Archive for the tag 'базилика Свети Петър'

Ное. 29 2011

Пътуване до Ватикана

Вчера бяхме на будистка тема. Днешният ни пътепис ще бъде на католическа тематика – ще ходим из Ватикана и може да видим и Папата 🙂 А който чете и утре ще разбере утре на каква тема ще бъдем 😉 А сега,

приятно четене:

 

Пътуване до Ватикана

Без значение е колко пъти съм посещавала Ватикана или каква е била причината за всяко едно мое завръщане там, избирам си за разказване един от всички дни- 15 август; големият християнски празник, в който православната и католическата църкви отбелязват Успение Богородично. В Рим пристигнахме още сутринта. Забързани заради закъснението, с което всичко сякаш напук се случваше, изоставихме автомобилът си на паркинга пред една болница в близост до Ватикана, надявайки се да нямаме досадни разправии с полицията в последствие и хукнахме към папския град.

Via della Conciliazione и Свети Петър, Ватикана

Улицата, която води до Ватикана

Via della Conciliazione,

(в превод – примирение) е винаги оживена, шумна и трудно проходима от тълпите хора или транспортен трафик. Ватиканската катедрала се забелязва отдалече, не само заради внушителните размери на сградата.

 

Площад Свети Петър, Ватикана

 

Присъствието ми пред

катедралата „Свети Петър”

точно в този ден ме направи свидетел на една католическа литургия на папа Бенедикт ХVI, за която в Светия град се бяха стекли християнски поклонници от цял свят. Малко по малко площадът пред катедралата се изпълваше с хора, които приличаха на шумно и пъстро живо море, застрашително поглъщащо всяка педя свободна земя.

 

Площад Свети Петър, Ватикана

 

 

Всъщност, причината да бъдем във Ватикана на 15 август, никак не беше религиозна, а комерсиална: трябваха ни хубави снимки от всякакви ъгли, отразяващи духът на църковния празник. Така, че няма да ви занимавам с религиозна пропаганда или да ви въвличам в религиозни спорове.

 

Площад Свети Петър, Ватикана

 

Ватикана е самостоятелна държава,

разположена в сърцето на Рим. През 14 век в Рим е издигнат папски дворец, който е обявен за постоянната папска резиденция, а през 20 век папската държава е вече факт: годината е 1929 и Ватикана е официално призната за град- държава в държавата и за център на римо-католическата църква.

Площад „Свети Петър”

е първото място, на което се оказва всеки гост в папската държава.

 

Площад Свети Петър, Ватикана

 

Площадът е ограден от колони, а в центъра му се издига 40 метров червеникав египетски обелиск на възраст около 3400 години; от двете му страни се намират два големи терасирани фонтана с вид на гъби. През 16 век по заповед на папа Сикст V, обелискът е преместен на този площад от архитект Доменико Фонтана и е издигнат с помощта на 700 души.

 

Площад Свети Петър, Ватикана

 

Площад „Свети Петър” е любимо място за снимки, край фонтаните му е винаги оживено, а на паважа често присядат уморени хора, които се любуват на прелитащите гълъби или с охота им подхвърлят по нещо за хапване.

 

Много ясно – гълъби ;)

Фонтан – Площад Свети Петър, Ватикана

 

На този площад поклонниците получават и папската благословия, церемониите са различни, в зависимост от празничния повод.

Не ми се е случвало до сега да отида в Рим и да не видя

папата

Площадът е така разположен, че да дава възможност на всички, дошли във Ватикана да могат също да го видят, докато той раздава своята благословия от центъра на фасадата на църквата, или от прозореца на ватиканския дворец.

 

Папа Бенедикт XVI на площад Свети Петър, Ватикана

Папа Бенедикт XVI*

 

До тук- нищо сложно или изнервящо. Неприятностите започват при влизане в катедралата „Свети Петър” с огромните опашки и строгия пропускателен режим, на който и аз се оказах жертва в същия този августовски ден. В бързината бях забравила връхната си дреха в колата, която пък беше достатъчно далече изоставена, за да се връщам и да изпусна всичко, което ме беше довело тук в един от най- натоварените за посещение дни. Обзело ме беше такова отчаяние от провала на плановете ми, че изобщо не можех да мисля. Този момент моят приятел Санти би разказал с няколко думи така: „До красивото се стига, когато не се пречи на трезво мислещите в напрегнатия момент да предприемат подходящите стъпки. И с една блузка от Рим за спомен …“ Всъщност когато човек няма друг избор, колебанието е грешка.

