подвита опашка се върнах обратно в лагера, който за малко бяхме изоставили без надзор. Там тъкмо беше пристигнал efond. А, да… и Миро беше пристигнал малко преди това, така че станахме общо 9 човека. Започнах да подготвям огнището. Изкопах го с лопатата, и го оградих с камъни. Направих едно интересно и практично регулируемо окачване за котлето, и тръгнах по поляната да посъбера малко суха трева и разпалки. Уви, в такова усойно място, на брега на реката в есенно време това е доста трудна задача. Дори на пръв поглед сухата трева се оказва мокра, когато се опиташ да я запалиш по примитивен метод. Пробвах се с прахан от гъба, но в крайна сметка за да не се бавим излишно, опряхме до ферород запалка и малко памук.

С дървата също имахме известен проблем. Мястото принципно е често посещавано от жителите на околните селища, така че сухите дърва бяха обрани доста отдавна. Имаше няколко сухи върби и тополи наоколо, но това е много лош избор на дърва за открит огън. Не топлят много, и пушат повечко. Както и да е, стъкмихме огъня, а Жужа се зае с приготвянето на зеленчукова супа в котлето на бабата на efond.

 

Не забелязах какво точно има във въпросната супа, но нещата, които мярнах, бяха лук, грах, моркови, коприва, и… забравих. Може някой да ме подсети! 😉 Разбърквахме я с дървения черпак, който беше дълбал Мишо. Добър беше крайният резултат. Всички го опитахме!

 

После започна по-сериозното готвене – шишове, варен ориз, питки на жар, и пилешка лучена яхния с червено вино бяха само част от „специалитетите“ 😉

 

 

 

Разговорите около огъня продължиха до късно. Луната отново светеше като фар, и без проблем можеше да огледаш всичко наоколо. Температурите започнаха да падат бързо, и когато наближиха някъде около 2 градуса, решихме да си лягаме – кой под платнищата, кой в палатките… Събуждах се няколко пъти през нощта: единият – защото си бях забравил вълнените чорапи, и пръстите ми бяха премръзнали, другият – за а разпъдя някакви кучета, които тършуваха из лагера, и третият – за да видя, че температурата е само 1,4 градуса над нулата. 🙂

 

Сутринта беше ясна и слънчева. При нас дори не падна роса. Може би заради дърветата? Всичко беше в красиви есенни цветове. Прибрахме лагера, и мераклиите отново се покатериха малко по скалите.

 

 

Ето още няколко снимки от ge0rge.

Някъде около 2 часа следобед  (Миро и Мишо малко по-рано) си тръгнахме обратно към вкъщи. Един приятно изкаран есенен уикенд!

Автор: Стоян Стоянов

Снимки: авторът
Други разкази от Другата България – на картата: КЛИКАЙТЕ НА САМИЯ РАЗКАЗ!

6 коментара