Етикети: Бар

Facebar – Крайова, Румъния 5

Манастирът Хорезу и Крайова (Из Карпатите на мотор – 5 част)

Продължаваме мотоциклетната си обиколка из Караптите и Трансилвания заедно с Тони. Първия ден минахме през прохода Трансфагарашан и спряхме вечерта в Сибиу. В първата половина на втория ден бяхме солната мина в Турда и...

Пещера Постойна яма, Словения 2

Ново место и Постойна яма (Словения по празниците (1))

Влади ще ни разкаже за екскурзията си до Словения по време на майските празници – приятно четене: Ново место и Постойна яма част първа на Словения по празниците Пристигам в София от моя град...

Кула от крепостните стени на Солун 1

Солун с влак

За тазгодишния Сирни Заговезни се качваме на влака за Солун и заедно с Влади отиваме на … сауна… и бар 😉 Приятно четене: Солун с влак Сирни Заговезни, 2015г Докато в България празнуват Сирни...

Черна гора 3

Черна гора (1): Бар и Будва

Средиземноморското пътешествие на Роси продължава към Черна гора (вече бяхме в Гърция и Албания). Приятно четене: Черна гора част първа Бар и Будва продължение на голямото пътуване От Янинското езеро и Метеора до Лаго...

Към Аляска с мотор (9 ден): Чикън 4

Към Аляска с мотор (9 ден): Чикън

 

Продължаваме мотоциклетното пътешествие на Александър от щата Монтана към Аляска. Бяхме първо в Британска Колумбия, дълго продължихме през неянавлязохме в Юкон – мястото на златната треска от края на XIX век, влязохме в Досън (Доусън), а за последно се занимавахме с мъжки удоволствия там.

Днес ще отворим границата и ще влезем в самата Аляска

 

Приятно четене:

Към Аляска с мотор

девети ден

Градът с кокошото име

Настъпи сутринта когато трябваше да се сбогуваме с Доусън… Утрото започна както обикновено, с доста бавене. Сервитьорката от първата вечер/комшийката на къмпинга ме пита дали си тръгваме и аз и казах „Да” . След като ме видя поне още 3-4 пъти и стана почти обед тя ме упрекна „Нарочно ли се бавиш?”

 

Колегата се заприказва с още един съсед от къмпинга – той беше златотърсач и беше интересно да 1уем как живеят. По едно време той посочи гризли, от другата страна на оградата.

Както и да е,

тръгнахме към Аляска

– днес беше денят когато най-накрая границата е отворена.

Пътят ни водеше през „Top of the World Highway” (http://en.wikipedia.org/wiki/Top_of_the_World_Highway) – черен път който продължава около 80 мили до Аляска.
Преди да караме по този път, ние трябваше да преминем Yukon. Фериботът е безплатен и върви цял ден. НИе просто трябваше да го чакаме да дойде до нашата страна на реката:

Ферибот към Аляска

 

 

Изчакахме ферибота, дори срещнахме земляк от Монтана, който теглеше DR 250 зад караваната си. Вижда се до мен в тази снимка:

На мотор към Аляска

 

 

Отново на суха земя, погледнахме Dawson за последен път. Дните ни тук бяха невероятни:

Доусън, Канада

 

 Доусън, Канада

 

 

Беше доста удивително да се пътува по този път, наоколо бяха само вятъра и тундрата. Ще позволя на снимките да говорят сами:

На мотор към Аляска

 

 

На мотор към Аляска

 

 

По пътя си спомням че минахме каравана където видяхме момче и момиче на плажни столове. Помислих си че си почиват и продължихме.
По едно време видяхме руга каравана където сменяха гума. Спрях и попитах дали се нуждаят от помощ. Те отвърнаха: „Ние ще се оправим, ама тези хора по-назад бяха спукали гума и чакаха за помощ” . Ей значи, трабваше да спра…

Както и да е стигнахме до границата. Този пропуск е на Poker Creek, Alaska. Население – 2 🙂 Дано съседите се разбират:

Aляска, гранично КПП

 

 

 

Аз минах бързо през пропуска. Митничарят се заговори с колегата, като разбра че отиваме до Ancorage, предложи да ни каже места които може да посетим. Колегата го отряза и му каза: „Нямаме намерение да се задържамe там” . Митничарят ни пусна да продължим.