St Peter's Basilica, Piazza San Pietro, 00193 Rome, Italy

 

На бегом пресякохме площада, връхлетяхме в първия магазин за сувенири, от който си купих няколко размера по-голяма тениска (нямаше време и за претенции), навлякох я върху моята, която непозволено откриваше на показ голите ми рамене и пак така на бегом се върнахме за нова пропускателна проверка. Оказахме се отлични спринтьори. Успяхме. Не пропуснахме нищо. Алилуя! Едва ли и тази двойка туристи биха се похвалили със същото обаче.

Не забравяйте, че достъпът до вътрешността на катедралата не е като този да отидеш на плаж на остров Елба, в Порто Санто Стефано, в Порто Ерколе, Орбетело или където и да е другаде из Италия. Никакви голи рамене или колене не пристъпват светия катедрален праг.

Площад Свети Петър, Ватикана

 

Това е

централният олтар на базиликата „Свети Петър”- Божият престол,

а над него дървеният изкусно резбован купол, под който пък се намира балдахинът. И тронът на Свети Апостол Петър, над който сияе Светият дух и около който са издигнати колони, по върховете с ангели… Пищността, блясъкът и величието на катедралния интериор са малко прекалени.

 

Централният олтар на базиликата „Свети Петър” - Божият престол, Ватикана

Божият престол

Светлината е важен символ в християнството, без значение дали тя е естествена или е просто от запалените в храма свещи. Християните приемат светлината за живата им връзка с бога. Още при планиране на сградите, прозорците в тях така са проектирани, че светлината от тях под определен ъгъл да осветява конкретни места в храма, отново свързани с някакъв символ на вярата.

 

Централният олтар на базиликата „Свети Петър” - Божият престол, Ватикана

 

Не зная дали символът на вярата им е значещ за градежа на тази изумителна по размери сграда или по-вероятно е израз на могъщество и разкош от страна на ватиканското духовенство- (столицата на католицизма трябва да е „най-…“ във всяко едно отношение). Друго съвсем различно нещо са нагласите, талантът, въодушевлението, себеотдаването в създаването на този уникален храм на онези, които са негови архитекти, строители, художници, дизайнери…(а не поръчители), създали всичко: уникалните стенописи, изображения, скулптури и архитектурна орнаментика. Пред тях, пред техния гений и талант наистина: мълчание и поклон.

 

Катедрала „Свети Петър”, Ватикана

 

Това е таванът на централния купол на катедралата „Сан Пиетро“ във Ватикана. Сниман е от въртешен импровизиран етаж, до който се стига при изкачване към купола. На снимката се вижда част от прословутия евангелски текст на Матея, който с огромни букви опасва вътрешността на целия купол: „Tu es Petrus et super hanc…” и т.н. Думите на Исус, с които той се обръща към своя апостол Петър, обяснявайки му, кой е и че върху него ще изгради църквата Си, и ще му даде ключовете на небесното царство. С библейски надписи е изписана всъщност вътрешността на цялата катедрала.

Куполът на катедралата „Свети Петър”, Ватикана

Куполът на катедралата „Свети Петър”

Нямаше време за почивка или за ново разглеждане и опознаване на катедралния интериор, защото трябваше по най- бързия начин

да се изкачим на купола

Не цената за ползването на асансьор, а навалицата от чакащи хора за придвижване с него ни принуди да си купим по- евтин билет и да хукнем нагоре по стълбите в превземането височината на купола. Надявахме се и спринтьорите като нас да бъдат по- малко. Груба грешка. Ако позволите един съвет: ползвайте асансьор.

