Най-добрите пътеписи от света и страната – писани от всички вас
Завършваме пътуването из Индокитай заедно с Мая. Започнахме с Ханой – столицата на Виетнам, отидохме до залива Халонг, Сайгон и делтата на Меконг, а за последно бяхме в Камбоджа и Анкор. Днес завършаме пътуване...
Продължваме, за да завършим околосветско пътешествие с Бале. Започнахме с Калифорния и остров Viti Levu, по-известен като Фиджи, бяхме в Хонконг и Токио, а днес – в Сеул и в Банкок, след което ще...
С Атанас тръгваме на пътешествие из Индокитай 🙂 Започваме с Банкок, приятно четене: Пристигане в Банкок част първа на Тайланд – Лаос – Камбоджа И сега ми трепва сърцето като ми замирише на Азия....
Днес Цветан ще ни води до едно местенце в Банкок, за което съм абсолютни сигурен, че никога не сте чували 🙂 Удобен повод да разберем с какво толкова се занимават резидентите на ЦРУ по...
Днес в много цвят Венци ще ни разкаже за Кралския дворец в Банкок и Ботаническата градина край Патая в Тайланд. Приятно четене:
Събота (28 Април 2007),време е за забележителности 🙂
След като извадих душата на шефчето ,че искам да видя будистки храмове, кандиса да ме води 🙂
Планът беше: първо Националния музей и после ако остане време и за Двореца на царя 🙂
От музея не останах много очарован. Беше скучно и нямаше кой
знае какво за гледане.
Отбора на КТМ също беше на посещение 😀
Четете по–нататък>>>
Продължаваме с избрани части от големия пътепис на Радослав за Югоизточна Азия. Днес ще отскочим с него до един от известните курорти на Тайланд – Патая. Приятно четене:
Междуградският автобус до Патая се хваща от Екамай (източната автогара) и пътува 2 часа дотам по магистралата. Нищо, че ни казаха погрешно, че пътят е 3 часа. С това частично знание излязохме в понеделник от хостела и стигнахме далече. Решихме да си вземем карта на градския транспорт, защото беше време да поемем нещата в наши ръце. Това стана в една книжарница на Као Сан, която миришеше на тоалетна и предлагаше всички комерсиални книги за момента плюс всякакви пътеводители и учебни помагала за езици. Картата се оказа супер объркана (каква не-изненада), но я все пак извлякохме полезна информация от нея. От Раджа-та в посока изток трябва да се хване автобус 15, да се слезе на площад Сиам, да се качиш на Небесния влак в посока изток и да слезеш на спирка Екамай. Елементарно, как не сме се сетили по-рано!
На стълбите на Небесния влак пак видяхме ученически музиканти, които бяха много добри и много ме зарадваха. Радостно бе и въздушното метро, защото е доста по-цивилизовано от автобусния градски транспорт. Преди качване питахме за информация на гишето, чиято господарка ни посъветва на разбираем английски да си вземем билети от машината. Там на екрана си избираш докъде искаш да отидеш и се изписва колко бата да вложиш в сделката. Вътре в мотрисата дори има екран с информация за следващата спирка, направо ни глезят вече! Сукуумвит, източният модерен квартал, си е съвсем друг Банкок.
и трябва да кривнеш малко от главния път, за да я намериш. Първо я подминахме, спряхме едно момиче и то ни каза откъде да минем. Тук не се плашат от чужденците като в туристическия център на града. Гарата изглеждаше доста скромна като за такъв огромен град, но така да бъде, не се оплакваме.
Продължаваме с избрани части от големия пътепис на Радослав за Югоизточна Азия. Днес ще се запознаем с нормалния, нетуристически Банкок. Приятно четене:
След своеобразния ускорен курс по оцеляване в Банкок, на който се подложихме предните два дена, във вторник сутринта се чувствахме сякаш сме живели тук от седмици. И бяхме готови да го атакуваме с нови сили и увереност.