Най-сетне в Аляска!!!

Aляска

 

 

Аляска

 

 

Аляска

 

 

След като Аляска ни посрещна, ние продължихме. Целта беше да спрем в

Chicken,

малко селище с 6 постоянни жители. Гледката продължи да вдъхва чувство за абсолютно спокойствие и самота, макар че на 2-3 пъти имаше автобуси с туроператори… И бабите искат да видят Аляска 🙂

Аляска

 

 

Аляска

 

 

 

Аляска

 

 

Аляска

 

 

Започнаха да се появяват дървета – явно не сме толкова нависоко вече:

Аляска

 

 

Стигнахме и до Chicken:

град Чикън, Аляска

град Чикън

 

 

Това селище има доста интересна история. Миньорите които са живели тук преди време, в края на 1800-те, са искали да кръстят това селище Ptarmigan (яребица), но не знаели как се пише. Така и не стигнали до съгласие за правописа, и избрали по-лесното – Пиле 🙂

Chicken, Аляска, Съединени американски щати

Ако увеличите до максимум мащаба на картата, ще видите, че градчето Чикън с 6 жители има собствено летище 🙂 – бел.Ст.

Страницата, където може да се прочете още нещо:
http://www.chickenalaska.com/index.html

Както и да е, ние искахме да ядем. Оказа се, че скоро имало пожар и кухнята не работи… Офф добре, ще заредим, ще погледаме сувенири, и спрем за по бира.

Някои от забележителностите:

град Чикън, Аляска

 

 

град Чикън, Аляска

 

 

Накрая се залостихме в бара:

Бар в град Чикън, Аляска

 

 

Който беше интересно „декориран”:

Дамско бельо – декорация в бар, град Чикън, Аляска

Декорацията

 

 

Дамско бельо – декорация в бар, град Чикън, Аляска

 

 

След няколко бири аз подкокоросах колегата да усети аромата по женското бельо:

Дамско бельо – декорация в бар, град Чикън, Аляска

маниаци ;)

 

 

Е, и аз да не остана назад, ммм:

Дамско бельо – декорация в бар, град Чикън, Аляска

... и той ;)

 

 

Някои по-нормални снимки:

В бара – град Чикън, Аляска

нормална снимка в бар

 

 

Даниела, която работеше на бара, беше доста приятна събеседница:

В бара – град Чикън, Аляска

Даниела

 

 

След като си поговорихме, отидохме до кухнята да потърсим нещо за ядене:

Пиле – град Чикън, Аляска

Нищо, освен някакви сладки:

В ресторанта – град Чикън, Аляска

Потеглихме оттук, съдържателката се оказа че си живее в Лас Вегас и идва тук през летния сезон да продава дрънкулки. Наслушах се за Лас Вегас, и потеглихме.

След време стигнахме до

Ток,

където би трябвало да има страхотен ресторант (Fast Eddy’s), а и ние бяхме гладни:

Ресторант – Ток, Аляска

 

 

 

Хамбургери – Ток, Аляска

 

 

 

 

Оказа се нищо повече от посредствена пицерия, но както и да е, след хапване тръгнаме да търсим място за палатките.

Колегата отново отказваше да спре където и да е, от опасяване да не правим нещо което не трябва. Намерихме къмпинг и се установихме. Това е добре, но открихме, че

комарите от цяла Аляска се бяха установили тук преди нас:

 Комари, Аляска

 

 

Комари, Аляска

Комари

 

 

 

Това беше колегата, ка не му събуха гащите, не знам…

Комари, Аляска

Комари

 

 

Но не успяха да се доберат в палатката, останаха отвън:

Комари, Аляска

ПВО в действие ;)

 

 

Данни от този ден:

GPS данни, девети ден, Аляска

 

Очаквайте продължението

Автор: Александър Петков

Снимки: авторът

 

Други разкази, свързани с АЛЯСКА – на картата:

Пном Пен, Камбоджа 5

Пном Пен, Камбоджа

Далече, далече на юго-изток ще ни води Жени днес и ще ни покаже столицата на Камбоджа – Пном Пен.