 

 

Стълбите към купола на катедралата „Свети Петър“, Ватикана

Стълбите към купола

 

 

Стълбите започват в ляво от асансьора, не помня нито колко са били на брой, нито пък как сме ги преодоляли, без да припаднем, въоръжени с фотоапарати, обективи и други неща, които бяхме помъкнали. Литургията беше започнала т.е. отново закъснявахме. Някъде по средата към върха на катедралата се сля потока от хора, които идваха по стълбите или с асансьора. И настана ад под небето: блъсканица, жега, шум, задух из тесните наклонени коридори, по които всички се придвижвахме прилепени един до друг. И най- после полуживи стигнахме до заветната цел.

Oт купола на катедралата „Свети Петър“ във Ватикана се открива красива широка панорама към Рим.

Рим, гледан от купола на катедралата „Свети Петър”, Ватикана

Площад Свети Петър

И не само към Рим, към затворения свят на Ватикана- също: към музеи, паркове, градини, към други административни или религиозни сгради. Това вълшебство панорамата се оказа отличен лек след фитнес упражненията по време на изкачването ни нагоре.

 

Рим, гледан от купола на катедралата „Свети Петър”, Ватикана

Рим, гледан от купола на катедралата „Свети Петър”, Ватикана

 

Най- после изпитах задоволство и облекчение. Гледката на тази панорама си струваше и разочарованията, и изнервящата атмосфера на охранително- пропускателните ограничения, и гадните стъпала нагоре, и мускулната треска, и блъскането в тълпата хора, и непоносимата августовска жега… Всичко. След стремителното изкачване, сега идваше ред на стремително спускане по същите стъпала обратно и разбира се- със същите преживявания. Този път обаче имаше време за няколкоминутна почивка някъде на покрива. Това са статуите, които са разположени по ръба на централната фасада на ватиканската катедрала. По средата е Христос, който беше опасан с най- много кабели. Сенките са от купола и от един малък магазин за църковни книги, икони и сувенири, който се намира на това ниво над катедралата. Наистина странно място са му избрали там между покривите.

 

На купола на катедралата „Свети Петър”, Ватикана

 

Живи и здрави се върнахме обратно. Преди да се спуснем в подземията на храма, си позволихме още една няколкоминутна пауза до

скулптурата на Микеланджело – Пиета

 

Една от любимите ми Ренесансови скулптури от мрамор. Прекрасна. Само, че и отблясъците от стъклото пред нея бяха прекрасни. За създаването на Пиета, Сантяго разказваше една история, която прочел в книга, описваща животът на Микеланджело. В образа на Мария гениалният творец изобразил вярата и любовта си към една жена: маркизата на Пескара- Виктория Колона. Двамата често са се срещали в домениканския манастир в Монте Кавало, след което тя се оттегля в монашество, но често пътува до Рим, за да бъде с него и да го насърчава в работата и вярата му.

 

Пиета на Микеланджело – Ватикана

 

Спуснахме се към хладните помещения на

криптата, където се намират гробовете на духовниците,

които са били папи в християнската история на Рим. От Свети Апостол Петър до последния папа Йоан Павел Втори всички папи са погребани тук (макар, че е доста оспорвано твърдението дали действително тук е погребан и Апостол Петър, въпреки официалното оповестяване на този факт от Ватикана в средата на миналия век. Според библейските текстове, Петър е разпространявал християнството в Рим, заради което е разпнат и погребан на ватиканския хълм, където в наши дни се издига внушителната сграда на едноименната базилика.

Мнозина поклонници вярват, че откритите останки след продължителни археологически проучвания са на Апостол Петър). В криптата, където са положени тленните останки на папите, е забранено снимането (ама това не означава, че не е възможно) и подобни кадри се виждат сравнително рядко. На снимката: гробната плоча на папа Пий ХI.

 

Надгробната плоча на папа Пий ХI – криптата на Свети Петър, Ватикана

Надгробната плоча на папа Пий ХI – криптата на Свети Петър, Ватикана. ТАЗИ СНИМКА НЕ СЪЩЕСТВУВА! ;)

 

Атмосферата в криптата е потискаща, за да не кажа зловеща. Тишината, оскъдното осветление и охраната на всеки ъгъл допълват неприятното усещане. Време беше за почивка, ей така да поседнем и ние на площада отвън, на паважа, да разпуснем след изтощителния маратон по катедралните покриви и катакомби, да пием кафе, да поснимаме хора и птици.