Разучили добре картата на автотранспорта, знаехме кои автобуси са с климатик и кои без, от коя страна на улиците спират и всичко необходимо.
Размислих какво друго от важните неща не сме видели и веднага се сетих за легендарната златна статуя на полегналия Буда. Видяхме какво пише по въпроса в пътеводителя и благодарение на чудните карти в него бяхме убедени, че знаем къде е. А именно квартал Сукуумвит, който се намира на няколко километра на изток от базата ни. Трябваше да хванем любимия ни автобус 15, отново, но този път да продължим с него след пл. Сиам, да завием на юг от него и след като видим голям парк вляво, да слезем и да тръгнем на изток пеша.
По време на пътя с 15-ката видяхме как тайландците се молят, когато минават покрай изображение на краля. Случи се точно след като минахме Сиам и една административна сграда ни настигна от ляво. Изведнъж „тай“-лелката на седалката до нас събра ръце с прилепени длани, сочещи към брадичката, наклони си леко главата и затвори очи. Молеше се. Изумително бе да видим подобна сцена в съвсем ежедневна, непринудена ситуация с обикновени граждани. Те искрено обичат и уважават краля и той е практически действащ символ на обединение на нацията. Следователно, Тайланд има нация, която е доста силна в обединението си, преплетено с вярата към Краля. Беше трогателен, духовно извисяващ момент, особено за такива родени атеисти и тотално непризнаващи властта хора като нас.
Продължаваме с избрани части от големия пътепис на Радослав за пътуването му из Югоизточна Азия. За последно пътувахме с него от Хонконг към Тайланд и днес ще бъдем за пръв ден в Банкок. Приятно четене:
«Опасностите на Банкок», знаменитият криминален филм на братята Панг, отекваше в мислите ми, докато се събуждах тази сутрин.
Банкок може да е горещ, но устремът и жизнеността на града са като свеж полъх. Само вижте движението по пътищата. Булевардите са широки и може да видиш всякакъв вид возила върху тях… освен велосипеди. И целият този безкраен поток е засилен да отива нанякъде. Освен на светофарите, когато зеленото светва след 180 секунди (!) и пътниците в автобусите излизат за малко да се разтъпчат. Но засега в тази неделя ще се движим пеша.
Закуска в хостела
Слязохме долу в градината-ресторант на хостела, а там нямаше никой дори и от персонала и трябваше да влизаме вътре, за да си поръчваме печените филийки, а това включва събуване и обуване. В градината има една маса, отрупана с чай, кафе и сладко. Оттук си вземаме каквото ни харесва и закусваме на спокойствие на малка дървена масичка под свежа зеленина. Атмосферата в градината е невероятно релаксираща. И така трябва, защото излезеш ли навън по улиците на Банкок, започва щурото приключение.
Видяхме Као Сан през деня и улицата изглеждаше много нетипично, тъй като няма чак толкова много хора. Излязохме от отсрещния западен край на улицата и зацепихме на юг, защото от картата знаехме, че там е Големият дворец (Grand Palace • พระบรมมหาราชวัง), туристическа атракция номер едно на Града на ангелите.
Големият булевард, успореден на Као Сан, е доста широк и се казва… хмм… пак дълго и сложно тайландско име, започващо с «Раджа» — и ние така го запомнихме. Много е дълъг и продължава доста на изток, а на запад свършва близо до нас, при срещата с реката. Всъщност ние така и не отидохме на запад от реката и си стояхме в централната част (Као Сан) и прилежащата нова половина Сукуумвит (สุขุมวิท). Запомнихме едно кръстовище със статуи на слонове с идеята да се ориентираме после по него и се спуснахме на юг. Това е доста обширна част от Банкок и за двореца се минава покрай правоъгълен парк, който изглежда се ползва за концерти. Срещу него има представителна административна сграда.