Дали да повторим? На ваша отговорност 🙂

 

Приятно четене: 

 

 

Пном Пен, Камбоджа

Пном Пен (Пном Пънь , с ер малък накрая ) Камбоджа

28 януари 2012година след Христа. Ден 8 от нашето пътуване из югоизточна Азия

На аеропорта сме само трима бледолики – ние двамата и едно втренчено в нас хлапе. Докато се чудим под парещото слънце да рискуваме ли със счупената маршрутка , то се приближава и с френски акцент пита дали знаем в кой район са гестхаусите. Ееее, сега ще се обиждаме ли. След толкова ровене в нет-a, естествено че знаем – Сусоуат кей (не че той знае къде е и какво е ).

– Давай да поделим тук-тук-а и да се мятаме.

Хлапето е едва на 22, но от 4 години работи къде ли не като готвач и сега , след Австралия, Нова Зеландия, Бали и т.н. решило да се види с приятелите, и то точно тук, в Камбоджа. Бакшиша маневрира сред мотопедчета и лендкруизъри и от време на време спира да си размени някоя дума  със случайно стоящи, съсредоточени в предстоящото пресичане на оживения булевард, местни. Накрая не изтрайваме и вадим картата, за да го ориентираме къде отиваме и къде се намираме, на което френчето се опулва.

–         Мистър, Вие за първи път ли?

–         Че кой е луд да повтори?

След Сингапур това тук си е направо културен шок. А сме само от 15 минути в Камбоджа.

Хостелът се оказва ресторантче с няколко стаи над него

На бара , пред огромна, разбирай наистина огромна, халба бира е заседнал вече порядъчно пийнал, приличащ на някой от братята от ЗиЗиТоп, австралиец, който на техния странен и неразбираем английски ни приветства с добре дошли. Пиер (май така беше името на франсето) е убеден, че приятелката му категорично ще откаже да спи на такова място и след уговорка за късна бира, тръгва да търси по-цивилизовано място за преспиване. На нас не ни пука. Стаичката е чиста, вратата се заключва, има гореща вода – какво му трябва повече на човек. Е, няма прозорци, ама в тая гюрлутия, и в тая горещина, по-добре е че няма. Пък и ние сме само за малко, за една вечер. На път за великия и световно известен Анкор. Добре че Аджелина решила да се снима точно там, иначе …. щяха да видят толкова туристи само по телевизора.

Правило първо – влезеш ли някъде, проверяваш първо как ще излизаш

т.е. първо търсим с какво и от къде ще се измъкваме от този град. Решаваме да е с обществения им транспорт и по- точно Mekong express. Намираме офиса, който въобще не е на указаното в пътеводители и форуми място. Вътре климатиците дънят на режим “замръзване”. Приятно облечни момичета най-учтиво ни проверяват паспортите и записват имената (сетете се как се обяснява на азиатец как се пише Евгения 😉 ) Обясняват ни най- подробно кога и как ще пътуваме и ни връчват билетите. Хм. Очаквахме едва ли не да си седят все още по палмите, а за сега печелят по точки. И пред Адрес-Груп, и пред Биомет.

Sisowath Quay, Phnom Penh, Камбоджа

 

След освежаваща проба на душа,

решаваме да разгледаме града

По крайречната улица, същата  Сусоуат кей, тръгваме надолу. Улицата всъщност е и

туристическата зона. Бар до бар.

Пълно е с бледолики, а това в първите часове на непознато място винаги действа успокояващо. Отблъсквайки постоянните атаки на бакшишите след около половин час стигаме и историческия център. Президентския дворец, кралския дворец, Ват едикойси, голям централен площад, по който щъкат хлапета, които искат да ти продадат я картичка, я книжка..