На площад Свети Петър, Ватикана

Е гълъби са, не виждате ли? ;)

 

А после да поскитаме на воля из Рим, но къде и защо е тема за друг разказ. Привечер се върнахме във Ватикана, снимачният ден не би могъл да завърши без нощни снимки. И по- добре, защото и нощем тук е красиво. Много красиво. С благодарност към един човек, който ме убеди да се върна.

 

Площадът и базиликата Свети Петър, Ватикана

Площадът и базиликата Свети Петър, Ватикана

Площад Свети Петър, Ватикана

Базилика Свети Петър, Ватикана

Площад Свети Петър, Ватикана

Базиликата Свети Петър, Ватикана

 

В Рим и околностите на Ватикана принадлежат три катедрали – „Санта Мария Маджоре”, „Сан Джовани ин Латерано” и „Сан Паоло”. Скоро ще ви ги покажа.

Автор: Янита Николова

Снимки: авторът

*Ако чуя, че някой го нарича Джозеф Ратцингер, ще късам глави на неграмотни преводачи! – бел.Ст.

Други разкази свързани с Ватикана – на картата:

8 коментара

Ное. 14 2011

Пътуване до Тускания – Градът на ангелите, регион Лацио, Италия (3)

Продължваме с обиколката на градчето Тускания из Лацио заедно с Яните. Огледахме вече някои църкви, видяхме мястото за кърска любов, а днес ще завършим обиколката си с центъра и околните улици на Тускания

Приятно четене:

Пътуване до Тускания – Градът на ангелите

регион Лацио, Италия

част трета

Много харесвам Тускания.

Свикнах с атмосферата на това градче бързо и лесно. Истина е, че останах там за десетина дни само. Ето защо за мен общата представа може да е повърхностна- типично за пришълец, който преценява романтично или сантиментално времето, белязало присъствието му някъде или с някого. Всъщност- обожавам Италия, оня тръпчив аромат на кафе рано сутрин и на ваниия привечер; онзи лазур над морето, който заслепяваше очите така, че чак ми причиняваше болка; типичната италианска шумотевица, даже непоносимата трудна за вдишване жега. Всичко. И сега, когато споделям своите спомени за Италия тук, си мисля, че бих си причинила с удоволствие всяка една минута или емоция отново.

Тускания – Лацио, Италия

Бяха ми казали, че чарът на Италия е в малките улички, встрани от тълпата и шумотевицата. И ако има и квартално кафене- там кафето е най-хубаво. Вярно е.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Всички къщи в Тускания си приличат, макар да са с разноцветни фасади.

До входната врата на всеки дом има импровизирана цветна градина- това може да се види и във всеки друг град. По стълбища, по балкони, до входните врати, по покривите дори (особено в Рим) има градини от саксийни цветя. Най- предпочитаното цвете е мушкатото- цъфнало на прозореца като общопризнат атрибут на еснафския уют, за да отпъжда комари и всякакви насекоми през лятото.

Тускания – Лацио, Италия

 

И освен натрапчивият аромат на кафе или ванилия, прането, отворените широко врати и онази южняшка доверчивост, с която посрещат всеки скитник, и с която изпращат всеки по неговия си път са също част от италианския колорит.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Разходката из старият град в Тускания

обикновено започваше от вратата, над която се издигаше малка часовникова кула. Излишно е уточнението, че подобно на много други и този часовник отмерваше свое си време, вглъбен в свой си свят, непонятен за мен, а за местните жители- абсолютно безразличен.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Улица „Гарибалди“ започва от Piazza Bastianini,

известен още като Piazza del Duomo. Това е площадът до катедралата „San Giacomo”.