Четете по–нататък>>>
Тази нощ имахме известни технически проблеми със сайта и той беше недостъпен, за което се извинявам на всички (по)читатели и автори. Очевидно се оправихме, а сега продължаваме с избрани глави от големия пътепис на Радослав за Югизточна Азия. Днес ще тръгнем към Банкок. Приятно четене:
Двойка се разхожда по крайбрежната алея на Чим Ша Чой
Днес имахме особено важна туристическа задача –
Сега, преди някой да пита за стотен път, не сме търсили или намирали нито проститутки, нито наркотици. Видяхме само веднъж едното от двете на съседния бар в едно заведение.
Новата година ще започнем с едно далечно пътешествие до Юго Източна Азия. Днес ви представям част от пътуването на Радослав до там — частта за Камбоджа. За да не се учудвате: стартовата точка на пътеписа е Тайланд, а ние ще прочетем за пътуването от там до Камбоджа. Приятно четене:
част първа
Днес бе първият от двата дена, които почти изцяло ще минат в пътуване по маршрута Банкок-Сиам Реп (Камбоджа) и обратно.
Бяхме се консултирали с рецепцията на хостела и си мислехме, че знаем с кой автобус да стигнем до ЖП гарата и ни увериха, че рейсът върви от много рано сутринта и не трябва да се тревожим. „Учениците тръгват на училище много рано, защото пътуват много, със сигурност ще има автобуси“. Много рано в нашия случай означава ставане в 4 за хващане на влака в 5:55. Станахме, грабнахме си багажа, слязохме долу в обувките си и се опитахме да се изнесем официално като върнем ключа на рецепцията. Но вратата беше заключена и вътре беше тъмно. Повъртяхме се няколко минути, започнахме да блъскаме по стъклото и не след дълго се появи един полуоблечен член на персонала, чийто пол и досега си остава мистерия за нас. Върнахме ключа и хайде отново на път. Посадихме се на добре познатата ни улица Раджа, на място, за което вярвахме, че е спирка, и зачакахме.
Банкок е неузнаваем рано сутринта. Каквито и диви партита да е имало около Као Сан през нощта, те са угаснали и по улиците няма никой освен случайния тук-тукаджия. Говорим за вълка… и един веднага дойде на спирката при нас да заработи някой бат. Беше много ентусиазиран чичка и първо, разбира се, попита накъде сме. Казваме му, че чакаме автобуса за гарата, което уж е намек да се разкара. Нищо подобно. Той много ни съжали, че няма никакъв автобус и горките ние сме загубени без изгодните му услуги и с охота си предложи возилото. Много пъти и много настоятелно. Изключително се радваше, че може да каже правилно на английски „ЖП гара Банкок“ и го повтаряше много пъти с махане на ръка при всяка от трите думи: „Bangkok Train Station“. „Хуа-лям-пуун!“ (така се казва гарата). „Bangkok Train Station!“. Търпението ни си беше добре заредено, но времето напредваше и все го нямаше автобуса, който „със сигурност минава оттук толкова рано сутрин“. Това означaваше капитулация и още едно щуро возене с тук-тук, което винаги си е забавно. Тъй като улиците бяха празни, стигнахме за под 20 минути с една последна тържествена реплика от водача
Тя е в централна част от града, в квартал Патуум Уан и от 2004 г. е свързана със системата на метрото. Сградата е отворила врати през 1916 г. след шест годишно строителство. По време на Втората световна война съюзническите сили са се опитали да бомбардират гарата, но вместо нея уцелили близкостоящ хотел. Гарата е построена в италиански ренесансов стил с украсени дървени покриви и цветни стъклени прозорци. Има 14 перона, 26 гишета за билети и два електрически екрана. Хуалямпуун обслужва над 130 влака и приблизително 60 хиляди пътника всеки ден.
Чудесно, че стигнахме, но имаше цял час до тръгването на влака за граничния град Араняпратет (อรัญประเทศ) в 5:55. Този курс е доста популярен и бях го запомнил още от България заради лесния час на тръгване. Има и още един в 13:05 по обяд всеки ден.