Пном Пен, Камбоджа

 

Кратка фотосесия за да увековечим нашето посещение… Не е чак толкова лошо, колкото го представят разглезените бледолики из форумите на трипъдвайзъра… Е,има си ги и просяците, и спящите по тротоара бездомни.  Все пак и тук е минал комунизЪма. Сега са конституционна „монархия”.Само дето монарха си е градинар по душа, изпълняващ в името на родината ролята на баща на всички кампучиици, заложник на управляващата партия в собствения си дворец.

 Пном Пен, Камбоджа

 

Решаваме че трябва да отидем до руския пазар. Кой руснак пък ще реши точно тук да се засели, камо ли пазар да прави. Нооо…така пише из форумите – да не пропуснете руския пазар – Phsar Orusey

За капак решаваме и да не пускаме никава аванта на тия кръвопийци, водачите на най- разпространеното в югоизточна Азия обществено превозно средство – тук-тук. Което се оказва нож с две остриета – от една страна дъъълго вървене под жаркото слънце из мръсните и намирисващи улици, съсредоточено и напрегнато пресичане, провирайки се между хвърчащите моторчета. От друга страна,  няма по-добър начин да се види истинското лице на един град.

Бръснарница – Пном Пен, Камбоджа

 

 

Къде ще видиш фризьорски салон на тротоар, с покрив от брезент. Че и клиенти си има.( Забележете в дъното на снимката ,вляво, един от нас дори се двоуми дали да не си направи прическа А-ла кхмер. Пък и цената ще е колкото една бира. А! След една пресечка и барче, очакващо своите клиенти. Като го гледам, няма да ги дочака. От местните, разбира се, чак до там все още не бяхме пощуряли…

 Бар – Пном Пен, Камбоджа

 

 

Във вътрешността хората са по-спокоини, по-малко досадни. Дори някои ни гледат странно – тия пък какви ги дирят точно тук, където няма нищо за гледане, освен нашата си мизерна действителност.

Бродейки из улиците, се сещам за съдбата и на тая, опитала се да строи развито соцобщество, страна. След виетнамската война, дошлите на власт Червени кхмери, помагали на виетнамците в нея, решават да строят общество на тружениците, разправяйки се преди това с всички интелигентни и образовани. Резултатът всички го знаем – една обезглавена и зомбирана нация,затънала в собствената си мизерия.

Повече от 3 000 000 (три милиона) народ изтрепан

като некачествен мат’риал за експеримента „аграрна Кампучия”.

Не правите ли асоциация с едни други братски партии… Но това тук граничи направо с канибализъм. Учуден съм че зад любезността и приятелската усмивка на азиатците се крие такава жестокост към себеподобните.

Най-после стигаме прословутия

руски пазар. Руски, ама друг път

По страховита дупка досега не сме виждали!  В началото се опитваме да съберем смелост. Е-е-е , до тук дойдохме, как тъй няма да влизаме!… Клаксоните на всичко което се движи ни връщат в действителността. Второто ни Аз заговаря. – Алоо, Вие в ред ли сте,бе! Ми то дори дръпнатите го заобикалят. Решаваме да се задоволим само с постижението, че сме бродили няколко часа  из този шумен, мръсен, на места стряскащ, град.

 Трафикът в Пном Пен, Камбоджа

Продължаваме с безцелното си лутане из претъпканите улици. Чудим се на огромните Тойоти –Ландкруизър, плуващи бааавно в огромното море от 50 кубикови моторчета. Само дето неразбирам за какъв са им тия огромни машини в тая прашасала и бедна страна. Сигурно да си наобикалят наводнените оризови полета. Явно и тук си имат комплексирани новобогаташи.

Улиците са задръстени от народ и свободното движението е силно затруднено. Заболяват ни вратовете от постоянното озъртане да не предизвикаме някое ПТП, че за повечето ние сме атракцията и се отплесват за да ни зяпат. С много мъка решаваме да вземем все пак някой тук-тук, че разходката се е превърнала в „придвижване с препятствия”. Удобно. Някой друг да мисли къде и как да се промуши. Пък и так се чувстваме по-европейци.