Piazza Domenico Bastianini, 01017 Tuscania Viterbo, Italy

 

Намира се в старата част на града. Улицата е доста стръмна и мрачна. От катедралата тя отвежда към градския парк. В дъното (на снимката) се вижда арка от тухли, там има чешма с изворна вода.

Тускания – Лацио, Италия

 

Улица „Centrale“ се намира също в старата част на града. И също извежда до градския парк, както много други подобни тесни, павирани улички. Ако трябва да перифразирам латинската сентенция „Всички пътища водят до Рим”, то в Тускания тя би звучала така: „Всички пътища водят до градския парк”.

Тускания – Лацио, Италия

Когато се разхождахме по тесните улички, забелязвах че входните врати на домовете са винаги отворени. Къщите не криеха своите тайни и щедро откриваха своят интериор, както и навиците на своите стопани. В стария град живеят интелектуаци: музиканти, художници, писатели, все хора на изкуството. И се случваше домакините, насядали около масите и говорещи на висок глас, ако ни забележат, усмихнати да ни поздравят: „Сiao“.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Всичко и всички тук изглеждаха еднакво: от смръщените къщи с изпонахапани от времето стени до провесените по прозорците или балконите изпрани и еднакво хаотично намятани дрехи- имах усещането, че целият стар град е като един дом.

 

Тускания – Лацио, Италия

Тускания – Лацио, Италия

Това еднообразие Санти обясни с програмата на малката им община за културно историческото им значение, чиято цел е опазването на автентичния им вид. По фасадите нямаше нито едно монтирано тяло на климатик, нямаше преплетени жици между сградите, нито остъклени балкони, нямаше охранителни решетки или пристроявани етажи, гаражи и всякакви любими на българина, например, помещения. Имаше само цветя, с които улиците се конкурираха по красота и различност (уж). И море от сателитни антени.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Разбира се, далеч по- различно изглежда архитектурата в новия град, в който всичко пък е в надпревара с форми, цветове и стилове: повод да се усмихна само и да се въздържа от коментар отново. Умението за назоваване на точна дефиниция понякога е мисия трудна, за мен даже невъзможна.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Наричат Тускания „Градът на хилядата фонтана”. Дори не питах защо, очевадно беше. На всеки ъгъл, на всеки площад, във всеки парк, на всеки кръстопът дори- бълбукаха чешми и фонтани. Построяването на фонтани за римските императори е било въпрос на дълг, за римските папи- въпрос на чест, а за обикновените хора- начин на живот или просто необходимост.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

„La mattina in montagna, la sera alla fontana” („Сутринта – в планината, вечерта – до фонтана“), гласи една италианска поговорка. И наистина: привечер сякаш невидимо въже ни изтегляше към малкия градски площад пред катедралата „Свети Джакомо” в старата част на града, където правят най-хубавото кафе в Тускания. И където обичахме да оставаме по няколко часа почти всеки път. От едната страна катедралата, строена през 15 век, от другата- фонтанът, който пръскаше живителните си водни струи, а по средата- кафенето с няколко маси, което никога не оставаше безлюдно.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Нарекох Тускания „Градът на ангелите” точно заради това любимо, ама много любимо място. „Знаеш ли, че когато една чиста човешка душа си отиде от този свят, гълъбите я понасят накъдето поиска. Те я отвеждат там, където човекът е искал да бъде. И после завалява дъжд…“ Това ми каза на чаша кафе Сантяго, с когото наблюдавахме гълъбите, прелитащи под свежите струи вода на фонтана до кафенето в един от горещите августовски следобеди.

 

Тускания – Лацио, Италия

Тускания – Лацио, Италия

Птиците ми бяха много интересни: долитаха, отпускаха се в хладната прегръдка на водата, разперваха криле, разплисваха я в цветни струи, които под жаркото слънце отразяваха дъга. „Санти, а какво е дъжда? Плачът на всички забравени ангели ли? Неприютени в ничие сърце, незалюляни с ничия усмивка, неповикани, неназовани, ничии ли?“- попитах, без да знам че те, ангелите, мълчаливи и видими са били винаги около нас, но ние сме били твърде заети да ги забележим. И когато това все пак се случваше, оставахме с усещането, че нещо изключително ни е споходило; и с надеждата, че всеки, докоснал се до ангелския свят, ще вярва в историите на неговото огласяване.