Завръщаме се в

туристическия район. И по-точно на прословутата Sisowath Quay.

Само че тук вече е станало още по-задръстено. Насядалите по кръчмите бели са привлекли всичкото камбоджанец. Всеки втори е тук-тукаджия и ти предлага евтина обиколка на града, независимо че вече е пълен мрак. Пред всяко заведение те дърпат да седнеш и да хапнеш от тяхната евтина камбоджанска кухня. Всяко хлапе ти предлага книжка… Абсолютна лудница!!! Уморени, сядаме на най-бекпекърската кръчма на по една Ankorbeer, отдъхвайки си от 4-5 часовото бродене из града.

Пном Пен, Камбоджа

Постепенно ни залива едно приятно чувство на удовлетвореност – отметнахме и тоя град в списъка. И на задоволство, че сме само за една вечер тук! Идея си нямаме какви щяхме да ги вършим,  ако бяхме сглупили да разгледаме „ спокойно и задълбочено” Пном Пен, столицата на бившата братска Камбоджа! А, и още нещо странно- Българско посолство в Тайланд,Малаизия и Сингапур няма. Тук обаче има!!!

Оххх, давай да си допиваме бирата и да лягаме. И на сутринта да си хващаме автобуса и да се махаме  по най-бързия начин от тоя град. Нагледахме се на столицата им . Да видим какво има в Сием Реп, и по-точно в прословутия, световно известен Анкор- едно от чудесата на света.

ВСИЧКИ СНИМКИ ОТ ПНОМ ПЕН СА ТУК: https://picasaweb.google.com/100263870214579547005/PhnomPenh29012012

 

Автори: Жени Русева

Снимки: авторът


Други разкази свързани с Камбоджа – на картата:

КЛИКАЙТЕ НА РАЗКАЗА!

Оооооооооообичам Лондон! 8

Оооооооооообичам Лондон!

Днес отново ще разгледаме Лондон, този път с помощта на Финдли. Приятно четене:

Обичам Лондон!

Обичам Лондон, защото е космополитен и многокултурен. Защото в този град всеки изглежда и прави каквото намери за добре и никой не го одумва. И с тенджера да излезеш на главата, няма да е достатъчно.

Защото всеки говори своя си език и само за 20 минути в метрото можеш да чуеш автентична реч от цял свят – от сикхите и японците до пуерториканците и африканците.

Обичам Лондон, защото мъжете не се притесняват да носят тесни дънки и унисекс чанти (които тук минават за женски бе, педе*ас с педе*ас), а жените да ходят целогодишно боси, полуголи и безобразно пияни.

Обичам Лондон, защото всички пият пред заведенията – юпита, хипстъри и обикновени безделници. Чантите с лаптопите се струпват директно на земята, както и чашите, след като се изпразнят. И защото по улиците има писоари.

Обичам Лондон, защото в Лондон да караш джип тотално не е на мода. За сметка на това са на мода органик кафета и ресторантите, сандвичите, които се правят на място, фаст фууд в кутия, дрехите от 80-те и 90-те, толерантността и усмихнатите хора.

Обичам Лондон, защото има много ейл. И всеки от стотиците барове в Сохо предлага различни марки ейл. Така само в една вечер можеш да имаш няколко различни бирени приключения.

Обичам Лондон, защото на света не е измислен по-добър транспорт от лондонското метро. Защото във влаковете има безжичен интернет, макар и платен. Защото половината център e в ремонт – нови улици, нови фасади, нови спирки на метрото. Защото криза-не криза, музеите са без пари и можеш да снимаш колкото си искаш.

И за да не ви оттегчавам повече (списъкът може да продължи до безкрай), продължавам разказа в картинки.

Музиката е с пари – Лондон

Да, пичове, навсякъде музиката е с пари.