 

Тускания – Лацио, Италия

Тускания – Лацио, Италия

 

Силната връзка на местните хора със съхранените традиции, история и фолклор, е част от визитната картичка на града. Закрилници на региона са светите мъченици Secondiano, Veriano и Marcelliano. Празникът се отбелязва ежегодно 8 август. Не само бабите ходят всеки ден на литургиите, тук всички хора са чувствително религиозни. Страховито шествие в нощта преди Разпети Петък преминава през целия град. Религиозната факелна процесия възпроизвежда Средновековието, времето на светата инквизиция, сцени от живота на светите мъченици. За всички любопитни прилагам един видео репортаж, с уточнението, че не е мой.

Религиозната процесия в Тускания

Тускания е земеделски район, около градчето са се ширнали поля, засадени с киви, тютюн, маслини и лозя, разбира се. И овце се белеят из тях, и изобщо… идилия.

Тускания – Лацио, Италия

Тускания – Лацио, Италия

Такъв е Тускания- Градът на ангелите; градът с аромат на кафе, ванилия, на древност и настояще. И градът на Сантяго, който ми показа Италия такава, каквато никога преди не я бях виждала. Приятел, който вярва, че за душата няма възраст; изключителен човек отдаден на изкуството, но далеч от всякаква творческа или житейска суета. Такива бяха и моите посоки из Тускания, споделяни винаги и с другите ми трима приятели Мира, Оги и Грета.

Тускания – Лацио, Италия

После ли? Ами все същото: неуморно скитане из Италия, а нощем смях, забавления, вкусна домашна вечеря, дъхаво червено вино от ягоди „Фраголин”, радост и щастие, много щастие. И звезди като едри диаманти валят по скосените покриви.

Тускания – Лацио, Италия

Тускания – Лацио, Италия

За финал на моя разказ, добавям още едно видео от Тускания: старият град, базиликата „San Pietro”, „Tomba della Regina”, църквата „Санта Мария Маджоре”, Тorre di Lavello… Удоволствие е да се върна сега там, където всъщност останах.

Тускания

Край

Автор: Янита Николова 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Другата Италия – на картата:

6 коментара

окт. 31 2011

Пътуване до Тускания – Градът на ангелите, регион Лацио, Италия (1)

Поредицата ни за непознатата Италия. Янита ще ни води ди Тускания в Лацио. Приятно четене:

Пътуване до Тускания – Градът на ангелите

регион Лацио, Италия

част първа

Тускания е малък провинциален град, причислен към италианската провинция Витербо. Близостта му с един от големите национални природни резарвати в Италия привлича вниманието на природолюбителите и по- малко това на туристите. Тези, които считат, че в Тускания няма какво да се види, много грешат, защото този град е един от най- древните градове в Италия, съхранил своята уникална архитектура.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Сприятеляването ми с града не беше никак трудно, не само защото с приятелите ми тук останахме за около 10 дни или заради любезността и великодушието, с което домакините ни посрещнаха. За Италия казват, че е страната на хилядата градове, с оглед на големия им брой от гледна точна на историческия и художествен интерес към тях. Това е особено вярно за Централна и Северна Италия, където още през 11 век липсата на централизирана власт е в полза за развитието на самостоятелно регулирани структури в градско ниво. Тускания е едно от тези градчета.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Доказателства за човешко присъствие в региона има от неолита и се предполага, че населеното място съществува още от 7 век пр. Хр. Хората от всяка една епоха от древността до днес са засвидетелствали своето присъствие в града, най- много артефакти обаче има от етруските. И точно те заемат по- голямата част от експозицията в местния Археологически музей.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

През времето на своето съществуване градът е бил сцена на много исторически събития. По време на започващото разрастване на Рим като град- империя, Тускания е обсаден, жителите му са унизени в робство, друга част от тях са изпратени за попълнения в армията на Рим. В това време на промяна започва и унищожаването на етруския народ, който ожесточено се е противопоставял на Римската империя с армиите си в Таркуиня и Чивитавекия. В последствие тези два града са унищожени до основи и съградени векове по-късно след разпада на Рим.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Към към кралство Италия Тускания се приобщава през 1870 година, а до края на 19 век носи името Тусканела. Градът съхранява своята стара архитектура, различаваща се от останалите региони на Италия. Крепостта е запазена, крепостните стени- също. Тук има сгради, които са на повече от 2500 години, преживяли не едно разрушение и многократно реставрирани след това, но са запазили своят уникален етруски облик.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

В очите на прозорците им често се оглежда небето, блъска се случаен вятър, който носи мирис на поле и дъхът на ванилия, на чието сладникаво изкушение всеки биваше подложен, за да се разтвори в него, за да забрави откъде е дошъл, но не и да забрави Италия. В шепите на прозорците се приютяваха гълъби с емоция понятна и приятна за повечето хора, които ги наблюдаваха.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Сред историческите забележителности в Тускания още са

  • базиликата „Свети Петър”,
  • църквата „Санта Мария Маджоре”,
  • етруските некрополи и
  • една голяма средновековна чешма.

Други са обаче онези забележителности, които впечатлиха самата мен и заради които Тускания нарекох Градът на ангелите. За тях обаче ще разкажа по- късно.

 

Тускания – Лацио, Италия

 

Ето това е

базиликата „San Pietro”,

издигната на един от хълмовете в града.

San Pietro, Strada Santa Maria, 01017 Tuscania Витербо, Италия

 

Произходът на тази постройка е датиран около 8 век и тя се смята за най- старата сграда не само в Тускания, но и в региона.

 

Сан Пиетро, Тускания – Лацио, Италия

 

Базиликата е изградена като крепост – град. Този храм съществува в картите преди създаването на Римската империя, когато основните отбелязани места от цяла Италия наброяват не повече от двадесет. Две от тях са на територията на старинна Тускания и те са: базиликата „San Pietro” и „Tomba della Regina”.

 

Сан Пиетро, Тускания – Лацио, Италия

 

Тези масивни постройки са разположени върху два срещуположни хълма, на разстояние два километра една от друга. Хълмът, на който е разположена базиликата, е прокопан от тунели за бягство по време на нападение. В подземните етажи са гробовете на знатни етруски вождове, украсени с каменни барелефи върху огромните тежки похлупаци.

 

Свети Петър, Тускания – Лацио, Италия

 

Първата реконструкция на базиликата „Свети Петър” се извършва когато Тускания е под покровителството на папа Адриан I и неговият наместник Карло Мано. Видът на базиликата е вече смесица от етруски и римски орнаменти. Основен архитектурен детайл е етруското колело в средата на фасадата. В тусканските катедрали могат да се видят и други подобни розети- символи с богато украсени орнаменти от различни епохи.

 

Свети Петър, Тускания – Лацио, Италия

 

Реставрации на базиликата „Свети Петър” са правени още четири пъти през годините от 1443 до 1734. Последната голяма реставрация е била през 1971 година след силното земетресение в района, оставило без покрив половината население на града, а също взело около 30 човешки жертви. Ето така изглежда базиликата, погледната през портата на градския парк.

 

Свети Петър, Тускания – Лацио, Италия

 

Паркът е разположен на отсрещната страна и от него се открива широка панорама към базиликата „Свети Петър”, към „Tomba della Regina” (кралската гробница), към крепостните стени, към църквата „Санта Мария Маджоре”, към Тorre di Lavello, към другата част на стария град, към новия град и към полето.

 

Паркът, Тускания – Лацио, Италия

 

Сякаш всичко в Тускания започва и свършва с този парк, съзерцаващ от столетия началото и края на града. Това също е кадър от градския парк.

 

Фонтан в парка – Тускания – Лацио, Италия

 

От този парк започва и съвременната приказка за града, която ще разкажа в следващата част от пътеписа си.

 

Автор: Янита Николова 

Снимки: авторът

 

Други разкази свързани с Другат Италия– на картата:

20 коментара

Switch to mobile version