От бар на бар, Лондон

Бар, ейл, бар, ейл, бар, ейл...

около Тауър Бридж днес, Лондон

Някъде около Тауър Бридж, регионът, където някога са били пристанищните складове, днес е един от най-гъзарските квартали на Лондон.

около Тауър Бридж днес, Лондон

Покрай реката, част от финансовото сърце на Лондон.

Насред финансовото сърце на Лондон

Насред финансовото сърце на Лондон

Италианските ресторанти са просто безброй.

Италиански ресторант, Лондон

Carnaby St, Westminster, London W1F 7, UK

На Карнаби Стрийт вече няма музика, но има куп други интересни неща.

Карнаби стрийт, Лондон

Из Лондон
Акулата в акция.

Дървените шахти все още не са изчезнали.

Дървени шахти, Лондон

Лондон

Либърти. Да.
Кирайският майстор прави шоу.

Китайски ресторант, Лондон

Фреди Меркюри, Лондон
Фреди!

Ей така, с картата и през ремонтите се оправяме:)

Из Лондон

Из Лондон

Песни и танци на народите.

Великолепния Уестминистър.

Уестминстър, Лондон

Около площад Пикадили, Лондон

Около Пикадили съркъс всичко е в ремонти.

В Сохо има всичкооооооооо.

Сохо, Лондон

На мюзикъл, Лондон

Много мюзикъли се гледат в този град.

Къде без Бритиш Мюзиъм.

Британският музей, Лондон

Паметна плоча за атентатите в Лондон

В памет.

Сейнт Панкрас днес е хотел, международна гара и разкошен за снимки обект.

Гара Сент Панкрас, Лондон

За снимките благодарности на Нервната акула.

Автор: Финдли

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Лондон – на картата:

Лондон
Дюселдорф на Ан 4

Дюселдорф на Ан

Днешният ни европейски град ще бъде Дюселдорф. Ан Фам ще ни го покаже, а пък ще продължавам да си посипвам главата с пепел, че не мога да пиша като нея и че от сто години се опитвам да напиша пътепис за Германия. Стига съм мрънкал срещу себе си – приятно четене:

Дюселдорф на Ан

Преди да драсна няколко реда, искам да благодаря на Ани и Етем, които бяха моите прекрасни домакини през 6-те ми дни в този град. Благодаря, че бяхте толкова внимателни, мили и търпеливи към непрестанните ми въпроси. Голяма част от хубавото ми усещане към този град се дължи именно на вас. Специално благодаря на Ани, която ми намери изгубения фотоапарат! 🙂

А Дюселдорф наистина се оказа чудесен град!

Хем малък и спокоен, хем много жив и зелен. Въпреки сивотата и студа на зимата, въпреки работната цел на посещението ми, аз успях да го усетя. Този град има дух! /колкото и да е немски :)/

За съжаление първите 3 дни го виждах само нощем, защото през деня обикалях като обезумяла Панаирния комплекс, а вечер се прибирах грохнала от мъкнене на каталози и мостри. В събота пък задуха ужасен вятър, а в неделя заваля ситен и упорит дразнещ дъжд и пречеше на всякакви разходки и снимки. Въпреки всичко успях да щракна малко снимки, колкото да не е без хич, предвид че през половината събота си мислех, че съм си затрила фотоапарата в един бар.

Затова пък компенсирах с разговори с местните хора и те ми бяха хиляда пъти по-полезни, отколкото посещенията на всичките възможни музеи и туристически забележителности.

Неща, които няма да забравя:

Разходките покрай Рейн.

Подкастрените дръвчета и зелените алеи.

Алеята по брега на Рейн – Дюселдорф, Германия

Край Рейн

Алеята по брега на Рейн – Дюселдорф, Германия

Алеята по брега на Рейн

*

Кулата-часовник,

разделена на 3 нива, като всяко ниво, според светлинките, които светят, показва съответно часа, минутите и секундите. Изисква се инженерна мисъл и безупречно зрение, за да разбереш колко е часът.

Четете по-нататък>>>